Р Е Ш Е Н И Е
№……..…/...….02.2021г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 426 по описа за 2020г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, срещу „ХРАБРОВО УИНД
1” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна, с която е
предявен иск с правно основание чл.55,
ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 613363,72лева,
представляваща
недължимо платена цена за ел.енергия, съставляваща разлика между преференциална цена за количествата електрическа енергия, произведени през
месеците октомври, ноември, декември на 2015г., ноември и декември на 2016г.,
съответно септември и октомври на 2017г. след достигане на нетно специфично
производство за съответната година, и приложима цена за излишък на балансиращия
пазар, определена от „Електроенергиен Системен Оператор” ЕАД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска в
съда до окончателното й плащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е титуляр на лицензия за дейността крайно
снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год., допълнена с
Решение № И1-Л-139/09.12.2013 год. на ДКЕВР, а ответникът е производител на
електрическа енергия от възобновяем източник чрез енергиен обект- ВяЕЦ
„Храброво 5“ с обща инсталирана мощност от 3,075 кW, въведена в експлоатация.
Излага, че между страните е сключен договор за изкупуване на ел.енергия от
20.11.14г., по силата на който ищецът изкупувал цялото количество произведена и
доставена от ответника чрез ВЕИ ел.енергия по определена от КЕВР преференциална
цена. Твърди, че приложимата по договора преференц.цена била определена с
Решение Ц-19/28.06.2013 год. на ДКЕВР, като по силата на т.11 от същото
преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
вятърни електрически централи с инсталирана мощност над 1 мW, възлизала на
122,50 лв без ДДС. Сочи, че за периода октомври, ноември,
декември на 2015г., ноември и декември на 2016г., съответно септември и
октомври на 2017г. закупил от ответника ел.енергия общо в размер на 6177098 кW на стойност 908033,43лв с ДДС,
която енергия била продадена на НЕК ЕАД като обществен доставчик за същата
сума. Излага, че с Решение №15664/22.11.14г. по адм.д.№10218/13г. на ВАС,
потвърдено с Решение по адм.д.№2624/15г. на ВАС е отменено Решение
Ц-19/28.06.2013 год. на ДКЕВР в раздел 1, т.11 и преписката е върната на ДКЕВР.
В изпълнение КЕВР приела Решение № Ц-30
от 29.11.2017 г., с което е определила преференциална цена на електрическата
енергия, произведена от вятърни електрически централи с инсталирана мощност над
1 мW, в размер на 122,50лв без ДДС, при нетно специфично производство в размер
на 2325 kWh, считано от 01.07.2013год. Твърди, че с писмо от 17.01.18г.
уведомил ответника за надхвърляне на НСП към 01.11.17г., както и го поканил да
издаде кредитно известие към фактура №48/30.11.17г. за остойностяване на
ел.енергия за м.11.17г. по цена за излишък на балансиращия пазар. Тъй като НЕК
ЕАД отказвало да изплати произведената ел.енергия за м.11.17г. по
преференц.цена, ответникът бил повторно поканен да издаде кредитно известие.
Излага, че по жалба на НЕК ЕАД КЕВР издал Решение №Ж-536/03.10.19г., с което
задължил ищецът да възстанови на НЕК ЕАД надвзетите суми, в резултат на
неприлагането на разпоредбата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ при изкупуване на
ел.енергия от ВяЕЦ Храброво 5 за периода 24.07.15г. – 31.10.17г. В резултат на
това било сключено споразумение между
„Енерго-Про Продажби“ АД и НЕК ЕАД, по силата на което на последния била
заплатена сумата от 1268265,88лв, съставляваща разлика между преференц.цена по
Решение №Ц-30 и цената за излишък на баланс.пазар, заплатена съответно от ищеца
на Храброво Уинд 1 ЕООД /613363,72лв с ДДС/ и на Храброво Уинд 2 ЕООД /
654902,16лв с ДДС/. Твърди, че е заплатил на ответника за месеците
октомври, ноември, декември на 2015г., ноември и декември на 2016г., съответно
септември и октомври на 2017г,
произведената ел.енергия над НСП по преференц.цена вместо по цена на излишък,
като разликата възлизала на : за м.10.15г. –
42617,04лв с ДДС; м.11.15г. – 112825,18лв с ДДС; м.12.15г.-102103,67лв с ДДС;
м.11.16г.- 86566,39лв с ДДС; м.12.16г.-154263,19лв с ДДС; м.09.17г. – 525,17лв с
ДДС и м.10.17г.-114463,08лв с ДДС. Тъй като сумата била недължимо платена
счита, че е налице правен интерес от предявения иск. С допълнителната
искова молба оспорва възраженията на ответника. Счита предявения иск за
допустим, като поддържа наведените с исковата молба твърдения. Счита, че
Решение Ц-30 не е различен акт от отменения и има същите характеристики и
урежда същите правоотношения, като промяната на императивната норма на чл.31,
ал.5 от ЗЕВИ е наложила изричното посочване на законовия праг на НСП. Намира,
че отмяната на Решение Ц-30 няма да доведе до отпадане с обр.сила на
ограничението за прилагане на НСП. Оспорва твърденията за недобросъвестно
поведение на ищеца във връзка с необжалването на Решение Ж-536 и сключването на
споразумение с НЕК ЕАД. Счита за неоснователно
искането за съдебен контрол по чл.17, ал.2 ГПК и намира за неясно
предявеното „възражение за прихващане“.
В срока по чл. 367,
ал. 1 от ГПК ответникът „ХРАБРОВО УИНД
1” ЕООД,
ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна,
р-н Приморски, местност Траката №4-112 , е
представил отговор, с който излага, че предявеният иск е недопустим и
неоснователен. Не оспорва факта, че е производител на ел.енергия от възобновяем
източник чрез вятърна електрическа централа ВяЕЦ Храброво 5 с обща мощност
3,075МW, както и че същата е въведена в експоатация. Не оспорва и факта на
сключен договор с ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД за изкупуване на произведената от
последната ел.енергия. Твърди, че НСП е определено за първи път с Решение
№ Ц-30 от 29.11.2017г. и то може да се прилага само занапред. Тъй като
законодателят не бил разписал разпоредба, която да дава възможност на КЕВР да
определя НСП с обратно действие, то последният нямал такова право. Оспорва
съществуването на Решение №Ж-536/03.10.19г. и издаването му от КЕВР, като се
твърди още, че същият е нищожен, евентуално незаконосъобразен акт, тъй като е
основан на неправилно приложение на Решение Ц-30 и чл.31, ал.5 от ЗЕВИ. Счита,
че не е изпълнен факт.състав на чл.55, ал.1 ЗЗД, като причината за намаляване
на имущ.състояние на ищеца било бездействието му, изразяващо се в необжалване
на Решение Ж-536, и сключването на споразумение с НЕК ЕАД. Прави по реда на чл.17, ал.2 ГПК възражение за
нищожност, а в условие на евентуалност за унищожаемост на Решение Ж-536,
доколкото КЕВР е придала обратно действие на НСП, определено с Решение Ц-30,
както и поради неправилното приложение на чл.31 от ЗЕВИ, тъй като не е
приложена възможността за продажба на надвишаващата НСП ел.енергия по цени на
свободния пазар. Оспорва извършените от ищеца изчисления, като сочи, че не било
ясно как е достигнал до претендирания размер на исковата сума. Прави възражение
касателно размера на иска, като счита, че в случай на приложимост на НСП
разликата за възстановяване на ищеца следвало да се изчисли по цена на
свободния пазар, а не по цена за излишък.
В допълн.отговор поддържа наведените с отговора
възражения. Счита, че за централата на ответника е приложим друг критерий при
определянето на НСП, а не разделянето на централите до и над 2250ч. Оспорва
твърдението, че цените били нормирани и подлежали на поправяне. Излага, че
придаване на обратно действие на НСП противоречи на правото на ЕС. В
условията на евентуалност прави възражение срещу размера на иска, като счита,
че произведената електрическа енергия следва да бъде заплатена по цена на
свободния пазар, съгласно чл.31, ал.12 от ЗЕВИ във вр. чл.100 ал.1 и ал.2 от
ЗЕ.
Конституираното на
страната на ищеца трето лице – помагач НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул.Триадица №8, изразява
становище за основателност на предявения иск.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ответникът е производител на ел.енергия от възобновяем източник
- вятърна електроцентрала с обща инсталирана мощност 3075 kW, която е въведена в експлоатация.
Не се спори още, че по силата на
Договор за изкупуване на ел.енергия, сключен между страните по делото на
20.11.14г., ищецът се е задължил да изкупува произведената от ответника
електрическа енергия за срок от 12г.
В чл.16, ал.1 и 3 от договора страните
са договорили ел.енергия да се изкупува по определена от ДКЕВР преференц.цена в
съответствие с разпоредбите на ЗЕВИ, а именно цената, определена с Решение
№Ц-19/28.06.13г. – 122,50лв/ мWh.
По делото няма спор,
че така посоченото Решение
№Ц-19/28.06.13г. на КЕВР е отменено в частта му
по раздел 1, т.11 / определяща, считано от 01.07.13г. преференц.цени за
изкупуване на ел.енергия, произведена от ВтЕЦ с инст.мощност над 1Мвт-122,50лв/ мWh/ с решение №15664/22.12.14г. по адм.д.№10218/2013г. на ВАС,
потвърдено с решение №4798/28.04.15г. по адм.д.№2624/15г. на ВАС, като
преписката е върната на ДКЕВР за ново произнасяне. Безспорно е, че с оглед на
така дадените указания КЕВР е приел Решение №Ц-30/29.11.17г., с което е
определена, считано от 01.07.13г. преференциална цена без ДДС за изкупуване на
ел.енергия, произведена от вятърни ел.централи с инсталирана мощност над 1Мвт в
размер на 122,50лв/ мWh, при нетно специфично производство в размер на 2325kWh/kW.
Видно от приложеното
по делото Решение №Ж-536/03.10.19г. на КЕВР, оспорването на истинността на
което не бе доказано от отв.страна, предвид носената от нея доказ.тежест съгл.
чл.193 ГПК, на ищеца са дадени указания да възстанови на НЕК ЕАД надвзетите
суми в резултат на неприлагане на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ при изкупуване на
ел.енергия от ВяЕЦ Храброво-5 и ВяЕЦ Храброво-6 за периода
24.07.15г.-31.10.17г. Представено е и споразумение от 13.12.19г., сключено
между НЕК ЕАД и „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, по силата на което
последното е предоставило на НЕК ЕАД сумата в общ размер на 1268265,88лв с ДДС,
представляваща фактурирано на осн. чл.94 от ЗЕ за периода 24.07.15г. - 31.10.17г.
количество ел.енергия над 2325kWh/kW
нетно специфично производство, произведено от ВяЕЦ Храброво-5 и ВяЕЦ Храброво-6.
Безспорно е по
делото, че с Решение №12663/14.10.2020г. по адм.д.№3610/19г. на ВАС е оставено
в сила решение №7498/11.12.18г. по адм.д.№13914/17г. на АССГ, с което е
отменено решение №Ц-30 от 29.11.17г. на КЕВР, който факт следва да
бъде съобразен съгласно нормата на чл.235, ал.3 ГПК.
По делото е събрана и
ССЕ, от заключението по която се установява, че количеството ел.енергия, което
съответства на НСП на ВяЕЦ Храброво-5, определена съгласно Решение
Ц-30/29.11.17г. според инсталираната
мощност на централата е 7149375kWh/kW
равно на 7149,375 Мвт. Установява се, че продадената на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД след достигане на това количество ел.енергия възлиза на
4648,097 Мвт за м.10-12.2015г., м.11-12.2016г. и м.09-10.2017г., като
заплатената сума е в размер на 683270,27лв с ДДС. Дава заключение, че
стойността на ел.енергия над НСП по цена на излишък възлиза на 69906,52лв с
ДДС, като разликата между нея и заплатената цена е в размер на 613363,75лв.
Вещото лице е дало и стойности на ел.енергия по цена на свободния пазар.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Процесният договор за изкупуване на ел.енергия е сключен при действието на
ЗЕВИ / Обн. ДВ
бр.35 от 3.05.2011г., в сила от
3.05.2011г./, съгласно чл.31 от който ищецът в качеството си на краен снабдител е
задължен да изкупува произведената от ответника ел.енергия. Това
правоотношение, макар и нормативно предвидено на договорна основа, се развива
на пазар, където договорната свобода е ограничена с административен режим,
въведен с норми от императивен характер. С измененията на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ,
в сила от 01.01.14г., е променена регламентацията на пазара като е предвидено на преференциални цени да се изкупува само
количеството ел.енергия до размера на определената средногодишна
продължителност на работа съгласно решението на ДКЕВР за определяне на цена на
конкр.производител, а за горницата – по утвърдената от ДКЕВР цена, по която
общ.доставчик продава ел.енергия на крайните снабдители и
електроразпред.дружества. С последващо изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила
от 24.07.15г., е предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само
количеството ел.енергия до размера на нетното специфично производство на
ел.енергия / определено в §1, т.29 от ДР на ЗЕВИ/, въз основа на което са определени
преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата,
надхвърлящи това производство – по цена за излишък на балансиращия пазар.
Посочената разпоредба на общо основание намира приложение както към бъдещи
производители, така и към тези, които вече имат сключени дългосрочни договори,
доколкото ЗИД на ЗЕВИ не съдържа норми, изключващи действието му от определени
заварени правоотношения.
В изпълнение на задължението си по
чл.32 от ЗЕВИ секторния регулатор е приел Решение №Ц-19/28.06.13г., с което в раздел I,
т.11 е определил, считано от 01.07.13г. преференц.цени за изкупуване на ел.енергия,
произведена от ВтЕЦ с инст.мощност над 1Мвт - 122,50лв/ мWh, която цена именно е приета за приложима в отношенията между
страните съгласно чл.16, ал.3 вр. с ал.1 от договора. Определената от регулаторния орган преференц.цена за изкупуване на ел.енергия в
случая несъмнено става част от същественото съдържание на договора и нейното
заплащане е дължимо. Този елемент обаче от договорното отношение не е
подвластен на волята на страните по договора, а подлежи на принудително
административно регулиране от държавния енергиен регулатор. Правното действие
на този административен акт обуславя и правното действие на клаузата за цената,
като елемент от съдържанието на този договор
Не е спорно, че Решение №Ц-19/28.06.13г. на КЕВР е отменено в горепосочената му част с влязло
в сила решение №15664/22.12.14г. по адм.д.№10218/2013г. на ВАС, както и
последващо приетото от регулаторния орган Решение №Ц-30/29.11.17г., с което е
определена, считано от 01.07.13г. преференциална цена без ДДС за изкупуване на
ел.енергия, произведена от вятърни ел.централи с инсталирана мощност над 1Мвт в
размер на 122,50лв/ мWh,
при нетно специфично производство в размер на 2325kWh/kW, също е отменено с влязлото в сила решение №7498/11.12.18г.
по адм.д.№13914/17г. на АССГ.
Съгласно трайната
практика на ВКС влязлото
в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт /какъвто
е характерът на горепосочените решения на КЕВР/ съгласно чл.13, ал.3 ЗЕ, има обратно действие. Констатираната от съда незаконосъобразност на решенията на
КЕВР, довела до отмяната им с влезлите в сила решения, води до отпадането с
обратна сила на разпоредените с индивидуалния административен акт правни
последици / в този смисъл Решение №28/28.04.16г. по т.д.№353/15г. на ВКС,
Решение №77/09.05.17г. по т.д.№894/16г. на ВКС, Решение №137/27.06.17г. по
т.д.№968/16г. на ВКС, Решение № 238/20.01.2017год. по т.д. №
3050/2015год. на ВКС и др. /. Отпадането с обратна
сила на правните последици, разпоредени с отменените решения на КЕВР, означава
липса на предвидения в ЗЕВИ административноправен елемент за дължимата от
ищцовото дружество преференц.цена за
изкупуване на ел.енергия, както и на установени конкретни стойности на
съответното нетно специфично производство, спрямо което да се прилагат
преферен.цени. Действително ограничението за
изкупуване на ел.енергия от крайния снабдител по преференциална цена до
размера на нетното специфично производство не произтича от отменения адм.акт, а
от закона–чл.31, ал.5 ЗЕВИ. Доколкото обаче в правомощие именно на КЕВР е нормативно
вменено задължението да установи нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени префенц.цени, то не е
налице възможност това да се определя от съда в рамките на воденото съдебно
производство.
От друга страна преференц.цена, по която е изкупувал ищеца, не подлежи на свободно
договаряне, а е предмет на административна регулация от КЕВР /каквато за
периода липсва/, поради което и тя не може да бъде определена от съда по тълкувателен
път досежно размера й като цена по търговска сделка под общия режим. С отмяната
на горепосочените решения на регулаторния орган е отпаднало с обратна сила
основанието, на което ответникът е получил исковата сума, представляваща платена цена за ел.енергия. В този
смисъл и направеното от отв.страна възражение за приложимост на цената на
свободния пазар се явява неоснователно.
Що се касае до искането на ответника съдът
да се произнесе по реда на инцидентния съдебен контрол относно валидността на Решение №Ж-536/03.10.19г. на КЕВР, на осн.
чл.17 ал.2 ГПК, доколкото този въпрос с оглед заявения предмет на спора не се
явява релевантен, не се дължи произнасяне по него.
Предвид така изложеното, съдът приема,
че отмяната на горепосочените адм.актове, ползващи се с предварително
изпълнение, води до липсата на основание за начисляване на префенц.цена за
изкупената ел.енергия, което предпоставя възникване на задължение за ответника
за връщане на заплатените въз основа на решенията цени като платени на
отпаднало основание. Ето защо исковата претенция за връщане на заплатената сума
до размера, в който е предявена, се явява основателна и следва да бъде уважена.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски. В тази връзка следва да се разгледа и
релевираното от страна на ответника
възражение за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение. Разпоредбата на
чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност за съда по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на адв.възнаграждение, но не по-малко от минималния
такъв, в случай, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат се
явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. В конкр.случай съдът намира възражението за неоснователно, доколкото
претендираните размери на адв.възнаграждения, заплатени както по исковото, така
и в обезп.производства и тези по частните жалби, са в размери към минимума на
предвидените в Наредбата,
като съгласно §2а от същата наредба е начислен и дължимия се ДДС. При тези
данни съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 59227,55лв.
Останалите
претендирани разноски / по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки/ са
разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат
чрез съдебния изпълнител / в този см. е Определение №506/17.12.20г. по ч. т. д. № 2158/2020 г. на ВКС /.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ХРАБРОВО УИНД
1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Приморски, местност Траката №4-112 , ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА
ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик № 258, СУМАТА от 613363,72лева /шестстотин и тринадесет
хиляди триста шестдесет и три лева и 72ст/,
представляваща
платена на
отпаднало основание цена за ел.енергия, съставляваща разлика
между преференциална цена за количествата
електрическа енергия, произведени през
месеците октомври, ноември, декември на 2015г., ноември и декември на 2016г.,
съответно септември и октомври на 2017г. след достигане на нетното специфично
производство за съответната година, и приложима цена за излишък на балансиращия
пазар, определена от „Електроенергиен Системен Оператор” ЕАД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска в
съда- 23.03.20г.
до окончателното й плащане, на осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
ХРАБРОВО
УИНД 1 ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Приморски, местност Траката №4-112 , ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав
Варненчик № 258, сумата от 59227,55лв. /петдесет и девет хиляди двеста
двадесет и седем лева и 55ст/, представляваща направените по делото разноски,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София,
р-н Оборище, ул. Триадица №8, в качеството на трето лице помагач
на страната на ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание чл. 220 във вр. с
чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: