Р Е Ш Е Н И Е
№ 179
гр. Габрово, 05.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на девети ноември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН К.
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с
участието на прокурор ЛЮДМИЛА РАЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 160 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба от Д.К.К. ***, чрез надлежно упълномощен процесуален представител
– адвокат, против Решение № 75 от 22.06.2022 година на
Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 168 по описа за 2022 година. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 13 от 18.04.2022
година на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/
- Велико Търново, с което за нарушение на чл. 166, т. 3 в частта „не изпълняват
предписанията, дадени в … констативните протоколи по чл. 155 …, издавани от …
директорите на РИОСВ … или от упълномощени от тях длъжностни лица“ във връзка с
чл. 155, ал. 2 и чл. 165, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/
на Д.К. *** е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано, постановено при нарушение на закона и допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Развиват се конкретни доводи, че въззивният
съд не е коментирал законосъобразността и правилността на самото предписание, за
чието неизпълнение е ангажирана административнонаказателната отговорност на
касатора, като последният счита, че предписанието не подлежи на самостоятелно
оспорване; предписанието е незаконосъобразно, защото проверяващите служители на
РИОСВ – Велико Търново нямат право да разпореждат премахване на каменният зид,
чиято законност е от компетентността на други органи; представен е Протокол от
24.03.2022 година, съставен от комисия от Община Севлиево, който протокол е
игнориран от въззивния съд; предписанието е дадено с цел спазване на чл. 143 от
Закона за водите, но не е посочено коя от хипотезите е налице, а въззивният съд
се е позовал на т. 2 от чл. 143 от ЗВ, която хипотеза според касатора не е налице,
тъй като зидът, само почистен и укрепен от касатора, а не изграден от него, не
намалява проводимостта на речното корито, нито представлява бараж или праг;
предписанието е неизпълнимо, тъй като част от зида попада в чужд имот, но е изпълнена
частта от него, която е изпълнима – да се преустановят дейностите по почистване
и укрепване на зида, което е установено при извършена проверка на 13.12.2021 година;
АУАН е съставен след изтичане на 3-месечния срок от откриване на нарушителя;
неоснователно и необосновано е отхвърлен доводът за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което да бъде отменено процесното НП.
Касационният жалбоподател Д.К. се представлява в открито съдебно заседание от своя надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, като се навеждат допълнителни доводи за незаконосъобразност на даденото предписание, нарушена процедура за съставяне на АУАН, липса на реквизити в НП, неприложимост на санкционната норма спрямо касатора. Заявява се претенция за присъждане на разноски за производството, за които се представя списък /л. 20/.
Ответната страна Директор на РИОСВ - Велико Търново се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощени процесуални представители – юрисконсулт и служител с юридическо образование, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърлянето ѝ, съображения за което са развити в писмени бележки /л. 21-22/ и в хода по същество. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на решението на районния съд.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира, че решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.
Наложената на основание чл. 166, т. 3 във връзка с чл. 155, ал. 2 от ЗООС глоба е наложена за това, че касационният жалбоподател пред настоящата инстанция Д.К. не е изпълнил задължително предписание, дадено му в т. 4 от Констативен протокол № БР-СС-14 от 17.09.2021 година, съставен от служители на РИОСВ – Велико Търново /л. 47-51/. От прегледа на посочения протокол се установява, че действително с него е дадено предписание на физическото лице Д.К., в качеството му на собственик на проверявания имот, посочен в обстоятелствената част на протокола, с цел спазване на разпоредбите на чл. 143 от ЗВ да се преустанови и премахне изграждането на каменния зид по брега на дерето, граничещо на запад с имота, като е посочен срок за изпълнение 31.10.2021 година. Задължителността на предписанието следва от разпоредбата на чл. 155, ал. 2 от ЗООС, посочена в процесното НП. Предписанието представлява индивидуален административен акт /чл. 21 и чл. 147 от АПК/, в който смисъл е налице и трайна практика на ВАС на РБ /напр. Определение № 8757 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8219/2022 г., VI отделение; Определение № 11066 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10042/2021 г., VI отделение; Определение № 12416 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9900/2020 г., VI отделение и др./. Щом се касае за индивидуален административен акт, то той би следвало да притежава посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК в качеството му на общ закон реквизити, вкл. и разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнение /чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК/. Констативният протокол, в частта на дадените предписания, подлежи на съдебен контрол по реда на АПК, в който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 160, ал. 1 от ЗООС, като съгласно ал. 5 обжалването не спира действието, поради което не е налице нарушение поради издаването на НП преди влизане в сила на даденото предписание, а и в случая не са налице данни, че то /предписанието/ е оспореното от страна на касационния жалбоподател. Освен това следва да се посочи, че процедурата по налагане на административно наказание се развива при различни предпоставки и процесуален ред и не е обусловена от евентуално производство по АПК. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и другите доводи, изложени едва в хода по същество пред настоящата инстанция, за непосочване на дата и място на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в НП е посочен имотът, в който е извършена проверката, при която е дадено предписанието, за чието неизпълнение е ангажирана административнонаказателната отговорност на Д.К.. В процесния случай описаното в НП деяние, неизпълнение на задължително предписание, се осъществява непрекъснато /продължено/ във времето до момента, в който то се установи от съответния контролен орган, което в случая е станало при извършване на нарочна проверка на 13.12.2021 година, при която е установено, че даденото предписание не е изпълнено и от този момент нарушителят се счита за открит, поради което не може да се приемат за основателни твърденията на касатора за липса на дата на извършване на нарушението и съставяне на АУАН след изтичане на 3-месечния срок по чл. 34 от ЗАНН. Не е налице и нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като в процесния случай до Д.К. е изпратена покана за явяване с цел съставяне на АУАН /л. 15 от първоинст. дело/. Поканата е връчена посредством куриерска пратка при условията на услугата Стандарт 24 часа чрез оператор „****“ АД, изпратена /пратката/ до поискване в офис на оператора, като връчването на пратката е извършено на лице, различно от посочения получател, което се е подписало, че приема пратката без забележки. В Общите условия за куриерските пратки, публикувани на сайта на оператора /https://www.speedy.bg/bg/terms-and-conditions/, в т. 33.3. е посочено, че получателите на куриерски пратки могат да упълномощават други лица да ги получават, като изрична форма за упълномощаването не се предвижда, а в т. 33.4 и 33.5 са уредени начините за идентификация на получателя на пратката. В случая операторът е посочил изрично имената на получателя на пратката и предвид Общите условия не може да се приеме, че поканата за съставяне на АУАН е връчена на трето лице без знанието и съгласието на касатора Д.К., поради което не е налице нарушение на процедурата за съставяне на АУАН. За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че процесният АУАН е връчен на 28.03.2022 година лично на К. и последният не е бил лишен от правото да депозира възражения, от което право лицето не се е възползвало и това е изрично посочено в процесното НП. Доводи за липса на предпоставки за квалифициране на процесното нарушение като маловажно са изложени в процесното НП, възприети са от въззивния съд, кредитират се и от настоящия съдебен състав, поради което не е нужно да бъдат преповтаряни. Конкретното деяние не се характеризира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Санкционната норма е определена правилно, като за нарушение по чл. 166, т. 3 от ЗООС се налага наказание, предвидено в чл. 165 от с.з., като в ал. 1 на чл. 165 от ЗООС е предвидено наказание глоба в размер от 2000 до 20000 лева. Препращането е само относно вида и размера на наказанието, но не и по отношение на специалните качества на субекта на административнонаказателната отговорност.
При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Севлиево е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено,
като касационният жалбоподател следва да
бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от
Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като настоящото дело не се
отличава с фактическа и правна сложност и предвид продължителността на
производството пред настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 75 от 22.06.2022 година на Районен съд –
Севлиево, постановено по АНД № 168 по описа за 2022 година.
ОСЪЖДА Д.К.К. с ЕГН ********** да заплати на Регионална инспекция по околната среда и
водите - Велико Търново сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.