№ 1339
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Катерина Рачева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000501607 по описа за 2022 година
С решение № 892 от 21.12.2021 г. по гр. д. № 6395/2021 г., І-6 с-в,
осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на И. С. С. на основание чл. 432 КЗ
сумата от 15 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП от 7.03.2019 г., ведно със законната лихва от 12.06.2019 г. –
дата на исковата молба, като отхвърля иска за разликата до 26 000 лв.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД,
като се претендира неговата отмяна за сумата над 3000 лв. Посочено е, че
присъденото обезщетение е завишено, не отговаря на принципа на
справедливост и не е съобразена икономическата обстановка към момента на
настъпване на ПТП – 2019 г. Подчертава, че в случая при ищеца е било
реализирано предходно ПТП, в резултат на което при него е извършена
подмяна на дясна тазобедрена става (2017 г.). Именно тези предшестващи
здравословни проблеми според застрахователя са способствали за
удължаване на възстановителния процес, като вещото лице не е можело да
отграничи от коя травма са болките и страданията. Счита, че същото се
отнася и до скъсяването на крайника с 1 см. Моли да се отмени решението в
обжалвана част и да се присъдят разноски.
1
Ответникът И. С. С. оспорва жалбата, като посочва, че съдът е
постановил правилно решение, по изложени в отговора съображения.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищецът И. С. С. твърди, че на 07.03.2019 г. претърпял ПТП, като водач,
поради виновно и противоправно поведение на друг водач, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника. Сочи, че получил контузия на
таз и коляно, търпял болки и страдания, които още не са отшумели, бил
трудно подвижен и се нуждаел от чужда помощ за задоволяване на
ежедневните му битови потребности, психически се повлиял негативно.
Претендира обезщетение на неимуществени вреди в размер на 26 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на иска.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва иска по основание и размер, вкл.
и по отношение на причинно-следствената връзка, като твърди и наличие на
принос.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция относно механизма на
ПТП, виновното и противоправно поведение на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника. Спорни са въпросите за размера на
обезщетено с оглед конкретните претърпени травми, както и въпросът до
колко те са в пряка причинна връзка с конкретното ПТП, а не са последица от
предходно такова.
Приетата СМЕ (л. 116) установява, че от ПТП ищецът получил
контузия на дясна колянна става и контузия на дясна тазобедрена става,
вследствие на които търпял болки, засилващи се при физическо натоварване.
Установена е тендинопатия (патологична промяна в структурата на
сухожилието, характеризираща се при пострадалия със задебеляване и оток
на сухожилието на капачката на дясна колянна става и е следствие на
2
травмата в тази зона) и хидропс (течност в колянната става). Мнението на
вещото лице е, че не се очакват усложнения относно състоянието на
колянната става. Оздравителният и възстановителен период при ищеца е
продължил 74 дни. В о.з. е посочено, че наличието на сменена тазобедрена
става по принцип се свързва с ограничение в движението. По правило
получените увреди се лекуват в рамките на месец, но според експерта в
случая продължителността на процеса е обусловена от наличната вече
протеза. Не може да се посочи какъв дял във възстановителния период се
следва за травмата на тазобедрената става и за тази на коляното.
Св. М. С. Г., съжителстваща с ищеца на съпружески начала, сочи, че
била пътник в колата. След инцидента И. се хванал за крака, изпитвал
някаква болка, но не знаел точно какво го боли, тъй като имал изкуствена
дясна тазобедрена става (от преди повече от 4 години). Не можел да се движи
и лекарите го извадили от колата. При изследване се установило, че болката
идва от коляното. Такава имало и в таза. При домашното си лечение той
можел само да става за да ходи до тоалетна и то с патерици, всичко го
боляло, приемал медикаменти, провел физиотерапия. Около 2-3 месеца имал
по-силни болки, особено вечер. В днешно време при промяна на времето
коляното му се подувало и пак пиел лекарства. Внимава да не се натоварва,
но работата му е свързана с ходене – технически ръководител по строежи.
Сега при излизане свидетелката шофирала, не използва пълноценно крака си,
опитва се да не го натоварва. Преди инцидента се движел нормално.
Свидетелката има впечатления, че преди катастрофата ищецът имал
оплаквания във връзка с мускулите на бедрото на десния крак.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Спорни в настоящото производство са въпросите, свързани с размера на
обезщетението и до колко предходното състояние на пострадалия (свързано с
вече извършено протезиране на дясна тазобедрена става) следва да се отчита
като фактор при настоящата искова претенция.
От събрания доказателствен материал може да се направи обоснован
извод, че като пряка последица от инцидента при ищеца са увредени две
стави – тазобедрена и колянна, като по този начин е затруднено движението
на долния десен крайник. Настоящият състав приема, че доколкото няма
3
категорични доказателства, които да установят, че преди инцидента ищецът е
имал оплаквания от болки и трудности в ежедневието (с оглед извършено при
него ендопротезиране), не може да се счете, че търпените след инцидента
страдания са изцяло и само предпоставени от наличието на изкуствена става.
В същото време обаче е вярно и се установява, че възстановителния процес
при ищеца е бил двукратно удължен (обичаен около месец, в случая над 2
месеца), поради наличието на предходно протезиране (разпит на в.л.). Следва
редом с казаното да се държи сметка, че в настоящият случая долният десен
крайник е бил травмиран и в зоната на коляното, като там са установени нови
болестни процеси - тендинопатия и хидропс, само в увредената колянна става.
При съвместния анализ на всички тези данни съдът приема, че безспорно,
като пряка последици от процесния инцидент състоянието на ищеца е било
увредено, той е търпял болки и страдания, както в колянната става, така и в
тазобедрената, имал е трудности при придвижването и процесът е протекъл
необичано удължено по отношение на оплакванията свързани с тазобедрената
става, като само за последните значение има вече наличната протеза. За
определяна на размера на следващото се обезщетение е необходимо да се
отчете, че качеството на живот на пострадалия се е влошило (той е бил по-
трудно подвижен, имал е период, в който се е обслужвал в ежедневието с
патерици), преживял е психически стрес, избягвал понастоящем да шофира,
приемал е медикаменти, които преди това не е ползвал така интензивно,
изпълнявал е физиотерапии, за каквито няма данни в годините преди ПТП да
е провеждал заради ендопротезирането си. Ето защо съдът приема, че за двете
телесни повреди, за които няма данни да имат характер на средни, правилно е
определено общо обезщетение в размер на 15 000 лв. За този размер е
надлежно съобразено времето на настъпване на ПТП (2019 г.), обществено
икономическите условия в страната, активната възраст на пострадалия към
тази дата (44 г.), периода на възстановяване, трудностите в ежедневието и от
психоемоционален характер (отказ от шофиране) и пр. Ето защо решението
следва да се потвърди, в обжалваната част.
При този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски, а на
представителя на ответника се следва сумата от 890 лв. с оглед възражението
за прекомерност в о.з. и съобразно обжалваемия интерес.
Воден от горните мотиви съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 892 от 21.12.2021 г. по гр. д. № 6395/2021
г., І-6 с-в, в частта, в която се осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на И. С. С.
на основание чл. 432 КЗ сумата над 3000 лв. до сумата от 15 000 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от
7.03.2019 г.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на И. С. С.,
ЕГН **********, разноски в размер на 890 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5