№ 492
гр. гр. Добрич, 10.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500361 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4
против разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично
задължение №598 от 04.05.2022г. на ДРС по ч. гр. д. №1261/2022г. по описа
на същия съд, с което е отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против
длъжника М. Й. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д. за сумата от 691,90 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.02.2020 г. до
10.07.2021 г.
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес
от обжалване и в законоустановения срок.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното
производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
По подадено заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в
развилото се производство по ч. гр. д.№1261/2022г. по описа на РС Добрич е
издадена Заповед №598/04.05.2022г. за изпълнение на парично задължение, с
която е разпоредено длъжникът М. Й. Т. да заплати на заявителя следните
вземания, прехвърлени от „Ай тръст“ ЕООД на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с Приложение № 1 към договор за цесия от 23.08.2021 г.:
1
2000,00 лева, представляващо дължима главница по договор за паричен заем
№ 2158607, сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД на 02.01.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.04.2022
г., до окончателно изплащане на сумата; 381,11 лева, представляващо
обезщетение за забава върху главницата, за периода от 11.02.2020 г. –
28.04.2022 г.; 84,43 лева (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение),
представляваща направените съдебно-деловодни разноски по ч.гр. дело №
1261/2022 г. по описа на Районен съд Добрич.
С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за
изпълнение за следните суми: 691,90 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 10.02.2020 г. до 10.07.2021 г., както и в частта за сумата
над 381, 11 лева до пълния претендиран размер от 542, 54 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от
11.02.2020 г. – 28.04.2022 г.
Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд в
обжалваното разпореждане правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл.411,
ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка
дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.
Видно от съдържанието на договора, страните са уговорили заплащането на
възнаградителна лихва в размер на 40 % годишно. Съобразно разпоредбата
на чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.10, ал.2 ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер,
определен от МС, а съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода на
договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи
на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите
нрави определят максималния размер, до който може да се
уговаря възнаградителна парична лихва. Уговореният лихвен процент на
възнаградителната лихва следва да компенсира заемодателя за това, че се е
лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето
лице /кредитополучателят/, но да не води до неоснователното му обогатяване
за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се
прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички
относими обстоятелства.
Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на
ВКС, противоречива на добрите нрави се явява уговорката
за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
2
лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено
задължение - надвишаващата двукратния размер на законната лихва,
определен с акт на МС. В процесния случай задължението по договора за
кредит не е обезпечено и договорената възнаградителна лихва надхвърля
трикратния размер на законната лихва за претендирания период. При това
изводът на районния съд, че договореното възнаграждение противоречи на
добрите нрави е правилен.
Обжалваното разпореждане не страда от визираните в жалбата пороци и
следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на
парично задължение №598 от 04.05.2022г. на ДРС по ч. гр. д. №1261/2022г.
по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК против длъжника М. Й. Т., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Д. за сумата от 691,90 лева, представляваща възнаградителна лихва
за периода от 10.02.2020 г. до 10.07.2021 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3