ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 2047

 

град Пловдив, 07.12.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2579 описа за 2020 година, взе предвид следното:

 

Делото е образувано  по жалба предявена от Сдружение „Българо-европейски съюз на работещите - БЕСР“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.“Славянска“№38, етаж 1, офис 1, представлявано от Н.С., в качеството му на представляващ и член на управителния съвет на сдружението, чрез адвокат А.Д., против Мълчалив отказ на Директора на ОУ „Христо Ботев“, село Братя Кунчеви, Община Стара Загора, по Заявление за достъп до обществена информация изх. № 20НС-ЗДОИ-0001 от 31.07.2020 г..

Пловдивският административен съд, като обсъди данните по делото намира за установено следното от фактическа страна:

На 31.07.2020 г. сдружението е подало по електронен път заявление изх.  № 20НС-ЗДОИ-0001 до ОУ „Христо Ботев“, село Братя Кунчеви, с искане да му бъде предоставен достъп до подробно описана в заявлението обществена информация.

До изтичане на предвидения в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ 14-дневен срок, Директорът на ОУ „Христо Ботев“ не се е произнесъл по така подаденото заявление.

 На 08.09.2020 г., Сдружение „Българо-европейски съюз на работещите - БЕСР“ е подало  жалба до Административен съд – Стара Загора срещу Мълчалив отказ на Директора на ОУ „Христо Ботев“, село Братя Кунчеви, по Заявление за достъп до обществена информация изх.  № 20НС-ЗДОИ-0001 от 31.07.2020 г.

  След постъпване на жалбата, на 24.09.2020 г. Директорът на ОУ „Христо Ботев“ се е произнесъл с Решението изх.№ 2/24.09.2020 г., с което е предоставен достъп до исканата информация.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Мълчалив отказ е непроизнасянето на административния орган в срок (чл. 58, ал. 1 от АПК), което непроизнасяне по силата на законовата фикция е приравнено на административен акт, който подлежи на обжалване. Както вече бе казано, Директорът на средното училище не се е произнесъл в установения от закон срок (чл. 28, ал. 1 ЗДОИ) от датата на постъпване на процесното заявление, поради което следва да се приеме, че в случая е формиран мълчалив отказ по смисъл на чл. 58, ал. 1 АПК.

 Доколкото обаче, ответният административен орган се е произнесъл с Решението изх.№ 2/24.09.2020 г, с което каза се е предоставен достъп до исканата информация, правният интерес на жалбоподателя от търсената съдебна защита е отпаднал - към настоящия момент целеният от сдружението резултат е постигнат. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, за която съдът следи служебно във всеки етап на производството.

С оглед изложеното, крайният извод на съда е, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото - прекратено.

Относно искането за разноски:         

От доказателствата по делото е безспорно, че искане за присъждане на разноски е направено своевременно от жалбоподател – с подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ. По делото са приложени и доказателства за направените разноски – документ за 10,00 лв. държавна такса и договор за правна защита и съдействие от 03.09.2020 г. за адв. А.Д., в който е посочено изплатено в брой към датата на сключване на договора, възнаграждение в размер на 500 лв.

Подаването на жалбата, жалбоподателят е направил единствено поради непроизнасянето в срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ на директора на средното училище. Ако задълженото лице се беше произнесло в срок или беше упражнило правото си по чл. 30 ЗДОИ, жалбоподателят не би имал право да оспори мълчаливия отказ, а следователно и да направи необходимите за подаване на жалбата разноски за държавна такса, както и да упражни правото си на правна помощ в лицето на адвокат.

Фактът, че след като е оспорен мълчаливия отказ задълженият субект е издал искания акт, т.е. упражнил правото си по чл. 156, ал. 1 АПК, не може да обоснове извод, че с действията си не е предизвикал образуването на делото и направените във връзка с него разноски. Напротив, именно непроизнасянето в срок е единствената причина за образуване на делото. Ако органът беше се произнесъл в срок или в срок беше уведомил заявителя за удължаване на срока за произнасяне, за заявителя нямаше да е налице хипотезата на мълчалив отказ и следователно нямаше да е налице право на оспорване, т.е. не поведението на органа щеше да бъде причина за образуване на делото и направените във връзка с него разноски. В случая единствено неизпълнението на законовото задължение на органа за произнасяне в срока по чл. 28, ал. 1 ЗОДОИ е причина за направените от заявителя разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Отговорността за разноските в съдебното производство е обективна, невиновна отговорност. Фактическият състав, при който тя се поражда е съвкупност от следните юридически факти: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор и съдебен акт, в полза на страната, която претендира разноските. В случая и трите предпоставки са налице – с непроизнасянето си в срок задълженият субект е предизвикал правния спор, разноските са направени, а настоящото съдебно определение фактически е в полза на жалбоподател, тъй като съдебното производство се прекратява поради постигане на целената с жалбата правна защита – издаване на искания акт.

С оглед на това и в съответствие с чл. 78, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът следва да присъди на жалбоподател, направените по делото разноски.

 Така мотивиран, на основание чл. 159 т. 4 ат АПК, Пловдивският административен съд,

 

 

    О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколното определение от 24.11.2020 г., с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Сдружение „Българо-европейски съюз на работещите - БЕСР“, ЕИК *********,  против Мълчалив отказ на Директора на ОУ „Христо Ботев“, село Братя Кунчеви, Община Стара Загора, по Заявление за достъп до обществена информация изх. № 20НС-ЗДОИ-0001 от 31.07.2020 г..

 ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2579/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА ОУ „Христо Ботев“, село Братя Кунчеви, Община Стара Загора да заплати на Сдружение „Българо-европейски съюз на работещите - БЕСР“, с ЕИК *********,  сумата от 510 лв., представляваща сторените в производството разноски.

 Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението за постановяването му.

                     

                    

 

 

 

                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: