№ / ….2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. РАЛИЦА АНДОНОВА
2. НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
при
секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 1125 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Дени 993“ ЕООД
срещу Решение № 391 от 04.02.2020 година, постановено по НАХД № 5608/2019
година по описа на Районен съд - Варна, ІІ състав, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 0098/03.05.2019 година на заместник кмета на Община
– Варна.
В жалбата са изложени твърдения, че решението
на ВРС е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
при неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по
чл.348, ал.1 от НПК. Сочи се, че неправилно РС се е произнесъл по фактическата
обстановка, която е подкрепена с доказателствен материал. Заявява, че разпоредбите
на чл.58, т.3 и чл.86, ал.1, т.1 от
Наредбата противоречат на ЗУО. Твърди, че в случая следва да се приложи не
Наредбата на ОбС Варна за управление на отпадъците на територията на Община
Варна, а ЗУО. Твърди, че Кмета на община Варна и оправомощените от него лица не
са компетентни да издадат НП за посоченото нарушение. Заявява, че касатора не е
извършил нито едно нарушение на чл.134 ал.1 и ал.2 от ЗУО. Твърди, че в случая
следва да се приложи Наредбата за разделно събиране на биоотпадъци.
На следващо място заявява, че в НП не е
посочено дали в община Варна има и от кога система за разделно събиране на
биоотпадъци.
Моли за отмяна на решението на РС и за отмяна
на НП. Претендира разноски по делото.
Ответната страна – Община Варна не изразява
становище по жалбата.
Представителят на ВОП счита жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока
по чл.211, ал.1 от АПК.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното НП № 0098 / 03. 05. 2019 г. на
Зам. кмет Община – Варна на касатора за това, че на 06.11.2018г. около 15,30ч.
в гр.Варна, на територията на обект „бистро Дени“, находящ се в р-н
„Приморски“, на адрес ул.“Битоля“ №2, смесва биоразградими отпадъци като
изхвърля биоотпадъци в съдовете за събиране на смесени битови отпадъци при
наличие на изградена система за разделно събиране на биоотпадъци, нарушение на
разпоредбата на чл. 58, т. 3 от Наредба на Общински съвет – Варна за управление
на отпадъците на територията на Община – Варна и е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на хиляда и четиристотин лева.
От фактическа страна е установено, че на 06.
11. 2018 г. свид. Н. Т. П. – служител при Община Варна извършва проверка в
обект – бистро „Дени“, находящ се в гр. Варна, стопанисван от „Дени 993“ ЕООД.
Проверяващата установява, че обекта функционира, като биоотпадъци се изхвърлят
в съдове за събиране на смесени битови отпадъци, при наличие на изградена
система за тяхното разделно събиране. Съставен е АУАН, предявен и подписан с
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени такива.
Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя,
като ангажирал отговорността на дружеството.
Въз основа на изложеното, ВРС приема, че дружеството
изхвърля биоотпадъци в съдове за
събиране на смесени битови отпадъци, при наличие на изградена система за
тяхното разделно събиране, с което е и осъществен състава на нарушението. ВРС
се позовава на ДР на Наредба на Общински
съвет – Варна за управление на отпадъците на територията на Община – Варна, в
частност пар. 1, т. 2 – биоразградими отпадъци са всички отпадъци, които имат
способността да се разграждат анаеробно или аеробно, като хранителни и
растителни отпадъци, хартия, картон и др., пар. 1, т. 3 – битови отпадъци са
отпадъци от домакинствата и подобни на отпадъци от домакинствата. Според ВРС
правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството.
Обжалваното решение е правилно
като постановено при
отсъствието на наведеното с жалбата касационно основание
по чл.348,ал.1,т.1 от НПК –
нарушение на материалния закон.
Наведените възражения, че разпоредбата на
чл.58, т.3 и чл.86, ал.1, т.1 от
Наредбата противоречат на ЗУО, съдът приема за неоснователни.
Съгласно чл. 58 т.3 от Наредбата се забранява:
3. изхвърлянето на биоотпадъци в съдовете за
събиране на смесени битови отпадъци при наличие на изградени системи за
разделно събиране на биоотпадъци;
Според чл. 86. (1) Наказва се с имуществена
санкция в размер от 1 400 до 4000 лв. едноличен търговец или юридическо лице,
което:
1. изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени
за това места и/или нарушава разпоредбите за събиране, транспорт и депониране
на битови или строителни отпадъци;
Посочените разпоредби не противоречат на чл. 134. (1) от ЗУО, съгласно който се наказва с имуществена санкция в размер
от 1400 до 4000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:
1. (доп. – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от
1.01.2022 г. - изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) изхвърля
неопасни отпадъци на неразрешени за това места или в съдове или торби, различни
от определените от общината за измерване на количество битови отпадъци по чл.
67, ал. 8 от Закона за местните данъци и такси;
Съгласно §1 т.2 от ДР на ЗУО „
Биоотпадъци" са биоразградими отпадъци от парковете и градините,
хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за
обществено хранене и търговските обекти, както и подобни отпадъци от
предприятията на хранително-вкусовата промишленост.
На следващо място е оспорена компетентността
на АНО да издаде НП като е посочено, че съгласно ЗУО кмета не е компетентен.
Посоченото възражение касационната инстанция приема също за неоснователно,
защото
според чл. 157. (1) ЗУО, нрушенията
по чл. 133, ал. 1, т. 1 – 3 и 5, ал. 2 и ал. 4, т. 1, чл. 134, ал. 1 и 2 и чл.
146 се установяват с акт на директора на РИОСВ или на оправомощени от него
длъжностни лица, както и от длъжностни лица, оправомощени от кмета на
съответната община; ал. (4)
Наказателните постановления по ал. 1 и 2 се издават от директора на
РИОСВ, както и от кмета на общината или
от оправомощени от него длъжностни лица в случаите по ал. 1.
Съдът се позовава и на решение по адм.д. №
5466/2018г. на ВАС , според което, „Съгласно чл.157, ал.4 от ЗУО, наказателните
постановления по ал. 1, 2 и 3 се издават съответно от министъра на околната
среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица, както и от кмета на
общината или оправомощено от него длъжностно лице в случаите по ал. 1.
Следователно чл.157, ал.4 от ЗУО, съдържа законово предвидената възможност
наказателните постановления за нарушения по този закон да се издават от кмета
на общината или от оправомощени от него длъжностни лица, но последната
възможност е предвидена само за нарушенията по ал.1 от чл.157 ЗУО, а именно
нарушенията по чл. 133, ал.1 и 2, чл.134, ал.1 и 2 и чл.146 ЗУО, като за
останалите, предвидени в ЗУО нарушения е налице противоречие между разпоредбите
на чл.83 на Наредбата и текста на чл.157 ЗУО.
Действително наложената административна санкция
по чл.86 ал.1, т.1 вр. чл.91 ал.2 от НУО е преписана от ЗУО и в тази връзка разпоредбите
са нищожни, но това не прави НП незаконосъобразно, тъй като размера на наложената
санкция съответства на ЗУО, а и няма пречка за преквалифициране на санкцията по
чл.157 ал.4 от ЗУО.
По възражението за липса на описание на
нарушението, Касационната инстанция приема, че не са налице предпоставки за
отмяна на санкционния акт, тъй като са спазени
разпоредбите на чл.42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочено е в
какво се изразява нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В случая към
административната преписка е приложен достатъчно снимков материал, от който се
вижда какъв е видът на биоразградимия отпадък, както и е посочено наличието на
въведена система за разделно събиране на биоотпадъци. Също в админстративната
преписка е приложен договор между касатора „Дени 993“ЕООД и „Фиерхаутен
България“ООД , по силата на който купувача „Фиерхаутен България“ООД има право
да изкупи и да извозва отпадъци категория 200108/ биоразградими отпадъци от
кухни и заведения за обществено хранене/. Представени са приемо-предавателни
протоколи за извозени биоразградими отпадъци, т.е. установено е наличието на
изградена система за разделно събиране на биоотпадъци. Видно от сайта на община Варна / който е публичен и
общодостъпен/ и Наредбата
за разделно събиране на биоотпадъци и
третиране на биоразградимите отпадъци на територията на община Варна има
въведена система за разделно събиране на биоотпадъци. Пак в сайта е публикувана
и Програмата за управление на отпадъците за периода 2015-2020г., което
свидетелства за обстоятелството, че към датата на нарушение 06.11.2018г. на
територията на община Варна има изградена система за разделно събиране на
биоотпадъци.
Приетата с ПМС № 20 от 25.01.2017 г., обн.,
ДВ, бр. 11 от 31.01.2017 г., изм. и доп., бр. 47 от 5.06.2018 г. на основание
чл. 43, ал. 5 от Закона за управление на отпадъците Наредба за разделно
събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци – чл. 4, т. 4
изрично е въведена забрана за изхвърлянето на биоотпадъци в контейнерите за
събиране на смесени битови отпадъци при наличието на осигурени системи за
разделно събиране на биоотпадъци.
Неправилното приложение на административносанкционната
разпоредба на нарушението при вярно отразени и обективно доказани факти, не съставлява
самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като те не са процесуални
нарушения, а такива по приложението на материалния закон. Съгл. чл.337 ал.1 т.2
от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, въззивният съд може да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо престъпление, т.е. да измени правната
квалификация на нарушението и на основанието за налагане на наказанието без да
отменя НП. Аналогично правомощие за касационната инстанция е предвидено с
чл.354 ал.2 т.2 от НПК, а чл.218 ал.2 от АПК на свой ред предвижда, че за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон
касационният съд следи и служебно.
Изложеното налага отмяна на проверяваното
решение на ВРС, след което изменение на НП в частта относно административносанкционната
разпоредба за налагане на имуществената санкция на касатора. Тъй като НП не се
отменя, на касатора не следва да се присъждат разноски на осн. чл. 143 АПК.
Мотивиран от изложеното и съобразно
правомощията си по чл. 354 ал.2 т.2 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 391
от 04.02.2020 година, постановено по НАХД № 5608/2019 година по описа на
Районен съд – Варна, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ издаденото Наказателно
постановление НП № 0098 / 03. 05. 2019г. на Зам. кмет Община – Варна на „Дени
993“ЕООД гр.Варна, за нарушаване
разпоредбата на чл. 58, т. 3 от Наредба на Общински съвет – Варна за управление
на отпадъците на територията на Община – Варна, като ИЗМЕНЯ основанието за налагане
на административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1400лв. / хиляда
и четиристотин лева/ от чл.86 ал.1, т.1 и чл. 91 ал.2 от Наредбата управление
на отпадъците на територията на Община – Варна на чл. 157 ал.4 ЗУО.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.