Определение по дело №344/2021 на Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№260283, 04.02.2021г., Пловдив

 

 Пловдивски Окръжен съд                                           VI граждански състав,

на  четвърти февруари                          две хиляди двадесет и първа година                                                  

в закрито заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Надежда Дзивкова                                                                                           ЧЛЕНОВЕ :  Виделина Куршумова

                                                                                Таня Георгиева

Като разгледа докладваното от съдия Дзивкова

ч. гражданско дело  № 344 по описа за 2021 година

и за да се произнесе взе предвид следното :

Постъпила е частна жалба от Н.Р.Н. против Определение № 264119/11.12.2020г.,  постановено по гр.д.№ 16457/2020, ПРС  с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от такси и разноски. Излага съображения, че съдът неправилно е приложил нормата на чл.83 от ГПК и не се е съобразил със задължителните указания на ВКС, дадени в ТР№6/2012/06.11.2013, т.12., като се е позовал на хипотетични възможности да се реализират доходи, а не с действителните такива. Поддържа, че се нарушава правото на защита на страната, както и достъпът й до правосъдие. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново такова, с което бъде освободена от заплащане на такси и разноски в производството.

Съдът като прегледа постъпилата жалба и приложените доказателства, намира следното :

Н.Н. е предявила иск за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем  с „4финанс“ ЕООД, като е предявила и евентуален иск за прогласяване на нищожността на клауза  за такса за експресно разглеждане на договора за кредит, като цената на иска е 1472,16лв.  В исковата молба е инкорпорирано искане за освобождаване от такси и разноски по делото, като първо се позовава на съдебна практика по въпроса, а от фактическа страна твърди, че получава брутен доход от 804,80лв., чист от 624,51лв., заплаща месечен наем от 110лв.  Сочи че евентуалната ДТ би била 59,89лв., а при назначаване на експертиза би била задължена да заплати още минимум 150лв., при което нетните й доходи ще спаднат под минималната работна заплата за страната, с което ще се застраши минималния жизнен стандарт, който би следвало да има. По делото е представена декларация за материално състояние, от която се установява, че получава месечен доход от 800лв. от трудово възнаграждение. Не са декларирани други доходи, имущество, семейството се състои от 1 член, не страда от заболявания.  Представени са копия от трудов договор, удостоверение за доходи.

С обжалваното определение съдът е оставил молбата за освобождаване от такси и разноски без уважение, като е отчел, че ищцата е в млада възраст, трудоспособна, няма данни за задължения към низходящи, реализираният доход е над минималната работна заплата и доказателствата за дължим наем не сочат на твърде обременително задължение. При това е приел, че не се доказва материално затруднение, което да обуслови освобождаване от такси и разноски по делото.

 При така описаната фактическа обстановка, съдът намира, че не  се установява наличието на предпоставките по чл.83, ал.2 от ГПК. Съгл. чл.83, ал.2 от ГПК съдът може да освободи от внос на такси и разноски лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят , като взема предвид доходите на лицето, имуществото му, семейното му положение, респ. материалните възможности на членовете на семейството, здравословното състояние, трудовата заетост и възрастта. На първо място повдигнатият от жалбоподателката спор не е с висок материален интерес, нито с особена фактическа и правна сложност, така че да обуслови извършване на множество разноски по делото. Жалбоподателката е  в млада възраст /34г./, трудоспособна е и реализира доход от трудова дейност от над 800лв., което надвишава минималната работна заплата за страната от 610лв. Няма данни за заболявания, които да налагат поддържащо лечение. Единственият постоянен  разход е за заплащане на наем на жилището, в което живее, в размер на 110лв. месечно. При това положение  следва да се приеме, че Н. не е в затруднено материално положение, доколкото доходите й надвишават както прага на бедност, така и минималната работна заплата за страната. Преценката за освобождаване от такси и разноски по реда на чл.83 от ГПК е винаги конкретна и следва да се базира на установеното по делото материално и здравословно състояние на лицето. В случая съдът не базира изводите си на хипотетични възможности за реализация на доходи , а на установения с писмени доказателства доход, като го съпоставя с евентуалните разходи, които биха били направени по делото. Както вече бе посочено, същото не се отличава с някаква сложност, за да се предвиждат големи такси и разноски по него. Плащането на дължимата ДТ / в случая единствено тя е дължима/ не би затруднила ищцата, нито пък би я лишило от достъп до правосъдие. Ето защо, съдът намира, че не са налице предпоставките по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на лицето от задължение за такси и разноски в производството.

Отделен е въпросът, че при евентуални бъдещи разноски по делото, които не биха могли да бъдат предвидени , за страната винаги съществува възможност да поднови искането си за освобождаване от такси и разноски.

Изводите на районния съд са в същия смисъл, поради което и постановеното определение, с което се отказва освобождаване от внос на такси и разноски се явява правилно и законосъобразно. Подадената частна жалба се явява неоснователна.

         По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ :

 

Потвърждава Определение № 264119/11.12.2020г.,  постановено по гр.д.№ 16457/2020, ПРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                             ЧЛЕНОВЕ :