РЕШЕНИЕ
№ 2379
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110145020 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на фирма” ЕАД, ЕИК 11111,
представлявано от аа- Изпълнителен директор срещу В. Д. Х., ЕГН **********/ в
качеството му на собственик по наследство от майка си П. А. и от леля си ХЦК, и Л. Д. К.,
ЕГН ********** и К. В. К., с ЕГН **********/ в качеството им на съсобственици и
наследници на ХЦК, и тримата с адрес: АДРЕС, с която се иска ответниците да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност/ сума за консумирана
топлинна енергия, за топлоснабден имот, находящ се на адрес АДРЕС, в общ размер на
1625,05 лв., от които 1361,12 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2018 г. - м. 30.04.2019 г., 237,06 лв. - мораторна
лихва за забава от 15.09.2019г. до 01.07.2021 г., както и сума за дялово разпределение в общ
размер на 21,56 лв. - главница за периода от м.06.2018г. до м. 04.2019г. и 5,31 лв.- лихва за
забава от 31.07.2018г. до 01.07.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както следва:
1. В. Д. Х., ЕГН ********** - 86/96, а именно: сума в общ размер на
1455,98 лв., от които 1219,48 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2018 г. - м. 30.04.2019 г., 212,42 лв. - мораторна
лихва за забава от 15.09.2019г. до 01.07.2021 г., както и сума за дялово разпределение в общ
размер на 18,92 лв. - главница за периода от м.06.2018г. до м. 04.2019г. и 5,16 лв.- лихва за
забава от 31.07.2018г. до 01.07.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
2. Л. Д. К., ЕГН ********** - 5/96, а именно: сума в общ размер на 84,64
лв., от които 70,89 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2018 г. - м. 30.04.2019 г., 12,35 лв. - мораторна лихва за забава
от 15.09.2019г. до 01.07.2021 г., както и сума за дялово разпределение в общ размер на 1,12
лв. - главница за периода от м.06.2018г. до м. 04.2019г. и 0,30 лв.- лихва за забава от
1
31.07.2018г. до 01.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането,
3. К. В. К., с ЕГН **********- 5/96, а именно: сума в общ размер на 84,64
лв., от които 70,89 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2018 г. - м. 30.04.2019 г., 12,35 лв. - мораторна лихва за забава
от 15.09.2019г. до 01.07.2021г., както и сума за дялово разпределение в общ размер на 1,12
лв. - главница за периода от м.06.2018г. до м. 04.2019г. и 0,30 лв.- лихва за забава от
31.07.2018г. до 01.07.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС,Аб.№: *********, ИД номер:
***********, номер на инсталация: ************.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди
по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС),
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „фирма“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите вЛ.т в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „фирма“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от
10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР ” ООД.
Прилагат се писмени доказателства.
2
Иска се да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице, специалист -
топлотехник, след като прегледа наличната документация в „фирма“ ЕАД и ФГР за
абонатен № ********* и материалите по делото да даде заключение по посочени въпроси.
Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото лице -
счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството, да
отговори на посочени въпроси.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Д. Х. моли за постановяване на решение при
признание на иска. Сочи се, че на 08.04.2022 г. е извършено плащане от В. Д. Х. на сумата
от 1546.69 лева, с която сума са изплатени изцяло претендираните суми, в т.ч. главница,
мораторна лихва, съдебни разноски и законна лихва до датата на извършеното плащане.
Възразява се срещу допускането на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза и
се сочи, че ответникът не би е повод за извършването на тези разноски и в случай, че бъдат
допуснати следва да се възложат на страната, оспорваща исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. В. К. сочи, че макар и вероятно основателни
срещу В. Д. Х. исковете срещу К. В. К. и Л. Д. К. са неоснователни, доколкото и двамата не
са собственици или наследници на собственици на топлоснабдения имот. Сочи се, че ХЦК е
починала на 11.08.2020 г. и е оставила завещание в полза на К. К., с което му е завещала
цялото си движимо и недвижимо имущество. В допълнение се сочи, че с Постановление за
възлагане на недвижим имот от 16.07.2009г. по изп. дело № 2009***0400257 на ЧСИ АБ,
рег. №*** от КЧСИ с район на действие СГС, влязло в законна сила на 01.10.2009 година,
АДРЕС, който имот е бивша съсобственост между ХЦК, ЕГН **********, гр.София, ж.к.
АДРЕС, В. Д. Х., ЕГН **********, АДРЕС и П. Ф. А., ЕГН **********, АДРЕС, е придобит
изцяло от В. Д. Х.. Прави се извод, че К В. К. и Л. Д. К., както и техния наследодател - ХЦК,
не се явяват по какъвто и да било начин съсобственици (включително и по наследство)
и/или ползватели на имота, заплащането на топлинната енергия за чието топлоснабдяване се
претендира по делото. Въпреки това се изразява готовност за заплащане на претендираните
суми. Моли се да не бъдат назначавани поисканите експертизи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. Д. К. чрез назначения й особен представител е
подала отговор на исковата молба, с който се оспорва материалната й легитимация като
собственик на процесния имот. Оспорва се годността на съобщенията към фактури и се
сочи, че в приложения списък на етажните собственици, сключили договор „ФДР“ липсват
имената на ответниците.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
С нотариален акт за прехвърлена на недвижим имот срещу гледане и издръжка №***,
том I, рег. №****, дело №****/30.11.2001 г. на Нотариус ПП, ДЦ Х. е прехвърлил на ХЦК
следния свой недвижим имот: 5/24 ид.ч. от Апартамент №63, находящ се в АДРЕС
Представена по делото е искова молба от 13.12.2004 г., видно от която по инициатива
на ХЦК срещу П. Ф. А. и В. Д. Х. в СРС е било образувано гражданско дело за делба на
процесния имот. По настоящото дело няма данни как е приключило производството.
На 11.05.2009 г. ЧСИ АБ е възбранил процесния имот за обезпечение на извършването
на публична продан.
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.07.2009 г. ЧСИ АБ е възложил
3
АДРЕС на В. Д. Х.. Видно от отбелязването същото е влязло в сила на 01.10.2009 г.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на
етажна собственост, находяща се вАДРЕС етажните собственици са взели решение да се
сключи договор с „ФДР“ ООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение разходите за отопление и
топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки в сградата в режим на етажна
собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е договор от 25.05.2002 г. между ФДР“ ООД и етажната собственост с
адрес: АДРЕС по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както
и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки
за консумираната топлинна енергия.
Пред СРС е ангажиран договор от 02.11.2007 г., сключен между „фирма“ ЕАД –
възложител и „ФДР“ ООД, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на
Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с вЛ.не в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
4
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представените писмени доказателства се установява, че след 01.10.2009 г.
едноличен собственик на процесния топлоснабден обект е станал В. Д. Х..
Не се установява в рамките на процесния период ответниците К. В. К. и Л. Д. К. да са
били съсобственици, вещни ползватели или ползватели на облигационно основание на
топлоснабдения имот, съответно и не се установява качеството им на ползватели на
топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ФДР“ ООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на
чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени
от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „фирма” ЕАД – в качеството
му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Ответникът В. Д. Х. не оспорва качеството си на ползвател на топлинна енергия.
Въпреки, че съдът е установил, че именно ответникът Х. е едноличен собственик и отговаря
изцяло за задълженията за процесния имот с оглед диспозитивното начало съдът следва да
се произнесе съобразно обема на търсената от ищеца защита или до размера на 86/96-ти от
претендираната сума.
На 08.04.2022 г. В. Д. Х. е заплатил на ищеца сумата от 1541.69 лева. Със същата сума
5
изцяло са погасени исковите претенции спрямо В. Д. Х., в т.ч. и за законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба 30.07.2021 г. до окончателното плащане на 08.04.2022 г.
Така исковете следва да бъдат отхвърлени поради извършеното в хода на процеса плащане.
Исковете спрямо ответниците Л. Д. К. и К. В. К. като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени поради липса на облигационно отношение между страните.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „фирма” ЕАД, съобразно отхвърлената поради
извършено плащане в рамките на процеса част, се следват деловодни разноски за
настоящото производство спрямо В. Д. Х., чийто размер, възЛ. на 152.29 лв., от общо
дължим размер от 170 лева/ в т.ч. държавна такса- 65 лева, такси за съдебни удостоверения-
5 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда
на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ/. Доколкото плащането е извършено след завеждането на процеса именно
пасивното поведение на В. Д. Х. /доколкото той не е заявил пред топлопреносното
дружество, че е нов собственик на имота и следва да му бъде открита партида/ е дало повод
за завеждане на делото.
Ответникът К. В. К. има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на
400 лева/ адвокатско възнаграждение до който размер/ минимума по чл. 7, ал. 2 т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът
редуцира претендираното от ответника такова от 500 лева вследствие на релевираното
възражение за прекомерност/.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма“ ЕАД, ЕИК 11111, представлявано от аа -
Изпълнителен директор срещу В. Д. Х., ЕГН **********, осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сума в общ размер на
1455,98 лв., претеднирани в размер от 86/96 суми за доставена ТЕ за топлоснабден имот с
адрес: АДРЕС,Аб.№: *********, ИД номер: ***********, номер на инсталация:
************, , от които 1219,48 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2018 г. - м. 30.04.2019 г., 212,42 лв. - мораторна
лихва за забава от 15.09.2019г. до 01.07.2021 г., както и сума за дялово разпределение в общ
размер на 18,92 лв. - главница за периода от м.06.2018г. до м. 04.2019г. и 5,16 лв.- лихва за
забава от 31.07.2018г. до 01.07.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНОТО
НА 08.04.2022 г.- В РАМКИТЕ НА ПРОЦЕСА ПЛАЩАНЕ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма“ ЕАД, ЕИК 11111, представлявано от аа -
Изпълнителен директор срещу Л. Д. К., ЕГН ********** и срещу К. В. К., с ЕГН
**********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за сума в общ размер от по 84,64 лв., претеднирани в размер от 5/96 суми за
доставена ТЕ за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС,Аб.№: *********, ИД номер:
***********, номер на инсталация: ************, от които70,89 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2018 г. - м.
30.04.2019 г., 12,35 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 01.07.2021 г., както и
сума за дялово разпределение в общ размер на 1,12 лв. - главница за периода от м.06.2018г.
до м. 04.2019г. и 0,30 лв.- лихва за забава от 31.07.2018г. до 01.07.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА В. Д. Х., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
6
фирма“ ЕАД, ЕИК 11111, представлявано от аа – Изпълнителен, съдебно-деловодни
разноски в размер на 152.29 лева за настоящото производство.
ОСЪЖДА фирма“ ЕАД, ЕИК 11111, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
К. В. К., с ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева за
настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР“
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7