РЕШЕНИЕ №98
Гр Видин, 14.12.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд гражданска
колегия в публичното заседание
на двадесет и
седми ноември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. В.
ЧЛЕНОВЕ
: А. П.
В. М.
при секретаря А. А. и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията А. П. гр.д.№ 348 по
описа за
2018 год.,
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивната
жалба на И. м. гр.Б., обл.Видин против Решение № 177 от 19.09.2018 г. по гр.д.№ 450
по описа за 2018г. на Белоградчишкия районен съд.
С обжалваното
решение са уважени предявените от М.Б.М. *** с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от
КТ за признаване уволнението на ищеца за незаконно
от длъжността "д. на И. м. Б.",
извършено със заповед № …/18.05.2018г. на Кмета на
Община Б., за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "д.на И. м. Б.",
при Община Б. и на ищеца са присъдени разноските по делото.
Поддържа се в жалбата, че
решението на БРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила , както и
необосновано. Излага се, че първоинстанционният съд
не е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани доказателства. РС е приел , че
проведената конкурсна процедура за
длъжността „д.“ на И. м. Б. е незаконосъобразна е доводът , че спечелилия
кандидат не отговаря на изискванията за стаж. Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение , като се отхвърлят исковете.
В срок е постъпил
отговор , с който се оспорва въззивната жалба.
В с.з. въззивникът поддържа въззивната жалба и моли да се отмени обжалваното решение
като се отхвърлят предявените от ищеца искове.
ВОС, като взе
предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази
приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
М/у ищеца и ответника е
съществувало трудово правоотношение/ТПО/ за заеманата от ищеца длъжност "д.
на И. М. Б.", възникнало на осн. чл. 96 КТ/ от конкурс/ и
споразумение по чл. 107 КТ от 2006 г. до 22.01.2016 г.
На 22.01.2016г. м/у ищеца и ответника
е сключено допълнително споразумение по чл. 119 КТ, в което е посочено, че
ТПО е с времетраене - за неопределен срок. За длъжността заемана от
ищеца на 04.05.2018г. бил проведен конкурс,
за който ищеца не е подал заявление за участие. Конкурса за длъжността "д.
на И. М. Б." е обявен със заповед № 150/19.03.2018г. на кмета на общ. Б. ТПО
на ищеца е прекратено със заповед № …./18.05.2018г. на осн. чл. 325 ал.1 т.8 КТ - поради "постъпване на
работа на работа на служител, който е спечелил конкурс"
Не се спори, че обявения за спечелил конкурса И. Ц. К. има
завършено висше образование по специалност "а." с придобита
образователно-квалификационна степен "м." Единствено в представената
автобиография на И. Ц. К. е отразено, че същия има трудов стаж през периода
м.09.2012г.- м.06.2014г. като гл. уредник в И. М. Б. и през периода
м.12.2009г.-м.04.2012г. - като гл. специалист "к."
в OA Б. Работил е и като археолог по гр. договори по
няколко месеца през 2015г., 2017г. и 2018г.
Видно от представения трудов договор
от 18.05.2018 г. спечелилият конкурса е постъпил на работа. Не се представиха
доказателства кога И. Ц. К. е получил съобщението по чл. 96 ал.1 КТ. Това обстоятелство се
установява от представения приемо-предавателен
протокол 18.05.2018г., тъй като тр. договор № ..../18.05.2018г. с И. Ц. К.,
влиза в сила считано от 21.05.2018г.
При
така установените фактически положения, съдът прави следните правни изводи:
За да е законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.8 от КТ следва да
са налице следните предпоставки:
Да е проведен конкурс за обявената за
заемане чрез конкурс длъжност, който да е приключил
успешно, т.е. да има кандидат, спечелил конкурса, както и лицето, което е спечелило конкурса, да е постъпило на работа. Последното обстоятелство
налага и прекратяването на трудовото правоотношение,
възникнало от трудов договор.
Съгласно чл. 90, ал. 1 КТ конкурс
се обявява за длъжност, която
е обявена за заемане с конкурс със закон, или
когато длъжността е свободна или предстои
да бъде освободена,
както и при продължително отсъствие на лицето, което
я заема, за времето до завръщането
му.
В настоящия случай по делото
са приети доказателства, от които е видно, че е бил
проведен конкурс за длъжността "д. на И. М.
Б., обявена за заемане
с конкурс, който приключил успешно – участникът И. Ц. К. бил класиран на първо
място от конкурсната комисия за заемане на процесната длъжност. При провеждането на конкурс обаче трудовото
правоотношение със заварения директор подлежи на прекратяване
на основание чл. 325, т. 8 КТ.
В издадената
от Кмета на О. Б. заповед № …./18.05.2018г. на осн.
чл. 325 ал.1 т.8 КТ е посочено, че трудовото
правоотношение с ищеца се прекратява считано
от 21.05.2018г., като мотивирано е изписано с постъпване на работа на служителя, спечелил конкурса – на основание
чл. 325 т.8 от
КТ. С класираната на първо мяст
в конкурса.
Предвид факта на постъпване
на работа на служителя, спечелил конкурса,
трудовия договор на ищеца е следвало
да бъде прекратен
без предизвестие и на основание ч л. 325 ал.1 т.8 от КТ.
От казаното до тук
следва извода, че и двете предпоставки
за законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.8 от КТ са налице.
В чл. 89 - 97 КТ се урежда способ
за възникване на трудово правоотношение
чрез конкурс. Законът предвижда следването на процедура, гарантираща
назначаването на най-способния кандидат за длъжност, определена
за конкурсна в закон, в акт на
Министерския съвет, на министър или
ръководител на друго ведомство или от работодателя.
Конкурсът се обявява от работодателя
по подходящ начин; допускането на кандидатите до конкурс се
извършва от комисия, назначена от работодателя,
чийто числен и квалификационен състав е с оглед характера на конкурсната длъжност, която комисия има задача
да провери дали подадените документи отговарят на изискванията, посочени в обявлението; на допуснатите кандидати се съобщава
писмено датата, часът на започване
и провеждане на конкурса; назначена от работодателя комисия, съставена от съответни специалисти,
провежда конкурса в съответствие с предвидено в обявлението; класира успешно издържалите конкурса кандидати, а трудово правоотношение възниква с лицето, което е класирано на първо място.
Разликата
в начина на възникване на трудовото
правоотношение определя същностните различията с трудово правоотношение, възникнало чрез сключване на трудов
договор по чл. 61, ал.1 КТ.
Съгласно чл. 90, ал.1 КТ длъжностите, които ще се заемат с
конкурс, се определят в закон, в акт на Министерския съвет, на министър или
ръководител на друго ведомство или от работодателя. Съгл.чл. 28, ал.1 ЗКН държавните, регионалните и общинските музеи
са културни и научни институти, които се създават, управляват, финансират,
преобразуват и закриват при условията и по реда на този закон и на ЗЗРК. Съгл.чл. 28, ал.5 ЗКН директор на общински музей може да бъде лице:
1. с висше образование с придобита образователно-
квалификационна степен "м." по специалност от съответното
професионално направление и 2. с
професионален опит: за общински музеи - три години професионален опит в съответното
професионално направление, а съгл.ал. 6 - правоотношенията с директорите на музеи по ал.5 възникват въз основа
на конкурс за срок от 5 години, освен в случаите, когато в
специален закон е предвидено друго. Съгл. § 5 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗЗРК/ДВ
бр.77 от 2012 г., в сила от 13.10.2012
г./ - Заварените към влизането в сила на този закон
безсрочни трудови правоотношения на директорите на държавни, общински и
регионални културни институти се запазват до обявяването на конкурс за
съответната длъжност при условията и по реда на този закон и Кодекса на труда,
но не повече от 6 месеца от влизането в сила на този закон.
При така установеното законово предписание следва извода,
че длъжността директор на общински и регионални музеи се заема след
провеждането на конкурс .
Твърдението на ищеца, че към момента на провеждане на
конкурса разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗИД на ЗЗРК е
неприложима по отношение на неговото ТПО и че 5-годишния срок, установен в
същата разпоредба следва да тече от 22.01.2016г./дата на последното доп.
споразумение/ е неоснователно.
Разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗИД на ЗЗРК урежда именно заварените
безсрочни трудови правоотношения, каквото е и конкретното правоотношение.
Налице е изрично законово предписание в специален закон, че за тази длъжност се
провежда конкурс.
Длъжността директор на общински музей/какъвто несъмнено е
И. М. гр. Б./ се заема чрез конкурс по силата на чл. 28, ал.6 от ЗКН, т. е.
длъжността е обявена за конкурсна в закон. В този случай
времетраенето на трудовото правоотношение е винаги
с определен срок, който е до провеждане на нов конкурс за длъжността, предвид което правоотношението не може да се
трансформира в безсрочно./ в т. см. Решение № 840/29.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3405/2008 г., II г. о., Решение № 174/06.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 94/2015 г., III г.о./
Отговорът на втория въпрос е следния : Като сключено в
противоречие с цитираната разпоредба - чл. 28, ал.6 ЗКН допълнително споразумение м/у страните от
22.01.2016г. с времетраене на ТПО - за неопределено време е
недействително.
При проведен конкурс по реда на
чл. 89 - 91 от КТ, трудовото отношение между страните възниква по силата
на самия проведен конкурс, какъвто е настоящия случай. За тези случаи законът предвижда сключването на споразумение по чл. 107 от
КТ, с което работодателят и
работникът или служителят уговарят размера на трудовото
възнаграждение, а могат да уговарят и други
условия на трудовото правоотношение. Споразумението по чл. 107
от КТ не е трудов договор.
По наведеното от ищеца
твърдение за опороченост на конкурсната процедура, съдът намира, че
в производството по иска с правно основание
чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ действително
съдът извършва обща проверка доколко
проведеният конкурс е отговарял на изисквания,
установени в закона, с оглед зачитане последиците от провеждането му. В конкретния случай съдът приема, че
е спазена е процедурата по провеждане на конкурса и не са нарушени
разпоредбите на раздел ІV, глава V от КТ.
Следва да се отбележи,
че решението на комисията по
провеждане на конкурса и на отделните
нейни членове не е предмет на
съдебна проверка, тъй като преценката
за професионалната подготовка и другите качества на кандидатите,
необходими за заемането на длъжността,
е въпрос на целесъобразност.
Съдът намира за неоснователно
заявеното в исковата молба твърдение, че към
момента на прекратяване на трудовият договор на ищеца, спечелилият конкурса не бил започнал
да изпълнява задълженията си по трудов договор. Трудовото правоотношение
между страните е прекратено на основание
чл. 325, т. 8 КТ, тъй като не
може да се
допусне съществуването на трудово правоотношение
с две лица за една и съща
длъжност - след успешно проведен конкурс лицето, което го е спечелило
е постъпило на работа. Действително старото трудово
правоотношение не се прекратява със
самия факт на спечелването на конкурса, а едва след като
кандидатът спечелил конкурса постъпи на работа. В конкретния случай спечелилият конкурса участник е постъпил на работа на
21.05.2018 г., поради което трудовият
договор на ищеца е прекратен, считано от 21.05.2018 г.
С оглед изложеното по отношение
на работодателя е възникнало субективното право да прекрати
трудовото правоотношение с ищеца поради постъпване
на работа на служителя, който
е спечелил конкурса, процесната заповед се явява
законосъобразна и конститутивният
иск за отмяната
й следва да се отхвърли.
Като акцесорен и следващ основателността на главния иск,
следва да се остави без последствия и иска за възстановяване на работа на ищеца на заеманата до уволнението длъжност.
Държавна такса върху отхвърлените
претенции не се дължи от
ищеца, тъй като на основание
чл.359 КТ производството по
трудови дела е безплатно за работниците
и служителите независимо от тяхното процесуално
качество на ищец или ответник,
като безплатността се разпростира върху всички държавни
такси и други разноски по съдебното
производство.
По правилата на чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника – 600 лв. разноски в производството -
адвокатско възнаграждение.
Поради несъвпадане на изводите на
първата с тези на въззивната инстанция, обжалваният съдебен акт следва да бъде
отменен, за което съображения са изложени подробно
по-горе.
Водим
от горното, Видинският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 177 от 19.09.2018 г. по гр.д.№ 450 по описа за 2018г. на Белоградчишкия районен
съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Б.М. *** с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване уволнението на
ищеца за незаконно от длъжността "д. на И. м. Б.", извършено със
заповед № …./18.05.2018г. на К. на О. Б., за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност "д. на И. м. Б.", при Община Б.
ОСЪЖДА М.Б.М. с ЕГН **********
***, да заплати на И. м. Б. РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО
за две съдебни инстанции за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните по
реда на чл.280 и сл ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :