МОТИВИ
към решение №
215 на С.районен съд от 16 декември 2019
г.
по АНД № 477/2019 г. по описа на същия съд
Съдът е сезиран с постановление
на С. районна прокуратура от 06.11.2019 г., с което се предлага обвиняемият
О.Г.А. *** да бъде
освободен от наказателна отговорност, като на същия бъде наложено
административно наказание "глоба" за извършено от него престъпление
по чл. 343в, ал. 3 от НК.
В съдебно заседание РП – С.,
редовно призована, не се представлява.
В хода на съдебните прения обвиняемият
изразява становище за основателност на предложението. Заявява, че се признава
за виновен в извършване на престъплението, в което е обвинен и моли да му бъде
наложено административно наказание глоба в определен от съда размер.
При упражняване на правото си на
последна дума обвиняемият не прави конкретно изявление.
От детайлния и съвкупен анализ на
доказателствата, събрани на досъдебното производство № 147/2018 г. по описа на
РУ – С. и приобщени в съдебното производство на основание чл. 378, ал. 2, вр.
чл. 283 от НПК, по несъмнен начин се установява, че обвиняемият е извършил
престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК, изразяващо се в това, че на 01.04.2018
г., около 18,00 ч., в гр. С., по ул. „Х. М.”, е управлявал моторно превозно
средство (МПС) – лек автомобил марка „О.”, модел „А.”, с рег. № СМ .. СМ, в
срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС, наложена му със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 16-0319-000148/28.12.2016 г. на Началник
група към ОДМВР – В. Т., РУ – П. т., влязла в сила на
16.03.2018 г.
От обективна страна
съставомерността на деянието на обвиняемия като престъпление по чл. 343в, ал. 3
от НК се обосновава от следните установени по делото обстоятелства: 1/. Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
16-0319-000148/28.12.2016 г. на Началник група към ОДМВР – В. Т., РУ – П. т. на обвиняемия А. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д” от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до
заплащане на дължима глоба; 2/. Заповедта е връчена лично на обвиняемия на
01.03.2018 г., не е обжалвана от него по съответния ред и е влязла в сила на
16.03.2018 г.; 3/. На 01.04.2018 г., около 18,00 ч., в гр. С., по ул. „Х. М.”,
обвиняемият е управлявал МПС – л. а. „О. А.”, с рег. № СМ .. СМ и към тази дата
той не е платил глобата, чието неплащане е послужило като основание за
принудителната административна мярка, наложена му с влязлата в сила заповед на
Началник група към ОДМВР – В. Т., РУ – П. т., т. е.
не е настъпило основание за прекратяване действието на тази принудителна
административна мярка. Кумулативното наличие на тези обстоятелства обосновава
еднозначен извод, че инкриминираното в настоящото наказателно производство
деяние на обвиняемия е съставомерно от обективна страна като престъпление по
чл. 343в, ал. 3 от НК, изразяващо се в управление на МПС в срока на изтърпяване
на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството му
за управление на МПС.
От субективна страна обвиняемият
е извършил престъплението във форма на вината пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици, засягащи обществените отношения, свързани с безопасността на
транспорта, и е искал тяхното настъпване. Този извод се потвърждава от
обстоятелството, че на 01.03.2018 г. обвиняемият е получил лично препис от
издадената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
16-0319-000148/28.12.2016 г. на Началник група към ОДМВР – В. Т., РУ – П. т., не я е обжалвал по съответния ред и на 01.04.2018 г.
е управлявал МПС, въпреки че към тази дата не е платил глобата, чието неплащане
е послужило като основание за издаване заповедта.
Ето защо съдът намира, че
обвиняемият виновно е извършил престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК.
Налице са всички законоустановени
предпоставки за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност за
извършеното от него умишлено престъпление с налагане на административно
наказание.
За престъпление по чл. 343в, ал. 3
от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до 3 години и глоба от
200 лв. до 1000 лв.
Обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава Осма, раздел ІV от Общата част на НК. Към датата на извършване на
деянието – 01.04.2018 г. осъждането на обвиняемия по НОХД № 40/1984 г. на РС –
С. и последиците му са заличени независимо от предвиденото в закон или указ на
основание чл. 88а, ал. 1, вр. ал. 3, вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК към
06.06.1993 г.
От престъплението не са причинени
съставомерни и посочени в постановлението на прокурора имуществени вреди,
поради което не се обсъжда въпросът за възстановяването им.
Не
са налице пречките, визирани в чл. 78а, ал. 7 от НК, за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
С оглед освобождаването на
пълнолетния обвиняем от наказателна отговорност, съдът му наложи глоба в
пределите на това административно наказание от 1000 лв. до 5000 лв., установени
в чл. 78а, ал. 1 от НК.
При определяне на конкретния
размер на административното наказание “глоба”, на основание чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца,
конкретното съотношение между смекчаващите и отегчаващите вината му
обстоятелства, както и съобрази социалното му и материално положение.
Обвиняемият е с ниска степен на
обществена опасност като извършител на престъпление и е с добри характеристични
данни. Обществената опасност на извършеното от него деяние също не е висока
предвид установеното от показанията на свидетелите Д. А. и А. Д. обстоятелство,
че деянието е разкрито при рутинна проверка, извършена от служителите на РУ – С.,
без обвиняемият да е създал конкретна опасност за движението по пътищата.
При тези смекчаващи отговорността
му обстоятелства, както и при липсата на отегчаващи такива, а и с оглед
социалното и материално положение на обвиняемия, съдът му наложи административно
наказание “глоба” в размер 1000 лв. – в минималния законоустановен размер на това
административно наказание, съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че така наложеното
на обвиняемия административно наказание „глоба” в размер 1000 лв. е справедливо
и е достатъчно да постигне целите на административното наказване, визирани в
чл. 12 от ЗАНН.
В двете фази на наказателното
производство – на досъдебното производство и в съдебната му фаза не са
извършени разноски, които да бъдат възложени за заплащане от обвиняемия.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: