Р Е Ш Е Н И Е
260005/18.8.2020г.
гр.
Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, девети
състав,
в публично съдебно заседание, на десети август, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Д. Димитров
при участието на секретаря Т.
Тодорова,
като разгледа докладваното от съдията ГД 1036/2020 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от И.С.А.
против С. В.А., в която е обективиран брачен иск, с правно основание чл. 49,
ал. 1 СК, за прекратяване на гражданския брак между страните, поради дълбокото
и непоправимо разстройство настъпило след сключването му, без произнасяне за
вината, както и небрачни искове, по които, на основание чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът дължи задължително произнасяне: 1/иск с правно основание чл. 56, ал.
1 СК за предоставяне ползването на семейното жилище на ищеца и 2/иск с правно основание чл. 53 СК за запазване на
брачното фамилно име на ответницата.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че
на *** г. в село Я. сключили с ответницата граждански брак.
От брака имали едно дете, което е навършило пълнолетие. От повече от 10 години живеели във фактическа раздяла,
като в момента ответницата живеела и работела в Турция. До раздялата живеели в
жилище, находящо се в село Я., община В., област Шумен, ***. В момента в него живеел ищецът. Намира че е налице
сериозно и непоколебимо разстройство на брака. Моли съдът да постанови решение,
с което да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен,
без да се произнася по въпроса за вината. Не се противопоставя ответницата да
запази брачното си фамилно име. Моли семейното жилище да бъде предоставено на
него. Не претендира разноски по делото.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответницата не подава
писмен отговор.
След срока за отговор страните подават молба рег. №
11633/07.08.2010 г., по описа на ШРС, с която молят бракът да бъде прекратен по
взаимно съгласие.
В хода на проведеното съдебно заседание, молителя
лично, а молителката чрез пълномощника си, поддържат молбата за развод по
взаимно съгласие, както и постигнатото по между им споразумение. Процесуалния
представител на ответницата моли съдът да постанови решение в отсъствие на
молителката обосновано с твърдение, за наличие на обстоятелствата
възпрепятстващи личното и участие – пандемичната криза.
С протоколно Определение в открито съдебно заседание
производството е трансформирано от исково в охранително, на основание чл. 321,
ал. 5 ГПК.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства, преценени потделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Молителите са
съпрузи, на основание сключен граждански брак, за което е съставен Акт за граждански брак № *** г., от длъжностното лице по гражданско
състояние при Кметство село Я., Община В.,
област Шумен.
Предвид, че двамата молители поддържат молбата си за
развод по взаимно съгласие, че решението им за
това е сериозно, взаимно и непоколебимо и не желаят съдът да издирва мотивите
за прекратяване на брака, като прецени, че
споразумението между страните удовлетворява
съдържателните изисквания на чл. 51 СК: изчерпателно е, не противоречи на
закона и на морала, съдът намира че същото
следва да бъде утвърдено, а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на
основание чл. 50 СК.
Относно разноските:
При завеждане на исковата молба се дължи такса в
размер на 25 лева, на основание чл. 6, т. 1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК. При допускане на
развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата, се събира
такса в размер до 40 лв. Съдът определя, по тези две разпоредби от Тарифата,
окончателна държавна такса в общ размер на 50 лв., като констатира, че при завеждане на
делото молителят е внесъл сумата 25 лв., при което молителката следва да плати
сумата 25 лв. държавна такса на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата.
Предвид изложеното, Шуменски районен съд
Р Е Ш И :
Прекратява
гражданския брак между И.С.А., с ЕГН: ********** ***, и С. В.А., с ЕГН: ********** ***, сключен на
*** г., пред длъжностното лице по гражданско състояние
при Кметство село Я., община В., област Шумен, за което е съставен Акт за
граждански брак № *** г., по взаимно съгласие, на
основание чл. 50 СК.
Утвърждава постигнатото между съпрузите споразумение
по чл. 51 СК, в следния смисъл:
Семейното жилище, находящо се в село Я., Община В., област Шумен, ул. „Надежда“, № 58,
се предоставя за ползване от молителя И.С.А..
Обявява, че за в бъдеще съпрузите не претендират
издръжка един от друг; движимото и недвижимо имущество придобито по време на
брака остава в режим на СИО.
След прекратяването на брака съпрузите няма да имат
никакви претенции към притежаваните от всеки един от тях суми по банкови
сметки, както и претенции за получаване на дял от личното имущество на другия
съпруг.
Постановява след прекратяването на брака жената ще запази
брачното си фамилно име “А.”.
Осъжда С. В.А.,
с ЕГН: ********** ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц
България“ АД – Шумен, сумата 25.00 лв. (двадесет и пет лева) държавна такса на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и 5.00 (пет) лева такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото решение да се връчи на молителите
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Районен съдия:………………