№ 10065
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110149087 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК за признаване на
установено в отношенията между страните, че П. Д. Д. не
дължи на /ФИРМА/, сума в общ размер на 1382,83 лева, от
които сумата в размер на 687,62 лева, представляваща
главница за доставена топлинна енергия, за периода от
2014г. до 2017г., сумата в размер на 80,10 лева,
представляваща мораторна лихва, за периода от 01.11.2014г.
до 04.10.2017г., сумата в размер на 77,68 лева,
представляваща главница за такси за дялово
разперделение, за сумата в размер на 12,43 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата за такси за дялово разпределение и сумата в
размер на 525,00 лева, от които сумата от 450,00 лева,
разноски в исковото производство и сумата от 75,00 лева за
1
разноски в заповедното производство и дължимостта на
които суми е призната с Решение № 454081/19.07.2018г.,
постановено по гр.д. № 5832/2018г. по описа на СРС, 40-ти
състав, влязло в сила на 05.04.2019г.
Ищецът твърди, че сумите за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 73850/2017г. по описа на СРС,
40-ти състав са установени с горепосоченото решение, като
от датата на влизането му в сила – 05.04.2019г. до
30.01.2024г., когато е издаден изпълнителния лист
ответникът не е предприел никакви законови действия за
събиране на сумите, поради и което по отношение на
вземането е изтекла предвидената в закона погасителна
давност. Впоследствие ответното дружество установило
наличие на ЯФГ като едва на 10.06.2024г. подало молба за
отстраняването й. Моли за уважаване на иска.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба, с който признава исковата претенция.
Счита, че не е дал повод за образуване на делото, поради
което моли съда да приложи последиците на чл. 78, ал.2 от
ГПК и да не му бъдат възлагани разноски.
В съдебно заседание ищецът П. Д. Д., редовно призован,
не се явява, представлява се от адвокат Д. Д., който
поддържа исковата молби и с оглед направеното от
ответника признание на иска, моли съда да прекрати
съдебното дирене и да постанови решение при признание на
иска.
2
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт П.а, която
поддържа отговора на исковата молба и направеното с него
признание на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема следното:
Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи
искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1
ГПК – при признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда
възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение
при признание на иска. В този случай съдът постановява
решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже,
че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, независимо, че с протоколно
определение от 06.03.2025г. е посочил, че ще се произнесе с
решение по признание на иска, че в конкретния случай не
са налице предпоставките за произнасяне с решение по
чл.237, ал.1 от ГПК. Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК
не оспорва осъществяването на релевантните за спора
факти и обстоятелства и с изрично волеизявление прави
3
признание на иска, но само за сумите по Решение №
454081/19.07.2018г., постановено по гр.д. № 5832/2018г. по
описа на СРС, 40-ти състав за разноски в общ размер на
525,00 лева. За останалите суми за които е издаден
изпълнителен лист от 09.05.2019г., а именно сумата в размер
на 687,62 лева, представляваща главница за доставена
топлинна енергия, за периода от 2014г. до 2017г., сумата в
размер на 80,10 лева, представляваща мораторна лихва, за
периода от 01.11.2014г. до 04.10.2017г., сумата в размер на
77,68 лева, представляваща главница за такси за дялово
разперделение и за сумата в размер на 12,43 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата за такси за дялово разпределение, ответникът
възразява, че е образувал изп.д. № 201983804022362, като от
приетата по делото молба за образуване е видно, че молбата
е подадена на 29.05.2019г., образувано е изпълнителното
дело, като видно от приетото по делото разпореждане от
02.07.2019г., изпълнителното производството е прекратено в
хипотезата на чл. 433, ал.2 от ГПК, тоест по искане на
взискателя и след като задължението е изцяло заплатено от
ищеца. За останалата сума за разноски съгласно решението,
ответникът признава, че ищецът е подал заявление на
11.09.2024г., като с писмо от 02.10.2024г. /в хода на
производството/ ищецът е уведомен, че сумите са
коригирани по партидата и отписани като погасени по
давност. Съгласно изискванията на чл.237, ал.3 ГПК
признатото право следва да не противоречи на закона или
4
на добрите нрави, а от друга страна трябва да е такова, с
което страната може да се разпорежда. В случая
признанието на ответника в частта че сумите по
изпълнителен лист от 09.05.2019г. са погасени по давност
противоречи на закона, тъй като се установи в
производството, че тези суми са заплатени от ищеца, преди
изтичане на давностния срок, което е спестено като
твърдение в исковата молба. Решението по гр.д. №
5832/2018г. по описа на СРС, 40-ти състав е влязло в сила,
за тези суми е налице сила на присъдено нещо, като въз
основа на изпълнителното основание /решението/ е издаден
изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело, в
хода на което сумите са заплатени. Нещо повече в тази част
иска е и недопустим, тъй като не може съдът с настоящото
решение да признае недължимостта на тези суми, тъй като
това би довело до признаване със сила на присъдено нещо
недължимост на суми, които са заплатени, което пък от
своя страна би довело до последващи осъдителни искове. За
сумата за разноски ответното дружество дори не се е
снабдило с изпълнителен лист.
Ето защо, съдът не постановява решение при
признание на иска, като производството в частта за сумата
в размер на 687,62 лева, представляваща главница за
доставена топлинна енергия, за периода от 2014г. до 2017г.,
сумата в размер на 80,10 лева, представляваща мораторна
лихва, за периода от 01.11.2014г. до 04.10.2017г., сумата в
размер на 77,68 лева, представляваща главница за такси за
5
дялово разперделение, за сумата в размер на 12,43 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата за такси за дялово разпределение следва да бъде
прекратено, като недопустимо, а за сумата в размер 525,00
лева, от които сумата от 450,00 лева, разноски в исковото
производство и сумата от 75,00 лева за разноски в
заповедното производство и дължимостта на които суми е
призната с Решение № 454081/19.07.2018г., постановено по
гр.д. № 5832/2018г. по описа на СРС, 40-ти състав, влязло в
сила на 05.04.2019г. иска е допустим и следва да бъде
уважен, като в тази връзка по отношение на сумите за
разноски важи признанието на иска, отправено от
ответното дружество.
По отношение извода на съда за частична
недопустимост на иска, следва да се обоснове и следното.
Съдът е длъжен по всяко време в хода на поризводството
при предявен установителен иск да следи за допустимостта
му. Понвякога извода за недопустимост на иска е въпрос и
на доказване в производството. По отношение на част от
процесните суми за ищеца не е налице правен интерес от
предявяване на искове по чл. 439 от ГПК и по чл. 124 от
ГПК поради следното: редът за защита по чл. 439 от ГПК
намира приложение само при оспорване на изпълняемото
материално право /давността е институт на материалното
право/. Целта на иска по чл. 439 от ГПК е длъжникът да
получи защита срещу изпълнението, което неправомерно се
насочва към него, при положение, че липса подлежащо на
6
изпълнение вземане. В настоящия случай няма образувано
изпълнително производството спрямо ищеца към датата на
образуване на иска, дори и за сумата за разноски.Това е и
целта на търсената от съда защита посредством иска по чл.
439 ГПК, която обуславя правния интерес от него. С иска
по чл. 439 ГПК се доказва отрицателния факт, че вземането
не е съществувало към момента, когато принудителното
изпълнение се насочва срещу длъжника, а не че
последствие то не съществува – след като длъжникът го е
заплатил макар и не доброволно в хода на изпълнителното
производство, именно за което впоследствие
изпълнителното производство е прекратено, след което и то
не се претендира като подлежащо на принудително
изпълнение /в случая не се излагат твърдения вземането по
изпълнителния лист да се претендира след като е заплатено
в хода на изп.д. № 20198380402236/. По тези съображения
недопустим за процесните суми, извън тези за разноски е и
иск по чл.124 от ГПК.
При този изход на спора по принцип право на разноски
се поражда в полза и на двете страни съобразно уважената
и отхвърлена част от иска. Ответникът с отговора на
исковата молба, моли съда да приложи чл. 78, ал.2 от ГПК,
доколкото признава иска, а с поведението си не е дал повод
за завеждането му. Съдът намира това възражение за
основателно. Безспорно е налице една от кумулативно
дадените предпоставки за приложение нормата на чл. 78,
7
ал.2 от ГПК – ответникът признава иска за сумата за
разноски, а за останалите суми, както се посочи по-горе,
иска е недопустим. Видно е че и в хода на настоящото
производство ответното дружество е приложило
извънсъдебно института на погасителната давност по
отношение сумите за разноски. Съдът достига до извод за
частична основателност на иска, което формира сила на
присъдено нещо върху това, че ответникът не притежава
право на принудително изпълнение на своето вземане, като
обаче задължителната сила на решението не рефлектира
върху предпоставките по чл. 78, ал.2 от ГПК. Затова
ответникът има право на разноски и при уважаване на този
иск, ако не е дал повод за завеждането му и ако е признал
иска. Съгласно закона ответникът не дължи разноски,
когато е признал, че вземането не подлежи на принудително
изпълнение, като погасено по давност и преди изтичане на
давността не е предприел действия по принудително
изпълнение – така Решение № 365 от 23.09.2022г. на ВКС по
ч.гр.д. № 3019/2022г. на III ГО, ГК. Това означава, че при
решаване на въпроса за разноските съдът следва да се
съобрази с поведението на кредитора – ако взискателят
бездейства, не предприема никакви мерки, не сочи
изпълнителни способи, други искания и други изявления с
процесуални последици за длъжника, както и за хода на
изпълнителното производство /конституиране на други
страни, молби за спиране, молби за предаване на
изпълнителния лист след прекратяване и др./ След като
8
именно бездействието на кредитора и взискателя
съставлява новият факт, изтъкнат и твърдян с иска по чл.
439 от ГПК, и макар и да е налице правен интерес за ищеца
от предявяване на иска частично за сумите, признанието на
иска в един исков процес, и в конкретност се съобразява и с
преценката дал ли е повод кредитора за предявяване на
иска по смисъла на чл. 78, ал.2 от ГПК, за да се възлага
върху него тежестта за разноските /Определение №
744/18.04.2023г. по гр.д. № 1170/2023г. на ВКС, III ГО./ В
настоящият случай ответникът по отношение сумата за
разноски не е дал повод за завеждане на делото, не е
предприел действия по принудително изпълнение за
секвестиране на тези суми, нещо повече в хода на
производството е отписал сумите като погасени по давност.
Следователно не следва отговорността за разноски да му се
възлага.
Предвид горепосоченото на ответника следва да се
присъдат разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал.8, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на
150,00 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявения от П. Д. Д., ЕГН ********** срещу
/ФИРМА/, ЕИК *********** иск с правно основание чл. 124
от ГПК, че П. Д. Д. не дължи на /ФИРМА/, сумата в размер
на 525,00 лева, от които сумата от 450,00 лева, разноски в
исковото производство и сумата от 75,00 лева за разноски в
заповедното производство и дължимостта на които суми е
призната с Решение № 454081/19.07.2018г., постановено по
гр.д. № 5832/2018г. по описа на СРС, 40-ти състав, влязло в
сила на 05.04.2019г.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта по предявения
от П. Д. Д., ЕГН ********** срещу /ФИРМА/, ЕИК
*********** иск, за признаване на установено в
отношенията между страните, че П. Д. Д. не дължи на
/ФИРМА/ сума в общ размер на 1382,83 лева, от които
сумата в размер на 687,62 лева, представляваща главница
за доставена топлинна енергия, за периода от 2014г. до
2017г., сумата в размер на 80,10 лева, представляваща
мораторна лихва, за периода от 01.11.2014г. до 04.10.2017г.,
сумата в размер на 77,68 лева, представляваща главница за
такси за дялово разперделение, за сумата в размер на 12,43
лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата за такси за дялово разпределение, дължимостта
на които суми е призната с Решение № 454081/19.07.2018г.,
10
постановено по гр.д. № 5832/2018г. по описа на СРС, 40-ти
състав, влязло в сила на 05.04.2019г., въз основа на което,
като годно изпълнително основание е издаден изпълнителен
лист от 09.05.2019г.
ОСЪЖДА П. Д. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ***********, сумата в размер на 150,00
лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
В прекратителната част решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред
СГС от станите в едноседмичен срок от съобщението.
В останалата част решението подлежи на обжалване
пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11