№ 3591
гр. Варна, 28.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20223100501923 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
В. И. Г., с ЕГН ********** и адрес гр.В., ж.к. „В. В,“, бл.*, вх.*, ет.*, ап*,
срещу решение №1977/17.06.2022г., постановено по гр.д. № 9793/2020 г. на
ВРС, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Гаранционен
фонд, с адрес гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, иск с правно основание
чл.288, ал.1, т.1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 15000 лева, представлява
обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания от
увреждания на безименния пръст на лявата ръка, наранявания в областта на
главата, гръдния кош и кръстната област, както и кръвонасядания в областта
на лявото коляно, които травми са причинени в резултат от пътно-
транспортно произшествие, настъпило по вина на неустановени водач и
автомобил на 17.08.2015г. около 19:00 часа в гр. Варна, по бул. „Цар
Освободител“ след кръстовището с ул. „Поп Димитър“ между управлявания
от ищеца лек автомобил „Ауди А4“, с ДКН В****В* и спрял в аварийната
лента лек автомобил „Фолксваген Поло“, с ДКН В***К*, ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на исковата молба - 14.08.2020г. до
окончателно изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението. Твърди се, че ПТП е настъпило при независимо съпричиняване с
неидентифициран водач на неустановено МПС, който навлязъл в лентата за
движение, в която се движел управляваният от ищеца автомобил и го
принудил да се отклони в ускорителната лента, където неправилно били
паркирали други два автомобила. С неправомерно извършената маневра
неидентифицираният водач нарушил правилата за престрояване от една пътна
1
лента в друга. По изложените съображения счита, че фактът, че ищецът е
признат за виновен с влязло в сила решение по АХД 38/2021г., не
освобождава другия водач от отговорност, още повече, че наказателният съд е
формирал изрични мотиви за съпричиняването и го е третирал като
смекчаващо вината обстоятелство. Поддържа се, че са доказани и останалите
елементи от фактическия състав – претърпени в причинна връзка с ПТП
телесни повреди, най-тежката от които счупване на фалангата на безимения
пръст на лявата ръка и свързаните с това болки, продължили месец и
половина, с възможност за епизодични проявления до края на живота на
пострадалия.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Излага, че липсват доказателства за виновно
противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС. Напротив
вината на ищеца е призната с влязло в сила решение, без да е посочено
участието на неидентифицирано МПС в произшествието, като със
задължителна сила по чл.300 от ГПК се ползва само диспозитива, а не и
мотивите на съдебния акт. Изискването на чл.288, ал.1, т. 1 от КЗ /отм./ е
неидентифицираното МПС да е причинило ПТП, а не само да е участвало в
него. Моли за прекратяване на делото по тези съображения, а в условията на
евентуалност за отхвърляне на иска или редуциране на размера на
обезщетението, при съобразяване на продължителността и интензитета на
неимуществените вреди и икономическата конюнктура в страната. Излага, че
причинно-следствената връзка е обективен факт, поради което приложението
на нормата по чл.51, ал.2 от ЗЗД не е обусловено от субективното отношение
на пострадалия към настъпването на деликта и произлезлите от него
неблагоприятни последици. Принос е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта или е
улеснил механизма на увреждането.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на
процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения
съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Съдът следва служебно да изиска заверен препис от крайния съдебен
акт по АХД 38/2021г. на ВРС поради задължителната му сила по чл.300 от
ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
В. И. Г., с ЕГН ********** и адрес гр.В., ж.к. „В. В,“, бл.*, вх.*, ет.*, ап*,
срещу решение №1977/17.06.2022г., постановено по гр.д. № 9793/2020 г. на
ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
09.11.2022г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ИЗИСКВА заверен препис от крайния съдебен акт по АХД 38/2021г. на
ВРС с отбелязване на датата на влизането му в сила.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3