Решение по дело №9944/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8599
Дата: 12 май 2024 г.
Съдия: Цветелина Александрова Костова
Дело: 20221110109944
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 8599
гр. София, 12.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Гражданско дело №
20221110109944 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ
Ищецът .... в подадената искова молба излага твърдения за настъпило ПТП на
03.07.2021 г. в района на гр. София, причинено виновно от водача на МПС „....“, ..... с рег. №
...., вследствие на което били нанесени вреди на МПС с рег. № ..... Изложени са твърдения,
че водачът на лекия автомобил марка „....“, ..... отнел предимството на дясностоящия водач
на лек автомобил марка „....“, модел „....“. Между ищеца и собственика на последния към
датата на твърдяното ПТП бил налице валидно сключен договор за застраховка „Каско на
МПС“. Собственикът на увредения лек автомобил отправил претенция към
застрахователното дружество за заплащане на обезщетение в размер на 2 045,52 лв., което
било изплатено на същия. Предвид на това, ищецът претендира заплащане на регресното
вземане от страна на ответника, като посочва, че ответникът е изплатил част от него, а
именно сумата от 1045,76 лв. Ищецът моли за осъждане на ответника да му изплати
остатъка, а именно сумата от 1 014,76 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът .... в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва така предявения иск както по основание, така и по размер.
Същият излага твърдение, че не е налице нарушение на разпоредбите на Закона за движение
по пътищата от страна на собственика на лек автомобил марка „....“, модел „....“, оспорва
1
механизма на настъпване на ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и претендираните щети по лек автомобил марка „....“, модел „....“, вината
за настъпване на твърдяното ПТП, като посочва, че вина за настъпването на ПТП носи
водача на лек автомобил марка „....“, модел „....“. В условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване, като посочва, че водачът на лек автомобил марка „....“, модел
„....“ е управлявал същия с несъобразена скорост. При условията на евентуалност, също така,
моли, ако се приеме за основателен така предявения иск, размерът на претендираното
обезщетение да бъде намален. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото релевантни доказателства и взе
предвид релевантните доводи на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
По иска по чл. 411, ал. 1 от КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие, на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
С оглед твърденията на страните, безспорни и ненуждаещи се от доказване са
обстоятелствата, че към датата на настъпилото ПТП между ищецът и собственика на л.а.
марка „....“, модел „....“ е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ на МПС, че ответникът е бил застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на сочения за виновен водач на МПС, както и факта
на плащане на застрахователното обезщетение от страна на ищеца.
Всички останали факти подлежат на доказване от ищеца в настоящото производство,
като ответникът от своя страна следва да докаже твърдението си за съпричиняване.
Съдът намира, че въпреки направеното възражение от страна на ответника, по делото
предвид всички събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства е
безспорно и категорично доказан механизмът на настъпване на ПТП. В този смисъл са
както свидетелските показанията на разпитаните свидетели К. Я. - водач на лекия автомобил
марка „....“ ..... и свидетелката В. Г.- водач на лекия автомобил марка „....“, модел „....“, така
и изготвената и приета по делото съдебно - автотехническа експертиза. Отделно от това, за
установяване на механизма на настъпилия инцидент способства и приложения по делото
Двустранен протокол за настъпило ПТП, подписан от лицата. Действително, същият е
писмено доказателство, което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила, но доколкото същият се явява изцяло подкрепен от останалите събрани по делото
2
доказателства, съдът намира, че следва да го кредитира с доверие. В същия, като
обстоятелства при които е настъпило ПТП- то е направена скица, видно от която лекия
автомобил марка „....“, ..... се е движел направо, а лекият автомобил марка „....“, модел „....“
се е намирал от дясната му страна. Като виновен за настъпването на ПТП- то е посочен
водачът на лекия автомобил марка „....“, ..... – свидетеля К. Я.. Горните обстоятелства се
потвърждават и от разпита на двамата свидетели, като и двамата описват идентичен
механизъм на настъпване на ПТП, а именно при движение на нерегулирано с пътни знаци и
маркировка кръстовище водачът- свидетелят К. Я., управлявайки лек автомобил марка „....“,
....., отнел предимството на свидетелката В. Г., намираща се от дясната му страна,
управлявайки лек автомобил марка „....“, модел „....“.
Предвид изложеното, съдът намира, че механизма на настъпването на ПТП се явява
изцяло установен от събраните по делото доказателства. Отделно от това, съдът намира, че
доколкото ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил на последния част от
претендираното застрахователно обезщетение, то съдът намира, че същото обстоятелство би
могло да се кредитира като извънсъдебно признание на основанието за изплащане на
същото, а именно настъпването на ПТП по вина на лицето притежаващо застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника.
По отношение на направеното възражение от страна на ответника за вината за
настъпилото ПТП съдът намира, че същата се доказва както от събраните по делото гласни
доказателства, така и от заключението на изготвената автотехническа експертиза. В своя
разпит пред настоящия съдебен състав свидетелят К. Я. заявява, че именно той е виновния
водач за настъпването на процесното ПТП, доколкото другият участник в него се е намирал
от дясната му страна на кръстовище, което не е било регулирано с каквито и да било пътни
знаци. Същото обстоятелство се потвърждава и от подписания и приложен по делото
двустранен протокол за ПТП между страните. Това обстоятелство се явява потвърдено и от
заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза, съгласно която водачът
на лек автомобил марка „.... модел „....“ не е имал възможност да предотврати настъпването
на ПТП.
С оглед на това, съдът намира, че и това направено от ответника възражение се явява
неоснователно такова, а вината за настъпилото ПТП безспорно доказана от всички събрани
по делото доказателства и доказателствени средства, водещи до единствения възможен
извод, че същата е на водача на лекия автомобил марка „....“, ......
На следващо място, относно направеното възражение за липса на причинно-
следствена връзка между настъпилото ПТП и щетите, причинени на лек автомобил марка
„....“, модел „....“, съдът намира същото за неоснователно. Видно от дадения отговор на
вещото лице в изготвеното по делото заключение на автотехническа експертиза „щетите
нанесени на процесното МПС „.... ...., рег. № ...., се намират в причинно-следствена връзка с
механизма на получаване им при конкретното пътно - транспортно произшествие“, а
също експертът е посочил, че „не се констатират увреждания по л.а. .... ...., рег. № ....,
които да не съответстват на механизма на настъпилото ПТП“. Отделно от това, същото
3
обстоятелство се явява подкрепено от заявеното от свидетелката В. Г. в съдебно заседание
пред настоящия съдебен състав, че настъпилите увреждания на управлявания от нея лек
автомобил са били по калника, фаровете, еърбеците.
Предвид изложеното, съдът намира, че от всички събрани по делото доказателства се
установява, че всички щети в описа на застрахователя – ищец се намират в причинно –
следствена връзка с процесното ПТП.
Предвид горното, съдът намира за установено по делото, че по време на действието
на сключения между ищеца и трето за делото лице застрахователен договор по имуществена
застраховка “Каско” за марка „....“ модел „....“, е настъпило предвидено в него
застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени
вреди, прекият причинител на които и виновен за настъпилото ПТП е именно водачът на лек
автомобил марка „....“, ....., чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното
дружество. В този смисъл намира и за безспорно доказан предявения иск по основание.
Спорен е въпросът за размер на предявения иск.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение на
основание чл. 411 от КЗ, суброгационните права на застрахователя по имуществената
застраховка не са в обема и в размера, който последният е изплатил на собственика на
увреденото МПС. Напротив, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да се прилага корекционен коефициент
за овехтяване.
По отношение на размера на причинените вреди на управлявания лек автомобил
марка „....“, модел „....“ съдът намира, че следва да кредитира изцяло заключението на
изготвената съдебно - автотехническа експертиза. В приетото по делото заключение вещото
лице е посочило, че размерът на щетите нанесени на процесното МПС марка „....“, модел
„....“ възлиза на сумата от 2337,69 лв., определена съгласно Методиката към Наредба
№49/2014г. плюс включени 15,00 лв. ликвидационни разноски, т.е общо в размер на 2352,69
лв. Доколкото по делото не е оспорено заявеното от ищеца обстоятелство, че част от
претендираното застрахователно обезщетение му е било заплатено от ответника, то съдът
намира, че от всички събрани по делото доказателства се явява безспорно установено, че
дължимия на ищеца размер и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, се
равнява на сумата от 1014,76 лв.
По отношение на направеното възражение от страна на ответника за съпричиняване:
Настоящата съдебна инстанция намира, че същото следва да бъде доказано от
ответника, който се позовава на него. В този смисъл, видно от всички събрани по делото
доказателства направеното възражение се явява неоснователно. На първо място, от
събраните по делото гласни доказателства се установява, че водачите на леките автомобили
са се намирали на нерегулирано кръстовище, където с предимство е била свидетелката В. Г..
Видно от изготвеното по делото заключение на съдебно- автотехтническа експертиза,
4
същата не е допринесла за настъпването на произшествието. Относно посоченото от вещото
лице, че свидетелката Г. е управлявала лекия си автомобил със скорост около 40 км/ч., съдът
намира, че от събраните по делото доказателства не би могъл да се направи извод каква е
била максимално разрешената скорост в този пътен участък. В този смисъл направеното
възражение от страна на ответника се явява недоказано. Относно заявеното от свидетеля К.
Я., че максимално разрешената скорост в този пътен участък е 20 км/ч., съдът намира, че не
следва да го кредитира с доверие, доколкото същото се явява твърдение подлежащо на
доказване, което обаче не е доказано.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер от 430,00 лв., представляваща сбор
от сторените от последния съдебно - деловодни разноски в настоящото производство, от
които 50.00 лв. за държавна такса, 200.00 лв. - за депозит за вещо лице, 30 лв. - за депозит за
разпит на свидетел и 150.00 лв. - за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът няма право на разноски за настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. ...., да заплати на .... АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ....,
сумата от 1 014,76 лв., представляваща дължимо регресно вземане за платено по
застраховка "Каско" застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под №
**********/05.07.2021 г. във връзка с ПТП, реализирано на 03.07.2021 г. в гр. .... между л.а.
марка „....“, модел „....“ с рег. № .... и л.а. марка „....“, ..... с рег. № ...., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
25.02.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. ...., да заплати на .... АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ....,
сумата от 430,00 лв. – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5