РЕШЕНИЕ
№ 653
гр. Ямбол, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т.С.К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И. Гражданско дело №
20222330101172 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от П. Р. П.
против Н. М. С., с която се иска да се приеме за установено по отношение на
ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 2000 лв. – главница, сумата от 300,
58 лв. - лихва за забава за посочен период, законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на ЯРС.
Ищецът твърди, че през 2020 год. ответницата го помолила да й предостави заем
в размер на 2000 лв.На 16.04.20220 год. същият превел по банковата й сметка сумата, а
ответницата го уверила, че в срок до 1 месец от датата на превода, ще върне сумата.
След изтичане на срока сумата не била възстановена въпреки многократните покани.
Ищецът счита, че между страните е сключен устен договор за заем, по който той е
изправна страна. Т.к. падежът на задължението настъпил на 16.05.2020 год. , то
ответницата била изпаднала в забава, поради което и дължала мораторна лихва за
забава.Иска се уважаване на претенциите, както и присъждане на разноски в
производството.
В депозирания отговор особения представител на ответника оспорва иска, като
посочва, че няма никакви доказателства за сключване на договора и условията, при
които той е сключен.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа ИМ.
Ответницата се представлява от особен представител, който оспорва исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
1
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2021
год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца посочените в заповедта суми. Т.к. последният е бил
уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за
това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от платежно нареждане, видно от което на
16.04.20202 год. от банкова сметка с титуляр ищеца е бил нареден превод по банкова
сметка с титуляр ответницата на сумата от 2000 лв., с основание „превод“.
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. Р. – майка на
ищеца посочва, че знае за паричните отношения на сина й с ответницата. През м. април
2020 год. синът й се обадил и казал да изпрати 2000 лв. на Н., като заем, т.к. той бил в
чужбина, а свидетелката разполагала с пълномощно за се разпорежда със сметката
му.Т.к. я го попитала дали предвид, че сумата е голяма, кога ще му ги върне, той й
казал, че това е заем и са се разбрали след един месец да ги върне. След като
свидетелката превела парите ищецът правил неуспешни опити да се свърже с
ответницата, за да му върне парите, но и до днес тя не била върнала нищо. Горните
обстоятелства свидетелката знаела от ищеца и не била присъствала на разговорите
между тях.Посочва, че в платежното нареждане било вписано превод, вместо заем,
защото служителката я попитала и тя отговорила прехвърляне на средства, като
въобще не предполагала, че ще се стигне до тук и, че е от такова голямо значение да се
посочи точно, че е заем.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл.
86,ал.1 от ЗЗД.
Така предявения иск по чл. 422 ГПК съдът намира за допустим, т.к. е предявен
от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона
едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на
предпоставки за недължимост на сумата.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл.
240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в
производството по иска за връщане на предоставената на заем сума: 1/ съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със
задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на
тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на
договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат
установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест
се носи от ищеца – заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за
заем с ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на
заемателя. Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или
правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни
последици.При оспорване на иска ответникът следва да докаже възраженията си, които
е релевирал в предвидения в чл. 131 ГПК срок за отговор на исковата молба: че
средствата са дадени на друго основание; че е налице порок на волята; че
2
задължението е погасено; други възражения. /така Решение №142/27.04.2015 год. по
гр.д. № 5917/2014 год. на ВКС и др./
В случая според съда ищецът е релевирал годни доказателства установяващи
всички елементи на договора за заем. Освен безспорните доказателства, че сумата е
реално предадена на ответницата посредством банков паричен превод, установява се от
показанията на свидетелката Р.а/ценени при условията на чл. 172 от ГПК/, които
кореспондират напълно с приетото писмено доказателство , че страните са уговорили
сумата да бъде предоставена като заем, както и да бъде върната. Ответницата не е
ангажирала твърдения за наличие на годно правно основание за преминаване на сумата
в паримониума й. Липсват и твърдения и доказателства вземането да е погасено. Ето
защо претенцията за главница в размер на 2000 лв. се явява основателна.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение законна
лихва се дължи от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД длъжникът изпада в
забава след изтичането на определения за изпълнение ден, ако такъв е определен.
В показанията на разпитаната свидетелка не се съдържат сведения, въз основа на
които да се приеме, че ответницата се е задължила да върне сумата на ищеца
в твърдения в исковата молба срок- един календарен месец от извършване на превода.
Свидетелката посочва, че синът й казал, че са се разбрали да му върне сумата до един месец,като
не се посочва нито конкретна крайна дата, нито от кога започва да тече този месечен период. Ето
защо следва да се приеме, че задължението е без определен срок и ответницата е трябвало да
изпълни след покана от ищеца. В исковата молба се съдържат твърдения, че ищецът многократно е
канил ответницата да върне сумата и получавал отговор , че това ще се случи в най- кратък срок.
Според разпитаната по искане на ищеца свидетелка , последният е правил опити да се свърже с
ответницата, писал по месинджър, опитвал да й се обади по телефона, но телефонът й не
отговарял, като знаели че била в Г., но не и точно къде. Тези показания освен, че противоречат на
изложеното в исковата молба, не дават яснота дали волята на ищеца за връщане на сумата е
достигнала до ответницата и кога. Ето защо съдът приема, че същата е изпаднала в забава и дължи
лихва върху главницата от датата на заявлението по чл. 410 ГПК, от която дата и се счита за
предявен искът по чл. 422 ГПК.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
заповедното производство в намален размер от 300, 80 лв.
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
за настоящата инстанция, съобразно уважената част от исковете в размер на 379,04 лв.
– заплатена държавна такса и депозит за особен представител. Разноски за адвокатско
възнаграждение не се присъждат, т.к. до приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция не са представени доказателства за уговорен и заплатен размер
на адвокатско възнаграждение /такъв липсва и в списъка по чл. 80 ГПК/.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. М. С., ЕГН ********** , че
дължи на П. Р. П., ЕГН **********, следните суми, за които е била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 2000 лв. -
3
главница , ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 08.11.2021
г. до окончателното изплащане, като претенцията за сумата от 300, 58 лв. – лихва за
забава за периода 17.05.2020 – 08.11.2021 год., като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н. М. С., ЕГН ********** да заплати на П. Р. П., ЕГН **********,
сумата от 300, 80 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 379,04
лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4