Решение по дело №959/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 267
Дата: 6 ноември 2020 г. (в сила от 15 март 2021 г.)
Съдия: Вергиния Събева Еланчева
Дело: 20205140200959
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
Номер 26706.11.2020 г.Град Кърджали
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – КърджалиІІІ състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
Секретар:Симона Б. Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20205140200959 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1947-000404 от 23.07.2020 г.,
издадено от Началник на РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание
чл.179, ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на
150 лв. на К. К. Б. с ЕГН **********, адрес гр.Кърджали, ******** за извършено нарушение
по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят К. К. Б. твърди, че не е извършил соченото в наказателното
постановление нарушение. Счита същото за неправилно, необосновано и издадено при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на
материалноправните разпоредби. Моли съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от защитник,
който поддържа жалбата. Сочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства
не се установило жалбоподателят да е извършил процесното административно нарушение. В
акта и наказателното постановление не било посочено коя указателна табела е нарушена. По
начина, по който изглеждала пътната маркировка, същата не приличала на М1. Имало
противоречие в свидетелските показания относно това как е създадена предпоставката за
ПТП. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като на жалбоподателя се
присъдят и направените разноски по делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като
1
неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 07.07.2020 г. свидетелите Я.П. и С.Р. – служители в РУ-Кърджали, били на работа
като автопатрул в централната част на гр.Кърджали. Около 09.10 часа те извършвали обход
и с патрулния автомобил пътували по ул.„Републиканска“, близо до входа на парк
„Арпезос“, в посока към Обреден дом гр.Кърджали. Полицейските служители се движели в
дясната пътна лента, а зад тях, но в лявата пътна лента се движел жалбоподателят К. К. Б. ,
който управлявал лек автомобил „Ауди“ **** Той отнел предимството на патрулния
полицейски автомобил, изпреварил го и продължил напред, без да се съобрази със
съществуващата маркировка тип М1 и указателна табела с указана посока на движение.
Според действащата в този участък указателна табела, жалбоподателят след като се движел
в лявата пътна лента, трябвало да се отклони наляво по ул.„Джордж Вашингтон“, а той
продължил направо по ул.„Републиканска“. С поведението си водачът К.Б. създал
предпоставка за ПТП между управляваното от него моторно превозно средство и патрулния
полицейски автомобил. По този повод жалбоподателят бил спрян за проверка от
полицейските служители със светлинен и звуков сигнал. На място бил извикан свидетелят
Б.Д. – мл. експерт в РУ-Кърджали, тъй като той имал правомощия да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП. Свидетелят Д. съставил АУАН
срещу жалбоподателя за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, като той го подписал и
получил с възражение. На 10.07.2020 г. постъпило и писмено възражение срещу съставения
акт. Същото не било уважено и на 23.07.2020 г. наказващият орган издал процесното
наказателно постановление, с което на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП наложил
на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 150 лв., за извършено
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява показанията на свидетелите Я.П.,
С.Р. и Б.Д., на които съдът дава вяра изцяло, защото са последователни, логични и взаимно
допълващи се; Акт за установяване на административно нарушение от 07.07.2020 г., чиято
доказателствена сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП не бе оборена; Докладна записка от 14.07.2020
г.; Докладна записка от 16.07.2020 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя;
Справка за собственост на МПС; Становище от 20.07.2020 г. относно постъпило възражение
срещу АУАН; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР; Заповед № 8121з-825 от
19.07.2019 г. на МВР и Заповед № 292з-1255 от 25.06.2018 г. на Директора на ОД МВР-
Кърджали, доказващи компетентността на актосъставителя и на издалия наказателното
2
постановление орган.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Отговорността на жалбоподателя е реализирана за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП,
която разпоредба вменява задължение на участниците в движението да съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. От доказателствата по делото се установява, че на 07.07.2020 г. на ул.
„Републиканска“ в гр.Кърджали жалбоподателят, управлявайки лек автомобил „Ауди“ с
****не е спазил пътна маркировка тип М1 (единична непрекъсната линия). На пътните
превозни средства е забранено да застъпват и пресичат маркировката тип М1. Водачът е
пресякъл маркировката и извършил маневра изпреварване, което станало и повод да бъде
спрян за проверка. В участъка, по който се е движел жалбоподателят е имало и пътен знак
„Указателна табела“ (Ж6) с указани посоки на движение, с който той също не се е
съобразил. С поведението си безспорно водачът К.Б. е нарушил пътен знак и пътна
маркировка и по този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Правилно административнонаказващият
орган е приложил санкционната норма на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, която гласи, че който не
спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, се наказва с
„глоба“ в размер на 150 лв. Като не се е съобразил с наличните пътен знак и маркировка,
отнемайки и предимството на правилно движещия се полицейски автомобил, които факти са
подробно описани в акта и наказателното постановление, жалбоподателят несъмнено е
създал опасност за движението и следва да носи администратинонаказателна отговорност.
Определената на жалбоподателя „глоба“ е в предвидения от законодателя абсолютен размер,
при което са неприложими критериите на чл.27 от ЗАНН и не са налице основания за
изменение на санкцията.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените от
жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати
в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени
правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити
съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към
конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е
3
извършено. От изложеното в акта и наказателното постановление става ясно какво деяние е
осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен,
налагаща отмяната му. Фактическото описание на нарушението и посочената като нарушена
законова разпоредба ясно сочи, че жалбоподателят е санкциониран за това, че не е съобразил
поведението с пътен знак и пътна маркировка, каквото нарушение безспорно се установи от
писмените и гласни доказателства, че е извършил. Не са налице твърдените от защитата
противоречия в свидетелските показания, тъй като всички разпитани свидетели по
идентичен начин установяват обстоятелствата от предмета на доказване по делото. Видна е
била за водачите поставената пътна маркировка на мястото на нарушението, което става
ясно от показанията на полицейските служители. Предвид изложените съображения,
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени
разноските по делото.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят няма право на разноски и не следва да му
се присъждат поисканите такива от защитата.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1947-000404 от 23.07.2020 г.,
издадено от Началник на РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание
чл.179, ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на
150 лв. на К. К. Б. с ЕГН **********, адрес гр.Кърджали, ***** за извършено нарушение по
чл.6, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К. К. Б. с ЕГН **********, адрес гр.Кърджали, ***** да заплати на
4
Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5