О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V- 1816 Година 2019, 30.09 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На тридесети септември, две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 1380 по описа за 2019
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК
В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
]Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, вх.№35964/19.08.2019г.,
подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Бургас, представлявана от директора Калоян Калоянов, чрез пълномощника -
гл.юрисконсулт Гергана Владимирова срещу
Решение №2010/09.08.2019г., постановено по гр.д.№4624/2019г. по описа на Районен
съд- Бургас
С посоченото решение, Бургаският
районен съд е осъдил Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас да заплати на А.К.Н.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв.С.К., сумата от 1574.70лв,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за 231.37 часа извънреден
труд, представляваща разликата между реално положения от него нощен труд през периода
10.06.2016г.-10.06.2019г. и преизчисления такъв с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.06.2019г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 331 лв., представляваща направените по делото съдебно-деловодни
разноски. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- Бургас е
осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд- Бургас държавна такса в размер на 63лв. и сумата от 30 лв. за разноски за
експертиза.
С жалбата се изразява недоволство от
решението и се иска неговата отмяна Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон.
Твърди се във въззвината жалба, че в хода на
първоинстанционното производството,
безспорно се установило, че през процесния период, ищецът(въззвиник) положил извънреден
труд, отчитан ежемесечно с протокол за отчитане на работното
време между 22.00 и 06.00 часа. Заплащането на труда било извършено съгласно
действали последователно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з/1429/23.11.2017г.,
издадени от Министъра на вътрешните работи.
Посочва се, че съобразно горецитираните заповеди, за всеки
отработен час през нощта, на държавните служители в МВР се изплащало
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лв.
Излага се становище, че съдът неправилно преизчислил положения от ищеца нощен труд по правилата на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според които нощният труд се преизчислявал с коефициент 1,143.
Навеждат се доводи във връзка с извода на районния съд за наличие на разлика от 155.58 часа между отчетения и заплатен нощен труд на ищеца и положения от него.
Заявява се, че по отношение полагането на нощния труд, се прилагали правилата на действалите към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., уреждащи по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР. В тях липсвали разпоредби, които да регламентират увеличение на часовете нощен труд с коефициент, за разлика от действалата преди тях Наредба № 8121з-407/19.08.2014г., която предвиждала прилагане на въпросния коефициент. Съгласно действащата уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд, а не както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв.
Въззивникът намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на регламентация във въпросните наредби обуславяла прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата по отношение на държавните служители по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Посочва подзаконовият нормативен акт, уреждащ реда за организацията и разпределението на работното време- наредба на министъра на вътрешните работи(наредбите, цитирани по-горе, действали през процесния период).
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се направените във въззивното производство разноски.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчено на упълномощено от ответника лице- юрисконсулт Димчева, на 13.08.2019г.
Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 19.08.2019г.-
следователно е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна,
която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е
допустима за разглеждане по същество.
Препис от постъпилата въззивна жалба е
връчен на процесуалния представител на ищеца
на 09.09.2019г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ответната страна –, чрез адв.С.К., с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
Въззиваемият
намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен.
Излага
становище във връзка с методиката на образуване на брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР, цитирайки разпоредбата на чл.176 от ЗМВР. Посочва, че условията
и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта се определял с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер –с негова заповед.
Намира за правилен извода на съда, че при липса на специални норми, следва да се прилагат общите такива.
Подчертава, че липсата на изрични норми в наредбите, действали по време на процесния период не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от служителите на МВР, тъй като същата представлявала празнота в нормативната уредба, поради което се прилагала общата такава.
Заявява, че понятието „нощен труд“ имало своята легална дефиниция в чл.140 от КТ. Посочва, че действително в Наредба № 8121з-592 и Наредба № 8121з-779 липсвала изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1.143, което обаче не можело да се тълкува като забрана за преобразуване, защото в такъв случай би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо останалите държавни служители. Затова се прилагала Наредба за структурата и организацията на работната заплата – чл.9, ал.2.
Сочи, че работещите имали право да получат завишено заплащане на положения нощен труд, а от друга страна нощните часове трябвало да се преизчислят в дневни и едва тогава да се съобрази продължителността на работния ден. При надвишаване тази продължителност, се касаело за положен извънреден труд, който следвало да бъде компенсиран.
Твърди, че за периода от 10.06.2016г. до 10.06.2019г. ищецът положил общо 1618 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 възлизали на 1849.37 часа., което от своя страна водело до 231.37 часа извънреден труд, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника(въззивник). Посочва, че при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%съгласно чл.187,ал.5 от ЗМВР, вещото лице е констатирало, че общият размер на трудовото възнаграждение извънреден труд за 231.37 часа възлизал на сумата от 1574.70 лева.
Цитира съдебна
практика, относима към процесния случай.
Иска от съда атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
В рамките на своите правомощия, на основание чл.267 ГПК и при извършване на проверката по чл.262 ГПК, въззивната инстанция установи, че депозираният отговор на въззивната жалба от адв.С.К. – процесуален представител на ищеца А.К.Н. не отговаря на изискванията на чл.261, т.2 ГПК, тъй като според пълномощното, намиращо се на л.6 от делото пред районния съд, ищецът е упълномощил адв.С.К. да го представлява само пред Районен съд -Бургас и не е налице представителна власт за производството пред Бургаски окръжен съд. Следва да се укаже на въззиваемия да потвърди извършените без представителна власт процесуални действия по подаване на отговор на въззивната жалба.
Бургаският окръжен съд, след
проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, намира, че
делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1
ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1380/2019г.
в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 14.10.2019г.. от 9,30 ч., за която дата и час на
страните са изпратени призовки.
УКАЗАВА на въззиваемия А.К.Н., ЕГН **********, да представи доказателства за
представителна власт на адв..С.К. пред
въззивната инстанция, в едноседмичен срок от съобщаване.
На страните да се
връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: