МОТИВИ по
Решение по НАХД №19/2016г. по описа
на Оряховски районен съд
Производството е по
реда на Глава ХХVІІІ-ма от НПК – “Освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание” -
чл.375 и сл. от НПК във вр. с чл.78а от НК.
Образувано е по
постановление на Районна прокуратура – гр.Оряхово, с което се предлага
обвиняемите по ДП №294/2011г. по описа на РУ „ Полиция ” - гр. Оряхово / ДП №280/2011г.
на РП - Оряхово – М.И.В., ЕГН:**********
*** и обвиняемия А.Б.П., ЕГН:********** ***, да бъдат освободени от наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, алт.3, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2
от НК и да им бъде наложено административно наказание, както следва:
- на М.И.В., за това, че в съучастие като съизвършител с А.Б. ***, на 18.09.2010г. около 15:00 часа
на брега на река Дунав, на остров „ Есперанто “, в района на речен километър
668 в землището на гр.Оряхово, обл.Враца, по
хулигански подбуди, е причинил другиму – на Г.И.Д. ***, лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно - контузна
рана на горна устна, оток с кръвонасядания,
охлузвания на лицето, двойно ивицесто кръвонасядане на дясно рамо, кръвонасядания
по тялото и крайниците, състояние, довело до разстройство на здравето, временно
и неопасно за живота, като му е нанесъл побой.
- на А.Б.П., за това, че в съучастие като съизвършител с М.И.В. ***, на 18.09.2010г. около 15.00 часа
на брега на река Дунав, на остров „ Есперанто “, в района на речен километър
668 в землището на гр.Оряхово, обл.Враца, по
хулигански подбуди, е причинил другиму – на Г.И.Д. ***, лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно - контузна
рана на горна устна, оток с кръвонасядания,
охлузвания на лицето, двойно ивицесто кръвонасядане на дясно рамо, кръвонасядания
по тялото и крайниците, състояние довело до разстройство на здравето, временно
и неопасно за живота, като му е нанесъл побой.
С разпореждане
съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане по реда на "особените
правила" на Глава ХХVІІІ (чл. 375 и сл.) от НПК.
В съдебно заседание
Районна прокуратура – гр.Оряхово, редовно призована, не изпраща представител.
Обвиняемите М.И.В. и А.Б.П.,
редовно призовани, се явяват лично.
В хода на съдебното
следствие двамата обвиняеми се възползват от правото си да не дават обяснения и
заявяват, че се признават за виновни по повдигнатото им обвинение.Сочат, че не
желаят да ползват адвокатска защита, както и да се разпитват свидетели, и да се
събират други доказателства.И двамата обвиняеми дават съгласие за приемане на
всички материали по досъдебното производство.В хода на съдебните прения и в
своя защита обвиняемите молят съда да им бъде наложено минимално
административно наказание и изразяват съжаление за извършеното деяние.В
последната си дума отново молят да им бъде наложено минимално наказание.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, обсъди събраните по делото
доказателства, съобразно нормите на чл.13,
чл.14
и чл.18
от НПК, намира за установено следното:
По
фактическите обстоятелства и по доказателствените материали:
Обвиняемият М.И.В.
е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, неосъждан, работи в частна фирма като общ работник, живущ ***, ЕГН:**********.От
приложената към делото характеристична справка е видно, че същият е криминално
проявен, че е конфликтна личност и след употреба на алкохол е склонен към
противообществени прояви.
Обвиняемият А.Б.П.
е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, неосъждан - реабилитиран, безработен, живущ ***, ЕГН:**********.От
приложената към делото характеристична справка е видно, че същият е криминално
проявен, не се ползва с добро име сред обществеността на с.Селановци и след
употреба на алкохол е склонен към противообществени прояви.
На 15.09.2010 година,
пострадалият Г.И.Д.,***, заедно със своя приятел – св.И.М. К., отъшъл на риболов край р.Дунав на о.Есперанто.Двамата
изградили бивак в района на р. км.668 по река Дунав, в землището на
гр.Оряхово.На около 50-60 метра от тях, надолу по течението на реката, бивак
също с цел риболов били изградили и свидетелите – Н.П.Ш., С.Т.В. и И.Б.Б.,***.За извършване на любителски риболов, лицата хвърлили
въдиците си в реката.
На 18.09.2010 г., до
бивака на Д. и К., в посока нагоре по течението на река Дунав, на палатка били обв.М.И.В. ***, А.Б. *** и лицата Д.С.Г., С.Н.З. и Н.Р.М..Същият
ден, обв.В. и Н.М. тръгнали да се возят с моторна
лодка по река Дунав.Лицата минали в близост до въдиците на пострадалия Д. и св.К..Последните
двама им направили забележка, че им гонят рибата, като поискали от тях да
плават навътре в реката.Възникнал
словесен конфликт, придружен с размяната на обидни реплики.Вбесен от
направената забележка обв.В. дръпнал от стойката една
въдица, собственост на пострадалото лице и я ударил в земята, при което тя се
счупила.След това се насочил към пострадалото лице и го ударил с юмрук в главата,
като в същото време викал името на другия обвиняем А..Виковете му били чути от обв.П. и от останалите им приятели, при което всички се
запътили към бивака на пострадалото лице и св.К..Пострадалият Д. казал, че има
пушка и ще я използва. Тогава върху свидетелите се спуснали двамата обвиняеми –
М.В. и А.П., както и Драгостин Георгиев. С юмруци, с ръце, с крака, те съборили
на земята Д. и му нанесли побой.Последният успял да се отскубне от нападателите
си и побягнал към гората.Зад себе си лицето чувало шума от чупещите се вещи,
намиращи се в лагера.Докато бягал, обв.В. хвърлил с
бутилка по него, която ударила пострадалия в тила.От удара Д. паднал, но отново
успял да се изправи и да побегне.В гората пострадалият бил последван от обв.М.В. и обв.А.П., които го гонели с намерението да продължат да му
нанасят побой.Свидетели на случилото се станали Ш., В. и Б..
В близост до
местопроизшествието се намирал и граничен полицай, който успял да събори на
земята и да задържи обв.М.В.. Длъжностното лице повикало подкрепление.Пострадалият Д.
също подал сигнал на тел.112.На мястото пристигнали служители от РУП – Оряхово,
които установили самоличността на участниците в побоя и привели лицата в
полицейското управление.По случая била образувана и водена предварителна
проверка от органите на МВР. В хода й били събрани достатъчно данни за
извършено престъпление от общ характер.
Въз основа на тези
данни било образувано и водено настоящето наказателно производство.
На следващия ден –
19.09.2010г., пострадалият Д. ***, който му извършил преглед.Било издадено
съдебномедицинско удостоверение №656/2010г., от заключението, на което се
установява, че от прегледа на Д. били установени охлузвания и кръвонасядания по лицето, оток, кръвонасядане
и разкъсно – контузна рана
по лигавицата на горната устна и кръвонасядане по
долната, оток на лява буза, кръвонасядания и
одрасквания по гърба и лявото бедро.
От
заключението изготвената по досъдебното производство съдебно -медицинска
експертиза е видно, че на пострадалия Г.И.Д.,***, са причинени: разкъсно-контузна рана на горна устна; оток с кръвонасядания и охлузване на лицето; двойно ивицесто кръвонасядане на дясно
рамо и кръвонасядания по тялото и крайниците,
които травматични увреждания са получени
в следствие на удари с предмети с нехарактерна удряща повърхност / възможно и
юмруци, шамари, ритане /, с последващо падане, в срок
и по начин за какъвто се съобщава в данните по досъдебното производство.Така
описаните увреждания са довели до причиняване на разстройство на здравето,
временно и неопасно за живота.
След установяване на
фактическата обстановка по досъдебното производство, В. и П. били привлечени
като обвиняеми за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, алт.3, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2
от НК.
Така
възприетите от настоящата съдебна инстанция фактически констатации са
установени по безспорен и категоричен начин, въз основа на приобщените на етапа
на съдебното следствие допустими и относими към предмета на доказване
доказателствени източници и събраните в хода на досъдебното производство
доказателствени материали, чието обсъждане е процесуално допустимо съгласно
изричната разпоредба на чл.
378, ал.2 НПК, регламентираща едно от изключенията от принципа на
непосредственост по чл.18 НПК – самопризнанията на обвиняемите, подкрепени от събраните в хода на
досъдебното производство гласни доказателства - показания на разпитаните по
делото свидетели и обясненията на обвиняемите М. и З., спрямо които досъдебното
производство било прекратено.Посочените показания и обяснения са
последователни, логични, кореспондиращи помежду си и на направените от
обвиняемите самопризнания.
Фактическата
обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства, събрани
на досъдебното производство.Всички писмени доказателства взаимно кореспондират
помежду си, както и на събраните гласни доказателства, като подкрепят поотделно
и в съвкупност установената фактическа обстановка.
Събраните
доказателства са непротиворечиви, изцяло кореспондират помежду си и съдът ги
кредитира изцяло като обективни, логични и неопровергани от цялостния
доказателствен материал.Същите се подкрепят и от самопризнанията на обвиняемите,
който изцяло признават вината си и не оспорват описаната в постановлението на
РП – Оряхово и възприета от настоящия съдебен състав фактическа обстановка.
При така описаната
фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието си обвиняемите В. и П. са
осъществили от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, алт.3, вр.чл.130,
ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.
От обективна страна
двамата обвиняеми, чрез нанасяне на удари са причинили на свидетеля Г.И.Д. разкъсно - контузна рана на горна устна, оток с кръвонасядания,
охлузвания на лицето, двойно ивицесто кръвонасядане на дясно рамо, кръвонасядания
по тялото и крайниците.Всички тези телесни увреждания, по своята медикобиологична характеристика, съставляват лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, а именно с временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.Това безспорно и несъмнено се установява от
заключението на съдебно – медицинската експертиза, като всички посочени телесни
увреждания се намират в пряка причинно – следствена връзка с действията на
двамата обвиняеми.
Съдът прие, че от
обективна страна, двамата обвиняеми са действали в съучастие като съизвършители, доколкото се установи безспорно, че и
двамата са нанасяли удари по тялото на пострадалото лице.В този смисъл съдът
приема, че както обв.В., така и обв.П.
са взели участие в самото изпълнително деяние като съизвършители,
тъй като съставомерния резултат – причинената телесна
повреда, е настъпил като последица от действията и на двамата едновременно. В
конкретния случай е без значение кой от обвиняемите какви, колко и с каква
насоченост удари е нанасял.И у двамата обвиняеми е налице съзнание за участие в
една задружност в осъществяване на побоя с останалия обвиняем, както и че тези
действия са били насочени към здравето на пострадалия.
Съдът намира, че
са налице основания за ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемите и
по квалифициращия признак на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 от НК, а
именно, че телесната повреда е била причинена по хулигански подбуди.
Безспорно по
делото е установено, че действията си двамата обвиняеми са извършили на
публично място – на брега на р.Дунав, на остров Есперанто, в района на речен
километър 668, в землището на гр.Оряхово и същите са станали достояние и на
други хора – разпитаните по делото свидетели, като именно двамата обвиняеми
започнали конфликта без никаква причина.Също така съдът намира, че действията
на обвиняемите са израз на буйство, невъздържаност и агресивност, и с
поведението си са пренебрегнали всякакви норми за нормално човешко поведение,
незачитайки неприкосновеността на личността и нейната телесна цялост.Същите са
в противоречие с установения в обществото морал и порядък, поради което съдът
ги преценява като непристойни.От друга страна, с тези си действия, обвиняемите
са изразили както своето явно неуважение към обществото и неговите разбирания
за нормални човешки отношения и уреждане на конфликти по цивилизован начин,
така и неуважение към личността, и незачитане на обществените отношения
свързани с телесната неприкосновеност на личността.Поради това, действията на
обвиняемите по време на нанасяне на телесната повреда са по своята същност
хулигански такива, а самата телесна повреда се явява последица от тези
действия.Още повече, че в случая са липсвали каквито и да било лични отношения
между обвиняемите и пострадалия, като дори не са се познавали.
От субективна
страна и двамата обвиняеми са осъзнавали, че нанасят побой върху пострадалия,
действали са по начин, годен да причини телесно увреждане и не са били лишени
от възможност да съзнават, че нанасяйки ударите по тялото на пострадалия,
същите могат да го увредят, като са желаели настъпването на този
резултат.Налице е общност на умисъла, като при пряко извършване на
изпълнителното деяние на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, алт.3, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2
от НК от двамата обвиняеми в съучастие помежду им, те се явяват извършители и
не е задължително всеки от тях да е участвал в пълнота и докрай при
осъществяването му.Умисълът на всеки от обвиняемите е обхващал и квалифициращия
признак на деянието по чл.131, ал.1, т.12 от НК, а именно, че нанесените от
него телесни повреди на пострадалото лице, са израз на хулиганските му
действия, на невъздържаното му и буйно поведение, на пренебрежителното му
отношение на телесната неприкосновеност на личността, към обществения ред и
спокойствие.
В тази насока е и
утвърдената съдебна практика / Р.№245/08.06.2009г. на ВКС по к.н.д.
№224/2009г., I – во н.о. / - съучастието като задружна дейност е възможно
само при умишлените престъпления, ако е налице на най – малко две наказателно –
отговорни лица, задружност в усилията им за постигане на определен престъпен
резултат и умисъл във всеки от участниците не само за престъплението, но и за
съучастието в него.
По
изложените съображения съдът прие за доказано, че обвиняемите В. и П. са
осъществили както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, алт.3, вр.чл.130,
ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.
По приложението на чл.78а от НК:
По отношение на обв.М.И.В.:
От приложеното по
досъдебното производство свидетелство за съдимост на обвиняемия В. е видно, че
същият е бил осъждан.С Присъда по НОХД №12/1996г. на РС – Оряхово на обвиняемия
е наложено наказание „ Лишаване от свобода „ за срок от 10 / десет / месеца,
като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл.66 от НК за срок от 1 / една / година.Присъдата е
влязла в сила на 18.06.1998г..По посоченото осъждане са налице условията за
настъпила реабилитация по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК спрямо процесното деяние, тъй като при условното осъждане в
изпитателния срок не било извършено друго престъпление и същият е бил
реабилитиран с отбелязване в бюлетина от дата 09.10.2001г..Водим от горното,
към датата на деянието, предмет на настоящето разглеждане – 18.09.2010г.,
обвиняемият В. се е считал за реабилитиран, при което последиците от осъждането
му са били заличени.От справката за съдимост също така е видно, че след датата
на изтърпяване на наложеното наказание по горепосочената присъда до датата на
извършване на процесното деяние, обвиняемият В. не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел
четвърти, Глава осма от НК.Съгласно Постановление №7/04.11.1985г. по
н.д.№4/85г. „ От наказателна отговорност по чл.78а от НК могат да се
освобождават и лицата, които са осъждани, но са реабилитирани „.
За престъпленията по
чл.131, ал.1, т.12, алт.3, вр.чл.130, ал.1 от НК, е
предвидено наказание лишаване от свобода до три години. Обвиняемия към датата
на деянието е бил реабилитиран за престъпление от общ характер, и няма данни да
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел четвърти, Глава осма
от НК. Настоящият състав на съда намира, че нормата на чл. 78а от НК е материалноправна и като такава има действие към датата на
извършване на престъплението.Разпоредбата на чл.2, ал.1 от НК изисква да се приложи законът,
който е бил в сила по време извършване на престъплението.С извършеното от него
като пълнолетен деяние не са причинени имуществени вреди. При тези данни съдът,
не разполага с възможност да прави преценка относно това дали да приложи или не
разпоредбите на чл.78а от НК по отношение
на обвиняемия, доколкото същите са императивни.Ето защо намира, че са налице
условията на чл.78а от НК и деецът следва да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Разпоредбата на
чл.78а, ал.1 НК / изм.ДВ, бр.26, 2010г. в сила от 09.04.2010г. / предвижда административно наказание глоба в
размер от 1000 до 5000 лева.
При
индивидуализирането на административното наказание „ Глоба „, съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия обстоятелството, че е
съдействал за разкриване на обективната истина, признанието на вината и
изразеното от него съжаление.Отегчаващи вината обстоятелства – лошите
характеристични данни.Поради това и като отчете степента на обществена опасност
на деянието, както и продължителния период от време, изминал от датата на
осъществяването му, настоящият състав счете, че е справедливо размерът на
наложената му глоба, да бъде определен при превес на смекчаващите вината
обстоятелства в минималния предвиден в закона размер.
Причини и условия за
извършване на конкретното престъпление са незачитането на установения правов
ред и слабите морално-волеви задръжки на обвиняемия.
Ето защо съдът
определи и наложи на обвиняемия административно наказание " глоба " в
размер на 1000 / хиляда / лева, като именно така определеният размер на
глобата, се явява справедлив и в най-голяма степен ще допринесе за постигане
целите на личната и генерална превенция и преди всичко за поправянето и
превъзпитаването на обвиняемия и въздействието на наказанието върху обществото.
По отношение на обвиняемия А.Б.П.:
От приложеното по
досъдебното производство свидетелство за съдимост на обвиняемия П. е видно, че
същият не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Раздел четвърти, Глава осма от НК към датата на извършване на деянието.
За престъплението по чл.131,
ал.1, т.12, алт.3, вр.чл.130, ал.1 от НК, е
предвидено наказание лишаване от свобода до три години.Обвиняемия към датата на
деянието – не е осъждан и няма данни да е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Раздел четвърти, Глава осма от НК.Настоящият състав на
съда намира, че нормата на чл.78а от НК е материалноправна и като такава има
действие към датата на извършване на престъплението. Разпоредбата на чл.2, ал.1 НК
изисква да се приложи законът, който е бил в сила по време извършване на
престъплението – 18.09.2010г.. Разпоредбата на чл.78а, ал.1 НК / изм.ДВ, бр.26/2010г.
/ е в сила от 09.04.2010г., т.е. преди датата на извършване на престъплението
и предвижда административно наказание
глоба в размер от 1000.00 до 5000.00 лева.
С извършеното от обвиняемия като пълнолетен
деяние не са причинени имуществени вреди. При тези данни съдът, не разполага с
възможност да прави преценка относно това дали да приложи или не разпоредбите
на чл.78а НК по отношение на обвиняемия,
доколкото същите са императивни. Ето защо намира, че са налице условията на
чл.78а от НК и деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
При
индивидуализирането на административното наказание „ Глоба „, съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия обстоятелството, че е
съдействал за разкриване на обективната истина, признанието на вината и
изразеното от него съжаление.Отегчаващи вината обстоятелства – лошите
характеристични данни.Поради това и като отчете степента на обществена опасност
на деянието, както и продължителния период от време, изминал от датата на
осъществяването му, настоящият състав счете, че е справедливо размерът на
наложената му глоба, да бъде определен при превес на смекчаващите вината обстоятелства
в минималния предвиден в закона размер.
Причини и условия за
извършване на конкретното престъпление са незачитането на установения правов
ред и слабите морално-волеви задръжки на обвиняемия.
Ето защо съдът след като отчете степента на обществена опасност на деянието счита, че глоба в размер на
1000 лева ще съдейства в достатъчна степен за осъществяване предупредителното и
превъзпитателно действие на наказанието и ще бъде достатъчна като размер, за
постигане целите на същото.
При горните мотиви съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………
Н.Крумова