№ 13347
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20221110136241 по
описа за 2022 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439
ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както
следва: 1873,40 лв., представляваща главница по договор за кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2011 г. до окончателното
изплащане, 328,70 лв. – договорна лихва за периода от 10.09.2008 г. до 08.06.2009 г.,
644,81 лв. – мораторна лихва за периода от 10.10.2008 г. до 02.09.2011 г., 156,94 лв. –
разноски по делото, за които срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 17.12.2011
г. по гр.д. № 42913/2011 г. по описа на СРС, 51 състав, събирани принудително в
производството по изпълнително дело № ххх/2012 г. по описа на ЧСИ НМ.
Ищецът – И. М. Й., твърди, че не дължи на ответника „фирма“ ЕАД посочените
суми, поради погасяване на задълженията по давност. За принудително събиране на
същите е образувано изпълнително дело № ххх/2012 г. по описа на ЧСИ НМ, което
обуславя правния интерес на ищеца от предявяването на посочените по-горе искове с
правно основание чл. 439 ГПК. Претендира разноските по производството.
Ответникът – „фирма“ ЕАД, оспорва исковете с твърдението, че задълженията,
предмет на делото, не са погасени но давност. Ето защо, моли исковете да бъдат
отхвърлени, като претендира разноските по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Безспорни между страните са обстоятелствата, както следва: че в полза на
1
праводателя на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 17.12.2011 г.
по гр.д. № 42913/2011 г. по описа на СРС, 51 състав за процесните суми, че за
принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист по молба на
праводателя на ответника е образувано изпълнително дело № ххх/2012 г. по описа на
ЧСИ НМ, като по посоченото изпълнително дело ответникът претендира заплащането
от ищеца на процесните суми.
По отношение на процесните вземания на ответника за главница и разноски се
прилага петгодишен давностен срок, а вземнията за лихва се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок. Предвид липсата на други данни по делото следва да се
приеме, че давностният срок е започнал да тече от датата, на която е издаден
процесният изпълнителен лист – 17.12.2011 г.
Следва да се установи дали вземанията са погасени по давност.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ
НМ, същото е образувано на 14.02.2012 г. за принудително събиране на сумите, за
които е издаден процесният изпълнителен лист, като праводателят на ответника е
подал молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по
принудителното изпълнение, в която е налице възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
По посоченото изпълнително дело са извършвани следните изпълнителни
действия, съответно са подавани молби от взискателя за извършване на изпълнителни
действия, както следва: на 14.02.2012 г. е насрочено извършването на опис на движими
вещи на длъжника, на 21.02.2012 г. е наложен запор върху вземания по банковите
сметки на длъжника, на 03.01.2014 г. е насрочено извършването на опис на движими
вещи на длъжника, с молба от 24.08.2015 г. ответникът е поискал да бъде конституиран
като взискател по делото, тъй като с договор за цесия е придобил вземанията, предмет
на изпълнителното дело, на 09.11.2015 г. е подадена молба от взискателя за насрочване
на опис на движими вещи на длъжника, на 10.03.2016 г. е подадена молба от
взискателя за насрочване на опис на движими вещи на длъжника, на 19.05.2016 г. е
насрочен опис на движими вещи на длъжника, на 25.04.2017 г. е наложен запор на
вземания по банкова сметка на длъжника, с молба от 01.08.2017 г. взискателят е
поискал налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, на 03.10.2017 г. е
насрочен опис на движими вещи на длъжника, на 04.07.2018 г. е насрочен опис на
движими вещи на длъжника, с молба от 13.08.2019 г. взискателят е поискал
извършването на изпълнителни действия – насрочване на описа на движими вещи на
длъжника и извършването на публична продан, с молба от 11.06.2020 г. взискателят е
поискал извършването на изпълнителни действия – насрочване на описа на движими
вещи на длъжника и извършването на публична продан, с молба от 03.09.2021 г.
взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия – насрочване на описа
на движими вещи на длъжника и извършването на публична продан.
2
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия или възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ,
какъвто не е настоящият случай), изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на справки. С
подаването на молба за образуване на изпълнително производство е прекъснат
давностният срок. Впоследствие, с извършването на описаните по-горе изпълнителни
действия също така е прекъснат давносният срок. От всяко прекъсване на давностния
срок започва да тече нов такъв, който, както беше посочено, е 5-годишен за вземанията
за главница и разноски и 3-годишен за вземанията за лихва, и към настоящия момент не
е изтекъл, поради което и задълженията на ищеца не са погасени по давност, тъй като
последно давностният срок е прекъснат на 03.09.2021 г.
Следователно, исковете по чл. 439 ГПК са неоснователни и като такива следва
да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът има право на разноски, като на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответника сумата в размер на 100 лв. – разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 439 ГПК, предявени от И. М. Й.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, срещу „фирма” ЕАД, ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, за
признаване за установено в отношенията между страните, че И. М. Й. не дължи на
„фирма” ЕАД сумите, както следва: 1873,40 лв., представляваща главница по договор
за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2011 г. до
окончателното изплащане, 328,70 лв. – договорна лихва за периода от 10.09.2008 г. до
08.06.2009 г., 644,81 лв. – мораторна лихва за периода от 10.10.2008 г. до 02.09.2011 г.,
156,94 лв. – разноски по делото, за които срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от
3
17.12.2011 г. по гр.д. № 42913/2011 г. по описа на СРС, 51 състав, събирани
принудително в производството по изпълнително дело № ххх/2012 г. по описа на ЧСИ
НМ.
ОСЪЖДА И. М. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, да заплати в полза на
„фирма” ЕАД, ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 100 лв. – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4