Мотиви към Присъда № 209 от 09.12.2016 година, постановена по НЧХД № 2025/ 2015 г. по описа на Районен съд-гр.Бургас

 

Съдебното производство по делото е образувано по частна тъжба на И.А.Т., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адв.С.А., с която против подсъдимия С.С.Н. ЕГН **********,***, е повдигнато обвинение за извършено на 17.08.2011 г. в гр.Бургас умишлено престъпление с правна квалификация по чл.130 ал.1 от НК, с което на тъжителя е причинена лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота. С тъжбата срещу подс.Н. е предявен за съвместно разглеждане в съдебното производство граждански иск в размер на 10 000 лева за обезвреда на причинените на тъжителя неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта до окончателно изплащане на цялата сума, както и сторените в производството разноски, включително адвокатски хонорар на повереника.

В съдебно заседание тъжителят И.Т. не се явява, представлява се от процесуален представител-упълномощен повереник. Повереникът поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение по чл.130 ал.1 от НК, намира го за безспорно доказано от обективна и субективна страна, пледира подсъдимият Н. да бъде признат за виновен по него и наказан с „Лишаване от свобода” за срок от 2 години, а предявеният с тъжбата граждански иск с правно основание чл.52 вр. чл.45 от ЗЗД за обезвреда на причинените неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие извършеното престъпление в размер на 10 000 лева да бъде уважен изцяло, ведно лихвите и разноските.  Ангажира доказателства.

Подсъдимият С.Н., надлежно уведомен за образуваното срещу него съдебно наказателно производство и призоваван чрез упълномощения от него защитник-адвокат, не се явява, не взема участие при събирането, закрепването и проверката на доказателствените източници, не взема отношение по обвинението и не дава обяснения по него, не се ползва и от правото на последна дума.

Упълномощеният защитник на подс.Н. ангажира гласни доказателства, оспорва обвинението, което счита за недоказано по отношение на авторството на деянието и механизма на причиняване на телесните увреждания, оспорва и гражданската претенция като недоказана по основание и прекомерна по размер. Моли подсъдимият Н. да бъде признат за невинен и съответно оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК, и следващото от това отхвърляне на гражданската претенция. В условията на евентуалност, в случай че Н. бъде признат за виновен, излага съображения за освобождаването му от наказателна отговорност и санкционирането му с административно наказание на основание чл.78а от НК, както и за уважаване на гражданския иск в съответен на увреждането размер, предвид малката продължителност на последиците от него. 

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

Съвкупният анализ всички събрани по делото доказателствени материали мотивира извод за установеност на следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С.С.Н. ЕГН ********** е роден на ***г***, с постоянен адрес ***, и е българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, без данни за трудова заетост.

През първата половина на 2011 г. подс. Н. поддържал близка интимна връзка с лицето В. В. И.. Около месец преди инкриминраната по делото дата-17.08.2011 г., И. преустановила връзката си с Н. и започнала такава с тъжителя И.Т.. Въпреки прекратяване на отношенията им, подс.Н. продължил да има претенции към И., и не бил съгласен тя да е прителка на тъжителя Т.. По този повод, при лични срещи и по телефона Н. казвал на И. и тъжителя Т., че И. е негова и никога няма да бъде с Т..

През м.август 2011г. тъжителят Т. живеел под наем в апартамент, находящ се гр.Бургас, ул.”Гладстон” №101, ет.3, ап.среден. В същата сграда, на втория етаж съжителствали свидетелите Х.Д. и Б.М. (л.78-82 от съдебното производство). В партера на същата сграда свид. Д. притежавала и стопанисвала търговски обект кафе-бар „С.”, чиято фасадна витрина била разположена с лице към ул.„Гладстон”. Пред заведението, ограничено от кашпи за цветя, имало около 25 кв. метра открита площ, където свид.Д. в топлите сезони разполагала по 4 маси за клиенти, всяка от които с по 4 стола. Обитаваният от свидетелите Д. и М. апартамент на втория етаж от сградата бил с изложение изток-запад, намирал се точно над заведението и от западната тераса на жилището имало пряка видимост към откритата площ с маси за клиенти пред заведението.

В обсъждания период –м. август 2011г., се случвало И. да нощува при тъжителя Т. ***. Така било и в нощта на 16 срещу 17.08.2011 г. Рано сутринта на 17.08.2011г. И. напуснала дома на тъжителя и се отправила към автомобила си, паркиран в близост до адреса на Т.. По пътя към автомобила си, И. била пресрещната от подс.Н., който настоявал да уточнят отношенията си, но И. го отблъснала и потеглила. По телефона И. съобщила на тъжителя, че Н. се намира в близост до дома му. По настояване на Т., И. му съобщила мобилния номер на подсъдимия. Тъжителят се обадил по телефона на подс.Н., попитал го какво иска и какъв проблем има, и му предложил да се срещнат пред дома му. Някогов, след като установил, че разговаря с настоящия приятел на И., решил да отиде на срещата. Потеглил с автомобил „Субару Трибека” рег. № А **** КС, придружен от приятеля си И. Петков, към мястото, където по-рано сутринта видял Виктория И.. Стигнал и подминал адреса на тъжителя на ул.”Гладстон” №101, след което Т. му се обадил, за да го насочи. Подсъдимият спрял автомобила на самата ул. „Гладстон” непосредствено пред кафе-бар „С.”, ориентиран с дясната страна към заведението и сградата. Н. видял Т. да се намира пред сградата на казания адрес, държейки в ръката си нож, поставен в калъф (кания). Било малко след 08.00 часа на 17.08.2011г. В този момент свид.М. все още спял в спалнята на жилището на втория етаж, а свид. Д. още около 07.00 часа същата сутрин отворила заведението „С.” и се намирала вътре в него. Заведението разполагало с остъклени витрини както към ул. „Гладстон”, така и откъм тунела, разположен вляво от заведението и водещ от улицата към странично разположения вход за жилищната част на сградата. Пръв от автомобила на подсъдимия слязло споменатото лице И. Петков, облечен с черна тениска с къс ръкав и тъмни на цвят къси панталони, който се возел на предната дясна седалка. Петков със слизането се насочил към тъжителя, като взел един от разположените пред заведението алуминиев стол. От предната лява врата на автомобила слязъл и подс.Н., който носел бейзболна шапка с козирка, диоптрични очила, и бил облечен в розова тениска и с къси наталони. При слизането си, подс.Н. взел от автомобила дървена пръчка, напомняща по формата си на бейзболна бухалка, с приблизителни размери от 0.4 до около 0.6 метра. Подс.Н. заобиколил автомобила и с приближаването си до тъжителя Т., който се намирал на нивото на къшпите, поставени пред откритата площ на заведението, замахнал с дървената пръчка и му нанесъл удар в областта на главата, веднага след което нанесъл и още един или два удара на тъжителя, също насочени в областта на главата и горната част на тялото. В резултат от ударите, които го сварили неподготвен, тъжителят Т. загубил равновесие, залитнал, след което грабнал един от алуминиевите столове пред заведението в опит да се предпази. В това време лицето Илият Петков, също с помощта на стол от заведението, се опитвал да избута или да притисне тъжителя, насочвайки стола с краката му напред към тялото му. Т. се поколебал как да се защитава, отказал се да търси прикритие в заведението, и след като не успял да се предпази със стола, заотстъпвал в посока прохода вляво от заведението, където се намирал входа за жилищните етажи на сградата. Свид.Д. наблюдавала случващото се през фасадните и страничните прозорци на заведението, а след като Т. и нападателите му се придвижили навътре в прохода, спряла да ги вижда, но продължавала да чува звуците от нанасяне на удари и стоновете на тъжителя.

Докато тъжителят остъпвал назад към прохода, подс.Н. продължил да замахва с дървената пръчка и да му нанася удари, част от които попаднали в главата му, а друга – предмишничната част на ръцете му, докато се опитвал да предпази главата си. Тъжителят отстъпвал навътре в прохода, следван от Н., който продължавал да нанася удари с пръчката, и от лицето Петков, който държал стола насочен срещу Т.. Така стигнали до края на прохода, затворен с двуврата метална решетеста врата, заключена с катинар и застопорена с резе в подовата настилка, откъдето започвал вътрешния двор на сградата, ползван като паркинг от живущите в нея. Т. нямало накъде повече да отстъпва, и непосредствено пред вратите на вътрешния двор му били нанесени още множество удари от подс. Н.. Шумът от нанасяните удари, включително съприкосновението на дървеното оръжие с метала на вратите, и стоновете на тъжителя събудили свид.М., който първоначално решил, че някой се опитва да проникне през вратите към вътрешния двор. М. бързо станал и излязъл на терасата на спалнята, ориентирана към вътрешния двор, но оттам не могъл да види какво се случва в прохода, въпреки продължаващите шумове и стенания.

В това време тъжителят се ориентирал към разположения в прохода вход на сградата, продължавайки да се брани с ръце от ударите, нанасяни му от Н. с дървената пръчка. Успял да отключи, да влезе във входа и за затвори входната врата, която разполагала със самозаключващ механизъм. Установил наличието на силно кръвоточение от няколко открити кървящи рани в областта на главата си, отправил се по стълбите към третия етаж, оставяйки навсякъде обилни кървави следи. В жилището си успял да увие хавлия около главата си в опит да спре кръвоизлива.

След като Т. успял да влезе във входа и да затвора входната врата пред подсъдимия, който не можел вече да го следва и удря, лицето И. Петков се върнало обратно през прохода и влязло в автомобила през предната дясна врата. След него от прохода се изтеглил и подс. Н., също движейки се към автомобила. Тъкмо в този момент свид. Д. излязла от помещението на заведението си и попитала подсъдимия какво прави. Н. стигнал до автомобила, където оставил дървената бухалка, отишъл до мястото, където се намирала свид. Д., и я заплашил, че ако от нейното заведение излезе нещо, щял да го запали. След това Н. се върнал при автомобила, качил се и заедно с Петков потеглили в неустановена посока.

Междувременно, като не успял да разбере какво става от задната тераса, свид.М. се придвижил в обратната посока и излязъл на терасата на помещение, разположено непосредствено над прохода към вътрешния двор, която предлагала видимост към ул.„Гладстон” и вътрешния двор пред кафенето, покрит с платнена тента с приблизителни размери 5х5 метра. Установил, че звуците, които го събудили, вече не се чуват, на улицата непосредствено пред заведението видял паркиран автомобилът на подс.Н. с предна част, насочена към ул. „Сан Стефано”, и възприел, че на предната дясна седалка в автомобила се намира И. Петков, описан от М. като момче с черна тениска и къса черна коса. В първия момент свид.М. не видял никакво движение и никакви хора пред сградата и кафенето, поради което повикал няколко пъти свид. Д.. Успял да долови човешки говор в заведението или в пространството пред него, под тентата, но не могъл да види говорещия, нито ясно да чуе казаното. Тогава видял изпод тентата подс.Н., който влязъл в автомобила и потеглил веднага, въпреки, че свид.М. го попитал от терасата какво става. Веднага след това изпод тентата се показала и свид. Д., която съобщила на М., че са пребили момчето, което живее на третия етаж. М. посъветвал Д. да натисне паник-бутова и да попаде сигнал в полицията, а самият той бързо се облякъл и напуснал жилището им. Излизайки на площадката пред вратата на апартамента, свид.М. видял по стълбището и междуетажната площадка едри и много на брой капки кръв, които водели нагоре по стълбите към третия етаж на сградата, и останал с впечатление, че пострадалият е бил прободен с нож. М. последвал капките и така се озовал пред жилището на тъжителя Т.. Входната врата била отворена, капките кръв продължавали вътре и свид. М. влязъл в дома на тъжителя. Заварил Т. не съвсем адекватен и с обилно кървяща глава, около която бил увил хавлиена кърпа. От пострадалия свид. М. узнал, че е бил пребит с бухалка. От терасата на жилището на Т., свид.М. викнал на свид. Д. да се обади и в бърза помощ, и тя му отговорила, че вече е сторено. М. предложил на Т. да го придружи при излизане от сградата, за да не се налага медицинският екип да се качва до квартирата му. Т. се съгласил и с помощта на свидетеля слязъл пред сградата. Там М. видял, че масите и столовете, подредени пред заведението в съседство с алеята към прохода, са преобърнати, три от алумуниевите столове са силно деформирани, а целият район, отстоящ в близост до алеята към прохода, също е осеян с множество капки кръв. По-гореми количества кръв свид. М. установил в началото на прохода, в края на прохода в непосредствена близост до решетъчната врата към вътрешния двор, а най-голямо количество открил през входната врата за самата сграда, което си обяснил с обстоятелството, че там пострадалият вероятно се е забавил при опита да отключи, и е понесъл повече удари. Свид. М. настанил бития на стол пред заведението, където да изчака идването на медицинска помощ. В течение на интервали от по 5-10 минути на мястото пристигнали последователно екип на охранителната фирма, ангажирана с охраната на заведението, екип на І РУ на МВР-гр.Бургас, в чийто район се намира местопроизшествието, и съответно специализиран автомобил на „МБАЛ-Бургас” АД за оказване на спешна медицинска помощ.

Непосредствено след пристигане на автомобила за медицинска помощ, пред адреса на Т. пристигнал и свид.Г.Т. (л.87,88 от съдебното производство) – приятел на пострадалия, с когото имали уговорка в този ден, околво 08.00 часа, да пътуват извън града. Свид. Т. заварил тъжителя в медицинския автомобил да кърви с хавлия, наметната през раменете. Автомобилът потеглил към  „МБАЛ-Бургас” АД, свид. Т. го последвал със своя автомобил. Тъжителят Т. бил приет в отделението по реанимация, където бил подложен на рентгенови изследвания на черепа и предмишниците, кръвни изследвания, електрокардиограма и  консултации с ортопед и неврохирург, както и на интензивно лечение, включващо хирургическа обработка и зашиване на откритите наранявания по главата му и вливане на разтвори (заверени преписи от медицинската документация, съставени при приемането на тъжителя в отделението по реанимация на л.134-141 от съдебното производство). При изследванията било установено, че Т. няма фрактури по главата и ръцете, и след престой от 09.05 часа до 15.50 часа в отделението по реанимация на „МБАЛ-Бургас” АД, той бил изписан за домашно амбулаторно лечение. Навън го очаквали свид.Т. и приятелката му Виктория И., с чиято помощ тъжителят се прибрал в квартирата си. От тъжителя свид.Т. узнал, че побоят е бил нанесен от подс. Н., а повод за това били неговите претенции към настоящата приятелка на тъжителя. В следващите няколко седмици пострадалият изпитвал силни боки в главата, гърба и ръщете в областта на предмишниците. Около седмица след побоя Т. посетил медицински център „Света София”, където му били свалени конците от шевовете на главата и бил подложен на повторен преглед. Свид. Т. съпровождал Т. при посещението му в медицинския център и така узнал, че по главата на Т. има две основни тежки увреждания в окосмената задна част на черепа, както и други, по-малки наранявания по главата, двете му предмишници били подути от поетите с тях удари, нокътят на левия му палез бил счупен. В  течение на две седмици след процесната дата тъжителят се възстановявал в домашни условия и не ходил на работа, а едновременно с това се оплаквал на свид.Т. от световъртеж, безсъние и параноя, както и от проблеми с нервната система, което наложило да провежда срещи с психолог.

Още на датата на деянието започнало досъдебно производство под №01-1334/ 2011 г. по описа на І РУ на МВР-гр.Бургас, ДП № 3264/2011 г. по описа на Районна прокуратура-гр.Бургас за извършено престъпление по чл.129 ал. 2 вр. ал.1 от НК, отнасящо се до причинените на тъжителя Т. телесни увреждания (ДП изискано от съда и приобщено към доказателствената съвкупност по настоящото съдебно производство). В хода на разследването, настоящит подсъдим С.Н. бил привлечен в качеството на обвиняем по обвинение за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК. След приключване на разследването, досъдебното производство било прекратено с постановление на наблюдаващия го прокурор от 31.10.2013г. (л.141-143 от досъдебното производство), с аргументи, че повдигнато на Н. обвинение в отправени към тъжителя Т. закани с убийство е недоказано. В същото постановление прокурорът приел, че на процесната дата 17.08.2011г. Н. действително нанесъл побой с дървена пръчка на Т. и му причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130 ал.1 от НК, което престъпление на основание чл.161 ал.1 от НК се преследва по тъжба на пострадалия, и не съставлява престъпление от общ характер (гърба на л.142, абзац трети). По жалба на тъжителя, с определение № 2206 от 11.12.2013г., постановено по НЧД №5167/2013г. по описа на Районен съд-гр.Бургас, прекратителното постановление било потвърдено, а съдът възприел изцяло фактическите и правни изводи на прокурора (определение на л. 148-150 от досъдебното производство). Определението на съда не било обжалвано и протестирано, и влязло в сила на 28.12.2013г.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни №200 от 2016г. (л.93, 94 от съдебното производство), и допълнителното становище на вещото лице по нея (л.127 от съдебното производство), вследствие на множество удари с твърди тъпи предмети, на тъжителя И.Т. са причинени контузии на двете предмишници, контузия на главата и разкъсно – контузни  рани по главата, които са били предмет на хирургическа обработка и зашиване, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Механизмът на установените увреждания отговаря да са причинени чрез удари с твърд тъп предмет, ударите са повече от един. Конкретно по отношение на разкъсно-контузните наранявания по главата на тъжителя, вещото лице се е позовало на констатациите на медицинските специалисти, оказали първоначална спешна помощ на тъжителя. В приложения на л.134 то съдебното производство лист за преглед на пациент в спешно отделение № 9105 от 17.08.2011г. изрично са констатирани контузни рани на главата, което сочи наличие на най-малко две открити наранявания по главата на Т., в унисон с показанията на свид.Т..

Така описаната фактическа обстановка съдът възприе за установена въз основа на обстоятелствата, изложени в частната тъжба, показанията на свидетелите Х.Д., Б.М., Г.Т. и Г. Г., заключението на съдебномедицинската експертиза, допълнителното становище на вещото лице по нея, служебно изисканите от съда медицински документи, съхранявани в „МБАЛ-Бургас” АД във връзка с оказаната на тъжителя медицинска помощ и извършени изследвания, както и от съдържанието на постановление от 31.10.2013г. за прекратяване на ДП № 01-1334/ 2011 г. по описа на І РУ на МВР-гр.Бургас, ДП № 3264/2011 г. по описа на Районна прокуратура-гр.Бургас, потвърдено с определение № 2206 от 11.12.2013г. по НЧД № 5167/ 2013г. по описа на Районен съд-гр.Бургас, в сила от 28.12.2013г., и от справката за съдимост на подсъдимия (л.17, л.152 от съдебното производство).

Събраната и проверена по делото доказателствена съвкупност е като цяло еднопосочна и безпротиворечива, поради което съдът я намира за достатъчна в обемно и съдържателно отношение за категорично установяване на фактите и обстоятелствата, предмет на доказване по делото, съобразно установеното в чл.102 от НПК. Противно на тезата на защитата, съдът намира, че авторът на деянието е установен по безспорен начин и това е именно подс. С.Н.. Този извод се базира най-напред на горецитираното определение № 2206 от 11.12.2013г. по НЧД № 5167/ 2013г. по описа на Районен съд-гр.Бургас, в сила от 28.12.2013г., с което е потвърдено прокурорското постановление за прекратяване на досъдебното производство. С този акт съдът по реда на чл.243 ал.4 от НПК е извършил пълна проверка на обосноваността и законосъобразността на постановлението, и е възприел аналогични фактически и правни изводи при установените в досъдебното производство факти, включително досежно нанесения от подс. Н. на тъжителя Т. побой, причинените от него телесни увреждания, тяхната медицинска и правна квалификация. Съгласно разпоредбата на чл.34 от НПК, съдебният акт е единство от мотиви и диспозитив, а по силата на чл.413 ал.1 от НПК, влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Възприетото в цитирания съдебен акт кореспондира с изложените в тъжбата фактически твърдения, и се подкрепя от показанията на очевидеца свид.Д. по отношение на външността на извършителя и оръдието на предстъплението, и показанията на свид.Т. по отношение името и самоличността на дееца, които свидетелят узнал от пострадалия Т.. Не се спори относно средството за нанасяне на уврежданията, както и за вида, локацията, медицинската характеристика и правната квалификация на травмите. По-горе бе изрично посочено въз основа на кои факти съдът приема, че по главата на тъжителя е имало най-малко две открити разкъсно-контузни наранявания, налагащи зашиване, безспорно е наличието и на други, по-незначителни травми по главата, както и контузия на двете предмишници на пострадалия в резултата от попадналите в тях удари с дървената пръчка.

Съществува известно противоречие единствено между показанията на свидетелите Т. и Г. по въпроса за продължителността на домашното лечение на пострадалия и времето, през което той не е ходил на работа и на обществени места. Тези противоречия не касаят факта на престъплението и неговия автор, а имат отношение най-вече към предявената гражданска претенция, но дори според показанията на свид.Г., ангажиран от защитата, отсъствието на Т. от работа е било не по-кратко от седмица (л.120 от съдебното производство), в който период пострадалият е ограничавал и излизанията си сред обществото и по заведения.

Най-после съдът приема, че след уговорената по телефона среща с подс.Н., тъжителят Т. действително слязъл да го чака, носейки нож, поставен в калъф. Причина да вземе тази вещ бил фактът, че по-рано сутринта приятелката му го предупредила по телефона, че има проблеми с подсъдимия, който се намира в близост до жилището на Т.. Тъжителят знаел за неприятностите с Н. по повод връзката му с Виктория И., както и неколкократните закани, отправени от Н. към И. и към самия тъжител, поради което допуснал, че е възможно подсъдимият да прибегне до насилие. Въпреки наличието на ножа, Т. не нападнал пръв, а и не успял по никакъв начин да се защити с ножа от нападението на подсъдимия, което започнало веднага след излизането на Н. от автомобила и било осъществено с дървена пръчка (бухалка).

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ

При описаната по-горе фактическа обстановка съдът счете, че в случая престъплението по чл.130 ал.1 от НК, предмет на обвинението, е налично както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна, по тялото на тъжителя Т. са били установени контузии на двете предмишници, контузия на главата и разкъсно–контузни рани по главата, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което обективният престъпен резултат се явява съставомерен именно по чл.130 ал.1 от НК. Авторството на деянието също е установено по несъмнен начин. В цялото досъдебно производство, споменато по-горе, а и в настоящото съдебно производство подсъдимият нито лично, нито чрез защитника си е отрекъл да е автор на инкриминираните увреждания. Очевидецът на случилото се-свид. Д., а и самият тъжител, който също е въприел пряко и непосредствено стореното, не твърдят лицето И. Петков да е нанасял удари на пострадалия било с алуминиевия стол от заведението, било с крайници, или по друг начин. Установената роля на Петков е била по мнението на съда второстепеннна и подпомагаща осъщественото от подс. Н. нападение, а Петков с поведението си не е допринесъл лично и непосредствено за претърпените от жертвата травми. По тези съображения съдът приема, че причинител на престъпния резултат е само и единствено подс.Н..

От субективна страна, деянието е извършено виновно. С оглед предисторията и конкретните обстоятелства, съпътстващи извършеното, съдът е склонен да счита, че още при потеглянето си към адреса на пострадалия, в съзнанието на подсъдимия са били налични цел да му причини телесни увреждания, и конкретни представи относно вида и средството за нанасяне на съответните наранявания. Само така може да се обясни безспорния факт, че до разговор с Т. въобще не се е стигнало, Н. всъщност не е желаел такъв разговор, а веднага след слизането си от автомобила нанесъл удар с бухалката в главата на тъжителя, с което поставил началото на интензивен побой с времетраене около 4-5 минути. Твърде вероятно, Н. е бил раздразнен, загдето по-рано сутринта Виктория И. го отблъснала и не пожелала да си изясняват отношенията, но е очевидно също, че при тръгване за срещата с тъжителя, подсъдимият си осигурил дървена бухалка и числено превъзходство в лицето на приятеля му И. Петков. Най-после, побоят бил преустановен само поради успеха на пострадалия да се добере и влезе във входа на сградата, въпреки понесените удари и обилното кръвотечение. Трудно е да се прогнозира кога и с какъв резултат би приключил случаят, ако Т. не бе успял да се отскубне.

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл.130 ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода” до две години или „Пробация”. Съдът съобрази, че към инкриминираната дата 17.08.2011г. и при разглеждане на делото, подсъдимият Н. е неосъждан, не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от общата част на НК, и с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди. В случая са налице всички положителни предпоставки, и отсъстват пречки стореното да бъде отнесено в предметния обхват  на чл.78а ал.1 от НК. Деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”, чиито граници законодателят е закрепил в границите от 1000 до 5000 лева.

При индидуализиране на административната санкция, съдът взе предвид относително ниската обществена опасност на личността на дееца, който към инкриминираната дата е бил млад човек с необремено съдебно минало, с добри личностни и образователни характеристики.

Извършеното престъпление според съда разкрива по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на престъпления от този вид, предвид установената безпардонност, настойчивост, целенасоченост и злост на нанесения побой, и фактът, че ударите са били многобройни и не са били преустановени нито след падането на пострадалия на земята, нито при вида на обилното кръвотечение от нанесените рани. Личната мотивация и емоционалната ангажираност на дееца като страна в спор за жена може донякъде да обясни, но не и да оправдае подобно поведение.

Най-после съдът съобрази, че от извършване на престъплението до приключване на настоящото съдебно производство е изминал период от време, надвишаващ 5 години. Случаят не се отличава със значителна фактическа или правна сложност, предвид естеството на обвинението, поради което съдът счита, че в случая разследването и съдебното преследване на подсъдимия за извършеното престъпление надхвърля разумния срок. Това обстоятелство настоящият съд интерпретира и цени като смекчаващо по отношение вината и отговорността на подсъдимия.

При установеното за деянието и дееца, административното наказание „Глоба” следва да се индивидуализира при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, съобразно изложеното по-горе, под средния и близо до установения в чл.78а ал.1 от НК минимален размер, и по-конкретно в размер на 1500 лева. Отмереното в този размер административно наказание съдът намира от една страна за справедливо, поради съответствието му с естеството и интензитета на престъпното посегателство, а от друга страна – за адекватно и достатъчно за постигане на прогласените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание, и най-вече подсъдимият да бъде поправен и превъзпитан към спазване на законите занапред.

 

ГРАЖДАНСКИ ИСК

В наказателното производство тъжителят И.Т. е предявил срещу подс. С.Н. граждански иск за обезвреда на причинените му неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 10 000 лева.

Предвид решението по въпросите относно деянието, вината и отговорността, съдът се съгласява, че наред с извършеното престъпление по чл.130 ал.1 от НК, подс. Н. е осъществил и фактическия състав на граждански деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД. По делото бе доказано, че с установеното поведение подсъдимият виновно е причинил на ищеца Т. вреди от неимуществен характер, изразяващи се в неопасно за живота разстройство на здравето, сравнително продължителни болезнени усещания вследствие нанесените му наранявания, съпроводени по необходимост от допълнителни медицински манипулации, както и по-трайни негативни последици, свързани с безсъние, страх да излиза, унижение и афект. Тези вреди подсъдимият е длъжен да възмезди. Поради това, гражданският иск се явява безспорно доказан по основание. При индивидуализация размера на обезвредата, съдът по реда на чл.52 от ЗЗД съобрази конкретния брой, вид и тежест на отделните травми, времетраенето на подобен вид увреждания и разстройства на здравето, неудобствата, с които са свързани, включително периодите на нетрудоспособност и на затруднения в придвижването и социалните връзки на пострадалия след деянието. Наред с това, ищецът не ангажира надлежни доказателства уврежданията да са произвели толкова дълготраен, дълбок или многопластов негативен ефект, че да изискват и налагат обезвреда в претендирания значителен размер от 10 000 лева. С оглед споменатите обстоятелства, съдът намери сумата от 3 500 лева за адекватна на характера и степента на доказаните увреждания, справедлива от гледна точка на времетраенето и интензивността на стресовите и болезнените усещания на ищеца, и съответно достатъчна за тяхното репариране. С такива съображения подсъдимият Н. бе осъден да заплати на ищеца И.Т. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 3 500 лева, ведно обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от датата на увреждането-17.08.2011г., до окончателното й изплащане. Предявеният граждански иск бе отхвърлен за горницата над уважения размер от 3 500 лева до предявения размер от 10 000 лева, като недоказан и неоснователен.

 

РАЗНОСКИ

С оглед изхода на делото в наказателната и гражданската му част, на основание чл.189 ал.3 вр. ал.1 от НПК подс.С. Наголов следва да понесе изцяло сторените от тъжителя Т. в наказателното производство съдебно-деловодни разноски в общ размер от 1903.00 лева, разпределени както следва:

- по първоначално образуваното по тъжбата НЧХД № 2466/2014 година по описа на Районен съд гр. Бургас – разноски в общ размер на 1522.00 лева – 1500.00 възнаграждение на повереника, 12,00 лева – държавна такса за образуване на НЧХД, и 10.00 лева държавни такси за издаване на две съдебни удостоверения;

- по ВНЧХД № 197/2015 година по описа на Окръжен съд гр. Бургас – разноски в общ размер на 206.00 лева, от които 200.00 лева възнаграждение на повереника, и 6.00 лева – държавна такса;

- по настоящото НЧХД № 2025/2015 година по описа на Районен съд гр. Бургас -  разноски в общ размер на 175.00 лева, от които разноски за съдебно-медицинска експертиза в размер на 150.00 лева, и 25.00 лева - държавни такси за съдебни удостоверения, за призоваване на свидетели и за снабдяване с копия от материалите по делото.

 Предвид частичното уважаване на гражданския иск, на основание чл.88 ал.1 от НПК, вр. чл.78 ал.6 от ГПК подс. С.Н. следва да заплати в полза на Държавата, по сметка на Районен съд- гр.Бургас, следващите се по делото държавни такси, а именно: 140.00 лева - държавна такса върху уважената част от гражданския иск, и 5.00 лева -  държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Така мотивиран, съдът постанови присъдата.

 

 

           Председател: / п /

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: М.К.