Р Е Ш Е Н И Е №183
гр.Пловдив, 01.08.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, публично съдебно заседание на
осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ХРИСТО
ИВАНОВ
при секретаря Величка Илиева и
прокурора Марин Пелтеков, след като разгледа докладваното от съдията Веселин
Хаджиев ВНАХД № 923 по описа на ОС Пловдив за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ НПК.
С Решение № 27 от
19.02.2019 г., постановено по АНД № 753/2018 г. по описа на Районен
съд-Асеновград, обв. С.И.П. – е признат за ВИНОВЕН за
това, че на 22.02.2017 г. в с. Ч., обл.П.
при управление на МПС - товарен автомобил марка „Форд Транзит“ рег. №
*****е нарушил правилата за движение: Чл. 40
(1) и (2) от ЗДвП : чл. 40(1) Преди
да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението и чл.
40(2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда
на С.К.Ч., изразяваща се в закрито счупване на бедрената шийка в ляво /фрактура
базоцервикалис фем. синистра/ – извършено оперативно: открито наместване на
счупването с вътрешна фиксация, причинило трайно
затрудняване на движението на долния ляв крайник за повече от един месец по
смисъла на чл. 129 от НК - престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б” вр. чл. 342 ал. 1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1
от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.
Решението на съда е
обжалвано от защитника на обвиняемия, с доводи за неправилност, необоснованост и несправедливост на съдебния
акт, постановен при допуснати процесуални нарушения. В жалбата защитата сочи,
че е следвало съдът да стигне до извода за невинността на обвиняемия. Прави се
искане обв. П. да бъде оправдан по възведеното му
обвинение.
В съдебно заседание
пред настоящата въззивна инстанция, жалбоподателят С.П. и защитника му адв. С.Я., редовно призовани, не се явяват.
Представителят на
Окръжна прокуратура е на мнение, че решението на РС Асеновград следва да се
потвърди.
Въззивният съд, като обсъди направените с
жалбата оплаквания, становището представителя на държавното обвинение, и като
извърши цялостна служебна проверка на атакуваното решение, съгласно
изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за допустима но
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От събраните по
делото доказателства, първоинстанционният съд е приел
за установена следната фактическа обстановка.
Обвиняемият С.И.П.
бил правоспособен водач на МПС и работел като ***** във фирма ****, гр.
Пловдив. При осъществяване на професионалната си дейност, обв.
П. управлявал служебен товарен автомобил марка „Форд Траанзит“
с рег. № ****. На
22.02.2017 г., около 10.00 ч. сутринта, обв. П. ***,
за да зарежда търговски обект, находящ се на ул.
****в същото населено място. Обв. П. се придвижил с
управлявания от него товарен автомобил по ул.****и след като подминал
кръстовището с ул. **** предприел маневра „движение на заден ход“ по ул.
****Преди да започне маневрата, обвиняемият се огледал в двете странични
огледала и възприел паркирани автомобили от дясната му страна. Не видял
пешеходци по пътното платно, но видял от
дясно св. Ч., която се намирала на два- три метра от пътното платно, като към
този момент нямало видими признаци, че св. Ч. ще тръгне да пресича улицата. Обв. П. нямал видимост
от страничните огледала в зоната непосредствено зад автомобила, като невидимата
зона била равна на ширината на автомобила, а в отдалечаване тази невидима зона
намалявала. Обв. П. не осигурил лице, което да се
намира извън автомобила и да му сигнализира за опасности и започнал движение на
заден ход със скорост от около 3 км.ч. Междувременно, св. С. Ч. предприела
пресичане на пътното платно в зоната зад автомобила, управляван от обв. П., като движението било от изток на запад. Св. Ч. се
движела със скорост от около 3,8 км.ч. Обв. П. не забелязал предприетото пресичане от страна
на пешеходката и продължил движението на
заден ход, като в един момент последвал удар между задната лява част на
товарния автомобил и дясната странична част на тялото на св. Ч.. Вследствие на съприкосновението на
товарния автомобил и тялото на пешеходката, св. Ч. паднала на лявата си страна
на пътното платно при което й било причинено счупване на бедрената шийка в ляво
на долния ляв крайник. В този момент, обв. П. видял
на страничните огледала на микробуса,
размахана човешка ръка, спрял незабавно и излязъл от МПС, като възприел
на пътното платно падналата пешеходка. Обв. П. я
попитал има ли нужда от помощ и дали желае да я откара в болнично заведение, за
да ѝ бъде оказана медицинска помощ. След това помогнал на свидетелката да
се изправи и да се подпре на близката ограда до тротоара. Обвиняемият огледал
св. Ч. и установил, че тя няма видими наранявания, след като св. Ч. му казала,
че няма нужда от медицинска помощ, пристъпил към зареждане със стока на
търговския обект. Св. Ч. от своя страна
се отправила към находящото се в близост заведение
„****“. Там била забелязана от св. Е. Т. и св. Й. Т., на които обяснила за
случилото се. После се прибрала в къщи, подпомогната от св. Т., където усетила
силни болки в левия крак и се обадила по телефона на сина си - св. А. Ч.
Последният, заедно със св. Г. С. закарали пострадалата в МБАЛ А. и там било установено счупването на крака. За
произшествието бил подаден сигнал в РУП
А. Полицейските служители - св. В. В. и Д. К. били определени за отработване на
случая. По данните от фактурата в заредения от обв.
П. търговски обект, установили самоличността на последния и го призовали. В
присъствие на служителите на реда, обв. П. разказал
подробности за случилото се, включително че не е възприел пресичащата пътното
платно пешеходка и я бутнал с
микробуса.
Така
изложената фактическа обстановка,
първостепенният съд е приел за установена въз основа на показанията на
свидетелите С. Ч., Й. Т., Е. Т., Д. К.,
В. В., Г. С. и А. Ч., частично от обясненията на обвиняемия С.П., изцяло от заключението на изготвената повторна автотехническа
експертиза, изцяло от заключението на
изготвената съдебномедицинска експертиза, както и от писмените доказателства по
делото – АТЕ и повторна такава, протокол за оглед на МП, фотоалбум, епикриза и друга
медицинска документация, справка за съдимост, характеристична справка, докладни
записки, справка за нарушител/водач на името на обв.
С.П..
При така установената
фактическа обстановка, първостепенният съд е направил законосъобразен,
обоснован и аргументиран извод, че обвиняемият С.П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.
2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Изводите на районния
съд се споделят напълно и от настоящата въззивна
инстанция.
Въпреки липсата на
конкретно посочени от страна на защитата нарушения на материалния или
процесуалния закон, на основание чл.313 и 314 от НПК, въззивната
инстанция дължи цялостна проверка на атакуваното съдебно решение.
Приетата от
първостепенния съд фактическа обстановка се установява както от
последователните и безпротиворечиви показания на
пострадалата Ч., така и от приетите по делото писмени доказателства и показанията
на останалите разпитани в хода на досъдебното и съдебното производства
свидетели. Свидетелката Й. Т. и Е. Т. не са очевидци, но и двете са пристигнала на местопроизшествието малко след
инцидента и са възприели непосредствен състоянието и поведението на Ч., малко
след като е пострадала. В показанията си и
свидетелката Т. заявява, че от обясненията на момчето, което се суетяло
около пострадалата Ч. (обвиняемия П.) е разбрала, че е станало произшествие –
той я бутнал с буса или тя се ударила в буса. Свидетелката Т. заявява, че седнала до Ч. в кафенето
и последната ѝ казала, че е ударена от кола движеща се на заден ход. Тези
обяснения пострадалата Ч. е дала и на сина – св. А. Ч., както и на брат си –
св. Г. С., които е повикала в дома си, след като болките в крака се засилили.
Така изложената фактическа обстановка се подкрепят и от обясненията на
обвиняемия, с изключение на обстоятелството на физическото удряне или бутане на
пострадалата.
За изясняване на
фактическата обстановка допринасят и показанията на двамата полицейски
служители, предприели издирвателни мероприятия за
установяване на участника в ПТП, като след установяване на водача на буса – обв. П., същият подробно е
обяснил пред тях механизма на произшествието, включително и че при движение на
заден ход не е видял и е бутнал пресичащата жена.
Обясненията на
обвиняемия, че не е усетил съприкосновение между управлявания от него бус и жената, не могат да оборят заявеното от пострадалата,
особено при наличието на множество косвени доказателства в подкрепа на нейните
показания, които в съвкупността си водят до един единствен извод, че именно обв.П. с е извършил вмененото му във вина деяние. Дори и да
се приеме, че обвиняемият не е усетил сблъсъка – не е усетил удар, не е чул или
изобщо не е прозвучал сигнал от парктроника на буса, който би следвало да се задейства при наличието на
препятствие зад превозното средство, от доказателствата по делото безспорно се
установява, че пострадалата Ч. е получила нараняването си след ПТП между нея и буса на обвиняемия. От заключенията на АТЕ и СМЕ е видно,
че бусът не е прегазил пострадалата – не е преминал
върху нея или върху части от тялото ѝ, същото се заявява от пострадалата
и от обвиняемия – „жената беше паднала на
2 метра от буса“. МПС се е движело бавно, със
скорост по-малко от 10 км/ч, като при тази скорост сблъсъка с, или по-скоро
бутането на пострадалата, няма да произведе нито шум, нито ще окаже
съпротивление на движението на буса, които да се
усетят от водача. От друга страна, нараняванията по пострадалата не са получени
от директния удар на буса, а механизма на полученото
нараняване, според заключението на вещото лице, добре отговарят по начин и
време да е от падане от височината на ръста върху пътната настилка, в следствие
на блъскане от буса.
Показанията на
свидетелите, макар и всички да не се преки свидетели на инцидента, са
еднопосочни и последователни, като допринасят в достатъчна степен за изясняване
на релевантните за делото факти. Преценявайки ги в тяхната съвкупност и съпоставени
с останалите писмени доказателства по делото, за настоящия съдебен състав не
остава съмнение, че заключенията на първостепенния съд относно съставомерността на деянието и вината на обвиняемия са
доказани по категоричен начин, тъй като при управление на моторно превозно
средство - товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № *****, е нарушил правилата
за движение по пътищата, както следва:
- чл. 40, ал. 1 от Закона за движението
по пътищата: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен, че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.“
- чл. 40, ал. 2 от Закона за
движението по пътищата: „По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности“, като
по непредпазливост е допуснал да настъпи настъпил удар/бутане между
управляваното от него МПС и на пострадалата С.К.Ч., в следствие на
което,последната при падане на пътната настилка е получила наранявания - средна
телесна повреда на, изразяваща се в закрито счупване на лявата бедрена шийка в
ляво /фрактура базеоцервикалис фем.
синистра/, което е наложило извършване на оперативно
лечение -открито наместване на счупването с вътрешна фиксация,
причинило трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник.
От субективна, страна деянието е
извършено виновно и при форма на вината небрежност
(несъзнавана непредпазливост). Обв. П. не е
предвиждал настъпването на обшественоопасните последици,
а именно, удара с пешеходката, последващото падане на
лявата ѝ страна и причиняване на телесна повреда. Същевременно обаче,
обвиняемият е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на тези последици,
тъй като е извършвал маневра, която по изрична разпоредба на ЗдВП изисква особено внимание и предпазни мерки – ако не е
в състояние да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство, водачът
следва да осигури лице, което да му сигнализира.
При определяне вида
на наказанието, което следва да се наложи на обвиняемия, Районният съд правилно
и законосъобразно е приел, че са налице материално правните предпоставките за
прилагане на императивната разпоредба на чл.78а от НК, поради което обвиняемия
следва да се освободи от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. За извършеното от обв. П. престъпление се
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до три години или „Пробация“, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по този реда и от деянието няма причинени съставомерни имуществени
вреди подлежащи на възстановяване. Не са налице и пречките по чл. 78а, ал.7 от НК, изключващи приложението на тези правила.
Така определената
от Районния съд глоба в минималния размер от 1000/хиляда/ лева, настоящият
съдебен състав намира за правилна и
законосъобразна, съответна на обществената опасност на дееца и деянието,
съобразена с множеството смекчаващи отговорността обстоятелства, като чистото
съдебно минало, добрите му
характеристични данни, изразената готовност за оказване на помощ на пострадалата от непосредствено след
инцидента.
Правилно Районният съд е отчел
като смекчаващи вината обстоятелства и наличието на малък брои нарушения на
ЗДвП и на съпричиняване на престъпния резултат от
страна на пострадалата - св. Ч.. Същата е предприела пресичането на пътното
платно на място, където няма пешеходна пътека, нито в зоната на кръстовише, където пешеходните пътеки са продълженията на
тротоарите и банкетите върху платното за движение, както и във време, когато
това пресичане не е било безопасно, предвид движещото се назад превозно
средство. С оглед на това правилно е прието, че
налагането на административно наказание лишаване от право да управлява МПС би
довело до неоправдано засягане на правната сфера на обвиняемия чрез
използването на държавна принуда над необходимите за постигане целите на
наказанието предели.
С оглед признаване на обвиняемия за виновен,
правилно, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, първостепенния е възложил
направените в досъдебното производство разноски в тежест на обвиняемия П.
При извършената служебна
проверка, Окръжният съд не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаването правата
на страните, нито такива, които да са достатъчно основание за отмяна на
атакуваното решение.
По изложените по- горе
съображения, настоящия съдебен състав счита, че обжалваното решение следва да
бъде потвърдено изцяло, поради което и на основание чл.338 във вр, с чл.334, т.6 от НПК съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 27 от 19.02.2019 г., постановено по
АНД № 753/2018 г. по описа на Районен съд-Асеновград.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Страните да бъдат
уведомени за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.