Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3416 15.10.2018
година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на
секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 9520 по описа на съда за 2018 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
Ищецът
„Виатекс 66“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Сунгурларе, ул. „Георги Димитров” № 8, чрез
пълномощника си адв. И.П., е предявил против „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, иск за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 182, 40 лева- главница, представляваща платена при липса на правно основание сума за коригирана сметка за електроенергия по фактура
№ **********/ 26.07.2016 г. за периода 01.02.2016 г.- 21.04.2016 г.
В
исковата молба се твърди, че ищецът бил клиент на ответника с № ***, който го
снабдявал с ел. енергия за обект с ИТН ***, представляващ транжорна
в гр. ***. До момента редовно изпълнявал задълженията си към ответника, но през
м. юли 2016 г. последният издал фактура № **********/ 26.07.2016 г. за
периода 01.02.2016 г.- 21.04.2016 г., с която се претендирала сумата от 182, 40
лева- цена на доставена ел. енергия в обекта. Тази била заплатена веднага, но
същата се явявала недължима, поради липса на валидно правно основание.
Ответникът не може да извърши едностранно корекция на сметка за минал период, защото
правилата за това били отменени по съдебен ред. Освен това, били допуснати и
груби нарушения на процедурата при проверката. Липсвали двама независими
свидетели, които да подпишат протокола, а ищецът не бил уведомен за проверката.
Моли за осъждане на ответника да му върне неоснователно платената сума.
Претендира и разноски. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез
пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен
отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че през време
на проверката присъствал представител на ищеца, който отказал да подпише
протокола и това обстоятелство било удостоверено от полицейски служител.
Електромерът бил проверен с еталонен уред и се установило, че мери с греша от
минус 17, 15 %, в следствие на манипулирането си. Налице били предпоставките на
чл. 48 ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, буква „а“ от ПИКЕЕ за преизчисление на количеството ел. енергия, като била
извършена корекция за 80 дни, което попадало в рамките на нормативно
установения корекционен период. По случая била
издадена фактура и тя била изпратена по пощата на абоната. Твърди се, че
съществувало законово основание за преизчисляване на сума за ел. енергия, като
операторът нямал задължение да доказва виновно поведение на абоната, когато
упражнявал правото си да извърши корекция в случай на неизмерена, неправилно
или неточно измерена ел. енергия. Така не се целяло да се санкционира абоната,
а да се компенсира доставчикът с оглед изравняване на получения дисбаланс. В ОУ
на оператора бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиента, който в
случая бил спазен. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски. В
съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
На
21.04.2016 г. представители на ЕВН ЕР са съставили констативен протокол с № ***
за извършена техническа проверка на електромер с фабр.
№ ***, в който е отразено, че имало грешка от – 17, 15 % и при отваряне на
капака се установило шунтиране на първа система на
уреда, като имало и съмнения за манипулирани пломби, което наложило и подмяната
на уреда. Поради това неточното отчитане се извършила корекция на сметката за
електрическа енергия на абоната за минал период- за 80 дни назад, като била
издадена процесната фактура № **********/ 26.07.2016 г. за
допълнително начислена енергия за периода 01.02.2016 г.- 21.04.2016 г. в размер
на 2 139 kWh.
По
делото е приета съдебно- техническа експертиза, според която вещото лице по
наличната документация е установило променена схема на свързване на
електромера, неточно отчитане на консумираната енергия, като посочва, че
неотчетеното количество ел. енергия било изчислено правилно съобразно ПИКЕЕ.
Като
писмени доказателства са приети копия от фактура за корекция на сметка,
констативен протокол за извършената проверка, както и уведомително писмо до
абоната за корекцията.
Събрани
са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ответника
(протокол от с.з. от 18.09.2018 г.). Св. Р.Г.К.- съставител на констативния
протокол, разказва за извършената проверка на обект- хранителен магазин.
Посочва, че установили с еталонен уред неточно отчитане на ел. енергията, като
после се възстановила схемата. При проверката присъствал представител на
обекта, но отказал да подпише и протоколът бил подписан от извикан по случая
полицейски служител.
В
с.з. чрез пълномощника си ответникът признава факта на заплащане на сумата от
страна на ищеца по корекционната фактура.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
В
случая е предявен иск за неоснователно обогатяване на ответника с платена от
ищеца сума за допълнително начислена ел. енергия, като е безспорно, че сумата
действително е внесена, но ответникът трябва да установи, че тя е получена от
него на валидно правно основание, защото в негова полза съществува вземане в
търсения размер, а ищецът следва да докаже възраженията си срещу недължимостта на твърдяното задължение.
Установено
е по делото, че ищецът е небитов клиент на ответника и абонат на неговите
услуги по пренос на ел. енергия, като провереният електромер е отчитал
консумация на търговски обект. Също така няма спор и по това, че процесната сума е била начислена като корекция на сметка и
е формирана за минал период от 80 дни, съгласно данните от СТЕ, като тя е била
и платена от потребителя. В тази връзка основният въпрос по делото е това дали
са били налице предпоставките за извършване на подобна корекция на сметката за
електроенергия, чрез начисляване според методиката на допълнителната за плащане
сума.
За извършената едностранна корекция ответникът се позовава
на разпоредбите на чл. 48 ал. 2, вр. ал. 1 т. 1,
буква „а“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ). Съгласно посочените разпоредби общите условия на договорите за
продажба на ел. енергия съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ. Тези
правила (чл. 45 ал. 1 от ПИКЕЕ) от своя страна предвиждат, че, когато при
проверка се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метеорологичен контрол и приложението
към правилата, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно
кога се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се
определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната
мрежа или в раздел ІХ от правилата. В този раздел ІХ на ПИКЕЕ (чл. 48 ал. 1 т.
2 буква „а”) е посочено, че в случаите, когато при метрологичната проверка се
установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка
извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/
неточното измерване или неизмерване до датата на отчетен период с коректно
измерване, но не по-дълъг от 90 дни, като за небитови клиенти при наличие
на точен измерител количеството преминала ел. енергия се изчислява като функция
на измерителя, при отчитане на класа на точност на СТИ.
На
първо място, според действащото законодателство (чл. 120 ал. 1 от ЗЕ и чл. 28
ал. 8 от Наредба № 6/ 09.06.2004 г.) средствата за търговско измерване, както и
електромерните табла, са собственост на
електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност
за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за
отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или нерегламентираният
достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която
се изразява в способността за точното и коректно измерване на реално
консумираната енергия. В тежест на ответника е да докаже наличие на осъществен
без санкцията на дружеството достъп на абоната до електромера, за да се
ангажира отговорността му, като при липса на всякакви данни в тази насока не
може да се презюмира виновно поведение на потребителя
по извършване на неправомерна манипулация или осъществяване на нерегламентиран
достъп. Клиентът няма как да носи отговорност, защото няма задължения по
експлоатацията на уреда, нито пък по делото се установяват негови неправомерни
действия в тази насока. В тази връзка е недопустимо да се ангажира
отговорността на абоната чрез едностранна корекция в сметките му за минал
период, защото правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е
договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора
представлява основание по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за
всички настъпили за контрагента й вреди. Затова, след като не е било констатирано
съответно виновно поведение на клиента, липсва законово основание за извършване
на въпросната едностранна корекция, която би могла да се извърши единствено,
ако абонатът е осуетил или препятствал правилното отчитане.
Отделно
от това, едностранната корекция на сметка за вече доставена и ползвана ел.
енергия противоречи на норми от действащото законодателство, които уреждат
потребителските права- чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на
потребителите. Коментираните клаузи от ЗЕ и ПИКЕЕ са нищожни по смисъла на чл.
26 ал. 1 от ЗЗД поради противоречието им със закона, защото нарушават основни
принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и засягат защитата на интересите на потребителите
при продажбата им на ел. енергия. Така абонатът е поставен в неравноправно
положение, защото няма как да защити интереса си при предприета от страна на
дружеството служебна корекция на сметката му за минал период в следствие на
твърдяно неточно измерване на ел. енергията особено, когато доставената и потребена енергия му е била редовно отчитана и заплащана
във времето. Именно в този смисъл нормите са неравноправни, защото без да се
държи сметка за виновното поведение на една от страните по договора, същата е
принудена да търпи санкционни последици при добросъвестно изпълнение на
задълженията си по заплащане на доставената й енергия.
Действително измененията на ЗЕ, които са в сила от
17.07.2012 г., предвиждат възможност да бъдат извършени корекции на сметки на
потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия при спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013 г. правила, приложими в
случая, доколкото се касае за извършена корекция на сметка след изменението на
закона и след приемането на правилата. Измененията в материалния закон обаче не
създават автоматично правото за едностранна корекция на сметки на клиента, а
касаят съдържанието на общите условия на оператора при реда за уведомяване на
абоната в подобни случаи. ОУ на ответника за уведомяване обаче не са изменени
след новата нормативна уредба, регламентираща правото на доставчиците на ел.
енергия за корекция на сметки по смисъла на чл. 98 ал. 2 т. 6, вр. чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, въведена с цел уредба на реда
за информиране на абоната. Отделно от това, тази законова възможност за
корекция на сметка за ел. енергия за изминал период съвсем не означава
автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел. енергия, а предвижда
такова само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за
ангажиране отговорността на потребителя, регламентирани в чл. 48 ал. 1, чл. 47
и чл. 45 от ПИКЕЕ, включително след установяване по несъмнен начин, че грешката
в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване
се дължат на виновното поведение на клиента съгласно чл. 82 от ЗЗД, уреждащ
отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения.
Обективната отговорност, на която се позовава ответникът, по принцип е
изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка
за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма е
правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел. енергия, не се
съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима общата разпоредбата на чл. 82
от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение
на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в
тази норма, както по- горе вече беше посочено. Това е така, тъй като не може
нито с подзаконов нормативен акт, още по- малко пък с правила, създадени от
орган без законодателни правомощия, да се дерогират
разпоредби на закон. Както се отбеляза, посочените разпоредби на ПИКЕЕ, към
които препраща ЗЕ, по никакъв начин не изключват вината на насрещната страна
при неизпълнение на задължения по договора, а само регламентират принципите за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и процедурата за изчисляване на консумирана ел. енергия
съгласно чл. 83 т. 6 от ЗЕ и раздел девети от ПИКЕЕ. Те не изключват
необходимостта от установяване, че именно абонатът е извършил действия,
нарушаващи въведената в чл. 45 и чл. 48 от ПИКЕЕ забрана за потребителите да
въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за
търговско измерване (чл. 121 от ЗЕ).
На
следващо място, съответната сметка е коригирана за минал период от 80 дни, без
обаче по делото да се ангажирани доказателства от ответника за това кога точно
е била извършена последната проверка на конкретния електромер, защото това
обстоятелство е пряко свързано с периода на корекцията, чийто начален момент
следва да бъде безспорно установен, при наличието на твърдения за редовно
ежемесечно отчитане. Независимо, че периодът е в рамките на допустимите
максимално 90 дни според чл. 48 ал. 1 от ПИКЕЕ, винаги следва да се докаже защо
и как точно е установен този период, при положение, че в отговора дори не се
навеждат твърдения за това дали въобще някаква проверка е била правена на
уреда, за да се мотивира така приложеният близък до максималния срок. Така
реално се дава право на доставчика едностранно да коригира сметка за минал
период без точното му определяне и да получи цена за услуга, която не е
доказано, че за този период е била доставена или ползвана, но същевременно се
установява, че дори тя е била и платена. Също така няма данни за това кога и
как е извършен първоначалният монтаж на уреда, за да се установи, че е монтиран
действително изправен електромер, отговарящ на всички необходими технически
характеристики.
За
пълнота на изложението, следва да се отбележи, че не могат да се приемат за
доказани констатациите в протокола на база изслушаната по делото техническа
експертиза, защото вещото лице е изготвило своето заключение само и единствено
въз основа на данните по този протокол и коригираната сметка по фактурата. При
положение обаче, че този протокол е непротивопоставим на ищеца, защото не е
подписан от него, нито пък се доказа, че това е направено от негов надлежно упълномощен
представител, той не може да служи като доказателство за верността на
констатациите си, поради което и няма как да се приеме, че СТЕ доказва, че
действителното техническо състояние на електромера е било такова, каквото е
описано в протокола. Още повече, че в случая протоколът не отговаря на
изискванията на чл. 47 ал. 2 и 3 от ПИКЕЕ за съставянето си, защото е подписан
само един свидетел- полицай и в него не е отразен отказа на представителя на
клиента да го подпише, видно от събраните гласни доказателства, което опорочава
процедурата по изготвянето му. Отделно от това, нарушени са и правилата за
уведомяване на абоната за извършената проверка, защото ответникът не доказва да
е изпратил на адреса на клиента писмо с копие от документа за проверката, преди
да стартира процедурата по начисление.
С
оглед горното, не е необходимо да се навеждат повече допълнителни съображения
по всички наведени от страните доводи, защото като краен резултат съдът намира,
че предявеният иск за неоснователно обогатяване на ответника в хипотезата на
получена без основание парична сума за допълнително начислена ел. енергия за
корекция на сметка се явява основателен и като такъв следва да се уважи изцяло.
Предвид
изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото
производство, доколкото такива се претендират, като за тях е представен
съответен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са
действително направени- внесена държавна такса в размер на 50 лева (лист 8 от
делото) и платено адвокатско възнаграждение в размер на 350 (л. 6). Направените
от ответника разноски за внесени депозити за вещо лице и за разпит на свидетел,
както и за юрисконсултското възнаграждение на
пълномощника му си остават за негова сметка, без да се възлагат в тежест на
противната страна.
Поради
изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си
*** И.К., да заплати на „Виатекс 66“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Сунгурларе, ул. „Георги
Димитров” № 8, представлявано от *** В.Я.С., чрез пълномощника си адв. И.П., сумата в размер на 182, 40 (сто осемдесет и два
лева и четиридесет стотинки) лева- платена без основание сметка за електроенергия по фактура № **********/ 26.07.2016 г.,
представляваща коригирана сметка за ел. енергия за периода 01.02.2016 г.-
21.04.2016 г. в размер на 2 139 kWh, за обект с ИТН: ***.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представлявано от Р.Д.и Ж.П.С., чрез пълномощника си
*** И.К., да заплати на „Виатекс 66“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Сунгурларе, ул.
„Георги Димитров” № 8, представлявано от *** В.Я.С., чрез пълномощника си адв. И.П., направените по делото разноски, както следва: за държавна такса в
размер на 50 (петдесет) лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 350
(триста и петдесет) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно
с оригинала.
АД