Решение по дело №36/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 66
Дата: 19 февруари 2020 г. (в сила от 11 март 2020 г.)
Съдия: Деян Господинов Илиев
Дело: 20205510200036
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ........                                                             19.02.20 г.                                             Град Казанлък

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшки районен съд                                                                          V-ти наказателен състав


На десети февруари

Година 2019


В публично заседание в следния състав:

                                                                                                                   Председател: Деян  Илиев

Секретар: Радиана Грозева

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Деян Илиев

АН дело № 36 по описа за 2019 година за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0284-0002450 от 19.11.2019 г. на РУМВР Казанлък. Жалбоподателят А.Ч.Ч., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва нарушенията по т. 1 и т. 2 от НП като иска съответно намаляване на наказанието и отмяна на наказанието, както и излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По т. 3 от НП то не се оспорва.

В с.з. редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В писмено становище се изразява мнение за неоснователност на жалбата и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за У.ановено следното:

Жалбата е основателна.

Административнонаказващият орган (АНО) е приел за У.ановено, че на 30.10.2019 г. около 19.00 часа на територията на бензиностанция "Еко" с. Дунавци, общ. Казанлък, жалбоподателят като водач на състав на ППС - влекач "Волво ФХ 1642 Т" с рег. № А 4910 НН и полуремарке "Кодер С 3384 Д" с рег. №  А 9634 ЕЕ, при извършване на маневра за излизане от територията на бензиностанцията допуска ПТП като блъска паркиран л.а. "Хонда " с рег. № СТ 8830 РВ, след което не е останал на място и напуснал ПТП и  с което виновно е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП - предприел маневра, с която създал опасност за участниците в движението без да се съобразява с тях и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се У.ановява от АУАН № 987990 от 11.11.2019 г., протокол за ПТП, експертното заключение на автотехническата експертиза, застрахователен опис на щети и фотоснимки към него и показанията на свидетелите С.К. и А.Уст, които кореспондират помежду си.

От протокола за ПТП, фотоснимките, описа на щети, експертното заключение и показанията на свидетелите безспорно се установява, че жалбоподателят при излизане от бензиностанция "Еко", е допуснал ПТП.

От показанията на свидетелите се установява, че при допуснатото ПТП полуремаркето е ударило паркирания автомобил "Хонда" и го е преместил с два метра.

От експертното заключение на автотехническата експертиза и разпита на експерта в с.з. се установява, че при движението на ремаркето поради изнасянето му с по-голям радиус, ударът не е било възможно да бъде наблюдаван в огледалата от водача, но предвид отместването на удареното МПС и теглата на двата автомобила, ударът е могъл да бъде усетен от водача.

Следователно допускането на ПТП е било извършено по непредпазливост, а напускането на ПТП е било извършено умишлено.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

Тази разпоредба не съответства на посочените от АНО обстоятелства, нито се установява от свидетелските показания на св. Уст, според които тя е паркирала автомобила, отишла е на работа и вечерта е установила настъпилото ПТП, т.е. не е имало контакт между двамата водачи, водещ до разногласия относно допускането на ПТП. Налице е грешка в правоприлагането по см. на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като в случая е само налице хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - задължение на виновния водач без да създава опасност за движението по пътя, само да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, но съдът няма възможност съобразно възможността на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да поправи допусната от АНО грешка.

В тази част НП следва да се отмени като необосновано.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

На първо място в обстоятелствената част на НП не е описана никаква маневра като отклонение от избраната посока на движение от АНО, такава за първи път се посочва в описанието на нарушението (юридическото формулиране на нарушението) по т. 1 от НП без да се конкретизира. Няма доказателства също, че жалбоподателят е излизал от реда на паркирани ППС нито, че л.а. на св. Уст се е движил. На трето място разпоредбата сочи, че поведението създава опасност, а в случая тази опасност е била реализирана чрез допускане на ПТП - налице е резултатно нарушение, а не формално такова

Тук също е налице грешка в правоприлагането, тъй като няма установени и посочени от АНО обстоятелства, съответстващи на състава на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. В случая се касае за ПТП при нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, който задължава водачите на ППС при избиране на скоростта да се съобразят с конкретните условия на видимост (по-горе се установи, че жалбоподателят не е имал възможност да наблюдава л.а. "Хонда" със страничните огледала) и да спрат при опасност за движението.

Освен това липсата на относими към предложената разпоредба обстоятелство води до нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Следователно НП в тази му част следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.

Направените по делото разноски за експертиза следва да останат за сметка на съда.

Водим от горните мотиви съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0284-0002450 от 19.11.2019 г. на РУМВР Казанлък в оспорваната му част, с което на А.Ч.Ч. ЕГН ********** са били наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 лв., ГЛОБА в размер на 150 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС-во за срок от ЕДИН месец.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

 

                                                                                  Районен съдия,