Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV -Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия КАЛИНА
СТАНЧЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от младши
съдия Станчева в.гр.дело № 10825 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 78974
от 29.04.2020 г., постановено по гр. д. № 26097 по описа за 2018 г. на СРС, I гражданско отделение, 142 състав,
са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, срещу Ц.О.С. искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
сумата от 2695,99 лева, от която сумата от 2335,18 лева - главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2013г. до м.10.2016г., сумата от 24,92 лева
– главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
м.05.2013г. до м.04.2016г., 330,66 лева - обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2014г. до 25.08.2017г., както
и сумата от 5,23 лева – обезщетение за забава върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение за периода 15.08.2014г. до 25.08.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда до
окончателното изплащане, за които суми в производството по ч.гр.дело № 62301/2017
по описа на СРС, 142 състав, е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В тежест на ищеца съдът възложил разноските за производството.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „М.Е.“
ООД.
Недоволен от постановеното решение
останал ищецът в първоинстанционното производство "Т.С." ЕАД, предвид
което подал въззивна жалба срещу съдебния акт. Жалбоподателят заявява
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение поради
противоречието му с материалния закон и погрешна преценка на доказателствата по
делото. Сочи, че неправилно съдът приел, че ответникът не е потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ. Поддържа, че е налице
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по
силата на което купувачът дължи цената на доставена в имота топлинна енергия с
всички произтичащи от това последици. Според въззивника в хода на
производството, развило се пред първата инстанция, са представени безспорни
доказателства, установяващи собствеността върху имота. При тези доводи жалбоподателят
заявява искане до въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да уважи исковете в пълен размер, както и да присъди
разноски за производството.
В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – ответник, Ц.О.С., чрез адв. К. от САК, е депозирала
отговор на въззивната жалба. В нея се излагат на първо място съображения за
нередовност на така подадената въззивна жалба, а по същество се твърди, че
последната е неоснователна. Сочи се, че доказателствената тежест, разпределена
с доклада по делото, е в тежест на ищеца, като същият не е възразил в тази
насока. Смята, че правилно първата инстанция е интерпретатирала доказателствата
в посока, че не е проведено пълно и главно доказване от старана на ищеца соченият
длъжник да е собственик на топлоснабдения имот. При тези доводи моли за
потвърждаване на обжалвания акт в цялост, претендира разноски, за което прилага
и списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице помагач не е заявило
становище във въззивното производство.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми. Решението на СРС е правилно и съответства на
приложимите материален и процесуален закон, като съображенията за това са
следните:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба от "Т.С." ЕАД против ответника Ц.О.С., с която по реда
на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62301/2017
г. по описа на СРС, 142 с-в.
С исковата молба ищецът извежда съдебно
предявените субективни права при твърдения, че ответникът е пасивно легитимиран
да отговаря за задълженията, за които исковете са предявени, с оглед качеството
си на собственик на процесния топлоснабден имот и позовавайки се на
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, т.е. че облигационното правоотношение между
страните е възникнало по силата на законовата норма и притежаваното от ищеца
право на собственост, без да е необходимо изричното волеизявление на
потребителя за встъпване в същото.
С отговора на исковата молба ответникът
изрично е оспорил да има качеството потребител на топлинна енергия за битови
нужди.
С оглед доводите на въззивника,
съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, спорно по делото
се явява обстоятелството дали през процесния период страните са били обвързани
от облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
доколкото с исковата молба ищецът твърди, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия по см.на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а в производството това
качество е своевременно оспорено.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017
г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти
(собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие,
когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето
на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния
ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Следователно договорът за доставка на
топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен /при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт
на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов
договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или
презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор
за същия имот с друго лице. За преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е
бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
След така направените принципни
разяснения съдът намира от фактическа страна следното:
Като писмени доказателства по делото за
обосноваване качеството на ответника на собственик на процесния недвижим имот от
страна на ищеца са представени: постановление за възлагане на недвижим имот,
придобит от публична продан с изх. № 6911 от 19.07.2016г., видно от което за
купувач на собствения на длъжника по изп. дело № 20137880401586, по описа на
ЧСИ М.К.(ответника Ц.С.) е обявен наддавачът „И.И.“ ООД, като със същия акт
имотът, находящ се гр. София, ул. „******, е възложен на последния; протокол от
общо събрание на собствениците на етажната собственост от адрес в гр. София, ул.
„******, на което е взето решение да се сключи договор с „М.Е.“ ООД за топлинно
счетоводство на разходите за отопление, списък на собствениците от етажната
собственост, като никъде в него не фигурират имената на сочения от
топлопреносното дружество длъжник.
С определение № 159781/05.07.2019 г.
съдът, по реда на чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, е разпределил доказателствената
тежест за правнорелевантните за спора факти, като е указал на ищеца, че негова
е тежестта да докаже възникването и съществуването през исковия период на
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия на
адреса на процесния имот. Страните са приели доклада без възражения.
Настоящият състав приема, че от
представените по делото писмени доказателства не се установява при условията на
пълно и главно доказване лицето, срещу което са предявени исковете, да има
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ с оглед притежавано от него вещно право на ползване или право на
собственост върху процесния недвижим имот. От представеното по делото постановление
за възлагане на недвижим имот, придобит от публична продан с изх. № 6911 от
19.07.2016г. е видно, че собственик на имота към 19-ти юли 2016 година
(моментът на извършване на публичната продан) действително е въззиваемата С..
Това доказателство обаче не установява, че ответницата е собственик,
респективно ползвател на процесния имот в рамките на исковия период от м.05.2013г.
до м.10.2016г. Съдът би основал решението си на предположение, ако приеме, че ответницата
е притежавала право на собственост върху имота преди 19.07.2016 г. и в рамките
на целия процесен период.
В атакувания акт изрично е упоменато, че
предвид направено оспорване в отговора на исковата молба на ищеца е била дадена
възможност да се снабди със съдебно удостоврение, по силата на което да се
сдобие с релевантни доказателства в
насока установяване на собствеността по категоричен начин. Ищецът не се
възползвал от тази възможност, доколкото в рамките на последното заседание
процесуалният представител на ищеца единствено е направил изявление, че представя
сведение за нотариален акт, който и към момента на произнасяне не е представен
пред съда.
Списъкът на етажните собственици в
сградата, находяща се на адрес - гр. София, ул. „****** не само не установява
наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия в имот с този абонатен номер, чието заплащането на
договорно основание претендира ищецът, но на още по-силно основание не може да
обвърже облигационно ответника, доколкото същият не е дори посочен сред имената
на собствениците на етажната собственост на процесния недвижим имот. Приложеният
по делото списък не установява нито притежание на вещно право на ползване, нито
на право на собственост върху имота, доколкото от страна на ответника с
отговора е оспорено да е потребител, с оглед което ищецът дължи пълно и главно
доказване на фактическото основание на исковете, както е заявено с исковата
молба.
Така събраните и обсъдени от съда
доказателства, анализирани съвкупно и във взаимовръзка, не установяват по
делото, при условията на пълно доказване, право на собственост в патримониума
на ответника през исковия период.
Ето защо и доколкото главният предявен
иск за цената на доставената в имота топлинна енергия е основан именно на
твърденията за възникнало на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ облигационно правоотношение,
породено от договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди с оглед
качеството на ответника на собственик на имота, то се налага изводът, че
ищецът, чиято е била тежестта за това, не е установил по делото първата главна
предпоставка на предявените искове, с оглед което същите се явяват
неоснователни.
Неоснователни са и претенциите за мораторна
лихва предвид акцесорния им характер. Доколкото предпоставките за основателност
на предявения иск са кумулативно дадени, то не следва да се объжда наличието
или липсата на останалите. Дори същите да са установени по делото, това не би
променило крайния извод на съда за неоснователност на претенциите.
Доколкото изводите на настоящия въззивен
състав изцяло съвпадат с тези на СРС, въззивнната жалба е неоснователна, а
решението, с което исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени, следва да се потвърди като
постановено в съответствие с приложимите материален и процесуален закони.
По разноските:
В резултат от изводите, до които
въззивният съд достигна по основателността на предявените искове, решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди и в частта за разноските.
С оглед изхода от спора правото на
присъждане на разноски за настоящата фаза на производството възниква само за
въззиваемия-ответник, като от документите в кориците на делото се установява страната
да е извършила разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лева, за което са
приложени и необходимите доказателства в изпълнение на установените с т. 1 от
ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г.
на ОСГТК на ВКС изисквания.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 78974 от 29.04.2020 г., постановено по гр. д. № 26097 по описа
за 2018 г. на СРС, I гражданско отделение, 142 състав.
ОСЪЖДА
„Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, с адрес: *** да заплати на Ц.О.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 300 лева, представляваща разноски за изплатено адвокатско
възнаграждение за въззивния съд.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач "М.Е.“ ООД на страната на въззивника
"Т.С." ЕАД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.