Р Е Ш Е Н И Е
№…………/……...03.2020 г.
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на
проведено на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при
участието на секретаря Румяна Дучева,
като
разгледа докладваното от съдия Маркова
т.д. № 2065/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 49695/05.07.2019 г. от Д.И.А., ЕГН **********,
с местожителство *** срещу Решение № 2754/19.06.2019 г., поправено с Решение №
4037/03.10.2019 г., постановени по гр.д. № 13977/2017 г. на ВРС, XVI
с., в частта, с която е отхвърлен
иск срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Лавеле“, № 19 за присъждане на законната
лихва, считано от предявяване на иска – 15.09.2017 г., до окончателното
изплащане, на осн. чл. 214, ал. 2 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД като решенията са
постановени при участието на подпомагаща ответника страна Д.В.Д., ЕГН **********,***.
Въззивникът
моли за отмяна на решението с твърдения за неправилност и незаконосъобразност.
Счита, че в конкретния случай от събраните в хода на производството
доказателства се установява, че процесният автомобил е бил възстановен и годен
за ползване и съдът неправилно е приел, че началния момент на обезщетението за
забава следва да бъде момента на прекратяване на регистрацията му. Счита, че
условие за прекратяване на регистрацията на автомобила е издаването от
застрахователя на удостоверение, съобразно чл. 18а, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., каквото последния не е издал, поради което и с поведението си се
е поставил в забава и дължи обезщетение за това. По същество отправя искане за
отмяна на решението в атакуваната му част и присъждане на законна лихва,
считано от предявяване на иска. В с.з. не изпраща представител.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“ АД, депозира писмен отговор, в който
оспорва оплакванията изложени във въззивната жалба. Счита постановеното решение
за правилно и законосъобразно, поради което и отправя искане за потвърждаването
му в атакуваната част. В с.з. не изпраща представител.
Подпомагащата страна Д.В.Д.,
не депозира писмен отговор. В с.з. не се явява и не се представлява.
ВОС по предмета на спора, съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по искова молба на Д.И.А., с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на „ЗД Бул Инс" АД, да заплати сумата от 1000 лв., представляваща
частичен иск от общо 16500.00 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди
на собствения й л.а. „Ауди А6“, ДК № В 1687 ВМ, причинени на 10.04.2017 г., в
резултат от ПТП, настъпило в гр. Варна, на кръстовището на бул. „Вл. Варненчик“
и ул. „Г. Бенковски“, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф“, ДК № В 3556 СТ,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Твърди се, че управлявания от виновния водач – Д.В.Д., лек автомобил е
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност",
обективирана в полица № BG/02/116001956813, във времевия обхват на която попада
и настъпилото произшествие. Ищецът твърди, че на 12.04.2017 г. е уведомил
ответника за настъпилото събитие като била образувана преписка по щета № **********/13.04.2017
г., в която след извършени огледи на автомобила били установени и подробно
описани увредените детайли. В о.с.з. на 19.12.2019 г. ВРС е допуснал изменеие
на иска по размер чрез увеличаването му до 11160.60 лв., частичен от общо 16500.00 лв.
В срока по члр.
131 ГПК, ответникът оспорва исковете по основание и размер, отправя искане за
привличане на подпомагаща страна и предявява насрещен иск срещу нея.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Предметът
на въззивната проверка е ограничен до претенцията с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, която е била отхвърлена от първостепенния съд. В частта по
предявения иск с правно основание чл. 432 КЗ решението е влязло в сила.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени
в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран,
а произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане осъдителна
претенция.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По
оплакванията на въззивника:
Ищецът
е предявил иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, за присъждане на законна лихва от
датата на завеждане на исковата молба – 15.09.2017 г., до окончателното
изплащане на задължението. Въззивния състав намира, че изложените от ВРС по тази претенция,
мотиви са правилни и ги споделя.
В
постановените по реда на чл. 290 ГПК Р № 44/02.06.2015 г., т. д. № 775/2014 г.
на ВКС, ТК и Р № 140/01.08.2018 г., на ВКС, т. д. № 2278/2017 г., I ТО, е възприето
становището, че на осн. чл. 193, ал. 3 КЗ (отм.), аналогичен на разпоредбата на
чл. 390, ал. 1 КЗ, представянето на доказателство за дерегистрация на
автомобила има значение за началото на срока за забава, но не и за
основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение).
Оплакването
на въззивника, че дерегистрация не била извършена по причина липса на издадена
удостоверение по реда на чл. 18а, ал. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000
г. от страна на застрахователя е неоснователно. Действително не се твърди от
страна на въззиваемия да е било издадено такова удостоверение, от друга страна
обаче, такова не е било и искано от страна на въззивника. Нещо повече,
издаването на такова удостоверение би било безсмислено, при наличието на представено
от самия въззивника доказателство, сочещо че на 09.08.2017 г., четири месеца
след настъпване на произшествието, процесният автомобил е преминал преглед за
техническа изправност и констатациите са за неговата изправност. Следователно,
автомобилът е бил отремонтиран, в изправност и в движение и ищецът очевидно не
е имал никакви намерения да снема същият от отчет и да представя доказателства
за това. След като това е така то не му се следва и законна лихва за период
преди прекратяване на регистрацията, поради което и искът с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД подлежи на отхвърляне.
Достигайки
до идентичен краен извод, ВРС е постановил правилно и законосъобразно решение,
което следва да бъде потвърдено.
На осн. чл. 78, ал. 3, вр.
ал. 6 ГПК, предвид изхода от спора, на въззиваемия се дължат разноски за
въззивна инстанция, които определени служебно от съда възлизат на 50.00 лв.,
юрисконсултско възнаграждение, по арг. на чл. 25а, ал. 2 от НЗПП.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2754/19.06.2019 г.,
поправено с Решение № 4037/03.10.2019 г., постановени по гр.д. № 13977/2017 г.
на ВРС, XVI
с., в частта, с която е отхвърлен
искът на Д.И.А., ЕГН **********, с местожителство *** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Лавеле“, № 19 за присъждане на законната лихва, считано от
предявяване на иска – 15.09.2017 г., до окончателното изплащане, на осн. чл.
214, ал. 2 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД като
решенията са постановени при участието на подпомагаща ответника страна Д.В.Д.,
ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА Д.И.А., ЕГН **********, с
местожителство *** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Лавеле“, № 19, сумата 50.00
лв. (петдесет
лева), разноски за въззивно производство, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 6 ГПК.
В
необжалваната му част Решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
по аргумент на чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.