Р Е
Ш Е
Н И Е
гр.София 02.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на петнадесети
септември през две хиляди
и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
При секретаря Вяра Баева, като разгледа
докладваното от съдия Богданова гр. дело №15059/2019г. по
описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н. *** против В.И.С., с която е предявен иск за признаване правото на лична собственост
на ищцата поради пълна трансформация на нейни лични средства върху следния
недвижим имот – жилище №4, находящо се в гр.София,
ул.“*****ет.5 – подпокривен етаж, със ЗП 86,68кв.м.,
състоящ се от една стая, хол, кухня, баня, тоалетна и коридор, при съседи –
изток – Б.Б.Б., юг-двор, запад – Д.Н.П., север –
ул.“Вежен“, заедно с избено помещение №9, при съседи – изток – К.Г.Р., юг – склад
на магазин, запад – абонатна станция, север – коридор на мазетата заедно заедно с 1,074%ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху държавно място с
площ от 4500кв.м., съставляващо парцел II в кв.233, по плана на гр.София,
м.“Лозенец“, подробно описан в НА №38 т.3, рег.№12 785, дело №385/2006г. на
нотариус И.Д.с район на действие СРС, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентиф.68134.900.1120.4.56, представляващ
ап.4 на две нива, намиращ се на ет.6 и 7, вх.Б в сграда с адрес гр.София, ул.“*****,
по КККР на гр.София, одобрени със Заповед №РД-18-739/21.11.2017г. на ИД на
АГКК.
Ищцата твърди, че с ответника В.И.С. сключили
граждански брак на 01.12.2004г. в гр.София. На 30.05.2006г. изцяло с нейни
средства, получени от продажба на личен недвижим имот в гр.Одеса, Украйна, е придобит описания
недвижим имот. Поддържа, че няма съвместен принос за закупуване на имота.
Преписи от исковата молба и приложенията към
нея са връчени на ответника.
В законоустановения
едномесечен срок ответникът В.С. е упражнил правото си на писмен отговор. Не
оспорва предявеният иск. Признава факта, че ищцата е закупила процесния апартамент с нейни лични средства, защото той
нямал пари. Заявява, че няма никакви претенции към апартамента и счита иска за
основателен.
Съдът, като прецени твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното.
Видно от приложените писмени доказателства,
страните са съпрузи, сключили граждански брак на 01.12.2004г. в гр.София,
община Триадица.
От представения НА за покупко-продажба на
недвижим имот №38 том ІІІ, рег.№12785, дело №385 от 30.05.2006г. се установява,
че по време на брака страните са закупили описания в акта недвижим имот за
сумата от 50 000лв.
Според представения Договор за покупко –продажба от 26.04.2006г., сключен в гр.Одеса
Украйна, ищцата Н. Ю.Д.е продала собствен й недвижим имот – апартамент №3 в
бл.64 в гр.Одеса, ул.“Нежинска“ за сумата от
934 250 гривни с равностойност на сумата в щатски долара от
185 000щ.д. по официален курс на Национална банка Украйна.
От разпита на свидетелката Т.И., се
установява, че познава ищцата чрез нейната дъщеря Л.С.която й възложила да
извърши проверка на собствеността на процесния имот.
Двете харесали имота и искали да го закупят. Към този момент – 2006г. те не
живеели в България, но имали намерение да се преместят за постоянно и искали да
си купят жилище. Свидетелката твърди, че когато се срещнали с Н. Д., тя й
споделила, че очаква да продаде наследствен апартамент от майка й и баба й в
гр.Одеса и след това да закупят апартамент в България.
В съдебно заседание ответникът заявява, че не
оспорва предявения иск и че в действителност ищцата е закупила апартамента с
нейни лични средства.
При тази фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи.
Предявеният иск е по чл.23 ал.1 СК, който урежда правната
възможност от обхвата на СИО да се изключи изцяло или отчасти правото на
собственост или друго ограничено вещно право по отношение на вещи, които са
придобити по време на брака, но за придобиването им някой от съпрузите е вложил
лични, извън семейните, средства, което обстоятелство изключва изцяло или
отчасти приноса на другия съпруг. Съгласно чл.21 ал.1 СК вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо от това на чие име са били придобити, като
съвместният принос може да се изрази във влагане на средства и труд, в грижи за
децата и в работа в домакинството - чл.21 ал.2 СК. От тази разпоредба следва,
че основание за възникването на съпружеска имуществена общност (СИО) при
възмездно придобиване на вещни права по време на брака е наличието на съвместен
принос на двамата съпрузи при придобиването, който се предполага до доказване
на противното (чл. 21, ал. 3 СК). Съвместният принос е изключен в хипотезите на
чл.22 и чл.23 СК. Съгласно чл.23 ал.1 СК
лични са вещните права, придобити по време на брака с лично имущество по
смисъла на чл.22 СК (имущество, придобито преди или по време на брака по
дарение, наследство или по реда на ГПК, като и ал.2 и ал.3 на чл.22 СК, след
изменението на чл. 23, ал. 1 СК с бр. 100 на ДВ от 2010 г.). Когато вещните
права са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е
съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна - чл.23 ал. 2 СК. Признаването на пълна или частична трансформация на лични средства по
отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, в режим на
СИО, съответно уважаването на иска по
чл.23 ал.1 или ал. 2 СК, е предпоставено от
пълното и пряко доказване от претендиращия индивидуална собственост или личен
дял съпруг /респ.бивш съпруг/ на следните правно-релевантни факти: 1) придобивна стойност на имота съобразно вида на възмездната
сделка с вещноправен ефект; 2) размера на вложените
средства, които имат личен произход по смисъла на чл.22 СК и са еквивалентни на
придобивната стойност на спорния имот - изцяло или
отчасти; 3) влагането им към момента на придобиване на имуществото. Тежестта на
оборване на презумпцията на чл. 21 ал. 3 СК е изцяло на ищеца по иска за
трансформация, който при условията на пълно и пряко доказване следва да
установи влагането на твърдяните лични средства в
придобиването на конкретната вещ. Ищцата доказа при условията на пълно и главно
доказване, че процесния апартамент, придобит по време
на брака е бил придобит изцяло с нейно лично имущество, посредством събраните писмени
и гласни доказателствени средства, а именно договор
за покупко-продажба на недвижим имот в Украйна и свидетелски показания. От
свидетелските показания се установява и факта на влагането на средствата,
съставляващи лично имущество в закупуването на процесния
апартамент. Следва да се посочи, че ответникът признава факта, че придобитият
по време на брака апартамент е закупен изцяло със средства на ищцата,
независимо, че от представения по делото НА за покупко-продажба на недвижим
имот №38 том ІІІ, рег.№12785, дело №385 от 30.05.2006г., който съставлява
официален свидетелстващ документ и има материална доказателствена
сила по отношение възприетите от нотариуса факти, какъвто факт е плащането на
цената на недвижимия имот става ясно, че ответникът е платил сумата от 50 000
лв. на продавача на процесния апартамент. При всички
случаи стойността на лични средства, за
които се твърди да са били вложени в закупуването на имота надхвърля придобивната стойност на имота по сделката за
покупко-продажба на недвижим имот, което означава, че част от тези лични средства
в размер на 50 000 лв. е била вложена в закупуването на апартамента. Този факт,
обаче не променя извода, че имотът е бил изцяло придобит със средства,
съставляващи лично имущество на съпругата ищец и искът по чл.23 СК, с който се
претендира пълна трансформация следва да бъде уважен като основателен.
По разноските.
С оглед изхода на спора ответникът дължи разноски на
ищцата за държавна такса в размер на 946,35лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 2500лв.
На основание изложеното и на
основание чл.235 от ГПК, Софийският градски съд
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 23 СК
по отношение на В.И.С. ЕГН **********,
че Н. Д. ЕГН ********** с адрес *** е
изключителен собственик на следния недвижим имот – жилище №4, находящо се в гр.София, ул.“*****ет.5 – подпокривен
етаж, със ЗП 86,68кв.м., състоящ се от една стая, хол, кухня, баня, тоалетна и
коридор, при съседи – изток – Б.Б.Б., юг-двор, запад
– Д.Н.П., север – ул.“Вежен“, заедно с избено помещение №9, при съседи – изток
– К.Г.Р., юг – склад на магазин, запад – абонатна станция, север – коридор на
мазетата заедно заедно с 1,074%ид.ч. от общите части
на сградата и толкова ид.ч. от отстъпеното право на
строеж върху държавно място с площ от 4500кв.м., съставляващо парцел II в
кв.233, по плана на гр.София, м.“Лозенец“, подробно описан в НА №38 т.3,
рег.№12 785, дело №385/2006г. на нотариус И.Д.с район на действие СРС,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентиф.68134.900.1120.4.56,
представляващ ап.4 на две нива, намиращ се на ет.6 и 7, вх.Б в сграда с адрес
гр.София, ул.“*****, по КККР на гр.София, одобрени със Заповед №РД-18-739/21.11.2017г.
на ИД на АГКК, поради наличие на пълна трансформация на лични средства.
ОСЪЖДА, В.И.С. ЕГН ********** да заплати на Н.
Д. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 946,35лв.,
представляваща извършени разноски за държавна такса и сумата от 2500лв. адвокатски
хонорар
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ :