РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 232
гр. Пазарджик, 06.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шести март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело №
20225200100534 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявена искова молба вх.№4697/ 12.06.2020г. от С. С.
Т.,ЕГН ********** гр. П., улица ,.Д. С.", бл. . ап. област П. ,чрез адвокат П. Б. П. против М. П. Т.
ЕГН ********** Адрес: гр.П., ул. „Ц. О." № Област П. с цена на иска: 277 000 лв.
След оставяне без движение на исковата молба е постъпила допълнителна молба вх.
№1826/20.02.2023г. от С. Т. ,чрез адв.П.П. от САК с която се позозава на съдебна практика на ВКС
по въпрос късаещ оставяне без движение на исковата молба и е изложил допълнителни твърдения
относно разпределяне на парите от доверителя му и оставянето на част от тях на сина му В. Т. за
съхранение.
При проверка редовността на исковата молба съдът установи,че исковата молба все още е
нередовна ,което предполага повторното и оставяне без движение.
Исковата молба представлява рамката, в която с оглед на всички наведени факти,
твърдения и обстоятелства се движи исковия състезателен процес и е изключително важно да
съдържа конкретни обстоятелства, на които се основава иска, за да може ответника по делото
също да организира своята защита, а и съдът да определи точната правна квалификация на иска.
При предявяване на иска ищецът е длъжен не само да изложи фактически обстоятелства,
но и правни твърдения с оглед на посочените фактически обстоятелства, определяйки по този
начин спорния предмет. В исковата молба ищецът следва да посочи данни за конкретен правен
спор, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, който спор, така посочен в нея, се
иска съдът да разреши. Именно ищецът следва да посочи обстоятелствата на които се основава
иска съгласно чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК - фактите, от които произтича претендираното с исковата
молба материално субективно право, без да дава неговата правна квалификация. В случая е ясно,
че ищеца иска ответницата да бъде осъдена да му заплати посочената от него парична сума. Но са
изложени факти, с оглед на които ищеца счита, че има вземане, с разнопосочно съдържание от
гледна точка на определяне на вида на претендираното от него материално субективно право,
респективно на своите правни твърдения. Посочени са обстоятелства относно семейно-родствена
връзка между ищеца,синовете му и ответницата, както и обстоятелства относно превеждане на
суми по нейна банкова сметка.Липсват твърдения за факти и правни доводи защо смята,че
посоченото основание или причина не съществува-въведено е твърдение само,че В. Т. не е успял
да получи нищо…..“което загатва други правоотношения и страни. Освен това е формулирано
искане –за осъждане на Т. да му заплати сумата от…. получена без основание т.е необходимо е
изясняването на действителната воля на ищеца с оглед неясните правопораждащи юридически
факти и формулирания във връзка с тях петитум на исковата молба. Налагащото се „гадаене“
относно предмета на делото ,респ. за предмета на доказване обуславя от своя страна и
невъзможност Отв. своевременно да се защити и невъзможно очертаване на обективните и
субективни предели на правния спор в рамките на който съдът дължи произнасяне с решението си
за да разреши спора.
В своята съдебната практика ВКС сочи, че съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК в
1
обстоятелствената част на исковата молба ищецът е длъжен да изложи твърдения за всички факти,
които са материално основание за възникване на субективното му право, чиято защита търси
респ. относно обстоятелствата, които следва да бъдат конкретизирани с цел определяне
/индивидуализиране/ на спорното право и на основанието на поддържания като главен иск. В
изпълнение на указанията съдът следва да предостави на ищеца възможност да уточни исковата
си претенция досежно естеството и съдържанието на правоотношението, от което произтича
претендираното с иска вземане, евентуалното наличие на вътрешни правоотношения, които да
оправдават задържането на преведените по сметката парични суми от ответника, целите, за които
са преведени и използвани сумите и формулира надлежен петитум в съответствие с изложените
обстоятелства на исковата молба .
С допълнителната молба вх.№1826/20.02.2023г. ищецът,чрез адв.П.П. се позовава на
съдебна практика която се тълкува превратно в разрез със смисъла на дадените от съда указания по
отстраняване нередовностите на исковата молба и казаното от ВКС за разпределението на
доказателствената тежест.Сочи се,че от името на доверителя му заявява,че същия е разпределил
парите си на три части ,като две равни части е предоставил на всеки един от синовете си /без да се
сочи по отношение на кой какъв размер от тях е предоставил / а сумите по т.1 и 7 от и.м. ги
предоставил от неговия доверител на сина му –В. Т. да се съхраняват при него с оглед последваща
преценка и вземане на решение как да бъдат изразходвани,с които твърдения не може да се
приеме,че са изпълнени в пълен обем указанията на съда за отстраняване нередовностите по
движението на исковата молба.
Водим от горното и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ ПОВТОРНО БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. №6294/ 23.09.2022г. на С. С.
Т.,ЕГН ********** гр. П. ,чрез адвокат П. Б. П. от САК против М. П. Т. от гр.П.
ДАВА ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК ,като
УКАЗВА на ищеца в посочения срок от получаване на съобщението, с препис за ответника
да отстрани посочените по-горе нередовности на исковата молба.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение изцяло и в срок, исковата молба ще бъде
върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а производството ще бъде прекратено
Делото да се докладва при постъпване на молба за отстраняване на нередовностите или
след изтичане на срока за това.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
2