№ 486
гр. София , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20201000502978 по описа за 2020 година
при участието на секретар Диана Аначкова, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
И. Л. Ч., на чието място в производството е конституиран баща му Л. С. Ч. срещу решение
№ 603 от 28.01.2018 г. на СГС, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав по гр. д. № 12 636
/2016 г., с което на основание чл. 415 от ГПК, че И. Л. Ч. дължи на И. С. сумата от 80 000
лева по запис на заповед, издаден на 15.05.2013 г., плюс законната лихва от 05.01.2016 г. до
окончателното изплащане и ответникът е осъден да плати разноски за заповедното и
исковото производство.
Във въззивната жалба се поддържа неправилност на решението поради необсъждане от
страна на съда на възражението за каузално отношение, по което ответникът не дължи, а
оттам и недължимост на сумата по записа на заповед. Посочва се, че съдът неправилно е
приел, че няма основание за отлагане на делото поради невъзможност за явяване на
ответника, за което са представени доказателства. Не са направени доказателствени искания
в тази връзка.
В подадения от страна на ищеца отговор са развити съображения за неоснователност
на жалбата и правилност на обжалваното решение.
Съдът е констатирал, че с отговора на исковата молба са представени извадки от
кореспонденция на английски език, за които е указал на страната, че ако иска да бъдат
1
приети по делото, следва да бъде представен техен превод на български език, възможност,
от която страната не е се е възползвала.
Страните не са направили доказателствени искания и от настоящата инстанция не са
събирани доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни с правно основание чл. 415 ГПК относно съществуването на вземане
по запис на заповед.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на И. С.
срещу И. Л. Ч. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 80
000 лева по запис на заповед, издаден на 15.05.2013 г. заедно със законната лихва от
05.01.2016 г. до окончателното изплащане, за които са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 10.03.2016 г. по ч.гр.дело № 141/2016 г. на СРС, 71 състав. Искът за
установяване съществуване на вземането по заповедта е предявен от молителя в
заповедното производство в срока по чл.422 от ГПК.
От представения с исковата молба запис на заповед се установява, че на 15.05.2013 г.
И. Ч. е издал запис на заповед в полза на И. С. за 80 000 лева, платим на предявяване, без
протест. На 12.12.2015 г. чрез нотариус В. М. И. С. е връчил на И. Ч. покана, с която е
предявил записа на заповед. Ответникът не оспорва, че не е плащал по записа на заповед.
Твърденията на ответника – въззивник в настоящото производство са, че записът на
заповед е издаден за обезпечаване на каузално правоотношение, чието съществуване и
изпълнение според жалбоподателя е доказано в хода на първоинстанционното производство,
поради което неправилно е прието, че дължи по записа на заповед.
В ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни разяснения, че в
производството по иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК ищецът-кредитор доказва
вземането си, основано на менителничния ефект – съществуване на редовен от външна
страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При редовен от външна страна
менителничен ефект и направено от ответника общо оспорване на вземането, ищецът не е
длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
вземане по каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед. Ищецът доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването
на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. С въвеждането на
твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се
разкрива основанието на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на
изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на
2
това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на
заповед. В този случай всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и
възраженията си, обуславящи съществуването, респ. несъществуването на вземането по
записа на заповед. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 38/07.04.2015 г. по
т.д. № 1008/2014 г. на ВКС, I т.о. е прието, че при заявено от ответника-издател на ефекта
относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа на заповед,
същият следва да докаже фактите, на които основава възражението си, съобразно правилото
на чл.154, ал.1 ГПК. В този случай, ако кредиторът-поемател сочи друго каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което, според него е издаден записът на заповед,
ищецът носи тежестта на доказване на обстоятелствата, на които основава твърденията си.
Недоказването и от двете страни на поддържаните от тях конкретни каузални
правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед, няма за последица
погасяване/несъществуване на вземането по менителничния ефект, тъй като при
неоснователност на релативното възражение на ответника ищецът не дължи доказване на
възникване/съществуване на каузално правоотношение, по повод на което е издадена
ценната книга, така както не дължи установяването му в хипотеза на липса на относително
възражение на длъжника.
С отговора на исковата молба ответникът е въвел в процеса конкретно каузално
правоотношение, чието изпълнение се обезпечава от записа на заповед – договор за
продажба на дружествени дялове от „Енбра България“ ЕООД с продавач „Енбра холдинг“
АД от 15.05.2013 г., чийто представител е бил И. С. с купувачи И. Ч. и К. Р., а записът
обезпечавал заплащането на цената. Съобразно с това правилно в доклада си
първоинстанционният съд е указал на ответника, че при оспорване от страна на ищеца,
ответникът следва да докаже, че записът на заповед е обезпечавал този договор и че цената
по този договор е платена. Ищецът със становище преди първото с.з. е оспорил твърдението,
че записът на заповед обезпечава изпълнението на този договор: записът на заповед е
издаден в полза на ищеца в лично качество и няма доказателства, че сумата от 80 000 лева се
дължи на „Енбра холдинг“ АД или друго дружество. Наред с това, не се установявало
плащане по договора за прехвърляне на дялове.
Представените с отговора на исковата молба доказателства са единствените
доказателства, относими към спора, представени от ответника, като се посочва, че са в
подкрепа на твърдението, че записът на заповед обезпечава каузално правоотношение, което
е и изпълнено и поради това плащане по записа не се дължи. Фактите, които се установяват
от тези доказателства са: на датата, на която е издаден записът на заповед, е подписан и
заверен нотариално договор за продажба на 50 дружествени дяла от „Енбра България“
ЕООД с продавач „Енбра холдинг“ АД, представляван от ищеца и купувачи И. Л. Ч. и
Колин Терънс Рийдър: по 25 дяла на всеки от купувачите. Цената, дължима от всеки от
купувачите, е 160 000 лева, като срокът за плащането й е посочен в предварителен договор,
непредставен по делото. Прехвърлянето на дяловете е отразено в Търговския регистър. От
писмените доказателства, включително приложената кореспонденция на английски език, се
3
установява, че между страните са налице правоотношения и преди издаването на записа на
заповед, но от тях не се установява връзка между него и договора за продажба на дялове,
нито пък се установява плащане по този договор.
Неоснователни са оплакванията, че СГС не е обсъдил възраженията срещу иска и
каузалното правоотношение, за което ответникът твърди, че е изпълнено. Неоснователни са
оплакванията, че погрешно е приета липсата на доказателства за плащането на цената на
дружествените дялове на „Енбра холдинг“ АД. Във въззивната жалба се посочва, че по
делото са представени заверени копия на банкови документи за преводи, но по делото няма
такива документи. Други писмени доказателства за плащане на цената също не са
представени нито пред първата, нито пред настоящата инстанция.
Поради факта, че записът на заповед е редовен от външна страна и материализира
изискуемо вземане, ответникът дължи на ищеца главницата и лихвата, за които са издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 10.03.2016 г. по ч.гр.дело № 141/2016 г. на
СРС, 71 състав, както и разноските за заповедното и исковото производство.
По изложените съображения и поради достигане до същите правни изводи от двете
инстанции решението следва да бъде потвърдено.
За настоящата инстанция от ответника по жалбата не са искани разноски, поради което
такива не следва да се присъждат.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 603 от 28.01.2018 г. по гр. д. № 12636/2016 г. на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-2 състав
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4