Решение по дело №5/2021 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 18
Дата: 4 март 2022 г.
Съдия: Меденка Минчева Недкова
Дело: 20215400900005
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. С., 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Търговско дело №
20215400900005 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с
чл.380 КЗ във връзка с чл.429ал.1 и 3 КЗ.
ИЩЕЦЪТ ДЖ. С. ЕФ., ЕГН ********** с адрес: с.К.,
ул.“Н.“№2, община Д., чрез пълномощника му адв. Р.М., твърди в исковата
молба, че на 21.ХІ.2019год., на АМ „Тракия“, при км 62+600м, в посока С.,
водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел “Ц 220 ЦДИ“, с рег.***
Е.Ш.Ш., движейки се с несъобразена с пътните и атмосферни условия
скорост, е изгубил управлението върху автомобила, в резултат на което
автомобилът се отклонил вдясно, напуснал пътното платно, преобърнал се и
реализирал ПТП. При индидента тежко е пострадал ДЖ. С. ЕФ., който е
пътувал на задната седалка в лекия автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с
рег.***. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №2019-1037-690 и е образувано досъдебно производство
№461/2019год. по описа на РУ- С..
След ПТП-то, пострадалият Д.Е. е транспортиран в „МБАЛ-
П.“АД гр.П., където е приет по спешност в Неврохирургичното отделение.
След назначените изследвания и прегледи са установени следните
увреждания: пневмоторакс вдясно; двустранно контузионни огнища на
1
гръдния кош, повече вдясно; фрактури на 6, 7, 8 и 9 ребро вдясно; фрактури
на десните процеси трансверзи на Тхб и Тх7; фрактура на тялото на Тх7;
листези на ниво Тх7-Тх8; фрактури на тялото, дъгите и процесус трансверзум
на Тх8; малки костни фрагменти във вертебралния канал на Тх7 и Тх8;
паренхимни засенчвания двустранно, приемащи се за белодробна контузия и
други. Поставена му е диагноза: тежка съчетана травма, контузио торацис,
пневмоторакс декстра, фрактура косте 6,7,8,9 декстра, Фрактура Тх7
полифрагментата, Контузио медуле спиналис, параплегия инфериор.
Незабавно му е назначено лечение, включително и оперативно такова. На
21.ХІ.2019год. е извършена торакоцентеза, като в петото междуребрие вдясно
е поставен дрен поради пневмоторакса. Направена е и втора операция, при
която при обща интратрахеална анестезия и под рентгенов контрол, е
извършена ламинектомия на нива Тх8-9 прешлен, евакуация на костните
фрагменти от гръбначния канал. Направена е и тракция на гръбначния стълб
за преодоляване на спондилолистезата, след което е поставена метална
остеосинтеза е титаниеви пръчки. След възстановяване на оперативната рана
е поставен тръбчест дрен и суха превръзка. Осъществена е и трета
интервенция, при която е направена инцизия в гръдната част на гръбначния
стълб. Достигнато е до кръвениста колекция, която е евакуирана, като е
поставен тръбчест дрен. При проведеното лечение, на Д.Е. е приложена и
терапията, описана в Епикриза към ИЗ №18702/2019год., включваща
противооточни, кортикостероиди, антибиотици, бронхолитици,
противовъзпалителни, обезболяващи, неотропни средства и др. При престоя
му е болницата, ищецът е поставян и на апаратна вентилация.
На 4.ХІІ.2019год., Д.Е. е транспортиран до ДКЦ „Пълмед“ ООД
гр.П. за извършване на магнитно резонансна томография, от която са
установени данни за: състояние след фрактура на тялото на Тх8, метална
стабилизация, стеноза на верт. канал, на нивото на Тх8 - наличен хематом
дорзално в късен субакутен стадий. В следоперативния период на Д.Е. е
приложено и лечение е масажи и физиотерапия. Поставени са му гипсови
шини на долните крайници за предотвратяване развитието на контрактури.
Раздвижен е до степен да заема седнало положение в леглото, тъй като не
може да върви и да стъпва на краката си. Изписан е невъзстановен на
20.ХІІ.2019год., след едномесечен престой в болницата, като са му дадени
препоръки за спазване на лечебно-охранителен режим, провеждане на
2
физиотерапия и балнео-санаторно лечение.
На 14.ІІ.2020год., Д.Е. е постъпил в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД
гр.П.- Клиника по физикална и рехабилитационна медицина, с продължаващи
оплаквания за слабост и невъзможни движения на двата долни крайника,
невъзможна походка и силно затруднено самообслужване и други. При
извършените изследвания и прегледи са констатирани: оперативни белези,
вертебрален синдром- нарушени физиологични кривини, напрегната
паравертебрална мускулатура, синдром на долна спастична параплегия-
слабост за двата крайника; липсват активни движения за двете глезенни
стави, хипестезия по проводников тип дистално от 7-ми междуребрие,
повишен мускулен тонус за двата долни крайника, с клонуси за ляво ходило,
невъзможна походка и други. Предписана му е терапевтична схема, описана в
Епикриза към ИЗ №10716/2020 год.. Назначени са му рехабилитационни
процедури, в резултат на които ищецът е вертикализиран до стабилен седеж,
но все още не може да се изправя самостоятелно, да стъпва на краката и да
ходи. Изписан е на 21.ІІ.2020год., като са му дадени препоръки за последваща
рехабилитация и кинезитерапия.
С Експертно решение на ТЕЛК №075/18.V.2020 год., на Д.Е. е
определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, поради
последици от счупване на гръбначния стълб; състояние след фрактура на
тялото Тх7 и контузия на гръбначния стълб; долна параплегия; невъзможна
самостоятелна статика и походка; поставен катетър - незадържане на урина.
При проведена магнитно-резонансна томография от 8.VІ.2020 год. на торако-
лубмален отдел от гръбначния стълб са констатирани данни за състояние след
фрактура на тялото на Тх8, метална стабилизация и посттравматична
миелопатия- сирингомиелия; хидронефроза вдясно; нарушен ликворен ток на
нива Тх7, Тх8 и Тх9 и др. На 23.VІІ.2020год. на ищеца е извършено
компютър-томографско изследване на гръбначен стълб (Тх5-Тх10) в
УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД гр.С., като видно от изготвения Протокол,
тялото на Тх8 е със снишен кранио-каудален размер вентрално без
проминиране на костни фрагменти дорзално към гръбначномозъчния канал,
има неравности по горния задно-латерален контур на тялото на Тх8,
подчертана торакална кифоза на нивото на Тх8, дясноконвексна сколиоза с
пунктум максимум Тх8 и др. Във връзка с проведеното лечение, Д.Е. е
заплатил сума в общ размер на 2 991.08лева, от които: 2 710.00лева за
3
метална стабилизация; 15.70лева за медикаменти; 10.00лева за копие от
изследване на диск; 12.50лева за медикаменти; 200.00лева за КТ на
гръбначен стълб с 3D реконструкция на образи; 24.00 лева за диск; 18.88лева
за лекарства.Допълнително представя доказателства за изплатени разходи за
лечение, като уточнява, че общия им размер е 3 426.98лв.
Пътният инцидент е причинил на Д.Е. внезапно и неочаквано
увреждане на здравето и множество болки и страдания. С големи усилия се
справя в ежедневието си самостоятелно. Силно е ограничил социалните си
контакти, поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитва от
фрактурите. Все още не може да се изправя сам. Не може да ходи и да стои на
краката си. Оплаква се от изтръпване и липса на чувствителност от кръста
надолу. Прикован е към леглото и е изцяло зависим от грижите на близките
си. Изпитва трудности от обездвижването. Не може да движи краката си
самостоятелно, а това го прави напрегнат и нервен. Изцяло е променен
начинът му на живот. Макар и да може да сяда в леглото и да заема седяща
поза, се оплаква от умаляване и дискомфорт, поради принудителната поза.
Усеща болезненост и бодежи в ребрата поради уврежданията по гръдния кош
и белите дробове. Не може сам да върши елементрани битови дейности.
Силно е ограничена подвижността му. Не може сам да задоволява хигиенните
си потребности, да се обслужва самостоятелно и да се преоблича. Притеснява
се от необходимостта, която има, някой да е ангажиран с полагането на по-
големи от обичайните грижи за него. Зависимостта му от друг човек и
невъзможността му да излиза и да се среща със свои връстници го прави
затворен и тревожен. Чувства се изолиран, защото не може да се движи. Все
още изпитва силни болки в областта на травмите. Изпитва стеснение и срам
от оперативните белези и видимите наранявания. Изживеният стрес от
произшествието рефлектира върху общото му емоционално състояние.
Отрицателно е повлиял инцидента върху психиката му като подрастващ. В
резултат на ПТП е станал раздразнителен, с честа смяна на настроенията,
изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение, особено
когато остава сам. Тези емоции са породени от усещането, че поради
травмите перманентно ще изпитва болки и трудности при физическа
активност и никога няма да се възстанови напълно. Притеснява се, че никога
повече няма да може да стъпи на краката си и да ходи нормално. Променен е
след преживяното ПТП, като изпитва неувереност и страх от МПС. Чувства
4
се безполезен и се е затворил в себе си. Отказва да се среща с други хора, а
когато се налага да го превозят за преглед, изпитва страх и безпокойство, че
всичко ще се повтори. Станал е плах и често се разстройва, когато не може да
свърши нещо сам поради болките и обездвижването. Продължава да сънува
кошмари, свързани с преживяното. Станал е тревожен и по-чувствителен от
преди. Оплаква се от разсеяност и постоянна напрегнатост, които чувства.
Към настоящия момент страданията продължават, като възстановяването му
все още не е приключило. Едва на седемнадесетгодишна възраст, Д.Е.
преживява събитие, което повлиява върху психиката му изключително
отрицателно. Той се чувства различен от връстниците си, рядко излиза и
често си спомня с уплаха за процесното събитие, чиито последици са до
живот.
Видно от справката, извършена на страницата на Информационен
център към Гаранционния фонд и от Констативния протокол за ПТП с
пострадали лица, към момента на събитието, виновният водач, който е
управлявал лек автомобил марка и модел „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“, с per. ***, е
имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по застрахователна полица № BG/23/119001778205,
сключена със ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, валидна от 28.VІ.2019год. до
27.VІ.2020год.
Съгласно изискванията на чл.380 КЗ, ищецът Д.Е., с молба вх.
№ЦУ-99-2489/24.ІІІ.2020год., е отправил претенция до застрахователя на
отговорния за ПТП водач - ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с искане да бъде
определено и изплатено дължимото му застрахователно обезщетение. С
писмо изх.№99-2490/25.ІІІ.2020год. застрахователното дружество изискало
представяне на допълнителни документи по щетата, които били представени
от ищеца с молба вх.№ЦУ 99-4544/23.VІ.2020год.. С писмо изх.№99-
4612/25.VІ.2020год. застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна
претенция е отказано на ищеца, което поражда правния му интерес на
основание чл.432ал.1 КЗ от предявяването на настоящия пряк иск. Тъй като
ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр.С. е уведомен на 24.ІІІ.2020год.,
то от този момент върху претендираната сума следва да бъде начислена и
законна лихва до окончателното й заплащане. Ето защо ищецът моли С.ският
окръжен съд да постанови решение,с което да осъди ответника
5
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“АДгр.С.,ЕИК121265177 да му заплати обезщетение в
размер на 800 000лв. за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и психически стрес по повод получените от него телесни
увреждания, в резултат на ПТП настъпило на 21.ХІ.2019год., както и
3 436.98лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
лечение и възстановяване, извършени във връзка с получените при ПТП
травматични увреждания, ведно със законните лихви върху главницата от
датата на уведомяване на ответника- 24.ІІІ.2020год. до окончателното и
изплащане, а на процесуалния му представител адв. Р.М. се присъди
адвокатско възнаграждение на основание чл.38ал.2 ЗА за осъщественото
процесуално представителство и защита по делото. Претендираните суми
следва да се изплатят по банкова сметка с ***, разкрита в „Банка ДСК“ЕАД с
титуляр ДЖ. С. ЕФ..
ОТВЕТНИКЪТ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр.С., ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д., чрез
пълномощника му адв. Д.Х., подава писмен отговор вх.№655/22.ІІІ.2021год.
на исковата молба /с дата на пощенското клеймо 19.ІІІ.2021год./. Ответникът
счита предявените искове за недопустими, както и за изцяло неоснователни.
Твърди,че предявените искове за недопустими, по следните
съображения: Съгласно чл.432ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има
право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховката, при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ, т.е. след като процедурата по този
законов текст е изчерпана и застрахователят или е отказал да плати
обезщетение, или не е платил такова в срок, или увреденият не е съгласен с
размера на предложеното такова. Провеждането на горепосочената процедура
е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск за
заплащане на обезщетение за вреди, съгласно чл.498ал.3 от КЗ. В конкретния
случай, процедурата не е изпълнена изцяло. Правоимащото лице е уведомено
за необходимостта от представяне на допълнителни документи, необходими
за установяване на основателността и размера на претенцията, но такива пред
застрахователя не са представени. Смисълът на законодателното решение да
бъде въведена тази абсолютна процесуална предпоставка категорично не е
6
формалното й спазване, чрез завеждане на доброволна претенция,
неподкрепена с каквито и да било доказателства досежно фактическия състав
на деликта, както и установяване на претендираните да бъдат търпени вреди,
какъвто е и настоящият случай. Ответникът счита за неоснователни
изявленията на процесуалния представител на ищеца, досежно отказа от
страна на застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение.
Предвид липсата на изисканите от страна на ответното дружество документи
и непредставянето на същите по доброволната претенция, счита, че
действията на ищеца са насочени единствено към формалното спазване на
разпоредбите на КЗ, а не целят уреждане на отношенията по доброволен ред и
избягване на съдебните производства. Ето защо моли съдът да прекрати
производството по настоящето дело, поради недопустимост на исковите
претенции.
На основание чл.175 ГПК признава наличието на
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между ЗАД “ОЗК-
Застраховане“ АД гр.С. и собственика на лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Ц 220 ЦДИ“, с рег.***, валиден към 21.ХІ.2019год.- датата на
настъпване на процесното ПТП.
Ако съдът не уважи това искане, ответникът оспорва изцяло
предявените искове, като неоснователни и недоказани. Счита, че твърденията
в исковата молба на ищеца са бланкетни, с липса на каквато и да е
аргументация и не са подкрепени с доказателства. От изложеното в исковата
молба не може да се извлекат данни за механизма на настъпване на ПТП,
фактическата обстановка по настъпването му и налице ли е фактическия
състав на деликта, както и настъпили ли са вреди от този деликт и има ли
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и претендираните
увреждания на ищеца. Ответникът оспорва обективирания в Констативен
протокол за ПТП №2019-1037-690 механизъм на настъпване на ПТП, като
сочи, че този протокол не може да се ползва с доказателствена сила относно
механизма на ПТП. По правната си природа този протокол е официален
свидетелстващ документ, но съгласно чл.179ал.1 ГПК същият има
обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в
присъствие на съответното длъжностно лице. Твърди, че водачът на лек
7
автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег.***, не по своя вина е бил поставен в
невъзможност да избегне настъпването на ПТП, като не е нарушил правилата
за движение виновно и за него това събитие е случайно. Той не е имал
техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на
ПТП, а причините за ПТП са извън неговия контрол. При условие на
евентуалност, ответникът твърди наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, който в нарушение на изискванията по
чл.137а от ЗДвП, е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан. Ето
защо настъпилите травматични увреждания са резултат единствено и само на
противоправното поведение на ищеца, който ако е бил с поставен предпазен
колан, би бил в състояние да се задържи на седалката на автомобила и
уврежданията нямало да настъпят. Ответникът твърди, че всички
травматични увреждания на ищеца са в резултат на свободното придвижване
на тялото му в пространството на автомобила и вследствие на ударите в
предметите и частите на автомобила, като това е основната причина за
констатираните телесни увреждания. На самостоятелно основание,
ответникът твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца, който съзнателно се е качил при водач на автомобил, употребил
алкохол. Твърди,че водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“, с
рег.***, е управлявал същия след употреба на алкохол, в нарушение на
изискванията на чл.5ал.3т.1 ЗДвП, с концентрация на алкохол в кръвта над
0.5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
а пътниците, намиращи се в автомобила, са знаели за това и въпреки това са
се качили в лекия автомобил. С това си поведение пострадалият на
самостоятелно основание е съпричинил вредоносния резултат, каквато е и
постоянната съдебна практика.
В условията на евентуалност, ответникът твърди, че размерът
на предявения иск за неимуществени вреди е неоснователно завишен, като
исканото обезщетение не е съобразено с разпоредбата на чл.386ал.2 КЗ и е
избрано напълно произволно. Ответникът оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и процесното ПТП.
Оспорва и претендираните от ищеца вреди, както и твърдените болки и
страдания, причинени от тези вреди. Счита, че настъпилите вреди от
процесното ПТП при ищеца не са доказани, нито са доказани болките и
страданията, които той е претърпял от тези увреждания.
8
Оспорва и предявеният иск за лихви, както относно
претендирания размер, така и относно началния момент, от който се дължат.
Постановеният отказ за изплащане на застрахователно обезщетение е на база
непредставяне от страна на ищеца на доказателства, установяващи
безспорната вина на водача. Застрахователното дружество е било в обективна
невъзможност да се произнесе по заведената претенция, поради факта, че не е
налице съдействие от страна на ищеца за представяне на нужните документи
установяващи основателността по изплащане на обезщетение както и неговия
размер. В тази връзка и на основание чл.497ал.1т.2 от КЗ, ответникът
категорично възразява срещу претендираните от ищеца лихви от момента на
настъпване на ПТП, а същите следва да бъдат начислени от момента на
завеждане на исковата претенция. На отделно основание, оспорва изцяло
акцесорните искове с правно основание чл.86ал.1 от ЗЗД за присъждане па
законна лихва върху застрахователните обезщетения. Застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност” встъпва в задължението на
застрахования да обезщети пострадалите и третите увредени лица за
причинените вреди по повод на сключения застрахователен договор, а не ех
lege, тъй като застрахователят не е прекият причинител на вредата, поради
което в случая е приложима разпоредбата на чл.84ал.2 от ЗЗД и за да изпадне
в забава, застрахователят следва да бъде поканен да плати. Претенция за
лихви обаче е отправена за първи път едва с връчването на препис от исковата
молба на доверителя ми. В този смисъл, за дата, от която се дължи лихва за
забава за претендираните неимуществени вреди, следва да се счита датата, на
която ответникът е уведомен за предявената претенция за лихви, а именно
8.ІІІ.2021год. Претендира за съдебните разноски по делото, за размера на
които представя списък по чл.80 ГПК.
С.ският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата
молба от ищеца и неговият пълномощник адв. Р.М., становището на
ответника и неговите пълномощници адв. Д.Х. и адв. И.Е., обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на САТЕ, КСМЕ,
КСМАТЕ и СПЕ, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235
ГПК, направи следните фактически и правни изводи:
Безспорни факти по делото:
Съдът прие за безспорен и ненуждаещ се от доказване на
9
факта, че съществува застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между
ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД гр.С. и собственика на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“, с рег.***, по полица№
BG/23/119001778205,валидна от 28.VІ.2019год. до 27.VІ.2020год.. Ответникът
ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД гр.С. не оспорва този факт и признава, че е
налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“, с
рег.***, към датата на процесното ПТП- 21.ХІ.2019год..
От представения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица рег.№2019-1037-690, издаден от органите на „Пътна
полиция“ при РУ-С. към ОД на МВР- П., се установява, че на 21.ХІ.2019год.,
около 14.20часа на АМ „Тракия“, км 62+600 м, в посока С., е реализирано
ПТП, при което водачът /собственик/ на лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Ц 220 ЦДИ“, с рег.*** Е.Ш. Ш.,ЕГН**********, движейки се с
несъобразена скорост спрямо пътните и атмосферни условия- дъжд и мокра
пътна настилка, е загубил контрол върху управлението на автомобила, който
се е отклонил от пътното платно, напуснал е пътното платно вдясно и се е
преобърнал, при което са пострадали пътувалите в лекия автомобил лица,
между които и ДЖ. С. ЕФ.,ЕГН**********. Образувано е
ДП№461/21.ХІ.2019год. по описа на РУ-С.. Досъдебното производство е
приключило без да се внесе обвинителен акт в съда, тъй като водачът на
лекия автомобил Е. Ш. е починал на местопроизшествието.
От представената епикриза към ИЗ №18702/2019год.,
издадена от Неврохирургично отделение на „МБАЛ-П.“АДгр.П., се
установява, че при ПТП на 21.ХІ.2019год. на ДЖ. С. ЕФ.,ЕГН ********** са
причинени телесни увреждания- тежка съчетана травма, контузио торацис,
пневмоторакс декстра, Фрактура косте 6, 7, 8, 9 декстра, фрактура Тн7
полифрагментата, контузио медулс спиналис, параплегия инфериор. Приет е
в лечебното заведение на 21.ХІ.2019год.,а е изписан на 20.ХІІ.2019год. На
21.ХІ.2019год. е извършена торакоцентеза в 5-то междуребрие по средна
аксиларна линия и дясна лумбална и лумбосакрална остеосинтеза. Направена
е под рентгенов контрол и ламинектомия на нива Тх7 прешлен, с евакуация на
костни фрагменти от гръбначния канал. Направена е тракция на гръбначния
стълб за преодоляване на спондилолистезата и последвала метална
10
остеосинтеза с титаниеви пръчки. На раната е поставен тръбчест дрен и суха
стерилна превръзка.
На 4.ХІІ.2019год., Д.Е. е транспортиран до ДКЦ „Пълмед“
ООД гр.П. за извършване на магнитно резонансна томография, от която са
установени данни за: състояние след фрактура на тялото на Тх8, метална
стабилизация, стеноза на верт. канал, на нивото на Тх8 - наличен хематом
дорзално в късен субакутен стадий. В следоперативния период на Д.Е. е
приложено и лечение с масажи и физиотерапия. Поставени са му гипсови
шини на долните крайници за предотвратяване развитието на контрактури.
Раздвижен е до степен да заема седнало положение в леглото, тъй като не
може да върви и да стъпва на краката си. Изписан е невъзстановен на
20.ХІІ.2019год., след едномесечен престой в болницата, като са му дадени
препоръки за спазване на лечебно-охранителен режим, провеждане на
физиотерапия и балнео-санаторно лечение.
На 14.ІІ.2020год., Д.Е. е постъпил в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД
гр.П.- Клиника по физикална и рехабилитационна медицина, с продължаващи
оплаквания за слабост и невъзможни движения на двата долни крайника,
невъзможна походка и силно затруднено самообслужване и други. При
извършените изследвания и прегледи са констатирани: оперативни белези,
вертебрален синдром - нарушени физиологични кривини, напрегната
паравертебрална мускулатура, синдром на долна спастична параплегия-
слабост за двата крайника; липсват активни движения за двете глезенни
стави, хипестезия по проводников тип дистално от 7-ми междуребрие,
повишен мускулен тонус за двата долни крайника, с клонуси за ляво ходило,
невъзможна походка и други. Предписана му е терапевтична схема, описана в
Епикриза към ИЗ №10716/2020год.. Назначени са му рехабилитационни
процедури, в резултат на които ищецът е вертикализиран до стабилен седеж,
но все още не може да се изправя самостоятелно, да стъпва на краката и да
ходи. Изписан е на 21.ІІ.2020год., като са му дадени препоръки за последваща
рехабилитация и кинезитерапия.
На 23.VІІ.2020год. на ищеца Д.Е. е извършено компютър-
томографско изследване на гръбначен стълб (Тх5-Тх10) в УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ ЕАД гр.С., като видно от изготвения Протокол, тялото на Тх8
прешлен е със снишен кранио-каудален размер вентрално без проминиране на
11
костни фрагменти дорзално към гръбначномозъчния канал, има неравности
по горния задно-латерален контур на тялото на Тх8, подчертана торакална
кифоза на нивото на Тх8, дясноконвексна сколиоза с пунктум максимум Тх8,
състояние след фрактура с дегенеративни промени в областта на
артикулиращите повърхности на дясната косто-вертебрална става на Тх8 и
след фрактура на десния трансверзален израстък на Тх8.
С Експертно решение№0947/18.V.2020год. на ТЕЛК към
МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“АДгр.С., на ДЖ. С. ЕФ.,ЕГН********** е
определена 100% неработоспособност с чужда помощ за срок от една година,
поради последици от счупване на гръбначния стълб, състояние след фрактура
на тялото на Тх7 и контузия на гръбначния мозък, долна параплегия и
невъзможна самостоятелна статика и походка. С ЕР№90882/15.VІ.2021год. на
ТЕЛК при МБАЛ“Д-р Братан Шукеров“АДгр.С. на ДЖ. С.
ЕФ.,ЕГН********** е определена 100% неработоспособност с чужда помощ,
поради последици от счупване на гръбначния стълб, за срок до 1.VІ.2024год.
В ЕР е посочено, и че през месец май 2021год., на Д.Е. е извършена
нефректомия на десен бъбрек при здрав ляв бъбрек, поради десностранна
пионефроза.
От представените данъчни фактури и касови бонове се
установява безспорно, че ищецът Д.Е. е заплатил общо 3 426.98лв. за лечение
и извършени прегледи, във връзка с получените при ПТП на 21.ХІ.2019год.
травматични увреждания.
Ищецът ДЖ. С. ЕФ.,ЕГН**********, чрез пълномощника му
адв. Р.М., с молба от 24.ІІІ.2020год. е отправил до ЗАД“ОЗК-
Застраховане“АДгр.С. застрахователна претенция по чл.380 КЗ за изплащане
на 200 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки,
страдания и психически стрес, причинени от получените при ПТП на
21.ХІ.2019год. телесни увреждания и 2 748.20лв. обезщетение за
имуществените вреди, представляващи разходи за лечение. С писмо изх.
№ЦУ99-2490/25.ІІІ.2020год. ЗАД “ОЗК- Застраховане“АД гр.С. е уведомило
Д.Е., че е заведена щета*, но е изискало допълнителни документи. С молба
вх.№ЦУ99-4544/23.VІ.2020год. Д.Е., чрез пълномощника му адв. Р.М., е
представил допълнителни документи във връзка с причинените му при ПТП
травматични увреждания. С писмо изх.№ЦУ99-4614/25.VІ.2020год. ЗАД
12
“ОЗК- Застраховане“АД гр.С. е отказало да изплати исканото застрахователно
обезщенетие, тъй като увреденото лице ДЖ. С. ЕФ. не било представило
всички изискуеми и относими документи във връзка с настъпилото на
21.ХІ.2019год. ПТП. Ето защо за ищеца Д.Е. е налице правен интерес от
предявяване на прекия иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с
чл.380ал.1 КЗ.
По делото като доказателство са представени протокол за
оглед на местопроизшествието, фотоалбум на местопроизшествието и други
документи от ДП№461/2019год. по описа на РУ- С., тъй като самото
досъдебно производство е приложено като доказателство по т.д.
№418/2021год. по описа на ОС П.. От приложената към ДП№461/2019год.
съдебна химикотоксикологична експертиза изх.№И-1895/24.ІІ.2020год.,
извършена в специализираната Химикотоксикологична лаборатория при
ВМА- С., е установено, че при извършените изследвания на предоставената
кръвна проба, взета от трупа на Е.Ш. Ш.,ЕГН**********, не се установява
наличие на наркотични вещества. А от протокол №А-347/2.ХІІ.2019год. за
химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта,
извършена в Специализирана химическа лаборатория при „УМБАЛ- П.“АД
гр.П., се установява, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от
лицето Ерахн Ш., не се доказва наличие на алкохол в кръвта. С тези
заключения на вещите лица от Специализираните лаборатории на ВМА- С. и
„УМБАЛ- П.“АДгр.П., се опровергава възражението на ответното
застрахователно дружество, че водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц 220
ЦДИ“, с рег.***, Е.Ш. Ш.,ЕГН********** е управлявал лекия автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, и/или след употреба на
наркотични и упойващи вещества, и пътуващите в автомобила пътници са
знаели за това. Ето защо съдът счита това възражение на ответника за
неоснователно и недоказано.
По делото като доказателства са приложени медицинските
документации от лечението на ищеца Д.Е. в “МБАЛ-П.“АД гр.П., в ДКЦ
„Пълмед“ ООД гр.П., в УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД гр.П. и в УМБАЛСМП
„Н.И.Пирогов“ЕАД гр.С..
По делото са разпитани свидетелите Г. СТ. П., В. З. Ш., Р.
АХМ. Ш., Б. Н. Ш., С.Х. Е. и Д.Р.И..
13
Свидетелят Г. СТ. П. притежава „Пътна помощ“ в гр.П.. Той
си спомня, че на 21.ХІ.2019год., на същото място, където е настъпило
процесното ПТП, станали 5 катастрофи. Той паркирал камиона си в
резервното платно на АМ „Тракия“, посока към С., натоварил
катастрофиралия автомобил от предишната катастрофа, заедно със свидетеля
В.Ш., и когато били готови да потеглят, чули свистене покрай тях, удар,
обърнали се и видели процесния автомобил „Мерцедес“ да се премята два-
три пъти, след което паднал върху колелата си на около 30м в полето покрай
магистралата. Свидетелят, заедно с В.Ш., веднага се притекли на помощ на
пострадалите лица. За около 2 минути стигнали по катастрофиралия
автомобил и видели четирима човека- единият бил прав и се суетял около
автомобила, двама младежи лежали извън автомобила и четвъртият човек
била една жена, която седяла на задната седалка в автомобила и викала от
болка. В момента, в който отишли при катастрофиралия автомобил, всички
пътници били живи. Свидетелят и В.Ш. веднага се обадили на телефон 112.
Първо на местопроизшествието дошли полицаите, а след това и една линейка
на „Бърза помощ“. Свидетелят първо погледнал стоящата на задната дясна
седалка жена. Тя била със закопчан обезопасителен колан, който бил
блокиран и затова свидетелят не могъл да го откопчае. Той отишъл при
камиона си, взел нож, с който отразял колана, но тъй като жената не могла да
излезе сама от автомобила, а не знаели какви наранявания има, затова
предпочели да остане в колата и да бъде извадена от медиците от „Бърза
помощ“. След това свидетелят отишъл да окаже първа помощ на пострадалия
Д.Е., който бил изпаднал от автомобила на 3-4м, а В.Ш. отишъл да окаже
първа помощ на водачът на автомобила- Е. Ш.. Твърди, че и двете момчета
били живи и в съзнание. Д.Е. не можел да говори и диша, храчел кръв. Ето
защо той наклонил главата му настрани, за да може да диша по-спокойно.
След това дошли полицаите, които също започнали да помагат на
пострадалите. Свидетелят твърди, че автомобилът „Мерцедес“ се превъртял
няколко пъти и накрая паднал на колелата си. Странично се превъртал
автомобила. Автомобилът бил напълно деформиран след падането.
Свидетелят В.Ш. твърди, че е баща на водача на лекия
автомобил, който претърпял ПТП на същото място, преди процесния
автомобил, на същата дата- 21.ХІ.2019год. Той, заедно със свидетеля Г.П.
натоварили катастрофиралия автомобил на сина му и се готвели на потеглят в
14
посока към С., когато чули шум от свистене на гуми зад гърба им, удар и
нищо повече. Когато се обърнали, видели една кола да се преобръща и да
пада в полето, зад храстите. Когато отишли до катастрофиралия автомобил,
всички пътуващи в него лица били живи. Свидетелят отишъл да окаже първа
помощ на водача на катастрофиралия автомобил, който бил изпаднал на 4-5м
от автомобила. Бил жив, но не можел да говори. Свидетелят Ш. му направил
съдречен масаж, дишане уста в уста, но въпреки това момчето било
неадекватно, неподвижно. Отзад в колата имало една жена, като Г.П. с нож
отразял обезопасителния колан, който я притискал, за да я отвърже, но тъй
като не знаели какви са травмите и, предпочели да оставят медиците да я
извадят от автомобила. Извън автомобила стоял друг пътник, който се чудел
къде да ходи и явно бил в неадекватно състояние. На 3-4м извън автомобила
било другото момче, на което Г.П. оказвал първа помощ. Първо на носилката
на „Бърза помощ“ качили водачът на катастрофиралия автомобил, но той
починал в този момент. Затова медиците оставили трупа му на
местопроизшествието и качили пострадалите Д.Е. и жената,която пътувала на
задната седалка, за да ги транспортират веднага в болница за лечение.
Свидетелят се обадил на телефон 112 и за около 2-3 минути след това дошла
полицията, а след около десетина минути и линейка на „Бърза помощ“.
Свидетелят Р.Ш. е вуйчо на ищеца Д.Е. и тъст на Е. Ш.,
който бил собственик на автомобил „Мерцедес Ц 220 ДЦИ“, с рег.***.
Спомня си, че на 21.ХІ.2019год. пътували с автомобила от с.К., община Д. за
гр.С.. Отивали на медицински преглед на съпругата му Б.Ш.. В автомобила
пътували четирима- водачът на автомобила Е. Ш., свидетелят Ш. на предната
дясна седалка, съпругата му Б.Ш. на задната дясна седалка и Д.Е. на задната
лява седалка. Д.Е. щял да пътува за Англия, при баща му, затова го карали
към летището. Свидетелят твърди, че водачът на автомобила- Е. Ш., който е
негов зет, не пие алкохол и бил трезвен. Движели се с около 130км/ч по АМ
„Тракия“. При самото качване на магистралата, автомобилът занесъл, защото
постоянно валял дъжд. Времето било дъждовно през целия ден, като дъждът
ту се усилвал, ту намалявал. Автомагистралата била наводнена, затова
условията за пътуване били затруднени. Когато автомобилът занесъл,
свидетелят казал на Е. Ш. да намали скоростта, защото за никъде не бързат, и
той намали скоростта на 105-107км/ч. Така продължили около 4-5км, след
което не си спомня какво станало, но колата занесла, получил се акваплалинг,
15
след което колата се ударила в банкета и започнала да се преобръща. Е. Ш. се
опитал да овладее колата, но без успех. Колата паднала в полето на гумите си.
Свидетелят твърди, че той и съпругата му били с поставени обезопасителни
колани, но Е. Ш. не си поставил колана, въпреки, че свидетелят няколко пъти
му правил забележка за това. Не си спомня дали Д.Е. бил с поставен
обезопасителен колан. Р.Ш. слезнал сам от автомобила и отишъл да види
съпругата му. Тя не можела да откопчае колана и викала от болка. Видял, че
Е. Ш. и Д.Е. са на около 5-6м извън колата. След това дошли свидетелите Г.П.
и В.Ш., които оказали първа помощ на съпругата му и на двете момчета,
преди да дойдат полицаите и „Бърза помощ“. Свидетелят си спомня, че Е. Ш.
карал автомобила на автопилот. Твърди ,че той е опитен шофьор, който
работи за една П.ска фирма, която го пращала на много места в Европа,
затова е пътувал по пътищата на Европа. Спомня си, че колата се
преобръщала странично, но не си спомня колко пъти. От дясната страна на
автомобила вратите били деформирани, но без счупени стъкла, а от лявата
страна вратите висели. Покривът на колата също бил деформиран, като се
издигнал отляво на дясно, като пирамида.
Свидетелката Б.Ш. също твърди, че на 21.ХІ.2019год.
пътували със съпруга и Р.Ш., зет и Е. Ш. и племенника и Д.Е. от с.К. към
гр.С.. Тя отивала на медицински преглед, като съпруга и Р.Ш. я придружавал,
зет и Е. Ш. шофирал собствения му автомобил „Мерцедес“, а Д.Е. пътувал с
тях към летището, за да отиде при баща си в Англия. Свидетелката била на
задна дясна седалка, до нея на задната лява седалка стоял Д.Е., а съпругът и
бил на предната дясна седалка. Свидетелката била с поставен обезопасителен
колан, но не си спомня дали Д.Е. бил поставил обезопасителния колан.
Съпругът и също бил с поставен обезопасителен колан. Спомня си, че през
този ден валял дъжд постоянно, а пътят бил мокър. Тя не знае с каква скорост
се е движил автомобила, но си спомня, че изведнъж колата започнала да
„щикалкави“ и след това не помни нищо друго. Осъзнала се, когато
автомобилът паднал в полето на гумите си. Видяла, че останалите пътници не
били в колата. Съдругът и излезнал сам от колата. Свидетелите Г.П. и В.Ш. и
помогнали да откопчае обезопасителниа колан, като го сразяла с нож, за да я
освободят. От колата я извадили медицинските лица, защото не можела да
мръдне. Твърди, че при ПТП-то е получила счупване на ключица в таза, с
много синини от колана и охлузвания по тялото. Спомня си, че когато се
16
опомнила, вратата на колата до Д. я нямало, а и Д. не бил в автомобила.
Спомня си, че автомобилът започнал да се движи зигзаобразно, Е. се опитал
да го овладее, но автомобилът изхвърчал от пътя. Таванът на автомобила бил
деформиран, но не достигал до главата и, затова няма черепна травма.
Свидетелат С. Е. е баща на ищеца Д. Е.. Той научил за ПТП-
то на 21.ХІ.2019год. от Р.Ш.. Ведната си поръчал самолетен билет и на
23.ХІ.2019год. се прибрал в България. Веднага отишъл в болницата в П.,
където синът му бил настанен в интензивно отделение. Научил, че му е
направена операция на белия дроб, за да може да диша, както и че има четири
счупени ребра, а 7, 8 и 9 прешлени на гръбначния стълб също били счупени.
Узнал и че при счупването на 8 гръден прешлен, костица се е забила в
гръбначния мозък. След това направили операция на гръбначния стълб и
поставили титаиневи пластини. След една седмица, при ядрено-магнитния
резонас, открили, че има хематом на мястото на 7,8 и 9 прешлен, което
наложило да се направи нова операция. Спомня си, че Д. понесъл много
тежко тази операция, защото в един кратък интервал от време претърпял тези
три операции. Давали му силни обезболяващи, а той се грижил постоянно за
сина си, тъй като от кръста надолу Д. е неподвижен. Ето защо свидетелят се
грижил за физиолигичните му нужди, за къпане, обличане и пр. Свидетелят
твърди, че и до настоящия момент Д. е на памперси, защото от пъпа надолу не
усеща нищо, тъй като гръбначния мозък е прекъснат. Казали му в болницата в
П., че вероятността Д. да се излекува е минимална. В УМБАЛ П. също му
казали, че вероятността за оздравяване е 5%, защото е останала една малка
част от гръбначния мозък неразкъсана. В УМБАЛСПМ „Пирогов“ също му
казали, че вероятността за възстановяване на долните крайници на Д. е 5%.
Навсякъде му казвали, че е необходима непрекъсната рехабилитация.
Свидетелят твърди,че Д.Е. изпитвал силни болки и страдания от получените
при ПТП травми, както и от претърпените три операции. Все още има болки и
от операциите на белия дроб, и от счупените ребра, които вече заздравели. Но
краката му са неподвижви. Първоначално Д. можел само да лежи. Но в
резултат на многобройните рехабилитации в България и Турция, вече може да
стои в седнало положение. Може да стои и на краката си, но когато го държат.
Д. не може да контролира физиолигичните си нужди, затова му слагат
катетри, за да източват урината. През 2021год. му е направена четвърта
операция за отстраняване на десния бъбрек и след това е само с катетри,
17
които се слагат през 4часа. Свидетелят твърди, че от втория си брак има
малко дете, което се е родило с неизграден гръбначен стълб, цифроцефалия.
Затова има инвалиден стол, който използва и за другия си син Д., за да го
къпе, да го извежда на разходка и прочие. Свидетелят твърди, че трябва
непрекъснато да се грижи за сина си Д., а когато отсъства, за него се грижат
втората му съпруга, майка му, брат му и неговата съпруга. През нощта също
трябва да е до сина си, за да му помага да смени положението на тялото и да
смени катетъра. Твърди, че Д. не се притеснява от него, но се срамува и
притеснява от съпругата му. Той имал белези от операциите, които ще
останал за цял живот. Д. бил на 17години при ПТП, а сега е на 19години, но
животът му се преобърнал. Преди бил жизнерадостен младеж, учел се добре и
искал да продължи образованието си, като се занимава с автомобилна
техника. Сега е много депресиран, отчаян. Дори понякога му казвал, защо и
той не е умрял при катастрофата. Навън извеждат Д. с инвалидна количка,
защото той не може да се придвижва сам. Когато го слагат в автомобил, за да
пътуват за преглед или рехабилитация, Д. изпитва силно безпокойство и
страх. Вече не искал да се вижда със съучениците си, защото е инвалид.
Чувствал се непълноценен човек.
Свидетелката Д.И. е във фактическо брачно съжителство с
бащата на ищеца- С. Е.. Тя видяла Д. за първи път, след като го изписали от
болницата и си дошъл вкъщи. Твърди, че Д. не е в добро състояние. Не може
да се движи, изпитва и болки от счупените ребра. По принцип баща му се
грижи за него- къпе го, грижи се за физиологичните му нужди, дава му храна,
помага му да се облича и да сменя положението на тялото и прочие. А
понякога и тя му помага, но Д. се срамувал от нея, защото е жена, а той бил
голямо момче. Сега Д. се придвижвал само с инвалиден стол, не можел сам да
седне в леглото, трябвало му помощ. Д. ползвал памперси и имал поставени
катетри, за източване на урината. Свидетелката твърди, че преди
катастрофата, Д.Е. бил весело и енергично момче. А сега е затворен в себе си,
депресиран, не иска да излиза и да се среща с приятели. Преди Д. много
помагал на свидетелката със сина и, който страда от цифроцефалия.
Вещото лице по назначената съдебно-автотехническа
експертиза инж. Г.Д. Т. в заключението си твърди, че ПТП-то е настъпило на
21.ХІ.2019год., на км 62+600м, в посока към С., на АМ “Тракия“. Участъкът
на пътното платно е прав, хоризонтален, без дупки и неравности, чист от
18
инетрни материали. Движението по северната част на платното е с
еднопосочна организация, две ленти за движение с ширина по 3.80м и
аварийна лента за движение с ширина 3.40м. Лентите за движение са
разделени с прекъсната линия, аварийната лента е ограничена от дясната
страна с непрекъсната линия. Вдясно от пътя се намира банкет с ширина
1.60м, след което има низходящ скат с денивилация 4.20м. Вляво платното е
ограничено с банкет и две предпазни огради тип мантинела, разделящи
движението. Напречният наклон на платното е 1 градус, а надлъжният наклон
е 2.3 градуса. В процесния участък от пътя има вертикална маркировка със
знаци: А15 /Опасност от хлъзгане/, В26 /Забранено е движението със скорост
по-висока от 120км/ч/ и надпис на бял фон „при дъдж“. Тези пътни знаци са
поставени в лявата и дясната страна на пътя. На 100м от
местопроизшествието, в посока към С., има поставени пътни знаци- А15
/Опасност от хлъзгане/, В26 /Забранено е движението със скорок по-висока от
100км/ч/ и надпис на бял фон „при дъжд“. Посоката на движение на лек
автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“,с рег.***, преди удара е била от гр.П. към
гр.С. по АМ “Тракия“ /изток-запад/. В момента на удара, посоката на
движение на автомобила е била северозапад. Скоростта на движение на
автомобила преди удара е била 107 км/ч., а в момента на удара е била 95 км/ч.
Ударът е настъпил в дясната страна на автомобила. Автомобилът е силно
деформиран и повреден, тотална щета, като не подлежи на възстановяване.
Видимостта по време на ПТП-то е била ограничена вследствие на проливния
дъжд и облачното време. Вещото лице твърди, че ако водачът на лек
автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“, се беше съобразил с облачното и
дъждовно време, както и със съществуващите на място пътни знаци, той би
могъл да предотврати настъпването на ПТП. От траекторията на движение и
от оставените материални щети /фигура №3 на заключението/ се установява,
че е налице преобръщане на автомобила на дясно. От техническа гледна точка
причините за настъпилото ПТП са били метеорологичните условия –
дъждожно и облачно време и внезапното попадане на автомобила в
аквапланинг, който е довел до загубата на управление на автомобила,
неговото завъртане и излитане извън пътното платно. От събраните в ДП и
настоящето дело доказателства, вещото лице твърди, че на 21.ХІ.2019год. в
11.54часа от с.К., община Д. за гр.С. е тръгнал лек автомобил „Мерцедес
Ц220ЦДИ“, с рег.***, собственост и управляван от Е. Ш., като в автомобила
19
са пътували: на дясна предна седалка Р.Ш., на дясна задна седалка Б.Ш. и на
задна лява седалка Д. Е.. Тръгвайки от с.К., автомобилът е преминал през
гр.Д., гр.Р., с.В., гр.С. и след с.В. се е качил на АМ “Тракия“ в посока към
гр.С.. Е. Ш. бил програмирал автопилота на колата на 137км/ч. Малко преди
62км на АМ “Тракия“, той е усетил леко поднасяне на автомобила и е
настроил автопилота на 107км/ч. Около 14.20часа, на км 62+600м на АМ
“Тракия“, посока към С., автомобилът се е движил в лявата бърза лента за
движение, попаднал е в аквапланинг, щофьорът е изгубил контрол върху
антомобила, който се е завъртял, преминал е от лявата бърза лента за
движение в дясната и през аварийната лента, където автомобилът е напуснал
пътното платно, завъртял се е вляво и с дясната страна се е ударил в коловете
на оградата, като ги е счупил, разкъсал е оградата и се е преобърнал няколко
пъти. При преобръщането, от автомобила е изпаднал Д.Е., който е намерен от
свидетелите на около 2 м наляво от задната част на автомобила, а Е. Ш. е
намерен до автомобила, до предната дясна гума, с крака към гумата. На
фигура№4 към заключението вещото лице е изготвило подробна динамична
мащабна скица на ПТП-то. Вещото лице твърди, че лекият автомобил е силно
деформиран, и доста от елементите му са смачкани навътре. Счита, че тялото
на Д.Е. е имало съприкосновение с частите от лявата страна на автомобила и с
части от тавана на автомобила. Счита,че безопасната скорост за движение в
участъка на ПТП-то, при дъждовно време е 100км/ч, а автомобилът се е
движил със 107км/ч.Според вещото лице ищецът Д.Е. е бил без поставен
предпазен колан, затова след преобръщането на автомобила е изпаднал от
него. Но счита,че ако Д.Е. е бил с поставен предпазен колан е можело да
получи по-тежки травматични увреждания, предвид деформациите по
автомобила, които можело да доведат до летален изход. Обезопасителният
колан предпазва само при челен удар на автомобила, но когато автомобилът
се преобръща, коланът не указва никакъв ефект, даже в някои случаи може да
пречи пътуващият да се спаси.
Вещите лица по назначената комплексна съдебно-
медицинска експертиза Д-р М. К. Б.- лекар в Отделението по Съдебна
медицина и Д-р Д. Ст. С.- лекар в Отделението по Неврохирургия, при
УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД гр.П. в заключението си твърдят, че при ПТП на
21.ХІ.2019год., на ДЖ. С. ЕФ. на 17години от с.К., община Д., са причинени
следните травми: пневмоторакс в дясна гръдна половина, многофрагментно
счупване на 8-ми гръден прешлен, контузия на гръбначния мозък в
20
нарушаване на целостта му, долна параплегия, счупване на 6,7,8 и 9 ребра в
дясно, контузия на гръдния кош. Многофрагментарното счупване на 8-ми
гръден прешлен, с контузия на гръбначния мозък и нарушаване на цялостта
му, по съвкупност е довело до долна параплегия и се преценява от вещите
лица като осакатяване на долните кранции. Контузията на гръбначния мозък,
както и прекъсването на цялостта му са довели до невъзможността Д.Е. да
контролира тазовите резервоари /невъзможност за контролиране на
изхожданията по малка и голяма нужди/ и се преценява като разстройство на
здравето, постоянно опасно за живота. Пневмотораксът в дясна гръдна
половина /проникване на въздух в гръдната кухина/, наложило нейното
оперативно отстраняване чрез торакоцентеза, е довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Счупването на 6,7,8 и 9 ребра в дясно е
довело до трайно затрудняване движенията на снагата. Описаните
травматични увреждания са тежки и някои от тях са криели реална опасност
за живота на пострадалия Д.Е.. Някои от последиците от травматичните
увреждания крият риск за живота на Д.Е. и за в бъдеще. Вещите лица
твърдят, че е налице причинно-следствена връзка между получените от Д.Е.
травматични увреждания, проведеното лечение, извършените разходи /които
са във връзка с това лечение/ и процесното ПТП, настъпило на 21.ХІ.2019год.
Непосредствено след инцидента, ищецът е бил хоспитализиран в Спешно
отделение на „МБАЛ-П.“АДгр.П., където са му проведени множество
образни и лабораторни изследвания, както и торакоцентеза в дясно в 5
междуребрие, ламинектомия със стабилизация, ревизия на стабилизацията и
евакуация на хематом. По време на престоя му са използвани противооточни
средства, кортикостероиди, антиботици, бронхолитици, НСПВС, аналгети
неотропни средства, витамини, кръвоспиращи, ИБВ, мониторинг на основни
жизнени функции, както и кислородна поддръжка с лицева маска. След
изписването му е пролежавал в УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД гр.П. в
отделението по физикална терапия. Вещите лица твърдят, че непосредствено
след ПТП-то, ищецът е изпитвал умерени, на моменти до значителни по сила
и интензитет болки и страдания, които постепенно за затихвали в хода на
оздравителния процес, до степен да са епизодични. След извършения личен
преглед на Д.Е., вещите лица са констатирали видима хипотрофия на
мускулатурата на двата му крака, автоматизми и на двата крака, начеващи
контрактури, хипестезия към анестезия, арефлексия, инконтиненция, долна
параплегия. Автоматизми се наричат непълноценните, неконтролирани
движения на мускулите на краката, които се получават при липса на
иневрация на даден мускул, и това са патологични ненормални импулси на
нервната система. Тъй като няма инервация на краката, въпреки
рехабилитацията, след време мускулите започват да развиват трайни спазми,
които се наричат контрактури. Хипестезия означава намалена
чувствителност, а анестезия означава липса на чувствителност. Арефлекция
означава липса на рефлекси, което пряко произтича от липсата на инервация.
Инконтиненция означава задържане на урина и изпражнения, т.е. човек не
21
може да командва тазовите си резервоари. Вещите лица са установили при
личния преглед на ищеца, че в резултат на провежданата рехабилитация,
чувствителността при Д.Е. се е преместила с 10см надолу, като има слаба
чувствителност от гърдите до пъпа, но след това той няма никаква
чувствителност, т.е. налице е пълна анестезия. Според вещите лица в бъдеще,
вероятността за възстановяване на моторната или сензорна функция на
долните крайници на Д.Е. е изключително малка, или почти липсваща, дори и
при усилената рехабилитация, която провежда. Рехабилитацията и
физиотерапията са необходими с цел избягване на изразената хипотрофия на
долните крайници. Що се отнася до инконтиненцията, т.е. невъзможността за
задържане на тазовите резервоари и факта, че ищецът ползва катетри и
памперси, това води до голям риск за възникване на урогенитални инфекции
и последващ сепсис, което е животозастрашаващо състояние. Болките,
страданията и най-вече физическите неудобства, които изпитва Д.Е., според
вещите лица ще продължават и в бъдеще, поради гореизложените факти.
Непосредствено след ПТП-то и до настоящия момент, ищецът се нуждае от
чужда помощ за осъществяване на ежедневните битови дейности, като най-
вероятно това състояние ще е до края на живота му. Вещите лица твърдят, че
белезите от операциите ще останат за цял живот, но извършените операции са
били необходими за спасяване живота на ищеца. Установили са, че на ищеца
е извършена четвърта операция по отстраняване на десния бъбрек заради
хидронефроза, която означава задържане на течност и възпаление на бъбрека.
Вещите лица не са категорични, дали тази операция е в причинна връзка с
процесното ПТП, защото и преди катастрофата Д.Е. е имал заболяване. ПТП-
то може само да е допринесло до влошаване на заболяването. Метална
стабилизация е поставена на ищеца между 7 и 9 гръден прешлен. Смачкан е 8
гръден прешлен, затова ищецът не може да движи краката си. В 8 гръден
прешлен е налице фрактура с разместване на фрагменти и това е довело до
увреждане на гръбначния мозък. Ако разместване на фрагменти не беше
настъпило, това нямало да доведе до увреждане на гръбначния мозък. Най-
тежка е травмата в гръбначния стълб, след това е телесната повреда на
гръдния кош и счупените ребра. Счупените ребра се възстановяват за около 2
месеца. Счупването на ребрата води до неефикасно дишане и болки в
гърдите, защото човек започва да щади гръдната си мускулатура, за да не се
разместват костните фрагменти. При счупени ребра не се слага
имобилизация, а пластири, които не водят до пълна имобилизация. Вещите
лица сочат, че следва да се полагат ежедневни и ежечасни грижи за Д.Е.,
защото има рикс за неговото здраве и живот. Поради високото ниво на
прекъснат гръбначен мозък, ищецът има проблем и с червата, заради
затруднена перисталтика. Ето защо трябва да приема само лека храна
/кашести храни/ и течности. За да не се получат рани от залежаване, ищецът
трябва да променя положението на тялото си през един час, а ако не спи,
трябва да е в седнало положение, за да настъпи застой на белия дроб. Ето
защо трябва да има човек, който да го обгрижва непрекъснато. Твърдят, че
22
след всяка операция човек изпитва болки, в рамките на 10-15дни. В
настоящия момент ищецът има епизодични болки, заради принудителните
пози на тялото му.
Вещото лице по назначената съдебно-психологична
експертиза /СПЕ/ Д.Х.Т.-магистър-психолог по социална, приложна и съдебна
психология, в заключението си твърди, че ДЖ. С. ЕФ. е пълнолетен младеж,
чиито психологични преживявания съответстват на личностовата му характеристика и
реално протичащи обстоятелства и процеси. Данните от проведеното изследване го
очертават като личност с повишена тревожност, невротичност и депресивност,
насочена към себе си, към своите мисли, чувства и преживявания. Д. притежава
ресурси, които позволяват да се справи с дребните ежедневни неприятности, но не са
достатъчни на сериозни трудности и усложнения. При стресови въздействия лесно
може да загуби душевното си равновесие. Личностовите му особености и занижените
възможности за справяне с травмиращи събития, създават благоприятни условия за
изпадане в депресивни състояния, които са провокирани от емоционално натоварената
житейска ситуация - физическата травма, получена при пътно-транспортния инцидент,
оперативното лечение, продължаващата рахабилитация, зависимостта от чужда помощ.
Податлив е към развитие на устойчиви стресови реакции и съпътстващите ги здравни
усложнения. Високите нива на депресивност и емоционалната подтиснатост могат да
се възприемат като отправна точка за провеждане на допълнителни прегледи и
изследвания с други методи, с цел диагностициране на клиничните форми на депресия.
Физическото осакатяване вследствие на пътния инцидент, последвалият дълъг и
изпълнен с много болка период на лечение и частично възстановяване е силно
травматирзиращо преживяване, което е повлияло всеки аспект на битието на Д. и на
неговото обкръжение. Настъпили са съществени промени в жизнената ситуация на
личността, водеща е станала ролята на физическото оцеляване и борбата за
раздвижване. Инвалидизирането е поставило сериозни предизвикателства пред Д.,
сблъсквайки го е радикални промени във физически и психически план, затруднило е
нормалното му социално функциониране, поставяйки невидими прегради между него и
останалите здрави хора. Инвалидизирането, оказало огромно влияние върху
качеството на живота му е провокирало преосмисляне на установената представата за
физическите му възможности, за собственото му тяло и за него самия. Насилствено
наложената промяна във физическите възможности и физическия облик е променило
себеоценката му. Д. възприема себе си като различен от другите „нормални“ хора,
заради настъпилите травматични промени в тялото му, чувства се подтиснат и
малоценен. Вещото лице приема, че лечението и периода на възстановяване са се
отразили негативно върху психологичното състояние на ДЖ. С. ЕФ., тъй като са
довели до трайно нарушение в нормалния му ритъм на живот, на себеоценката и на
социалното му функциониране. Вследствие на претърпяната злополука и
последствията от нея - медицински интервенции, болнично лечение, продължаваща
рехабилитация, зависимост от чужда помощ, у Д. са се проявили симптоми на
вътрешна тревога и депресия, които е времето засилват интензитета си. Физическата
травма на Д. ще има дълго във времето и непреодолимо въздействие върху неговата
психика. Социалната изолация, която е факт и към момента, постоянната
23
рехабилитация, зависимостта от чужда помощ и свързаните е нея ангажименти от
обездвижването на Д., срама, страха, страданието и емоционалната подтиснатост са
само част от негативните последици, които с течение на времето ще увеличават своя
интензитет. Инвалидизирането му е тежко и непреодолимо емоционално изживяване, с
трайно и неотменимо проявление в ежедневието. С течение на времето, при сблъсъка
между желанието за възстановяване и минималните, почти нулеви шансове за това,
проявите на потиснатост, депресивно настроение; повишена раздразнителност;
тягостно чувство за невъзможност за справяне със ситуацията; мъчително усещане за
непълноценност, насоченост на мисловния процес към песимистична тематика ще се
задълбочават.
Вещите лица по назначената комплексна съдебно медицинска и
автотехничесак експертиза Д-р М. К. Б. и инж. С.К.М. в заключението си твърдят, че
ПТП е настъпило на 21.ХІ.2019год., на км 62+ 600м на АМ „Тракия, посока към С., на
наклонен нагоре и равен участък от пътя в зоната на ляв завой, при движение през деня
и видимост при дневна светлина. Платното за движение в мястото на произшествието
има асфалтова настилка, която е била мокра. Платното има две ленти за движение в
посока от изток на запад и лента за принудително спиране. Преди
местопроизшествието има табели за указване на максимално разрешена скорост за
движение от 120км/ч при дъжд, знаци за участък с концентрация на пътнотранспортни
произшествия в следващите 800м, знаци за указващи максимално разрешена скорост от
100км/ч при дъжд, знаци за участък с концентрация на пътно транспортни
произшествия в следващите 550м и знаци за участък с концентрация на
пътнотранспортни произшествия в следващите 300м. Лентите за движение на пътното
платно са с ширина от 3.80м. Скоростта на движение на лекия автомобил „Мерцедес Ц
220 ЦДИ“, с рег.***, непосредствено преди ПТП-то, е била 108-112 км/ч. Автомобилът
се е движил в лявата лента на платното за движение на АМ „Тракия“ в посока от изток
на запад. ПТП-то е настъпило, когато лекият автомобил „Мерцедес“ е напуснал
платното за движение и се е преобърнал неколкократно около надлъжната му ос, като
купето е било силно деформирано. Има значителна деформация на тавана на купето в
посока от ляво на дясто. Според вещите лица не може да се определи колко пъти се е
преобърнал автомобилът. След преобръщането, автомобилът се е установил на
колелата си, на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от
фотоалбума на местопроизшествието. Вещото лице инж. М. твърди, че в лявата пътна
лента за движение, по която се е движим процесния автомобил, е имало условия за
възникване на хидропланиране /аквапланинг/ при скорост на движение на автомобила
103-113км/ч. Тъй като предните гуми на лекия автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ са
били с дълбочина на протектора 4мм, а задните гуми с дълбочина на протектора 3мм,
то за да не настъпи хидропланиране /аквапланинг/, скоростта на движение на
автомобила е следвало да бъде по-малка от около 70км/ч. Според свидетелските
показания на Р.Ш. и Б.Ш., водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ е загубил
странична устойчивост преди местопроизшествието, което е било условие водачът да
намали скоростта на автомобила. Водачът на автомобила е имал основания да намали
скоростта на движение, първо- поради наличието на пътните знаци за ограничаване на
скоростта,второ- поради загубената странична устойчивост на автомобила преди
24
местопроизшествието и трето- поради наличната дълбочина на протекторите на
предните и задни гуми на автомобила. Технически съобразената скорост на движение
на автомобила, която е била безопасна, предвид пътно-климатичните условия, е била
по-малка от 70км/ч, докато водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“, с
рег.***, се е движим със сророст 108-112км/ч, която е била технически несъобразена
скорост с безопасността на движение предвид пътно-климатичните условия за този
автомобил. Към заключението е приложен снимков материал, от който се вижда, че
автомобилът е силно деформиран. Вещото лице д-р Б. твърди, че по делото няма данни
детайли от интериора на купето на автомобила да са наранили Д.Е.. При
преобръщането на лекия автомобил са породени инерционни и центробежни сили, и
съответни ускорения. Под въздействието на тези сили и ускорения, Д.Е. е напуснал
автомобила преди неговото окончателно установяване. Вещите лица са категорични, че
Д.Е. е бил без поставен обезопасителен колан, ето защо е изпаднал от преобръщащия се
автомобил. Освен това от представената по делото медицинска документация липсват
данни за получени специфични увреждания от правилно поставен обезопасителен
колан. Описаните травматични увреждания, които е получил Д.Е., са причинени по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет. Според вещото
лице Д.Б., ако пострадалият Д.Е. е бил с поставен обезопасителен колан, най-вероятно
той нямаше на напусне автомобила и нямаше да получи процесните травматични
увреждания. Но дали и какви травматични уврежданияе щял да получи, вещото лице не
може да каже. Предполага, че най-вероятно, ако е бил с поставен обезопасителен
колан, Д.Е. е щял да получи черепно-мозъчна травма, предвид деформацията на
покрива на купето от ляво на дясно, която травма също е опасна за живота на
пострадалия и дори може да доведе по смъртта му, ако е тежка. Според вещото лице
инж. С. М., от техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП е
обстоятелството, че водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“, с рег.№***,
Е.Ш. Ш. е управлявал автомобила с технически несъобразена скорост с безопасността
за движение предвид пътно-климатичните условия за този автомобил и загубата на
странична устойчивост на автомобила,поради което той е напуснал пътното платно.
Хидропланирането е явление, при което гумите на автомобила не контактуват с
асфалта на пътното платно, поради наличието на вода, като сцеплението между гумите
и асфалта е нула. В случая има вираж /измерен напречен наклон на пътя/, ето защо
дъждовната вода се е стичала към лявата лента на пътното платно и там дъждовният
слой вода е бил най-голям.
Съдът възприема заключенията на вещите лица по САТЕ,
КСМЕ, КСМАТЕ и СПЕ изцяло,като компетентно и добросъвестно
изготвени,както и неоспорени от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка, която е
безспорна, съдът направи следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.432ал.1 КЗ във
връзка с чл.380 КЗ във връзка с чл.429ал.1 и 3 КЗ- да се осъди ответника ЗАД
“ОЗК-Застраховане“АД гр.С., ЕИК121265177 да заплати на ищеца Д.С.
25
Е.,ЕГН********** обезщетение в размер на 800 000лв. за неимуществени
вреди, представляващи болки, страдания и психически стрес, в резултат на
получените травматични увреждания при ПТП, настъпило на 21.ХІ.2019год.,
и 3 426.98лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
лечение и възстановяване, ведно със законните лихви за забава върху
главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователното
дружество- 24.ІІІ.2020год. до окончателното му изплащане.
Имуществената отговорност на застрахователя за вреди по
застраховката „Гражданска отговорност“ има договорен характер спрямо
застрахования и е функционално обусловена от отговорността на последния
за причинените вреди. Легална дефиниция на застраховането срещу
„Гражданска отговорност“ се съдържа в чл.429ал.1 КЗ. То е вид застраховане,
при което застрахователят се задължава да плати в рамките на определената в
договора застрахователна сума обезщетението, което застрахования дължи на
трето лице по силата на своята гражданска отговорност-договорна или
извъндоговорна. Съгласно разпоредбата на чл.432ал.1 КЗ увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка «Гражданска
отговорност» при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. А съгласно
разпоредбата на чл.380 КЗ лицето,което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция. Лицето е длъжно да посочи и банкова сметка,
по която застрахователят да плати обезщетението.
На основание чл.498ал.3 във връзка с ал.1 КЗ, абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.432ал.1 КЗ от
увреденото лице е отправяне от него към застрахователя или негов
представител по чл.503ал.1 КЗ, на писмена застрахователна претенция по
реда на чл.380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по
чл.496ал.1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона
максимален срок от три месеца, считано от предявяването и.
Според чл.498ал.2 КЗ произнасянето на застрахователя в
законоустановения тримесечен срок по чл.496ал.1 КЗ, може да бъде: или
определяне и изплащане на размера на претендираното застрахователно
обезщетение, или отказ за плащане на обезщетението, поради: 1.доказано
26
основание за отказ за плащане на обезщетението, 2.липса на пълно доказване
на основанието на претенцията или на размера на вредите, като в последния
случай отказът може да е и частичен- само по отношение на недоказания
размер на обезщетението.
В настоящият случай ищецът Д.Е., като увредено лице, е
спазил изискванията на чл.380 КЗ във връзка с чл.498ал.1 и 3 КЗ, като е
отправил застрахователна претенция до ЗАД «ОЗК-Застраховане»АДгр.С. за
изплащане на 200 000лв. обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи болки, страдания и психически стрес, причинени от
получените при ПТП на 21.ХІ.2019год. телесни увреждания и 2 748.20лв.
обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение и
възстановяване. С писмо изх.№ЦУ 99-2490/25.ІІІ.2020год. ЗАД “ОЗК-
Застраховане“АД гр.С. е уведомило Д.Е., че е заведена щета*, но е изискало
допълнителни документи. С молба вх.№ЦУ 99-4544/23.VІ.2020год. Д.Е., чрез
пълномощника му адв. Р.М., е представил допълнителни документи във
връзка с причинените му при ПТП травматични увреждания. С писмо изх.
№ЦУ 99-4614/25.VІ.2020год. ЗАД “ОЗК-Застраховане“АД гр.С. е отказало да
изплати исканото застрахователно обезщенетие, тъй като увреденото лице
ДЖ. С. ЕФ. не било представило всички изискуеми и относими документи
във връзка с настъпилото на 21.ХІ.2019год. ПТП. С разпоредбата на
чл.432ал.1 КЗ се предоставя право на увредения, спрямо когото
застрахованият е отговорен по силата на чл.45 ЗЗД, да претендира заплащане
на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента.
Искът е предявен на основание чл.432ал.1 КЗ срещу
ответника Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-Застраховане“АД
гр.С.,ЕИК121265177, в качеството му на застраховател по застрахователно
правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“, с
рег.***, собственост на Е.Ш. Ш.,ЕГН**********, по
полица№BG/23/119001778205, валидна от 28.VІ.2019год. до 27.VІ.2020год..
Ответникът ЗАД “ОЗК-Застраховане“АД гр.С. не оспорва този факт и
признава,че е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“, с
рег.***, към датата на настъпване на процесното ПТП- 21.ХІ.2019год..
27
Иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ може да се предяви от
лицето, чието здраве или телесна цялост са били увредени при
застрахователно събитие /деликт/, причинен от водача на застрахования при
ответника автомобил и в резултат на това е претърпяло болки и страдания. В
случая ищецът ДЖ. С. ЕФ. е материалноправно легитимиран да предяви
прекият иск по чл.432ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на застрахования, като увредено лице, тъй като
при ПТП, настъпило на 21.ХІ.2019год. са му причинени следните телесни
увреждания: пневмоторакс в дясна гръдна половина, многофрагментно
счупване на 8-ми гръден прешлен, контузия на гръбначния мозък с
нарушаване на целостта му, долна параплегия, счупване на 6,7,8 и 9 ребра в
дясно, контузия на гръдния кош. Травматични увреждания са тежки и някои
от тях са криели реална опасност за живота на пострадалия Д.Е.. Тези
травматични увреждания са му причинили болки, страдания и психически
стрес, които продължават и до днес. Според чл.478ал.2 КЗ увредено е лицето,
включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди,
причинени от моторно превозно средство.
Фактическият състав на вземането по чл.432ал.1 КЗ включва
следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, като в срока на действие на договора,
вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно
събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял
имуществени и/или неимуществени вреди.
За да бъде уважен така предявения иск, по делото следва да
се установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт,
извършен от лице, което е застраховано към момента на деликта по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, вреди, причинени на
ищеца от този деликт, който представлява застрахователно събитие,
обстоятелства, които обосновават определяне по справедливост на размер на
неимуществени вреди, за които е предявена претенцията, противоправно
поведение на застрахован, причинна връзка между това поведение и вредите,
за които ищецът следва да проведе пълно и главно доказване. Съобразно
правилото, установено в чл.154ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже при
28
условията на пълно и главно доказване настъпилото застрахователно събитие
/деликт/, претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, които
да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние на
деликвента и валиден застрахователен договор. А в тежест на ответното
застрахователно дружество е да докаже, че поведението на ищеца е
допринесло за настъпването на вредите.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
както и от заключенията на САТЕ, КСМЕ и КСМАТЕ, безспорно се установи,
че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество по чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД.
Безспорно е по делото, че на 21.ХІ.2019год. около 14.20 часа, на км 62+ 600м
на АМ „Тракия, посока към гр.С., на наклонен нагоре и равен участък от
пътя, в зоната на ляв завой, водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел “Ц 220 ЦДИ“, с рег.*** Е.Ш.Ш., движейки се с несъобразена с пътните
и атмосферни условия скорост, е изгубил управлението върху автомобила, в
резултат на което автомобилът се отклонил вдясно, напуснал пътното платно,
преобърнал се и реализирал ПТП. В резултат на ПТП са причинени телесни
увреждания на седящите на задната седалка на автомобила Б.Ш. и Д.Е., а
водачът на автомобила- Е. Ш. е починал на мястото на произшествието.
Пътното платно на АМ „Тракия“ има две ленти за движение в посока от изток
на запад, с ширина по 3.80м и лента за принудително спиране, с ширина
3.40м. Безспорно се установи по делото, че времето на 21.ХІ.2019год. е било
дъждовно, като дъждът ту се е усилвал, ту е намалявал, а пътната настилка е
била мокра или наводнена в определени участъци. Според вещите лица инж.
С. М. и и.Т., /които към заключенията са представили и снимков материал на
процесния участък за движение по АМ „Тракия“/, преди
местопроизшествието, на „АМ „Тракия“ има вертикална планировка със
следните знаци: А15- Опасност от хлъзгане, В26- Забранено е движението със
скорост по-висока от 120км/ч при дъжд и знак за участък с концентрация на
пътнотранспортни произшествия в следващите 800м, знак В26-Забранено е
движението със скорост по-висока от 100км/ч при дъжд, знак А15- Опасност
от хлъзгане и знак за участък с концентрация на пътно транспортни
произшествия в следващите 550м, както и знаци за участък с концентрация на
пътнотранспортни произшествия в следващите 300м. От свидетелските
показания на Р.Ш. и Б.Ш., и заключенията на вещите лица инж. М. и инж. Т.
29
безспорно се установи по делото, че водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц
220 ЦДИ“, с рег.*** Е. Ш. не е спазил правилата на ЗДвП и не се е съобразил
в горепосочените пътни знаци. Скоростта на движение на лекия автомобил
„Мерцедес Ц 220 ЦДИ“, с рег.***, непосредствено преди ПТП-то, е била 108-
112 км/ч. Автомобилът се е движил в лявата лента на платното за движение
на АМ „Тракия“ в посока от изток на запад. Според вещото лице инж. М., в
лявата пътна лента за движение, по която се е движим процесния автомобил,
е имало условия за възникване на хидропланиране /аквапланинг/ при скорост
на движение на автомобила 103-113км/ч. Тъй като предните гуми на лекия
автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ са били с дълбочина на протектора 4мм, а
задните гуми с дълбочина на протектора 3мм, то за да не настъпи
хидропланиране /аквапланинг/, скоростта на движение на автомбила е
следвало да бъде по-малка от около 70км/ч. Според свидетелските показания
на Р.Ш. и Б.Ш., водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ е загубил
странична устойчивост преди местопроизшествието, което е било условие
водачът Е. Ш. да намали скоростта на движение на автомобила. Водачът на
автомобила Е. Ш. е бил длъжен да намали скоростта на движение, първо- за
да се съобрази с пътните знаци за ограничаване на скоростта в този участък
от АМ“ Тракия“, който е с голяма концетрация на пътнотранспортни
произшествия и опасност от хлъзгане при дъжд, второ- поради загубената
странична устойчивост на автомобила още преди местопроизшествието и
трето- заради наличната дълбочина на протекторите на предните и задни гуми
на автомобила /според вещите лица протекторите на гумите са доста
износени/. Технически съобразената скорост на движение на автомобила,
която е била безопасна, предвид пътно-климатичните условия, е била по-
малка от 70км/ч, докато водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“, с
рег.***, Е. Ш., се е движил със сророст 108-112км/ч, която е била технически
несъобразена скорост с безопасността на движение предвид пътно-
климатичните условия за този автомобил. ПТП-то е настъпило, когато лекият
автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ е напуснал платното за движение и се е
преобърнал неколкократно около надлъжната му ос, като след
преобръщането, автомобилът се е установил на колелата си и на мястото и в
положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието. След ПТП лекия автомобил е силно деформиран, като
има значителна деформация на тавана на купето в посока от ляво на дясто,
30
както и от лявата му страна. Или безспорно се установи деянието /ПТП,
настъпило на 21.ХІ.2019год. около 14.20часа, на км 62+600м на АМ „Тракия“,
посока към гр.С./, че това деяние е противоправно, тъй като водачът на лекия
автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“, с рег.*** Е. Ш., не се е съобразил с
безопасната за пътно-климатичните условия скорост за движение на
автомобила, като се е движим със срок от 108-112км/ч, при максимално
допустимата скорост за този участък от АМ “Тракия“ при дъжд от 100км/ч /а
според вещите лица от около 70км/ч, поради съществуващата опасност от
хидропланиране /аквапланинг/ на автомобила/, поради което е загубил
управление над автомобила, който е напуснал лявата лента за движение,
преминал е през дясната и аварийна ленти за движение, ударил се е в банкета
и мантинелата на пътното платно на магистралата, като е разкъсал оградата и
мантинелата, преобърнал се е няколко пъти около оста си и се е установил в
полето покрай магистралата на колелата си. В резултат на настъпилото ПТП,
са причинени телесни увреждания на пътуващия на задната лява седалка на
автомобила ДЖ. С. ЕФ.- пневмоторакс в дясна гръдна половина,
многофрагментно счупване на 8-ми гръден прешлен, контузия на гръбначния
мозък с нарушаване на целостта му, долна параплегия, счупване на 6,7,8 и 9
ребра в дясно, контузия на гръдния кош. Травматични увреждания са тежки и
някои от тях са криели реална опасност за живота на пострадалия Д.Е..
По гореизложените съображения съдът счита за
неоснователни и недоказани възраженията на ответното застрахователно
дружество,че водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“, с рег.*** Е.
Ш. Ш. няма вина за настъпилото ПТП на 21.ХІ.2019год., както и
възражението му, че деянието се дължи на случайно събитие по смисъла на
чл.15 НК.
Съгласно разпоредбата на чл.51ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Ищецът Д.Е. претендира обезщетяване на неимуществените вреди,
представляващи болки, страдания и психически стрес, в резултат на
телесните увреждания, причинени му при ПТП на 21.ХІ.2010год. и
обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечението и
възстановяването му. При увреждане на здравето или на телесната цялост,
при намаляване на трудоспособността и при причиняване на смърт, лицата
претърпяват болки и страдания- физически и душевни. В категорията на
31
неимуществените вреди се причислява всичко, което съставлява лишаване на
увредения от радостите, които ни предоставя човешкото съществуване и
човешката дейност. Тук могат да се изброят загубата от удоволствията на
живота, страдания, болки, неудобства, досада от бездействието и
физическото безсилие, чувството за непълноценност, за нереализиране. С
други думи пострадалият или неговите близки са принудени да изживеят
отрицателни емоции, лишени са от възможността да живеят пълноценен и
щастлив живот, да се радват на живота, така, както може да се радва един
здрав човек. Затова в чл.52 ЗЗД законодателят е предвидил задължението да
се обезщетят така наречените неимуществени вреди. Това са вреди, които
нямат стойностно изражение, които не могат да се осчетоводят и изчислят
точно. Законодателят изхожда от разбирането, че макар и несъизмерими, тези
вреди следва да бъдат възмездени. Макар и да не могат да се определят
точно, желателно е пострадалият да получи известна сума, която да замести и
облекчи болките и страданията му. Вложеният от законодателя в нормата на
чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а винаги обусловен от
общественото разбиране за справедливост на определен етап от развитието на
обществото. Съобразно дадените в т.ІІ на ПВС№4/1968год. разяснения,
понятието «справедливост» по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението. От друга страна при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди трябва да се вземат предвид
конкретните обстоятелства, свързани с тежестта и характера на увреждането,
интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални
болки и страдания, а така също и икономическото състояние на страната към
момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на
отговорност на застрахователя към този момент.
Неимуществена вреда е причинена, когато увреждането е
засегнало дълбоко психическата сфера на пострадалия. Деянието на
деликвента може да съставлява непосредственно въздействие върху
психиката на увредения-например последния да е изпитал силен страх,
смущение и пр., от които му е трудно да се освободи. Но най-често
неимуществените вреди идват като резултат от соматични увреждания-
увреждания на тялото, на материята, които рефлектират върху психическия и
32
преди всичко емоционален свят на увредения. Безспорно се установява по
делото, че при ПТП на 21.ХІ.2019год. са причинени телесни увреждания на
ищеца Д.Е.- пневмоторакс в дясна гръдна половина, многофрагментно
счупване на 8-ми гръден прешлен, контузия на гръбначния мозък с
нарушаване на целостта му, долна параплегия, счупване на 6,7,8 и 9 ребра в
дясно, контузия на гръдния кош. Многофрагментарното счупване на 8-ми
гръден прешлен, с контузия на гръбначния мозък и нарушаване на цялостта
му, по съвкупност е довело до долна параплегия и се преценява по медико-
биологичен признак като осакатяване на долните крайници. Контузията на
гръбначния мозък, както и прекъсването на цялостта му, са довели до
невъзможността Д.Е. да контролира тазовите резервоари /невъзможност за
контролиране на изхожданията по малка и голяма нужди/ и се преценява като
разстройство на здравето, постоянно опасно за живота. Пневмотораксът в
дясна гръдна половина /проникване на въздух в гръдната кухина/, наложило
нейното оперативно отстраняване чрез торакоцентеза, е довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупването на 6,7,8 и 9
ребра в дясно е довело до трайно затрудняване движенията на снагата.
Описаните травматични увреждания са тежки и някои от тях са криели
реална опасност за живота на пострадалия Д.Е.. Някои от последиците от
травматичните увреждания крият риск за живота на Д.Е. и за в бъдеще /като
увреждането на гръбначния мозък, довело до долна параплегия, съответно
засягащи и полово-отделителната система на организма/. От приетата по
делото КСМЕ се установи, че ищецът непосредствено след инцидента е
изпитвал от умерени, на моменти значителни по сила и интензитет, болки и
страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес, до
степен да са епизодични. Но вещите лица са категорични, че тези болки не са
приключили и към момента на изготвяне на експертизата, макар и същите да
са епизодични. Установи се също така, че непосредствено след инцидента и
до настоящия момент ищецът се нуждае от чужда помощ за осъществяване на
ежедневните битови дейности, напълно зависим е от грижите на своите
близки, като според вещите лица това най-вероятно ще продължи до края на
живота му.
От направения личен преглед на ищеца от д-р Б. и д-р С. се
установи видима хипотрофия на мускулатурата на двата крака; автоматизми и
на двата крака / неконтролирани движения на мускулите на краката, които са
33
от патологични ненормални импулси от нервната система/; начеващи
контрактури /трайни спазми на мускулите/; хипестезия /намалена
чувствителност към анестезия /пълна липса на чувствителност/; арефлексия
/липса на рефлекси/; иконтенеция /невъзможност за контролиране на тазови
резервоари/; долна параплегия; наличие на белези от оперативни разрези по
гърба в поясната област централно и в дясната половина. По отношение на
прогнозата за неговото възстановяване, вещите лица са категорични, че за в
бъдеще вероятността за възстановяване на моторната или сензорната
функция на долните крайници е изключително малка почти липсваща, дори и
да бъде провеждана активна рехабилитация и физиотерапия. Вещите лица
приемат, че същата ще е наложителна и за в бъщете, но с цел избягване на
хипотрофия на долните крайници. По отношение на инконтиненцията
/невъзможността за задържане на тазови резервоари/, както и фактът, че
ищецът използва катетър и памперс, то това води до голям риск за
възникването на урогенитални инфекции и последващ сепсис, което е
животозастрашаващо състояние. Безспорно се установи, че болките,
страданията и всички физически неудобства , които ищецът изпитва, ще
продължават и за в бъдеще.
След претърпяното ПТП и до настоящия момент на Д.Е. са
извършени 4 оперативни интервеции- торакоцентеза в дясно в 5 междуребрие;
ламинектомия със стабилизация; ревизия на стабилизацията и евакуация на
хематом; десностранна нефректомия. В областта на гръбнака на Д. са правени
две операции една след друга, поради кръвоизлив, който е следвало да бъде
отстранен.
Според вещите лица Д-р Д. Ст. и Д.Б. налице е налице
причинно-следствена връзка между получените от Д.Е. травматични
увреждания, проведеното лечение, извършените разходи /които са във връзка
с това лечение/ и процесното ПТП, настъпило на 21.ХІ.2019год. Т.е.
претендираните от ищеца имуществени вреди в общ размер на 3 246.98лв. са
напълно доказани от представените писмени доказателства, които не са
оспорени от ответното застрахователно дружество.
Изживеният стрес от произшествието рефлектира върху
общото емоционално и психическо състояние на Д.Е.. Отрицателно е повлиял
инцидента върху психиката му като подрастващ. В резултат на тези
травматични увреждания са причинени вреди и психологически страдания на
34
Д.Е.. Проведеното от вещото лице- психолог Д. изследване очертават ищеца като
личност с повишена тревожност, невротичност и депресивност, насочена към себе си,
към своите мисли, чувства и преживявания. Личностовите му особености и занижените
възможности за справяне с травмиращи събития, създават благоприятни условия за
изпадане в депресивни състояния, които са провокирани от емоционално натоварената
житейска ситуация - физическата травма, получена при пътно-транспортния инцидент,
оперативното лечение, продължаващата рахабилитация, зависимостта от чужда помощ.
Физическото осакатяване вследствие на пътния инцидент, последвалият дълъг и
изпълнен с много болка период на лечение и частично възстановяване е силно
травматирзиращо преживяване, което е повлияло всеки аспект на битието на Д.Е. и на
неговото обкръжение. Настъпили са съществени промени в жизнената ситуация на
личността на ищеца, водеща е станала ролята на физическото му оцеляване и борбата
за раздвижване. Инвалидизирането е поставило сериозни предизвикателства пред Д.Е.,
сблъсквайки го е радикални промени във физически и психически план, затруднявайки
нормалното му социално функциониране, поставяйки невидими прегради между него и
останалите здрави хора. Инвалидизирането, оказало огромно влияние върху
качеството на живота му, е провокирало преосмисляне на установената представата за
физическите му възможности, за собственото му тяло и за него самия. Насилствено
наложената промяна във физическите възможности и физическия облик е променило
себеоценката му. Д.Е. възприема себе си като различен от другите „нормални“ хора,
заради настъпилите травматични промени в тялото му, чувства се подтиснат и
малоценен. Лечението и периода на възстановяване са се отразили негативно върху
психологичното състояние на ДЖ. С. ЕФ., тъй като са довели до трайно нарушение в
нормалния му ритъм на живот, на себеоценката и на социалното му функциониране.
Вследствие на претърпяната злополука и последствията от нея- медицински
интервенции /претърпял е три операции в кратък период от време след ПТП-то/,
болничното лечение, продължаваща рехабилитация, зависимост от чужда помощ, у
Д.Е. са се проявили симптоми на вътрешна тревога и депресия, които е времето
засилват интензитета си. Физическата травма на Д.Е. ще има дълго във времето и
непреодолимо въздействие върху неговата психика. Социалната изолация, която е
факт и към момента, постоянната рехабилитация, зависимостта от чужда помощ и
свързаните е нея ангажименти от обездвижването на Д.Е., срама, страха, страданието и
емоционалната подтиснатост, са само част от негативните последици, които с течение
на времето ще увеличават своя интензитет. Инвалидизирането му е тежко и
непреодолимо емоционално изживяване, с трайно и неотменимо проявление в
ежедневието. С течение на времето, според вещото лице психолог, при сблъсъка между
желанието за възстановяване и минималните, почти нулеви шансове за това, проявите
на потиснатост, депресивно настроение; повишена раздразнителност; тягостно чувство
за невъзможност за справяне със ситуацията; мъчително усещане за непълноценност,
насоченост на мисловния процес към песимистична тематика ще се задълбочават при
Д.Е..
При определяне на размера на обезщетението съдът изхожда
от общественото разбиране за справедливост, залегнал в разпоредбата на
35
чл.52 ЗЗД, към момента на постановяване на решението, което разбиране е
обусловено от икономическата конюктура в страната, при отчитане на
възрастта на увредения /Д.Е. е бил само на 17години при настъпване на ПТП-
то, а сега е на 19години/, вида и характера на претърпените болки и
страдания, които болки, страдания и психологически стрес ще продължат и в
бъдеще. Съдът счита, че предявения иск за обезщетение на неимуществени
вреди,представляващи болки, страдания и психически стрес, причинени от
травматичните увреждания, получени при процесното ПТП, е основателен до
размера 800 000лв.Безспорно се установи по делото, че Д.Е. има нужда
ежедневно и ежечасно от чужда помощ, като ако не се полагат такива грижи,
има риск за неговото здраве и живот. Вещото лице Д.Б. посочи, че хора с
такъв тип увреждания, най-често умират от инфекция в бъбречно-половата
система, тъй като е възможно навлизането на инфекция през катетъра и
проблеми в червата. От събраните по делото доказателства, безспорно се
установи, че при процесния инцидент ищецът е претърпял изключително
тежки телесни увреждания, които са променили напълно живота му. Същият е
търпял интензивни болки и страдания за продължителен период от време,
които болки продължават и към настоящия момент. Налице е трайна
инвалидизация на ищеца, който не може да движи краката си, не може да
стъпва на тях, не може дори сам да се изправи до седнало положение в
леглото. Същият е изцяло зависим от грижите на своите близки, като за
запазване на неговия живот е необходимо полагането на 24 часови грижи за
него. Безспорно се установи, че Д.Е. чувства зависимост от близките си, че е
в тяхна тежест, станал е напрегнат, тревожен, емоционално лабилен и
раздразнителна, а начинът му на живот е изцяло променен след инцидента.
Законодателят определя лимит на отговорността за
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждани или
смърт в разпоредбата на чл.492ал.1т.1 КЗ от 10 420 000лв. за всяко
застрахователно събитие, независимо колко са пострадалите лица, който
лимит очертава и рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта
и еквивалента на неимуществените вреди. Като се съобрази също с
обективните критерии на чл.52 ЗЗД относно принципа за справедливо
обезщетяване на причинените неимуществени вреди, възрастта на ищеца
Д.Е., икономическата конюктура в страната и общественото възприемане на
критерия справедливост, което намира израз в нормативно определените
36
лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съдът
счита за справедлив размер на дължимото обезщетение на Д.Е. за
причинените му неимуществени вреди, болки, страдания и психически стрес,
в резултат на телесните увреждания,които са му причинени при ПТП на
21.ХІ.2019год., е 800 000лв., както и 3 426.98лв. обезщетение за причинените
му имуществени вреди, представляващи разходи за лечение и възстановяване.
Спорен въпрос по делото е налице ли е съпричиняване на
процесното ПТП от пострадалия Д.Е., който е пътувал в лекия автомобил
„Мерцедес Ц 220 ЦДИ“, с рег.***, без поставен обезопасителен колан. Съдът
счита за основателно и доказано това възражение на ответника ЗАД “ОЗК-
Застраховане“АДгр.С. по чл.51ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия Д.Е.. В трайната практика на ВКС е застъпено
становището, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и
ППЗДвП правила за движение по пътищата, не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо
нарушението да бъде в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на
правилото на чл.51ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка
между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането, като също
така приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на
определени действия или въздържането от такива действия от страна на
пострадалото лице,както и да е доказан,а не хипотетично предполагаем. Т.е.
съпричиняване на вреди от пострадалото лице е налице тогава, когато за
настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица- деликвентът и
увреденият.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
заключението на САТЕ, КСМЕ и КСМАТЕ, безспорно се установява, че вина
за настъпване на ПТП на 21.ХІ.2019год. има водачът на лекия автомобил
„Мерцедес Ц 220 ЦДИ“, с рег.*** Е. Ш., но е налице и съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия пътник Д.Е., който е пътувал
без поставен обезопасителен колан. Според вещото лице Д.Б., както и вещите
лица и.Т. и инж. С. М., ако ищецът Д.Е. е бил с поставен обезопасителен
колан, нямало да изпадне от автомобила и да получи процесните травматични
увреждания- фрактура на 8 гръден прешлен, с прекъсване на гръбначния
мозък, и долна параплегия. Вещото лице д-р Б. е категоричен, че от приложената по
делото медицинска документация, не се установяват характерни увреждания на тялото
на пострадалия от поставен предпазен колан. Но дали и какви травматични
уврежданияе е щял да получи, ако е бил с предпазен колан, вещото лице не може да
каже. Предполага, че най-вероятно, ако е бил с поставен предпазен колан, Д.Е. е щял
37
да получи черепно-мозъчна или шийна травма, предвид деформацията на покрива на
купето от ляво на дясно, както и по-голямана деформация на автомобила вляво, която
травма също е опасна за живота на пострадалия и дори може да доведе по смъртта му,
ако е тежка. Ето защо съдът счита за доканато съпричиняването на
вредоносния резултат, при настъпилото ПТП на 21.ХІ.2019год., от
пострадалия пътник Д.Е., който е нарушил правилото на чл.137а ЗДвП, и е
пътувал без поставен предпазен колан, поради което е получил процесните
тежки телесни увреждания. Счита, че съпричиняването на вредоносния
резултат от Д.Е. е 25%, тъй като видно от деформациите на катастрофипария
автомобил /най-вече деформацията на тавана на купето от лявата към дясната
страна/ би довело до други телесни увреждания, между които и тежка
черепно-мозъчна и шийна травма. Ето защо, предвид приетото съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия Д.Е., справедливият размер на
обезщетението от 800 000лв. следва да се редуцира от съда с 25% до
600 000лв. за неимуществени вреди и от 3 426.98лв. на 2 570.23лв. за
обезщетението за имуществени вреди.
По гореизложените съображения съдът счита, че
предявените искове по чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.380 КЗ ще следва да се
уважат за сумата 600 000лв. за причинените на ищеца неимуществени вреди и
за сумата 2 570.23лв. за причинените му имуществени вреди, а за разликата от
600 000лв. до 800 000лв. на обезщетението за неимуществени вреди, и за
разликата от 2 570.23лв. до 3 426.98лв. на обезщетението за имуществени
вреди, ще следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.
Ищцата претендира и законни лихви върху обезщетенията,
считано от датата на уведомяване на застрахователното дружество-
24.ІІІ.2020год. до окончателното му изплащане, съгласно чл.429ал.3 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.429ал.1 КЗ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователни договор застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.В застрахователното обезщетение по
ал.1 се включва и лихва за забава, когато застрахованият отговоря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал.3, съгласно чл.429ал.2т.2
КЗ.А съгласно разпоредбата на чл.429ал.3 КЗ лихвите за забава на
застрахования по ал.2т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита
на отговорност/.В този случай застрахователят плаща само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на
чл.430ал.1 и 2 КЗ, или от датата на уведомяване или от предявяване на
застрахователня претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В настоящият случай застрахованият Е. Ш. е починал на
38
местопроизшествието е не е могъл да уведоми застрахователя по реда на
чл.430ал.1 и 2 КЗ за настъпилото застрахователно събитие. Поради което
лихви за забава ще се дължат от застрахователя на увреденото лице Д.Е.,
считано от датата на предявяване на застрахователня претенция-
24.ІІІ.2020год.,Или ще следва съдът да осъди ответникът да заплати на ищеца
законните лихви върху присъдените обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, считано от датата на предявявяне на застрахователната
претенция на ищеца-24.ІІІ.2020год. до окончателното им изплащане.
На основание чл.78ал.6 ГПК ще следва да се осъди
ответникът ЗАД “ОЗК-Застраховане“АДгр.С. да заплати по сметката на СОС
дължимата ДТ в размер 24 102.81лв., съобразно размера на уважените искове,
както и 260лв. допълнителен депозит за вещото лице Д.Б. по КСМАТЕ.
На основание чл.38ал.1т.2 ЗА ще следва да се осъди ЗАД “ОЗК-
Застраховане“АДгр.С. да заплати на пълномощника на ищеца адв. Р.М.
адвокатско възнаграждение в размер на 16 297.68лв. с 20% ДДС. Дължимото
минимално адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищеца Д.Е., изчислено на база материалния интерес по
чл.7ал.2т.5 от Наредба№1/9.VІІ.2004год., е в размер на 13 581.40лв., а
дължимият ДДС, съгласно §2а от Наредбата е в размер на 2 716.28лв.
На основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъди ищецът да
заплати на ответника съдебни разноски, съобразно отхвърлената част от
предявените искове, в размер на 4 421.70лв., съгласно списъка по чл.80 ГПК,
към който е прибавено и допълнителното възнаграждение за д-р Б. в размер
на 260лв.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца. В
настоящия случай пълномощникът на ищеца претендира адвокатско
възнаграждение с включено ДДС, определено съгласно изискванията на
Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и така е определено дължимото възнаграждение на адв. Р.М.,
поради което липсва прекомерност на присъденото възнаграждение.
На основание гореизложеното и чл.432ал.1 КЗ във връзка с
чл.380 КЗ във връзка с чл.429ал.1 и 3 КЗ С.ският окръжен съд
РЕШИ:
39
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр.С., ЕИК121265177,
представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д. да заплати на
ДЖ. С. ЕФ.,ЕГН********** с постоянен адрес с.К., ул.“Н.“№2, община Д.,
600 000лв. /шестстотин хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи болки, страдания и психически стрес, причинени от
телесните увреждания, получени при ПТП на 21.ХІ.2019год., и 2 570.23лв. /
две хиляди петстотин и седемдесет лева и двадесет и три стотинки/
обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечението и
възстановяването му, ведно със законните лихви за забава върху присъдените
обезщетения, считано от датата на уведомяване на застрахователното
дружество- 24.ІІІ.2020год. до окончателното им изплащане,които да се
изплатят по банкова сметка с ***, разкрита в „Банка ДСК“ЕАД с титуляр ДЖ.
С. ЕФ..
ОТХВЪРЛЯ предявените от ДЖ. С. ЕФ.,ЕГН**********
срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр.С., ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д., искове с правно основание
чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, за разликата от 600 000лв. до 800 000лв.
на обезщетението за неимуществени вреди, и за разликата от 2 570.23лв. до
3 426.98лв. на обезщетението за имуществени вреди, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр.С., ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д. да заплати по
сметката на С.ски окръжен съд дължимата ДТ в размер на 24 102.81лв.
/двадесет и четири хиляди сто и два лева и осемдесет и една стотинки/,
съобразно уважената част на предявените искове, както и 260лв. /двеста и
шестдесет лева/ депозит за допълнително възнаграждение на вещото лице
Д.Б. по КСМАТЕ.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр.С., ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д. да заплати на
основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв. Р.И.М., ЕГН********** адвокатско
40
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и защита на
ищеца в размер на 16 297.68лв. /шестнадесет хиляди двеста деветдесет и
седем лева и шестдесет и осем стотинки/ с ДДС.
ОСЪЖДА ДЖ. С. ЕФ.,ЕГН********** да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр.С., ЕИК *********, съдебни разноски в размер на
4 421.70лв. /четири хиляди четиристотин двадесет и един лева и седемдесет
стотинки/ за настоящата съдебна инстанция, съобразно отхвърления размер на
предявените искове и списъка на разноските по чл.80 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото пред ПАС!

Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
41