Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 08.06.2023
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет
и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. ХРИСТОВ
ДАНИЕЛА
РАДЕВА
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Цветомир Папурков, като
разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 47/2023 г. по описа на Административен
съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 25 от 13.02.2023 г., постановено по а.н.д.№ 974/2022 г. по описа на Ловешки районен
съд, първи състав е потвърдил като законосъобразен електронен фиш серия К № 6390171
на ОД на МВР Ловеч, с който на Г.Н.У. ***, ЕГН : **********, в качеството му на
законен представител на „Уно Ойл“ ООД, ЕИК *********, е наложено на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП административно наказание –
глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д.№ 974/2022 г. по описа на РС
Ловеч – Г.Н.У., като законен представител на „Уно Ойл“ ООД .
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради
нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Сочи, че в електронния фиш неправилно е посочено, че
собственик на заснетия от техническото средство автомобил е Г.Н.У. - законен
представител на фирма „Уно Ойл“ ООД, тъй като съгласно свидетелството за
регистрация автомобилът е собственост на дружеството, а не на законния му
представител. На това основание счита, че е била нарушена процедурата по
издаването и връчването на фиша, което го прави незаконосъобразен. На следващо
място в жалбата са изложени доводи
относно цитираното от първоинстанционния съд Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, като се акцентира, че съгласно това
решение по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП могат да се санкционират само нарушения
заснети от стационарни технически средства, които са предварително обозначени и
функционират автоматизирано, в отсъствието на контролен орган и че в случаят не
се е доказало, че АТС е било предварително обозначено, с което е било нарушено
правото му на защита.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява. С писмена молба поддържа
касационната жалба по изложените в нея аргументи, част от които преповтаря.
Ответната
страна, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт
Р.Р., който пледира касационната жалба да бъде оставена без уважение и се
потвърди решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. Изтъква,
че оспорения ЕФ е бил издаден в предвидената от закона форма и в него
конкретно, точно и ясно е посочено времето и мястото на извършване на
нарушението. Счита, че правилно фиша е бил издаден срещу законния представител
на дружеството – собственик на заснетия автомобил, като това изрично е било
указано в него. Сочи, че законният представител е имал възможността да посочи
кой е управлявал автомобила във въпросния ден и час, но не го е сторил, поради
което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Ловеч пледира да не бъде уважавана касационната жалба
и се потвърди решението на РС Ловеч, като правилно и законосъобразно.
Касационният
състав при Административен съд гр.Ловеч, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие
за установено следното :
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата
на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната
инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон.
Въз
основа на събраните по делото писмени и веществени доказателства,
първоинстанционният съд е приел за установено, че на 15.09.2022 г., в 13:49 часа, в област Ловеч, на ПП
І-4, при км.38+600, в землището на с.Голец, при максимално разрешена за извън населено място скорост от 90
км/ч, с лек автомобил марка „Киа Спортидж“ с рег. № ***** било извършено нарушение за скорост – управление със 124 км/ч, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство (АТС) „ARH CAM S1“
с № 120сd3d. За така установеното нарушение, на 27.09.2022 г. бил съставен електронен фиш серия К № 6390171 срещу Г.Н.У., в качеството
му на законен представител на „Уно Ойл“ ООД, чиято
собственост е автомобила. В ЕФ било посочено, че при разрешена скорост от 90 км/ч за извън населено място е била измерена скорост от 124 км/ч, при отчетен
толеранс (допустима
техническа грешка при измерването) от минус 3% в полза на нарушителя, като по този начин е налице превишаване на разрешената скорост
с 34 км/час.
При така установеното от фактическа страна,
съставът при районния съд приел, че не са допуснати
сочените от жалбоподателя нарушения, както и че електронният фиш притежава
изискуемите по закон реквизити и е бил съставен
при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. При
обсъждане на събраните писмени и веществени доказателства
районният съд приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е
техническа проверка, а по същество стигнал до извода, че нарушението е
безспорно доказано от събраните доказателства и правилно У., в качеството му на законен представител на „Уно Ойл“ ООД (юридическото лице - собственик на автомобила) е
бил санкциониран, след като не е посочил с декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП друго лице, което да го е управлявало на
процесната дата. Изложени
са и аргументи относно приложението на чл.28 от ЗАНН, като първоинстанционният
съд се е позовал на разпоредбата на чл.189з от ЗДвП.
Настоящият състав намира посочените
касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението –
предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил
ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
Оспореното решение е постановено в
съответствие с материалния закон.
Съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, при
нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр.2 от
същата разпоредба е регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая
то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от
състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират
нарушението от обективна и субективна страна. Процесният електронен фиш съдържа
всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на
нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то
е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната
квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото
описание на състава на административното нарушение. От АНО са представени
безспорни доказателства към преписката, които обосноват констатациите в
обжалвания ЕФ и оттам доказват вмененото на касатора
нарушение. По делото е установено, че скоростта е измерена с автоматизирано
техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение, която е изготвила видеозапис на нарушението,
разпечатан снимков материал, който е приложен по делото. Представени са и
доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на
скоростта, включително и че същото е от одобрен тип и че е минало последваща
техническа проверка. Мястото на извършване на нарушението е ясно и
непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ и предвид, че е извършено извън населено място, то
наказващият орган е нямало какво повече да добави. Във фиша се съдържа ясно и безпротиворечиво
описание на извършеното нарушение – управление на МПС със скорост над
разрешената за конкретния пътен участък.
Наложеното на жалбоподателя наказание е
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, според която за
превишаване на разрешената скорост в извън населено място от 31 km/h
до 40 km/h наказанието е глоба в размер на 300 лева.
По същество основните оплаквания в
касационната жалба повтарят част от тези, релевирани и пред РС Ловеч, по които оплаквания решаващият състав е
изложил подробни мотиви, които се споделят и от
настоящата инстанция, поради което и не е
необходимо да бъдат повтаряни – чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК. Районният съд законосъобразно е приел за
неоснователни всички възражения на жалбоподателя, за което е изложил съобразени с материалния закон мотиви, включително и досежно
обстоятелството
относно приложението на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ВАС. След измененията от 2015 г. в ЗДвП, даденото с него крайно решение (макар и в голяма част от
мотивите си да е все още актуално), че по реда на чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП
могат да се санкционират само нарушения установени със стационарни технически
средства, на практика отпадна и беше дерогирано от закона.
Съгласно разпоредбата
на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. В изр.2-ро от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на
електронния фиш и в случая, обратно на доводите в жалбата, с оглед формата и
вложеното съдържание то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен
всички елементи от състава на административното нарушение и тези факти
индивидуализират нарушението от обективна страна.
Според текста на § 6, т.65 (Нова – ДВ, бр.19 от
Съгласно разпоредбата на чл.165,
ал.3 от ЗДвП (обн. ДВ, бр.19 от 2015 г.), условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На база цитирания законов текст е издадена
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министърът на вътрешните работи (обн.
ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), с която се уреждат условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата също е прокарано ясно разграничение между
стационарни и мобилни АТСС, като нормата на чл.3
от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение
по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. От анализа на съдържанието на цитираните норми се
обосновава категоричния
извод, че към момента на
извършване на описаното нарушение на правилата за движение по пътищата,
деянията от този вид могат да се установяват и санкционират чрез издаване на
електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол. Ето защо, неоснователни са доводите в касационната жалба,
че е следвало да бъде съобразено разрешението дадено с ТР № 1 от 2014 г. по
т.д.№ 1/2013 г. на ВАС и да не се прилага реда по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП за
санкциониране на извършеното нарушение на скоростния режим. Не се изисква и
предварително обозначение на местоположението на техническото средство със знак
Е 24, каквото изискване е имало преди последните промени в Наредбата.
По отношение релевираното с
касационната жалба възражение относно авторството на административното
нарушение, то в разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е предвидена специална
процедура за възразяване с представяне на писмена декларация с данни за
действителния нарушител. Тази правна възможност конкретно е отбелязана и в ЕФ.
В чл.189, ал.5 от ЗДвП изрично е предвидено, че при несъгласие на
санкционирания собственик на автомобила и ако последният е бил управляван от
друго лице, собственикът следва да подаде писмена декларация в съответното ОД
на МВР, в която да посочи лицето, извършило нарушението и към която
задължително да приложи копие от свидетелството му за управление на МПС. Видно
от доказателствата по делото Г.У., в качеството му на законен представител - управител
на юридическото лице, което е собственик на автомобила, не е направил
възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП, поради което правилно е
санкциониран като законен представител на юридическото лице собственик на
процесния автомобил, с който е извършено нарушението. Това му качество е ясно и
недвусмислено посочено в оспорвания ЕФ, поради което категорично не може да се
кредитират доводите за нарушено право на защита или неустановеност кой всъщност
е бил санкциониран за установеното нарушение.
Спазено е било и изискването
за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, в съответствие с
изискването на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. година за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на
вътрешните работи, видно от приложените и приети по първоинстанционното дело
доказателства : снимка на разположението на АТС и протокол за използване на АТС
с peг.№ 906р-8167/16.09.2022 година.
От касационната инстанция не бяха
констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от
въззивния съд. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички
възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни.
Събраните доказателства са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата
фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото
доказателства. В решението си първоинстанционният съд е стигнал до правилния
извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна, а решението постановено от състав на Районен съд гр.Ловеч за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл.1-во от
АПК, Ловешки административен съд, втори касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25 от 13.02.2023 г., постановено по а.н.д.№ 974/2022 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.