РЕШЕНИЕ
№ 3511
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110146450 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД срещу И. К. Щ., ЕГН 6********** и Б. К. Т., ЕГН: ********** - двамата с
адрес: /адрес/, за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца суми,
както следва: ответникът И. К. Щ. - 1478,05 лв. главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
21.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 41,41 лв. обезщетение за
забава от 15.09.2020 г. до 08.03.2022г.; 13,05 лв. цена за услугата за дялово
разпределение за периода 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
21.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,44 лв. обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2020 г. до
08.03.2022 г., а ответникът Б. К. Т. - 1478,05 лв. главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
21.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 41,41 лв. обезщетение за
забава от 15.09.2020 г. до 08.03.2022г.; 13,05 лв. цена за услугата за дялово
разпределение за периода 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
21.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,44 лв. обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2020 г. до
08.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 14.04.2022 г. по ч. гр.
д. № 14703/2022 г. на СРС, 157 състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до притежавания от
1
тях недвижим имот, а именно: апартамент № 120, находящ се в /адрес/, аб. № ******.
Поддържа, че купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите през процесния период общи
условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите суми в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид неизплащането на
дължимите суми на падежа, ищецът счита, че ответниците следва да му заплатят и
мораторна лихва в претендираните размери за посочените в исковата молба периоди.
Претендира присъждане на разноски в исковото и заповедното производства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответниците са подали общ
отговор на исковата молба, в който признават иска и посочват, че са постигнали
извънсъдебно споразумение с ищеца и са му заплатили изцяло претендираните суми,
включително и съдебните разноски.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца /фирма/ изразява становище, че не е осъществявало услугата дялово
разпределение за процесния период по отношение на топлоснабдения имот на
ответниците.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С оглед становищата на страните безспорно по делото се явява, че на
ответниците, като собственици на недвижим имот, находящ се на адрес: /адрес/, е
доставена топлинна енергия и е извършена услуга дялово разпределение в
претендираните от ищеца размери, които факти са отделени като безспорни с доклада
по чл. 146 ГПК. Тези факти се подкрепят и от представените по делото доказателства.
Видно от представения по делото фискален бон на 23.12.2022 г. ответниците са
заплатили на ищеца сумата от 3770,65 лв., с която съгласно изявлението на ищеца е
погасено цялото задължение, предмет на настоящото дело, вкл. сторените разноски.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства
в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Предвид липсата на спор между страните и изрично направеното от ответниците
признание на иска, по делото се явяват доказани всички факти, обуславящи
основателността на предявените искове.
Съдът на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да вземе предвид фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, каквото в
случая е постъпилото след предявяването на иска плащане на претендираните с
исковата молба суми. Това обуславя отхвърлянето на предявените искове.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, доколкото отхвърлянето на
иска е обосновано с извършено от ответниците в хода на делото плащане, като
последните са дали повод за завеждане на иска – подали са възражения срещу
издадената заповед, поради което ищецът е бил длъжен да предяви иск за установяване
на вземането си, за да възпрепятства обезсилването на издадената заповед. Ищецът
претендира разноски в исковото производство, като такива следва да му се присъдят,
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, с който се претендира юрисконсултско
2
възнаграждение в исковото производство в размер на 100 лв. В тази връзка настоящият
съдебен състав съобразява, че съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК възнаграждението за
юрисконсулт се определя от съда и не може да надвишава максималните размери за
определен вид дело, съгласно чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ юрисконсултско възнаграждение. Предвид разделната отговорност на
ответниците всеки един от тях следва да заплати на ищеца дължимите разноски – по 50
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД срещу И. К. Щ., ЕГН *********** и Б. К. Т., ЕГН: ********** - двамата с
адрес: /адрес/, за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца суми,
както следва: ответникът И. К. Щ. - 1478,05 лв. главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
21.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 41,41 лв. обезщетение за
забава от 15.09.2020 г. до 08.03.2022г.; 13,05 лв. цена за услугата за дялово
разпределение за периода 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
21.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,44 лв. обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2020 г. до
08.03.2022 г., а ответникът Б. К. Т. - 1478,05 лв. главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
21.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 41,41 лв. обезщетение за
забава от 15.09.2020 г. до 08.03.2022г.; 13,05 лв. цена за услугата за дялово
разпределение за периода 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
21.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,44 лв. обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2020 г. до
08.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 14.04.2022 г. по ч. гр.
д. № 14703/2022 г. на СРС, 157 състав, поради извършено в хода на делото
ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА И. К. Щ., ЕГН *********** ДА ЗАПЛАТИ на /фирма/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление /адрес/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 50 лв. – разноски за исковото производство за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. К. Т., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на /фирма/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление /адрес/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 50 лв. – разноски за исковото производство за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца /фирма/ – /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3