РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Пловдив, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Виктор Ас. Янков
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Наказателно дело за
възобновяване № 20235000600285 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава 33 от НПК .
С присъда № 30/06. 12. 2022 г. постановена по НОХД № 606/2022 г.
Районен съд Свиленград е признал подс. И. Г. И., със снета самоличност, за
ВИНОВЕН в това, че на 09. 09. 2021 г. в землището на гр. *, обл.*, в лек
автомобил марка *, модел *, с държавен рег. №* и в поземлен имот – нива в
местността „*“ в землището на гр. *, *, в товарен автомобил марка *, модел *,
фургон с ДК№ *, държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква
по закон съгласно чл. 2 т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл.
28 ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, всички
без акцизен бандерол на обща стойност 30 600 лв., като случаят е
немаловажен и деянието е извършено повторно, поради което и на основание
чл. 234 ал. 3 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр. чл. 54 ал. 1 вр. чл. 39 ал. 1 НК го е
ОСЪДИЛ на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ
ГОДИНИ, което на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 ЗИНЗС е постановил да се
изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
На основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 НК съдът е приспаднал от така
определеното наказание лишаване от свобода времето, през което подс. И. е
1
бил задържан със Заповед по ЗМВР за срок от 24 часа, считано на 09. 09. 2021
г., с постановление по чл. 64 НПК, считано от 10. 09. 2021 г. по ЧНД 701/2021
г. на РС Свиленград, с което е взета мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА, считано от 13. 09. 2021 г. до 21. 09. 2021 г. включително.
Съдът, на основание чл. 55 ал. 3 НК, не е наложил кумулативно
предвиденото наказание лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 7 НК.
С присъдата съдът се е произнесъл за веществените доказателства и
направените по делото разноски.
Недоволен от присъдата на Районния съд е останал подс. И. И., който я
обжалвал пред Окръжен съд - Хасково с искане същата, като неправилна, да
бъде отменена изцяло и постановена нова присъда, с която да бъде оправдан
изцяло по повдигнатото му обвинение.
С решение № 104/31. 05. 2023 г. Окръжен съд Хасково е изменил
първоинстанционната присъда № 30/06. 12. 2022 г., постановена по НОХД №
606/2022 г., като е намалил размера на така наложеното наказание от ТРИ
ГОДИНИ на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Присъдата е потвърдена в останалата част.
Осъденият И. Г. И. счита, че и двата съдебни акта са постановени при
съществени процесуални нарушения, нарушаване на материалния закон и
явна несправедливост на наложеното наказание, поради което в Апелативен
съд Пловдив е депозирано искане за възобновяване на наказателното
производство.
Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено
следното:
ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
За да постановят своите съдебни актове, инстанциите по същество са
направили внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства и са приели фактическата обстановка, която накратко е
следната:
Подсъдимият И. И. живеел в гр. *, на ул. „*“ № 20 А. Притежавал лек
автомобил „*“ с рег. № * и недвижим имот в местността „*“ в землището на
гр.*. Имотът се ползвал и от баща му св.Г. Ч., отглеждащ там зеленчуци. В
2
него подсъдимият съхранявал лекия си автомобил „*“ с рег. № * и товарният
си микробус „*” с рег. № *.
В началото на 2021г. в ОДМВР * се получила информация, че
подсъдимият разпространявал цигари без бандерол и на 09.09.2021 г. щял да
доставя такива в *. Очаквало дотам да се придвижи по стария път през с.*.
Служителите на реда изготвили план за провеждане на специализирана
полицейска операция. На посочената дата св.А. Д. наблюдавал имотът в
местността „*“, а останалите .полицейски служители сред които св.Г. С. и
свидетелите Ж. Ж. и М. Н. - автоконтрольори в „Пътна полиция”, се
разположили на четвъртокласен път № 55045 /старият път за с.*/.
Също на 09.09.2021 г., преди обяд, подсъдимият се обадил на св.В. Й..
Поискал да го придружи до гр.* и *. Обяснил, че щели да оставят нещо,
обещавайки му сумата от 100 лв.
След това, следобед пак на същата дата, подсъдимият с лекия си
автомобил „*“ отишъл до имота си в местността „*“ и го прибрал вътре. Взел
оттам лекия автомобил „*“. Вътре в пространството между облегалката на
задната седалка и кората, отделяща я от багажника имало укрити стекове с
цигари без акцизен бандерол - общо 100 стека съдържащи 500 бр. кутии
цигари „Winston super line” и 500 бр. кутии цигари „Royal Blue”, които
следвало да достави на неустановено лице. Затворил металната врата на
имота по специфичен начин, както преди това я и отворил, и потеглил. Взел
св.Й. и двамата с автомобила продължили в посока към гр.* и *, по стария път
за с.*.
Междувременно св. А. Д., който наблюдавал както пристигането на
подсъдимия, така и излизането му с лекия автомобил „*“ от имота, уведомил
св. Г. С. и останал на място. Уведомени били и свидетелите Ж. Ж. и М. Н..
Първият от тях спрял автомобила и проверил документите на
пътуващите. Направило му впечатление, че подсъдимият бил смутен.
Забелязал също, че облегалката на задната седалка е леко отворена и поискал
подсъдимият да я свали. Последния изпълнил казаното и полицейският
служител видял укритите цигари, за което уведомил св. Г. С..
За случилото се е уведомен разследващ полицай и се извършил оглед,
при който се описали намерените в лекия автомобил цигари без бандерол.
При огледа стековете с цигари се обработили за дактилоскопни следи, като
такива били иззети от няколко стека цигари от марката „Royal Blue”.
След това, полицейските служители придружавани от подсъдимия,
отишли до имотът му в местността „*”, където бил все още св. А. Д..
Подсъдимият първоначално отричал имотът да е негов и да го ползва, както
и, че не знаел как се отваря металната му врата. След заявеното от св. А. Д.,
че го видял преди това да излиза с автомобила, в който били намерени
цигарите, подсъдимият отворил вратата на имота. При огледа на паркирания
там товарен автомобил - микробус „.” с рег. №., се намерили три
3
полиетиленови чувала съдържащи стекове с общо 2 500 бр. кутии цигари
марка „Winston super line”, както и три бели на цвят кашона с поставени в тях
стекове с общо 1500 кутии цигари марка „Royal Blue”, всички също без
акцизен бандерол. Намерените цигари /както в лекия автомобил, така и в
товарния микробус/ били предадени доброволно от подсъдимия, който в
протокола за предаване на тези от лекия автомобил посочил, че били негови.
Според заключението на съдебно-оценителна експертиза, общата
пазарна стойност на цигарите без бандерол, предмет на обвинението, към
инкриминираната дата, била 30 600 лв.
Пред Пловдивския апелативен съд е депозирано искане за
възобновяване, в което са посочени три касационни основания. Същите се
поддържат от защитата и в съдебно заседание.
Неоснователно е възражението, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като освен в обвинението по чл. 234 ал. 3 т. 1 вр. ал. 1 вр. чл.
28 ал. 1 НК, по което подс. И. И. е предаден на съд, в хода на досъдебното
производство същият е привлечен и по обвинение по чл. 234 ал. 2 НК, по
което няма нито частично прекратяване или внесен обвинителен акт.
В хода на досъдебното производство първоначално осъденият е бил
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 234 ал. 2 т. 1 вр.
ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 НК на 10. 09. 2021 г. /л. 67 т. 1 ДП/, понеже на 09. 09.
2021 г. в землището на гр. * в лек автомобил * и товарен автомобил * е
държал акцизни стоки без бандерол, като случаят е немаловажен и деянието е
извършено повторно.
Очевидно е било разминаването между словесното изписване на
обвинението и цифровото отражение в постановлението за привличане. Този
пропуск е бил коригиран с последващо привличане на 24. 02. 2022 г. /л. 96 т. 1
ДП/, като в него е посочено, че И. И. е привлечен за деяние по чл. 234 ал. 3 т.
1 вр. ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 НК, за това че на 09. 09. 2021 г. в землището на * в
лек автомобил марка - * и в поземлен имот – нива в м. „*“, в товарен
автомобил марка* е държал акцизни стоки без бандерол като случаят е
немаловажен и деянието е извършено повторно.
Следователно по този начин е било постигнато съответствие между
словесното и цифрово изписване на обвинението, по което И. И. е бил
привлечен под наказателна отговорност и същото ясно, конкретно и
изчерпателно е било посочено, за да може същият да разгъне правото си на
защита в пълен обем. Не може да бъде споделено и твърдението на защитата,
че било необходимо изготвянето на постановление за частично прекратяване,
след като първоначално повдигнатото обвинение по чл. 234 ал. 2 НК не е
включено в обвинителния акт. И това е така, тъй като съгласно разпоредбата
на чл. 243 ал. 9 НПК не се съставя постановление за частично прекратяване
на наказателното производство в случаите на ново привличане на същото
лице за същото деяние. Този довод е бил внимателно обсъден от въззивната
инстанция /л.49 ВНОХД/, която напълно правилно е приела, че на практика
4
обвинение по чл.234 ал.2 НК дори не е повдигано.
Не може да бъде споделен и доводът на защитата, че по делото е
нарушен и материалният закон. Твърди се, че не е изяснена фактическата
обстановка, не е изследвана защитната теза на осъдения, поради което не са
събрани необходимите доказателства относно авторството на деянието, а така
също и наличието на субективната страна при извършване на престъплението.
Първоинстанционният съд е изложил достатъчно и убедителни мотиви
въз основа на които ясно, изчерпателно и обстойно е посочил въз основа на
кои доказателствени източници е приел за безспорно установена
фактическата обстановка по делото и въз основа на това е направил
законосъобразни правни изводи. От своя страна при въззивното разглеждане
на делото Хасковският окръжен съд също е подложил на внимателна
преценка събраните по делото доказателства, не е извършил формална
проверка на първоинстанционната присъда, а е изпълнил изцяло
задълженията си регламентирани в чл. 314 ал. 1 НПК, като е проверил изцяло
правилността на присъдата, обсъдил е с необходимото внимание всички
направени възражения от защитата и е дал ясен и убедителен отговор на
всяко едно от тях.
Основният довод, който се развива пред настоящата инстанция относно
липсата на доказателства за авторството на деянията от страна на И. са
свързани по-скоро с обосноваността на съдебните актове на инстанциите по
същество, които са извън предмета на касационната проверка. Пловдивският
апелативен съд обаче обсъжда тези доводи дотолкова доколкото в тях се
съдържат твърдения за липсата на възможност да се проследи волята на
съдилищата при формиране на вътрешното им убеждение и внимателното
обсъждане възраженията, направени от защитата пред тях.
В решението на Хасковския окръжен съд правилно е прието, че
Районният съд е постановил присъдата си при напълно изяснена фактическа
обстановка. С основание са кредитирани показанията на полицейските
служители, участвали в операцията по задържане, по отношение на тези
факти, които те лично са възприели при провеждането на специализираната
полицейска операция. Даден е ясен и убедителен отговор по отношение
наличието на субективната страна за извършване на деянието, като в тази
насока изрично е посочено смущаването на осъденото лице след спирането
5
му за проверка от контролните органи, специфичният начин на отваряне на
входната врата на поземления имот, за което първоначално той е отричал да
знае.
На практика въззивната инстанция е изключила, и то напълно
основателно, показанията на полицейските служители С. и К., които след
„обезпечаването на лицата, пътуващи в автомобила“ са провели беседи с
осъдения И. И. и са възпроизвели споделеното от него. Няма спор, че към
този момент той вече е бил фактически задържан, независимо че се е
изчаквало пристигането на оперативната група, и с оглед нормата на чл. 6 от
ЕКПЧОС информацията, придобита от тези оперативни беседи, не може да се
ползва като годен доказателствен източник в хода на наказателното
производство.
В същото време обаче, въззивната инстанция конкретно е посочила въз
основа на кои други доказателствени източници могат да бъдат направени
изводите за знанието на И. И., че държи акцизни стоки без бандерол, като
това са приобщените по съответния ред показания на св. Й., дадени в хода на
досъдебното производство, който в разпита си пред съдия е заявил, че е
придружавал осъдения, за да достави на неустановено лице „нещо“. Във
въззивното решение екзактно са били проверени и обсъдени показанията на
свидетелите Г. Ч., К. С. и М. А.
Действително по предмета на престъплението не са установени
наличието на дактилоскопни следи, които да бъдат идентични с тези на
осъдения. Не може обаче да се игнорира отразеното в протокола за оглед на
местопроизшествието /л. 23 т. 1 ДП/ и приложения към него фотоалбум;
протокол за оглед на местопроизшествието /л. 30 т. 1 ДП/ и приложения към
него фотоалбум и протокол за доброволно предаване от 09. 09. 2021 г., в
който е посочено, че именно И. И. доброволно е предал цигарите без
бандерол открити в личния му автомобил * и в този протокол той
собственоръчно е записал, че цигарите са негови и са без бандерол.
По идентичен начин следва да се преценя и протокола за доброволно
предаване от 09. 09. 2021 г. относно доброволно предадените акцизни стоки
без бандерол, намиращи се в микробуса с *, където осъденият
собственоръчно е записал, че ги предава доброволно и те се намирали във
въпросния автомобил включително и в имота, който той стопанисва.
6
Съпоставени тези писмени доказателства с показанията на полицейските
служители относно фактите, които те са възприели при полицейската
операция водят до единствено възможния и категоричен извод, че именно
подс. И. И. е автор на деянието, в което е обвинен и по безспорен и
категоричен начин е установено, че то е извършено от него умишлено, тъй
като е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното
настъпване, т. е. престъплението е осъществено и от субективна страна.
Във въззивното решение с основание е посочено, че в приложената
справка за съдимост е отразено, че по отношение на групирането на
наказанието по НОХД 1245/2013 г. на РС Свиленград и НОХД 1240/2013 г. на
РС Сливен, е отразено, че подсъдимият е реабилитиран по право по реда на
чл. 88а ал. 1 НК, считано от 30. 01. 2022 г. Очевидно е, че това отбелязване е
направено с оглед липсата на информация за настоящото производство. С
основание въззивната инстанция е посочила, че след групиране на
наказанията на практика осъждането е едно, като е определено наказание в
размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение
е отложено с изпитателен срок от три години. Изчерпателно е обсъдено
времето, когато наказанията са били изтърпени и законосъобразно е
преценено, че в случай действително е налице повторност, тъй като деянието,
предмет на настоящото обвинение, е извършено в срока по чл. 30 ал. 1 НК.
Не може да бъде споделено и възражението в искането за възобновяване
за явна несправедливост на наложеното наказание.
Хасковският окръжен съд е изложил и в тази насока убедителни
съображения, като е отчел заболяването на детето на осъдения. Обсъдил е
показанията на св. Р. И. и преценил, че в конкретният случай наложеното от
първата инстанция наказание е необходимо да бъде намалено с приложението
на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК досежно това, че здравословното състояние на детето
му следва да бъде отчетено като изключително смекчаващо вината
обстоятелство.
Поради това и наложеното наказание лишаване от свобода е било
намалено от ТРИ ГОДИНИ на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и напълно справедливо е преценено, че то в
максимална степен ще способства за постигане целите, както на специалната,
7
така и на генералната превенция, регламентирани в чл. 36 НК. Поради тази
причина и Пловдивският апелативен съд счита, че няма основания за
намаляване на наложената санкция, в какъвто смисъл е искането на защитата.
Отстранено е и нарушението, досежно приложението на чл. 55 ал. 3 НК
от първата инстанция, като в тази насока също са изложени достатъчно и
убедителни съображения.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че искането
за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Пловдивският апелативен съд констатира, че по време на
първоинстанционното съдебно следствие протоколът, който е бил изготвен е
оформен така, че при разпита на свидетелите са записвани изчерпателно
всички въпроси, които са им били задавани от страните. Това не е нарушение,
но затруднява проучването на делото. Достатъчно е в съдебния протокол да
бъдат отразявани показанията на свидетелите, респ. обясненията на
подсъдимите, а да се записват въпроси, които са им задавани от страните
само, когато те са важни и съществени и има спор дали са допустими или не.
Това обаче само се отбелязва от касационната инстанция, за да не се допуска
за в бъдеще.
Ето защо Пловдивският апелативен съд и
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Г. И. за
възобновяване на НОХД 606/2022 г. по описа на РС Свиленград с присъда №
30/06. 12. 2022 г. и ВНОХД 755/2022 г. на Хасковския окръжен съд с решение
№ 104/31. 05. 2023 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8