Р
Е Ш Е Н И Е № 761
Гр.Пловдив, 04.06.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в
открито заседание на 23.05.2018 г. в състав:
Председател:
АННА ИВАНОВА
Членове:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря В.Василева, като разгледа
докладваното от председателя
гр.д.№1034 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на М.М.Ц. ЕГН ********** срещу
решение №1060 от 26.03.2018 г. по гр.д.N14827/2017 г.
на Пловдивския районен съд – 3 бр.с., в частта, с което е осъден да заплаща на
детето си
М.М.Ц. ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Х.М.Ц. ЕГН **********,издръжка в размер на 200
лева месечно, начиная от 20 09 2018г. и за минало време – за периода от
11 08 2017г до 20 09 2017г, до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху
всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното и изплащане и е
осъден за заплати разноските по делото. Излагат
се оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението и моли същото да бъде отменено за разликата над 130 лв. до
200 лв. и вместо да се постанови друго, с което да се присъди издръжка в минимален
размер съгл.чл.142,ал.2 СК – 130лв.
Ответникът по жалбата Х.М.Ц. ЕГН **********-счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от
страните доводи, намира за установено следното:
Предявеният иск е с пр.осн.чл.143 СК.
Оплакванията във въззивната жалба са, че неправилно РС е приел, че въззивникът има възможности да заплаща издръжка
за малолетния си син в размер на 200 лв.
месечно, т.к. въззивникът бил безработен и имал задължения да заплаща кредити,
теглени по време на брака му с ищцата.
В отговора на ВЖ са развити
доводите, че присъдената издръжка е близка до минимума по чл.142, ал.2 СК,
съобразена е с нуждите на детето и възможносттите на бащата, който е млад и
работоспособен и няма задължения към други низходящи.
По направените възражения и
оплаквания, ПОС намира следното:
Не се спори по делото, че
ищецът е син на ответника; роден е на *** г. – към момента е на 1година.
Майката е платен отпуск по
майчинство и получава обезщетение в размер на 460 лв. месечно, видно от справка
от ТД НАП.
Бащата, видно от уд. от НОИ- е регистриран като
безработен, за което е получавал обезщетение за безработица до м.04.2018 г.
като последно за м.март 2018г. е получил 291,40 лв. Видно от справка от ТД НАП
същият е работил като ***** в строителството и е получавал месечен доход от 460
до 600 лв. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Г. Й. въззивникът е следвало да връща
кредити, които Х. е теглила по време на брака – тъй като роднини изплатили
целият кредит, М. се задължил да връща задължението към тях - по 100-150 лв.
месечно.
От показанията на разпитания по делото
свидетел– Д. Д. – майка на Х., се установява, че детето се хранило с адаптирано
мляко, пюрета и каши; всеки ден изяждало по 1 зеленчуково и 1 плодово пюре;
всеки месец купували около 1,5 пакета памперси.
От социалния доклад се
установява, че детето се гледа добре от майката, предоставени са му всички
необходими за възрастта условия.
ПОС намира, че въззивникът е
в трудоспособнавъзраст и няма други нисходящи,
на които да плаща издръжка и с оглед алиментното си задължение за заплащане на
издръжка към низходящ, следва да работи, при което ПОС намира, че би могъл да
заработва поне 600 лв./колкото е получавал като ****/ .
При тези данни ПОС намира, че
бащата следва да заплаща издръжка от 150 лв., която е събразена и с възрастта и
потребностите на потребностите на 1-годишното дете и с факта, че бащата е млад
и трудоспособен.
Ето защо, преценявайки нуждите на детето и възможностите на родителите,
съдът приема, че за издръжката на М. са необходими и възможни общо 200 лв.
Месечно – за
храна, облекло, лекараства и др.нужди. От тях бащата следва да поеме по 150 лв.
месечно, а майката – останалите средства
и непосредствените грижи. Не до същите изводи за размера на
издръжката е достигнал и РС, поради
което обжалваното решение следва да се отмени за разликата над 150 лв. до присъдения размер от 200 лв. и вместо него
в тази част да се постанови друго, с което искът да се отхвърли за тази разлика.
По отношение на разноските пред настоящата инстанция: въззивникът е поискал да му се присъдят направените по
делото пред ПОС разноски; въззиваемият не е поискал присъждане на разноски пред ПОС,
поради което не
му се присъждят. С оглед частичното уважаване на ВЖ, на въззивникът следва да
му се присъдят разноски по съразмерност в размер на 124,80 лв. /направените
разноски за ДТ144 лв. по 130/150/. Настоящето решение е необжалваемо
съгл. разпоредбата на чл.280 ГПК.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1060 от 26.03.2018 г. по гр.д.N14827/2017 г.
на Пловдивския районен съд – 3 бр.с., в
частта, в която е присъдена издръжка за детето М. чрез неговата майка и законен
представител Х.М.Ц. ЕГН **********, в размер на 150 лева месечно, начиная от
20.09.2018г. и за минало време – за
периода от ***г до 20.09.2017г, която
следва да заплаща М.М.Ц. ЕГН **********.
ОТМЕНЯ решение №1060 от 26.03.2018 г. по гр.д.N14827/2017 г.
на Пловдивския районен съд – 3 бр.с., в
частта, с която е присъдена издръжка за детето М. чрез неговата майка и законен
представител Х.М.Ц. ЕГН **********, за разликата над 150 лв. до
размер на 200 лева месечно, начиная от 20.09.2018г. и за минало време – за периода от
***г до 20.09.2017г. и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Х.М.Ц. ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на
детето
М.М.Ц. с ЕГН ********** против М.М.Ц. ЕГН **********
иск за заплащане на издръжка за детето М. за разликата над 150 лв. до 200 лв.
ОСЪЖДА Х.М.Ц. ЕГН ********** ***
да заплати на М.М.Ц. ЕГН ********** *** сумата 124,80 лв.-
разноски по делото по съразмерност.
В необжалваната част
решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: