Присъда по дело №1361/2018 на Окръжен съд - Пловдив

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№ 260057

 

гр. Пловдив, 09.06.2021 година

 

 В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, Наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА  КУЗМАНОВА

          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ЙОВКА ПЕТКОВА

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при секретар КРАСИМИРА КУТРЯНСКА и прокурори АЛБЕНА ГЕОРГИЕВА и ГАЛИН ГАВРАИЛОВ, като разгледа докладваното от Председателя  НОХД № 1361 по описа на съда за 2018 година,

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимата М.В.К., родена на *** ***, ********, ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че през периода 01.07.2010г. – края на месец декември 2010г.  в гр.П. и гр.А., област П., при условията на продължавано престъпление, самостоятелно и в съучастие като извършител с Д.Х.Р., последният  като подбудител и помагач, е обещала дар - парична сума в размер общо на 11 000 лв. /по 200 лв. за 55 лица/, на длъжностните лица С.И.П., ЕГН ********** – ** на Т.гр.П. при „МБАЛ - П.” АД - гр.П. и В. К. г., ЕГН ********** - ***на Т.гр.П. при „МБАЛ – П.” АД - гр.П., за да извършат действия по служба  - да дадат положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК – гр. П., във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността, а именно:

1. През месец юли 2010г. в гр.П. и гр.А., област П. е обещала  на С.И.П. дар - парична сума в размер общо на 800 лева, а именно по 200 лева за 4 лица, за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК– П. във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата: Р.М.К., Ф.И.В., К.Г.К. и И.Д.Д.;

2. През месец август 2010г. в гр.П. и гр.А., област П. е обещала  на С.И.П. дар - парична сума в размер на 200 лева, за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК– П. във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за лицето Г.Д.Г.;

3. През месец септември 2010г. в гр.П. и гр.А., област П. е обещала  на С.И.П. дар - парична сума в размер общо на 1200 лева, а именно по 200 лева за 6 лица, за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК– П. във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата: Ф.Х.Е., М.И.К., М.Д.И., С.А.С.,  Н.Б.К., С.Я.А.,

като за лицето С.Я.А. е извършила деянието в съучастие като извършител с Д.Х.Р., същия като подбудител и помагач;

4. През месец октомври 2010г. в гр.П. и гр.А., област П. е обещала  на С.И.П. дар - парична сума в размер общо на 2000 лева, а именно по 200 лева за 10 лица, за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК– П. във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата: М. Т. ., М. А. П., К.И.М., Ж.Й.Т.,  Р.М.С., З.Ж.Ч., Г. А. Ф., А.П.П., Р. А. Л., М. Т. К.,

като за лицето Ж.Й.Т. е извършила деянието в съучастие като извършител с Д.Х.Р., същия като подбудител и помагач;

5. През месец ноември 2010г. в гр.П. и гр.А., област П. е обещала  на С.И.П. дар - парична сума в размер общо на 2600 лева, а именно по 200 лева за 13 лица, за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК– П. във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата: Т.Р.А., С.Х.С., Л.Н.В., Й.А.К., Л.С.Д., Д.К.Д., Б.Б.Б., Ф.С. Г., Д.И.Д., В. Т.Т., М.М.М., З.М.Р., Ф.Е.К.;

6. През месец декември 2010г. в гр.П. и гр.А., област П. е обещала  на С.И.П. дар - парична сума в размер общо на 3000 лева, а именно по 200 лева за 15 лица, за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК– П. във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата: В.Д. К., С. С. .С  Б. Б.В.,  М.Р.С.,  Н.Д.  Х.,  С.К.Д.,  Д.А.З., З.А.У., М.Т.Н.,  С.С.Д., Т. В. Д., П.А.Б., Ж. К. Л., Е.Х.Т. и  Ц.А.П.,

 като за С.С.Д. е извършила деянието в съучастие като извършител с Д.Х.Р., същият като подбудител и помагач;

7. През периода 01.07.2010г. – края на месец декември 2010г.  в гр.П. е обещала дар - парична сума в размер на 1200 лева по /200 лева за 6 лица/, на длъжностното лице В. К. Г., ЕГН ********** - член на Т.гр.П. за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК– П. във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата:  В. К. К., Й.С. А., Р.К.З., Р. Ш. Х., С.Р. А.и  М.М.А.

и през периода от 01.07.2010г. – 19.11.2010г. включително в гр. П. и гр.А., област П. е дала дар- парична сума в размер на 3800 лева /по 200 лева за 19 лица/, на длъжностното лице - С.И.П., ЕГН ********** – ** на Т.гр.П., задето е извършила действия по служба за това, че е дала положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК П., във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността на лицата: Р.М.К., И.Д.Д., Г.Д.Г., Ф.Х.Е., М.И.К., М.Д.И., С.А.С., Н.Б.К., С.Я.А., М. Т. П., М. А. П., К.И.М., Ж.Й.Т., Р.М.С., З.Ж.Ч., Г. А. Ф., А.П.П., Р. А. Л., М. Т. К.,  

като за лицата С.Я.А. и Ж.Й.Т. е извършила деянието в съучастие като извършител с Д.  Х.Р., същият като подбудител и помагач,

          а през месец декември 2010г. в гр.П. е дала дар - парична сума в размер на 1 200 лева /по 200 лева за 6 лица/, на длъжностното лице - В. К. Г., ЕГН ********** - **на Т.гр. П. - при „МБАЛ - П.” АД - гр.П., задето е извършил действия по служба за това, че е дал положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК П., във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността на лицата В. К. К., Й.С. А., Р.К.З., Р. Ш. Х., С.Р. А. и М.М.А., поради което и на основание чл.304, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 , вр. чл.54 от НК я ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева,

като признава подсъдимата М.В.К. за НЕВИННА за това:

  - в същия този период /01.07.2010г. до края на месец декември 2010г./, в гр.П. и гр.А., област П. да е обещала  дар на длъжностното лице С.И.П. - **на Т.гр. П. - при „МБАЛ - П.” АД - гр.П., за да извърши действие по служба-да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК– П. във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността, а именно - парична сума в размер на  общо на 8200 лева, по 200 лева за 41 лица, както следва:

през месец юли 2010г. парична сума в размер на 800 лева, а именно по 200 лева за 4 лица - Х.Р.З., С.Ч.И., Р.М.Т., М.М.И.;

 през месец август 2010г. парична сума в размер на 800 лева, а именно по 200 лева за 4 лица- Н.Й.П., С.И.И., Й.Г.В., Е.В.М.;

през месец септември 2010г. парична сума в размер на 800 лева, а именно по 200 лева за 4 лица- Ш. Я. К., Г.А. Д., Н.М.К., П.Б. К.;

през месец октомври 2010г. парична сума в размер на 1400 лева, а именно по 200 лева за 7 лица- С.А.М., Р.Б.М., В. Б. В., Ф. С. А., Р. Р. Р., С. Ю.М., Я.И.К.;

 през месец ноември 2010г. парична сума в размер на 3200 лева, а именно по 200 лева за 16 лица - И.Г.К., Н.Б.С., Х.Р.М., С. Д.Ш., Г. Т. М., М. Х. Х., А.А.Ю., С.М. С., Х.М.У., З.А. Т., Г.И.М., С.М.Я., К.В. Ч., З. И. Х., Ш. Х. К. и Х.Ю.Е.,

като за последната да е извършила деянието в съучастие като извършител с Д.Х.Р., същият като подбудител и помагач;

 през месец декември 2010г. парична сума в размер на 1200 лева, а именно по 200 лева за  6 лица- К.Х. Ч., В. З. А., Р. Ф. С., К.Д.С., Р.Ш.М., С.Л.М.;

- за това, в периода 01.07.2010г.-19.11.2010г.включително в гр.П. и гр.А., област П., да е дала дар на С.И.П. в качеството й на длъжностно лице - **на Т.гр. П. - при „МБАЛ - П.” АД - гр.П., задето е извършила действие по служба, като е дала положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК П., във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността,  парична сума в размер общо на 6 800 лева /за 34 лица/, по 200 лева за всяко от лицата: Р.М.Т., Ф.И.В., Й.Г.Б., Н.С.П., Ж.В.Р., К.Г.К., М.М.И., Т.М.П., Н.Х.А.,  Н.Й.П., С.И.И., Й.Г.В., Е.В.М., Г.Н.Г.,  Ш. Я. . М.И.Д., Г.А. Д., Г. Л. Г., Р.С. К., М. И.А., Г.Д.И., Н.М.К., С.К.Д., А. М. Д., С.А.М., Р.Б.М.,  Р.Д. В., В. Б.В., С.А.Н., П. В. В., Ф. С. А., Н.Т.Т., С.Ч.И. и Р. Р. Р.;

- за това в периода месец ноември 2009г. до 01.07.2010г., както и в периода от началото на месец януари 2011г. до 17.01.2011г. в гр.П. и гр.А., област П., да е обещала дар на С.И.  П. в качеството й на  длъжностно  лице -член на Т.гр.П. при „МБАЛ - П.” АД - гр.П., за да извърши действие по служба  - да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК – гр. П., във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността, а именно парична сума в размер общо на 44 200 лв., по 200 лева за 221 лица, както следва:

през месец ноември 2009г. парична сума в размер на 8400 лева, а именно по 200 лева за  42 лица - И. Р.К., Н.Т.Т., Д.Й.Д., Л.Б.К. ,Т.С.С. , Л.И.О. ,Л.Г.Д. , Н.А.Н., В.Д.Б., Д.И.И., П.И.П., Г.К.Р., С.И.П., В.М.С., К. И.М., З.А.А., С.А.Ш., Р.М.Р., Ц.Ж.Е., Р.Д.Б., Н.Р.Т., С.Р.Д., М.К.Т., Д.Х.Ш., А.Н.П., Б.Т.И., С.Т.И., М.А.Й., В.И.Т., М.З.К., Ф.Х.И., Р.Х.Ш., Е.С.Г., С.А.М., Т.Г.Г., К.Р.К., Н.К.К., С.Д.К., Д.А.З., Х.Д.М., А.Ш.И., Б.Г.Т.;

през месец декември 2009г. парична сума в размер на 5400 лева, а именно по 200 лева за  27 лица- Ф. М.К., Н.О.О., Г.Н.Р., Д.К.А., Ж.С.К., Р.О.Ю., И.К.Д., М.И.В., И.Я.П., М.Б.Н., З.Д.Ц., Н.М. Р., Д.К.Б., Д.З.Н., Х.М.Х., М.Т.Т., Г.С.М., Р.К.П., И.Х.Н., С.А.Н., С.Б.И., Д.Ф.Ф., Й.И.К., А.М.П., К.Х.Д., Г.Я.М., В.Щ.Ш.;

през месец януари 2010г. парична сума в размер на 6800 лева, а именно по 200 лева за 34 лица- И.С.З., М.И.М., Л.Н.Д., С.П.Т., Г.К.Р., М.Т.С., Р. Б. М., Г.Г.Х., Ф.А.М., Б.Д.А., Д.И.Г., Н.О.Д., М.Р.Б., Т.С.П., М. Ц. Ц., Н.Б.Б., С.Ш.С., Ю.Р.Б., Н.Н.А., З.П.П., М.Б.Д., Р.С.М., И.Х.Ш., В.И.Г., В.Б.М., М.Ш.Ю., Н.А.Н., Р.Б.К., М.Х.М., Е.Д.Б., В.С.Д., А.Р.И., П.Д.Ч., Е.Г.А.;

 през месец февруари 2010г. парична сума в размер на 4000 лева, а именно по 200 лева за  20 лица - С.А.Ш., Б.С.Д., И.В.П., Н.Г.Д., С. Р.Ю., С.Н.Ч., П.С.С., Д.А.К., Е.Д.Д., С.А.С., Х.А.Х., Ф.Б.А., С.М.С., С.Б.Т., И.Й.В., Й.Д.Х., Г.А.С., Г.Ф.С., В.З.Г., Ф. К. А.;

през месец март 2010г. парична сума в размер на 6000 лева, а именно по 200 лева за  30 лица -А.З.А., С. Ю. Х., Д.Н.В., С.Н.И., Д.П.А., Г.Д.Д., Ф.С.М., С.К. Б.,  Ф.Б.З., И.Г.И., А. М. Д., Р.Д.Б., С.С.В., Ж.В.Р., Ш.С.Р., С.А.Н., Н.М.М., К.Д.Б., А.Т.Ф., Б.Д.К., К.М.Ч., П.Х.В., П.Е.А.,  С.А.К., Ш.М.Р., Р. Б. М., Г. Н.Х., З.Д.П.,  Д.М.У., Д. Д.А.;

през месец април 2010г. парична сума в размер на 4200 лева, а именно по 200 лева за  21 лица -Р.К.А., П.К.К., К.С.Х., С.Д.К., Т.М.П., Р.Д. В., С.И.Д., П. В. В., Н.Х.А., П.Д.Ю., Г.Я.Д., Н.Р.М., Л.А.А., С.К.Д., В.К.П., Ю.М.С., В.Ц.Т., А.Д.Ч., И.А.К., А.Г.В., Л.П.Л.;

през месец май 2010г. парична сума в размер на 4200 лева, а именно по 200 лева за  21 лица - С.К. Т., Н.С.П., З.Х.Г., Г.Д.П., Й.Г.Б., Ж.Т.Т., М.И.Д., М.А.М., Г.Н.Г., Г.Д.Т., Г.Р.И., П.Д.П., Н.Д.Д., К.А.Ж., И.Б.С., Г. К. Т., Т.Б.П., Ц.Б.Г., Б.Х.Х., Ф.Р.Р., Н.А.К.;

през месец юни 2010г. парична сума в размер на 3800 лева, а именно по 200 лева за  19 лица - З.Т.А., Р.С. К., С.К.Д., Г. Л. Г., Р.М. .Ф М. И.А., Н.Т.Т., Г.Д.И., М.А.К., Ф.Б.Д., С. Р. М., Б.Р.К., В.Н.М., Н.А.С., Ю.Д.Е., С.С.А., М.Д.К., К.Р.Ч., М.С.Л.;

през периода от началото на месец януари 2011г. до 17.01.2011г. парична сума в размер на 1400 лева, а именно по 200 лева за 7 лица- С. Р.Ш., С. Х.А., Й.Д. Ш., Б.А.Ч., Н.  Т.Д., Ф.Д.А. и С.А.С.,

както и за това, в периода 01.12.2009г. до 01.07.2010г. в гр.П. и А., обл.П., да е дала дар на длъжностното лице  С.И.  П. - ** на Т.гр.П. при „МБАЛ - П.” АД - гр.П., задето е извършила действие по служба, като е дала положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК П., във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността,  а именно парична сума в размер общо на 36 200 лева/ за 181 лица/, по 200 лева за всяко от лицата: С.А.Ш., Р.М.Р., Ц. Ж.Е., Р.Д.Б., Н.Р.Т., С.Р.Д., М.К.Т., Д.Х.Ш., А.Н.П., Б.Т.И., С.Т.И., М.А.Й., В.И.Т., М.З.К., Ф.Х.И., Р.Х.Ш., Е.С.Г., С.А.М., Т.Г.Г., К.Р.К., Н.К.К., С.Д.К., Д.А.З., Х.Д.М., А.Ш.И., Б.Г.Т., Д.К.Б., Д.З.Н., Х.М.Х., М.Т.Т., Г.С.М., Р.К.П., И.Х.Н., С.А.Н., С.Б.И., Д.Ф.Ф., Й.И.К., А.М.П., К.Х.Д., Г.Я.М., В.Щ.Ш., С.Ш.С., Ю.Р.Б., Н.Н.А., З.П.П., П.И.П., М.Б.Д., Р.С.М., И.Х.Ш., В.И.Г., В.Б.М., М.Ш.Ю., Н.А.Н., Р.Б.К., М.Х.М., Е.Д.Б., В.С.Д., А.Р.И., П.Д.Ч., Е.Г.А., Т.С.С., С.А.С., Х.А.Х., Ф.Б.А., Д.И.И., Д.Й.Д., С.М.С., Л.Г.Д., М.И.В., Л.Б.К., Ф. К. А., С.Б.Т., Н.Т.Т., В.Д.Б., И.Й.В., Г.Н.Р., Й.Д.Х., Н.О.О., Г.А.С., Г.Ф.С., В.З.Г., П.Х.В., И.К.Д., К. И. М., Ж.С.К., Г.Г.Х., П.Е.А., И.С.З., З.А.А., С.И.П., М.Б.Н., С.А.К., И. Р.К., Ш.М.Р., Р. Б. М., Г.Н. Х.а, Д.К.А., З.Д.П., Р.О.Ю., Д.М.У., Д. Д.А., Б.Д.А., Н.Г.Д., И.В.П., С.П.Т., П.Д.Ю., Г.Я.Д., М.Р.Б., Н.Р.М., Д.И.Г., Л.А.А., М.И.М., С.К.Д., В.К.П., Ф.А.М., Ю.М.С., В.Ц.Т., М. Ц.Ц., А.Д.Ч., Л.Н.Д., И.А.К., А.Г.В., Г.К.Р., Н.О.Д., Н. М.а Р., Л.П.Л., Д.Н.В., И.Я.П., З.Д.Ц., С.Н.И., К.Д.Б., Б.Д.К., С.А.Ш., Д.А.К., Ф. М. К., Г.Р.И., П.Д.П., Н.Д.Д., К.А.Ж., С.Н.Ч., И.Б.С., Г. К.а Т., Н.М.М., Т.Б.П., П.С.С., С.С.В., Р.Д.Б., Е.Д.Д., Ц.Б.Г., А.З.А., Н.Б.Б., Б.Х.Х., Ф.С.М., Ф.Р.Р., Ф.Б.З., Г.Д.Д., С.К. Б., Ш.С.Р., П.К.К., С. Р.Ю., А.Т.Ф., Н.А.К., С. Ю. Х., Б.Р.К., И.Г.И., В.Н.М., Д.П.А., С.И.Д., Н.А.С., Ю.Д.Е., С. С.А., Ж.Т.Т., М.Д.К., Р.К.А., Б.С.Д., К.Р.Ч., М.С.Л., М.Т.С., З.Х.Г.,  К.С.Х. и С.Д.К., поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото й в този смисъл обвинение.

 

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на подсъдимата М.В.К. наказание от две години „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК ПРИСПАДА от така наложеното наказание в размер на две години лишаване от свобода, времето през което подсъдимата М.В.К. е била задържана по чл.64 ал.2 от НПК, считано от 18.01.2011г. до 21.01.2011г., както и времето, през което по отношение на нея е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 21.01.2011г. до 21.04.2011г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

 

         ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Х.Р., роден на *** ***, ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че през периода от началото на месец септември 2010г. до края на месец декември 2010г. включително, в гр.А., област П., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител и помагач с М.В.К., същата като извършител, умишлено е склонил М.В.К. да обещае дар – парична сума в размер на 600 лева, по 200 лева за всяко от лицата С.Я.А., Ж.Й.Т., и С.С.Д., на длъжностното лице С.И.П. – член на Т.гр.П. при „МБАЛ - П.” АД - гр.П., за да извърши действия по служба  - да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК – гр. П., във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността на посочените лица и да даде дар – парична сума в размер на 400 лева на длъжностното лице С.И.П. – член на Т.гр.П. при „МБАЛ - П.” АД - гр.П., загдето е извършила действия по служба, за това, че е дала положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК П., във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността на лицата С.Я.А. и Ж.Й.Т., като умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез набавяне на средства и по друг начин - набиране на пациенти за освидетелстване, събиране на парични суми, водене на списък, приемане на документи, поради което и на основание чл.304, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на  1000 /хиляда/ лева, като го признава за НЕВИНЕН за това, в съучастие като подбудител и помагач с М.В.К., последната като извършител, да е склонил същата да обещае дар- парична сума в размер на 200 лева за лицето Х.Ю.Е. на длъжностното лице С.И.П. – **на Т.гр.П. при „МБАЛ - П.” АД - гр.П., за да извърши действия по служба  - да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК – гр. П., във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА  по първоначалното му обвинение в тази  част.

 

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на подсъдимия Д.Х.Р. наказание от една година „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

ПРИЗНАВА подсъдимата С.И.П. - родена на *** ***, живуща ***, ***, ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че през периода 01.07.2010г.- края на месец декември 2010г. в гр.П. и гр.А., област П., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – ** на Т.гр.П. при „МБАЛ - П.” АД - гр.П., е поискала дар - парична сума в размер общо на 9 800 лева /по 200 лева за 49 лица/ и приела от М.В.К.  обещание за дар - парична сума в размер на 9 800 лева /по 200 лева за 49 лица/, който не й се следва, за да извърши действия по служба – да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК– П. във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за лицата, както следва: 

1. През месец юли 2010 г. в гр.П. и гр.А., област П. е поискала дар и приела от М.В.К. обещание за дар - парична сума в размер общо на 800 лева, а именно по 200 лева за 4 лица, за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК– П. във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата: Р.М.К., Ф.И.В., К.Г.К., И.Д.Д.;

2. През месец август 2010г. в гр.П. и гр.А., област П. е поискала дар и приела от М.В.К. обещание за дар - парична сума в размер на 200 лева, за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК– П. във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за лицето Г.Д.Г.;

3. През месец септември 2010г. в гр.П. и гр.А., област П. е поискала дар и приела от М.В.К. обещание за дар - парична сума в размер общо на 1200 лева, а именно по 200 лева за 6 лица, за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК– П. във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата: Ф.Х.Е., М.И.К., М.Д.И., С.А.С.,  Н.. С.Я.А.,

като за лицето С.Я.А. е поискала дар и приела обещание за дар от М.В.К.  и Д.Х.Р., последният действащ като подбудител и помагач на М.В.К.;

4. През месец октомври 2010г. в гр.П. и гр.А., област П. е поискала дар и приела от М.В.К. обещание за дар - парична сума в размер общо на 2000 лева, а именно по 200 лева за 10 лица,  за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК– П. във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата: М. Т. П., М. А. П., К.И.М., Ж.Й.Т., Р.М.С., З.Ж.Ч., Г. А. Ф., А.П.П., Р. А. Л. и М. Т. К.,

като за лицето Ж.Й.Т. е поискала дар и приела обещание за дар от М.В.К.  и Д.Х.Р., последният действащ като подбудител и помагач на М.В.К.;

5. През месец ноември 2010г. в гр.П. и гр.А., област П. е поискала дар и приела от М.В.К. обещание за дар - парична сума в размер общо на 2600 лева, а именно по 200 лева за 13 лица, за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК– П. във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата:Т.Р.А., С.Х.С., Л.Н.В., Й.А.К., Л.С.Д., Д.К.Д., Б.Б.Б., Ф.С. Г., Д.И.Д., В. Т. Т.,М.М.М., З.М.Р. и Ф.Е.К.;

6. През месец декември 2010г. в гр.П. и гр.А., област П. е поискала дар и приела обещание от М.В.К. за дар - парична сума в размер общо на 3000 лева, а именно по 200 лева за 15 лица, за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК– П. във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата: В.Д. К., С. С. С., Б. Б.В., М.Р.С., Н.Д.  Х., С.К.Д., Д.А.З., З.А.У., М.Т.Н., С.С.Д.,  Т. В. Д., П.А.Б., Ж. К. Л.,  Е.Х.Т., Ц.А.П.,

като за лицето С.С.Д. е поискала дар и приела обещание за дар от М.В.К. и Д.Х.Р., последният действащ като подбудител и помагач на М.В.К.,

и през периода от 01.07.2010г. до 19.11.2010г. включително в гр.П. и в гр.А., област П. е приела от М.В.К.  дар– парична сума в размер общо на 3 800 лева /по 200 лева за 19 лица/, който не й се следва, загдето е извършила действия по служба за това, че е дала положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК– П. във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата: Р.М.К., И.Д.Д., Г.Д.Г., Ф.Х.Е., М.И.К., М.Д.И., С.А.С., Н. Б.К., С.Я.А., М. Т. П., М. А. П., К.И.М., Ж.Й.Т., Р.М.С., З.Ж.Ч., Г. А. Ф., А.П.П., Р. А. Л. и М. Т. К., 

като за лицата С.Я.А. и Ж.Й.Т. е приела 400 лв. от посочената сума от М.В.К.  и Д.Х.Р., последният действащ като подбудител и помагач на М.В.К. , поради което и на основание чл. 301, ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 54 от НК я ОСЪЖДА на  ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на      2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, както  и  ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да заема длъжност във връзка с освидетелстване работоспособността на лица, като член и/или председател на консултативна лекарска комисия за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила,

 като признава подсъдимата С.И.П. за НЕВИННА за това:

- в същия този период /01.07.2010г. до края на месец декември 2010г./, в гр.П. и гр.А., област П., в качеството си на длъжностно лице – **на Т.гр.П. при „МБАЛ - П.” АД - гр.П., да е поискала дар и да е приела от М.В.К.  обещание за дар, който не й се следва, за да извърши действия по служба – да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК– П. във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността, а именно - парична сума в размер общо на 8200 лева, по 200 лева за 41 лица, както следва:

през месец юли 2010г. парична сума в размер на 800 лева, а именно по 200 лева за 4 лица- Х.Р.З., С.Ч.И., Р.М.Т., М.М.И.;

 през месец август 2010г. парична сума в размер на 800 лева, а именно по 200 лева за 4 лица- Н.Й.П., С.И.И., Й.Г.В., Е.В.М.;

през месец септември 2010г. парична сума в размер на 800 лева, а именно по 200 лева за 4 лица- Ш. Я. К., Г.А. Д., Н.М.К., П.Б. К.;

през месец октомври 2010г. парична сума в размер на 1400 лева, а именно по 200 лева за 7 лица- С.А.М., Р.Б.М., В. Б. В., Ф. С. А., Р. Р. Р., С. Ю. М., Я.И.К.;

 през месец ноември 2010г. парична сума в размер на 3200 лева, а именно по 200 лева за 16 лица - И.Г.К., Н.Б.С., Х.Р.М., С. Д.Ш., Г. Т. М., М. Х. Х., А.А.Ю., С.М. С., Х.М.У., З.А. Т., Г.И.М., С.М.Я., К.В. Ч., З. И. Х., Ш. Х. К. и Х.Ю.Е.,

като за последната да е извършила деянието в съучастие като извършител с Д.Х.Р., същият като подбудител и помагач;

 през месец декември 2010г. парична сума в размер на 1200 лева, а именно по 200 лева за  6 лица - К.Х. Ч., В. З. А., Р. Ф. С., К.Д.С., Р.Ш.М., С.Л.М.;

- за това, в периода 01.07.2010г.-19.11.2010г. в гр.П. и гр.А., област П. да е приела от М.В.К. дар, който не й се следва, задето е извършила действия по служба за това, че е дала положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК– П. във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността, а именно парична сума в размер общо на 6 800 лева /за 34 лица/, по 200 лева за всяко от лица : Р.М.Т., Ф.И.В., Й.Г.Б., Н.С.П., Ж.В.Р., К.Г.К., М.М.И., Т.М.П., Н.Х.А.,  Н.Й.П., С.И.И., Й.Г.В., Е.В.М., Г.Н.Г.,  Ш. Я. К., М.И.Д., Г.А. Д., Г. Л. Г., Р.С. К., М. И.А., Г.Д.И., Н.М.К., С.К.Д., А. М. Д., С.А.М., Р.Б.М.,  Р.Д. В., В. Б.В., С.А.Н., П. В. В., Ф. С.А., Н.Т.Т., С.Ч.И. и Р. Р.Р.;

- за това, в периода месец ноември 2009г. до 01.07.2010г., както и в периода от началото на месец януари 2011г. до 17.01.2011г. в гр.П. и гр.А., област П., в качеството си на длъжностно лице – член на Т.гр.П. при „МБАЛ - П.” АД - гр.П., да е поискала дар  и да е приела от М.В.К.  обещание за дар, който не й се следва, за да извърши действия по служба – да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК– П. във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за лицата, а именно парична сума в размер общо на 44 200 лв., по 200 лева за 221 лица, както следва:

през месец ноември 2009г. парична сума в размер на 8400 лева, а именно по 200 лева за  42 лица - И. Р. К., Н.Т.Т., Д.Й.Д., Л.Б.К. ,Т.С.С. , Л.И.О. ,Л.Г.Д. , Н.А.Н., В.Д.Б., Д.И.И., П.И.П., Г.К.Р., С.И.П., В.М.С., К. И.М., З.А.А., С.А.Ш., Р.М.Р., Ц. Ж.Е., Р.Д.Б., Н.Р.Т., С.Р.Д., М.К.Т., Д.Х.Ш., А.Н.П., Б.Т.И., С.Т.И., М.А.Й., В.И.Т., М.З.К., Ф.Х.И., Р.Х.Ш., Е.С.Г., С.А.М., Т.Г.Г., К.Р.К., Н.К.К., С.Д.К., Д.А.З., Х.Д.М., А.Ш.И., Б.Г.Т.;

през месец декември 2009г. парична сума в размер на 5400 лева, а именно по 200 лева за  27 лица- Ф. М. К., Н.О.О., Г.Н.Р., Д.К.А., Ж.С.К., Р.О.Ю., И.К.Д., М.И.В., И.Я.П., М.Б.Н., З.Д.Ц., Н.М. Р., Д.К.Б., Д.З.Н., Х.М.Х., М.Т.Т., Г.С.М., Р.К.П., И.Х.Н., С.А.Н., С.Б.И., Д.Ф.Ф., Й.И.К., А.М.П., К.Х.Д., Г.Я.М., В.Щ.Ш.;

през месец януари 2010г. парична сума в размер на 6800 лева, а именно по 200 лева за 34 лица- И.С.З., М.И.М., Л.Н.Д., С.П.Т., Г.К.Р., М.Т.С., Р. Б. М., Г.Г.Х., Ф.А.М., Б.Д.А., Д.И.Г., Н.О.Д., М.Р.Б., Т.С.П., М. Ц. Ц., Н.Б.Б., С.Ш.С., Ю.Р.Б., Н.Н.А., З.П.П., М.Б.Д., Р.С.М., И.Х.Ш., В.И.Г., В.Б.М., М.Ш.Ю., Н.А.Н., Р.Б.К., М.Х.М., Е.Д.Б., В.С.Д., А.Р.И., П.Д.Ч., Е.Г.А.;

 през месец февруари 2010г. парична сума в размер на 4000 лева, а именно по 200 лева за  20 лица - С.А.Ш., Б.С.Д., И.В.П., Н.Г.Д., С. Р.Ю., С.Н.Ч., П.С.С., Д.А.К., Е.Д.Д., С.А.С., Х.А.Х., Ф.Б.А., С.М.С., С.Б.Т., И.Й.В., Й.Д.Х., Г.А.С., Г.Ф.С., В.З.Г., Ф. К. А.;

през месец март 2010г. парична сума в размер на 6000 лева, а именно по 200 лева за  30 лица -А.З.А., С. Ю. Х., Д.Н.В., С.Н.И., Д.П.А., Г.Д.Д., Ф.С.М., С.К. Б.,  Ф.Б.З., И.Г.И., А. М. Д., Р.Д.Б., С.С.В., Ж.В.Р., Ш.С.Р., С.А.Н., Н.М.М., К.Д.Б., А.Т.Ф., Б.Д.К., К.М.Ч., П.Х.В., П.Е.А.,  С.А.К., Ш.М.Р., Р. Б.М., Г.Н. Х., З.Д.П.,  Д.М.У., Д. Д.А.;

през месец април 2010г. парична сума в размер на 4200 лева, а именно по 200 лева за  21 лица -Р.К.А., П.К.К., К.С.Х., С.Д.К., Т.М.П., Р.Д. В.а, С.И.Д., П. В. В., Н.Х.А., П.Д.Ю., Г.Я.Д., Н.Р.М., Л.А.А., С.К.Д., В.К.П., Ю.М.С., В.Ц.Т., А.Д.Ч., И.А.К., А.Г.В., Л.П.Л.;

през месец май 2010г. парична сума в размер на 4200 лева, а именно по 200 лева за  21 лица - С.К. Т., Н.С.П., З.Х.Г., Г.Д.П., Й.Г.Б., Ж.Т.Т., М.И.Д., М.А.М., Г.Н.Г., Г.Д.Т., Г.Р.И., П.Д.П., Н.Д.Д., К.А.Ж., И.Б.С., Г. К. Т., Т.Б.П., Ц.Б.Г., Б.Х.Х., Ф.Р.Р., Н.А.К.;

през месец юни 2010г. парична сума в размер на 3800 лева, а именно по 200 лева за  19 лица - З.Т.А., Р.С. К. С.К.Д., Г. Л. Г., Р.М. Д. М. И.А., Н.Т.Т., Г.Д.И., М.А.К., Ф.Б.Д., С. Р. М., Б.Р.К., В.Н.М., Н.А.С., Ю.Д.Е., С.С.А., М.Д.К., К.Р.Ч., М.С.Л.;

през периода от началото на месец януари 2011г. до 17.01.2011г. парична сума в размер на 1400 лева, а именно по 200 лева за 7 лица- С.Р.Ш., С. Х.А., Й.Д. Ш., Б.А.Ч., Н.  Т.Д., Ф.Д.А. и С.А.С.;

- за това, в периода 01.12.2009г. до 01. 07.2010г. в гр.П. и А., област П., да е приела от М.В.К. дар, който не й се следва, задето е извършила действия по служба- за това, че е дала положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК– П. във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността, а именно парична сума в размер на 36 200 лева/ за 181 лица/ по 200 лева за всяко от лицата: С.А.Ш., Р.М.Р., Ц.а Ж.Е., Р.Д.Б., Н.Р.Т., С.Р.Д., М.К.Т., Д.Х.Ш., А.Н.П., Б.Т.И., С.Т.И., М.А.Й., В.И.Т., М.З.К., Ф.Х.И., Р.Х.Ш., Е.С.Г., С.А.М., Т.Г.Г., К.Р.К., Н.К.К., С.Д.К., Д.А.З., Х.Д.М., А.Ш.И., Б.Г.Т., Д.К.Б., Д.З.Н., Х.М.Х., М.Т.Т., Г.С.М., Р.К.П., И.Х.Н., С.А.Н., С.Б.И., Д.Ф.Ф., Й.И.К., А.М.П., К.Х.Д., Г.Я.М., В.Щ.Ш., С.Ш.С., Ю.Р.Б., Н.Н.А., З.П.П., П.И.П., М.Б.Д., Р.С.М., И.Х.Ш., В.И.Г., В.Б.М., М.Ш.Ю., Н.А.Н., Р.Б.К., М.Х.М., Е.Д.Б., В.С.Д., А.Р.И., П.Д.Ч., Е.Г.А., Т.С.С., С.А.С., Х.А.Х., Ф.Б.А., Д.И.И., Д.Й.Д., С.М.С., Л.Г.Д., М.И.В., Л.Б.К., Ф. К. А., С.Б.Т., Н.Т.Т., В.Д.Б., И.Й.В., Г.Н.Р., Й.Д.Х., Н.О.О., Г.А.С., Г.Ф.С., В.З.Г., П.Х.В., И.К.Д., К. И. М., Ж.С.К., Г.Г.Х., П.Е.А., И.С.З., З.А.А., С.И.П., М.Б.Н., С.А.К., И. Р. К., Ш.М.Р., Р. Б. М., Г. Н. Х., Д.К.А., З.Д.П., Р.О.Ю., Д.М.У., Д. Д.А., Б.Д.А., Н.Г.Д., И.В.П., С.П.Т., П.Д.Ю., Г.Я.Д., М.Р.Б., Н.Р.М., Д.И.Г., Л.А.А., М.И.М., С.К.Д., В.К.П., Ф.А.М., Ю.М.С., В.Ц.Т., М. Ц. Ц., А.Д.Ч., Л.Н.Д., И.А.К., А.Г.В., Г.К.Р., Н.О.Д., Н. М.а Р., Л.П.Л., Д.Н.В., И.Я.П., З.Д.Ц., С.Н.И., К.Д.Б., Б.Д.К., С.А.Ш., Д.А.К., Ф. М. К., Г.Р.И., П.Д.П., Н.Д.Д., К.А.Ж., С.Н.Ч., И.Б.С., Г. К. Т., Н.М.М., Т.Б.П., П.С.С., С.С.В., Р.Д.Б., Е.Д.Д., Ц.Б.Г., А.З.А., Н.Б.Б., Б.Х.Х., Ф.С.М., Ф.Р.Р., Ф.Б.З., Г.Д.Д., С.К. Б., Ш.С.Р., П.К.К., С. Р.Ю., А.Т.Ф., Н.А.К., С. Ю.Х. Б.Р.К., И.Г.И., В.Н.М., Д.П.А., С.И.Д., Н.А.С., Ю.Д.Е., С. С.А., Ж.Т.Т., М.Д.К., Р.К.А., Б.С.Д., К.Р.Ч., М.С.Л., М.Т.С., З.Х.Г.,  К.С.Х. и С.Д.К.,  

както и за това, подкупът да е в особено големи размери, представляващ особено тежък случай по чл.302а от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото й обвинение в този смисъл.

 

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното  на подсъдимата С.И.П. наказание от  три години „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК ПРИСПАДА от така наложеното наказание в размер на три години лишаване от свобода, времето, през което подсъдимата С.И.П. е била задържана по чл.64, ал.2 от НПК, считано от 18.01.2011г. до 21.01.2011г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

 

На основание чл.307а от НК ОСЪЖДА подсъдимата С.И.П. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата сумата в размер на 3 800 лева /три хиляди и осемстотин лева/, представляващи равностойност на предмет на престъплението по  чл.301, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

 

Приложените към делото екземпляри от изготвените ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА, в резултат на използваните СРС, да  останат на съхранение в РКИ до изтичане сроковете на класификация.

 

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – пари,  намиращи се на съхранение в трезор, ползван от ОС-П., както следва:

- 4 броя банкноти с номинал от 10 лева със сериен номер, както следва: ЮВ 5812532, АЧ 1721065, ЮВ 7341825, АЮ 4047184

- 6 броя банкноти с номинал от 100 лева със сериен номер, както следва: АБ 7388742, АА 7746320, АА 7897230, АВ 6310543, АБ 6452286, АБ 3898694

- 19 броя банкноти с номинал от 50 лева със сериен номер, както следва: АИ 2297591, БА 1352088, ББ 4167615, АГ 8565957, БА 9856339, БД 1376320, АЕ 6473460, АЕ 8068095, БД 1419366, ББ 6308707, АА 7795852, АК 0313433, АБ 2367065, БД 2821160, БЕ 6670261, АД 9144310, АИ 3394141, БА 4579270, АИ 2042387

- 65 броя банкноти с номинал от 20 лева със сериен номер, както следва: БГ 8217936, ЯА 2440459, АК 5180636, БН 9190857, БД 4816316, БГ 4360853, БГ 4046710, ББ 6901043, ББ 1921959, АХ 8399159, АУ 9802610, БД 1454028, АМ 6508972, БЛ 0047663, БЕ 8506901, АФ 2597150, БЛ 2419380, БГ 5257595, АХ 6280832, АН 5162102, БЛ 3646712, БГ 1681862, БВ 4849721, АР 6366633, БД 5474770, БЗ 3457084, АЕ 2836790, АХ 4865913, БД 1246066, БА 4481874, АХ 0693794, АФ 3019862, АТ 7920659, АТ 4485183, АТ 7747236, АФ 1115509, БН 7832243, АН 5146747, АМ 7126878, АР 6084378, БО 1537598, БЕ 4733388, БК 3588588, АО 9936879, БД 8502452, БА 7996487, АТ 1775150, БА 5366517, АО 2377056, БГ 5505997, АН 4782312, АР 5900221, БЕ 7173008, АС 7570275, БВ 8813909, АХ 7483877, ББ 7951223, БГ 7441756, БЕ 1447251, АН 5435385, АХ 4025565, БА 7050455, АФ 0449307, ББ 2406232, АМ 8190923, да се върнат на подсъдимата М.К., след влизане на присъдата в законна сила.

 

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – пари, намиращи се на съхранение в трезор, ползван от ОС-П., както следва:

- 12 броя банкноти с номинал от 100 лева със сериен номер, както следва: АВ 5027283, АГ 1762906, АБ 6081340, АБ 3618630, АА 9889242, АА 8662022, АВ 7000273, АВ 3708465, АВ 5372828, АА 0596990, АБ 1850469, АБ 2160912

- 33 броя банкноти с номинал от 50 лева със сериен номер, както следва: ББ 9648870, БВ 2376837, АВ 4981232, ББ 5338767, БА 8455748, БГ 9482599, АГ 2791654, АИ 1623595, АЗ 2252606, АГ 3683339, ББ 1193508, АВ 9161627, АЗ 5013048, ББ 3342141, БА 9589129, ББ 8080690, ББ 3847338, БГ 5110801, БВ 8786600, БГ 9074005, БГ 2973821, БВ 2050194, ББ 3146962, БГ 3079085, БВ 0076754, АЗ 7660107, БА 5527659, АБ 4319941, АВ 3425103, БД 0512258, БА 3472426, БВ 6736027, БВ 5768726

- 7 броя банкноти с номинал от 50 евро със сериен номер, както следва: Z36001238355, Р17000890471, V24326589577, S13932917566, Р18480437272, S17144595412, Х30407511305

- 2 броя банкноти с номинал от 10 евро със сериен номер, както следва: Y55045882657, Y45087449779

- 3 броя банкноти с номинал от 5 евро със сериен номер, както следва: U60691273943, Р14333501467, Х30561465134

- 7 броя евромонети с различен номинал (3 броя по 50 евроцента, 1 брой 20 евроцента, 1 брой 10 евроцента, 2 броя по 2 евроцента)

- 1 брой банкнота с номинал от 50 лева със сериен номер АД 0656794

- 1 брой банкнота с номинал от 100 лева със сериен номер АА 6986842

- 1 брой банкнота с номинал от 5 щатски долара със сериен номер В 40577284 Е

- 2 броя банкноти с номинал от 1 щатски долар със сериен номер, както следва: J 06124408 В, Е 18422017 В

- 2 броя банкноти с номинал от 100 евро със сериен номер, както следва: Р01190146474, Х03137449682

- 1 брой банкнота с номинал от 50 евро със сериен номер Х29039938229

- 1 брой банкнота с номинал от 20 евро със сериен номер L 02629207373

- 1 брой банкнота с номинал от 10 евро със сериен номер Y 45136472941

- 1 брой банкнота с номинал от 5 евро със сериен номер Х 25953253832

- 1 брой банкнота с номинал от 50 лева със сериен номер АЗ 4648959

- 1 брой банкнота с номинал от 20 лева със сериен номер АР 6381669

- 1 брой банкнота с номинал от 10 лева със сериен номер ЮА 4519479

- 6 броя банкноти с номинал от 20 лева със сериен номер, както следва: АУ 1831517, АЗ 9714785, АМ 3412757, АП 7604215, АП 4128126, ЯА 3301631, да се върнат на подсъдимата С.П., след влизане на присъдата в законна сила.

 

  На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите М.В.К., Д.Х.Р. и С.И.П., със снета самоличност, да заплатят по сметка на ОД на МВР – П. сумите от по 293,33  лева, за всеки един от тях, представляващи разноски, направени в хода на досъдебното производство, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – П. сумите от по 91,33 лева, представляващи разноски, направени в хода на настоящото съдебно производство.

 

         ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред Апелативен съд – Пловдив.

 

 

        

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

 

            2.

 

 

 

                                                                 

      

МОТИВИ към Присъда № 260057/09.06.2021г. по НОХД № 1361/2018г. по описа на Пловдивски окръжен съд.

 

Спрямо подсъдимите М.В.М., Д.Х.Р. и С.И.П. са повдигнати обвинения, както следва:

- спрямо подс.М.М.  по 304 ал.1 във вр.чл.26, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че през периода  м. ноември 2009 г. до 17.01.2011г. включително в гр.П. и гр.А., ОБЛАСТ П., при условията на продължавано престъпление, самостоятелно и в съучастие като извършител с Д.Х.Р., последният  като подбудител и помагач, е обещала дар - парична сума в размер на 63 400 лв. /по 200 лв. за 317 лица/, на длъжностните лица С.И.П., ЕГН ********** – член на Териториална експертна лекарска комисия гр.П. при „***” АД - гр.П. и В. М.Г., ЕГН ********** - член на Териториална експертна лекарска комисия гр.П. при „***” АД - гр.П., за да извършат действия по служба  - да дадат положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК – гр. П., във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата, поименно посочени в диспозитива на обвинителния акт за отделните деяния в този период

и през периода от 01.12.2009г. – 19.11.2010г. включително в гр. П. и гр.А., ОБЛАСТ П. е дала дар - парична сума в размер на 46 800 лева /по 200 лева за 234 лица/, на длъжностното лице - С.И.П., ЕГН ********** – член на Териториална експертна лекарска комисия гр.П., загдето е извършила действия по служба за това, че е дала положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК П., във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността на лицата, поименно посочени в диспозитива на обвинителния акт.

-                 спрямо подс.Д.Р. по чл. 304, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 във вр. ал.1 от НК за това, че през периода от началото на месец септември 2010г. до края на месец декември 2010г. включително, в гр.А., ОБЛАСТ П., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител и помагач с М.В.М., същата като извършител, умишлено е склонил М.В.М. да обещае дар – парична сума в размер на 800 лева, по 200 лева за всяко от лицата С.Я.А., ЕГН **********, Ж.Й.Т., ЕГН **********, Х.Ю.Е. ЕГН ********** и С.С.Д., ЕГН **********  на длъжностното лице С.И.П. – член на Териториална експертна лекарска комисия гр.П. при „***” АД - гр.П., за да извърши действия по служба  - да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК – гр. П., във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността на посочените лица и да даде дар – парична сума в размер на 400 лева на длъжностното лице С.И.П. – член на Териториална експертна лекарска комисия гр.П. при „***” АД - гр.П., загдето е извършила действия по служба, за това, че е дала положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК П., във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността на лицата С.Я.А. и Ж.Й.Т., като умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез набавяне на средства и по друг начин - набиране на пациенти за освидетелстване, събиране на парични суми, водене на списък, приемане на документи.

- спрямо подс.С.П. по чл.302а, във вр. чл.301, ал.1 въ вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че през периода от месец ноември 2009г. до 17.01.2011г. включително в гр.П. и гр.А., ОБЛАСТ П., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – член на Териториална експертна лекарска комисия гр.П. при „***” АД - гр.П. е поискала дар в особено големи размери - парична сума в размер на 62 200 лева /по 200 лева за 311 лица/ и приела обещание от М.В.М.  за дар в особено големи размери - парична сума в размер на 62 200 лева /по 200 лева за 311 лица/, който не й се следва, за да извърши действия по служба – да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК– П. във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за лицата, както следва: и през периода от 01.12.2009г. до 19.11.2010г. включително в гр.П. и в гр.А., ОБЛАСТ П. е приела от М.В.М.  дар в особено големи размери – парична сума в размер на 46800 лева /по 200 лева за 234 лица/, който не й се следва, загдето е извършила действия по служба за това, че е дала положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК– П. във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата, посочени поименно в диспозитива на обвинителния акт за отделните деяния в този период

и през периода от 01.12.2009г. до 19.11.2010г. включително в гр.П. и в гр.А., ОБЛАСТ П. е приела от М.В.М.  дар в особено големи размери – парична сума в размер на 46800 лева /по 200 лева за 234 лица/, който не й се следва, загдето е извършила действия по служба за това, че е дала положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК– П. във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата, поименно посочени в диспозитива на обвинителния акт, като подкупа е в особено големи размери, представляващ особено тежък случай.

 

  Представителите на Окръжна прокуратура-Пловдив поддържат обвиненията спрямо тримата подсъдими от фактическа  и правна страна, като считат, че същите са доказани от събраните и приобщени в хода на съдебното следствие доказателства. Според представителите на държавното обвинение, особено значение имат обясненията на подс.М.М., дадени в хода на съдебното производство и приобщените такива по реда на чл.279 от НПК от досъдебното производство и пред друг състав на съда по същото дело. Тези обяснения, подкрепени от множеството писмени и веществени доказателства, както и от доказателствата, събрани посредством приложени СРС, според прокурорите дават достатъчна основа, за да се приеме за доказано обвинението спрямо всеки един от подсъдимите. Позовават се и на показанията на множеството разпитани свидетели по делото, част от които твърдят да са познавали М. и Р. и да са търсили техни услуги срещу заплащане във връзка с явяване пред комисия на ТЕЛК с очакване на получат нужния им процент неработоспособност, а за друга част от свидетелите, които отричат подобно съдействие, се твърди, че са налице други доказателства като иззети писмени документи и СРС, установяващи връзка между подсъдимите и свидетелите по повод явяване пред ТЕЛМ. Твърди се още, че престъпната деятелност на подсъдимите е продължила в едни доста продължителен период от време и е засегнала множество лица, като е включвала и други лекари.  В този смисъл се пледира за налагане на наказания при условията на чл.54 от НК за подсъдимите М. и Р. за престъпленията по чл.304, ал.1 от НК, като за подс.М. при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, отчитайки нейната централна роля в цялостната дейност от една страна, и от друга-нейното отношение към стореното, разкаяние и съдействие в хода на целия процес, а по отношение на  подс.Р., се твърди превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, предвид ниския интензитет на неговото участие. Предлага се да се определи наказание от 3 години лишаване от свобода за подс.М.М. и 1 година лишаване от свобода за подс.Д.Р., като за постигане целите на чл.36 от НК за тези двама подсъдими, изпълнението на наказанията да се отложи при условията на чл.66 от НК с подходящ изпитателен срок-от 5 години за подс.М. и от 3 година за подс.Р.. По отношение на подс. С.П., предвид длъжностното й качеството и общественото положение, което тя е заемала към инкриминирания период, отчитайки по-тежката квалификация на извършеното в особено големи размери и особено тежък случай, се иска определяне на наказание също при условията на чл.54 от НК в минималния предвиден в закона размер от 10 години лишаване от свобода.  Изразява се разбиране за наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства като чисто съдебно минало, трудова ангажираност и продължителност на наказателното производство, които според представителите на държавното обвинение налагат определяне на наказание в минималния предвиден по чл.302а от НК размер, което следва да се изтърпи ефективно при първоначален „ Строг“ режим, съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС. Претендира се и налагане спрямо подс.П. на кумулативните наказания „глоба“ в размер на 10 000 лева и лишаване от право да заема държавна длъжност по чл.37, ал.1, т.6 от НК за срок надвишаващ лишаването от свобода.

 Защитниците на подсъдимата М.М.- адв.Д. и адв.В. не оспорват възприетите от обвинението факти, както и доказателствата, на които същото се позовава по отношение на тази подсъдима, обосноваващи нейната деятелност в продължителен период от време. Считат обаче, че обвинението не е доказано в пълния му обем, по отношение на всички лица, включени в отделните периоди на продължаваното престъпление и отразените в тях суми. Твърди се, че липсват категорични доказателства за получаването на сумата от 200 лева от М. за всяко едно от поименно посочените в обвинението лица, с обещание за дар, а и в последствие предаване на тази сума на подс.П..  Поради това защитниците считат, че обвинението по отношение на подс.М. не е доказано в неговата пълнота. По отношение на наказанието, се акцентира върху множеството смекчаващи отговорността обстоятелства за тази подсъдима, като чисто съдебно минало, съдействие на органите на разследване, признание на вината, трудова ангажираност и изключително продължителния период на наказателния процес до момента - 10 години, поради което се иска определяне на наказание в рамките на минимално предвиденото в закона, с приложение на разпоредбата на чл.66 от НК и отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с подходящ изпитателен сроМ.

Подсъдимата М.В.М. признава вината си. Дава обяснения в хода на съдебното следствие, като заявява начина на работа и отношенията си с подс.П. и твърди, че е осъзнала вината си. В последната си дума моли за справедлива присъда.

Защитникът на подсъдимия Д.Х.Р. –адв.Д., в хода на съдебните прения също застъпва становище за недоказаност на обвинението спрямо този подсъдим. Твърди, че събраните по отношение на него доказателства, не могат да доведат до категоричния извод за участие в престъпната дейност, в съучастие с подс.М., в качеството му на подбудител и помагач. Заявява, че обясненията на подс.М., в които тя обяснява ролята и участието на подс. Р. в престъпното деяние, не следва да се кредитират като тенденциозни, предвид влошените отношения между двамата. В този смисъл се иска подсъдимият Р. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият Д.Х.Р. не се признава за виновен, като дава подробни обяснения, в които отрича своето участие в престъпната схема, твърдейки, че по никакъв начин не е подпомагал М. в нейната дейност, а дори напротив-изразявал е ясно нежелание и неодобрение от посещението на различни хора в жилището им в гр. А.. В последната си дума моли за справедлива присъда.

Защитниците на подсъдимата С.И.П.-адв.В. и адв.А., оспорват фактическата обстановка и правната квалификация на престъплението, вменено на тяхната подзащитна. В пледоариите си застъпват най-общо две тези - за неясно и противоречиво обвинение, предявено с обвинителния акт и за недоказаност на същото. Твърди се, че обвинителния акт е неясен, не са описани действията, с които подс.П. е извършила конкретните инкриминирани деяния от обективния състав на престъплението по чл.301 от НК, както и че същият е противоречив, което прави защитата невъзможна. Възразява се срещу включването в доказателствената съвкупност на веществени доказателства, иззети при извършено претърсване и изземване в жилището на подс.П., предвид нарушения на процесуалния ред, предвиден в НПК за извършване на това действие по разследване, като се правят възражения и за недопустимост на свидетелските показания на св. В.Т. на основание чл.118, ал.2 от НПМ. Акцентира се изключително върху обясненията на подс.М.М., дадени пред друг съдебен състав и в хода на досъдебното производство по същото дело, приобщени чрез прочитане в хода на съдебното следствие, като се твърди, че същите не са дадени по същото обвинение. В този смисъл се твърди, че е нарушена забраната за влошаване положението на подсъдимите- т.нар. „reformatio in pejus“, предвид обема и параметрите на новото обвинение, включващо по-голям период, повече лица, различни форми на изпълнително деяние, водещи съответно и до по-тежка квалификация. Застъпва се твърдението, че отсъстват критериите по чл.302а от НК за квалификация на извършеното от подс.П. като „особено тежък случай“. По отношение на доказателствата се твърди, че обвинението се гради на направено от страна на прокуратурата тълкуване на записаното в две иззети и приложени по делото като веществени доказателства тетрадки, съдържанието на които според защитата не доказва искане на дар и приемане на обещание за дар от страна на подс.П., а от страна на държавното обвинение се предава предварително определена сила на тези доказателства. Същото е отношението на защитата и за данните, събрани посредством СРС, като се твърди, че не се подкрепят от други доказателствени източници. В този ред на мисли се заявява, че част от свидетелите, включени в обвинението са такива, чиито имена са били вписани в тетрадките иззети от подс.П., без да е установено те да се познават с подсъдимата М.. Посочват се и други групи свидетели, за които съществуват данни, че не са ангажирали подс.М. във връзка с явяване пред ТЕЛК, както и свидетели, за които няма годни доказателства да са търсили съдействие и ходатайство във връзка с явяване за освидетелстване пред ТЕЛК и признаване на минимум 50 % намалена работоспособност. С оглед на горното се иска подсъдимата С.П. да бъде оправдана. Алтернативно се застъпва и искане за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК по отношение на подс.П. и  определяне на наказание, което да не се изтърпява ефективно, предвид изминалия период от време от образуване на наказателното производство, който се явява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.

Подсъдимата С.И.П. не се признава за виновна по повдигнатото й обвинение. Дава обяснения, в които обяснява механизма на работа в експертната лекарска комисия, чиито член е била, като отрича установяването на каквито и да е отношения с подс.М., свързани с искане и получаване на подкуп и обещание за такъв, по отношение на клиенти на М., явили се за освидетелстване или преосвидетелстване през ТЕЛМ. В последната си дума моли да бъде оправдана.

 

     ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

 Въз основа на доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намери за установена следната фактическа обстановка, а именно:

           Подсъдимата М.В.М. е родена на *** ***, ***гражданка е, със завършено средно образование. Към настоящия момент работи експерт-консултант към застрахователна компания, а към инкриминирания период е осъществявала дейност чрез регистриран ЕТ „Х.-М. Р.” гр.А.. Разведена е /към инкриминирания период от време е била с фамилия Р./ и не е осъждана, видно от приложена справка за съдимост на л.44, т.26 от д.п.

          Подсъдимият Д.Х.Р. е роден на *** ***, живее в същия град, български гражданин е, със завършено средно образование. Същият е пенсионер по болест. Разведен е и към инкриминирания период не е бил осъждан. Видно от приложената на л.41, т.26 от д.п. справка съдимост, същият е бил осъждан за престъпление по чл.235, ал.2 вр. ал.1 от НК на „пробация“, но е реабилитиран.         Подсъдимата С.И.П. е родена на *** ***, живее в същия град. ***,  ***гражданка е и има  завършено висше образование. Работи като лекар в УМБАЛ „***“*** и МБАЛ „***“ –гр.П.. Разведена е и също не е осъждана/виж справка съдимост на л.46, т.26 от д.п./.

          На 05.10.2001г. подс. П. била назначена с трудов договор на длъжност член на ТЕЛК, 3 състав – Общи заболявания в ***. На 21.03.2005 г. с изменение на трудовия й договор чрез допълнително споразумение №53/22.03.2005 г., П. била назначена за член на ТЕЛК, 5 състав - Общи заболявания. В структурата на *** се включвали седем състава на ТЕЛК, от които пет състава по „Общи заболявания”, а отделно имало състав на комисия – ТЕЛК по „Очни заболявания” и ТЕЛК по „Психични заболявания”.

В. М.Г. /по отношение на който наказателното производство е било прекратено с постановление на Окръжна прокуратура гр.Пловдив от 21.08.2013 г. поради настъпилата му смърт – Акт за смърт №0093/13.03.2013 г./, бил назначен на 25.10.2004 г. на длъжност член на ТЕЛК, 1 състав към *** с трудов договор №76/26.10.2004 г.

          Съгласно длъжностните характеристики, подсъдимата П. и В. Г. заемали длъжността- член на ТЕЛК, с основна задача да извършват специализирана трудово-експертна дейност по временна и трайна нетрудоспособност, да извършват прегледи на болния, да докладват случаите на останалите специалисти и обсъждат с тях клиничните данни, данните от производствената характеристика и трудовоекспертните проблеми на всеки болен, да участват в контролни проверки на предприятия, учреждения и организации по правилното попълване на производствените характеристики, да участват в контролни проверки в лечебно-профилактичните заведения по организацията, провеждането и качеството на ТЛЕ, на ЛКК по подготовката и изпращането на болните за освидетелствуване в ТЕЛМ. Членовете на ТЕЛК са били пряко подчинени на председателя на състава и главния специалист на ТЕЛМ. Изискванията за заеманата длъжност били висше медицинско образование с придобита специалност и висока нравственост.

Правният режим на медицинската експертиза на работоспособността през инкриминирания период бил уреден в Закона за здравето, Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. В посочените нормативни актове била разписана ясна процедура, като детайлно бил уреден всеки аспект от дейността на органите по експертиза на работоспособността. Териториалните експертни лекарски комисии /ТЕЛК/ се разкривали и закривали от Директорите на Районните центрове по здравеопазване /след 2011 г. Регионални здравни инспекции/ със съгласието на Министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ и диспансери. Правомощията на ТЕЛК били в насока освидетелстване на лица по повод на временна неработоспособност, трайно намалена или загубена работоспособност, както и в други посочени от Наредбата случаи. Освидетелстването и преосвидетелстването на лицата се извършвало от ТЕЛК по района на постоянния им адрес, което се доказвало с документ за самоличност.

В извършването на клиничния преглед и при вземането на решение участвали всички членове на ТЕЛМ. Комисията се оглавявала от председател, който бил задължен да осигурява цялостното изследване и преглед на болния от всички специалисти в комисията, колективното обсъждане на данните от клиничния преглед и наличната медицинска и друга документация, както и да контролира пълното и точно попълване на експертното решение, да връчва срещу подпис експертните решения на ТЕЛК, като разяснява тяхното съдържание, да дава указания за предприемането на съответни действия, свързани с пенсиониране или трудоустрояване на лицата, с реда за обжалването на решенията на ТЕЛК и др. Лекарите – членове на ТЕЛК извършвали клинични прегледи и при необходимост назначавали допълнителни изследвания и консултации със специалисти, извън ТЕЛК, с оглед най-правилна преценка на работоспособността на освидетелстваните лица.

Комисиите на ТЕЛК се сезирали от съответните лица, които подавали молба в Регионалната картотека на медицинската експертиза /РКМЕ/. Ведно с молбата, лицата следвало да депозират в РКМЕ и медицинска документация, удостоверяваща тяхното здравословно състояние. След като в РКМЕ постъпвала молба, протокол на ЛКК или друга медицинска документация, се извършвала справка с цел установяване наличието на окомплектовано медицинско досие или друга документация на името на подателя, с оглед прилагане към тях. Медицинските експертни досиета се обособявали и съхранявали в Картотеката по постоянния адрес на лицата. В медицинското експертно досие се съхранявали: медицинските протоколи на ЛКК; резултатите от направените изследвания; експертните решения на ТЕЛК; експертните решения на НЕЛК; експертните решения на комисиите по професионални болести; други медицински документи, допълнително изискани от ТЕЛК /НЕЛК/ - преписи от истории на заболяването, епикризи, преписи от съдебномедицински протоколи и др.

          Според Закона за здравето, държавната здравна политика на територията на съответната административна област се осъществявала и организирала от Регионалните центрове по здравеопазване /понастоящем РЗИ/. Последните били юридически лица на бюджетна издръжка към министъра на здравеопазването, със седалище населеното място - административен център на областта. Здравните заведения били структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществявали дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите. Здравно заведение по смисъла на закона била и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), която била юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на здравеопазването със седалище гр.София. Националната експертна лекарска комисия се ръководела и представлявала от директор, който заемал длъжността въз основа на конкурс, обявен от министъра на здравеопазването. Националната експертна лекарска комисия осъществявала експертни, контролно-методически и консултативни дейности по експертизата на работоспособността.

          За установяване на временна неработоспособност, за установяване на вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, и за установяване степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест се извършвала медицинска експертиза. Медицинската експертиза се организирала и ръководела от министъра на здравеопазването и от РЦЗ. Според Закона за здравето медицинската експертиза включвала експертиза на временната неработоспособност, експертиза на вида и степента на увреждане и експертиза на трайно намалената работоспособност. Експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести се извършвала от ТЕЛК и НЕЛМ.

          Териториалните експертни лекарски комисии били структурни звена на лечебните заведения, към които били открити. Обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи /освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността/ срещу решенията на ТЕЛК се осъществявали в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛМ.

          На основание чл. 109 от Закона за здравето бил приет „Правилник за устройство и организация на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи”, според който Министерството на здравеопазването и Регионалните центрове по здравеопазване организирали и ръководели медицинската експертиза. Трудоустрояването на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност се осъществявало след освидетелстване от ТЕЛК и НЕЛМ. Териториалните експертни лекарски комисии били структурни звена на лечебните заведения, към които били създадени. Трудовите договори с председателите на ТЕЛК се сключвали, изменяли и прекратявали от ръководителите на лечебните заведения, към които били създадени, по предложение на директора на РЦЗ. ТЕЛК освидетелствали и преосвидетелствали лицата в 3-месечен срок от постъпване на документите при тях. Решенията се връчвали на лицата или на упълномощени от тях лица, или на законните им представители срещу подпис. В случай, че ТЕЛК преценявала, че не е в състояние да вземе решение в деня на клиничния преглед на лицето, експертното решение се изпращало с писмо с обратна разписка, в която се отбелязвал номерът и датата на експертното решение. В този случай медицинското досие се изпращало в РКМЕ след получаване на обратната разписка. Според Правилника заседанията на ТЕЛК се считали за редовни, ако присъствали не по-малко от трима членове. В извършването на клиничния преглед и при вземането на решение участвали всички лекари от състава на ТЕЛК, които присъствали на заседанието. При липса на единодушно становище експертното решение се приемало с обикновено мнозинство. При равенство на гласовете решаващ бил гласът на председателя на комисията. Лекарите в ТЕЛК извършвали клиничен преглед и при необходимост назначавали допълнителни изследвания и консултации със специалисти извън комисията с оглед най-правилната преценка, извършвали клиничен преглед на място, осъществявали методическа помощ на ЛКК по подготовката и изпращането на болните за освидетелстване от ТЕЛМ.

          Регионалните центрове по здравеопазване се ръководели и представлявали от директор, който бил орган на изпълнителната власт към министъра на здравеопазването за организиране и осъ­ществяване на държавната здравна политика на територията на съответната област. Директорът на РЦЗ организирал, ръководел и контролирал медицинската експертиза на територията на съответната област.

Според посочената нормативна уредба и установена съдебна практика, ТЕЛК е административен орган, дейността на който е свързана с установяване на действителната работоспособност на освидетелстваните от ТЕЛК физически лица, която приключва с издаването на констативен административен акт.  Този акт представлява властническо волеизявление на овластен от закона административен орган, с което се установява и признава съществуването на факт с правно значение. Наред с това, ТЕЛК осъществява контрол на решенията на ЛКК /Лекарска консултативна комисия/ и по отношение на лицата, на които се изготвя медицинска експертиза. По правило административните му актове подлежат на оспорване пред по-горестоящ в същата йерархична структура административен орган. Това правило е възприето в Закона за здравето - според чл. 112, ал. 1, т. 3 и чл.63 от „Правилника за устройство и организация на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи”, тъй като решенията на ТЕЛК могат да се обжалват пред Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) в 14-дневен срок от получаването им. А решенията на НЕЛК /Национална експертна лекарска комисия/ се обжалват пред Административен съд гр.София по общия ред на АПМ. В тази връзка, целият  комплекс от правомощия по медицинска експертиза определят публичния характер на дейността на ТЕЛК, тъй като освен че е административен орган с властнически правомощия, дейността му е насочена към неограничен кръг от субекти по изпълнение на държавната функция по здравеопазването на гражданите и социалната политика на държавата при определяне процента на временна или трайна нетрудоспособност. ТЕЛК е част от структурата на Министерство на здравеопазването, представляващо учреждение по смисъла на чл.93 т.1 б. ”а” от НК, тъй като Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, контролираща дейността й, е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министъра на здравеопазването. Също така и Директора на РЦЗ, който със заповед създава ТЕЛК, е орган на изпълнителната власт към Министъра на здравеопазването, поради което членове на ТЕЛК имат качеството на длъжностни лица по смисъла на чл.93 т.1 б. ”а”,  т.е изпълняват служба в държавно учреждение - Министерство на здравеопазването, ръководено от съответния министър при осъществяване на дейността им в колективен  административен орган /ТЕЛК/.  Застъпено в практиката и на ВКС е и становището, че при преценката дали деецът е длъжностно лице по чл.93, ал.1, б.”а” от НК, т.е. изпълнява „служба в държавно учреждение”, от решаващо значение е характера и спецификата на възложените функции, както и мястото на тяхното изпълнение. „Държавната служба” най-общо се свързва с осъществяване функциите на държавата, респ. на изпълнителната власт, както в държавни учреждения на бюджетна издръжка на централно и местно ниво, така и в структурата на държавната администрация, чрез която изпълнителната власт осъществява функциите си по отношение на публичната собственост. Присъщо за длъжностните лица в такива структури е да изпълняват публични функции. Изложеното аргументира извода, че подсъдимата С.П. и В. Г. са осъществявали публични функции във връзка с прокарване политиката на държавата в областта на освидетелстването и преосвидетелстването на лица с намалена работоспособност, за което е предвидено разходване на публични средства и те са ги осъществявали в държавно организирана и регламентирана структура, каквато е ТЕЛК, по силата на назначаване от държавен орган. Спецификата на тази дейност е експертна и с оглед осъществяването й те са имали правомощията да издават решения, подлежащи на контрол по административен ред. Тези характеристики на дейността им в конкретната структура определят качеството им на длъжностни лица по смисъла на чл.93, ал.1, б.”а” от НК, на които е възложено да изпълняват служба в държавно учреждение. В този смисъл е  Р № 210 от 30.03.1999г. по н.д. №145/99г. на 2-ро н.о. на ВКС.

Подсъдимите М.М. и Д.Р. през инкриминирания период от време били съпрузи и живеели в общо жилище в гр.А., кв.***, ул. „***. На същия адрес се намирал и адресът на управление на ЕТ „Х. – М. Р.” гр.А., с който подс.М. упражнявала търговска дейност. През същия период от време М. носела фамилното име на съпруга си – Р.. С Решение на Районен съд гр.А. от 21.12.2011 г. бракът между двамата бил прекратен, като тя възстановила предбрачното си фамилно име – М..

Предметът на дейност на ЕТ „Х. – М. Р.” гр.А., се отнасял до съдействие на лица във връзка с подаване на документи пред ТЕЛК, НОИ, заверка на рецептурни книжки и други здравно-осигурителни консултации. Подс.М. се занимавала със събиране на пълния набор от документи, изискуеми в процедурата по освидетелстване или преосвидетелстване от ТЕЛК при извършване експертиза на работоспособността. Давала консултации в тази връзка, давала съвети какви точно изследвания да бъдат направени предварително от хората, които търсели услугите й по повод бъдещо освидетелстване от ТЕЛМ. Наред  с това се занимавала със заверка на рецептурни книжки, както и с подаване на документи за пенсиониране на клиентите си пред НОИ. За целта имала и съответна тарифа на услугите си, като заверката на рецептурна книжка струвала 3 лв., внасянето на документи в ТЕЛК струвало 10 лв. Подс.М. нямала обособен офис, а приемала клиентите си в жилището си в гр.А., като търсещите нейните услуги били хора предимно от района на същия град и околните села. Дейността на М. се подпомагала от нейния  съпруг подс.Д.Р., който също така се занимавал с набиране на пациенти, които да ползват услугите на М.. Когато последната отсъствала от дома им, клиентите били приемани от подс.Р., който събирал документи. Двамата подсъдими водели отчетност за всички клиенти, като започнали да записват данните в тетрадки, в които отразявали личните данни, датата на явяване на клиента пред състав на ТЕЛК, както и дали съответният клиент е платил или не. В тетрадките записвания правили и двамата подсъдими.

През 2007 г. подс. Д.Р., който страдал от диабет, бил освидетелстван от ТЕЛК в гр.П.. Във връзка с процедурата по освидетелстването му,  Р. се запознал с лекари от експертните комисии в лицето на В. Г. и подсъдимата С.П.. След освидетелстването му Р. се лекувал при доктор Ц.О.– ендокринолог в *** гр.П. и *** ЕООД гр.П. /по отношение на последната по настоящото дело е налице влязла в сила присъда за престъпления по чл.225б ал.1 вр.чл.26 ал.1 и чл.312 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК/. Подсъдимият Р. запознал и съпругата си с докторите О.и П., а през 2010 г. и с доктор  В. Г.. Във връзка с явяванията си пред ТЕЛК подс.Р. разбрал неофициално, че има възможност явяващите се пред ТЕЛК за освидетелстване лица да преминават през определена комисия на ТЕЛМ. Това ставало чрез заплащане на определени суми на лекари от съответния състав на ТЕЛК, които суми не им се следвали.

 В края на 2009г. Р. и съпругата му-М.М. установили контакт с подс.С.П., като се разбрали, М., предвид естеството на работата си, да набира хора от гр. А. и региона, които  да подават документи за освидетелстване пред ТЕЛК или се явявали за преосвидетелстване. Тези лица следвало да заплащат определена сума пари, като част от тази сума да бъде предавана на подс.П. впоследствие, след издаване на съответното решение на ТЕЛК, касаещо освидетелствания, респективно преосвидетелствания. Идеята била подходяща за двамата съпрузи, тъй като Д.Р., поради недоброто си здравословно състояние  не работил и по този начин двамата съпрузи също имали възможност да се сдобият с допълнителни доходи. Подсъдимата П. била наясно, че М.М. е регистрирана като ЕТ и при упражняваната от нея търговска дейност имала възможност да контактува с широк кръг от лица, част от които вече били освидетелствани от ТЕЛМ. Последвали и разговори между С.П. и М.М., в които уточнили размерът на сумата, която трябвало да бъде предавана на П. за всеки клиент на М., явяващ се за освидетелстване или преосвидетелстване в 5-ти състав на ТЕЛК –П., на който била член С.П.. За рекламиране на дейността си по подготвяне и подаване на документи за ТЕЛК двамата съпрузи -М. и Р. изготвили обяви, които разлепили в близост до болницата в гр.А. и други подходящи общодостъпни места.

През 2010г. до началото на м.януари 2011г. подсъдимите М. и П. се сближили доста и контактували почти ежедневно по мобилните си телефони. В разговорите между двете, а и в разговори  с подс.Р., М.М. използвала за подс.П. името „М.”.

По принцип клиентите на подс.М. искали при освидетелстването си от ТЕЛК да им бъдат признати минимум 50 % процента намалена работоспособност,  който факт бил правопораждащ относно възникване на правото да им бъде отпусната пенсия по болест от НОИ. Претенциите на явяващите се за преосвидетелстване лица били аналогични, а именно-признаване на минимум 50 % намалена работоспособност, което в повечето случаи било свързано със запазване на процента работоспособност от предходно явяване пред ТЕЛК или дори неговото повишаване. За издаването на всяко едно експертно решение от състава, в който участвала като член, П. поискала от М. за всеки пациент да й бъде заплащано неследващо й се възнаграждение в размер на по 200 лв., за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност. Подсъдимата М. се съгласила да започнат тази дейност, включваща набиране на кандидати за ТЕЛК, за които да бъдат заплащани на С.П. неследващите й се парични суми, тъй като семейството й имало нужда от финансови средства и това било възможност за набавяне на такива. При предварителни разговори подсъдимите М. и П. постигнали уговорка, според която представяните от М. пациенти за освидетелстване от ТЕЛК, гарантирано ще бъдат освидетелствани от 5-ти състав на ТЕЛК-П. и ще им бъде издавано експертно решение с определяне на поне 50 % намалена работоспособност, което би им гарантирало на по – късен етап отпускането на пенсия поради болест от НОИ. В тази връзка за пациентите, изпращани от М.М. за освидетелстване или преосвидетелстване от 5 състав на ТЕЛК, подс.П. следвало да даде положително становище като член на експертната комисия за получаване на съответния процент намалена работоспособност. С оглед постигнатата предварителна уговорка, за дейността си П. искала от М. по 200 лева и съответно приемала от нея обещанието й за тази парична сума за всеки клиент. Тази сума се давала един вид като гаранция, че съответното лице, явило се за освидетелстване, респ. за преосвидетелстване, ще получи експертно решение с признаване на благоприятен процент намалена работоспособност /поне 50%/, даващ му възможност да получава пенсия по болест и по същество тази сума представлявала неследващ се дар за С.П.. 

Във връзка с поисканото от П. неследващо й се възнаграждение от 200 лв. за всеки пациент, подс.М. искала и вземала пари от клиентите си, които впоследствие били освидетелствани от 5-ти състав на ТЕЛК – П.. От клиентите си М., а в някои случаи и подс.Р., искали обичайно сумата от 350 лв., като на пациентите обяснявали, че „тези суми са за плащане в ТЕЛК”, един вид като гаранция, че ще получат желания процент и няма да бъдат връщани неоснователно. Част от клиентите, още преди посещението при съпрузите М. и Р., били информирани посредством свои познати за размера на дължимите суми и основанието за плащането им. От въпросната сума в размер на 350 лева,  М., а в определени случаи и нейният съпруг-Д.Р., вземали по 150 лв. възнаграждение за собствените си услуги, а останалите 200 лв. отнасяли към „възнаграждението” на С.П.. В някои случаи, когато клиентите на М., явяващи се пред ТЕЛК, нямали финансови възможности, самата М. вземала парични суми по – малки от 350 лв., но винаги заделяла по 200 лева за подс.П. за всеки явяващ се пред състава на ТЕЛК, на който последната била член. По-малки суми били определяни и на лица, които били в по-близки отношения с подс.М., а понякога при липсата на финансова възможност клиентите се отблагодарявали с продукти в натура, най-често земеделска продукция, която М. приемала за себе си.  Уговаряните суми били давани на подс.М., а в редки случаи на подс. Р. от самите лица, явяващи се за освидетелстване или преосвидетелстване, или от техни близки родственици. В някои случаи се налагало дори М. да допълва от себе си дължимата на П. сума, за да може да продължат да функционират установените между тях взаимоотношения. Идеята на М.М. в подобни случаи била, че доволните клиенти ще рекламират дейността й на свои познати и по-този начин същата ще се развие. Една част от хората, които се явявали на ТЕЛК, идвали  сутрин   на  спирката на кв.„***” в гр.А. и пътували заедно с М. и Р. ***, като заплащали гориво за транспорт на Р.. Друга част от клиентите пътували със свой личен  превоз, с такси или автобус, но между М. и клиентите й имало принципна уговорка да минават сутрин на спирката на кв.„***” в гр.А. и да тръгват заедно.  М. се обаждала на П. по телефона и информирала с кои лица пътува, а от своя страна С.П. също се обаждала на М., за да потвърди кои от клиентите, са пристигнали на място и по този начин се потвърждавало явяването на лицата пред ТЕЛМ.

Двете подсъдими имали договорки, че ако някой от клиентите не плати най – късно в деня на минаването му през ТЕЛК поисканата от М. сума и се яви пред състава на П., то последната ще намери основание за връщане на освидетелствания за извършване на допълнителни изследвания или представяне на други медицински документи, освен наличните. Това обстоятелство М. и П. уточнявали предварително в телефонен разговор между тях, който обикновено се провеждал в деня на освидетелстването на пациента.

Подсъдимите М. и Р. водели неофициална отчетност за клиентите си, които се явявали на ТЕЛК, като започнали да записват кратка информация за тях в специално приспособени за целта тетрадки /иззети в хода на досъдебното производство и приобщени към материалите по делото/, в които отразявали личните им данни, датата на явяване на клиента пред състав на ТЕЛК, както и отчетност дали съответният клиент е платил или не. Тетрадките се водели от двамата, като и двамата вписвали данни за клиенти. Целта на това било воденото на някаква отчетност пред подс.Р., който държал да има поглед върху приходите на тогавашната си съпруга, но последната не отразявала коректно всички пациенти и данни на същите, тъй като имала желание „ да скрие за себе си някой лев“. Записванията във водените от Р. и М. тетрадки не били пълни и обстоятелствени по отношение на лицата и периода на контакти с тях. Понякога М.М. записвала и на отделни листчета данни за клиентите, които се явявали пред състава, в който участвала С.П. и които заплащали установените за това суми, като двете сверявали имената. От своя страна и  подс. П. водела свои записвания в нарочни тетрадки /иззети при претърсване в жилището й в хода на досъдебното производство/. В едната от тетрадките тя отбелязвала данните на лица /имена, ЕГН и адрес/, водещата диагноза при освидетелстването и признатия процент неработоспособност. Записванията на П. били по месечни периоди.

Както беше посочено по-горе, между подсъдимите М. и П. били установени освен делови и близки приятелски отношения, като двете поддържали честа телефонна комуникация, а така също и лични срещи в гр.П. и в гр.А.. Двете освен дискутирането на личните си и семейни проблеми, разговаряли и относно установените между тях корупционни отношения, като при тези разговори подс. П. искала дар и съответно приемала от М. обещание за дар-сумата от по 200 лева за всеки, явяващ се пред състава й клиент на М., който й се подавал като име от последната. Подсъдимата М.М. от своя страна с насрещното си волеизявление обещавала поисканата сума. Уговорките за предаване на сумите били месечно или според други уговорки между двете, като имало и лично предаване на суми от М. на П., а така също и на близки родственици на подс.П..

Във връзка с упражняваната от нея дейност, подс. М. консултирала пациенти, които следвало да се явяват пред ТЕЛК в гр.П., като ги съветвала за необходимите им медицински документи, които следвало да си набавят, какви изследвания да направят, как да се държат пред лекарската комисия при прегледите. Същата нямала медицинско образование, поради което понякога се консултирала и с подс. П. с цел постигане на нужните резултати при освидетелстването им от ТЕЛМ. Понякога подс.С.П. приемала предварително медицински документи, които М. й предоставяла за клиентите си, които впоследствие се явявали за освидетелстване, като П. от своя страна давала на М. съвети какви медицински изследвания са необходими, какви документи са нужни за пълното окомплектоване на документацията за представянето й пред ТЕЛМ.

В някои случаи, подс. П. приемала от М. пълен комплект документи за конкретни пациенти, които внасяла в Регионалната картотека на медицинската експертиза /РКМЕ/. Дейността на РКМЕ била уредена в Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Съставянето, съхраняването и движението на медицинската документация на освидетелстваните лица от ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК се осъществявала от РКМЕ, където се съхранявали медицинските експертни досиета. За всяко лице, на което предстояло освидетелстване за първи път от ТЕЛК, се попълвал контролен картон, в който се отразявало движението на медицинската документация. Лицата или законните им представители подавали заявление-декларация по образец. В някои случаи на пациенти за освидетелстване, чиито документи М. предавала на П., последната представяла документацията в РКМЕ, вместо оторизираните лица. Пред служителите от администрацията на РКМЕ, които завеждали документите на лицата за освидетелстване, подс.П. обяснявала, че пациентите са нейни близки и настоявала същите да бъдат насочвани към нейния състав на ТЕЛМ. В тези случаи, С.П. поставяла върху досиетата на пациентите, заведени в РКМЕ, бележки с текст, обективиращ желанието й конкретните пациенти да се разпределят на 5-ти състав на ТЕЛК-гр.П., член на който била тя. Върху бележките С.П. записвала и собственото си име. Въпросните досиета постъпвали именно в 5-ти състав на ТЕЛК, като на председателя състава- свидетеля Я.Л. дори направило впечатление, че т.нар. „близки” на П., за които последната полагала усилия да минат за освидетелстване през техния състав на комисия, са лица предимно от малцинствен произход. По този повод дори подал рапорт срещу П., като една от причините за това били въпросните случаи.

  В РКМЕ лицата, явяващи се за редовно преосвидетелстване по повод получаване на пенсия, го правели след служебно повикване от администрацията, чрез писмено уведомяване или по собствена инициатива. Пациентите подавали заявление-декларация в РКМЕ и медицинска документация, доказваща здравословното им състояние, а тези, които се явявали за освидетелстване - и протокол на Лекарска консултативна комисия /ЛКК/ или направление от личния лекар. При получаване в РКМЕ на заявление, протокол на ЛКК или друга медицинска документация се извършвала проверка относно наличието на медицинско експертно досие или друга документация на името на това лице, за да се свърже с нея. Експертите в РКМЕ изпращали документите за освидетелстване или преосвидетелстване на съответната ТЕЛМ. В медицинското експертно досие се съхранявали заявлението-декларация, медицинските протоколи на ЛКК, резултатите от направените изследвания, експертните решения на ЛКК/ДЕЛК/ТЕЛК и НЕЛК, протоколите на НОИ за извършено проучване на условията на труд по повод професионално заболяване и трудова злополука и разпореждането на НОИ за трудова злополука, производствената характеристика, други медицински документи, допълнително изискани от ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК - преписи от истории на заболяването, епикризи, преписи от съдебномедицински експертизи и др. След постъпване на досието в съответния състав на ТЕЛК, на пациента се изпращало писмено уведомление за явяване за освидетелстване, като се посочвала конкретна дата за явяване и какви медицински документи да представи лицето, ако имало такава необходимост. Самата експертна комисия се състояла от състав от минимум трима лекари с председател и членове. При явяване на лицата за освидетелстване или преосвидетелстване се установявали личните му данни чрез представяне на документ за самоличност. Извършвал се клиничен преглед на пациента и преглед на медицинската документация на пациента. При необходимост лекарите от ТЕЛК изисквали от пациента да представи допълнителни изследвания като веднага му определяли нова дата за явяване пред комисията. При установяване, че лицето страда от съответното заболяване, същият ден издавали експертно решение, с което определяли степен чрез процентно отношение на трайно намалена работоспособност. Експертното решение се давало на освидетелствания, като същото подлежало на обжалване пред НЕЛМ.

Междувременно, в хода на отношенията между подсъдимите П. и М., първата й споделила, че имала проблеми със състава, на който била член. Тези проблеми били провокирани от изразено от колегите й съмнение, че действително всички тези хора, които минават с нейното ходатайство са й роднини, тъй като повечето от хората били от малцинствата. Тези проблеми неминуемо рефлектирали  върху установената между М. и П. корупционна практика, като се налагало връщане на част от пациентите за снабдяване с нови документи или признаване на по-нисък процент работоспособност.  Това наложило да се потърси друг лекар от друг състав на ТЕЛК, поради което около средата на 2010г. подс.М.М. се запознала с доктор В. Г.. Уговорката между двамата била аналогична като установената между М. и П. и включвала заплащане на Г. по 200 лева за всеки от клиентите на М., явяващ се пред Първи състав на ТЕЛК, в който участвал като член Г.. Посочената сума от 200 лв. за всяко лице била определена от Г., за да даде същия положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертното решение. При срещите между двамата в гр.П., последният обяснил, че иска да се занимава само с хората, които са за преосвидетелстване, а не за първично освидетелстване, защото имал здравословен проблем и често отсъствал. Г. си изготвял подробен списък за пациентите, които били за неговия състав и за които М. му обещала плащане по 200лева за всеки за издаването на експертно решение от състава на ТЕЛК, с признати поне 50% намалена работоспособност. Този процент намалена работоспособност гарантирал възможност за пациентите да запазят правото си на пенсия поради болест. Корупционните отношенията между двамата  започнали от 01.07.2010г. и продължили до края на месец декември 2010г., като в този период в гр.П. двамата провеждали помежду си телефонни разговори, в които уточнявали кои пациенти ще се явяват на съответната дата, диагнозата им, както и други подробности, свързани с явяването на пациентите, всеки от който бил клиент на подс.М. и посещавал дома й известен период от време преди предстоящото си явяване за преосвидетелстване в І-ви състав на ТЕЛК-П. При предварителното посещение на клиентите в дома на М.М.,  както на тези, които следвало да се явят в 1-ви състав на ТЕЛК, така и на тези, които се явявали пред 5-ти състав, че трябва да й заплатят сумата размер на 350 лева, част от която била „за плащане в ТЕЛК” и че им се осигурява от М. един вид посредничество между тях и ТЕЛМ. Някои от клиентите, които отивали при М., още преди пристигането си при нея, вече имали информация за естеството на оказваните от нея услуги, свързани и със заплащане на определена сума, с което им се гарантирало благоприятен за тях процент намалена работоспособност.

В рамките на периода от 01.07.2010г.-до края на месец декември 2010г. подс. М. уведомявала Г. за посещенията на клиентите й, които впоследствие се явявали за преосвидетелстване в състава му, като му обещавала заплащане на сума от по 200 лева за всяко от лицата във връзка с издаването на желаното експертно решение, признаващо поне 50% намалена работоспособност. През посочения период М. обещала на В. Г. парична сума в общ размер на 1200 лева, калкулирана от сбора на сумите от по 200 лева за издаване на експертни решения на общо 6 лица от състава на ТЕЛК, в който той участвал като член. Разговорите между тях се водели през целия инкриминиран период предвид и обстоятелството, че макар последният от клиентите на М. да се явил за преосвидетелстване пред състава на Г. през месец септември 2010г., те успели да се срещнат в гр.П. за предаването на общата парична сума в размер на 1200 лева едва през месец декември 2010г. Тогава М.М. дала на Г. обещаната сума в общ размер от 1200 лева във връзка с реализирането на служебните му правомощия по издаването на експертните решения на лицата В. К., Й. А., Р.З., Р.Х., С. А.и М.А.. Всяко от тези лица било клиент на обвиняемата М. и през инкриминирания период й било заплатило поисканата от нея сума, от която тя заделяла по 200 лева за Г..

Един от тези клиенти на подс.М., който се явил пред състава на Г. за преосвидетелстване през инкриминирания период, бил В. К. К.. На К. предстояло явяване за преосвидетелстване в ТЕЛК-П. и той бил приет от М.М. в дома й в А. преди явяването му в ТЕЛМ. Както и на всички останали клиенти и неговата претенция била процентът му намалена работоспособност да позволява получаването на пенсия поради болест, поради което желанието му било да получи гаранции в тази насока. На 01.07.2010 г. в гр.П. подс.М. се обадила по телефона на В. Г. и му съобщила за К., като му обещала, че за издаването на експертното решение ще му бъде заплатена сумата от 200 лева. М. поискала за услугата от К. сумата от 350 лв., която последният й дал. На К. била определена дата за явяване пред ТЕЛК -05.07.2010 г. На определената за явяване пред ТЕЛК дата 05.07.2010 г. К. се явил за преосвидетелстване в І-ви състав на ТЕЛК, за което В. Г. бил предварително уведомен. На същата дата на свидетеля К. било издадено експертно решение № 1497/115/ от І състав на ТЕЛК, в което била отразена водеща диагноза болести на няколко клапи и определени 75% трайно намалена работоспособност (т.20 л.156 от ДП). Г. дал положително становище като член на експертната комисия за получаване на посочения процент намалена работоспособност за пациента. От получената от свидетеля В. К. сума М.М. отделила 200 лв. за Г., за да му ги предаде по-късно, а останалите взела за себе си.

Свидетелят Й.С. А. също се явил за преосвидетелстване в І състав на ТЕЛК през месец юли 2010г., като преди това посетил М. К.в дома й в гр.А.. Желанието му било да получи гаранция, че ще му се признае такъв % намалена работоспособност, с който да запази правото си на пенсия поради болест. Подсъдимата М. в началото на месец юли 2010 г. в гр.П. се обадила по телефона на В. Г. и му съобщила за А., като обещала на Г., че за издаването на експертното решение ще му бъде заплатена сумата от 200 лева. Междувременно тя поискала за услугата от свидетеля А. сумата от 350 лв., която последният й дал. На същият била определена дата за явяване пред ТЕЛК 06.07.2010 г. На определената дата Й. А. се явил за преосвидетелстване в І състав на ТЕЛК, за което Г. бил предварително уведомен. На същата дата на свидетелят било издадено експертно решение № 1518/116/ от І състав на ТЕЛК, в което била отразена водеща диагноза хронична исхемична болест на сърцето и определени 54% трайно намалена работоспособност (т.20 л.155 от ДП). Г. дал положително становище като член на експертната комисия за получаване на посочения процент намалена работоспособност за пациента. От получената от свидетеля Й. А. сума, М. отделила 200 лв. за Г., за да му ги предаде по-късно, а останалите взела за себе си.

Свидетелката Р.М.З., която през месец юли 2010 г. се явявала за преосвидетелстване пред ТЕЛК, също била от клиентите на М.. Тя получила писмо за явяване за преосвидетелстване в І състав на ТЕЛК на 08.07.2010 г., като М. в началото на месец юли 2010 г. в гр.П. се обадила по телефона на В. Г., преди явяването на З. и го уведомила за нея. И за тази свидетелка М. обещала на Г., че за издаването на експертното решение ще му бъде заплатена сумата от 200 лева, а тя поискала за услугата от свидетелката З. сумата от 350 лв. Последната обаче заплатила само 200 лева, като казала, че останалите пари ще донесе впоследствие. На определената дата за явяване пред ТЕЛК 08.07.2010 г. свид.З. се явила за преосвидетелстване в І състав на ТЕЛК, член на който бил и В. Г.. На същата дата на свидетелката З. било издадено експертно решение № 1552/118/ от І състав на ТЕЛК, в което била отразена водеща диагноза инсулинозависим захарен диабет и определени 74% трайно намалена работоспособност (т.7 л.64 от ДП). Г. дал положително становище като член на експертната комисия за получаване на посочения процент намалена работоспособност за пациента. Получената от свидетелката З. сума в размер на 200 лв. М. отделила за Г., за да му ги предаде по-късно.

През месец юли 2010 г. предстояло преосвидетелстване пред ТЕЛК и на свидетеля Р.Ш. Х.. Същият получил писмо за явяване за преосвидетелстване в І състав на ТЕЛК на 09.07.2010 г., като и той, както предходните свидетели, се възползвал от услугите на М.. За явяването на свидетеля Х. пред ТЕЛК В. Г. бил уведомен по телефона в началото на месец юли 2010 г. в гр.П. от М.М., която получила за услугата от свидетеля Х. сумата от 350 лв. Подс.М. обещала на Г., че за издаването на експертното решение на Х. ще му бъде заплатена сумата от 200 лева.  На определената дата за явяване пред ТЕЛК 09.07.2010 г. Р.Х. се явил за преосвидетелстване в І състав на ТЕЛК и му било издадено експертно решение № 1561/119/ от І състав на ТЕЛК, в което била отразена водеща диагноза инсулинозависим захарен диабет и определени 79% трайно намалена работоспособност (т.7 л.5-6 от ДП). Г. дал положително становище като член на експертната комисия за получаване на посочения процент намалена работоспособност за пациента. От получената от свидетеля Р.Х. сума М. отделила 200 лв. за Г., за да му ги предаде по-късно, а останалите взела за себе си.

Свидетелката С.Р. А.също получила писмо за явяване за преосвидетелстване в І състав на ТЕЛК на 08.09.2010 г. Същата ползвала услугите на подс. М. и с оглед гарантирането на благоприятен за нея процент намалена работоспособност. В началото на месец септември 2010 г. в гр.П., М. се обадила по телефона на В. Г. и му съобщила за предстоящото явяване на св.А.пред състава му, като в този период му обещала заплащането на сумата от 200 лева за издаването на експертно решение с благоприятен за свидетелката процент намалена работоспособност. Тя поискала за услугата от свидетелката А.сумата от 350 лв., която последната й дала. На определената дата за явяване пред ТЕЛК 08.09.2010 г. С. А.се явила за преосвидетелстване в І състав на ТЕЛК, като на същата дата й било издадено експертно решение № 1801/135/ от І състав на ТЕЛК, в което била отразена водеща диагноза хипертонична болест на сърцето и определени 56% трайно намалена работоспособност (т.20 л.119 от ДП). Г. дал положително становище като член на експертната комисия за получаване на посочения процент намалена работоспособност за пациента. От получената от свидетелката С. А.сума М. отделила 200 лв. за Г., за да му ги предаде по-късно, а останалите взела за себе си.

Свидетелят М.М.А. също се явявал за преосвидетелстване пред ТЕЛК през 2010г., като и неговото явяване било гарантирано посредством услугите на подс. М.. Същият получил писмо за явяване за преосвидетелстване в І състав на ТЕЛК на 08.09.2010 г. М.М. в началото на месец септември 2010 г. в гр.П. се обадила по телефона на В. Г. и му съобщила за предстоящото явяване на св.А.. Междувременно тя поискала за услугата от свид.А. сумата от 350 лв., която последният й дал. На определената дата за явяване пред ТЕЛК 08.09.2010 г. М.А. се явил за преосвидетелстване в І състав на ТЕЛК, като на същата дата му било издадено експертно решение № 1794/135/ от І състав на ТЕЛК, в което била отразена водеща диагноза инсулинозависим захарен диабет и определени 68% трайно намалена работоспособност (т.20 л.118 от ДП). Г. дал положително становище като член на експертната комисия за получаване на посочения процент намалена работоспособност за пациента. От получената от свидетеля М.А. сума, подс. М. отделила 200 лв. за Г., за да му ги предаде по-късно, а останалите взела за себе си.

При последващи разговори в гр.П. между М. и Г. по телефона, провеждани до края на месец декември 2010 г., М.М. уведомявала Г., че е събрала поисканата от него сума за посочените лица и обещавала, че когато се срещнат ще му я предаде.

Така, за периода 01.07.2010 г. до края на месец декември 2010 г., в гр.П. подс. М.М. обещала на В. Г. в качеството му на длъжностното лице - член на Териториална експертна лекарска комисия гр.П. парична сума в размер на 1200 лева, представляваща  общия сбор на сумите от по 200 лв. за издаване на експертни решения на ТЕЛК на 6 лица: В. К. К., Й.С. А., Р.М.З., Р.Ш. Х., С.Р. А.и М.М.А.. Обещаните за издаването на експертните решения на посочените лица суми подс. М. събирала и на неустановена дата през месец декември 2010г. се срещнала с Г. в гр.П. и му платила общата сума от 1200лв. за дейността му по даването на положително становище за намалена работоспособност на лицата при издаването на експертните решения на посочените шест лица.

От своя страна подсъдимият Д.Р. широко рекламирал дейността на съпругата си М.М., като разказвал на близки и познати, че същата гарантирано може да им осигури благоприятно за тях експертно решение от ТЕЛМ. В случаите, когато М.М. отсъствала от семейното им жилище в А., подс. Р. приемал от лицата, желаещи да бъдат освидетелствани или преосвидетелствани от ТЕЛК медицинските им документи, получавал от тях даваните суми пари, записвал данните на лицата във водените от него и съпругата му тетрадки, след което предавал документите и парите на съпругата си. Същият бил наясно, че 200 лв. от всяка получена от клиента сума, според предварителни договорки, е предназначена за д-р С.П.. Последната, както и В. Г., с когото Р. също се познавал,  не желаели да контактуват директно с него, във връзка с получаваните от тях подкупи, тъй като същият, за разлика от съпругата си, не бил достатъчно дискретен и двамата се опасявали, че може да им създаде проблеми. Въпреки това, подс. Р. ежедневно бил свидетел на дейността на М., осъществявана в общото им жилище в гр.А., участвал със съвети и разяснения, когато М. отсъствала, съдействал с осигуряване на връзка с клиенти и в транспортирането на същите до гр.П., във връзка с явяване пред ТЕЛМ. Така за пациентите С.А., Ж.Т. и С.Д. подс. М. била склонена именно от Р. да обещае неследващите й се парични суми на С.П., а за първите две свидетелки и да даде инкриминираните суми, като в това М. била подпомогната от подс.Р. чрез набиране на посочените пациенти, които били негови познати лица, чрез събиране на паричните суми, приемане на документи и водене на списък за лицата.

Общо за периода 01.07.2010г. до края на месец декември 2010г. включително, подсъдимата М.М. обещала на подсъдимата С.П. и на В. Г., в качеството им на членове на ТЕЛК гр.П. сумата от 11 000 лв. /по 200 лв. за 55 лица/ за издаването на експертни решения на клиентите на М.. В същия този период, подс.С.П. в качеството си на длъжностно лице – член на Териториална експертна лекарска комисия гр.П. - Общи заболявания при „***” АД - гр.П., поискала от подс. М.М. парична сума в общ размер на 9800 лева /по 200 лева за 49 лица/ и приела обещание от М.М. за въпросната сума за издаване на експертни решения на ТЕЛК от състава, в който участвала като член, във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността на тези 49 лица /поименно посочени по-долу/. За пациентите С.А., Ж.Т. и С.Д., подс. М. била склонена от подс. Р. да обещае неследващите й се парични суми на П., а за първите две-А. и Т. и да даде инкриминираните суми, като в това била подпомогната от подс. Д.Р. чрез набиране на посочените пациенти, събиране на паричните суми, приемане на документи и водене на списък за лицата.

Така, през м. юли 2010г. в гр.П. и гр.А., подс.М.М. осъществила контакт с четири лица във връзка с явяването им пред ТЕЛК, 5-състав, които са искали и търсили чрез нея съдействие за признаване на минимум 50 % намалена работоспособност при издаване на ЕР на ТЕЛК или запазване на вече дадения процент неработоспособност. Това са лицата Р.М., Ф.В., М.М. и И.Д., като за всички тях обещала парична сума от по 200 лева на д-р С.П., а последната от своя страна поискала дар и приела обещание за дар за тези 4 лица, общо 800 лева.  И четирите лица минали през комисия на ТЕЛК през м.07.2010 г. и били преосвидетелствани, видно от приложените  по делото ЕР на ТЕЛК, като само двама от тях-св.Р.М. и св.И.Д. платили поисканите и обещани на М. пари за услугата. От тях подс.М. дала впоследствие дар на подс.П. от по 200 лева за тези две лица.

Един от клиентите на подс.М. била св.Г.Д.Г., която още при предишно явяване на ТЕЛК била търсила помощ и съдействие от нея за подготовка на документи и тогава получила ЕР на ТЕЛК с призната неработоспособност. През месец август 2010г. св.Г.Г. следвало да се яви за преосвителстване и отново потърсила подс.М., която я посъветвала какви допълнителни прегледи да си направи и какви документи да подготви за явяването, като обещала съдействие за нея пред състава на ТЕЛК, в който смисъл и обещала дар от 200 лв. на подс.П. за тази пациентка, след издаване на експертното решение, а от своя страна П. приела даденото й обещание. Свидетелката заплатила на части посочената сума от 200 лева, която била дадена от М. на П. за даденото от последната положително становище за минимум 50% намалена работоспособност.

През месец септември 2010г. подлежащи на освидетелстване и преосвидетелстване пред ТЕЛК били свидетелите Ф.Х.Е., М.И.М., М.Д. И., С.А.С., Н.Б.М. и С.Я.А..  Повечето от тях вече имали предходно ЕР на ТЕЛК и по този повод познавали дейността на подс.М.М., а други като св.Н.М. получили информация за нея от свои близки. Всички те потърсили подс.М.М. за съдействие за издаване на благоприятно експертно решение, с което да могат да получават пенсия поради болест. М. поискала за услугите си по 350 лева от тези лица, които включвали и консултации за снабдяване с допълнителни медицински документи. В същия месец при срещите си с подс.С.П. ***, М. й съобщила данните на посочените лица, включително и по телефон. За всяко от посочените лица подс.П. поискала, а М. обещала дар от по 200 лева , който дар в размер общо на 1200 лв. бил предаден на П. след издаване на съответното експертно решение. Част от свидетелите заплатили на М. пълната поискана за услугата сума, от които тя заделяла по 200 лева за подс. П., съгласно предварителните им уговорки, като понякога това ставало и от близки на пациентите. Част от пациентите обаче, заплащали само сумата от 200 лева, които М. отделяла и впоследствие предавала на П., а за някои от тях-като св.Ф.Е., която била в тежко състояние, самата М. заплатила от джоба си сумата от 200 лева, поискана и обещана на П.. Лицето С.Я.А.  и съпругът й-св.И.А.А. през м.09.2010г. също посетили дома на подсъдимите М. и Р. ***, за да поискат съдействие за предстоящото освидетелстване на С.А.. Там попаднали на подс.Р., който им поискал сумата от 350 лева, за съдействие от тяхна страна за получаване на ЕР с минимум 50 % намалена работоспособност в полза на С.А.. Подс.Р. дори насочил семейство А.към определени лекари за снабдяване с документи, като за посещението на С. и И. А.уведомил съпругата си М.М. и я убедил да съдейства пред д-р П. за издаване на благоприятно решение на ТЕЛК чрез обещаване, а впоследствие и даване на подкуп. Подс.С.П. била уведомена за явяване на пациента на определената дата през м.09.2010г. като пискала сумата от 200 лева, за даване на положително становище от нейна страна, която сума й била обещана от подс.М., а впоследствие и дадена. Освен това, подс.П. била наясно, че С.А. и съпругът са контактували с подс.Р. и за тази корупционна дейност М. била подбудена и подпомогната от Р..

През месец октомври 2010г. съдействие за освидетелстване и преосвидетелстване пред ТЕЛК, за издаване на експертно решение с признати минимум 50 % намалена работоспособност, потърсили лицата М. Т.П., М.А. П., М.И.М., Ж.Й.Т., Р.М.С., З.Ж.Ч., Г.А. Ф., А.П.П., Р. А.Л.и М. Т.К..  Всички те /с изключение на св.Ж.Т./ били клиенти на подс.М. и знаели за извършваните от нея услуги, за това при срещи с нея в гр.А. и гр.П. поискали ходатайство за явяването им пред комисия на ТЕЛМ. За услугите си М.М. поискала по 350 лева от лицата, като при срещи с подс.П. й предала данните на лицата и техни медицински документи, за които обещала дар, а от своя страна С.П. приела обещание за дар от по 200 лева за всяко от лицата, за да даде положително становище за признаване на минимум 50 % намалена работоспособност. След заплащане на поисканата сума от всеки от клиентите, М. отделяла по 200 лева, за да ги предаде на подс.П., а за някои от тях, поради липсата от тяхна страна на финансови възможности или поради други причини, приемала само по 200 лева, които били заделени и предадени на подс.П.. През инкриминирания период всяко от посочените лица преминало освидетелстване през 5-ти състав на ТЕЛК, като подс.П. дала положително становище като член на експертната комисия за получаване на посочения процент намалена работоспособност.

Св.Ж.Т. ***.2020г. също и предстояло преосвидетелстване от ТЕЛМ. От хора в селото чула, че подс.Р. можел да помогне в ТЕЛК „ако даде някой лев“. За това и потърсила него за съдействие и му предала медицинските си документи. Същият й поискал сумата от 300 лева, които тя след няколко дни занесла с молба за съдействие -да не й се намалява процента неработоспособност под 50 %. Подс.Р. разказал на подс.М. за посещението на св.Т., както и за получената сума пари, като я склонил да съдейства за издаването на благоприятно решение на ТЕЛК за Т., чрез обещание , а в последствие и даване на подкуп на подс.С.П.. Последната била предварително уведомена от М. за явяването на тази пациентка и поискала за нея сумата от 200 лева за издаването на нужното й експертно решение. П. също така била наясно, че в отношенията със Т., М. е била склонена за съдействие и подпомогната от нейния съпруг-Д.Р.. На 12.10.2010г. на Т. било издадено експертно решение и определени 50 % намалена работоспособност, като от получената от пациентката сума, М. отделила и дала на П. 200 лева.

През месец ноември 2010г. съдействие за освидетелстване и преосвидетелстване пред ТЕЛК за издаване на експертно решение с признати минимум 50 % намалена работоспособност, потърсили лицата Т.Р.А., С.Х.С., Л.Н.В., Й.А.М., Л.С.Д., Д.М.Д., Б.Б.Б., Ф.С. Г., Д.И.Д., В. Т.Т., М.М.М., З.М.Р. и Ф.Е.М.. Голяма част от тях имали  предишни взаимоотношения с подс.М. и знаели, че същата оказва съдействие във връзка с освидетелстването в ТЕЛК, както и съдействие при снабдяването  с допълнителни медицински документи, за това и знаели предаването на необходимите суми пари, за да се получи исканото от тях съдействие. Подс. М. поискала за съдействието си сумата от по 350 лева от всяко от посочените лица, като част от тях заплатили тази сума, а някои само сумата от 200 лева. При срещите си с подс.П., М. предала медицинските документи на лицата, като поискала от П. да даде положително становище за признаване на минимум 50 % намалена работоспособност. Подс.П. се съгласила като поискала за услугите да й бъде предадена сума от по 200 лева за всяко лице и приела, даденото й от М. обещание за дар за посочената сума пари. След заплащане на поисканата сума, М.М. отделяла по 200 лева за всяко от посочените лица, за да ги предаде на подс.П. след като лицата бивали освидетелствани.

През месец декември 2010г. подс. М. също била потърсена в дома си  в гр.А. и в гр.П. за съдействие за освидетелстване и преосвидетелстване пред ТЕЛК от лицата В.Д. К., С.С.С.,  Б.Б.В.,  М.Р.С.,  Н.Д.  Х.,  С.М.Д.,  Д.А.З., З.А.У., М.Т.Н.,  С.С.Д., Т. В.Д., П.А.Б., Ж.К.Л., Е.Х.Т. и  Ц.А.П.. Всички те искали съдействие за издаване на благоприятно експертно решение с признати минимум 50 % намалена работоспособност, което им давало възможност да получават пенсия поради заболяване. За услугите си, подс.М. поискала по 350 лева от лицата, като по описания по –горе начин, при лични срещи или в телефонни разговори, предала на подс.П. данните на лицата, които следвало да бъдат освидетелствани или преосвидетелствани през този период. Съгласно предварителни уговорки, подс.С.П. поискала  за всяко лице паричната сума от по 200 лева, който дар й бил обещан от  М. за всяко от лицата. Посочените 15 лица, били освидетелствани или преосвидетелствани от състава на ТЕЛК, в който като член участвала П. и съответно дала положително становище за  признаване на  минимум 50 % намалена работоспособност. След заплащане на сумите, част от тях-по 200 лева, били заделени от М. за подс.П..

През месец декември 2010г. на освидетелстване се явил св.С.Д., който се познавал с подс.Р.. За това и преди явяването си на ТЕЛК, св.Д. споделил за заболяванията си на Р., който го насочил за издаване на необходимите медицински документи. След като се снабдил с такива, свидетелят ги предал на подс.Р., а последният му поискал сумата от 350 лева, за гарантиране издаването на решение  с поне 50 % намалена работоспособност. Получената от св.Д. сума, подс.Р. предал на М., като я склонил да обещае 200 лева на подс.П. за издаване на благоприятно решение за св.Д.. Подс.П. била известена предварително за явяването на св.Д., като и за него П. поискала, а подс.М. обещала дар от 200 лева за даването на положително становище от страна на П. за получаване на нужния процент неработоспособност.  Подс.П. била наясно и с участието на подс.Р. в отношенията със св.Д..

Отделените от М.М. суми, предназначени за С.П., първата предавала след натрупване на обещаните суми за определен период от клиенти, които вече били освидетелствани, респ. преосвидетелствани. Последното плащане на част от общата сума станало през м.11.2010г. в гр.П. За клиентите на подс. М., които през месеците ноември и декември 2010г. били освидетелствани от ТЕЛК и за тях П. приела обещание за дар, отделените суми за подкуп не били предадени, а съгласно уговорките между двете подсъдими това следвало да стане през м.01.2011г. Поради това, че на 17.01.2011г. подсъдимите П. и М. били задържани, то остатъка от предназначената сума за подкуп, която била обещана, не била предадена на подс.П.. 

 

Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът приема за установена от събраните в хода на съдебното и досъдебното производство множество  писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, показанията на разпитаните свидетели и отчасти от обясненията на подсъдимите, дадени в хода на съдебното следствие и тези, приобщени чрез прочитане по реда на чл.279 от НПМ.

 

На първо място, съдът категорично приема, че в периода 01.07.2010г. до края на месец декември 2010г. между подсъдимите М.М. и С.П., а в отделни случаи и със съучастието на подс.Д.Р., е имало изградена корупционна схема, във връзка с даване на положително становище от страна на подс.П., за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при извършено освидетелстване или преосвидетелстване на различни лица от 5-ти състав на ТЕЛК- П., на който последната е била член. В този смисъл са обясненията, депозирани от подс.М. в хода на съдебното следствие пред настоящия състав/ на л.3070 и сл., т.8 от НОХД/, в които същата обяснява начина на запознанство с подс.П., ролята на подс.Р. в установяването на връзка между двете, афиширането на дейността, осъществявана от М.,  познанството й с много хора, нуждаещи се от съдействие във връзка с явяване в ТЕЛК, НОИ и търсещи други социални услуги. Категорични са обясненията на подс.М. в тази част, относно установените между нея и П. контакти, прераснали в близки отношения, които са били предпоставка за уточняване механизма на взаимодействие между двете  по повод подготовката и набавянето на документи на лицата, желаещи да бъдат освидетелствани или преосвидетелствани от ТЕЛМ. Обясненията на подс.М.М. пред настоящия състав са непротиворечиви и по отношение на точно установените суми, които подс.П. е искала като дар за услугата, която е следвало да извърши и съответно приела от М. обещание за дар за тази сума-по 200 лева на човек, като самата М. признава, че е обявявала тарифа, която е следвало да бъде заплатена от клиентите й- 250, 300, 350 лв. в зависимост от случая. Тези обяснения на подс.М., установяващи изградените отношения и начин на осъществяване на контакти между подсъдимите не са изолирани и произволни, а намират подкрепа и в част от показанията на разпитаните свидетели, които също твърдят, че за съдействието от страна на М. и безпроблемното/ според тях/, минаване пред лекарска комисия на ТЕЛК, е следвало да заплатят определена сума пари, която да им гарантира, че няма да бъдат „отрязани“. Както свидетелите, чиито показания ще бъдат обсъдени по-долу в мотивите, така и подс.М. обясняват значението на този термин, в смисъл на неблагоприятно развитие, свързано с получаване на по-малко от 50% неработоспособност, изключващо възможността за получаване на пенсия поради болест.

Приемайки, че подсъдимите не само са се познавали, но и са имали изградена система на отношения във връзка с осигуряване  безпроблемно освидетелстване или преосвидетелстване на пациенти, съдът обсъди и доказателствата, събрани посредством използване на СРС, които бяха предявени на страните и изслушани в хода на настоящото съдебно следствие. От  съдържанието на разговорите ясно личат отношенията на подс.М. с подс.П. и д-р В. Г., почти ежедневните обаждания в периода м.07.до края на м.12. 2010г. между подсъдимата М. и подсъдимата П. по повод явяването пред комисия на ТЕЛК на определени лица, даваните консултации от П. за необходими прегледи и изследвания, които следва да се направят за някои пациенти, обяснения за това, как е минало освидетелстването за някои пациенти и т.н. Обсъждайки веществените доказателства средства, както и обясненията на подс.М. в посочените по-горе части, то съдът  не може да възприеме с доверие твърденията на подсъдимите С.П. и Д.Р. за липса на каквато и да е тяхна причастност към дейността, организирана от подс.М.М.. В този смисъл не могат да се кредитират обясненията на подс. П., дадени пред настоящия състав/ на л.3102 гръб и сл., т.8 от НОХД/, в тази им част, в която обяснява отношенията си с подс.М. само като приятелски. Не може да бъде споделена и лансираната от П. версия за записване от нейна страна на имена на хора, минали през ТЕЛК, с цел набирането им като клиенти на М. за извършваните от последната пенсионни услуги.  В тази част, обясненията на подс.П. са нелогични и противоречащи на данните събрани посредством СРС, от които е видно, че подс.П. не само е консултирала М. във връзка с явяването на определени лица пред ТЕЛК, но и се е интересувала за това кои точно лица в конкретния ден се явяват, включително са провеждани и разговори за това как да се процедира с определени пациенти. Например, разговор от 24.11.2010г. в 9:41 ч. / папка 3 от секретните материали/, когато подс. П. се обажда и пита М. „В. Т.Т. наш ли е? Какво ще го правим?“, а последната отговаря „ Ще го оправяме бе“. „ Оправяй го, в мен е всичко предварително“. Поради естеството на този и други подобни разговори, придобити чрез използване на СРС/ съдържащи се в папки 2 и 3 от СРС/,  а също и поради сведенията изложени от М. в обясненията й, посочени по-горе относно регламентираните отношения между двете във връзка с освидетелстването на различни лица, съдът не може да възприеме с доверие застъпената от подс.П. версия за липса на какъвто й да е ангажимент от нейна страна към извършваната медицинска експертиза на работоспособността на различни лица. В останалата част, в която обяснява какъв е реда за освидетелстване и начина на постъпване и разглеждане на документите на лицата, обясненията на подс.С.П. съответстват на събраните писмени доказателства в тази насока, както и на показанията на свидетелите Я.Л., Х.С., М.М., Е.Л., П.Н.. Последните в показанията си също дават сведения за начина на работа в експертните лекарски комисии и механизма на сформиране на решение, в който смисъл са и обясненията на подс.П., като съдът в тази им част ги кредитира с доверие.

Именно като противоречиви на доказателствата, събрани посредством СРС, на свидетелски показания и на обясненията на подс.М. в кредитираните им части, съдът не възприема с доверие и обясненията на подс.Р. в тези им части, в които заявява липсата на отношение от негова страна към дейността на бившата му съпруга М.М. във връзка с осигуряване съдействие на определени лица за получаване на необходимото им експертно решение на ТЕЛМ. Депозираните от него обяснения в хода на съдебното следствие/ на л.3097 и сл., т. 8 от НОХД / са вътрешно противоречиви и нелогични, депозирани изцяло в услуга на неговата защитна позиция. Противно на твърденията на подс.Р., че липсва съпричастност от негова страна към дейността на М. и П., са показанията на част от разпитаните свидетели- Ж.Т., С.С.Д., И.А., които установяват, че са познавали именно подс.Р. и са търсили него с молба за съдействие във връзка с явяване в ТЕЛК, както и обясненията на подс.М., че тези свидетели са били ангажирани именно от бившия й съпруг, който е подпомагал нейната дейност чрез набиране на суми, даване на съвети, включително и транспорт на отделни лица до гр.П..

Показания на свидетелите Х.С., Е.Л., П.Н., Я.Л. и М.М., са точни, обективни, депозирани от лица, които са имали отношение към дейността на лекарските комисии в ТЕЛК-П. и са били пряко ангажирани с това. Първите трима от тях-свидетелите С., Л. и Н., дават сведения за начина на работа на картотеката на ТЕЛК-П., режима на постъпване и разпределение на медицинските досиета. Свидетелките Е.Л./ л.396-398, т.1 от делото/ и П.Н./ л.398-400, т.1 от делото/, като работещи в картотеката, твърдят, че са били ангажирани с приема на  документи, образуването на досие и предоставянето на главния специалист за разпределение към съответните състави на ТЕЛМ. Това, което установяват и двете свидетелки е, че въпреки задължението за лично подаване на документите, не е имало проблем трето лице да стори това. И двете свидетелки твърдят, че е съществувала практика лекари от съставите да искат да бъдат разпределени в техните състави определени досиета, което е съпроводено с поставяне на бележка с името на лекаря, който прави това искане. След това досиетата с бележките са били предоставяне за разпределение на главния специалист. И според двете свидетелки, тази практика е била по-честа при д-р С.П., което е било повод за отправени към последната забележки. Подобно на свидетелките Л. и Н., и св.Х.С. / л.391-396, т.1 от делото/, като главен специалист по трудово-лекарска експертиза и ръководещ картотеката, обяснява какъв е механизма на работа и разпределение на отделните досиета в отделните състави на ТЕЛК-П., която е дейност, осъществявана от него. Именно той е разпределял досиетата по състави, според заболяванията на лицата, а след като досието е било разпределено в състава, то лекарите от този състав е следвало да поканят лицето в 3-месечен срок да се яви за освидетелстване. Практиката, според неговите показания, е била председателя на състава да разпредели досието на съответния лекар-специалист, съобразно водещото заболяване. И св.С. съобщава за установената практика за поставяне на бележки с искане за разпределяне на конкретни състави, която е била за всички състави на ТЕЛМ. Обяснява също и начина на вземане на решение и съответно възможностите за обжалване на ЕР на ТЕЛМ. В тази връзка, показанията на св.С. кореспондират и с показанията на св.Я.Л./ на л.340-343, т.1 от делото/, който като Председател на 5-ти състав на ТЕЛК обяснява режима на работа и вземане на решение в този състав, където член е била подс.С.П..  Според св. Л. прегледите на пациентите, са се извършвали с оглед техните заболявания от съответен специалист, като решението се подписва от всички членове, ако са съгласни. Решението за конкретен  процент намалена работоспособност, се взема от лекаря, който е извършил основно прегледа, а несъгласието на някой от останалите е следвало да се обективира в особено мнение, в който случай досието се изпраща в НЕЛК за арбитраж. Обсъждане от целия състав се прави, в случай, че има колебание за процента и това според свидетеля се прави преди да се напише решението. Обяснена е и процедурата в случаи на разногласия, които са били рядкост в състава, в който случай определящо е мнението на Председателя, а останалите членове са могли да изразят особено мнение. Показанията на св.Л., са изцяло последователни и съответстващи на останалите свидетелски показания и писмени доказателства, установяващи реда и начина на организиране на работата в лекарските комисии на ТЕЛМ. Кореспондират и с обясненията на подс.П. в тази връзка, а така също и на показанията на св.М.М./ на л.325-328, т.1 от делото/, която установява същия механизъм на вземане на решение в състава, в който и тя е била член.  Това, което прави впечатление от разпита на св. Л. е, че и той, както и  горните свидетели е констатирал през инкриминирания период повече случаи на ходатайство от страна на подс.П., за лица, които представя за свои близки, сред които е имало и лица от малцинствата. Това е било повод за подаване на Рапорт от негова страна до Директора на болницата. За такива конфликти и причината за тях, говори и св.М., която е била член на 5-ти състав на ТЕЛМ. Всъщност от показанията на тази група свидетели се установява освен принципа на работа и начина на разпределение на досиетата в отделните състави на ТЕЛК, така и наличието на заинтересованост от страна на подс.П., към определени досиета и разпределянето им в състава, в който тя  е била член. Макар да се твърди, че подобна практика е съществувала в ТЕЛК, то точно това нейно поведение е направило впечатление на колегите й и на служителите в картотеката, поради по-големия брой на исканията от страна на П. и поради съмнението, че хората, за които се иска ходатайство, както сочат свидетелите, са били нейни близки. Именно за такива конфликти твърди в обясненията си и подс.М., която почти ежедневно е контактувала с подс.П. и е била запозната за отношенията и проблемите на работното й място.  Показанията на посочените по-горе свидетели съдът кредитира като обективни, последователни и непротиворечиви за обстоятелствата, които лично са възприели. 

Настоящият състав прие, че са налице доказателства, установяващи по отношение на подс.М.М., че в периода 01.07.2010г. – края на месец декември 2010г., в гр.П. и гр.А., е обещала на подсъдимата С.П. и на В. Г., в качеството им на членове на ТЕЛК ГР. П. сумата от общо 11000 лв. /по 200 лв. за 55 лица/ за издаването на експертни решения, като за 3 от лицата , подс. М. била склонена от подс. Р. да обещае неследващите й се парични суми на П. и подпомогната от този подсъдим,  а в посочения по-горе период, подс.С.П. в качеството си на длъжностно лице – член на Териториална експертна лекарска комисия гр.П. - Общи заболявания при „***” АД - гр.П., е поискала от подс. М.М. парична сума в общ размер на 9800 лева /по 200 лева за 49 лица/ и приела обещание от М.М. за въпросната сума за издаване на експертни решения на ТЕЛК от състава, в който участвала като член, във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността на тези лица. Съдът намира и че от събраните доказателства е несъмнено установено, че през периода от 01.07.2010г.- до 19.11.2010г. в гр.П. и гр.А., подс.М.М. е дала, а подс. П. е приела неследващ й се дар-парична сума в размер на 3800 лева/ по 200 лева за 19 лица/, задето последната е извършила посоченото по-горе действие по служба. Поради това следва да бъдат обсъдени доказателствата подкрепящи обвинението в тази част. По отношение на обвинението спрямо подсъдимите М. и П., в останалата част, извън посочения по-горе период, включващ нови периоди и лица, за които при първоначалното гледане на делото не е имало обвинение, съдът прие, че e налице разширяване обема на обвинението в нарушение на забраната „reformatio in pejus“, за което ще бъдат изложени мотиви по-долу.

Преди да се обсъдят доказателствата, установяващи горното обвинение, следва да се каже, че настоящият състав не споделя тезата на обвинението, че за всички лица, включени в обвинението, минали през комисия на ТЕЛК в периода м.07.-м.12.2010г. и вписани в някоя от тетрадките, иззети и приложени като веществени доказателства, следва автоматично да се приеме, че тези лица са търсили подс.М. за съдействие във връзка с явяване пред ТЕЛК, че за всеки един от тях, тя е искала и получила по 350 лева, както се твърди в обвинителния акт,  съответно, че всяко едно лице, включено в този период, е дало исканата сума на М. или поне сумата от 200 лева, а тя от своя страна е обещала и дала дар от по 200 лева на подс.П.. Подобно разбиране противоречи на принципите на доказване в НПК, като анблок включва имената на лицата, вписани в една тетрадка, без да се анализира доказателствената тежест на това записване и най-вече, без да се обсъдят данните, събрани посредством всички останали способи на доказване. 

Така, за месец юли 2010г., според обвинението, подс.М. е обещала, а подс.П. поискала и приела обещание за дар за 8 лица/ поименно посочени в обвинителния акт/, за да даде положително становище за признаване на минимум 50 % намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛМ. Две от лицата – Х.З. и С.И., са били допълнително включени в обвинението за м. 07.2010г., след връщане на делото за доразследване, същите не са били включени в първоначално повдигнатото обвинение, поради което съдът прие, че с включването на тези свидетелки в новото обвинение и разширяване обема на обвинението, е нарушена забраната „reformatio in pejus“. От показанията на останалите разпитани свидетели, част от тях приобщени чрез прочитане по съответен ред, съпоставени и с обясненията на подс.М., съдът прие, че само за четири от тези лица са налице несъмнени доказателства за търсене на съдействие за безпроблемно минаване през комисия на ТЕЛК, както и доказателства за това, на лицата да е искана и те да са дали съответната сума пари, гарантираща им издаването на ЕР на ТЕЛК със съответния процент неработоспособност. Това са свидетелите Р.М., Ф.В., М.М. и И.Д.. В приобщените показания на св. М. / на л.1054 гръб-1055, т. 3 от НОХД № 1805/2013г/, се твърди, че тя не познава никой от подсъдимите и не е търсила съдействие за явяването си през ТЕЛК-П. през 2010г. Подобни твърдения са налице и в показанията на свидетелите Ф.В./ на л.1616-1617, т.5 от делото/ и М.М./ на л.1615-1616, т.5 от делото/. Безспорно е обаче, че тези лица, през 2010г. са се явявали за пореден път, т.е за преосвидетелстване пред комисия на ТЕЛК, което се установява от приложените ЕР на ТЕЛМ. За да приеме, че тези лица са търсили услугите на подс.М. за поредното си явяване и че за безпроблемното им преосвидетелстване са заплатили исканата сума пари, съдът кредитира обясненията на подс.М.М., дадени по същото дело, пред друг състав на съда – по НОХД № 1805/2013г. в том 4, в които подсъдимата е дала сведения за лицата, като нейни клиенти, явяващи, според нейните думи „за пореден път“. Така, по отношение на св.М., М. е категорична, че е заплатил мъжът й сумата от 350 лева, от които тя е отделила 200 за д-р П.. За св.В. също си спомня обстоятелства, виждайки я в съдебната зала, като твърди, че тази свидетелка е посетила офиса й в гр.П., същото е и по отношение на св.М.. Последните двама свидетели, като клиенти на М. се споменават и в записите на телефонни разговори между П. и М. от дати 05.07 и 06.07. 2010г./ папка 2 от СРС/, за които М. предупреждава П., че ще се явяват въпросния ден. Съдът намира, че не могат да бъдат игнорирани обясненията на подс.М., приобщени по съответния ред, дадени пред друг състав на съда, тъй като същите съдържат конкретни сведения за лицата и отношенията й с тях. Обясненията й в тази част се подкрепят и от приложените като писмени доказателства експертни решения. В показанията си св. И.Д./ на л.1619-1620, т. 5 от НОХД/, заявява, че познава подсъдимите М. и Р. като семейство, както и че им е вършил ремонтни услуги, но не е търсил „ходатайство“ за преосвидетелстването си в ТЕЛК през м.07.2010г. Категорични са обаче обясненията на М./ в т.4 от НОХД № 1805/13г./ по отношение на този свидетел, че действително е вършил ел. ремонти на уреди в дома им, но същият е търсил съдействие от нейна страна за потвърждаване на дадената му група неработоспособност. За това според М., този свидетел е заплатил само 200 лв., които тя е отделили и дала на подс.П..  ЕР на ТЕЛК за св.Д. е от 14.07.2010г., като в разговор между П. и М. от същата дата/ папка 2 от СРС/, св. Д. фигурира като име на лице, което следва да се яви на тази дата в 5-ти състав на ТЕЛК-П.. Ето защо, показанията на свидетелите, в които отричат да са търсили услугите на М.М., за да си осигурят безпроблемното преосвидетелстване, не могат да бъдат  възприети безкритично. В тази част, съдът се доверява на обясненията на подс.М., дадени при предходното разглеждане на делото, приобщени по реда на НПК, в които същата дава конкретни сведения за клиентите си, сочейки с какво точно свързва тези клиенти, като обясненията й кореспондират и с приложените писмени доказателства и веществени доказателствени средства. Относно получаването на конкретната сума пари от 200 лева и даването й като дар на подс.П., задето е извършила действия по служба, съдът намира, че доказателствата в този смисъл са убедителни само за свидетелите Р.М. и И.Д.. За останалите двама свидетели, доказателствата сочат за търсене на съдействие от М., съответно искане да се плати дължимо възнаграждение за това и даване на обещание на дар, но не и несъмнени доказателства за заплащане на сумата от страна на свидетелите и съответно даване на получената сума като дар от М. на подс.П..

По отношение на свидетелите Р.Т. и М.М. Езет, обвинението почива изцяло на предположения и нито едно убедително доказателство, за включване на тези лица в корупционна схема при освидетелстване в ТЕЛМ. Безспорно е, че и двамата са се явявали през 2010г. на ТЕЛК, но няма доказателства, че за това са търсили съдействие от подсъдимите във връзка с явяване в ТЕЛМ. За св.Р.Т., подс.М. твърди в обясненията си / на л.1533, т.4 от НОХД № 1805/13г./, че не е имала контакт с него, „може с някой от неговото семейство“, но не си го спомня, като не си спомня въобще и св.И.. Налице са несигурни обяснения на М. по отношение на тези две лица, за това, дали въобще е контактувала с тях във връзка с явяването им пред ТЕЛК, за това и не може да се приеме с категоричност твърдението на обвинението, че тези лица също са търсили съдействие от подс.М. по повод явяването им пред ТЕЛК за освидетелстване или преосвидетелстване.

   За месец август 2010г. държавното обвинение е инкриминирало обещание за дар от страна на подс.М., искане на дар и приемане на обещание за дар от страна на подс.П. за 5 лица по 200 лева за всяко, или общо в размер на 1000 лева. Както и при предходния период две от лицата – Й.Г.В. и Е.В.М., са били допълнително включени в настоящото обвинение, след връщане на делото за доразследване, поради което съдът прие, че с включването на тези лица се разширява обема на обвинението и се нарушава забраната „reformatio in pejus“. От показанията на останалите разпитани свидетели, обсъдени в съкупност и с обясненията на подс.М., както и приложените писмени доказателства, съдът прие, че са налице доказателства за включване в подобни отношения, единствено на св. Г.Д.Г.. Тази свидетелка / виж показания на л.306-308, т.1 от НОХД/, заявява, че е търсила услуги и съдействие от подс.М. във връзка с явяването й пред комисия на ТЕЛК, но според показанията й е заплатила не повече от 100 лева, на части. Според обясненията на подс.М./л.1537 НОХД №1805/2013г./ за св.Г.Д. е обещала съдействие, като последната й е платила на части сумата от 200 лева, които е дала на д-р П.. Самата М. твърди, че за свидетелката има спомен от явяването й в съдебно заседание по делото, когато я е видяла и е възстановила спомените си за нея. За останалите свидетели Н.Й.П. и С.И.И. не са налице доказателства някой от тях да е търсил ходатайство от подс.М. във връзка с освидетелстване или преосвидетелстване от ТЕЛМ. Такива твърдения не се съдържат в показанията на двамата свидетели /л.1617 и л.1620 в т.5 от НОХД/, нито в приобщените обяснения на подс.М., дадени по същото дело, като по отношение и на двамата подсъдимата е твъдяла липса на спомен за лицата и това някой да е платил искана сума за съдействие през комисия на ТЕЛМ. Както в този случай, така и при други, в които подсъдимата заявява липса на спомен, но  твърди, че „сигурно някой е платил“ и тя е дала пари на подс.П., обясненията й няма как да бъдат възприети като убедителни. Недопустимо е да се предполага нещо, без дори да знаеш въз основа на какво правиш подобно предположение. Забелязва се стремежа от страна на подс.М., както при предходното разглеждане на делото, така и сега, да депозира обстоятелствени обяснения, но за да се възприеме за достоверен един факт, той следва да е убедителен и доказателствено обезпечен. На база на твърдения на подс.М. „щом е в списъка, значи е платил“ или „сигурно някой е платил“, не е сериозно и е недопустимо да се приеме за доказан факта на обещаване, даване и получаване на подкуп.

През месец септември 2010г., според повдигнатото обвинение подс.М. е обещала, а подс.П. приела обещание за дар и поискала дар, за да даде положително становище за признаване на минимум 50 % намалена работоспособност при издаване на ЕР на ТЕЛК за 10 лица по 200 лева. Част от лицата са разпитани в хода на съдебното следствие, а на други показанията са приобщени чрез прочитане от досъдебното производство, за които страните постигнаха съгласие да не се провежда разпит. Допълнително включено в така внесеното обвинение, след връщане на делото за доразследване и в нарушение на принципа „reformatio in pejus“, е единствено лицето П.Б. К., поради което съдът прие, че същата следва да отпадне от обема на обвинението за посочения период. От показанията на свидетелите, съпоставени и с обясненията на подс.М., съдът прие, че за шест лица са налице несъмнени доказателства за търсене на съдействие за сигурното и безпроблемно минаване през комисия на ТЕЛК, 5-ти състав. Това са свидетелите Ф.Х.Е., М.И.М., М.Д.И., С.А.С.,  Н.Б.М. и С.Я.А.. В показанията си / в т.1 от НОХД /, както и в показанията приобщени от д.п. в том 4, също прочетени и приобщени по съответен ред, тези свидетели не отричат, че са търсили услугите на подс.М. за подготовка на документи за явяване пред ТЕЛК, като повечето от тях имат установени от по-рано отношения с нея, пак по този повод. Същите са били наясно с естеството на услугите и съдействието от страна на М. за безпроблемното освидетелстване или преосвидетелстване от съответната лекарска комисия. С оглед естеството на установените отношения между подсъдимата П. и подс.М., последната е поискала от свидетелите осигуряване на сумите за желаната от тях услуга –получаване на поне 50% намалена работоспособност или запазване на вече даден процент такава. За това обстоятелство, съдът се доверява на обясненията на подс.М., дадени пред друг съдебен състав/ на л.1539 и л.1554 от НОХД № 1805/2013г./, прочетени в хода на настоящото дело, в които твърди, че за свидетелите Ф.Х.Е., М.И.М., М.Д.И., С.А.С.,  Н.Б.М. и С.Я.А. е поискала сумите определени като „възнаграждение“ за нейните услуги и услугите на доктор П.. За да кредитира за тези обстоятелства, обясненията на подс.М., съдът съобрази депозираните точни сведения от нея за тези свидетели, като начин на запознанство с тях, установени отношения с близките на някои от лицата, т.е. същата заявява конкретни спомени за всяко от лицата, поради което съдът възприе нейните обяснения. В същите се заявява и че посочените шест лица са платили сумите от по 200 лева, които тя е отделила и дала на подс.П., а някои от тях дори и по-висока сума обезпечаваща нейните услуги. Поради това съдът прие, че за услугите на подс.П., задето е дала положително становище във връзка извършваната медицинска експертиза на работоспособността, М. е дала за  тези лица  дар от по 200 лева, а подс.П. е приела неследващият й се дар за извършеното от нея действие по служба. Свидетели М.М. и М.И. са категорични в показанията си, че са платили повече от 200 лева на М.М. във връзка с очакваното съдействие през комисията на ТЕЛК, а по отношение на свидетелката Н.М., подс.М. е категорична, че това е станало от нейна близка-дъщеря й С.. Също така сигурни са обясненията на М. и за свидетелката С.А.С., с която твърди, че е контактувала и по повод заболяване на дете. Св. Ф.Е. в показанията й, приобщени от д.п. л.91, т.4, всъщност не отрича, че е търсила ходатайство от подс.М., както и че й е искана сумата от 100 лева за това, но отрича да е дала пари. За нея, подс.М. е заявила в разпит от д.п. л.93, т.2, че тази свидетелка е била много болна и е била обжалвана и не е платила, защото не е била сигурна, че „ще мине“. М. обаче твърди, че тя самата е дала 200 лева на подс.С.П., тъй като вече е дала името на свидетелката с искане за услуга. Поради наличието на по-ясен спомен и повече конкретика в заявеното, съдът намира, че следва да се кредитират обясненията на М., дадени в досъдебното производство по отношение на св.Е., които обяснения са приобщени по съответен ред в хода на настоящото производство.

Лицето С.Я.А., поради множество тежки заболявания, за които са представени писмени доказателства/ на л.1108, т. 3 от НОХД№ 1805/13г./, не е била разпитвана. Във връзка с нейно освидетелстване в ТЕЛК-П., е бил разпитван св.И.А., нейн съпруг. Показанията на този свидетел, пред друг съдебен състав по делото, в настоящото производство са били приобщени по реда на чл.281, ал.1 т.3 от НПК, като от същите/ на л.1045-1048, т.3 от НОХД № 1805/13г./ става ясно, че именно той е бил ангажиран с подготовка на документите на съпругата си за ТЕЛМ. Твърди, че за съдействие е потърсил подс.Д.Р., който му е казал, че трябва да плати 300 лева и тези пари ги е дал преди явяването в ТЕЛМ. Твърди, че знае, че подс.М.М. е била ангажирана с носене на документи до ТЕЛК, като според обяснения на М. дължимата за С.А. сума е била дадена на подс.Р., но след преминаването на ТЕЛМ. Така, налице са доказателства за съучастническа дейност от страна на подс.Р. по отношение на лицето С.А., като същият през м.септември 2010г. е склонил М. да обещае дар за това лице и е подпомогнал същата с набавяне на средства и даване на разяснения на лицето.  

По отношение на свидетелите Ш. К., Г. Д. и Н.М.М., според съда, не са налице доказателства, за това някой от тях да е търсил срещу заплащане през 2010г. съдействие във връзка с освидетелстване или преосвидетелстването си от ТЕЛМ. Св. К./ за когото страните са постигнали съгласие да не се провежда разпит/ в показанията си от д.п. на л.101, т.4, твърди, че е търсил съдействие от подс.М. през 2008г., но не и през 2010г. Обясненията на М. за този свидетел също не съдържат никакви конкретни факти. Същата заявява, че и след като го вижда в съдебна зала, не си спомня нищо за него, но пък изказва съмнения, че може близък да е платил за този свидетел. По отношение недопустимостта на базата на изказано съмнение да се приеме даден факт или твърдение, съдът изложи съображения по-горе в мотивите си. Същото е отношението на съда и за св.Н.М.М./ на л.1886, т.6 от делото/, за която обясненията на М. са също толкова несигурни. Самата свидетелка отрича да е познавала подсъдимите и да е ползвала чужди услуги за ТЕЛМ.  Лицето Г. Д. не е бил разпитван в хода на наказателното производство, като за настоящото съдебно производство е установено, че лицето е починало. За това сведения за този свидетел се съдържат единствено в обясненията на подс.М., която е категорична, че е познавала съпругата на Г. и понеже, последната й и е вършила услуги, то М. въобще не е искала някакви пари и не е давала името на свидетеля  на С.П., за да го включва в списъци. Така, при наличните категорични твърдения на свидетелите и несигурните, колебливи обяснения на М., не може да се приеме с необходимата категоричност, че същите са търсили съдействие във връзка с ТЕЛК, а още по-малко, че им е искана парична сума обезпечаваща тяхно явяване.  

През месец октомври 2010г. подс.М.М. е търсена за съдействие при подготовка на документи  и за гарантиране на безпрепятствено освидетелстване и преосвидетелстване от лицата М. Т.П., М.А. П., М.И.М.,  Р.М.С., З.Ж.Ч., Г.А. Ф., А.П.П., Р. А.Л.и М. Т.К., както и от св. Ж.Й.Т., с която обаче първоначален контакт и помощ е осъществен от подс.Д.Р.. Повечето от тези свидетели, както заявява в обясненията си подс.М., са търсили съдействие във връзка с необходимостта от преосвидетелстване през 2010г. и необходимостта от нейната намеса тези свидетели „ да не бъдат отрязани“, иначе казано да не се намали признатият процент неработоспособност или да се даде по-нисък от 50%. Това, според обясненията на подс.М. са свидетелите М. П./ на л.34, т.4 от д.п./, М.М./ на л.1886, т.6 от НОХД/, М.П./ на л.105, т.3 от д.п./, за които категорично твърди, че за ходатайството, което са очаквали, са заплатили исканите суми от 300-350 лева, от  които тя отделила и впоследствие дала дар на подс.П., за дадено от последната положително становище при издаването на експертното решение. За посочените свидетели, съдът се доверява на обясненията на подс.М./ на л.1555 от НОХД № 1805/13г./, тъй като същата дава точни сведения за това, как свързва лицата с услугата, която е извършила, макар тези свидетели да отричат да са имали подобни отношения с М.М.. Абсолютно идентични са обясненията на М. с показанията на св.Р.С./ на л.1622, т.5 от НОХД/ относно познанството им, търсената помощ и съдействие във връзка с явяване пред ТЕЛК, както и заплатената сума пари, като в този случай и двете говорят за искана и платена сума от 200 лева, като услуга „ по комшийски“. За поредно явяване пред ТЕЛК е била и св.З.Ч./ на л.334, т.1 от НОХД/, която твърди, че е била запозната с естеството на услугите, извършвани от подс.М.. И макар тази свидетелка да няма спомен, за това да е била ангажирана с даване на някаква сума пари през 2010г., то тя е била наясно, че М. има връзки в ТЕЛК и помага на лицата. Самата подс.М. заявява, че за свидетелката Ч. е било заплатена сума от 350 лева от нейната дъщеря–св.В.В., разпитана в д.п. на л.111-112, т. 4. По отношение на свидетелите Г.А. Ф., Р. Л.и М. К., настоящия съд се доверява отново на обясненията на подс.М., дадени пред друг съдебен състав по НОХД №1805/13г., а в някои части и на обясненията, дадени в хода на досъдебното производство. Макар самите свидетели да не отричат, че са търсили съдействие от М.М. във връзка с явяването си в ТЕЛК, то те заявяват, че са заплатили само дребни суми за внасяне на документите им в ТЕЛМ. Противно на заявеното от свидетелите  обаче, в обясненията си подс.М. е категорична, че те са искали услуга за спокойното и безпроблемно минаване през комисия на ТЕЛК и получаване на съответен процент неработоспособност, като свързва свидетелите с конкретни събития. Например, за св.Г.Ф. твърди, че е била върната след обжалване в НЕЛК и тогава тя е търсила нейно съдействие, като такива факти изнася и за св. М. К..  За св. Л.знае, че е платена и сума за услуги за РУСО. Категоричен в показанията си е и св. А.П./ на л.301, т.1 НОХД/, който твърди, че през 2010г. се е явил на ТЕЛК със съдействие на М.М., която му подава документите. Твърди, че е търсил и услугите на М.М. и за пенсия. В приобщените му, поради противоречия показания от д.п. на л.84-85, в т.4, свидетелят категорично е заявил, че за двете услуги и очакваното съдействие, е платил на М., съответно 350 лева за ТЕЛК и 20 лева за пенсионни услуги.

От показанията на св. Ж.Т./ на л.330-331, т.1 от НОХД/, се установява, че и тя за пореден път е следвало да се яви на ТЕЛК през 2010г., като последно е имала 50%  неработоспособност. Тогава от познати разбира за подс. Д.Р., който може да помогне в ТЕЛК „ ако даде някой лев“. Заявява, че лично с него се свързва и той й иска сумата от 300 лв., като обещава да помогне пред ТЕЛМ. Твърди също, че не е получила нужния й процент, но и не е обжалвала решението, въпреки съветите на Д.Р., както и че не е търсила обратно връщане на вече дадената сума пари. Със случаят на Ж. е била запозната и подс.М., видно от нейните обяснения/ на л.1555 от НОХД № 1805/13г./, като заявява, че 200 лева от дадената сума са били заделени и дадени за услугата на С.П..  Впрочем, по отношение на получените от лицата суми, подс.М. е категорична, че за всички посочени по-горе, е била заделена сума от по 200 лева, които са били предадени на подс.П., за даденото от нея становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност на лицата. Това е ставало независимо от това дали лицата са платили 350, 300 или само 200 лева. Както, неколкократно е завявала при разпита си подс.М., минимума от 200 лева, който подс.П. е искала за себе си, винаги е бил осигуряван от самата М., дори за сметка на собствения й хонорар. В този смисъл, съдът намира, че са налице доказателства за даването на дар и получаването на такъв за лицата, клиенти на подс.М., преминали освидетелстване или преосвидетелстване през 5- ти състав на ТЕЛК-П. през м.10. 2010г. Това, според М. е и последният период, за който е дала на подс.П. обещаните пари като дар за съдействието от страна на последната и даденото положително становище.    

По отношение на свидетелите С.А.М., Р.Б.М., В.В., Ф. А.и  Р. Р.Р. , според съда, не са налице доказателства, за това някой от тях да е търсил през 2010г. срещу заплащане съдействие във връзка с освидетелстване или преосвидетелстването си от ТЕЛМ. Свидетелите С.М., В.В. и Ф. А., въобще не са могли да бъдат открити в хода на съдебното производство и не са разпитани, а в досъдебното не са били търсени въобще. По отношение и на тримата, подс.М. няма спомен да е търсено съдействие и не се сеща за установени отношения с лицата. Също така липсват и категорични сведения  и за лицата  Р.Б.М./ на л.187-188, т.3 от д.п./ и  Р. Р.Р./ на л.64, т.3 от д.п./, които са разпитвани в досъдебното производство, но в показанията си отричат да са ползвали услуги на М.М. във връзка с явяване в ТЕЛК, а единствено за заверка на рецептурни книжки, каквито услуги М. също е извършвала. Твърденията на подс.М. „ може да е платил някой друг“, както беше казано по-горе, не са никаква сигурна основа, за да се приеме за доказан факта на обещаване, даване и получаване на подкуп. За свидетелите  С.Ю.М.и Я.И.М. важат съображенията на съда за разширяване на обвинението с включването им в инкриминирания период в нарушение на забраната „reformatio in pejus“, за което съображения ще бъдат изложени по-долу в мотивите.

През месец ноември 2010г. клиенти на подс.М.М., търсещи съдействие при явяване през лекарска комисия на ТЕЛК, 5 състав, са Т.Р.А., С.Х.С., Л.Н.В., Й.А.М., Л.С.Д., Д.М.Д., Б.Б.Б., Ф.С. Г., Д.И.Д., В. Т.Т., М.М.М., З.М.Р. и Ф.Е.М.. Повечето от тях, видно от показанията им дадени в хода на настоящото съдебно производство / показания в т.1, т.2, т.5 от НОХД/, от приобщените показания, дадени пред друг състав по същото дело/ по отношение на св.Л.Д.-починала на л.797-800 от ОХ 1805/13г./, а така също и от показанията им дадени в хода на досъдебното производство, твърдят, че са ползвали от доста години услуги на М.М., включително и във връзка с подготовка на документи за явяване в ТЕЛМ. Всички тези лица са били уведомени от М. и са знаели, че за очакваното ходатайство и безпроблемно минаване пред лекарка комисия, е следвало да заплатят пари на М.М., което се установява от обясненията на тази подсъдима. В показанията си, болшинството от посочените свидетели също не отричат, че подс. М. е искала пари за извършваните от нея услуги, но твърдят, че такива са им били искани за преглеждане или за подаване на документи. В тези части, показанията на посочените свидетели са нелогични, тъй като повечето от тях твърдят, че са платили на М. не в момента, в който й оставят документите, а непосредствено преди или непосредствено след явяването в ТЕЛМ. Така, всички тези свидетели са дали на подс. М. минимума от обявената цена на услугата, а именно по 200 лева. По отношение на това кой и за какво точно е дал пари, следва да бъдат кредитирани обясненията на подс. М., която за всеки един от посочените по-горе свидетели има точен спомен за търсеното съдействие  и съответно дали е била искана и дадена определената сума пари от  тези лица.  Така, за св.Т.А., в обясненията си М./ на л.1557, т.4 от НОХД № 1805/2013г., твърди, че е искал ходатайство, за да получи процент, позволяващ му да си запази работното място, като е платил пълната искана от нея сума. За св. С.С., казва, че е платила единствено 200 лева, защото тя сама се е грижила за внуци и не е имала възможности, но искала сигурност във връзка с явяването в ТЕЛМ. Същото твърди и за свидетелката Л.Д., която съжалила заради починалия й мъж, за това свидетелката платила само 200 лева. Кореспондиращо на казаното от подс.М. е и заявено от св.Д., в показанията, дадени по НОХД № 1805/13г. на л.797, приобщени чрез прочитането им. Част  свидетелите, твърдят, че са заплатили сумата от 350 лева искана им от подс.М., което е потвърдено и от обясненията на самата М.. Това са свидетелите Д.М., Д.Д., Б.Б., В. Т., М.М.М., З.Р., Ф. Г. и Ф.М.  като за последните две подсъдимата има конкретен спомен, че заплащането на сумите е станало от близки на пациентите. За всички посочени по- горе лица, съдът приема, че са налице гласни доказателствени средства-свидетелски показания и обяснения на подс.М., които установяват причината за търсеното съдействие през м.11.2010г. от лицата, а именно желанието им да бъдат освидетелстване или преосвидетелствани без проблеми, без да бъдат връщани и да получат нужния процент намалена работоспособност, позволяващ получаването на пенсия по болест. За това в обясненията си подс.М.М. заявява, че на всички е обявявала предварително дължимата сума, като всеки от свидетелите е заплатил според възможностите, но не по-малко от 200 лева, която сума е била обещана като дар на д-р П. за извършваното от нея действие по служба. Обясненията на М. за посочените 13 лица са конкретни  по отношение на  това, от къде се познава с лицата, с какво свързва заплащането на парите и дори конкретни обстоятелства, касаещи заболяванията на някои от тях.  

По отношение на свидетелите И.Г.М., Н.Б.С., Х.Р.М., С.Д.Ш., Г.Т.М.А.А.Ю. и Х.Ю.Е., според съда, не са налице доказателства, за това някой от тях да е търсил през 2010г. срещу заплащане, съдействието на подс.М. във връзка с освидетелстване или преосвидетелстването си от ТЕЛК, а в случая с Х.Е. -това да е станало с помощта и участието на подс.Р.. Никакви конкретни сведения за посочените свидетели не  се  съдържат в обясненията на подс.М., а само предположения, че „може би техни роднини са идвали“ и вероятно платили за тези свидетели. В същото време, в показанията си свидетелите заявяват, че  въобще не познават подсъдимите, а някои от тях, като св.Г.М. твърдят, че са търсили други услуги от М.М., различни от съдействие пред ТЕЛК, като напр. подготовка на документи за НОИ. При липсата на кореспондиращи си доказателства, на база само на съмнения изказани от подс.М., не може да се приеме за доказано търсеното от тези лица съдействие срещу заплащане, за по-сигурно освидетелстване или преосвидетелстване от ТЕЛК с нужният им процент намалена работоспособност. 

По отношение на лицата М. Х.Х., С.М.С., Х.М.У., З.А. Т., Г.И.М., С.М.Я., М.В. Ч., З.И. Х.и Ш.Х. К.важат съображенията на съда за разширяване на обвинението с включването им в инкриминирания период след връщане на делото и нарушаване на забраната „reformatio in pejus“, за което по-надолу в мотивите ще бъдат изложени съображения.

В обвинението за месец декември 2010г. горната забрана не е спазена за лицата Р.Ш.М. и С.Л.М. и обвинението за тях е разширено недопустимо с включването им за първи път в настоящото обвинение, в инкриминирания период-м.12.2010г. През този период, клиенти на подс.М.М., търсещи съдействие при явяване пред лекарска комисия на ТЕЛК 5 състав, са лицата В.Д. К., С.С.С.,  Б.Б.В.,  М.Р.С.,  Н.Д.  Х.,  С.М.Д.,  Д.А.З., З.А.У., М.Т.Н.,  С.С.Д., Т. В.Д., П.А.Б., Ж.К.Л., Е.Х.Т. и  Ц.А.П.. За всички тези свидетели, според обясненията на подс.М., дадени пред друг съдебен състав/ по НОХД № 1805/13г./приобщени по настоящото дело, е било дадено обещание за дар на подс.П. и тя е приела обещание за дар, като всички лица е следвало да бъдат освидетелствани от 5 състав на ТЕЛК-П., а повечето са имали контакти с подс.М. и са били запознати с естеството на предлаганите от нея услуги и възможностите за съдействие пред лекарската комисия на ТЕЛМ. Част от тези лица- свидетелите В. К., С.С., Б.В. в показанията си/ в т.6 от д.п. за които страните са постигнали съгласие да не се провежда разпит /заявяват, че отдавна ползват услуги на М.М., както и за преосвидетелстването през 2010г., но отричат да са разчитали от нейна страна на съдействие за безпроблемно минаване и запазване на процента неработоспособност, както и да са заплащали за това. В обясненията си обаче/ в т.4  НОХД№ 1805/2013г./, М. ясно заявява конкретни обстоятелства, като това, че първите двама свидетели са пътували заедно с нея, а св.В. е била придружена от нейна близка. И по отношение на тримата, подс.М. твърди, че е заплатена пълната искана от нея цена за оказване на съдействие пред лекарската комисия. Според показанията на св.М.С./ на л.323, т.1 от делото/, тя също е постила М. преди явяването си пред ТЕЛК, но отрича да е искала каквото и да е съдействие по този повод, както и отрича да й е предлагано такова. Поради противоречие, са приобщени показанията на тази свидетелка, дадени първоначално на л.36-37, т.6 от д.п., където е заявила, че действително подс.М. й е искала пари за услугата 200 -250 лева, но поради липса на средства й е дала само 100 лева, както и че сама се явява в ТЕЛМ. Показанията от досъдебното производство на свидетелката, кореспондират с обясненията на М. на л.1531 от НОХД № 1805/13г., където последната твърди, че М. е отишла сама и за това е била уведомена от подс.П., която от своя страна е намирала начин да я изпрати първо при М.. За това, според обясненията на М., св.М.С. не е имала възможност да плати и не е платила исканата й сума. От така обсъдените доказателства, според съда е несъмнено, че за тази свидетелка е търсено съдействие във връзка с явяването пред ТЕЛК, като за нея е дадено и прието обещание за дар, макар такъв да не е бил предоставен. Категоричен в показанията си е св. Д.З./ на л.389, т.1 от делото, че не само е търсил, но и получил съдействие, като в деня на явяването си е бил уведомен от подс.М. да влезе по –късно в комисията на ТЕЛК, „ за да може да дойде лекарката“. Този свидетел е заплатил цялата поискана му сума, което кореспондира и на обясненията на самата М.. Последната съобщава за наличие на подобни отношения и със свидетелите З.У.8 на л.332-33, т.1 от НОХД/ и М.Н./ на л.1631, т.5 от НОХД/, за които също е обещала дар на д-р П.. Обясненията на М. по отношение на тези две свидетелки са доста конкретни за това как и кой се е свързал с нея във връзка с освидетелстването от ТЕЛМ. По отношение на св.Н., съдът кредитира и обясненията на М., дадени в хода на досъдебното производство на л.68, т.2, в които уточнява, че всъщност свидетелката се е познавала и с друг доктор от състава на ТЕЛК- д-р М., но за по сигурно е искала да има и допълнително съдействие, за да мине безпроблемно освидетелстването й. Свидетелите Т.Д. и П.Б. също са от лицата, на които им предстояло преосвидетелстване в 5 състав на ТЕЛМ. От показанията и на двамата от досъдебното производство/ на л.193-194, т.3 и на л.167-168, т.5 от д.п./,приобщени по съответен ред, които следва да бъдат кредитирани частично, се установява, че по повод това явяване в ТЕЛК през м.12.2010г. и двамата са търсили съдействие от подс.М., която обещала такова. Установява се от обясненията на подс.М., че  и за двамата свидетели е поискала определената сума за услуга и обещала дар на подс.П.-в размер на 200 лева за св.Д., поради това, че същата имала финансови проблеми, а за св.Б. -100 лева, тъй като същият искал да си запази групата инвалидност. Разпитана в хода на досъдебното производство / на л.146, т.6 от д.п./ е и св.Ж.Л., която също твърди, че през 2010г., след като е получила писмо за поредно явяване в ТЕЛК, е потърсила услугите на М.М.. Твърденията обаче на свидетелката, че М. не е искала от нея пари , за да й съдейства пред ТЕЛК, не кореспондират на обясненията подсъдимата на л.1560, т.4 от НОХД № 1805/13г., в  които подсъдимата заявява, че св. Л. е искала сигурност, защото й писнало от лекарски грешки. Действително, поради противоречия са били приобщени и обяснения на М. от д.п. на л.104, т.2, в които твърди, че свидетелката обещала да плати сумата от 350 лева, но  в крайна сметка не била получила никакви пари. Въпреки това, М. твърди, че е дала името на подс.П., с което е дала обещание за дар на последната. Съдът в случая приема, че следва да се довери на обясненията на М. от досъдебното производство, поради заявения от нея по-ясен спомен към онзи момент, като не може да приеме за доказан факта на получаване на исканата сума пари от св.Л., но за същата със сигурност са налице данни за обещан дар на д-р П.. Св. Е.Т. също говори, че е била насочена към подс.М., която й помага с набавянето на необходими документи за явяване в ТЕЛМ. Тази свидетелка е била освидетелствана в ТЕЛК, като твърди, че М. е поискала 250-300 лева за услугите, но тъй като в момента не е имала възможност, не е сигурна дали е платила тази сума пари. Категорично обаче св.Ц.П. е заплатила на подс.М. за услугите възнаграждение, след издаването на ЕР на ТЕЛК, което според нейните показания е в размер на 200 лева. Обясненията на подс.М. по отношение сумата получена от тази свидетелка са противоречиви за това дали 200 или 350 лева е получила, но същата в крайна сметка е заявила, че е заделила  сумата обещана на д-р П.. Така или иначе, налице са сигурни доказателства, съпоставяйки показанията на свидетелките и обясненията на подсъдимата М., че и за двете свидетелки Е.Т. и Ц.П., М. е обещала дар на подс.П., за да даде последната положително становище при освидетелстването на тези лица.

Свидетелите С.Д. и С.Д. се познавали с подс. Д.Р., били братовчеди. Според св.С.Д./ на л.363, т.1 от делото/, веднъж е виждал подс.М.М., но пък е търсил Д.Р., тъй като не бил запознат с документите, за това и получил някои „напътствия“. Подобни са и показанията на св.С.Д./ на л.365, т.1 от делото/, която твърди, че е търсила М. К.за проверка на документите й за ТЕЛК, като между твърденията й в съдебното и досъдебното производство са констатирани противоречия, относно това дали е търсила подс.Р., кога се е случило това и дали е плащала някакви пари. Също така противоречиви са били показанията и на св.С.Д. относно помощта на подс.Р.. За тези обстоятелства конкретни и непротиворечиви са обясненията на подс.М., дадени пред съдебен състав по НОХД № 1805/13г., приобщени чрез прочитането им, в които твърди, че двамата свидетели, като близки на подс.Р. са контактували с него и са търсили съдействие именно за явяването си в ТЕЛК, като на него са заплатили и сумите, искани им за да съдействат за тяхното минаване, за което е дала обещание на подс.П..  Категорична е, че и двамата са минали безпроблемно през лекарската комисия на 5 състав на ТЕЛК, даже и за това, че преди това са били придружавани от М. и Р. за прегледи в Първа градска болница в гр.П.. На фона на конкретните и точни обяснения на подс.М., твърденията на подс.Р., че бившата му съпруга е отказала съдействие на двамата свидетели, звучат изолирано и не съответстват даже на твърденията на самите свидетели. За това кредитирайки обясненията на М. в посочените части, съдът приема, че са налице доказателства за търсено съдействие за св. Д. и св.Д. във връзка с тяхно явяване пред ТЕЛК през м.12.2010г., дадено обещание от страна на подс.М. на П. за даване на дар за исканото от нея положително становище, както и  доказателства за съучастническа дейност от страна на подс.Р. по отношение на лицето С.С.Д./ тъй като само за него е повдигнато обвинение за съучастие/, като подс.Р. през м.декември 2010г. е склонил М. да обещае дар за това лице и е подпомогнал същата с набавяне на средства и даване на разяснения на лицето. 

За да направи горните изводи, съдът обсъди и съдържанието на разговорите между подсъдимите П. и М., събрани посредством СРС, когато на съответни дати между двете имало активна кореспонденция и то в сутрешни часове. Инициатор за това са били и двете подсъдими, като в единия случай М.М. е уведомявала, че пътува с определени лица, съобщавайки имена, а С.П. също проявявала интерес дали пътуват, дали са тръгнали. Например, разговор от 01.12.2010г. в 07:39 ч., когато М.М. съобщава три имена-„Л., В.и С.“, „…леля В.много притеснена! И С.. Колкото може по-малко да ги разпитват…“. Същото е естеството на разговорите от 06.12. и 13.12.2010г., когато М.М. моли да не разпитват много С., Т.Д., а на 16.12.2010г. в 9:12 ч., в разговор обсъждат лицето А.Ч., близък на пациент, който е зле финансово, за който подс.М. се съгласява „от мен да ти дам 100 лева“. Всички тези разговори, съдържащи се в папка 3 от секретните материали, придобити чрез използване на СРС, подкрепят заявеното от М. за установена схема на работа и комуникация между нея и подс.П., както и ангажираността на П. с определени лица, които подсъдимата М. предварително е дала като имена на лица, търсещи съдействие във връзка с явяване в комисия на ТЕЛК, 5 състав.    

За лицата М. Ч., В. А., Р. Ф.С. и М.Д.С., не са налице доказателства, за това някой от тях да е търсил през 2010г. срещу заплащане, съдействието на подс.М. във връзка с освидетелстване или преосвидетелстването си от ТЕЛМ. Св. М. Ч. в показанията си / на л.161, т.6 от д.п./ твърди, че не познава подс.М. и не е търсил нейно съдействие при явяване пред ТЕЛМ. По отношение на този свидетел са налице доста противоречиви и объркани обяснения на подс.М., като в хода на съдебното следствие същата твърди, че свидетелят е искал сигурност при явяването си в ТЕЛК, но в хода на д.п. на л.102, т.2, твърди, че не е ходатайствала за този свидетел пред С.П. във връзка с преосвидетелстване, а е искала тя да му види само документите и да каже дали са достатъчни. При наличните противоречиви твърдения, не може да се приеме за достоверно заявеното от М. в хода на съдебното следствие пред друг съдебен състав. Тези обяснения не са сигурна основа да се възприеме за доказан факта на търсено съдействие от страна на свидетеля и обещан за него паричен дар на подс.П.. Също така противоречиви са обясненията на М. и по отношение причината за посещението през м.12. 2010г. на св.В. А.. В хода на досъдебното производство/ на л.104, т.2, твърди, че не се сеща за В., а в хода на съдебното производство по НОХД №1805/2013г. , че е контактувала с дъщерята на свидетелката и тя е заплатила търсената сума пари, от които дори платила на подс.П.. Разпитани в хода на досъдебното производство / на л.153 и л.154, т.6/ св.В. А. и св.А.А., нейна дъщеря, твърдят, че услугите, които са искали от М. са за преглеждане и консултация за документи, но не им е искано и не са заплащали пари, а  са се отблагодарили в натура. Същото е становището и по отношение на св.М.С., като веднъж М. твърди, че не й е ясно защо тази свидетелка е в списъците, а в последствие твърди, че е била веднъж върната и след това платила 200 лева или 350 лева. В стремежа си да даде повече сведения, подс.М. е непоследователна в обясненията си, които противоречат и  на показанията на св.С./ на л.1632, т.5 от делото/, която не отрича, че познава подс.М., но по повод предходно явяване в ТЕЛМ. За поредното такова сама е подготвила и представила исканите й с писмо от ТЕЛК документи. Подобно на св.С. и св.С.твърди, че се запознава с М.М., чрез нейния съпруг Д.Р. и ползва услугите на М. за подготовка на документи за явяване в ТЕЛК през 2008г. Категоричен е , че не е контактувал с тях при последващото му явяване през 2010г. Приобщените обяснения на М. / на л.1540, т.4 от НОХД 1805/13г./ по отношение на св.С.и търсено от него съдействие през 2010г., също са несигурни и изразяват съмнение -„ако е искал ходатайство, съм го предала на П.“, „ ако е в списъка на П., значи е платила за него, но не се сещам“. Поради това не могат да бъдат приети за достоверни.  

По отношение на обясненията на подсъдимата М.М. дадени в хода на настоящото съдебно следствие, съдът намира, че същите са непротиворечиви и следва да ги кредитира. Частично следва да се кредитират и обясненията й дадени по същото дело пред друг съдебен състав, както и обясненията на подсъдимата, депозирани в хода на досъдебното производство, в присъствие на защитник, които бяха приобщени чрез прочитането им в отделни части по реда на чл.279, ал.2 и ал.1, т.3 и т.4 от НПМ. Неприемливи са възраженията от страна на защитата на подсъдимата П., че въобще не следва да се ползват дадените по-рано обяснения на подс.М., поради изменение на обвинението и разширяването му с включването на нови лица и различен период на инкриминираната дейност. Според съда, няма процесуална пречка да бъдат четени и ползвани обясненията на М., доколкото касаят същото дело и обвинението за периода 01.07.2010г. до края на месец 12.2010г., за който и съдът се произнесе с присъдата си. За това и съдът обсъди обясненията на подс.М., дадени пред друг състав по НОХД №1805/2013г. и тези дадени в хода на досъдебното производство, само в определени части, за които е налице липса на спомен или противоречие, както и по отношение на определени лица, включени в първоначалното и в настоящото обвинение. Така, в кредитираните части на дадените по-рано обяснения, съдебният състав констатира последователност и конкретика по отношение на определени факти свързани с развитието на отношенията между подсъдимите и отношенията на М. с нейни клиенти. Съвсем логично е, предвид изминалия значителен период от време да липсва конкретен спомен за точно определени лица и контактите с тях, както и конкретно извършваните услуги. За това в посочените части и по отношение на конкретни лица, съдът възприе обясненията на М., дадени по-рано в хода на производството. Не могат обаче изцяло, по отношение на всички включени в обвинението лица, тези обяснения да се кредитират безкритично, както е възприето от държавното обвинение, предвид липсата на кореспонденция на обясненията на подс.М. с други доказателства, а и предвид липсата на последователност и точност в някои части. По-горе в мотивите, съдът посочи, че липсата на спомен у подс.М. за конкретни лица, отношенията с тях по повод освидетелстване в ТЕЛК, дадени сума за съдействие и включването на подс.П. в тези отношения, неприемливо биват заместени от предположения и догадки, поради което липсва сигурна основа за възприема на обясненията на М. в цялост. Това е съвсем логично, предвид множеството на лицата, които тя е консултирала по различни въпроси във връзка с извършваните от нея услуги. А те са включвали не само консултации във връзка с явяване пред ТЕЛМ. Забелязва се още в хода на досъдебното производство стремеж на подс.М. да помогне на обвинението чрез обясненията си, но множеството разпити, свързани и с предявяване на голям брой документи, иззети при претърсване в жилището и офиса на подсъдимата, е довело до объркване и несигурност по отношение на част от лицата и това какви точно услуги са искали те. И това е съвсем естествено. Нелогично е обаче, да се твърди и да се приеме, че всички лица, за които има издадени ЕР на ТЕЛК през инкриминирания период или за които са намерени документи у подсъдимата М., са лица търсили и очаквали съдействие за минаване на ТЕЛК срещу заплащане на определена сума. За това и не може да се възприеме разбирането на държавното обвинението, поддържано в настоящото производство по отношение на всички включени в обвинението лица.

Подобен подход е приет и по отношение на намерените в жилищата на подсъдимите П. и М. и иззети при извършени претърсвания тетрадки, приложени като веществени доказателства по делото. В хода на досъдебното производство/ в том 11/, са назначени и изготвени множество съдебно- графологични експертизи, които са изследвали, както почерка в иззетите тетрадки и съответствието му с този на някой от подсъдимите лица, така и множество ръкописно изписани листчета и амбулаторни листове, като са изследвани, както подписи на подсъдимите, така и подписи на свидетели по делото, положени под част от документите. По-особено внимание заслужават двете експертизи, изследвали авторството на ръкописния текст на нотна тетрадка № 11 и тетрадката с ръкописно изписани три листа-обект №10, иззети от жилището на подс. С.П., както и експертизата изследвала авторството на ръкописно изписаните текстове в тетрадка обекти №59 и  № 60, иззети от дома на подс.М.М.. Съдебно- графологична експертиза №116, изготвена от в.л. М.С./ на л.3-8, т.11 от д.п./, приета и изслушана и в хода на съдебното следствие, в с.з. на 16.04.2019г./том 2 от делото/, установява, че автор на ръкописния текст в тетрадката обект №11 и другата тетрадка- с ръкописно изписани три листа, е С.И.П.. Вещото лице уточнява, че тази експертиза е изготвена след сравнителен анализ на ръкописните текстове с представени образци на ръкописен текст от даденото лице.

Обект на другата графологична експертиза №383/ на л.52-56, т.11 от д.п./, е авторството на текста в тетрадки, иззети от подс.М.М.- обект №59 и обект №60, като тази експертиза установява, че част от ръкописните текстове в обект № 59 са изпълнение от подс.Д.Х.Р./ подробно посочени и описани в експертизата на л.5 от същата/, а всички останали текстове в обект 59 и обект 60, са изпълнени от подс.М.В.М.. И това заключение е поддържано и прието в съдебно заседание, като при изслушването вещото лице уточни след предявяване на веществените доказателства, че е допусната техническа грешка, като вместо обект №59, погрешно е посочил в експертизата обект № 50, като всъщност изследвания е обект е №59-тетрадка, лилава на цвят с надпис „С.Р., 3а клас“.   Както коментираните две експретизи, така и останалите изготвени съдебно-графологични експертизи следва да бъдат кредитирани, като обективни, обосновани и безпристрастни. Същите са били изготвени след анализ на нужните данни и дават категорични заключения по поставените им задачи.

Най- общо, обсъдените експертни заключения установяват, че автор на записванията в тетрадките, иззети от жилището на подс.П., е самата С.П., докато в една от тетрадките, иззети от дома на подсъдимите М. и Р. –обект № 59, записвания са правили тези двама подсъдими. Последното обстоятелство, опровергава твърденията на подс.Р., че той не е имал отношение към дейността на подс.М. и извършваните от нея услуги. Но за това какво представляват и за какво служат въпросните записвания, сведения дават обясненията на самата М., която твърди, че тетрадката/ обект №59- лилава на цвят с надпис „С.Р., 3а клас“ / е създадена по идея на бившия й съпруг Р. за отчетност, тъй като и той приемал хора в дома им в нейно отсъствие. Безспорно е, че и двамата подсъдими са правили вписвания вътре в тетрадката, но от съдържанието й не може да се направи извод за твърдяната „отчетност“. Вписаните в тетрадката данни на лица са непълни, като за тях фигурират различни  вписвания- за едни дата на явяване пред ТЕЛК, но без да е посочена година, за други „минал“, за трети „платил“. Дори и да се приеме тезата на обвинението, че записванията представляват един вид отчетност за лицата, търсили съдействие за освидетелстване или преосвидетелстване в ТЕЛК, то в тези записвания няма никаква последователност, изчерпателност или яснота, за да се приеме, че всички на тези лица като клиенти на М.М. са искани пари за съдействие или, че те са платили определена сума пари, за очаквано благоприятно експертно решение на ТЕЛК и то в точно определения според обвинението период. Иначе казано, от цялата хаотичност на тези записвания, не може да се  направи извода за подробна отчетност, както се поддържа от държавното обвинение. Самите данни на лицата, вписани в тетрадката са непълни и не са изчерпателни.  Безспорно, фигурират имена на лица, включени в обвинението през различни периоди,  за които и подс.М. твърди, че са търсили нейни услуги, но не може с точност да се приеме, само въз основа на записванията, кога тези лица са платили определената за услугата сума пари и в какъв размер. Подобни сведения могат да бъдат изведени от гласните доказателствени средства, които съдът обсъди по-горе.

Несъмнено по –подробни и последователни като периоди от време и дати, са записванията в тетрадката –обект №11 – с изобразен на корицата тигър и тетрадката с изобразена костенурка. Това, което прави впечатление е, че записванията в тетрадка –обект 11 започват от м. X 2008г. и са до началото на 2011г. Съдържат дати, имена на лица, ЕГН, адрес, съкращения на различни заболявания и съответни проценти. Същите записвания, но за по-кратък период се съдържат в тетрадката с изобразена костенурка на корицата. Какво обаче означават записванията и каква е била целта, може да каже подс. П., която не дава обяснения в тази връзка. Неприемлива е обаче и поддържаната от обвинението теза, че вписаните в тетрадката обект №11 имена, са на лица търсили съдействие за явяване пред ТЕЛК, както и на лица, за които М. е обещание дар на подс.П.. Подобно твърдение е неоснователно и не може да се възприеме само въз основа на записките в тетрадката. При сравняване на веществените доказателства, се установява например  разминаване в броя на имената за отделните периоди- вписани са повече имена на лица, отколкото в обвинителния акт за отделните инкриминирани периоди. Това се констатира за всеки едни от отделните месеци, като например за м. 07.2010г., според обвинението под.М. е приела в дома си 8 лица, на които съобщила данните на подс.П., а последната от своя страна ги записала в тетрадката и съответно поискала дар и приела обещание за дар за тези лица. Видно от отразеното в тетрадката обаче, за този период от подс.П. са вписани не 8, а 11 имена на лица. Как обвинението въпзприема, че само въпросните 8 лица са клиенти на подс.М., а останалите не -не става ясно. Същото разминаване се наблюдава и за останалите периоди –месеци 08.,09.,10.,11. и 12.2010г. Сравнявайки записванията с тези направени от подс.М. в иззетите от дома й тетрадки, също не може да се установи някакво съответствие и съвпадение, поради което и не може да се възприеме твърденията на държавното обвинение за „двойна отчетност“. Още повече, че в обясненията си подс.М. заявява, че подс.П. е имала и други познати лица, които са търсили подобни услуги за съдействие в ТЕЛМ. Иначе казано, при липсата на други сигурни доказателства, съдът не може  „анблок“ да се довери само на записванията във въпросните тетрадки и да приеме безкритично тезата, че щом определени лица са вписани от подсъдимите във водените от тях тетрадки, то те са търсили услуги на М. и последната е обещала дар на П., за да им бъде издадено с нейно съдействие благоприятно експертно решение.

 

  ПРАВНИ ИЗВОДИ:

 С оглед приетата фактическа обстановка подсъдимата М.В.М. е осъществила от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.304, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1  от НК, за това, че през периода 01.07.2010г. – края на месец декември 2010г.  в гр.П. и гр.А., ОБЛАСТ П., при условията на продължавано престъпление, самостоятелно и в съучастие като извършител с Д.Х.Р., последният  като подбудител и помагач, е обещала дар - парична сума в размер общо на 11 000 лв. /по 200 лв. за 55 лица/, на длъжностните лица С.И.П., ЕГН ********** – член на Териториална експертна лекарска комисия гр. П. при „***” АД - гр.П.и В. М.Г., ЕГН ********** - член на Териториална експертна лекарска комисия гр. П. при „***” АД - гр.П., за да извършат действия по служба  - да дадат положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК - гр. П., във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността, а именно:

1. През месец юли 2010г. в гр.П. и гр.А., ОБЛАСТ П. е обещала  на С.И.П. дар - парична сума в размер общо на 800 лева, а именно по 200 лева за 4 лица, за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК - П.във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата: Р.М.М., Ф.И.В., М.Г.М. и И.Д.Д.;

2. През месец август 2010г. в гр.П. и гр.А., ОБЛАСТ П. е обещала  на С.И.П. дар - парична сума в размер на 200 лева, за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК - П.във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за лицето Г.Д.Г.;

3. През месец септември 2010г. в гр.П. и гр.А., ОБЛАСТ П. е обещала  на С.И.П. дар - парична сума в размер общо на 1200 лева, а именно по 200 лева за 6 лица, за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК - П.във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата: Ф.Х.Е., М.И.М., М.Д.И., С.А.С.,  Н.Б.М., С.Я.А.,

като за лицето С.Я.А. е извършила деянието в съучастие като извършител с Д.Х.Р., същия като подбудител и помагач;

4. През месец октомври 2010г. в гр.П. и гр.А., ОБЛАСТ П. е обещала  на С.И.П. дар - парична сума в размер общо на 2000 лева, а именно по 200 лева за 10 лица, за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК - П.във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата: М. Т.П., М.А. П., М.И.М., Ж.Й.Т.,  Р.М.С., З.Ж.Ч., Г.А. Ф., А.П.П., Р. А.Л., М. Т.К.,

като за лицето Ж.Й.Т. е извършила деянието в съучастие като извършител с Д.Х.Р., същия като подбудител и помагач;

5. През месец ноември 2010г. в гр.П. и гр.А., ОБЛАСТ П. е обещала  на С.И.П. дар - парична сума в размер общо на 2600 лева, а именно по 200 лева за 13 лица, за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК - П.във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата: Т.Р.А., С.Х.С., Л.Н.В., Й.А.М., Л.С.Д., Д.М.Д., Б.Б.Б., Ф.С. Г., Д.И.Д., В. Т.Т., М.М.М., З.М.Р., Ф.Е.М.;

6. През месец декември 2010г. в гр.П. и гр.А., ОБЛАСТ П. е обещала  на С.И.П. дар - парична сума в размер общо на 3000 лева, а именно по 200 лева за 15 лица, за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК - П.във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата: В.Д. К., С.С.С.,  Б.Б.В.,  М.Р.С.,  Н.Д.  Х.,  С.М.Д.,  Д.А.З., З.А.У., М.Т.Н.,  С.С.Д., Т. В.Д., П.А.Б., Ж.К.Л., Е.Х.Т. и  Ц.А.П.,

 като за С.С.Д. е извършила деянието в съучастие като извършител с Д.Х.Р., същият като подбудител и помагач;

7. През периода 01.07.2010г. – края на месец декември 2010г.  в гр.П. е обещала дар - парична сума в размер на 1200 лева по /200 лева за 6 лица/, на длъжностното лице В. М.Г., ЕГН ********** - член на Териториална експертна лекарска комисия гр. П. за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК - П.във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата:  В. К. К., Й.С. А., Р.М.З., Р.Ш. Х., С.Р. А.и  М.М.А.

и през периода от 01.07.2010г. – 19.11.2010г. включително в гр. П. и гр.А., ОБЛАСТ П. е дала дар- парична сума в размер на 3800 лева /по 200 лева за 19 лица/, на длъжностното лице - С.И.П., ЕГН ********** – член на Териториална експертна лекарска комисия гр. П., задето е извършила действия по служба за това, че е дала положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК П., във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността на лицата: Р.М.М., И.Д.Д., Г.Д.Г., Ф.Х.Е., М.И.М., М.Д.И., С.А.С., Н.Б.М., С.Я.А., М. Т.П., М.А. П., М.И.М., Ж.Й.Т., Р.М.С., З.Ж.Ч., Г.А. Ф., А.П.П., Р. А.Л., М. Т.К., 

като за лицата С.Я.А. и Ж.Й.Т. е извършила деянието в съучастие като извършител с Д.  Х.Р., същият като подбудител и помагач,

а през месец декември 2010г. в гр.П. е дала дар - парична сума в размер на 1 200 лева /по 200 лева за 6 лица/, на длъжностното лице - В. М.Г., ЕГН ********** - член на Териториална експертна лекарска комисия гр. П. - при „***” АД - гр.П., задето е извършил действия по служба за това, че е дал положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК П., във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността на лицата В. К. К., Й.С. А., Р.М.З., Р.Ш. Х., С.Р. А.и М.М.А..

 

При така очертаната по-горе фактическа обстановка подсъдимия Д.Х.Р., е осъществил състава на престъпление по чл.304, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4, вр. ал.1 от НК за това, че през периода от началото на месец септември 2010г. до края на месец декември 2010г. включително, в гр.А., ОБЛАСТ П., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител и помагач с М.В.М., същата като извършител, умишлено е склонил М.В.М. да обещае дар – парична сума в размер на 600 лева, по 200 лева за всяко от лицата С.Я.А., Ж.Й.Т., и С.С.Д., на длъжностното лице С.И.П. – член на Териториална експертна лекарска комисия гр. П. при „***” АД - гр.П., за да извърши действия по служба  - да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК - гр. П., във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността на посочените лица и да даде дар – парична сума в размер на 400 лева на длъжностното лице С.И.П. – член на Териториална експертна лекарска комисия гр. П. при „***” АД - гр.П., загдето е извършила действия по служба, за това, че е дала положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК П., във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността на лицата С.Я.А. и Ж.Й.Т., като умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез набавяне на средства и по друг начин - набиране на пациенти за освидетелстване, събиране на парични суми, водене на списък, приемане на документи.

 

Предвид възприетата фактическа обстановка, съдът прие и че подсъдимата С.И.П. е реализирала от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 301, ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 от НК за това, че през периода 01.07.2010г.- края на месец декември 2010г. в гр.П. и гр.А., ОБЛАСТ П., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – член на Териториална експертна лекарска комисия гр. П. при „***” АД - гр.П., е поискала дар - парична сума в размер общо на 9 800 лева /по 200 лева за 49 лица/ и приела от М.В.М.  обещание за дар - парична сума в размер на 9 800 лева /по 200 лева за 49 лица/, който не й се следва, за да извърши действия по служба – да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК - П.във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за лицата, както следва: 

1. През месец юли 2010 г. в гр.П. и гр.А., ОБЛАСТ П. е поискала дар и приела от М.В.М. обещание за дар - парична сума в размер общо на 800 лева, а именно по 200 лева за 4 лица, за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК - П.във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата: Р.М.М., Ф.И.В., М.Г.М., И.Д.Д.;

2. През месец август 2010г. в гр.П. и гр.А., ОБЛАСТ П. е поискала дар и приела от М.В.М. обещание за дар - парична сума в размер на 200 лева, за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК - П.във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за лицето Г.Д.Г.;

3. През месец септември 2010г. в гр.П. и гр.А., ОБЛАСТ П. е поискала дар и приела от М.В.М. обещание за дар - парична сума в размер общо на 1200 лева, а именно по 200 лева за 6 лица, за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК - П.във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата: Ф.Х.Е., М.И.М., М.Д.И., С.А.С.,  Н.Б.М., С.Я.А.,

като за лицето С.Я.А. е поискала дар и приела обещание за дар от М.В.М.  и Д.Х.Р., последният действащ като подбудител и помагач на М.В.М.;

4. През месец октомври 2010г. в гр.П. и гр.А., ОБЛАСТ П. е поискала дар и приела от М.В.М. обещание за дар - парична сума в размер общо на 2000 лева, а именно по 200 лева за 10 лица,  за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК - П.във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата: М. Т.П., М.А. П., М.И.М., Ж.Й.Т., Р.М.С., З.Ж.Ч., Г.А. Ф., А.П.П., Р. А.Л.и М. Т.К.,

като за лицето Ж.Й.Т. е поискала дар и приела обещание за дар от М.В.М.  и Д.Х.Р., последният действащ като подбудител и помагач на М.В.М.;

5. През месец ноември 2010г. в гр.П. и гр.А., ОБЛАСТ П. е поискала дар и приела от М.В.М. обещание за дар - парична сума в размер общо на 2600 лева, а именно по 200 лева за 13 лица, за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК - П.във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата:Т.Р.А., С.Х.С., Л.Н.В., Й.А.М., Л.С.Д., Д.М.Д., Б.Б.Б., Ф.С. Г., Д.И.Д., В. Т.Т.,М.М.М., З.М.Р. и Ф.Е.М.;

6. През месец декември 2010г. в гр.П. и гр.А., ОБЛАСТ П. е поискала дар и приела обещание от М.В.М. за дар - парична сума в размер общо на 3000 лева, а именно по 200 лева за 15 лица, за да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК - П.във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата: В.Д. К., С.С.С., Б.Б.В., М.Р.С., Н.Д.  Х., С.М.Д., Д.А.З., З.А.У., М.Т.Н., С.С.Д.,  Т. В.Д., П.А.Б., Ж.К.Л.,  Е.Х.Т., Ц.А.П.,

като за лицето С.С.Д. е поискала дар и приела обещание за дар от М.В.М. и Д.Х.Р., последният действащ като подбудител и помагач на М.В.М.,

и през периода от 01.07.2010г. до 19.11.2010г. включително в гр.П. и в гр.А., ОБЛАСТ П. е приела от М.В.М.  дар– парична сума в размер общо на 3 800 лева /по 200 лева за 19 лица/, който не й се следва, загдето е извършила действия по служба за това, че е дала положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК - П.във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за всяко от лицата: Р.М.М., И.Д.Д., Г.Д.Г., Ф.Х.Е., М.И.М., М.Д.И., С.А.С., Н.Б.М., С.Я.А., М. Т.П., М.А. П., М.И.М., Ж.Й.Т., Р.М.С., З.Ж.Ч., Г.А. Ф., А.П.П., Р. А.Л.и М. Т.К., 

като за лицата С.Я.А. и Ж.Й.Т. е приела 400 лв. от посочената сума от М.В.М.  и Д.Х.Р., последният действащ като подбудител и помагач на М.В.М..

 

От обективна страна, съдът прие въз основа на обсъдените по-горе доказателства, че паричните суми от по 200 лева за съответните инкриминирани периоди са искани от подсъдимата П., респективно обещавани от подсъдимата М., за да извърши първата, действия по служба- да даде положително становище за признаване на минимум 50 % намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК-П. във връзка с извършване на медицинската експертиза на работоспособността за всяко едно от лицата, в периода 01.07.2010г.- края на м.12.2010г. , включени в диспозитива на присъдата в осъдителната му част. Подсъдимата М. е годен субект на вмененото й във вина престъпление „активен подкуп“ по смисъла на чл.304, ал.1 от НК. Същата е осъществила две от формите на изпълнителното деяние, а именно обещала е дар и е дала дар на длъжностните лица С.П. и В. Г., като първата форма на изпълнително деяние е реализирана, за да извършат те действия по служба, а втората форма –в замяна на вече извършени действия по служба. Видно от коментираните по-горе обяснения на подс.М., както и от ВДС, изготвени посредством използване на СРС, събраните от клиенти на М. парични суми са били предавани на П. и Г. обичайно след издаване на съответни експертни решения, за това  са различни и периодите, в които е дадено обещание за дар и даването на неследващата се облага. Както самата М. заявява, за месеците ноември и декември 2010г. събраните суми от клиенти, не са били предадени на подс.П., а за клиентите в този период само е дала обещание, че ще даде неследваща й се облага. Подсъдимата М./ виж обяснения на л.3095, т.8 от НОХД/, както и голяма част от разпитаните свидетели, ясно са заявили, че паричните суми е следвало да послужат за издаване на експертно решение на ТЕЛК, гарантиращо им признаване на поне 50 % намалена работоспособност. Този процент, както с. ясно от материалите по делото е границата, над която бива отпускана пенсия по болест. В противен случай, лицата не са могли да получат исканата от тях пенсия или трудоустрояване и както самите те казват, са били „отрязвани“, без възможност да получат парично обезщетение. От обясненията на подс.М.М. се установява, че голяма част от клиентите й са я търсили основно, за да ги консултира във връзка с набирането на необходими документи, които да представят пред ТЕЛК и тяхното подаване, както и за гарантиране, че ще им бъдат признати поне 50 % намалена работоспособност. Безспорно установено е, че дейността на подсъдимата М. и възможността същата да съдейства, чрез длъжностни лица, за получаване на нужният процент неработоспособност, е била  рекламирана и известна на гражданите на гр.А. и региона. От обясненията на подс.М., съответстващи и на част от свидетелските показания става ясно, че още при първата среща клиентите й са били наясно и са очаквали „ходатайство“ в ТЕЛК, като някои още тогава са се съгласявали да дадат исканата сума, а други –по-късно, като е имало и такива, които са правили уговорки за плащане на части.   В повечето случаи сумата, която клиентите са заплащали на М. за услугите й във връзка с ТЕЛК е била 350 лева, като е имало случаи, както установят и част от свидетелите, че за клиенти със затруднено финансово състояние или близки на М., тази сума е била в размер на 200 лева, каквато е сумата поискана от д-р П. и обещана й за извършено от нея действие.  В практиката на ВКС е застъпено становище, че „обещаването“ на подкуп е налице, когато деецът поема ангажимент към длъжностното лице да даде облагата в по-късен момент/ най-често след извършване на исканото действие/ или когато е налице договореност между подкупващия и подкупвания, че първият ще даде облагата по-късно. С обещаването на подкуп се създава корупционна среда, която е възможна основа за развитие на по-нататъшни отношения между страните по подкупа/ ТР № 1 от 2.03.2021г. на ОСНК на ВКС/.  В конкретния случай, от събраните гласни доказателства като обясненията на подсъдимата М. и отчасти обясненията на подс.Р., както и веществените доказателствени средства, добити чрез използване на СРС, се установяват създадените отношения между подсъдимите М. и П., подпомогнати в отделни случаи от подс.Р., както и отношения между М. и Г., по повод искано и очаквано съдействие от страна на длъжностни лица във връзка с освидетелстване от ТЕЛК на лицата, клиенти на М. и поемане на ангажимент да се даде в по-късен момент облага. Макар в провежданите разговори да са използвани завоалирани и неконкретни изрази, то от съдържанието на разговорите, съпоставени и с другите доказателства- обяснения на М. и  Р., се установяват начина на контакт между подсъдимите и повода за това, като често пъти са давани указания за събиране на документи или напомняне за определени лица, явяващи се пред ТЕЛМ. Т.е. видна е ангажираността за определени пациенти от страна на подсъдимата П., което е повод за честите телефонни обаждания между двете, с конкретна насоченост и съдържание, а именно подготовка на документи, уточнение на диагнози, поведение, което следва да спазват пред лекарската комисия.  Всъщност, както установяват подсъдимите М. и Р. в обясненията си, предвид приятелските отношения между М. и П., то двете са имали и физически контакти, осъществявани в гр.А. и гр. П., където подробно са били уточнени договорките между тях и параметрите на развилите си в дълъг период от време отношения. Осъществена от страна на подсъдимата М. е и другата форма на изпълнително деяние „даването“ на облагата, което е извършено чрез предаване на парични суми, а в някои случаи и изпращането им чрез други лица, като в крайна сметка е постигната промяна в първоначалното положение на предмета на подкупа в полза на длъжностното лице, за което е предназначен.

Безспорно установено е, че през инкриминирания период, подс.М. е обещала и впоследствие дала общата сума от 1200 лева на длъжностното лице В. Г. за даване от негова страна, като член на лекарска комисия при ТЕЛК-П. на положително становище за признаване на минимум 50 % намалена работоспособност при издаване на експертни решения за шест лица/ по 200 лева за всяко лице/, а именно В. К. К., Й.С. А., Р.М.З., Р.Ш. Х., С.Р. А.и М.М.А..

Предвид обсъдените по-горе доказателства, даващи основание да се направят безспорни изводи относно обема на престъпната дейност на подс.М., извършена и в съучастие с подс-Р., съдът прие, че даденото от нейна страна обещание за дар на длъжностните лица С.П. и В. Г. е в размер на общо 11 000 лв./ по 200 лева за 55 лица/, от които 1200 лева –за 6 лица на В. Г., а останалите  9800 лева /по 200 лева за 49 лица/ -на подс.С.П., всички са поименно посочени в диспозитива на присъдата.

По отношение на част от деянията, включени в състава  на продължаваното престъпление, подсъдимата М.М. е действала при условията на съучастие като извършител по смисъла на чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК с подсъдимия Д.Р., последният действащ като подбудител и помагач по смисъла на чл.20, ал.3 и ал.4 от НК. Обвинението на този подсъдим, извършено в гр.А. в периода от началото на месец септември 2010г. до края на месец декември 2010г., досежно лицата Ж.Й.Т., С.С.Д. и С.Я.А. е доказано, видно от обясненията на подс.М., приобщени чрез прочитане и дадени пред друг състав по същото дело-по НОХД № 1805/2013г. и от показанията на разпитаните свидетели. Същите са категорични, че документите и паричните суми са носили именно на подс.Р. ***, поради познанството си с него. В този смисъл са показанията на св.Ж.Т./ на л.330-331, т.1 от делото/, на св.И.А.А., съпруг на С.А./ на л.1045-1048, т.3 от НОХД № 1805/13г./, приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.3 от НПК, както и на св.С.Д./ на л.363-364, т.1 от делото. От разпита на тези свидетели се установява, че именно подс.Р. е бил лицето, насочило част от свидетелите към лекари-специалисти за набавяне на необходими документи, в точност св.Д. и св.А., като последният е бил изцяло ангажиран с набирането на документи за болната си съпруга –С.А.. Съдът отчете и обясненията на св.Р. по същото дело пред друг съдебен състав на л.1572-1575, т.4 от НОХД 1805/2013г., приобщени чрез прочитане в настоящото производство, в които не отрича, че е водил разговори и пари от посочените лица, макар да твърди, че това е сторил само за да ги предаде на бившата си съпруга. От обясненията на подс.М., подкрепени и от показанията на свидетелите, е видно, че по отношение на посочените три лица, подс.Р. е имал активна роля и е склонил М. да реализира вмененото й във вина престъпление – да обещае дар на длъжностното лице С.П., за да извърши последната действие по служба и да даде положително становище за признаване на минимум 50 % намалена работоспособност на лицата Ж.Й.Т., С.С.Д. и С.Я.А., както и да даде дар- сумата от 400 лева, задето е извършено действие по служба, а именно дадено е положително становище за признаване на нужния процент неработоспособност при издаване на експертни решения за лицата С.А. и Ж.Т.. Същевременно, това подс.Р. е улеснил извършването на престъплението относно тези лица чрез набавяне на средства и по друг начин-събиране на парични суми, водене на списък, приемане на документи. Противно на неговото възражение, че не е имал отношение към дейността на подс.М., от събраните гласни доказателствени средства, ВДС от използваните СРС и веществените доказателства- иззетите от дома им тетрадки, се установява, че Р.  е бил наясно с естеството на извършваните услуги и активно е съдействал за тяхното реализиране.

Съдът призна подсъдимият Д.Р. за НЕВИНЕН и го ОПРАВДА по първоначално повдигнатото му обвинение, за това да е склонил и подпомогнал подс.М.К. да обещае дар на подс.С.П. –парична сума в размер на 200 лева за лицето Х.Ю.Е., което лице не е присъствало в първоначалното обвинение спрямо този подсъдим, а е допълнително включено, след връщане на делото за доразследване, поради което съдът намира, че по този начин е разширен обема на обвинението и е нарушена забраната „reformatio in pejus“, за което ще бъдат изложени съображения по-надолу в мотивите, тъй като касаят обвиненията по отношение и на другите подсъдими.    

Според длъжностните им характеристики, подсъдимата С.П. и В. Г. са били членове на ТЕЛК с основна задача да извършват специализирана трудово-експертна дейност по временна и трайна нетрудоспособност, да извършват прегледи на болния, да докладват случаите на останалите специалисти и обсъждат с тях клиничните данни и трудовоекспертните проблеми на всеки болен. Съгласно нормативната уредба, посочена във фактическото изложение, ТЕЛК е административен орган, дейността на който е свързана  установяване на действителната работоспособност на освидетелстваните от ТЕЛК физически лица, която приключва с издаване на административен акт. Този акт представлява властническо волеизявление на овластен  от закона административен орган, с което се установява и признава съществуването на факт с правно значение. ТЕЛК е част от структурата на Министерство на здравеопазването и представлява учреждение по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“от НК. Членовете на ТЕЛК, изпълняващи служба в държавно учреждение също имат качеството на длъжностни лица.

По отношение на подсъдимата С.П. е несъмнено установено, че същата в инкриминирания период е работила като лекар в ТЕЛК, 5 състав-„ Общи заболявания“ . В този смисъл, подсъдимата П. е годен субект на престъплението по чл.301, ал.1 от НК-„пасивен подкуп“, тъй като може лично да извършва действия по служба, произтичащи от нейните права и задължения, включени в нейните задължения като член на състав на комисията, действаща като колективен орган, който решава въпроса, за който се дава подкуп. Този извод се подкрепя и от прилаганите правила за изготвяне и издаване на експертно решение, включващо задължения на подсъдимата да извърши преглед и изготви статус на освидетелстваното лице, а в някои случаи и след консултации със специалист.

На следващо място, по отношение на деятелността на подсъдимата П., съдът прие, че същата е реализира няколко от алтернативно предвидените от законодателя форми на изпълнителното деяние на вмененото й престъпление. Подсъдимата П., като длъжностно лице е поискала дар –парична сума, респективно, приела е обещание за него/ съгласно приетото по-горе в размер на 9800 лева –по 200 лева за 49 лица/, а впоследствие и е приела дар-представляващ парична сума, който дар не й се следва. Първите две форми на изпълнителното деяние са свързани с реализирани в бъдеще на определени действия по служба, а третата форма-получаването на дар, е задето вече е извършила исканите действия по служба. Според практиката на ВКС/ ТР № 1 от 12.03.2021г./,  кореспондиращо на „предложи“ и „обещае“ като форми на изпълнително деяние на активния подкуп, са формите на изпълнително деяние по чл.301 от НК-„приеме предложение за дар“ и „приеме обещание за дар или облага“. С „приемането“ на предложението или обещанието за дар или облага се криминализира поведението на длъжностното лице –субект на пасивния подкуп по чл.301 от НК по изразяване на съгласие с отправената му оферта или с поетия ангажимент на подкупващия да му предостави дар или облага, за да действа то користно при изпълнение на службата си. Корелираща на „даде“ като форма на изпълнително деяние на активния подкуп е формата на изпълнително деяние по чл.301 от НК „приеме“ дари или облага. С приемането на облагата деецът-субект на пасивния подкуп по чл.301 от НК изразява положителното си отношение към предоставянето й във фактическата му власт. Настоящият състав не споделя доводите на защитниците на подс.П., че с „приемане“ на предмета на престъплението, се поглъщат проявените по-рано форми на престъпното деяние „поиска“ и „приеме обещание“ за дар.  В зависимост от фактическата конкретика на корупционното поведение, формите на изпълнителното деяние могат да съществуват като самостоятелни. Касае се до едно престъпление, тъй като корупционното отношение се развива по един и същи повод, между едни и същи лица и с едно и също съдържание. Отделните форми на изпълнителното деяние са обективно и субективно свързани така, че се явяват елементи от изпълнението на едно престъпление, насочено към престъпно мотивиране на длъжностното лице да действа/ бездейства по служба/ виж мотивите на посоченото по-горе ТР на ВКС/.  В настоящия казус, както беше посочено по-горе, несъмнено се установяват създадени трайни отношения между подсъдимите М. и П., подпомогнати в отделни случаи от подс.Р., по повод търсеното и очаквано съдействие от страна на длъжностното лице във връзка с освидетелстване от ТЕЛК на лицата, клиенти на М., съгласие от страна на подс.П. с отправената оферта и  приемане на обещание за дар, както и приемане на облагата за извършено действие по служба, в случая оказано съдействие за получаване на желания процент неработоспособност за част от свидетелите.

Вмененото във вина на подс.С.П. действие по служба, така както е формулирано - да даде положително становище за признаване на минимум 50 % намалена работоспособност  при издаване на експертни решения на ТЕЛК - П.във връзка с извършване на медицинската експертиза на работоспособността, не съставлява нарушение на  служебни задължения. Участието на подсъдимата П., като член на състава на ТЕЛК при *** и даването на становище при издаване на експертни решения на ТЕЛК, е нейно регламентирано служебно правомощие и действие по служба. То произтича от задължението й да извършва клиничен преглед на болния и съответно становище за статуса на освидетелстваното лице. Това е и основното служебно задължение на членовете на съставите на ТЕЛМ. При издаването на експертно решение участват председателя на комисията и членовете й, като издадения от тях документ удостоверява, че лицето е прегледано, освидетелствано, страда от описаните в диагнозата заболявания и те определят съответната степен трайна загуба на работоспособност. Този документ не се издава самоцелно, а е необходим, за да се ползва от лицето пред НОИ за доказване на обстоятелството, че има установена трайна загуба на неработоспособност и да се възползва от правото да получи пенсия.  За това  и всеки един от членовете на комисията, давайки становище във връзка с неработоспособността извършва регламентирано действие по служба. Неоснователно е възражението на защитата на подсъдимата П., че не е ясно как изразеното от П. становище се отразява на издаденото ЕР на ТЕЛМ. В случая във вина на подсъдимата е вменена не отговорност за решението на колективния орган, а че извън полагаемото й се трудово възнаграждение е поискала, приела обещание, а впоследствие и приела неследващ й се дар-парична сума, за да извърши и задето е извършила действие по служба. Вярно е, че с това тя е участвала при формиране волята на колективния орган. Обстоятелството, че подс.С.П. е член на колективен орган, не изключва съставомерността на извършеното от нея деяние. Разбирането, че длъжностно лице може да бъде субект на подкуп и когато е включено в състава на колективен орган, който решава въпросите, за които се дава подкупът, е застъпено и в практиката на ВКС- Р №7 от 15.04.2015г. по н.д. № 1611/2014г. на 3-то н.о., т.1 на ППВС № 8/1981г.  Безспорно е установено и че част от лицата, които са се явили на ТЕЛК за освидетелстване или преосвидетелстване, са имали заболявания, позволяващи им ползване на определени социални привилегии. Но укоримо в случая е искането и получаването на облага от подс.П., която не й се дължи, за да даде положително становище за минимум 50% намалена работоспособност, което пък позволява отпускането или ползването на пенсия по болест. Това се установи, че е била целта на лицата, клиенти на подс.М., явяващи се пред ТЕЛК, за което подс.П. е била наясно.

На следващо място, съдът прие, че е реализиран престъпния резултат на престъплението „пасивния подкуп“ с настъпила благоприятна промяна в имуществената сфера на подсъдимата П., с добавяне на реално получена парична сума в размер на 3800 лева / по 200 лева за 19 лица/, подробно посочени в диспозитива на присъдата, като съдът прие, че от всички включени в обвинението лица, за които М. е дала неследващ се дар в периода 01.07.2010г. до 19.11.2010г., са налице безспорни доказателства само за 19 лица, които бяха коментирани по-горе в мотивите. Като безспорни доказателства, съдът коментира кореспондиращите си показания на разпитаните свидетели, както и обясненията на подс.М., в тези им части, в които е налице необходимата сигурност и категоричност на заявеното от нея. Същите съображения съдът намира, че следва да намерят приложение и по отношение обема на даден подкуп и броя на лицата, предмет на престъплението по чл.304, ал.1 от НК спрямо подс.М.М..  

Безспорно установено е, че инкриминираните действия са извършени от подсъдимите М. и П. ***. Действително от материалите по делото не може да се конкретизира за всяко отделно деяние, включено в продължаваното престъпление дали е извършено в гр.П. или в гр.А., обл.П., което обаче не ограничава правото на защита на тези подсъдими. В повдигнатото обвинение са очертани конкретни времеви рамки на съответните инкриминирани периоди и мястото на извършване на отделните деяния в гр.П. и гр.А.. Касае се до обвинение, което обхваща изключителен обем от включени в него отделни деяния, свързани с десетки лица, клиенти и пациенти на подсъдимите М., Р. и П., за които в максимална степен е конкретизиран периода на извършване на деянията и място на извършване.

От субективна страна, съдът прие, че всеки един от тримата подсъдими е извършил вмененото му престъпление при пряк умисъл, изводим от обективното им поведение –всеки един от подсъдимите е  съзнавал противоправността на действията си, но  въпреки това е желаел настъпването на общественоопасния резултат и е съдействал с поведението си за настъпване на този резултат. Подсъдимата П. като длъжностно лице е съзнавала, че исканият и получен дар, изразяващ се в парична сума, за да извърши действие по служба, е незаконен и не й се следва, но е желаела получаването на облага и в изпълнение на това е действала за личното си облагодетелстване.  По отношение на подсъдимите М. и Р., като съучастници, е налице общност на умисъла, понеже всеки един от тях е имал умисъл не само за вмененото му във вина престъпление, но и за съучастието на другия и са желаели настъпването на резултата от съвместната им дейност.

Обвиненията, повдигнати спрямо всеки един от тримата подсъдими, обхващат множество деяния, осъществяващи поотделно състав на едно и също по вид престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината-пряк умисъл, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Поради това и всички деяния, включени в състава на отделните престъпления спрямо всеки един от подсъдимите, следва да се квалифицират като едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК.

От страна на защитниците на подсъдимата П., бяха направени възражения срещу включване в доказателствената съвкупност на показанията на св.В.Т., дадени в хода на съдебното следствие, както и на веществените доказателства, иззети при извършено претърсване в дома на подс.С.П., поради неспазване на процедурата и съответно негодност на това процесуално –следствено действие. Частично основателни са възраженията по отношение доказателствената стойност на част от показанията, депозирани от св.Т./ на л.379 гръб-383, т.1 от делото/. Същият е разпитан като служител на ***в периода 2010-2011г. Съдът кредитира показанията на св.Т. частично, само досежно онези обстоятелства, за които е имал лично възприятие, свързани с извършено от него наблюдение пред дома на подсъдимите М. и Р. *** и установеното от него струпване на множество хора и предвижването им с автомобил, в присъствие и на подс.М. ***. Обстоятелства, които са установени и от множество показания на свидетели, клиенти на подс. М.. Съдът не кредитира показанията на св.Т., в които пресъздава придобитата от него информация от използваните СРС. В тази връзка съдебната практика, която съдът споделя напълно, приема, че е недопустимо възпроизвеждането на разговори, чути посредством използване на СРС чрез разпит на възприелото ги лице. Не могат да бъдат възприети и показанията на св.Т., в тези части, в които въз основа на възприетите разговори от използваните СРС или иззети доказателства, дава собствени субективни оценки за естеството на извършваната от подсъдимите дейност, което е в противоречие с естеството на свидетелските показания.

Неприемливи са обаче възраженията на защитата за негодност на протокола от извършеното процесуално-следствено действие-  претърсване и изземване в  жилището на подс.С.П. на 18.01.2011г./ на л.15-19, т.1 от д.п./. Видно от съдържанието на протокола, при това действие са били спазени изискванията на чл.161 и чл.162 от НПК, като е бил одобрен съгласно чл.161, ал.2 от НПК от съдия, а при извършване на действията са присъствали лицата, посочени в разпоредбата на чл.162, ал.1 от НПМ. Това е станало в присъствие на подсъдимата П. и на поемни лица, един от които –св. Р.Р.М. е разпитан в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция. В показанията си този свидетел/ на л.2812 гръб- 2813, т.7 от делото/, твърди, че има спомен за участието си в претърсване и изземване от жилище в гр.П., в кв.“***“, за което е бил извикан от полицейски служители рано сутринта, заедно с друг негов колега, с когото са работили на съседен строителен обект. Твърди, че е влезнал заедно с полицаите вътре в апартамента и през цялото време са били заедно с колегата му и полицейските служители. Въпреки изминалото време, заявява спомен за намерени пари в жилището, които са били преброени и описани в тяхно присъствие, като не отрича, че протокола носи негов подпис в графата „поемни лица“. Заявява, че няма спомен за това колко помещения са обходили и дали има и други иззети вещи, но пък твърди, че е разбрал, че в това жилище живеят майка и син и те двамата са били там, в момента на претърсването. Несъмнено, предвид изминалото време от близо 10 години, показанията на св.М. не са изключително точни по отношение последователността на действията и намерените вещи, но същите са достатъчно изчерпателни относно участието на лицето в това следствено действие, заедно с друго поемно лице и начина на извършването му, като настоящата инстанция не споделя доводите на защитата за процесуални нарушения и несъобразяване с изискванията на чл.137 от НПМ. Св. М. към онзи момент, не е имал нито друго процесуално качество, нито заинтересованост от изхода на делото.  Горните изводи не се опровергават от показанията на св.А.П.-син на подс.С.П./ на л.1745, т.5 от делото/, в които твърди, че поемните лица са били доведени впоследствие, при вече започнато действие по претърсване от полицейски служители. Освен, че противоречат на показанията на св.М., в тази част показанията св.П. не могат да се възприемат като безпристрастни, предвид родствените му отношения с подс.П..

 

По отношение и на тримата подсъдимите съдът произнесе и оправдателен диспозитив, като ги призна за НЕВИННИ и ги ОПРАВДА по първоначалните повдигнатите им обвинения, както следва:

Съдът призна подсъдимата М.В.М. за НЕВИННА за това:

  - в периода /01.07.2010г. до края на месец декември 2010г./, в гр.П. и гр.А., ОБЛАСТ П. да е обещала  дар на длъжностното лице С.И.П. - член на Териториална експертна лекарска комисия гр. П. - при „***” АД - гр.П., за да извърши действие по служба-да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК - П.във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността, а именно - парична сума в размер на  общо на 8200 лева, по 200 лева за 41 лица, както следва:

през месец юли 2010г. парична сума в размер на 800 лева, а именно по 200 лева за 4 лица - Х.Р.З., С.Ч.И., Р.М.Т., М.М.И.;

 през месец август 2010г. парична сума в размер на 800 лева, а именно по 200 лева за 4 лица- Н.Й.П., С.И.И., Й.Г.В., Е.В.М.;

през месец септември 2010г. парична сума в размер на 800 лева, а именно по 200 лева за 4 лица- Ш. Я.К., Г.А. Д., Н.М.М., П.Б. К.;

през месец октомври 2010г. парична сума в размер на 1400 лева, а именно по 200 лева за 7 лица- С.А.М., Р.Б.М., В.В.В., Ф. С.А., Р. Р.Р., С.Ю.М., Я.И.М.;

 през месец ноември 2010г. парична сума в размер на 3200 лева, а именно по 200 лева за 16 лица - И.Г.М., Н.Б.С., Х.Р.М., С.Д.Ш., Г.Т.М., М. Х.Х., А.А.Ю., С.М.С., Х.М.У., З.А. Т., Г.И.М., С.М.Я., М.В. Ч., З.И. Х., Ш.Х. К.и Х.Ю.Е.,

като за последната да е извършила деянието в съучастие като извършител с Д.Х.Р., същият като подбудител и помагач;

 през месец декември 2010г. парична сума в размер на 1200 лева, а именно по 200 лева за  6 лица- М.Х. Ч., В. З.А., Р. Ф.С., М.Д.С., Р.Ш.М., С.Л.М.;

- за това, в периода 01.07.2010г.-19.11.2010г. включително в гр.П. и гр.А., ОБЛАСТ П., да е дала дар на С.И.П. в качеството й на длъжностно лице - член на Териториална експертна лекарска комисия гр. П. - при „***” АД - гр.П., задето е извършила действие по служба, като е дала положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК П., във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността,  парична сума в размер общо на 6 800 лева /за 34 лица/, по 200 лева за всяко от лицата: Р.М.Т., Ф.И.В., Й.Г.Б., Н.С.П., Ж.В.Р., М.Г.М., М.М.И., Т.М.П., Н.Х.А.,  Н.Й.П., С.И.И., Й.Г.В., Е.В.М., Г.Н.Г.,  Ш. Я.К., М.И.Д., Г.А. Д., Г. Л.Г., Р.С. К., М.И.А., Г.Д.И., Н.М.М., С.М.Д., А. М.Д., С.А.М., Р.Б.М.,  Р.Д. В., В.В.В., С.А.Н., П. В.В., Ф. С.А., Н.Т.Т., С.Ч.И. и Р. Р.Р.;

- за това в периода месец ноември 2009г. до 01.07.2010г., както и в периода от началото на месец януари 2011г. до 17.01.2011г. в гр.П. и гр.А., ОБЛАСТ П., да е обещала дар на С.И.  П. в качеството й на  длъжностно  лице -член на Териториална експертна лекарска комисия гр. П. при „***” АД - гр.П., за да извърши действие по служба  - да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК - гр. П., във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността, а именно парична сума в размер общо на 44 200 лв., по 200 лева за 221 лица, както следва:

през месец ноември 2009г. парична сума в размер на 8400 лева, а именно по 200 лева за  42 лица - И. Р.К., Н.Т.Т., Д.Й.Д., Л.Б.М. ,Т.С.С. , Л.И.О. ,Л.Г.Д. , Н.А.Н., В.Д.Б., Д.И.И., П.И.П., Г.М.Р., С.И.П., В.М.С., М. И.М., З.А.А., С.А.Ш., Р.М.Р., Ц.Ж.Е., Р.Д.Б., Н.Р.Т., С.Р.Д., М.М.Т., Д.Х.Ш., А.Н.П., Б.Т.И., С.Т.И., М.А.Й., В.И.Т., М.З.М., Ф.Х.И., Р.Х.Ш., Е.С.Г., С.А.М., Т.Г.Г., М.Р.М., Н.М.М., С.Д.М., Д.А.З., Х.Д.М., А.Ш.И., Б.Г.Т.;

през месец декември 2009г. парична сума в размер на 5400 лева, а именно по 200 лева за  27 лица- Ф. М.К., Н.О.О., Г.Н.Р., Д.М.А., Ж.С.М., Р.О.Ю., И.М.Д., М.И.В., И.Я.П., М.Б.Н., З.Д.Ц., Н.М. Р., Д.М.Б., Д.З.Н., Х.М.Х., М.Т.Т., Г.С.М., Р.М.П., И.Х.Н., С.А.Н., С.Б.И., Д.Ф.Ф., Й.И.М., А.М.П., М.Х.Д., Г.Я.М., В.Щ.Ш.;

през месец януари 2010г. парична сума в размер на 6800 лева, а именно по 200 лева за 34 лица- И.С.З., М.И.М., Л.Н.Д., С.П.Т., Г.М.Р., М.Т.С., Р. Б.М., Г.Г.Х., Ф.А.М., Б.Д.А., Д.И.Г., Н.О.Д., М.Р.Б., Т.С.П., М. Ц.Ц., Н.Б.Б., С.Ш.С., Ю.Р.Б., Н.Н.А., З.П.П., М.Б.Д., Р.С.М., И.Х.Ш., В.И.Г., В.Б.М., М.Ш.Ю., Н.А.Н., Р.Б.М., М.Х.М., Е.Д.Б., В.С.Д., А.Р.И., П.Д.Ч., Е.Г.А.;

 през месец февруари 2010г. парична сума в размер на 4000 лева, а именно по 200 лева за  20 лица - С.А.Ш., Б.С.Д., И.В.П., Н.Г.Д., С.Р.Ю., С.Н.Ч., П.С.С., Д.А.М., Е.Д.Д., С.А.С., Х.А.Х., Ф.Б.А., С.М.С., С.Б.Т., И.Й.В., Й.Д.Х., Г.А.С., Г.Ф.С., В.З.Г., Ф. К.А.;

през месец март 2010г. парична сума в размер на 6000 лева, а именно по 200 лева за  30 лица -А.З.А., С. Ю.Х., Д.Н.В., С.Н.И., Д.П.А., Г.Д.Д., Ф.С.М., С.М. Б.,  Ф.Б.З., И.Г.И., А. М.Д., Р.Д.Б., С.С.В., Ж.В.Р., Ш.С.Р., С.А.Н., Н.М.М., М.Д.Б., А.Т.Ф., Б.Д.М., М.М.Ч., П.Х.В., П.Е.А.,  С.А.М., Ш.М.Р., Р. Б.М., Г.Н.Х., З.Д.П.,  Д.М.У., Д.Д.А.;

през месец април 2010г. парична сума в размер на 4200 лева, а именно по 200 лева за  21 лица -Р.М.А., П.М.М., М.С.Х., С.Д.М., Т.М.П., Р.Д. В., С.И.Д., П. В.В., Н.Х.А., П.Д.Ю., Г.Я.Д., Н.Р.М., Л.А.А., С.М.Д., В.М.П., Ю.М.С., В.Ц.Т., А.Д.Ч., И.А.М., А.Г.В., Л.П.Л.;

през месец май 2010г. парична сума в размер на 4200 лева, а именно по 200 лева за  21 лица - С.М. Т., Н.С.П., З.Х.Г., Г.Д.П., Й.Г.Б., Ж.Т.Т., М.И.Д., М.А.М., Г.Н.Г., Г.Д.Т., Г.Р.И., П.Д.П., Н.Д.Д., М.А.Ж., И.Б.С., Г. К.Т., Т.Б.П., Ц.Б.Г., Б.Х.Х., Ф.Р.Р., Н.А.М.;

през месец юни 2010г. парична сума в размер на 3800 лева, а именно по 200 лева за  19 лица - З.Т.А., Р.С. К., С.М.Д., Г. Л.Г., Р.М. Д., М.И.А., Н.Т.Т., Г.Д.И., М.А.М., Ф.Б.Д., С. Р.М., Б.Р.М., В.Н.М., Н.А.С., Ю.Д.Е., С.С.А., М.Д.М., М.Р.Ч., М.С.Л.;

през периода от началото на месец януари 2011г. до 17.01.2011г. парична сума в размер на 1400 лева, а именно по 200 лева за 7 лица- С.Р.Ш., С.Х.А., Й.Д. Ш., Б.А.Ч., Н.  Т.Д., Ф.Д.А. и С.А.С.,

както и за това, в периода 01.12.2009г. до 01.07.2010г. в гр.П. и А., обл.П., да е дала дар на длъжностното лице  С.И.  П. - член на Териториална експертна лекарска комисия гр. П. при „***” АД - гр.П., задето е извършила действие по служба, като е дала положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК П., във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността,  а именно парична сума в размер общо на 36 200 лева/ за 181 лица/, по 200 лева за всяко от лицата: С.А.Ш., Р.М.Р., Ц.Ж.Е., Р.Д.Б., Н.Р.Т., С.Р.Д., М.М.Т., Д.Х.Ш., А.Н.П., Б.Т.И., С.Т.И., М.А.Й., В.И.Т., М.З.М., Ф.Х.И., Р.Х.Ш., Е.С.Г., С.А.М., Т.Г.Г., М.Р.М., Н.М.М., С.Д.М., Д.А.З., Х.Д.М., А.Ш.И., Б.Г.Т., Д.М.Б., Д.З.Н., Х.М.Х., М.Т.Т., Г.С.М., Р.М.П., И.Х.Н., С.А.Н., С.Б.И., Д.Ф.Ф., Й.И.М., А.М.П., М.Х.Д., Г.Я.М., В.Щ.Ш., С.Ш.С., Ю.Р.Б., Н.Н.А., З.П.П., П.И.П., М.Б.Д., Р.С.М., И.Х.Ш., В.И.Г., В.Б.М., М.Ш.Ю., Н.А.Н., Р.Б.М., М.Х.М., Е.Д.Б., В.С.Д., А.Р.И., П.Д.Ч., Е.Г.А., Т.С.С., С.А.С., Х.А.Х., Ф.Б.А., Д.И.И., Д.Й.Д., С.М.С., Л.Г.Д., М.И.В., Л.Б.М., Ф. К.А., С.Б.Т., Н.Т.Т., В.Д.Б., И.Й.В., Г.Н.Р., Й.Д.Х., Н.О.О., Г.А.С., Г.Ф.С., В.З.Г., П.Х.В., И.М.Д., М. И.М., Ж.С.М., Г.Г.Х., П.Е.А., И.С.З., З.А.А., С.И.П., М.Б.Н., С.А.М., И. Р.К., Ш.М.Р., Р. Б.М., Г.Н.Х., Д.М.А., З.Д.П., Р.О.Ю., Д.М.У., Д.Д.А., Б.Д.А., Н.Г.Д., И.В.П., С.П.Т., П.Д.Ю., Г.Я.Д., М.Р.Б., Н.Р.М., Д.И.Г., Л.А.А., М.И.М., С.М.Д., В.М.П., Ф.А.М., Ю.М.С., В.Ц.Т., М. Ц.Ц., А.Д.Ч., Л.Н.Д., И.А.М., А.Г.В., Г.М.Р., Н.О.Д., Н. М.Р., Л.П.Л., Д.Н.В., И.Я.П., З.Д.Ц., С.Н.И., М.Д.Б., Б.Д.М., С.А.Ш., Д.А.М., Ф. М.К., Г.Р.И., П.Д.П., Н.Д.Д., М.А.Ж., С.Н.Ч., И.Б.С., Г. К.Т., Н.М.М., Т.Б.П., П.С.С., С.С.В., Р.Д.Б., Е.Д.Д., Ц.Б.Г., А.З.А., Н.Б.Б., Б.Х.Х., Ф.С.М., Ф.Р.Р., Ф.Б.З., Г.Д.Д., С.М. Б., Ш.С.Р., П.М.М., С.Р.Ю., А.Т.Ф., Н.А.М., С. Ю.Х., Б.Р.М., И.Г.И., В.Н.М., Д.П.А., С.И.Д., Н.А.С., Ю.Д.Е., С.С.А., Ж.Т.Т., М.Д.М., Р.М.А., Б.С.Д., М.Р.Ч., М.С.Л., М.Т.С., З.Х.Г.,  М.С.Х. и С.Д.М., поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДА по първоначално повдигнатото й в този смисъл обвинение.

Подсъдимият Д.Х.Р. беше признат за  НЕВИНЕН за това, в съучастие като подбудител и помагач с М.В.М., последната като извършител, да е склонил същата да обещае дар- парична сума в размер на 200 лева за лицето Х.Ю.Е. на длъжностното лице С.И.П. – член на Териториална експертна лекарска комисия гр. П. при „***” АД - гр.П., за да извърши действия по служба  - да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК - гр. П., във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДА  по първоначалното му обвинение в тази  част.

Наред с това, съдът призна и подсъдимата С.И.П. за НЕВИННА за това:

- в периода /01.07.2010г. до края на месец декември 2010г./, в гр.П. и гр.А., ОБЛАСТ П., в качеството си на длъжностно лице – член на Териториална експертна лекарска комисия гр. П. при „***” АД - гр.П., да е поискала дар и да е приела от М.В.М.  обещание за дар, който не й се следва, за да извърши действия по служба – да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК - П.във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността, а именно - парична сума в размер общо на 8200 лева, по 200 лева за 41 лица, както следва:

през месец юли 2010г. парична сума в размер на 800 лева, а именно по 200 лева за 4 лица- Х.Р.З., С.Ч.И., Р.М.Т., М.М.И.;

 през месец август 2010г. парична сума в размер на 800 лева, а именно по 200 лева за 4 лица- Н.Й.П., С.И.И., Й.Г.В., Е.В.М.;

през месец септември 2010г. парична сума в размер на 800 лева, а именно по 200 лева за 4 лица- Ш. Я.К., Г.А. Д., Н.М.М., П.Б. К.;

през месец октомври 2010г. парична сума в размер на 1400 лева, а именно по 200 лева за 7 лица- С.А.М., Р.Б.М., В.В.В., Ф. С.А., Р. Р.Р., С.Ю.М., Я.И.М.;

 през месец ноември 2010г. парична сума в размер на 3200 лева, а именно по 200 лева за 16 лица - И.Г.М., Н.Б.С., Х.Р.М., С.Д.Ш., Г.Т.М., М. Х.Х., А.А.Ю., С.М.С., Х.М.У., З.А. Т., Г.И.М., С.М.Я., М.В. Ч., З.И. Х., Ш.Х. К.и Х.Ю.Е.,

като за последната да е извършила деянието в съучастие като извършител с Д.Х.Р., същият като подбудител и помагач;

 през месец декември 2010г. парична сума в размер на 1200 лева, а именно по 200 лева за  6 лица - М.Х. Ч., В. З.А., Р. Ф.С., М.Д.С., Р.Ш.М., С.Л.М.;

- за това, в периода 01.07.2010г.-19.11.2010г. в гр.П. и гр.А., ОБЛАСТ П. да е приела от М.В.М. дар, който не й се следва, задето е извършила действия по служба за това, че е дала положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК - П.във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността, а именно парична сума в размер общо на 6 800 лева /за 34 лица/, по 200 лева за всяко от лица : Р.М.Т., Ф.И.В., Й.Г.Б., Н.С.П., Ж.В.Р., М.Г.М., М.М.И., Т.М.П., Н.Х.А.,  Н.Й.П., С.И.И., Й.Г.В., Е.В.М., Г.Н.Г.,  Ш. Я.К., М.И.Д., Г.А. Д., Г. Л.Г., Р.С. К., М.И.А., Г.Д.И., Н.М.М., С.М.Д., А. М.Д., С.А.М., Р.Б.М.,  Р.Д. В., В.В.В., С.А.Н., П. В.В., Ф. С.А., Н.Т.Т., С.Ч.И. и Р. Р.Р.;

- за това, в периода месец ноември 2009г. до 01.07.2010г., както и в периода от началото на месец януари 2011г. до 17.01.2011г. в гр.П. и гр.А., ОБЛАСТ П., в качеството си на длъжностно лице – член на Териториална експертна лекарска комисия гр. П. при „***” АД - гр.П., да е поискала дар  и да е приела от М.В.М.  обещание за дар, който не й се следва, за да извърши действия по служба – да даде положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК - П.във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността за лицата, а именно парична сума в размер общо на 44 200 лв., по 200 лева за 221 лица, както следва:

през месец ноември 2009г. парична сума в размер на 8400 лева, а именно по 200 лева за  42 лица - И. Р.К., Н.Т.Т., Д.Й.Д., Л.Б.М. ,Т.С.С. , Л.И.О. ,Л.Г.Д. , Н.А.Н., В.Д.Б., Д.И.И., П.И.П., Г.М.Р., С.И.П., В.М.С., М. И.М., З.А.А., С.А.Ш., Р.М.Р., Ц.Ж.Е., Р.Д.Б., Н.Р.Т., С.Р.Д., М.М.Т., Д.Х.Ш., А.Н.П., Б.Т.И., С.Т.И., М.А.Й., В.И.Т., М.З.М., Ф.Х.И., Р.Х.Ш., Е.С.Г., С.А.М., Т.Г.Г., М.Р.М., Н.М.М., С.Д.М., Д.А.З., Х.Д.М., А.Ш.И., Б.Г.Т.;

през месец декември 2009г. парична сума в размер на 5400 лева, а именно по 200 лева за  27 лица- Ф. М.К., Н.О.О., Г.Н.Р., Д.М.А., Ж.С.М., Р.О.Ю., И.М.Д., М.И.В., И.Я.П., М.Б.Н., З.Д.Ц., Н.М. Р., Д.М.Б., Д.З.Н., Х.М.Х., М.Т.Т., Г.С.М., Р.М.П., И.Х.Н., С.А.Н., С.Б.И., Д.Ф.Ф., Й.И.М., А.М.П., М.Х.Д., Г.Я.М., В.Щ.Ш.;

през месец януари 2010г. парична сума в размер на 6800 лева, а именно по 200 лева за 34 лица- И.С.З., М.И.М., Л.Н.Д., С.П.Т., Г.М.Р., М.Т.С., Р. Б.М., Г.Г.Х., Ф.А.М., Б.Д.А., Д.И.Г., Н.О.Д., М.Р.Б., Т.С.П., М. Ц.Ц., Н.Б.Б., С.Ш.С., Ю.Р.Б., Н.Н.А., З.П.П., М.Б.Д., Р.С.М., И.Х.Ш., В.И.Г., В.Б.М., М.Ш.Ю., Н.А.Н., Р.Б.М., М.Х.М., Е.Д.Б., В.С.Д., А.Р.И., П.Д.Ч., Е.Г.А.;

 през месец февруари 2010г. парична сума в размер на 4000 лева, а именно по 200 лева за  20 лица - С.А.Ш., Б.С.Д., И.В.П., Н.Г.Д., С.Р.Ю., С.Н.Ч., П.С.С., Д.А.М., Е.Д.Д., С.А.С., Х.А.Х., Ф.Б.А., С.М.С., С.Б.Т., И.Й.В., Й.Д.Х., Г.А.С., Г.Ф.С., В.З.Г., Ф. К.А.;

през месец март 2010г. парична сума в размер на 6000 лева, а именно по 200 лева за  30 лица -А.З.А., С. Ю.Х., Д.Н.В., С.Н.И., Д.П.А., Г.Д.Д., Ф.С.М., С.М. Б.,  Ф.Б.З., И.Г.И., А. М.Д., Р.Д.Б., С.С.В., Ж.В.Р., Ш.С.Р., С.А.Н., Н.М.М., М.Д.Б., А.Т.Ф., Б.Д.М., М.М.Ч., П.Х.В., П.Е.А.,  С.А.М., Ш.М.Р., Р. Б.М., Г.Н.Х., З.Д.П.,  Д.М.У., Д.Д.А.;

през месец април 2010г. парична сума в размер на 4200 лева, а именно по 200 лева за  21 лица -Р.М.А., П.М.М., М.С.Х., С.Д.М., Т.М.П., Р.Д. В., С.И.Д., П. В.В., Н.Х.А., П.Д.Ю., Г.Я.Д., Н.Р.М., Л.А.А., С.М.Д., В.М.П., Ю.М.С., В.Ц.Т., А.Д.Ч., И.А.М., А.Г.В., Л.П.Л.;

през месец май 2010г. парична сума в размер на 4200 лева, а именно по 200 лева за  21 лица - С.М. Т., Н.С.П., З.Х.Г., Г.Д.П., Й.Г.Б., Ж.Т.Т., М.И.Д., М.А.М., Г.Н.Г., Г.Д.Т., Г.Р.И., П.Д.П., Н.Д.Д., М.А.Ж., И.Б.С., Г. К.Т., Т.Б.П., Ц.Б.Г., Б.Х.Х., Ф.Р.Р., Н.А.М.;

през месец юни 2010г. парична сума в размер на 3800 лева, а именно по 200 лева за  19 лица - З.Т.А., Р.С. К., С.М.Д., Г. Л.Г., Р.М. Д., М.И.А., Н.Т.Т., Г.Д.И., М.А.М., Ф.Б.Д., С. Р.М., Б.Р.М., В.Н.М., Н.А.С., Ю.Д.Е., С.С.А., М.Д.М., М.Р.Ч., М.С.Л.;

през периода от началото на месец януари 2011г. до 17.01.2011г. парична сума в размер на 1400 лева, а именно по 200 лева за 7 лица- С.Р.Ш., С.Х.А., Й.Д. Ш., Б.А.Ч., Н.  Т.Д., Ф.Д.А. и С.А.С.;

- за това, в периода 01.12.2009г. до 01.07.2010г. в гр.П. и А., ОБЛАСТ П., да е приела от М.В.М. дар, който не й се следва, задето е извършила действия по служба- за това, че е дала положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК - П.във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността, а именно парична сума в размер на 36 200 лева/ за 181 лица/ по 200 лева за всяко от лицата: С.А.Ш., Р.М.Р., Ц.Ж.Е., Р.Д.Б., Н.Р.Т., С.Р.Д., М.М.Т., Д.Х.Ш., А.Н.П., Б.Т.И., С.Т.И., М.А.Й., В.И.Т., М.З.М., Ф.Х.И., Р.Х.Ш., Е.С.Г., С.А.М., Т.Г.Г., М.Р.М., Н.М.М., С.Д.М., Д.А.З., Х.Д.М., А.Ш.И., Б.Г.Т., Д.М.Б., Д.З.Н., Х.М.Х., М.Т.Т., Г.С.М., Р.М.П., И.Х.Н., С.А.Н., С.Б.И., Д.Ф.Ф., Й.И.М., А.М.П., М.Х.Д., Г.Я.М., В.Щ.Ш., С.Ш.С., Ю.Р.Б., Н.Н.А., З.П.П., П.И.П., М.Б.Д., Р.С.М., И.Х.Ш., В.И.Г., В.Б.М., М.Ш.Ю., Н.А.Н., Р.Б.М., М.Х.М., Е.Д.Б., В.С.Д., А.Р.И., П.Д.Ч., Е.Г.А., Т.С.С., С.А.С., Х.А.Х., Ф.Б.А., Д.И.И., Д.Й.Д., С.М.С., Л.Г.Д., М.И.В., Л.Б.М., Ф. К.А., С.Б.Т., Н.Т.Т., В.Д.Б., И.Й.В., Г.Н.Р., Й.Д.Х., Н.О.О., Г.А.С., Г.Ф.С., В.З.Г., П.Х.В., И.М.Д., М. И.М., Ж.С.М., Г.Г.Х., П.Е.А., И.С.З., З.А.А., С.И.П., М.Б.Н., С.А.М., И. Р.К., Ш.М.Р., Р. Б.М., Г.Н.Х., Д.М.А., З.Д.П., Р.О.Ю., Д.М.У., Д.Д.А., Б.Д.А., Н.Г.Д., И.В.П., С.П.Т., П.Д.Ю., Г.Я.Д., М.Р.Б., Н.Р.М., Д.И.Г., Л.А.А., М.И.М., С.М.Д., В.М.П., Ф.А.М., Ю.М.С., В.Ц.Т., М. Ц.Ц., А.Д.Ч., Л.Н.Д., И.А.М., А.Г.В., Г.М.Р., Н.О.Д., Н. М.Р., Л.П.Л., Д.Н.В., И.Я.П., З.Д.Ц., С.Н.И., М.Д.Б., Б.Д.М., С.А.Ш., Д.А.М., Ф. М.К., Г.Р.И., П.Д.П., Н.Д.Д., М.А.Ж., С.Н.Ч., И.Б.С., Г. К.Т., Н.М.М., Т.Б.П., П.С.С., С.С.В., Р.Д.Б., Е.Д.Д., Ц.Б.Г., А.З.А., Н.Б.Б., Б.Х.Х., Ф.С.М., Ф.Р.Р., Ф.Б.З., Г.Д.Д., С.М. Б., Ш.С.Р., П.М.М., С.Р.Ю., А.Т.Ф., Н.А.М., С. Ю.Х., Б.Р.М., И.Г.И., В.Н.М., Д.П.А., С.И.Д., Н.А.С., Ю.Д.Е., С.С.А., Ж.Т.Т., М.Д.М., Р.М.А., Б.С.Д., М.Р.Ч., М.С.Л., М.Т.С., З.Х.Г.,  М.С.Х. и С.Д.М., 

както и за това, подкупът да е в особено големи размери, представляващ особено тежък случай по чл.302а от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДА по първоначално повдигнатото й обвинение в този смисъл.

 

 Оправдателните части следва да бъдат обсъдени в два аспекта. Първият, свързан с обвиненията на подсъдимите М.М. и С.П., за периода, в който съдът прие, че има осъществена престъпна деятелност от подсъдимите, но липсват безспорни и несъмнени доказателства да е осъществена по отношение на определени лица/ 41 лица/ в периода 01.07.2010г. до края на месец 12.2010г., в точност подс.М. да е обещала дар- общо 8200 лева/ по 200 лева за 41 лица/ на длъжностното лице С.П., за да извърши действие по служба, а последната да е поискала и приела обещание за дар в посочения размер, както и за това, в периода 01.07.2010г.-19.11.2010г. в гр.П. и гр.А. подсъдимата М. да е дала, а подсъдимата П. да е приела в същия този период неследващ й се дар, задето е извършила действие по служба във връзка с извършване на медицинската експертиза на работоспособността на 34 лица по 200 лева, или общо в размер на 6800 лева.

Настоящият съдебен състав прие, че по отношение на всички посочени в този оправдателен диспозитив лица, няма необходимите сигурни доказателства, за да се приеме, че същите са търсили и очаквали съдействие от страна на М. във връзка с явяване пред ТЕЛК, а последната от своя страна да е обещала неследващ се дар на подс.П., в качеството й на длъжностно лице, за да извърши действие по служба и да даде положително становище за признаване на минимум 50 % намалена работоспособност на тези лица. Съответно, не са налице и несъмнените и сигурни доказателства, за това в инкриминирания по-горе период подс. М. да е дала, а подс.П. да е приела неследващ й се дар за точно определените лица/ всички поименно посочени в диспозитива/. По-горе в мотивите си съдът е коментирал противоречието между показанията на отделните свидетели и обясненията на подс.М., както и липсата на съответствие с други доказателства, за да приеме, че корупционните отношения между двете подсъдимите, са били свързани с освидетелстване и на лицата, посочени от оправдателния диспозитив. В този смисъл, част от свидетелите изобщо отричат да са ползвали услуги на подс.М. във връзка с явяване в ТЕЛК, други въобще да я познават, трети заявяват, че са ползвали нейни услуги, но не такива касаещи явяване в ТЕЛК, а част от свидетелите отричат да са им искани и да са заплащали пари за търсената от тях услуга. Следва да се отчете и обстоятелството, че част от свидетелите изобщо не са били разпитвани по делото до образуване на настоящото производство и съвсем логично е същите да нямат конкретен спомен за отношения, развили се преди около 10 години. Неоснователно обаче е възражението на прокурорите, че не следва да се дава вяра на свидетелските показания. Разпитаните свидетели, макар и с голямо закъснение във времето, дават сведения за обстоятелства, за които имат спомен. Наред с техните показания, съдът обсъди и обясненията на подс.М., дадени по настоящото дело и тези пред друг съдебен състав, по НОХД № 1805/2013г., както и обясненията й от досъдебното производство касаещи част от лицата, като прие, че и в тези обяснения липсват безспорни сведения, които да дават основание за осъждане в пълен обем и по отношение на всички включени в обвинението лица. Съдът не приема и подхода на държавното обвинение, че щом лицата са вписани от подсъдимите във водените от тях тетрадки, то те са били включени в отношенията между подсъдимите М. и  П., във връзка с издаване на благоприятно експертно решение. Обвинението в тази част е структурирано на база „пренасяне“ на имена от тетрадките в обвинителния акт и почива на предположения, предвид липсата на други гласни и писмени доказателства, обосноваващи тези предположения.

По отношение липсата на доказателства за всяко едно от лицата, включени в отделните деяния в инкриминирания период 01.07.2010г. до края на м.12.2010г., бяха изложени съображения по-горе в мотивите, при обсъждането на гласните доказателствени средства за всеки конкретен месец в този период.

 

Вторият аспект на оправдателния диспозитив по отношение и на тримата подсъдими, касае т.нар. ново обвинение, вменено на подсъдимите след връщане на делото за ново разглеждане и за допълнително разследване. С настоящото, внесено обвинение е увеличен периода на отделните  престъпления-спрямо подсъдимите М. и П., увеличен е и броя на лицата/ общият, както и за отделните деяния/- и за тримата подсъдими, а оттам и размера  на предмета на корупционните престъпления, като настоящият съдебен състав приема, че по този начин е нарушена забраната за влошаване положението на подсъдимите „reformatio in pejus“. Настоящото изложение изисква да се провери хронологията на наказателното производство.

Първото производство-по НОХД № 1805/2013г. , е образувано по внесен обвинителен акт, с повдигнато обвинение срещу подсъдимите М.В.М. и Д.Х.Р.  по чл.304, ал.1, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК за подс.М. и във вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК за подс.Р., а спрямо подс.С.И.П.- по чл.302, т.4, вр. чл.301, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. С присъда № 19 от 18.02.2015г. постановена по същото дело от Пловдивски окръжен съд, подсъдимите са признати за виновни и осъдени по така повдигнатите им обвинения за извършени престъпления  в периода 01.07.2010г.- края на месец декември 2010г. за подсъдимите М. и П., като предмета на престъплението подкуп е бил в размер на 20 000 лева/ по 200 лева за 100 лица/ за подс.М. и в размер на 18 800 по 200 лева за 94 лица/ за подс.П., а  подс. Д.Х.Р. е  признат за виновен за извършено престъпление в периода началото на месец септември 2010г. до края на м. декември 2010г., като предмета на престъплението, реализирано с негово участие е в размер на 600 лева/ по 200 лева за 3 лица/. С така постановената присъда са наложени наказания, както следва: на подс.М.М. –3 години лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от 5 години по реда на чл.66 от НК; на подс.Д.Р. -1 година и 3 месеца лишаване от свобода, с изпитателен срок от 3 години, по реда на чл.66 от НК, а на подс.С.П. -6 години и 6 месеца лишаване от свобода, като е постановено изтърпяване при първоначален „Строг“ режим, както и кумулативни наказания- „глоба“ в размер на 10 000 лева и лишаване от права за срок от 9 години и 6 месеца.

Присъдата по НОХД №1805/2013г. е обжалвана единствено от подсъдимите Д.Р. и С.П. и техните защитници, като с решение № 1 от 04.01.2016г., постановено по ВНОХД № 203/2015г. присъдата е потвърдена. След касационно обжалване, това решение е отменено и делото върнато на ПАС за ново разглеждане от друг въззивен състав. При новото въззивно разглеждане е постановено решение № 58/01.03.2017г., с което първоинстанционната присъда по отношение подсъдимите М., Р. и П. е отменена и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

След връщане на делото в първоинстанционния съд, с разпореждане от 15.05.2017г. на ОС-Пловдив е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непълноти на обвинителния акт.

Последвало е внасяне на нов обвинителен акт, въз основа на който е образувано настоящото НОХД. Спрямо подсъдимите са повдигнати обвинения, както следва:

-                 спрямо подс.М.  по 304 ал.1 във вр.чл.26, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че през периода м.ноември 2009г. до 17.01.2011г. включително, е обещала дар - парична сума в размер на 63 400 лв. /по 200 лв. за 317 лица/, на длъжностните лица С.И.П. и В. М.Г., за да извършат действия по служба  - да дадат положително становище за признаване на минимум 50% намалена работоспособност при издаване на експертни решения на ТЕЛК - гр. П., във връзка с извършване на медицинска експертиза на работоспособността, а през периода 01.12.2009г.- до 19.11.2010г. е дала дар-парична сума в размер на 46800 лева/ по 200 лева за 234 лица/ на С.П. , за извършено от последната действие по служба.

-                 спрямо подс.Р. по чл. 304, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 във вр. ал.1 от НК за това, че през периода от началото на месец септември 2010г. до края на месец декември 2010г. включително, в съучастие като подбудител и помагач с М.В.М., е склонил същата  да обещае дар – парична сума в размер на 800 лева, по 200 лева за 4 лица, на длъжностното лице С.И.П. и да даде дар – парична сума в размер на 400 лева на същото длъжностно лице.

-                 спрямо подс.П. по чл.302а, във вр. чл.301, ал.1 въ вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че през периода от м. ноември 2009г. -17.01.2011г. включително, в качеството си на длъжностно лице е поискала дар - парична сума в размер на 62 200 лева /по 200 лева за 311 лица/ и приела обещание за дар в посочения размер, който не й се следва, за да извърши посоченото действия по служба, както и през периода от 01.12.2009г. до 19.11.2010г. е приела от М.В.М. дар, който не й се следва – парична сума в размер общо на 46 800 лева /по 200 лева за 234 лица/.

Видно от обстоятелствата по делото, първоначалното обвинение срещу подсъдимата М.М. е със същата правна квалификация- по чл.304, ал.1, вр. чл.26, вр. чл.20, ал.2 от НК, само че, за много по-малък период-01.07.2010г. до края на м.12.2010г. и съответно –по-нисък размер на предмета на престъплението, касаещ значително по-малко на брой лица. Същите обстоятелства, касаещи периода на престъплението, размера на подкупа и съответно броя на лицата, за които е искан и получен дар, са налице и по отношение на обвинението на подс.С.П., като по отношение на нея с настоящото обвинение, за първи път й е вменена по-тежка квалификация от първоналната такава, а именно по чл.302а от НК-за подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай.  С внесеното ново обвинение на подс.Д.Р., се е стигнало до разширяване на обема му с включване и на още едно лице -Х.Ю.Е., свързано с неговата съучастническа дейност, касаеща склоняване на М. да обещае дар на длъжностното лице П. за това лице и съответно размера на това престъпление.

Така на практика, с внесеното ново обвинение е променена в по-тежка квалификацията, както спрямо подс.П., така и спрямо всички подсъдими с промяна на параметрите на престъпленията- разширен е периода на престъпната деятелност, който е значително по-голям от първоначалното обвиненение, включващ повече отделни деяния и лица, и съответно по-голям размер на предмета на престъпленията за всеки от подсъдимите, което от обуславя по-тежка наказуемост на деянията. В случая с подсъдимите М. и Р., макар и да е запазена правната квалификация, то с разширяване  обема на обвиненията при новото разглеждане на делото, се поставят по-тежки санкционни  рамки, тъй като освен, че престъпната деятелност е в по-голям период, то и резултата от тази дейност е по-голям и включва повече лица.  По този начин, според настоящия състав, се е стигнало до нарушаване на забраната „reformatio in pejus“, защото първата постановена присъда, е била отменена единствено по жалба на подсъдимите. По този начин, в резултат на упражненото си право на жалба, подсъдимите са подведени под отговорност за престъпления, обуславящи по-тежка наказуемост, в нарушение на забраната за влошаване положението на подсъдимите, в случаите, в които присъдата е отменена по тяхна жалба и без съответен протест за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. „Съответността“ на протеста или жалбата на частното обвинение, за да позволи влошаване положението на подсъдимия, означава страната по обвинението да е направила изрично искане за утежняване отговорността на подсъдимото лице/ т.3 от ППВС № 1/1981г./.

Съгласно забраната за  reformatio in pejus при липса на протест от прокурор(жалба от частен обвинител) принципното положение в наказателния процес е, че първата инстанция, каквато в случая се явява настоящата за втори пореден път и на която делото е върнато за ново разглеждане няма право: да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление; да наложи по-тежко наказание; да осъди оправдан подсъдим. Забраната за reformatio in pejus е гаранция, по силата на която всеки един подсъдим да може да обжалва присъдата без да се страхува, че упражняването на това негово право, уредено в чл.55, ал.1 от НПК, може да утежни неговото положение. Иначе казано, това е важна гаранция за спокойствието на подсъдимия, че само по негова жалба, наказателно-правното му положение няма да бъде влошено.

При сега действия НПК, първата и въззивната инстанция са ограничени в своите възможности да връщат делото на прокурора. Това бе възможно, само ако е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или неговия защитник/ чл.335, ал.1, т.1 от НПК, преди изменението със ЗИДНПК ДВ, бр.63, в сила от 05.11.2017г./. Така, след 29.04.2006г. отпадна възможността съдът да дава задължителни указания на прокурора какви обстоятелства следва да бъдат изяснени и какви процесуално-следствени действия да бъдат извършвани. Предвид на тези съображения, ВКС е приел в свои решения, че старата съдебна практика, съгласно която в определени случаи е било възможно съдът да върне делото за доразследване в досъдебната фаза, прокурорът да внесе нов обвинителен акт за по-тежко наказуемо престъплени и съответно подсъдимият да бъде осъден по него, независимо от факта, че първоинстанционната присъда е била отменена само по негова жалба, вече е неприложима, дори и в случаите на разкрити нови обстоятелства. В този смисъл са решения №181 от 5.02.2020г. по н.д. № 764/2019г. на 3-то н.о. на ВКС и решение № 86 от 28.05.2018г. по н.д. № 128/2018г. на 1-во н.о. на ВКС. В последното от посчените решения, касационната инстанция изрично приема, че „ забраната за влошаване положението на подсъдимия се отнася както до решаващите правомощия на съда, осъществяващ инстанционен контрол, така и до онези органи, които ще решават делото при връщането му в резултат на действията на контролните съдилища.“ С такива аргументи касационната инстанция е отговорила на възражения, че забраната не може да се разпростре в досъдебната фаза на процеса, където делото е било върнато, каквито възражения са направени и пред настоящата инстанция от страна на прокурора.

  Предвид всички изложени съображения, настоящият съдебен състав прие, че осъждане на подсъдимите/дори и обсъждане на основания за това/, извън времевите рамки на първоначално повдигнатото обвинение, би било в нарушение на посочената по-горе забрана. За това подсъдимите М.М. и С.П. бяха оправдани по повдигнатите им  обвинения с настоящия обвинителен акт за деянията, включени в периода месец ноември 2009г. до 01.07.2010г., както и в периода от началото на месец януари 2011г. до 17.01.2011г.

Отделно от това, както беше споменато по-горе, за инкриминирания период 01.07.2010г. до края на м.12.2010г., за който съдът коментира престъпната деятелност на подсъдимите, в рамките на настоящото обвинение, са включени и лица, по отношение на които за този период не е имало обвинение при първоначалното разглеждане на делото, а същите са включени  след връщане на делото на прокурора, поради което и по отношение на тези лица, съдът прие, че с включването им в настоящото обвинение за първи път се разширява недопустимо обема на обвинението и се нарушава забраната „reformatio in pejus“, за което подсъдимите бяха признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения на това основание. Това, съотвестващо на отделните деяния, са лицата: за месец юли 2010г.- Х.Р.З., и С.Ч.И.; за месец август 2010г. - Й.Г.В., Е.В.М.; за месец септември 2010г. - П.Б. К.; за месец октомври 2010г. - С.Ю.М., Я.И.М.; за месец ноември 2010г.- С.М.С., Х.М.У., З.А. Т., Г.И.М., С.М.Я., М.В. Ч., З.И. Х., Ш.Х. К.и Х.Ю.Е.; за месец декември 2010г. -Р.Ш.М. и С.Л.М.. Всички изложени съображения, че с допълнителното включване на лицата за първи път в новото обвинение, макар и в рамките на инкриминирания в предишното обвинение период, се увеличава обема на престъпната деятелност, предполагащо  по-тежко санкциониране, важат и в тази част на обвинението, поради което съдът прие, че и в тази част на обвиннеието се стигнало до нарушаване на забраната за невлошаване положението на подсъдимите. Горното говори и за непоследователност на обвинителната теза. По отношение на подс.Д.Р. обвинението е включило допълнително единствено лицето Х.Ю.Е., като  същият беше оправдан за извършено в съучастие с подс.М., като подбудител и помагач деяние касаещо обещаване на парична облага от последната на С.П., изхождайки от същите съображения.

Предвид горните съображения, които дават основание за оправдаване на подсъдимите по отношение на допълнителния период на престъпленията и допълнително включените лица, като нарушаващи забраната за влошаване положението на подсъдимите, съдът намира, че не следва да бъдат коментирани показанията на свидетелите, отнасящи се към този период, голяма част от тях разпитани за първи път в хода на съдебното следствие пред настоящата инстация, както и обясненията на подс.М., касаещи тази част от обвинението.

С оглед на изложените по-горе доводи, съдът призна подс.С.П. за НЕВИННА и я ОПРАВДА по повдигнатото й обвинение с правна квалификация по чл.302а от НК, за това подкупът да е в особено големи размери и да преставлява особено тежък случай. Освен доводите за нарушена забрана reformatio in pejus с вменяването на това по-тежко наказуемо  пресъпление на подс.П., следва да отбележи, че за да се реализира този състав, следва двете квалифициращи обстоятелства да съществуват кумулативно, а в конкретния случай това не е така, защото предвид приетата от съда правна квалификация, размера на подкупа, за който подс.П. беше призната за виновна не покрива критериите за особено големи размери. За същите, съгласно трайна установената практика - ТР № 1 от 30.10.1998г. на ОСНК на ВКС, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата. С ПМС № 326/30.12.2009г. минималната работна заплата в периода 01.01.2010г.-30.12.2010г. е определена в размер на 240 лева. Очевидно, че признатият от съда размер на подкупа от 9 800 лева не покрива критериите за особено големи размери. Изхождайки от горното, подкупът не покрива и критериите, приети в същото тълкувателно решение за големи размери, надхвърлящи седемдесет пъти минималната работна заплата. Поради това, подсъдимата П. беше оправдана да е реализира по-тежките квалификации на престъплението и беше призната за виновна по основния състав на престъплението-по чл.301 от НК.

Извън коментираното по-горе недопустимо разширяване обема на престъпленията по отношение на периода на същите, включените лица и по-високия размер на предмета на престъпленията, които се отразяват върху наказуемостта на извършеното, съдът не намира за основателни възраженията на защитата на подс.П., че с промяна на формите на изпълнителното деяние и на вмененото действие по служба, за което е поискан дар, прието обещание за дар и получен дар, се е стигнало до нарушаване правото на защита. В случая, извършеното конкретизиране е в рамките на фактическото обвинение, всички релевантни факти, обуславящи вменените форми на изпълнително деяние са били предявени на подсъдимите по установения ред и същите са могли да се запознаят и защитават пълноценно по тях.  Направеното изменение по отношение формите на изпълнително деяние/ което впрочем е сторено преди постановяване на първата присъда/, в рамките на същото престъпление, не променя юридическото обвинение, не променя правната квалификация на извършеното.

 

  ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

 За престъплението по чл.304, ал.1 от НК, съучастници в което са подсъдимите М.М. и Д. Р., законодателят е установил граници на  наказанието “лишаване от свобода” до шест години, както и кумулативно наказание глоба до 5000 лева.

При индивидуализация на наказанията на подс.М.М., съдът отчете като смекчаващи отговорността й обстоятелства чистото й съдебно минало, добрите характеристични данни, определящи се от трудовата й ангажираност и грижи за децата й през всичките години на продължило наказателно производство, съдействие за разкриване на обективната истина, признание на вината и изразено съжаление за извършеното. Същевременно са налице и отегчаващи отговорността обстоятелства като въвличането на множество лица в престъпната дейност, която е била добре организирана и планирана от М. с ангажиране на длъжностни лица от ТЕЛК, които да диагностицират нейни клиенти. С особена тежест  при индивидуализацията на санкцията е продължителността на престъпната дейност и постоянството за реализиране на резултата. Съвкупната преценка на тези обстоятелства показва, че извършеното от подс.М. разкрива по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обичайните престъпления от този вид. От друга страна-и към момента на извършване на деянието и към настоящия момент, подс.М. е с необременено съдебно минало, през изтеклия продължителен период от време, докато трае наказателното производство същата е работила, ангажирала се е с издръжка и отглеждане на двете си деца и е изключително критична към извършеното, като тези обстоятелства следва да бъдат третирани като смекчаващи отговорността й и определящи изключително добра хакартеристика за подс.М.. Горното налага определяне на наказание за подс. М.В.М. под средния размер предвиден в закона, а именно ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, както и определяне на кумулативното наказание „Глоба“ в размер на 2000/ две хиляди/ лева, което е адекватно на степента на обществена опасност на подсъдимата М. и извършеното от нея престъпление. Съдът прие, че така определеното наказание при условията на чл.54 от НК, ще съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и най-вече за поправяне на подсъдимата.

Налице са в конкретния случай предпоставките на  чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на така наложеното на подс.М.М. наказание от две години лишаване от свобода. Подсъдимата към момента не е осъждана и предвид констатираните по-горе много добри характеристични данни, както и проявеното критично отношението към извършеното, съдът прие, че за поправянето на подс.М. не е необходимо същата да изтърпява наложеното й наказание ефективно. Според съда, следва да бъде отложено изпълнението на това наказание с определянето на изпитателен срок в размер от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Настоящият състав отчете обстоятелството, че се касае в случая за извършено престъпление в немалък период от време, засягащо чувствителни за обществото в момента обществени отношения. Поради това и наказанието, в рамките на по-дълъг от минималния изпитателен срок спрямо подс.М.М. следва да изиграе дисциплиниращо и възпиращо въздействие спрямо нея.

На основание чл.59, ал.2 във вр. ал.1, т.1от НК съдът приспадна от така наложеното наказание в размер на две години лишаване от свобода, времето през което подсъдимата М.В.М. е била задържана по чл.64 ал.2 от НПК, считано от 18.01.2011г. до 21.01.2011г., както и времето, през което по отношение на нея е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 21.01.2011г. до 21.04.2011г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

При определяне вида и размера на наложените на подсъдимия Д.Х.Р. наказания за извършеното престъпление по чл.304, ал.1, вр. чл.26, ал.1 във вр. чл.20, ал.3 и ал.4 във вр. ал.1 от НК, съдът отчита като смекчаващи отговорността му обстоятелства -необременено към настоящия момент съдебно минало, предвид настъпила реабилитация за престъпление извършено много назад във времето през 2009г., влошеното му здравословно състояние/ подсъдимият е пенсионер по болест/ и значително по-малкия обем на обвинението му в сравнение с този на съучастника М.М., както и акцесорния характер на осъщественото от Р. съучастие. Същевременно, като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете проявената инициативност и активност от страна на Р. да се реализира общия престъпен резулат от съучастническата дейност, което личи от съдържанието на експлоатираните спрямо него СРС.

 Предвид горните обстоятелства, съдът прие, че по отношение на подс. Д.Р. следва да се определят наказания  при условията на чл.54 от НК, а именно „лишаване от свобода” в размер на ЕДНА ГОДИНА, определено при превес на отчетените по-горе смекчаващи обстоятелства. Наред с това, съдът наложи и кумулативното наказание ГЛОБА, предвидено за това престъпление, което следва да бъде определено  в размер на 1000 /хиляда/ лева. Съдът отчете обсъдените по-горе смекчаващи обстоятелства, както и материално състояние на подсъдимия, като прие, че в посочения размер глобата ще изпълни функциите на наказанието по чл.36 от НК.  

По отношение и на този подсъдим са налице всички предпоставки, визирани в чл.66, ал.1 от НК и ефектът на въздействие и превъзпитание би могъл да бъде постигнат с  отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. В този смисъл съдът отчете данните за семейно и социално положение на подсъдимия Р., изминалия период от време, продължилото доста дълго наказателно производство и чистото към момента съдебно минало. Макар и да е бил осъждан на по-леко наказание от лишаване от свобода/ виж справка съдимост на л.41, том 26 от д.п./, то същото е било изтърпяно на 02.08.2009г. и за това осъждане на подс.Р. е настъпила реабилитация по право така, че данните по отношение на този подсъдим сочат на поправяне и липса на други престъпни посегателства. Поради това и настоящият състав прие, че е налице възможност за поправяне и превъзпитание на подсъдимия без ефективно изтърпяване на наложеното му наказание.

 При определяне наказанията на подсъдимата С.И.П. за извършеното престъпление по чл.301, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, законът е предвидил наказание лишаване от свобода до шест години и глоба до 5000 лева, а съгласно ал.4 от същия законов текст и кумулативно наказание –лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК.

При индивидуализацията на наказанията на подсъдимата П., с оглед разпоредбата на чл.54 от НК, съдът прецени като смекчаващи отговорността й обстоятелства чистото съдебно минало към момента на извършване на деянието и към настоящия момент, добрите характеристични данни, определящи се от социалното и семейното й положение, трудовата ангажираност, като видно от данните по делото подс.П. и към момента работи като лекар. Същевременно са налице и отегчаващи отговорността обстоятелства като продължителност на престъпната дейност, засягаща чувствителни за обществото обществени отношения, включваща немалък брой еднородни деяния, касаещи множество лица, които са търсили съдействие от ТЕЛК за тяхното освидетелстване или преосвидетелстване, проявената упоритост и постоянство за реализиране на резултата. Съвкупната преценка на тези обстоятелства дава основание да се приеме, че извършеното от подс.П. разкрива по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обичайните престъпления от този вид. От друга страна, през изтеклия продължителен период от време от 10 години, докато трае наказателното производство/ обстоятелство относимо за тримата подсъдими/, подсъдимата П. е продължила да работи като лекар, да се издържа и да се грижи за здравето на други лица, като липсват в този период налагани други санкции във връзка изпълнение на служебните й задължения. Тези обстоятелства следва да бъдат третирани като смекчаващи отговорността й и определящи добри характеристики за личността на подс.П..

Ето защо, изхождайки от всички изложени обстоятелства, индивидуализиращи отговорността на подс.П., съдът прие, че е налице баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността й обстоятелства, които обосновават налагане на наказания в размер около средните за това престъпление, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ и „Глоба“ в размер на 2500/ две хиляди и петстотин/ лева, както и лишаване от ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да заема длъжност във връзка с освидетелстване работоспособността на лицата, като член и/или председател на консултативна лекарска комисия за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата. По отношение размера на кумулативното наказание по чл.37, ал.1 от НК, съдът намира, че с определянето му в размер надвишаващ с една година наказанието лишаване от свобода, ще се съдейства в максимална степен за постигане целите по чл.36, ал.1 от НК и най-вече ще се въздейства предупредително не само спрямо подсъдимата, но и спрямо други длъжностни лица.

Изхождайки от възприетото от съда по-леко престъпление, в сравнение с повдигнатото и внесено с обвинителния акт спрямо подс.С.П., както и обстоятелствата свързани с личността на подсъдимата-чисто съдебно минало, полагането на труд като лекар, възрастта й -вече надвишаваща 60 години, както и изминалия изключително дълъг период на наказателното производство/ което допълнително ще бъде разгледано в мотивите/, съдът намира, че за едновременно реализиране на всички цели на наказанието, не се налага подсъдимата П. да изтърпи ефективно наказанието от три години лишаване от свобода. В същата степен това може да бъде постигнато чрез отлагане на изпълнението на наказанието по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК от така наложеното наказание от три години лишаване от свобода, следва да се приспадне времето, през което подсъдимата С.И.П. е била задържана по чл.64, ал.2 от НПК, считано от 18.01.2011г. до 21.01.2011г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

При обсъждане на обстоятелствата, които следва да намерят отражение при индивидуализация на наказанията касаещо всеки един от тримата подсъдими, беше посочено обстоятелството за дълга продължителност на наказателното производство, повече от 10 години, което обстоятелство не може да бъде оставено без внимание.  Вярно е, че делото е с немалка фактическа сложност предвид броя на засегнатите лица и множеството деяния, които са били инкриминирани. Вярно е също така, че делото е върнато за ново разглеждане, след като първоначално е било разгледано от всички инстанции. Всичко това обаче, не може да оправдае забавянето на наказателното производство, включително и поради наложилото се издирване и разпит в хода на съдебното производство на лица, които не са били установени и разпитани в хода на досъдебното производство. От момента на привличане на обвиняемите до постановяване на настоящата присъда, която не е окончателна, е изтекъл твърде дълъг период, през който подсъдимите са търпели ограниченията, произтичащи от това процексуално качество, без в същото време процесуалното им поведение да е било недобросъвестно и само по себе си да е ставало причина за забавяне на наказателното производство. Съвкупната преценка на тези обстоятелства дава основание да се приеме, че съобразно критериите, залегнали в практиката на Европейския съд по правата на човека, наказателното производство е с неразумна продължителност по смисъла на чл.6 § 1 от Европейскта аконвенция за защита правата на човека и основните свободи. Констатираното нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок може и трябва да бъде компенсирано с налагането на по-ниски по размер наказания, включително и по отношение начина им на изтърпяване. Съгласно критериите формулирани в решението на ЕСПЧ по делото „ Д. и Х. срещу България“, § 128, в случаите на забавено правосъдие съдилищата  следва да признаят неспазването на изискването за разумен срок по чл.6 § 1 по достатъчно ясен начин и да компенсират подсъдимия по изричен и измерим начин. Това означава, че съдебните органи следва да изведат недвусмислена констатация за допуснато нарушение на разумните срокове за разглеждане на делото и да посочат причините за това/доколко се дължи на поведението на пъдсъдимите и доколко на поведението на компетентните власти/. Компенсаторната мярка не следва да бъде игнорирана и заобикаляна с доводи за обществена опасност на деянието. Дори и при най-тежките престъпения надхвърлянето на разумните срокове на разглеждане на делото задължително се отчита като смекчаващ наказанието фактор, с което се цели справедливо обезщетяване на ограниченията, неизбежно понесени от подсъдимия вследствие дългия период на неизясненост на наказателноправното му положение.

Изложените констатации, във връзка със съвкупността от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, образуват обективна база, формираща изходна основа за определяне на полагаемите се на осъдените по правилата на НК наказания. Така, ако не беше допуснато нарушението за разглеждане на делото в разумен срок, наказанията на подсъдимите М. и Р., следва да се отмерят в размер около средния, предвиден за съответното престъпление, а наказанието на подс.П. и при превес на отегчаващите обстоятелства, предвид длъжностното й качество и особената чувствителност на засегнатите обществени отношения, свързани намеса в изготвянето на медицинска експретиза на работоспособността. Констатираното обаче десетгодишно забавяне на наказателното производство до момента, съдът го дефинира като смекчаващо и със съществено значение за реализация на наказанията. С оглед на това, наказанията на подсъдимите бяха намалени, като компенсация за дълго продължилия процес. В същото време, предвид  обсъдените по-горе отгечаващи обстоятелства, целите на наказанието не биха се постигнали при определяне на наказания близки до минималния или под най-ниския предел, предвиден в закона. Ето защо, за подсъдмиите М. и Р. бяха определени наказания при превес на смекчаващи обстоятелства, под средния  размер, а за подсъдимата П. в размер около средния, предвиден за съответните престъпления, като според настоящия състав с отлагане изпълнението на тези наказания, с определен подходящ изпитателен срок по реда на чл.66, ал.1 от НК, ще се съдейства за поправянето и превъзпитанието на подсъдимите и в същото време ще се спомогне за реализация на генералната превенция. Избраният от съда подход по отношение на подсъдимата С.П., за която в настоящото производство се поддържа искане за по-тежко санкциониране, е в съотвествие с практиката на ЕСПЧ относно приложението на чл.6 § 1 от ЕКЗПЧ в аспекта на разумна продължителност на производството и прилагането на компенсаторен механизъм за поправяне на нарушението по този текст. Извън това, в периода преди и след реализиране на престъпното поведение, подс.П. не е имала никакви престъпни прояви, които да формират преценка за нейната лична обществена опасност и изолирането й с оглед постигане целите на наказанието. Подобни доводи са възприети и изложени в практиката на ВКС в Решение № 299 от 12.06.2013г. по н.д. № 906/2013г. на 3-то н.о. и Решение № 190/21.06.2010г. по н.д. №59/2010г. на 2-ро н.о.

На основание чл.307а от НК подсъдимата С.И.П. беше осъдена да заплати в полза на държавата сумата в размер на 3 800 лева, представляващи равностойността на предмета на престъплението по чл.301, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Според разбирането в практиката на съдилищата, на отнемане подлежи само реално полученото  от престъплението, а когато то липсва се присъжда неговата равностойност. За това и съдът осъди подс.П. да заплати горната сума, равняваща се на реално получения паричен дар.

От друга страна, съдът прие, че паричните суми, открити в жилището на подсъдимата С.П./ още повече в различни валути и при наличните доказателства, че същата не е обитавала сама жилището/, както и тези иззети от имот, ползван от подсъдимата М., не могат с категоричност да се свържат с корупционната деятелност и да се приеме, че са предмет на тази деятелност. Поради това и съдът не отне тези суми в полза на държавата, като постанови връщане на иззетите като веществени доказателства пари, намиращи се на съхранение в трезор на ОС-Пловдив на подсъдимите М.М. и С.П., както следва:

веществените доказателства – пари,  намиращи се на съхранение в трезор, ползван от ОС-Пловдив - 4 броя банкноти с номинал от 10 лева със сериен номер, както следва: ЮВ 5812532, АЧ 1721065, ЮВ 7341825, АЮ 4047184; 6 броя банкноти с номинал от 100 лева със сериен номер, както следва: АБ 7388742, АА 7746320, АА 7897230, АВ 6310543, АБ 6452286, АБ 3898694; 19 броя банкноти с номинал от 50 лева със сериен номер, както следва: АИ 2297591, БА 1352088, ББ 4167615, АГ 8565957, БА 9856339, БД 1376320, АЕ 6473460, АЕ 8068095, БД 1419366, ББ 6308707, АА 7795852, АК 0313433, АБ 2367065, БД 2821160, БЕ 6670261, АД 9144310, АИ 3394141, БА 4579270, АИ 2042387; 65 броя банкноти с номинал от 20 лева със сериен номер, както следва: БГ 8217936, ЯА 2440459, АК 5180636, БН 9190857, БД 4816316, БГ 4360853, БГ 4046710, ББ 6901043, ББ 1921959, АХ 8399159, АУ 9802610, БД 1454028, АМ 6508972, БЛ 0047663, БЕ 8506901, АФ 2597150, БЛ 2419380, БГ 5257595, АХ 6280832, АН 5162102, БЛ 3646712, БГ 1681862, БВ 4849721, АР 6366633, БД 5474770, БЗ 3457084, АЕ 2836790, АХ 4865913, БД 1246066, БА 4481874, АХ 0693794, АФ 3019862, АТ 7920659, АТ 4485183, АТ 7747236, АФ 1115509, БН 7832243, АН 5146747, АМ 7126878, АР 6084378, БО 1537598, БЕ 4733388, БК 3588588, АО 9936879, БД 8502452, БА 7996487, АТ 1775150, БА 5366517, АО 2377056, БГ 5505997, АН 4782312, АР 5900221, БЕ 7173008, АС 7570275, БВ 8813909, АХ 7483877, ББ 7951223, БГ 7441756, БЕ 1447251, АН 5435385, АХ 4025565, БА 7050455, АФ 0449307, ББ 2406232, АМ 8190923, да се върнат на подсъдимата М.К., след влизане на присъдата в законна сила,

а веществените доказателства – пари, намиращи се на съхранение в трезор, ползван от ОС-Пловдив, както следва: 12 броя банкноти с номинал от 100 лева със сериен номер, както следва: АВ 5027283, АГ 1762906, АБ 6081340, АБ 3618630, АА 9889242, АА 8662022, АВ 7000273, АВ 3708465, АВ 5372828, АА 0596990, АБ 1850469, АБ 2160912;  33 броя банкноти с номинал от 50 лева със сериен номер, както следва: ББ 9648870, БВ 2376837, АВ 4981232, ББ 5338767, БА 8455748, БГ 9482599, АГ 2791654, АИ 1623595, АЗ 2252606, АГ 3683339, ББ 1193508, АВ 9161627, АЗ 5013048, ББ 3342141, БА 9589129, ББ 8080690, ББ 3847338, БГ 5110801, БВ 8786600, БГ 9074005, БГ 2973821, БВ 2050194, ББ 3146962, БГ 3079085, БВ 0076754, АЗ 7660107, БА 5527659, АБ 4319941, АВ 3425103, БД 0512258, БА 3472426, БВ 6736027, БВ 5768726; 7 броя банкноти с номинал от 50 евро със сериен номер, както следва: Z36001238355, Р17000890471, V24326589577, S13932917566, Р18480437272, S17144595412, Х30407511305; 2 броя банкноти с номинал от 10 евро със сериен номер, както следва: Y55045882657, Y45087449779; 3 броя банкноти с номинал от 5 евро със сериен номер, както следва: U60691273943, Р14333501467, Х30561465134; 7 броя евромонети с различен номинал (3 броя по 50 евроцента, 1 брой 20 евроцента, 1 брой 10 евроцента, 2 броя по 2 евроцента); 1 брой банкнота с номинал от 50 лева със сериен номер АД 0656794; 1 брой банкнота с номинал от 100 лева със сериен номер АА 6986842; 1 брой банкнота с номинал от 5 щатски долара със сериен номер В 40577284 Е; 2 броя банкноти с номинал от 1 щатски долар със сериен номер, както следва: J 06124408 В, Е 18422017 В; 2 броя банкноти с номинал от 100 евро със сериен номер, както следва: Р01190146474, Х03137449682; 1 брой банкнота с номинал от 50 евро със сериен номер Х29039938229; 1 брой банкнота с номинал от 20 евро със сериен номер L 02629207373; 1 брой банкнота с номинал от 10 евро със сериен номер Y 45136472941; 1 брой банкнота с номинал от 5 евро със сериен номер Х 25953253832; 1 брой банкнота с номинал от 50 лева със сериен номер АЗ 4648959; 1 брой банкнота с номинал от 20 лева със сериен номер АР 6381669; 1 брой банкнота с номинал от 10 лева със сериен номер ЮА 4519479; 6 броя банкноти с номинал от 20 лева със сериен номер, както следва: АУ 1831517, АЗ 9714785, АМ 3412757, АП 7604215, АП 4128126, ЯА 3301631, да се върнат на подсъдимата С.П., след влизане на присъдата в  сила.

Приложените към делото екземпляри от изготвените веществени доказателствени средства, в резултат на използваните СРС, следва да  останат на съхранение в Регистратура „Класифицирана информация“ до изтичане сроковете на класификация.

Направените по делото разноски в хода на досъдебното  и съдебното производство, следва да бъдат възложени на подсъдимите, като същите на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да заплатят  по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумите от по 293,33  лева, за всеки един от тях, представляващи разноски, направени в хода на досъдебното производство за възнажраждения на вещи лица, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумите от по 91,33 лева, представляващи разноски, направени в хода на настоящото съдебно производство за изслушване на вещи лица и пътни разноски на свидетели.

Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

      

                                                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: