Присъда по дело №4754/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 279
Дата: 20 декември 2022 г.
Съдия: Ивелина Христова - Желева
Дело: 20223110204754
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 279
гр. Варна, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
СъдебниМария П. ПопП.ва Гичева

заседатели:Силвия Т. Христова
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
и прокурора П. Н. П.
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Наказателно дело
от общ характер № 20223110204754 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ К. Т. Д. - роден на 21.01.2006г. в гр. Варна, българин,
български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, не работи, не учи, ЕГН
**********

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ

На 04.02.2022г. в гр. Белослав, обл. Варна, като непълнолетен, но можейки да
разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си,
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди“
модел 100 с peг. № В 8316 СА на стойност 1 750 лева, от владението на М. Я. М., без
негово съгласие с намерение да го ползва и го изоставил без надзор в гр. Белослав,
след като настъпили повреди на превозното средство на обща стойност 1 621,77
лева, в резултат на допуснато пътно транспортно произшествие с паркиран лек
автомобил „Нисан“ Алмера с peг. № В 9287 НВ, поради което и на основание ч л. 346,
ал. 2, т. 1 вр.ал. 1 вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 54, ал. 1 от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание
1
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.58А,
ал.1 от НК НАМАЛЯ с една трета и му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на основание чл. 69, ал. 1 вр.чл. 66, ал. 1 от НК
ОТЛАГА С ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано
от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 67, ал. 4 от НК УВЕДОМЯВА Местната комисия за борба с
противообществени прояви на малолетни и непълнолетни при Община – Белослав за
наложеното на непълнолетния наказание, като същата да организира полагането на
възпитателните грижи.

Веществените доказателства по делото – оптичен носител /CD-R „Maxell“/, съдържащ
записи от охранителна камера, оптичен носител /CD-R „Verbatim“/, съдържащ записи от
охранителна камера от ЕЕН 112, обтривки от волан, скоростен лост и вътрешната дръжка за
отваряне предна лява врата на лек автомобил „Ауди“ модел 100 с peг. № В 8316 СА,
сравнителни образци за ДНК анализ, иззети от К. Т. Д., намиращи се в кориците на делото
да останат към материалите по делото след влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д. да заплати сумата от
1 267.77 лева, явяваща се направените по делото разноски в полза на Държавата по сметка
на ОД на МВР – Варна.

Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15- дневен срок от днес пред ВОС.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ

към Присъда №279 от 20.12.2022г. по НОХД № 4754/2022г. по описа на
Варненския районен съд

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен на
22.11.2022г. обвинителен акт от Районна прокуратура-Варна, с който е възведено
обвинения срещу подсъдимия: К. Т. Д., роден на 21.01.2006г. в гр. Варна, българин,
български гражданин, неосъждан, неженен, ученик, с начално образование, и
адрес за призоваване: гр. Белослав, обл. Варна, ул. „Еделвайс" №13, ЕГН:
**********, за престъпление по чл. 346, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. 63, ал.1, т.3 от НК, за
това, че: на 04.02.2022г. в гр. Белослав, обл. Варна, ул. „Велико Търново“, като
непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на деянието си и да
ръководи постъпките си, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство -лек
автомобил „Ауди“ модел 100 с peг. № В 8316 СА на стойност 1 750 лв., от владението
на М. Я. М., без негово съгласие с намерение да го ползва и го изоставил без надзор в
гр. Белослав на ул. „Димитър Ватев“, след като настъпили повреди на превозното
средство - предна лява гума, предна лява джанта, предна броня, преден ляв калник,
преден капак, фар за мъгла, решетка средна долна, задна лява врата, заден ляв калник,
заден ауспух, ляв фар и преден ляв мигач, всички на обща стойност 1 621,77 лв., в
резултат на допуснато пътно транспортно произшествие с паркиран лек автомобил
„Нисан Алмера“ с peг. № В 9287 НВ.
В хода на разпоредителното заседание, по искане на участващия прокурор и със
съгласието на подсъдимия и неговия защитник, съдът допусна поправка на очевидна
фактическа грешка в обстоятелствената част на обвинителния акт, като определи в
него на страница първа от обв. акт - редове първи, втори, трети, шести, осми,
тринадесети и петнадесети да се чете фамилното име на подсъдимия като Д., вместо Д..
Тъй като подсъдимият към момента на съдебното заседание по делото е
непълнолетен, спрямо него бяха приложени особените правила за престъпления
извършени от непълнолетни, поместени в гл.30 от НПК.
Предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на подсъдимия
за разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27 от НПК , на
основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане на
разпоредително заседание.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК, като
по искане на подсъдимия бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият, при
условията на чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът намери, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, поради което и обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще
ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите и експертните
1
заключения, дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит на
подсъдимия, свидетелите и вещите лица.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното срещу
подсъдимия обвинение. Счита, че по безспорен и категоричен начин е установено от
обективна и субективна страна, че деянието по чл. 346, ал 2, т. 1 от НК е осъществено
от подс. Д.. Предлага на същия да бъде наложено условно наказание лишаване от
свобода, което предлага да бъде към минимума поради крехката възраст на
подсъдимия, неговото самокритично отношение, и събраните данни, че след това
деяние предмет на производството няма извършено друго такова. Намира за уместно
по време на изпитателния срок на осн.чл. 67 от НК да се възложат на местната комисия
към Община - Белослав възпитателни грижи спрямо осъдения. По отношение на
веществените доказателства- оптични носители и образци за ДНК анализи предлага да
останат по делото, а направените разноски да се възложат на родителите на
подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия - адв.К.С. моли на подс. да бъде наложено справедливо
наказание, като предлага наказанието да бъде около минимума. Счита, че следва да
бъде отчетена крехката му възраст, както и обстоятелството, че има говорен
недостатък.
Подсъдимият К. Д. се признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В последната си дума изразява
съжаление за деянието си. Твърди, че работи и помага на родителите си.

След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият К. Т. Д. е роден на 21.01.2006г. Той е с начално образование, неженен,
неосъждан, неработи и не учи. Притежава ЕГН **********. Подсъдимият живеел с
майка си, брат си и сестрите си в гр. Белослав. Родителите на Д. били разделени, като
баща му живеел и работел в Германия, а майка му имала нов партньор.
Д. посещавал училище, но не се справял добре с учебния процес. Завършил начално
образование, след което продължил образованието си в самостоятелна форма на
обучение в ПГ „Димитър Солунски“ гр. Белослав. Поради липса на училищна
ангажираност К. Д. помагал на семейството си, като работел на частно при хора от
града, но по - често се събирал с приятели. Приятелският кръг на Д. бил от лица,
извършващи противообществени прояви, поради което майка му - свидетелката Д. В.,
се опитвала да го отдели от тях. Родителският контрол над непълнолетния обвиняем не
бил ефективен и той бил установяван няколкократно като извършител на
противообществени прояви.
Въпреки, че до момента К. Д. не бил осъждан, той се водел на отчет в детска
педагогическа стая към 04 РУ Варна от началото на 2020г. по повод участия в
извършването на кражби и противозаконни отнемания на МПС. В тази връзка спрямо
Д. били образувани и разгледани няколко възпитателни дела в Местната комисия за
борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни към Община
Белослав. С Решение по възпитателно дело №6/12.12.2019г. на подс. била наложена
2
възпитателна мярка „Поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател“ за
срок от 6 месеца поради участие в извършена кражба по чл. 194, ал.3 от НК. С Решение
по възпитателно дело №1/20.01.2020г. на К. Д. била наложена възпитателна мярка
„Поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател“ до 01.02.2021г. поради
извършено деяние покриващо признаците на престъпление по чл. 346, ал.2, т.1 НК.
През август 2022г. спрямо Д. отново било разгледано възпитателно дело заради
участието му в отнемане на МПС.
Свидетелят А.А. притежавал лек автомобил „Ауди“, модел „100“, с peг. № В 8316
СА. През 2019г. А. продал автомобила на свой приятел - свидетеля М. М. от гр.
Белослав. М. придобил автомобила за сумата от 2 000 лв., но без да бъде спазена
изискуемата от закона форма- без писмен договор за покупко- продажба на МПС с
нотариална заверка на подписите.
От 2019г. свидетелят М. използвал лек автомобил „Ауди“, модел „100“, с peг. № В
8316 СА, като обичайно го държал паркиран пред дома си в гр. Белослав на ул.
„Велико Търново“ №34. Св. М. направил модификации по автомобила, изразяващи се
в монтирането на допълнителен ключ за подаване на контакт и бутон до стартера, от
който се стартирал двигателят. Чрез тези модификации автомобилът можел да се
запали и без контактния ключ да е в стартера. При въртене на волана, без ключа да е в
стартера, воланът се заключвал. Затова при управление на автомобила било
необходимо да се постави ключът в стартера, въпреки, че не бил необходим за
запалване на двигателя.
През 2021г. св.М. М. живял на семейни начела с лелята на подс. К. Д. и покрай нея
познавал Д.. Последният се бил возел в автомобила на М. и знаел за как се стартирал
двигателя. Няколко пъти подс.Д. изразявал желание да шофира автомобила на св.М.,
но той му отказвал. След раздялата между св.М. и лелята на Д., отношенията между
подс. и св.М. се преустановили и те рядко се срещали в града.
Подс. К. Д. нямал необходимата възраст и образование, за да придобие
правоспособност за управление на МПС, но изпитвал желание да управлява МПС.
Воден от стремеж да шофира МПС, подс. К. Д. взел решение да отнеме лекия
автомобил „Ауди“, модел „100“, с peг. № В 8316 СА, собственост М. М.. В изпълнение
на решението си на 03.02.2022г. подс. Д. се обадил по телефона на св.М. и пожелал да
се видят. Свидетелят М. се съгласил и го поканил в дома си. Около 18,30 часа на
03.02.2022г. подс. Д. посетил дома на М.. Двамата си говорили, вечеряли заедно, след
което подс. заявил, че е станало късно и не му се прибира по тъмно. Помолил М. да
остане да нощува у тях. Св. М. М. се съгласил и му приготвил една от стаите в къщата
си. Към 21,00 часа М. си легнал, а подс.Д. останал в приготвената му стая. Подс. Д.
изчакал св.М. да заспи и малко след полунощ на 04.02.2022г., взел ключа за лекия
автомобил „Ауди“, модел „100“, с peг. № В 8316 СА. След като се сдобил с ключа за
автомобила на св.М., подс. Д. се обадил на своя приятел – св. Н.Г.. Д. споделил с Г., че
е взел ключовете за колата на чичо си М. М. и поканил Г. да се повозят. Св.Г. се
съгласил и тръгнал към къщата на свидетеля М.. Подс. Д. излязъл от дома на М. с
ключа за горепосочения лек автомобил. Качил се в колата и запалил двигателя. След
това привел автомобила в движение и се насочил към старите гробища на града, където
се срещнал със св.Н.Г.. Подс. спрял автомобила и в него се качил Г.. Двамата се возили
в гр. Белослав, като автомобила се управлявал от подс. Д.. След това подс.Д.
3
предоставил на св.Г. възможността да шофира лекия автомобил. След като св.Г.
покарал малко, подс.Д. отново поел управлението на лекия автомобил и го шофирал в
гр. Белослав и околността.
Около 02,20 часа на 04.02.2022г. подс. К. Д. шофирал в гр. Белослав по ул.
„Димитър Ватев“, когато загубил контрол над управляваното от него МПС и то
напуснало пътното платно, качвайки се на тротоара пред №56. Там бил паркиран лек
автомобил „Нисан Алмера“, с peг. № В 9287 НВ, собственост на св. И.Д.. Настъпило
пътно транспортно произшествие, при което управлявания от подс. лек автомобил
„Ауди“, модел „ 100“ с peг. № В 8316 СА, с предната си лява част ударил странично в
лявата част паркирания лек автомобил „Нисан Алмера“, с peг. № В 9287 НВ. От удара
между двата автомобила, лекият автомобил „Нисан“ се изместил на дясно и се опрял в
оградата на къщата на свидетеля И.Д., а лекия автомобил „Ауди“ продължил
движението си напред и се ударил в дърво, намиращо се на тротоара на ул. „Димитър
Ватев“ пред номер 54. Подс.Д. и свидетелят Г. не пострадали от настъпилото пътно
транспортно произшествие и успели да излязат от автомобила. Подсъдимият взел
ключа на автомобила и тръгнал пеша към дома на св.М., а св. Г. се прибрал в дома си.
Подс. влязъл в къщата на св.М., без да го събужда и оставил ключа за автомобила на
масичката, от където по-рано го взел.
От силния шум при настъпилото пътно транспортно произшествие свидетелите В.С.
и И.Д.., живущи на ул. „Димитър Ватев" №56, се събудили. Свидетелят С., който спял
в стая с прозорец към улицата, погледнал навън и видял, че автомобилът на чичо му
(св.И.Д.) бил изместен с няколко метра, а по нататък по улицата лек автомобил „Ауди“
бил ударен в дърво, а фаровете му все още светели. В 02,21 часа св. В.С. се обадил на
тел. 112 и съобщил за настъпилото пътно транспортно произшествие пред дома му.
Сигналът на св.С. за настъпило пътно транспортно произшествие бил предаден на 04
РУ Варна, Участък „Белослав и Аврен“. За посещение на получения сигнал бил
изпратен автопатрул на Участък „Белослав и Аврен“в състав свидетелите К.Д. и С.М..
Двамата установили на място катастрофиралия в дърво на ул. „Димитър Ватев“ пред
№54 автомобил „Ауди 100“, с peг. № В 8316 СА и докладвали на ОДЧ на 04 РУ Варна.
Оперативният дежурен в 04 РУ Варна направил справка по номера на лек автомобил
„Ауди“ с peг. № В 8316 СА и установил, че същият е собственост на свидетеля А.А..
Последният бил потърсен по телефона и след като се осъществил контакт с А., той
обяснил, че автомобилът е продаден на св.М. М. от гр. Белослав. След обаждането от
служители на МВР, А. на свой ред се обадил на св.М.. Подс.К. Д. чул, че телефонът на
св.М. звъни и го събудил. Свидетелят М. провел телефонен разговор със св.А.А., който
го уведомил, че с лек автомобил „Ауди“, модел „100“ с peг. № В 8316 СА е причинено
ПТП. Св. М. останал учуден от тази информация, като заявил, че колата е пред дома
му. Подс. К. Д. казал на св. М., че ключовете на колата са на мястото си и двамата
излезели на улицата, за да проверят. Тогава св.М. установил, че автомобила му го
няма. Подс. изказал предположение пред св.М., че вероятно някой го е откраднал. След
това двамата се върнали в къщата.
Междувременно полицейските служители- свидетелите К.Д. и С.М. отишли до
дома на М.. При позвъняване на входната врата им било отворено от подс. К. Д., след
това излязъл и св. М. М.. Служителите на МВР започнали разговор с М. относно
местонахождението на автомобила, той ли го е управлявал, давал ли го е на някой. М.
4
отрекъл да е управлявал автомобила през нощта и да го е предоставял на някой да го
управлява. През цялото време подс.К. Д. присъствал на разговорите между
служителите на МВР и св.М. М., държал се нервно, но не споделил, че именно той е
взел колата, управлявал я е и е допуснал пътно транспортното произшествие.
Дежурна оперативно-следствена група извършила оглед на двата автомобила,
участвали в настъпилото пътно транспортно произшествие в гр. Белослав. В хода на
огледа били иззети обтривки за ДНК анализ от волана, скоростния лост и дръжката на
предна лява (шофьорската) врата. След приключване на огледа св.М. прибрал
автомобила си, който след настъпилите по него повреди бил практически
неизползваем.
В хода на разследването с протокол за доброволно предаване били взети сравнителни
образци от подс.К. Д. за ДНК анализ и била назначена ДНК експертиза на иззетите
обтривки при огледа на лек автомобил „Ауди“, модел „100“ с peг. № В 8316 СА. При
експертното изследването на предоставените обекти се установило, че в изготвените
обтривки от волана и дръжката на предна лява врата не се откривал достатъчен
клетъчен материал, за да се изолира ДНК профил на конкретно лице. В обтривката от
скоростния лост се открил клетъчен материал на повече от две лица, в различно
съотношение. Същият бил сравнен с този на К. Д., но нямало съвпадение
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно авто-
оценителна експертиза /л. 85-93 от ДП/. Видно от заключението на същата в резултат
на настъпилото пътно транспортно произшествие с лек автомобил „Ауди“, модел
„100“, с peг. № В 8316 СА последователно в паркирания лек автомобил „Нисан
Алмера“ с peг. № В 9287 НВ и дърво са настъпили повреди по автомобила собственост
на св.М., а именно: били увредени предна лява гума, предна лява джанта, предна
броня, преден ляв калник, преден капак, фар за мъгла, решетка средна долна, задна
лява врата, заден ляв калник, заден ауспух, ляв фар и преден ляв мигач, като
стойността на всички щети възлизала на обща стойност 1 621,77 лв. Вещото лице
установило и следните увреждания по лек автомобил „Нисан Алмера“ с peг. № В 9287
НВ -преден ляв калник, предна броня, преден капак, преден ляв мигач и предна лява
врата, чиито ремонт възлизал на 730,41 лв. Според заключението на вещото лице
пазарната стойност на лек автомобил „Ауди“, модел „100“ с peг. № В 8316 СА,
възлиза на 1 750 лв. Тъй като стойността на нанесените щети по лек автомобил
„Ауди“, модел „100“ с peг. № В 8316 СА възлизали на над 70% от стойността на самия
автомобила, вещото лице дало заключение, че е икономически неизгодно да се
ремонтира и възстановява автомобила.
В хода на ДП била назначени и изготвена съдебно-психиатрична експертиза /СПЕ/
/л.95-97 от ДП/ на подс. К. Д., видно от заключението на която последният не страда от
психично разстройство. Той не бил в краткотрайно или продължително разстройство
на съзнанието, поради което е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното от него и да ръководи постъпките си. Вещото лице дало заключение, че
деянието е извършено поради лекомислие.
От приетите по делото справки съдимост, ведно с бюлетини за подс.Д. е видно, че
същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие
5
за установена въз основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията на
подсъдимия Георгиев, който изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, от показанията на свидетелите М. Я. М. , Д. Д. В., А.Д.А.,
И.В.Д., В.Д.С., К.Д.Д., С.Р.М., Н.Г.Г., дадени в хода на досъдебното производство, от
показанията на свидетелите Д. Д. В., Т. Д. Т. и Б. М. дадени в съдебното производство,
протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум към него, съдебно-
психиатрична експертиза, съдебно авто- оценителна експертиза, протокол за вземане
на образци за сравнително изследване, ДНК експертиза, писмо и справки от сектор
„Пътна полиция“- Варна, писмо от РЦ 112- Варна, справка съдимост, характеристична
справка, писмо от Община Белослав и решения на МКБППМН, както и от другите
писмени материали по делото, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, не оспорени
от страните, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимия К. Д., тъй като същите
напълно кореспондират с останалия събран доказателствен материал.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите М. Я. М. , Д. Д. В., А.Д.А.,
И.В.Д., В.Д.С., К.Д.Д., С.Р.М., Н.Г.Г., Т. Д. Т. и Б. М., тъй като същите са
непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се и кореспондиращи със
заключението на приобщената по делото СПЕ, САТОЕ, ДНКЕ и с останалия
доказателствен материал.
Съдът приема заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство
САТОЕ, ДНКЕ, като компетентни и безпристрастни. Съдът приема като компетентно и
безпристрастно и заключението по назначената СПЕ, като от това заключение не
приема единствено становището на вещото лице, че деянието е извършено от
подсъдимия поради лекомислие, за което ще изложи подробни мотиви по нататък в
изложението си. Освен това кредитира и всички писмени и веществени материали,
приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви по между
си и съответстват на установената фактическа обстановка.
Както беше отбелязано по-горе, съдебното следствие протече по реда на
диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият Д. доброволно,
съзнателно и при яснота за последиците от това, призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. От коментирания по-горе доказателствен
материал, съдът прави извод за подкрепеност на направените признания от валидно
събрани доказателства в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи, че
поради характера на проведената диференцирана процедура, съдът не дължи анализ на
доказателствената съвкупност, в обем който би бил изискуем при мотивиране на
съдебния акт ако делото се разглежда по общите правила, а само положителна
констатация за подкрепеност на самопризнанието от събраните на досъдебното
производство доказателства. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение
359/14.01.2016 г. по н.д. № 1214/2015 на Трето н.о., решение № 9/01.04.2016 г. по н.д.№
1593/2015 г на Първо н.о. и др. При разглеждане на делото по реда на тази
диференцирана процедура, е необходимо и достатъчно по делото да са надлежно
събрани доказателства, които, заедно с направеното самопризнание, да потвърждават
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да е
задължително те да са абсолютно еднопосочни и напълно и изцяло да съответстват на
всички приети за установени факти (ТР № 1 / 2009 год.на ОСНК на ВКС, т. 4). В
случая, такива доказателства се извеждат от обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите по делото М. Я. М. , Д. Д. В., А.Д.А., И.В.Д., В.Д.С., К.Д.Д., С.Р.М.,
6
Н.Г.Г., Т. Д. Т. и Б. М., от заключението на съдебно авто- оценителна експертиза
относно стойността на инкриминирания лек автомобил и относно стойността на
повредите по него и по лекия автомобил „Нисан Алмера“, от заключението на СПЕ
относно способността на подсъдимия да разбира свойството и значението на
извършеното. Всички факти, съдържащи се в гласните доказателствени източници са
преки доказателства, според отношението им към главния факт на процеса и първични,
според източника им. Оценени по действителното им съдържание, те не пораждат
съмнения за достоверността им.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на
всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:

Подс. К. Т. Д., роден на 21.01.2006г. в гр. Варна, българин, български гражданин,
неосъждан, неженен, ученик, с начално образование, и адрес за призоваване: гр.
Белослав, обл. Варна, ул. „Еделвайс" №13, ЕГН: ********** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 346, ал.2, т.1 вр. ал.1
вр. 63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 04.02.2022г. в гр. Белослав, обл. Варна, като
непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на деянието си и да
ръководи постъпките си, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство -
лек автомобил „Ауди“ модел 100 с peг. № В 8316 СА на стойност 1 750 лева, от
владението на М. Я. М., без негово съгласие с намерение да го ползва и го изоставил
без надзор в гр. Белослав, след като настъпили повреди на превозното средство на
обща стойност 1 621,77 лева, в резултат на допуснато пътно транспортно произшествие
с паркиран лек автомобил „Нисан“ Алмера с peг. № В 9287 НВ.
Съдът намира, че обвинението спрямо подс. Д. е доказано по несъмнен и безспорен
начин. В тази връзка обвинението се подкрепя от показанията на св.Н.Г., с който
подсъдимия е споделил как точно е взел и запалил автомобила, както и е възприел
настъпилото ПТП. Обвинението е подкрепено и от показанията на св.М. М., който
сочи, че в нощта на инцидента не е управлявал автомобила, като единственото лице
било в дома му по това време е бил подсъдимият. Безспорно обвинението е
подкрепено и от заключението на съдебно-автотехническата и оценителната
експертиза, която е категорична, че повреди по превозното средства са настъпили –а
именно увредени са предна лява гума, предна лява джанта, предна броня, преден ляв
калник, преден капак, фар за мъгла, решетка средна долна, задна лява врата, заден ляв
калник, заден ауспух, ляв фар и преден ляв мигач, като стойността на всички щети
възлизала на обща стойност 1 621,77 лв., а пазарната стойност на лек автомобил
„Ауди“, модел „100“ с peг. № В 8316 СА, възлиза на 1 750 лв. Така повреда е
настъпила и за друго МПС- Нисан Алмера- по преден ляв калник, предна броня,
преден капак, преден ляв мигач и предна лява врата, чиито ремонт възлизал на 730,41
лв.
Възприетата от съда фактическа обстановка не се оспорва от подс. Д., който в с.з
заявява съжаление за стореното. Нещо повече, същият още в хода на ДП е признал за
стореното. Налице е верига от преки и косвени доказателства по делото, които в своята
съвкупност установяват безпротиворечиво, както предмета на престъпно посегателство
7
и начина на осъществяването на деянието, а така също и неговия автор. Всички
доказателства водят до единствения възможен извод, че има престъпление и то е
извършено виновно от подсъдимия. Предвид това съдът намира, че обвинението
спрямо подсъдимия Д. е доказано по несъмнен начин.
Субект на престъплението е вменяемо, непълнолетно, осъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 346 ал.2 т.1, вр. ал.1 от НК е
осъществено и се изразява в противозаконно отнемане на МПС - лек автомобил
„Ауди“ модел 100 с peг. № В 8316 СА на стойност 1 750 лева, от владението на М. Я.
М. т.е без съгласието на неговия владелец и без това да е позволено от закона.
Престъплението е довършено, тъй като подсъдимият е установил фактическа власт над
автомобила, отдалечавайки се с него, управлявайки го в гр.Белослав и околностите му.
Той е прекъснал фактическата власт на св.М.М. върху владяното от него моторно
превозно средство, без да има за това съгласие от негова страна. Лекият автомобил
представлява моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 и т. 12, . “а” от ДР на
ЗДвП. Подсъдимият е прекъснал фактическата власт на досегашния владелец –върху
владения от него товарен автомобил и е установил своя фактическа власт върху
същия. Доколкото по делото не се установи валидно правно основание, въз основа на
което Д. да има право да упражнява фактическа власт върху инкриминираното МПС,
то същото е било „чуждо“ по отношение на него и държането на това МПС не му се е
следвало. Обективно, владелецът на отнетото МПС не е дал съгласие за упражняване
на фактическа власт върху автомобила, от страна на подсъдимия. Следователно,
прекъсването на досегашната фактическа власт върху инкриминираната вещ е
извършено не на законно основание и поради това е противозаконно.
Квалификацията по т.1, пр.1 на чл. 346, ал.2 от НК се обуславя от това, че е
последвала повреда на превозното средство. Съгласно ТР №42/20.06.84 г. по н.д.№
34/84 г. на ОСНК „Последвала“ е всяка настъпила повреда по време на отнемането,
при ползването или изоставянето на превозното средство. В случая от доказателствата
по делото е установено с категоричност, че докато е ползвал МПС подсъдимият е
изгубил контрол над него, автомобилът е напуснал пътното платно, качвайки се на
тротоара, където с предната си лява част ударил странично в лявата част паркирания
лек автомобил „Нисан Алмера“, с peг. № В 9287 НВ. От удара между двата
автомобила, лекия автомобил „Нисан“ се изместил на дясно и се опрял в оградата на
къщата на свидетеля И.Д., а лекия автомобил „Ауди“ продължил движението си
напред и се ударил в дърво, намиращо се на тротоара на ул. „Димитър Ватев“ пред
номер 54. В резултат на което са настъпили повреди по автомобила- увредени предна
лява гума, предна лява джанта, предна броня, преден ляв калник, преден капак, фар за
мъгла, решетка средна долна, задна лява врата, заден ляв калник, заден ауспух, ляв фар
и преден ляв мигач. Повреждането представлява въздействие върху субстанцията на
вещта, което я прави изцяло или отчасти временно негодна за ползване, съобразно
нейното предназначение. В настоящия случай, след отнемане на МПС – лек автомобил,
и по време на неговото ползване от подсъдимия, по МПС са причинени повреди –
описани по-горе, стойността на които не е малозначителна, а напротив значителна, в
размер на 1 750 лв. С оглед на горното и съдът прие, че този квалифициращ признак на
обвинението спрямо подс.Д. е доказан по безспорен и категоричен начин.
Квалификацията по чл.63, ал.1, т.3 от НК се определя от обстоятелството, че под.
К. Д. е бил непълнолетен- към момента на извършване на деянията същият е бил на 16-
годишна възраст.
От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
пряк умисъл. Д. е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и пряко ги е целял. В съзнанието му е
имало оформени представи, че товарният автомобил представлява чужда вещ, върху
които той не може да упражнява никакви права, както и че по начина, по който
8
въздейства върху този автомобил – влизайки в него и привеждайки го в движение, се
прекъсва фактическата власт на лицето, което го владее, без да има за това получено
съгласие от това лице. Въпреки наличните в съзнанието си представи, подсъдимият
пряко е целял да установи своя фактическа власт върху чуждото МПС. Съдът намира
за безспорно установено и типичното, за този вид престъпление, намерение - да бъде
ползвано отнетото МПС, като намерението се доказва от последващите действия на
подсъдимия – привеждането на МПС в движение, неговото управление на значително
разстояние в гр.Белослав. По отношение на квалифициращото обстоятелство –
“последвала повреда на превозното средство”, съдът намира, че законът не изисква
задължително форма на вината “умисъл” по отношение на това квалифициращо
обстоятелство, а е достатъчно и когато деецът е действал с форма на вината
„непредпазливост“ по отношение повредата на МПС, като опора за този си извод
настоящата инстанция черпи от разпоредбата на чл. 11, ал. 5 НК, намираща се в
Общата част на НК и валидна за всички престъпления, отразени в
особените наказателноправни норми. Затова настоящият съдебен състав намира, че от
доказателствата по делото не се установява умишлено поведение, насочено към
повреждане на отнетия лек автомобил. Разпоредбата на чл.11, ал.5 от НК е
категорична, че когато законът квалифицира деянието като по-тежко престъпление
поради настъпването на допълнителни общественоопасни последици, ако не се изисква
умисъл за тези последици, деецът отговаря за по-тежкото престъпление, когато по
отношение на тях е действувал непредпазливо. Именно такъв е и настоящия случай.
Затова настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото не се
установява умишлено поведение, насочено към повреждане на отнетия автомобил,
поради което приема, че подсъдимият се е отнасял към това квалифициращо
обстоятелство с форма на вината „непредпазливост“.
По изложените съображения настоящата инстанция прие, че подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 346, ал. 2,
т. 1, пр.1, вр, ал. 1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и го призна за виновен в извършването на
това престъпление.
Като подбуди за извършване на престъплението, съдът установи формиран у
подсъдимия стремеж за ползване на чуждо МПС по неправомерен начин, предизвикан
от ниското му правно съзнание и желанието му да управлява МПС. Този фактор, го е
мотивирал за извършване на деянието, явяващо се в разрез с установения в страната
правов ред по отношение транспортната сигурност .
Подсъдимият Д. към датата на осъществяване на деянието е бил непълнолетен и
съгласно чл.31, ал.2 от НК като такъв е наказателноотговорен, ако е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В конкретния
случай, по делото е била назначена съдебно- психиатрична експертизи, от
заключението на която е видно, че липсват каквито и да било съмнения, че
подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Съдът в настоящия състав счита, че по отношение на Д. не
са налице и основанията за приложение на чл.61 от НК, тъй като спрямо него са
прилагани мери по ЗБППМН включително и за еднородни деяния като процесното. В
случая престъплението представлява голяма обществена опасност. Преценката дали
същото е с голяма обществена опасност, или не се прави с оглед конкретната му
тежест, последиците от него, отражението му в обществото и др., а не само с оглед на
правната му квалификация. В случая подсъдимият е непълнолетен, неправоспособен
водач, като в резултат на деянието му са настъпили повреди не само за противозаконно
отнетият автомобил, но и за друго МПС. Деянието му е поставило в опасност и друго
непълнолетно лице, пътувало в автомобила. То не е извършено от Д. поради
увлечение или лекомислие, за да стои пред първоинстанционня съд въпроса дали
9
спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки по ЗБППМН. В тази
връзка следва да се спомене, че съдът не приема посоченото в експертното заключение
по назначената СПЕ, че деянието е извършено поради лекомислие. Съгласно
възприетите постулати в Постановление № 6 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС
относно съдебната практика по делата за престъпления, извършени от непълнолетни
„лекомислието“ е свързано с интелекта на непълнолетния и изразява недостатъчната
му способност правилно да преценява характера, значението и запретеността на
престъпното деяние, последиците от извършването му и др. В случая обективните
действия на подсъдимия сочат на предварително планиране на деянието. Същият е
потърсил контакт с пострадалия, отишъл е на гости при него и е останал там под
претекст, че е станало късно, за да се прибере в дома си, като единственото му
намерение е било да изчака М. да заспи, за да се снабди с ключовете за автомобила,
което е и сторил. А впоследствие след настъпилото ПТП с инкриминирания автомобил
се е завърнал в дома на пострадалия, без да му съобщи за стореното, като е върнал
ключовете за превозното средство на мястото, от което ги е взел. Горното сочи на
добре обмислена и преценена постъпка, която далеч се разграничава от лекомислена
проява.
При индивидуализация на наложеното наказание на подс. Георгиев за
престъплението чл. 346, ал. 2, т. 1, вр, ал. 1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, съдът съобрази
обуславящите отговорността обстоятелства и обществената опасност на деянието и
дееца. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете обстоятелството, че
спрямо подс. вече са били налагани мерки по ЗБППМН, включително и за еднородни
на процесното деяние, които очевидно не са оказали нужното въздействие, както
и обстоятелствата, и начина на осъществяване на деянието. Настоящата инстанция
счита, че като смекчаващо отговорността обстоятелство, следва да бъде
отчетена младата му възраст, здравословното му състояние /подс. страда от
разстройство в плавността на протичане на речта - заекване/, нездравата семейна среда,
в която е отрасъл и съдействието, оказано в хода на ДП. Същият е признал вината си,
като е предоставил образци за сравнително изследване по делото, необходими за
нуждите на ДНК експертиза. Самопризнанието в съдебното производство, предвид
процедурата, по която протече съдебното производство, не би могло да се приеме за
смекчаващо отговорността обстоятелство както предлага прокуратурата, тъй като това
би било в разрез със задължителната съдебна практика по приложение на института на
съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК - т.7 от Тълкувателно решение
№1 от 06.04.2009г. по т.д.№1/2008г., ОСНК на ВКС. Съгласно цитираната точка от ТР,
при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието
по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство. Наличието на посочените по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства обаче не води до извод за многобройност и
изключителност, така щото и най- лекото предвидено в закона наказание да се явява
несъразмерно тежко и да е налице необходимост от замяна на предвиденото наказание
лишаване от свобода с наказание „Пробация“. Напротив, от доказателствата по делото
и приложените решения по възпитателни дела е видно, че е налице завишаване на
обществената опасност на деянието в настоящият случай, като според настоящият
състав на съда същото не е било извършено от него поради лекомислие или увлечение,
тъй като е била налице подготовка и планиране на същото. Горното сочи на
предварително обмислена постъпка, от извършването на която е имал възможност да
се откаже, а не такава, осъществена под влиянието на внезапно възникнали емоции. С
оглед на това настоящата инстанция счита, че налагане на наказание „Пробация“ в
10
настоящия случай, не би довело до постигане целите на наказанието, визирани в
нормата на чл.36 от НК. Предвид горното и съобразявайки изложените по – горе
обуславящи отговорността обстоятелства, при превес на смекчаващите такива,
настоящата инстанция счита, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание
за престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1 вр, ал. 1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК при
условията на чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.54, ал.1 от НК. За това престъпление след
приложението на задължителната редукция по чл.63, ал.1, т.3 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до 3г. Съдът счита, че целите на наказанието съгласно
чл.36, ал.1 от НК ще се постигнат ако на подсъдимия К. Д. за това престъпление
бъде определено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА. Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на
деянието и с личността на дееца, с превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което съдът намира, че наказание именно в този размер /над
предвидения законов минимум/ би постигнало целите както на специалната, така и на
генералната превенция и би било съответно на извършеното, и на личността на
извършителя. Това наказание според настоящия състав, ще удовлетвори на първо
място целта на индивидуалната превенция на наказателната отговорност. Наложеното
наказание лишаване от свобода ще отнеме възможността на подс. да върши други
престъпления и ще го предупреди за сериозността и последиците на санкцията. Не на
последно място, наложеното наказание ще въздейства предупредително и върху
останалите членове на обществото, като ще ги провокира от въздържане към подобно
престъпно поведение. Предвид горното, след като определи наказание на подсъдимия
Д.- „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, на основание чл.58а, ал.1 от НК
съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. Предвид
факта, че до датата на извършване на деянието, предмет на настоящото производство,
подсъдимият Д. не е осъждан, както и предвид фактът, че подс. все още е във възраст
на непълнолетие, намери, че той не следва да бъде изолиран от обществото, като
наложеното наказание следва да бъде отложено. Като съобрази и че съгласно чл.69,
ал.1 от НК изпитателният срок за непълнолетни лица е от една до три години, намери,
че наказанието следва да бъде отложено с изпитателен срок от ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА. Съдът намира, че именно така индивидуализираният изпитателен
срок би имал нужното поправително, възпитателно и възпиращо въздействие спрямо
конкретния подсъдим Д..
Липсата на правоспособност да управлява МПС, препятства съда да приложи
разпоредбата на чл. 346, ал. 4 НК и да лиши подсъдимия от право да управлява МПС,
тъй като никой не може да бъде лишен от право, което не притежава.
На основание чл. 67, ал. 4 от НК съдът постанови да бъде уведомена Местната
комисия за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни при
Община – гр.Белослав за наложеното на непълнолетния наказание, като указа същата
да организира полагането на възпитателните грижи спрямо непълнолетния.
Съдът се произнесе и относно веществените доказателства по делото – оптичен
носител /CD-R „Maxell“/, съдържащ записи от охранителна камера, оптичен носител
/CD-R „Verbatim“/, съдържащ записи от ЕЕН 112, обтривки от волан, скоростен лост и
вътрешната дръжка за отваряне предна лява врата на лек автомобил „Ауди“ модел 100
с peг. № В 8316 СА , сравнителни образци за ДНК анализ, иззети от К. Т. Д., намиращи
се в кориците на делото, като реши те да останат към материалите по делото след
влизане на присъдата в сила.
11
На осн. чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия да заплати
направените по делото разноски в размер на 1 267.77 лева / за изготвените в хода на
ДП фотоалбуми и експертизи / в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР-Варна.

Мотивиран от горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ :
12
Съобщи за изтекли лични данни