Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /          2019г.,  гр.С.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на девети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Х.

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА Х.

гражданско дело № 7680 по описа за 2016г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

В исковата молба М.Л.Х. и М.Г.Г., действаща лично и със съгласието на майка си  М.Л.Х. твърдят, че на 23,06,2011г., около 17,10ч, в гр.Козлодуй, по ул. "Георги Димитров" на кръстовището с ул."Симеон Русков'’,  по вина на Х.Й.Х. - водач на товарен автомобил ”Краз 256 Б, с рег. № *******, който не е спрял на знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ възникнало ПТП, при което Г.Т.Г., като водач на мотоциклет „Сузуки ГСХ 750" с рег. № *******поучил изключително тежки травматични увреждания, станали причина за смъртта му настъпила на 12,10,2013г., поради развило се на по късен етап, предизвикано от черепно-мозъчната травма /ЧМТ/ подтискане на безуславни рефлекси и в резултат дихателна недостатъчност на базата на механична асфикция от запушване на дихателните пътища. 

Твърдят, че в резултат на ПТП Г.Т.Г.  получил следните травматични увреждания: обща контузия на главата и тялото, охлузване и оток на лявата предмишница и на лявото бедро, насиняване и оток на дясната подбедрица, открита черепно-мозъчна травма изразяваща се в счупване на тилната кост на черепа и данни за счупване на кости от черепна основа в областта на средна черепна ямка в ляво; травматичен вътречерепен хематом, разположен над твърдата мозъчна обвивка в лявата тилна област на главата – епидурален хематом; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; контузия на мозъка с кръвоизливни контузии двустранно челно и в ляво слепоочно, лицево-челюстна травма изразяваща се в изкълчване на долна челюст. Твърдят и, че на по късен етап били установени данни за травмена лезия на VІ-ти черепно мозъчен нерв, в ляво, с последваща хипотрофия на правия страничен мускул отвеждащ лявата очна ябълка; травматична увреда на обонятелния нерв, водеща до загуба на обоняние; посттравматична енцефалопатия с локализации двустранно, челно.

Твърдят, че отговорността на Х.Й.Х. - водач на товарен автомобил ”Краз 256 Б, с рег. № ******* е била обезпечена по задължителна застраховка “Гражданска отговорност" при ответното дружество ЗАД „ОЗК З.“ АД, по което е издадена Полица № 231100076677 със срок на валидност от 30.12.2010г. до 29.12.2011г., както и, че вината за настъпване на ПТП за Х.Й.Х. е установена и призната с влязла в сила присъда по НОХД № 442/2011г. на Козлодуйски PC.

Твърдят и, че Г.Т.Г. бил лице, с което първата съжителства на съпружески начала и баща на втората. Смъртта му била ненадейна, доколкото след изписване от болницата привидно изглеждало, че нещата вървят към подобрение. Причинила на двете безгранична, непреодолима до края на живота мъка. Загубили опората в живота си, най близкият и любим човек.

Претендират ЗАД „ОЗК З.“ АД да бъде осъдено да заплати на всяка от двете по 200000,00лв. или общо сумата 400000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на ПТП – 12,10,2013г., до окончателното и изплащане.

В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът изразява становище за недопустимост на производството предвид наличието на влязло в сила Решение по гр.д. № 4797/2013г. по описа на СГС, с което в полза на Г.Т.Г., поч. на на 12,10,2013г. в хода на производството и заместен от М.Г.Г., действаща лично и със съгласието на майка си  М.Л.Х. - наследник по закон, низходяща, е присъдена сумата 80000,00лв., представляваща обезщетене за неимуществени вреди претърпени в резултат на ПТП настъпило на 23,06,2011г., около 17,10ч, в гр.Козлодуй, по ул. "Георги Димитров" на кръстовището с ул."Симеон Русков'’,  по вина на Х.Й.Х. - водач на товарен автомобил ”Краз 256 Б, с рег. № *******, който не е спрял на знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, при което Г.Т.Г., като водач на мотоциклет „Сузуки ГСХ 750" с рег. № *******поучил изключително тежки травматични увреждания – идентични с описаните в настоящото производство.

Счита производството за недопустимо и предвид наличието на влязла в сила присъда по НОХД № 442/2011г. на Козлодуйски PC, съобразно която Х.Й.Х. - водач на товарен автомобил ”Краз 256 Б, с рег. № ******* е осъден за причиняване на средни телесни увреждания на Г.Т.Г., а не за причиняване на смърт.

В отношение на евентуалност изрязява становище за неоснователност на исковете.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с виновния водач по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „ОЗК З.“ АД по което е издадена Полица № 231100076677 със срок на валидност от 30.12.2010г. до 29.12.2011г.,  както и, че на на твърдяната дата – 23,06,2011г. е настъпило ПТП с пострадал Г.Т.Г., както и фактът на смъртта му настъпила на 12,10,2013г.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между ПТП настъпило на 23,06,2011г., в резултат на което са получени твърдяните телесни увреждания от Г.Т.Г., поч. на 12,10,2013г. и смъртта на последния настъпила на 12,10,2013г. – близо две години по късно.

Оспорва механизма на ПТП и вината на водача Х.Й.Х. с възражението, че последният няма вина за настъпилата впоследствие смърт на Г.Т.Г., а само за причинените телесни увреждания, за които на починалия е изплатено застрахователно обезщетение в резултат на влязлото в сила решение.

В отношение на евентуалност възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Г.Т.Г., т.к. същият е управлявал мотор без каска и протектори, както и, че моторът е бил технически неизправен.

В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер.

В допълнителната искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК от ищецът и в допълнителният отговор на исковата молба от ответника депозиран в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК не са направени твърдения и оспорвания различни от изложените.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С влязла в сила на 25.03.2013 г., Присъда № 8/07.03.2013г., постановена по НОХД № 442/2011г. по описа на Козлодуйски Районен съд, Х.Й.Х. с ЕГН ********** е признат за виновен в това. че на 23.06.2011г. в гр.Козлодуй при управление на товарен автомобил марка „Краз 256 Б" с ДК № *******, собственост на „А.Е.П.” ЕАД, по ул.”С.Русков“, приближаващ се към кръстовището с ул.’’Георги Димитров”, която е с предимство, в нарушение на чл. 47 ЗДвП - като водач на МПС, приближаващ се към кръстовище е бил длъжен да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство, движейки се по ул.’’Георги Димитров" и в нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП - на кръстовището на ул.”С.Русков" - ул.’’Г.Димитров”, на което единият от пътищата /ул.”Г.Димитров”/ е сигнализиран като път с предимство и водачът на МПС от другия път /ул.С.Русков”/ е бил длъжен да пропусне ППС, които се движат по пътя с предимство по ул.’’Г.Димитров”, внезапно е навлязъл в кръстовището без да спре на пътен знак за въвеждане на забрана Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство” - ул.’’Г.Димитров”, по който се е движел, управлявайки мотоциклет „Сузуки ГСХ 750“, с рег. № ****, Г.Т.Г. в посока от МЦ „Дарис“ към центъра, виновно, по непредпазливост е причинил три средни телесни повреди на това лице – контузия на главния мозък, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, счупване на тилната кост в ляво и мозъчно сътресение, които увреждания са му причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на основата на черепа, което е довело до нараняване, което прониква в черепната кухина и счупване на челюстта – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

С Решение № 108/30,06,2017г. по т.д. № 60323/2016г. по описа на ВКС е отменено Решение № 860/27,04,2016г. по гр.д. № 4164/2015г. на САС, в обжалваната част, с която е потвърдено Решение № 5751/31,07,2015г. по гр.д. № 4797/2013г. на СГС, в частта, в която е отхвърлен предявеният от М.Г.Г. срещу ЗАД „ОЗК З.“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП станало на 23,06,2011г. в гр.Козлодуй, за сумата над присъдените 39750,00лв. до размер на 80000,00лв., както и в частта за присъдените разноски, като вместо него ЗАД „ОЗК З.“ АД е осъдено да заплати на М.Г.Г. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ още 40250,00лв. /общо 80000,00лв. заедно с присъдените от въззивния съд 39750,00лв./, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП станало на 23,06,2011г., ведно със законната лихва считано от датата на ПТП до окончателното изплащане. Решение № 860/27,04,2016г. по гр.д. № 4164/2015г. на САС е оставено в сила в частта, в която е потвърдено Решение № 5751/31,07,2015г. по гр.д. № 4797/2013г. на СГС в частта, в която е отхвърлен предявеният от М.Г.Г. срещу ЗАД „ОЗК З.“ АД иск за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП станало на 23,06,2011г. за сумата над 80000,00лв. до общо претендираните 100000,00лв.

І. По допустимост на производството:

Настоящият състав намира образуваното производство за допустимо. Това е така, т.к. няма пречка независимо от приключилото НОХД № 442/2011г. с влязла в сила присъда в настоящото производство или при евентуално възобновяване на наказателното производство срещу Х.Й.Х., предмет на изследване да е наличието на причинно следствена връзка между осъщественото ПТП и настъпилата впоследствие смърт на Г.Т.Г., както и вината на Х.Й.Х. за настъпилата смърт.  От друга страна предметът на производството, по което е постановено влязлото в сила Решение № 108/30,06,2017г. по т.д. № 60323/2016г. по описа на ВКС и потвърденото частично с него Решение № 860/27,04,2016г. по гр.д. № 4164/2015г. на САС и предметът на настоящото производство не са идентични. Първото има за предмет наличието на неимуществени вреди претърпени от Г.Т.Г., поч. на 12,10,2013г., в резултат на ПТП осъществено на 23,06,2011г., виновно от Х.Й.Х., а второто - наличието на неимуществени вреди претърпени от двете ищци в резултат от смъртта  на Г.Т.Г., настъпила на 12,10,2013г., в резултат от травматичните увреждания получени от последния при ПТП осъществено на 23,06,2011г.

ІІ. По основателност на исковете:

От приетото по делото първоначално и допълнително заключение на СМЕ и обясненията на в.л. в о.с.з. се установява следното:

В резултат на ПТП Г.Т.Г. е получил следните травматични увреждания: обща контузия на главата и тялото, охлузване и оток на лявата предмишница и на лявото бедро, насиняване и оток на дясната подбедрица, открита черепно-мозъчна травма изразяваща се в счупване на тилната кост на черепа и данни за счупване на кости от черепна основа в областта на средна черепна ямка в ляво; травматичен вътречерепен хематом, разположен над твърдата мозъчна обвивка в лявата тилна област на главата – епидурален хематом; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; контузия на мозъка с кръвоизливни контузии двустранно челно и в ляво слепоочно, лицево-челюстна травма изразяваща се в изкълчване на долна челюст.

На по късен етап – 11-12,07,2011г., след изписване от болницата при Г.Т.Г. са установени данни за: травмена лезия на VІ-ти черепно мозъчен нерв, в ляво, с последваща хипотрофия на правия страничен мускул отвеждащ лявата очна ябълка; травматична увреда на обонятелния нерв, водеща до загуба на обоняние; посттравматична енцефалопатия с локализации двустранно, челно, последното от разчитане на контролни КТ изследване на глава от 12,06,2012г. и  12,07, и 29,07,2011г.

След ПТП е проведено 8-дневно болнично лечение, след което  пациента е изписан в добро общо състояние, без двигателен дефицит. При контролния КТ на глава м.юли 2011г. е назначена медикаментозна терапия и щадящ от физически натоварвания режим.

Съгласно заключението след ЧМТ с характер на процесната е закономерно да се развие клинична картина на посттравматична енцефалопатия. При контролно КТ изследване на 12,06,2012г. са установени данни за перистиране на енцефалопатичните огнища двустранно, челно. Липсав проведени МРТ изследване на главния мозък и контролни КТ в следващите месеци, до смъртта на 12,10,2013г. на пострадалия Г.Т.Г., поради което и не може да се даде категорично заключение за окончателното развитие на тези травмени увреждания. Теоретично е възможно в развитието си от промените в травмираните зони да са настъпили сраствания, мозъчни кисти, общо нарушаване на циркулацията на гръбначномозъчната течност, разширение на мозъчните стомахчета /хидроцефалия/.

Съгласно заключението възстановителният период при подобни на процесната ЧМТ трае 2-3 до 5 години, като е възможно настъпване на усложнения и в по отдалечени срокове. В отдалеченият период след ЧМТ особено по-тежки, придружени с безсъзнателно състояние и при постравмена енцефалопатия, каквато е диагностицирана при Г.Т.Г., наред с други симптоми и синдроми може да се наблюдава и патология на булбарните нерви или булбарна парализа. Тя се характеризира с нарушения в говора, фонацията, преглъщането, атрофия на езика, неподвижност на мекото небце, липса на фарингелни рефлекси, изтичане на течности през носа при опит за пиене.

Съгласно заключението при Г.Т.Г. липсват данни – клинични и от образни изследвания за увреждане в областта на мозъчния ствол и продълговатия мозък в острия и отдалечения период на ЧМТ. Липсата на такива данни не може да изключи с категоричност една нетежка форма на булбарна увреда, протичаща с подтиснати гълтателен и кашличен рефлект, кардио-езофагеален рефлукс, респ. повишен риск от аспирация, особено по време на сън, в легнало по гръб положение. За да се приеме категорично тази хипотеза е необходимо да бъде потвърдена с мед.документ или показания изяви на поне някой от горните симптоми – говорни, гълтателни нарушения, преди настъпване на смъртта на 12,10,2013г.

Втори възможен вариант за смъртта на Г.Т.Г. е настъпване на епилептичен припадък по време на сън, което е често срещано, с аспирация на стомашно съдържимо. При Г.Т.Г. предвид тежестта на травмата и остатъчните мозъчни увреждания е напълно допустимо и донякъде закономерна епилептична симптоматика, по който повод му е предписвано антиепилептично лечение. Липсват обаче медицински документи доказващи данни за това и как е продължавало лечението и налични ли са били епилептични припадъци до момента на настъпване на смъртта.

Съгласно заключението смъртта на Г.Т.Г. се дължи на остро развила се дихателна недостатъчност на базата на механична асфикция от запушване на дихателните пътища с регургитирана хранителна материя.

Не са налице обективни данни – медицинска документация установяваща какво е било състоянието на Г.Т.Г. след 12,06,2012г. до смъртта му. При изписване от болничното заведение на 01,07,2011г. Г.Т.Г. е бил в добро, общо, т.е. стабилизирано състояние. Съгласно данните при него са се изявили късни посттравматични усложнеия от преживяната ЧМТ – посттравматична енцелофалопатия, увреждане на централните отдели на обонятелния анализатор със загуба на обоняние, посттравматичен мастоидит в ляво, увреждане на н.абдуцене в ляво с диплапия /двойно виждане/.

Отчитайки възрастта на Г.Т.Г., липсата на алкохол в кръвта му, липсата на установени аномалии в зъбно-челюстния или дихателен апарат, липсата на съпътстващи заболявания с голяма вероятност следва да се приеме, че именно посттравматичните последици от преживяната ЧМТ са станали причина за настъпилото подтискане на безусловните рефлекси и смъртния изход. Заключението е само теоретично, поради липсата на каквато и да било медицинка документация за здравословното състояние на Г.Т.Г. към момента на смъртта - 12,10,2013г., както и поради липсата на данни за това как е от кого е намерен трупа на Горанов, при какви обстоятелства, в каква поза – по гръб, настрана, имало ли е повърнати материи по дрехите, имало ли е хора около него, какво е вечерял и в колко часа, приемал ли е медикаменти.

Съгласно допълнителното заключение няма категорични медицински данни, че през годините от причиняване на ЧМТ до смъртта на Г.Т.Г. са регистрирани увреждания и нарушения на безусловните му рефлекси – гълтане и др., както и, че е имал епилептични припадъци. Причини за настъпване на асфиксия,  която представлява нарушаване на дихателния процес, което води до липса или недостиг на кислород в мозъка може да е причинено основно от два механизма: поради ниско кислородно съдържание в околната среда или поради механично препятствие на дишането /въздействие върху акта на дишането – обструкция на дихателните пътища чрез одушаване или задавяне с храна или течност /аспирация/. Аспирацията е инхалация на чужд материал /например повърнато стомашно съдържимо или кръв/, което може да възникне при намаляване или липса на защитните рефлекси на дихателните пътища от различни фактори. Гълтачният и кашличният рефлекс, нарушения при които могат да доведат до  асфиксия освен последици от травми на главата – ЧМТ, могат да са неврологични причини: болести на органите на кръвообращението – базиларна артериална оклузия, новообразувания – глиома, болести на нервната система – булбарна парализа, синдром на waiienberg, увреждане на гласофарингеалния нерв, блуждаещия нерв. Рисковите фактори за аспирация на стомашно съдържимо включват гърчове, нарушено съзнание вследствие травма, накотици или алкохол, интоксикация и др. В този смисъл е възможно човек, който не е преживял ЧМТ да аспирира стомашно съдържимо и да настъпи асфиктичен процес, вкл. с летален изход.

Съгласно допълнителното заключение липсата на провеждане на препоръчано на пострадалия МРТ и изследване на главния мозък и контролни КТ или в следващите месеци не позволява категорично заключение за окончателното развитие на констатираните в късния период посттравмени увреждания до настъпване на смъртта. Теоретично е възможно в развитието си от промените в травмираните зони да са настъпили сраствания, мозъчни кисти, общо нарушаване на циркулацияна та гръбначномозъчната течнос, разширение на мозъчните стомахчета /хидроцефалия/.  Възстановителният период при ЧМТ с подобен характер продължава 2-3 до 5 години, а настъпване на усложнения са възможни и в по-отдалечени периоди.

От заключението по приетата САТЕ се установяват факти и обстоятелства във връзка с механизма на ПТП.

От показанията на св. В.В. разпитана по искане на ищеца се установява следното:

Св. е майка на ищцата М.Л.Х.. М.Л.Х. живеела с Г.Т.Г. от 1996г. съвместно, в едно жилище, което купили двамата със заем, в едно домакинство до смъртта на последния на 12,10,2013г. През 2000г. се родила дъщеря им М.. Били много щастливо семейство. Всичко постигали заедно. Хората се възхищавали на щастливият им живот. Смъртта на Г.Т.Г. се отразила тежко на жена му и дъщеря му. Детето било дълго време на антидепресанти, не искала да спи сама. Спяла при баба си, когато майката е нощна смяна. Страхувала се да пътува, да остане сама, за да не стане нещо като с баща и. М.Л.Х. и до днес ходела на гробищата всяка събота с голяма мъка. Като се събере с компания с приятелки всее говорела какво щеше да е ако Г.беше жив, че ако беше жив щяла да ходи на екскурзии, а детето да има дрехи. Съгласно показанията след изписване от болницата Г.Т.Г. бил доста зле. Жена му го гледала близо месец. После се оправил и започнал работа като старши оператор в реакторен цех. Вечерта след нощна смяна М.Л.Х. го намерила  на дивана леграл и с една ръка на сърцето. Започнала да му се кара, че се успал и не е на работа, а по късно открила, че е починал. Обадила се на майка си, пищяла и обяснявала, че е изстинал.

От показанията на св. Х.Х. – водач на товарен автомобил ”Краз 256 Б, с рег. № ******* се установяват обстоятелства във връзка с механизма на ПТП настъпило на 23,06,2011г.

При така установеното съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., Дв, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016 г./, вр. Пар. 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяни вредоносен резултат.

Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че по отношение увреждащият автомобил с водач Х.Й.Х. - товарен автомобил ”Краз 256 Б, с рег. № ******* е била налице валидна, задължителна застраховка “Гражданска отговорност" при ответното дружество ЗАД „ОЗК З.“ АД, с Полица № 231100076677 със срок на валидност от 30.12.2010г. до 29.12.2011г.

Въз основа влязлата в сила присъда и на основание чл. 300 от  ГПК съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача Х.Й.Х. за осъщественото ПТП, и настъпилите в причинно-следствена връзка от това поведение травматични увреждания на Г.Т.Г., поч. на 12,10,2013г., визирани в присъдата за установени в настоящия процес. По отношение ищцата М.Г.Г. и ответника те са установени и със силата на пресъдено нещо на влязлото в сила Решение № 108/30,06,2017г. по т.д. № 60323/2016г. по описа на ВКС и потвърденото частично с него Решение № 860/27,04,2016г. по гр.д. № 4164/2015г. на САС. Затова не обсъжда показанията на свидетеля Х.Х. – водач на товарен автомобил ”Краз 256 Б, с рег. № ******* и заключението по приетата САТЕ. Показанията и САТЕ не съдържат и данни за факти и обстоятелства, които биха били от значение във връзка с направеното възражение за съпричиняване от страна на починалия за настъпилия вредоносен резултат – смърт на 12,10,2013г., изразяващи се в управление на технически неизправен мотор без каска и протектори.

Спорно в производството е дали настъпилата смърт на Г.Т.Г. на 12,10,2013г. е пряка и непосредствена последица от ЧМТ получена от това лице при ПТП извършено на 23,06,2011г:

Съдът намира заключенията на първоначалната и допълнителна СМЕ за обективни и безпристрастно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра изцяло. Въз основа тях приема за установено следното:

При изписване от болничното заведение на 01,07,2011г. Г.Т.Г. е бил в добро, общо, т.е. стабилизирано състояние. Като закономерна последица след ЧМТ с характер на процесната е развил клинична картина на посттравматична енцефалопатия, като при контролно КТ изследване на 12,06,2012г. са установени данни за перистиране на енцефалопатичните огнища двустранно, челно. Възстановителният период при подобни на процесната ЧМТ трае 2-3 до 5 години, като е възможно настъпване на усложнения и в по отдалечени срокове. В отдалеченият период след ЧМТ особено по-тежки, придружени с безсъзнателно състояние и при постравмена енцефалопатия, каквато е диагностицирана при Г.Т.Г., наред с други симптоми и синдроми може да се наблюдава и патология на булбарните нерви или булбарна парализа, която  се характеризира с нарушения в говора, фонацията, преглъщането, атрофия на езика, неподвижност на мекото небце, липса на фарингелни рефлекси, изтичане на течности през носа при опит за пиене. Втори възможен вариант за смъртта на Г.Т.Г. е настъпване на епилептичен припадък по време на сън, което е често срещано, с аспирация на стомашно съдържимо и напълно допустима и донякъде закономерна епилептична симптоматика, по който повод му е предписвано антиепилептично лечение при Г.Т.Г., предвид тежестта на травмата и остатъчните мозъчни увреждания.

Настоящият състав намира, че горното независимо от липсата на медицинска документация относно състоянието и развитието на констатираните след изписване от болницата посттравмени усложнения, е достатъчно за да се направи извод, че е налице пряка причинна връзка между ЧМТ придобита в резултат на ПТП и смъртта настъпила на 12,10,2013г. Това е така на първо място, т.к. съгласно заключението усложненията станали причина за смъртта на Г.Т.Г. и смъртта на същия са настъпили в допустимия възстановителен период, при подобни на процесната ЧМТ който трае 2-3 до 5 и повече години. Съгласно заключението теоретично възможно във връзка с развитата клинична картина на посттравматична енцефалопатия, в развитието си от промените в травмираните зони да са настъпили сраствания, мозъчни кисти, общо нарушаване на циркулацията на гръбначномозъчната течност, разширение на мозъчните стомахчета /хидроцефалия/. При наличието на диагностицирана постравмена енцефалопатия при Г.Т.Г., наред с други симптоми и синдроми може да се наблюдава и патология на булбарните нерви или булбарна парализа. В случая независимо от липсата на медицински данни не може да се изключи категорично една нетежка форма на булбарна увреда, протичаща с подтиснати гълтателен и кашличен рефлект, кардио-езофагеален рефлукс, респ. повишен риск от аспирация, особено по време на сън, в легнало по гръб положение. Възможен вариант за смъртта е и настъпване на епилептичен припадък по време на сън, което е често срещано, с аспирация на стомашно съдържимо, като при Г.Т.Г. предвид тежестта на травмата и остатъчните мозъчни увреждания е напълно допустимо и донякъде закономерна епилептична симптоматика, по който повод му е предписвано антиепилептично лечение.

При това положение и предвид извода на вещите лица, че предвид възрастта на Г.Т.Г., липсата на алкохол в кръвта му, липсата на установени аномалии в зъбно-челюстния или дихателен апарат, липсата на съпътстващи заболявания с голяма вероятност следва да се приеме, че именно посттравматичните последици от преживяната ЧМТ са станали причина за настъпилото потискане на безусловните рефлекси и смъртния изход, настоящият състав, независимо от установената липса на медицинска документация относно здравословното състояние и развитието на посттравматичните увреди на Г.Т.Г. приема за установено, че смъртта му настъпила на 12,10,2013г. е пряка и непосредствена последица от ЧМТ получена от това лице при ПТП извършено на 23,06,2011г. Този извод се подкрепя и от показанията на св. В.В., които цени при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра изцяло, като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по делото, поради което им дава вяра изцяло. От тях се установява, че в момента на смъртта си Г.Т.Г. е намерен да лежи по гръб, което съгласно заключението по приетата СМЕ е предпоставка за да се приеме, че смъртта е настъпила в резултат от подтискане на безусловните рефлекси, като последица от преживяната ЧМТ.

Въз основа показанията на св. В.В., които кредитира изцяло предвид вече изложените мотиви приема за установено, че смъртта на Г.Т.Г. е станала причина двете ищци да търпят психически и емоционални болки и страдания, които продължават и към момента, изразяващи се в страх от внезапни, неблагоприятни събития, чувство на изоставеност, безпомощност и тъга по загубеният безвъзвратно член на семейството.

Предвид горното предявения иск за неимуществени вреди се явява основателен.

По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение разнородни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищците болки и страдания, отчита степента на преживяваните от тях отрицателни емоции, а именно: Касае се за смърт на мъж в трудоспособна възраст /41 години към датата на смъртта/ - лице, с което първата ищца е съжителствала на съпружески начала, баща на втората ищца. Изписан е от болницата в стабилизирано състояние след ПТП, живял е в семейството си и е упражнявал трудова дейност, като в периода до смъртта му са констатирани посттравматични увреждания, станали причина за последната. Смъртта е имал внезапен характер за двете ищци, съпътствана е с изживени отрицателни емоции, които продължават и към момента, изразяващи се в страх от внезапни, неблагоприятни събития, чувство на изоставеност, безпомощност и тъга по загубеният безвъзвратно член на семейството.

Ответника не е установил главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест заявеното съпричиняване от страна на починалия за настъпване на смъртта. Заявените основания изразяващи се в управление на технически неизправен мотор без каска и протектори са останали недоказани, а от друга страна те касаят съпричиняване при настъпване на ПТП, а не при настъпване на смъртта на пострадалия.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на по 80000,00лв. за всяка от ищците. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетения се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Предвид горното искът следва да бъде уважен за сумата от по 80 000,00лв. и отхвърлен за сумата 120000,00лв., която е разлика над присъдените 80000,00лв. до общо претендираните 200000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, за всяка от ищците.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от заявената дата, а именно: 12,10,2013г., когато е настъпила смъртта.

По разноските:

Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.

На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси и разноски в производството, но е внесъл депозит за СМЕ в размер на 400,00лв., поради което разноски следва да му се присъдят.

Претендираните от ищеца разноски са в размер на 9930,00лв., формирани от заплатен за защита от адвокат хонорар в размер на 9530,00лв. и депозит за СМЕ в размер на 400,00лв.

Ответникът не е представил списък за извършени разноски, затова съдът независимо от изхода на спора не присъжда такива в негова.

Съобразно отхвърлена част от иска ответникът следва да заплати на ищците сумата 7944,00лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 6400,00лв. Разноски от бюджета на съда за експертизи не са правени.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.Л.и Р.Д.– изп.директори, ДА ЗАПЛАТИ на М.Л.Х. ЕГН ********** и М.Г.Г. ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка си  М.Л.Х., двете със съдебен адрес:***, адв. К.Н., на всяка по 80000,00 /осемдесет хиляди/лв. или общо 160000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие смъртта на Г.Т.Г. настъпила на 12,10,2013г., като пряка и непосредствена последица от тежки травматични увреждания и развило се на по късен етап, предизвикано от черепно-мозъчната травма подтискане на безуславни рефлекси и в резултат дихателна недостатъчност на базата на механична асфикция от запушване на дихателните пътища, в резултат на ПТП настъпило на 23,06,2011г., около 17,10ч, в гр.Козлодуй, по ул. "Георги Димитров" на кръстовището с ул."Симеон Русков'’,  по вина на Х.Й.Х. - водач на товарен автомобил ”Краз 256 Б, с рег. № *******, който не е спрял на знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка “Гражданска отговорност" при ответното дружество ЗАД „ОЗК З.“ АД, по което е издадена Полица № 231100076677 със срок на валидност от 30.12.2010г. до 29.12.2011г., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на поканата – 12,10,2013г. до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за всяка за сумата от 120000,00 /сто и двадесет хиляди/лв.,  която е разлика над присъдените 80000,00лв. до пълния претендиран размер от 200000,00лв., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016г./, вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл. 45 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.Л.и Р.Д.– изп.директори, ДА ЗАПЛАТИ на М.Л.Х. ЕГН ********** и М.Г.Г. ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка си  М.Л.Х., двете със съдебен адрес:***, адв. К.Н., сумата 7944,00 /седем хиляди деветстотин четирдесет и четири/лв. представляваща сторените пред СГС съдебни разноски съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.Л.и Р.Д.– изп.директори ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 6400,00 /шест хиляди и четиристотин/лв., представляваща държавна такса съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: