Р Е Ш Е Н И Е № 572
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин,31.08.2020 г.
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публичното
заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Даниел Димитров
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря О. Велизарова и в присъствието на прокурора 436 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано е по исковата молба на Ц.З.Г. ***, ЕГН **********, с
която против З.В.Ф. ***, ЕГН ********** са предявени искове по реда на чл. 127 ал.2 от СК, чл. 143 СК, чл. 149 СК.
Твърди се от ищеца,
че с ответницата имат общо дете – Я. Ц. З. с ЕГН **********, родена по време на
фактическото им съжителство.
Излага се, че през
август 2008 г. ответницата внезапно напуснала ищецът и дъщеря ми, която по това
време била само на девет месеца.
Подържа се, че
отминаването на първоначалната паника ищецът успял да разбере, че ответницата е
отседнала при родственици в гр. Вършец.
Ищецът сочи, че от
напускането на ответницата през лятото на 2008 г. за отглеждането и
възпитанието на детето се грижи само той с изключителната родителска помощ от
страна на неговата майка и финансовата подкрепа на баща си.
Излага, че детето е
ученичка в пети клас в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Ново село.
Иска се от Съда да
постанови решение, с което:
- Да предостави
упражняването на родителските права върху малолетното дете Я. Ц. З. с ЕГН **********
на неговият баща и законен представител Ц.З.Г. с ЕГН **********;
- Да бъде осъдена
ответницата З.В.Ф. с ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на детето Я. Ц.
З. с ЕГН ********** в размер на 150.00 лева месечно, считано от 25.02.2019 г.
до влизане на решението в сила и 200.00 лева месечно, ведно със законната лихва
за забава върху всяка една просрочена вноска, считано от влизане на решението в
сила до отпадане на основанието за даването или изменението й.
Претендират се
направените разноски.
Ответницата в
едномесечния срок не е подала отговор на исковата молба и не е взела становище
по предявените искове.
От ДСП-Видин е изготвен социален доклад.
Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото, намира за
установено следното:
От представеното по делото удо-е за раждане на детето Я. Ц.
З., ЕГН **********, родено на *** г., издадено въз основа на акт за раждане № 544/09.10.2007
г., е видно, че страните са негови родители.
Съгласно служебна бележка № 216/21.02.2020 г., издадена от СУ „Св.Св.Кирил и Методий“ с. Ново село, за учебната 2019/2020 г. детето е записано в 5 клас.
По делото е изготвен социален доклад от ДСП-Видин, в който е посочено, че към момента грижите по
отглеждането и възпитанието на детето Я. са поети изцяло от баща му Ц.З., който
се грижи и за по-малката сестра на Я.. В доклада е изложено, че домът е в много
добро състояние и има отлични материално-битови условия, подходящи за отглеждане
на деца.
По отношение доходите на страните не са представени
писмени доказателства.
От свидетелските показания на Ц.-майка на ищеца и Г.-сестра
на ищеца, се установява, че за детето се грижи неговия баща, а така също и че майката
на детето не полага каквито и да е било грижи за него, както и че не участва в издръжката
му. Свидетелите
излагат данни, че детето не е било навършило годинка, когато ответницата е
напуснала дома им и от тогава до сега не се интересува от детето.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като
същите са непротиворечиви и кореспондират на останалите доказателства.
При така установената фактическа обстановка Съдът приема,
че исковата претенция е основателна, по следните съображения:
Съгласно чл. 127 ал. 2 СК, когато родителите не живеят
заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му,
спорът се решава от районния съд.
В процесния случай е безспорно, че родителите на детето Я.
не живеят заедно и не поддържат контакти помежду си.
От ангажираните доказателства се установява, че грижите за детето по
отглеждането и възпитанието му, са полагани изключително от бащата, както и че майката
на детето изцяло е абдикирала от задълженията си по отношение на отглеждането му.
В съдебно заседание беше изслушано детето Я. З., която
заявява, че за нея се грижат баща й, и баба й и дядо й по бащина линия. Детето
твърди, че се чувства добре, има всички необходими неща-учебници, дрехи и
т.н.т. Сочи също, че няма никаква представа къде е майка й, както и че не
поддържа контакти с нея и че никога не я е виждала.
При това положение упражняването на родителските права следва да бъде
предоставено на бащата, като местоживеенето на детето Я. се съобрази с този
факт.
С оглед обстоятелството, че няма изрично искане за определяне режим на лични контакти на майката с детето, Съдът прие, че следва да се определи обичайния за съдебната практика такъв, а именно: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, от 09:00 ч. на съботния ден, до 18:00 ч. на неделния ден, както и един месец през лятото,
когато бащата не ползва платен
годишен отпуск, като майката следва да взима и
оставя детето от дома на бащата.
Претенцията за издръжка на детето, с оглед размера, Съдът
счита за основателна.
Съгласно чл. 143 ал. 2 СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка
Съдът следва да вземе предвид от една страна възможностите на дължащия
издръжка, а от друга страна нуждите на лицето, на което се дължи издръжка.
В случая е безспорно, че страните по делото са родители
на детето Я., както и че грижите по отглеждането и възпитанието му се поети от бащата,
докато майката не участва в издръжката.
По отношение доходите на родителите не са представени
доказателства.
В социалния доклад обаче е посочено, че бащата работи
като монтажист в гр. Кьолн, Германия и месечното му възнаграждение е в размер
на 1800 евро.
По отношение ответницата не се ангажираха никакви
доказателства относно трудова заетост и доходи.
Във връзка с обстоятелството, че ответницата е в активна
трудоспособна възраст и с оглед липсата на данни в обратна насока съдът приема,
че същата реализира доходи.
С оглед изложеното и факта, че и тя е родител на детето,
то по отношение на нея също се поражда задължение за осигуряването на издръжката му, като следва да се посочи, че
дори и при липса на доходи, за каквато обаче няма данни, за ответницата
съществува не само морално, но и законово задължение да осигурява част от
издръжката на ненавършилото пълнолетие свое дете.
Във връзка с горното и с обстоятелството, че по делото не
се ангажирани доказателства относно невъзможност за даване издръжка, Съдът
приема, че такава се дължи.
Съобразявайки данните по делото
Съдът счита, че месечната издръжка на детето Я.,която следва да се осигурява от
майката е в размер на 200 лв..
Така определената издръжка е съобразена с възрастта и ежедневните
нужди /храна, облекло/ на детето, както и обстоятелството, че е ученик.
Съдът отчете също и обстоятелството, че ответницата не
участва в издръжката на детето си, както и че не съществуват данни за други
алиментни задължения.
Във връзка с изложеното ответницата следва да бъде осъдена
да заплаща на малолетното си дете, чрез нейния баща и законен представител
ежемесечна издръжка в размер на 200.00 лв., считано от влизане на решението в
сила, ведно със законната лихва за забава върху всяка месечна издръжка.
По иска с правно основание чл. 149 от СК, съдът не следва
да се произнася, тъй като в съдебно заседание проведено на 30.07.2020 г.,
ищецът чрез процесуалния си представител е оттеглил иска за издръжка в размер
на 150.00 лв. и производството в тази му част е прекратено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените по делото съдебни и деловодни
разноски, а именно: сумата от 25.00 лв.-внесена за държавна такса
и сумата от 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата и дължимата се държавна такса за предявения исков за издръжка.
Мотивиран от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето
Я. Ц. З. с ЕГН ********** на неговия баща и законен представител Ц.З.Г. ***, ЕГН **********, като майката
З.В.Ф. ***, ЕГН ********** ще има право
на лични контакти с детето си Я. Ц. З. всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09:00 ч. на съботния ден,
до 18:00 ч. на неделния ден,
както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, като майката следва да взима и оставя детето от дома на бащата.
ОСЪЖДА З.В.Ф. ***, ЕГН ********** да заплаща на детето си Я. Ц. З. с ЕГН **********, чрез неговия
баща и законен представител Ц.З.Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 200.00 лв., считано от датата на влизане на решението в законна сила до отпадане или изменение на основанието за плащането й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА З.В.Ф. ***, ЕГН ********** да заплати на Ц.З.Г. ***, ЕГН **********,
направените в производството разноски, а именно: сумата от 25.00 лв.-внесена за
държавна такса и сумата от 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.В.Ф. ***, ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на Съдебната
власт по сметка на РС-Видин държавна такса
върху уважения иск за издръжка в размер на 288.00 лв., а така също и 5 лв. - в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: