Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260182 23.07.2021
г. ***
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тринадесети
юли две хиляди, двадесет и първа година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар Катерина Маджова
Като разгледа
докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело № 1124 по описа за 2021 година.
Производството е образувано по въззивна жалба от П.Я.Г., чрез адв.С.З.,
против Решение № 260457/21.12.2020г., постановено по гр.д. № 3224/2019г. по
описа на Районен съд – Стара Загора, с което се отхвърля предявеният от П.Я.Г., чрез
адв. С.З. *** за признаване за установено, че П.Я.Г. е собственик по отношение
на ответника по наследство и давност на 1500 кв.м от поземлен имот с
идентификатор 68850.527.361 и построените в тях вилна сезонна постройка от 36
кв.м, находяща се в югозападната част от същия имот, като неоснователен и
недоказан; присъдени са разноски.
Въззивникът обжалва
постановеното решение на първоинстанционния съд като незаконосъобразно,
необосновано и постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения в тази
насока. Цитира и посочва законови разпоредби. Счита, че освен посочените
разпоредби, обжалваното решение противоречи на чл.5, ал.3 от Закона за
общинската собственост. Твърди, че по делото били представени, както писмени,
така и гласни доказателства, които доказват, че е собственик по отношение на О.С.З.
по наследство и давност на 1500 кв.м. от ПИ с идентификатор 68850.527.361 и
построената вилна сезонна постройка от 36 кв.м., находяща се в югозападната
част на същия имот. Въззивникът сочи, че до момента, не само че плаща данъци,
но това владение е повече от 10 години – без прекъсване и е добросъвестно.
Твърди, че въззиваемият с нито едно доказателство не е оборил презумпцията по
чл.70, ал.2 от Закона за собствеността. Счита, че представеният от О.С.З.
писмен документ – Акт за частна общинска собственост от 2012г. няма никаква
правопораждаща правна стойност - чл.5, ал.3 от Закона за общинската
собственост.Моли съда да отмени обжалваното решение и се произнесе по същество
на спора, като уважи предявения иск със законните последици. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна О.С.З., чрез юрисконсулт С.Н., изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага подробни съображения
по оплакванията в жалбата. Счита, че твърдението на въззивника не отговаря на
истината. По делото липсват документи, от които да е видно, че майка му И.П.Н.е
наследник на продавачите – И.Д.Х./по нотариален акт/ и на Д.И.Д., Д.И.П.и К.Т.Т./по договор от
29.06.1964г./. Сочи, че от представеният по делото нотариален акт № 3 от
1962г., издаден от старозагорски нотариус при Народен съд – ***за
покупко-продажба на недвижим имот не може да се установи дали посочените имоти
са идентични с процесния имот. Освен това нотариалният акт не е на името на наследодателката И.П.Н.. Също така с представеният договор
от 29.06.1968г. не се прехвърля собствеността върху 3 дка лозе. Твърди, че от
договора не може да се направи извод, че имотът описан в него е идентичен с
процесния имот. По делото не било представено разрешение за строеж за сградата
от 36 кв.м., както и договор за отстъпено право на строеж за процесната сграда.
Въззиваемият сочи, че според вещото лице при сравнение на имот с планоснимачен
№ 403 от кадастралния план, действал преди кадастралната карта, с описания имот
в нотариален акт № 3, том II, дело № 474 от
06.04.1962г., както и в договор от 29.06.1968г. се установява, че границите, с
които е описан имота в нотариалния акт и в договора не могат еднозначно да се
идентифицират с границите на имот с планоснимачен № 403. Според експертизата не
може да се установи, къде попадат върху процесния имот спорните 1500 кв.м.,
както и да се изработи комбинирана скица.Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да
постанови решение, с което да потвърди решението на районен съд. Претендира за
разноски.
Съдът, като
обсъди направените в жалбата оплаквания и становището на другата страна, предвид събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Ищецът
П.Я.Г. твърди, че бил законен наследник на майка си И.П.Н., починала на
16.02.2011 г. в ***. Наследодателката му притежавала в ***, в местността „Гьоновец"- недвижим имот с площ от 1500 кв.м. Този
имот бил под № 68850.527.361, според новата кадастрална карта на *** и бил част
от окрупнен имот с обща площ от 7 433.35 кв.м, който имот по настоящи данни от
кадастралната карта на ***бил актуван от О.С.З., като частна общинска
собственост /АЧОС/ № 175/27.11.2012 г., том XXXV, регистър № 13295, дело №
7310/12.12.2012 г. Актуалният статут на този недвижим имот имал адм.адрес: ***, п.к.6000, кв.Железник – разширение;
урбанизирана територия. Номерът на този имот по предходният план на *** бил №
403 - бивше лозе в местността „Гьоновец" в землището на *** с площ от 3
дка /притежавани в съсобственост по ½ идеална част с друго лице - Г.Н.Г./и
при граници: запад - път, юг - път, север А.Д.Х.и на изток А.Д.Х.. Така
описаният имот по старите данни, в момента тези 3 дка - притежавани в
съсобственост по ½ идеална част, представлявали част от общия парцел от
7,433 дка, който бил актуван като общински. Наследодателката на ищеца,
починалата му майка - И.П.Н., притежавала 1 500 кв.м или ½ идеална част от общите 3 000 кв.м на основание
по наследство с нот.акт № 3, том II, дело № 474/1962 г., издадено от Нотариус
при Народен Съд - *** и същият бил вписан в партидната книга в том 157, стр.
385 и впоследствие, чрез писмен договор от 29.06.1964 г. тези 3 дка - лозе били
закупени и заплатени от неговите наследодатели за 950 лева по предварителен
договор. В част от имота, за който претендирал с площ от 1 500 кв.м се
владял от неговите наследодатели - майка И.П., както и ищеца, встъпил в правата
като законен наследник и продължил владението върху този имот. Владението
продължавало повече от 20 години по силата на чл. 79 ЗС, било добросъвестно, непрекъснато
и ищецът продължавал да се грижи и да владее имота без никой да оспорва това.
Като доказателство за горното твърдение било и обстоятелството, че за този
недвижим имот с площ от 1 500 кв.м и построената в него вилна сезонна постройка
от 36 кв.м заплащал редовно към О.С.З. данък недвижим имот към отдел „Местни
данъци и такси", по данъчна партида № 2903227545004/26.03.1998 г. и
продължавал да заплаща. Посоченият недвижим имот имал следните граници: запад и
юг - път, изток - имот № 68850.527.357, № 68850.527.359, № 68850.527.360, и от
север имот № 68850.302.486, № 68850.302.988 и имот № 68850.302.487. Владението
на този имот било повече от 20 години непрекъснато, считано от 1968 г. и
продължавало понастоящем, като владението започвало от 1968 г. от майката на
ищеца и встъпвайки в правата на починалата, продължено от нейните наследници -
ищеца по делото. Никой не оспорвал неговата собственост и това владение от
времето, когато имотът бил заплатен и закупен заедно с лицето Г.Н.Г.– 1968 г.
Реалната част, която владеел с площ от 1 500 кв.м, се намирала в югозападната
част от общия парцел. По силата на чл. 70, ал. 3 ЗС и чл. 68, ал. 1 ЗС,
владението върху процесния имот било добросъвестно, тъй като било предадено въз
основа на писмен договор в продължителен период от време, без прекъсване,
неоспорено от никого, заплатена била цена за този договор /по писмен -
предварителен договор/ и, макар че предписаната от закона форма била опорочена,
било достатъчно това добросъвестно владение щяло да се ползва от регламента на
чл. 70, ал. 2 ЗС, т.е. предполагало се, че владението било добросъвестно до
доказване на противното. За този имот не бил подавал заявление по ЗСПЗЗ до
настоящия момент, тъй като имотът се намирал в урбанизирана територия, този
имот не бил иззет, одържавен, нито предварително отнет от който и да било
субект и поради това не било необходимо да се подава заявление за възстановяване
на правото на собственост върху земеделска земя. Актът за общинска собственост
имал декларативен характер и не се ползвал с формално - доказателствена сила,
поради което същият не можел да легитимира Общината, като собственик, при
наличие на предходни писмени документи за собственост, а освен това Общината
всяка година приемала заплатения от ищцата данък върху процесния недвижим имот
по данъчна партида № 2903227545004/1998 г. По делото представил експертно
становище от съдебен експерт за пълна идентификация на площта, границите,
местоположението на процесния имот с приложена скица и оцветено в зелен цвят с
площ от 1 500 кв.м и посочено местоположение, като част от общия уголемен
парцел от 7,434 дка. Искането е ищецът да се признае за собственик по отношение
на ответника по наследство и давност на спорните 1500 кв.м от посочения
процесен поземлен имот с идентификатор 68850.527.361 и построените в тях вилна
сезонна постройка от 36 кв.м, която спорна реална част се намира в югозападната
част от същия имот, при граници, съгласно приложеното към молбата на ищеца от
15.10.2019 г. експертно становище.
Ответникът
оспорва исковата молба като неоснователна. От представения по делото нотариален
акт № 3 от 1962 г., издаден от старозагорски нотариус при Народен съд - ***за
покупко-продажба на недвижим имот, не можело да се установи дали посочените
имоти били идентични с процесния имот 68850.527.361. Освен това нотариалният
акт не бил на името на наследодателката И.П.Н.. Също
така с представения договор от 29.06.1968 г. не се прехвърляла собствеността
върху 3 декара лозе. От договора не можел да се направи извод, че имотът,
описан в него, бил идентични с процесния имот 68850.527.361. В нотариалния акт,
както и в договора, не било записано, че се прехвърляла собственост върху
сграда. По делото не било представено разрешение за строеж за сградата от 36
кв.м. Също така не бил представен и договор за отстъпено право на строеж за
процесната сграда. Поземлен имот с идентификатор 68850.527.361 по кадастралната
карта, одобрена със заповед № РД-18-1/07.01.2008 г. на изпълнителен директор на
АГКК попада в УПИ I спортен комплекс, кв. 624 по действащия план на ***. О.С.З.
била собственик на поземлен имот с идентификатор 68850.527.361 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със заповед №
РД-18-1/07.01.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ 7434 кв.м,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, НТП: ниско застрояване до
10 м, при граници на имота: 68850.302.786, 68850.527.362, 68850.527.218,
68850.527.594, 68850.527.357, 68850.527.359, 68850.527.358, 68850.527.360. За
посочения поземлен имот имало съставен акт за частна общинска собственост №
10893/19.11.2012 г. Възразява относно твърдението на ищеца, че бил собственик
по наследство и давностно владение на описаните в исковата молба имоти. Според
чл. 86 ЗС в периода от 1955 г. до 1990 г. не можело да се придобие по давност
вещ или имот - социалистическа собственост. Съгласно чл. 86 (изм. - ДВ, бр. 31
от 1990 г.) от ЗС не можело да се придобие по давност вещ или имот държавна или
общинска собственост. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗОС (обн. ДВ бр. 44/1996 г.)
имотите и вещите - общинска собственост, не можели да се придобиват по давност.
Наред с това според § 1, ал. 1 (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007
г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от
31.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм. -
ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) от Закона за допълнение на
Закона за собствеността давността за придобиване на имоти - частна държавна или
общинска собственост спирал да тече до 31 декември 2022 г.
За да постанови
акта си районният съд е приел, че от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 3, т.ІІ, дело № 474/1962 г. на Нотариус при Народен съд ***е
видно, че И.Д.Х.е придобил недвижим имот – лозе от 1.8 дка, в м. „Гьоновеца“ в
землището на ***. С договор от 29.06.1968 г. Г.Н.Г.и И.П.Н.са придобили
недвижим имот – лозе от 3 дка в м. „Гьоновец“ в землището на ***.
Наследодателката на ищеца И.П.Н.е
починала на 16.02.2019 г. и е оставила законни наследници – Я.Г.Н.-съпруг и П.Я.Г. – син.
По делото е
представен акт за частна общинска собственост от 19.11.2012 г. на О.С.З., от
който е видно, че незастроен поземлен имот с идентификатор 68850.527.361 с площ
от 7634 кв.м. е собственост на О.С.З.. Този имот се намира в кв. 634 на кв.
Железник по ПУП утвърден със заповед № 810 от 7.07.1978 г.
По делото са
представени приходни квитанции за платен данък върху недвижим имот, заплатен
съответно от И.П.Н.и Я.Г.Н..
От представеното
и прието заключение на съдебно - техническата експертиза, съдът е приел, че при
сравнението на ПИ 68850.527.361 с описания имот в нотариален акт № 3 от
6.04.1962 г., както и в договора от 29.06.1968 г. се установява, че границите,
с които е описан имотът в нотариалния акт и в договора не могат еднозначно да
се идентифицират с границите на ПИ 361, тъй като към момента на съставяне на
горните документи за процесния район не е съществувал кадастрален план с
разписен списък към него, по които да се идентифицират процесните граници и
съответно съседи. Вещото лице не е могло да установи къде попадат върху
процесният имот спорните 1500 кв.м., както и да се изработи комбинирана скица. По
скицата, издадена от СГКК е налице сграда с идентификатор 68850.527.361.1 със
застроена площ от 36 кв.м., с предназначение „жилищна сграда-еднофамилна“, като
вещото лице е установило, че за цялата 1966 г. няма издадено строително
разрешение на името на И.П.Н.и Я.Г.Н., поради което експертизата не може да
установи от кое лице е построена сградата и през коя година. В заключението си
и в обясненията си в с.з., вещото лице посочва, че от 1962 г. до настоящия
момент за района на процесния имот е налице единствено кадастрален план и план
за регулация, действащи и към настоящия момент, но вещото лице не може да
установи с категоричност, че имотът който се претендира е идентичен с имота
описан с нот. акт от 1962 г. и договора от 1968 г., съответно имота по
кадастрална карта идент. № 68850.527.361 и имот с пл. № 403 от плана на О.С.З..
От събраните по
делото гласни доказателства, съдът е приел, че не може да направи категоричен
извод за точното местонахождение на процесния имот, неговите граници и съседи.
В заключение съдът е приел, че не е налице
придобиване на 1500 кв.м. като част от имот с идентификационен № 68850.527.361,
ведно с постройката в него, тъй като по делото не се установи по безспорен
начин точното местонахождение на имота, граници и съседи на същия. Още повече,
че е налице акт за частна общинска собственост, а съгласно чл. 86 от ЗС не може
да се придобие по давност вещ или имот държавна или общинска собственост. Не се
установи идентичност между имота описан в нот. акт от 1962 и ПИ 68850.527.361
или с част от него, както и идентичност между имота описан в договора от
29.06.1968 г. и ПИ 68850.527.361 или с част от него. Още повече, че ищецът не
би могъл да претендира сам, като собственик по наследство от починалата си
майка И.Н., тъй като видно от данните по делото, същата евентуално е придобила
процесните 1500 кв.м. съгласно договора от 1968 г., заедно със съпруга си Я.Г.Н.,
който е заплащал и данъците. Не се установи идентичност между придобитото от И.Д.Х.лозе
от 1.8 дка в м. Гьоновеца и придобития от И.П.Н.имот - лозе от 1500 кв.м.,
цялото от 3 дка. При така
установената фактическа обстановка, съдът е намерил, че ищецът не е доказал по безспорен
начин владението си върху процесния имот, поради което е счел установителен иск
за неоснователен и недоказан и го е отхвърлил.
Въззивната
инстанция намира за установено, че с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 3, т.ІІ, дело № 474/1962 г. на Нотариус при Народен съд ***И.Д.Х.е
придобил следния недвижим имот – лозе от 1.8 дка, в м. „Гьоновеца“ при граници
път, Д.Х.и общинска мера, отделено от западна страна /откъм пътя/ на
цялото лозе и пустеещо място от 6.450
кв.м. със посочени граници, находящо се в землището на ***. С писмен договор от
29.06.1968 г. Г.Н.Г.и И.П.Н.са закупили от Д.И.Д., Д.П.И.и
К.Т.Т.следния недвижим имот – лозе от 3 дка в м.
„Гьоновец“, находящо се в землището на ***,
при граници : запад – път, юг – път, север А.Д.Х.и изток А.Д.за сумата 950 лв.
Продавачите са поели задължението да направят всичко необходимо за снабдяване
на купувачите с нотариален акт в срок 3 месеца след предупреждението от страна
на купувачите.
Наследодателката на ищеца И.П.Н.е
починала на 16.02.2019 г. и е оставила законни наследници – Я.Г.Н.-съпруг и П.Я.Г. – син.
Я.Н.и И.Н. са
заплатили данък върху недвижимия имот в м. „Гьоневец“ за 2018 и 2019г. През
1998г. имотът е деклариран от И.Н. като нейна собственост.
С акт за частна
общинска собственост № 10893 от 19.11.2012 г. О.С.З., е актувала незастроен
поземлен имот, с идентификатор 68850.527.361, с площ от 7434 кв.м., находящ се
в кв. 624, кв. „Железник – Разширение“ по ПУП, утвърден със Заповед № 810 от
07.07.1978г.
За изясняване на
делото от фактическа страна пред първата инстанция са разпитани свидетели. От
показанията на И.Г.К.и А.А.К., които по молба на наследодателката И.П. стопанисват процесния имот се
установява, че процесното място от около 1500 кв.м. Граничи от една страна с
черен път. Намира се на около 3 км. навътре от главния път към Старозагорските
минерални бани. Близо до мястото техни познати И. и М.имат имот. В мястото има
построена сграда от камъни – сезонна/ временна/ къща с площ около 16 – 30
кв.м.. Сградата е с покрив от бетон, няма керемиди, а покривът е разбит.
Оградата е открадната, но има следи от колчета и на места има телена ограда на
място.
От представеното
и прието заключение на съдебно - техническата експертиза в първата инстанция,
вещото лице е заявило, че при сравнението на ПИ 68850.527.361 с описания имот в
нотариален акт № 3 от 6.04.1962 г., както и в договора от 29.06.1968 г. се
установява, че границите, с които е описан имотът в нотариалния акт и в
договора не могат еднозначно да се идентифицират с границите на ПИ 361, тъй
като към момента на съставяне на горните документи за процесния район не е
съществувал кадастрален план с разписен списък към него, по които да се
идентифицират процесните граници и съответно съседи. Вещото лице не може да
установи къде попадат върху процесният имот спорните 1500 кв.м., както и да се
изработи комбинирана скица. По скицата, издадена от СГКК е налице сграда с
идентификатор 68850.527.361.1 със застроена площ от 36 кв.м., с предназначение
„жилищна сграда-еднофамилна“, като вещото лице е установило, че за 1966 г. няма
издадено строително разрешение на името на И.П.Н.и Я.Г.Н.. Експертизата не може
да установи от кое лице е построена сградата и през коя година. В заключението
си и в обясненията си в с.з., вещото лице посочва, че от 1962 г. до настоящия
момент за района на процесния имот е налице единствено кадастрален план и план
за регулация, действащи и към настоящия момент, но не може да установи с
категоричност, че имотът който се претендира е идентичен с имота описан с нот.
акт от 1962 г. и договора от 1968 г., съответно имота по кадастрална карта
идент. № 68850.527.361 и имот с пл. № 403 от плана на О.С.З..
От допълнителното
заключение на вещото лице, представено пред ОС – ***е видно, че след извършено
на място геодезическо заснемане на чупките, на границите на процесния имот,
показани от свидетелите, сканиране и оцифряване на кадастралния план и плана за
регулация, одобрени със Заповед № 810 от 07.07.1978 г. вещото лице е осъвместило
с извадка от кадастралната карта за ПИ 68850.527.361 и с данните от
геодезическото заснемане. В резултат на това, е изработило Комбинирана
скица №2, на която с черен цвят е отразен ПИ 68850.527.361.
Растерното изображение представлява плана, одобрен със посочените заповеди, а
със зелен цвят са отразени границите на процесния имот, така както са заснети
на място, показани от свидетелите. С червен цвят на Комбинирана
скица №2 са отразени границите на имот, с пл.№ 494 от неодобрения
топографски план на земи по §4 от ЗСПЗЗ. В разписен списък към този план, за
имот с пл.№ 494 няма записан собственик. Има в последствие добавено само едно
име- Е.. При огледа и извършеното
геодезическо заснемане, вещото лице е установило, че процесния имот, така както
е показан от ищеца е ограничен от откос, от югозапад и граница от суха каменна
зидария (компрометирана) от югоизток. Североизточната и северозападната граници
са отразени на базата на показаните точки 4,5 и 6 на комбинираната скица, от
свидетелите, а огради, откоси и др. топографски елементи по тях не могат да се
установят тъй, като те са обрасли и непроходими.
От събраните свидетелски
показания според вещото лице не е налице информация, която да даде данни за
техническо идентифициране на имота. Експертизата е взела предвид единствено
показаните от свидетелите на място чупки на претендирания имот.
При повторно проучване в О.С.З.
вещото лице е установило, че е налице кадастрален план и план за регулация,
одобрен със Заповед № 810 от 07.07.1978 г.- Скица №
3. Този регулационен план е действащ и към
настоящия момент. Към този кадастрален план не е налице разписен списък. По
този план претендирания имот от 1500 кв.м. представлява част от имот с пл. №
403, попадаща в югозападната част на големия имот. Освен този план от 1978 г.
не е имало предходен или друг кадастрален и регулационен план, включително и от
1962 г. до момента. В О.С.З. се
съхранява неодобрен топографски план на земи по §4 от ЗСПЗЗ, с разписен списък
към него - Скица № 2 и Приложение № 2 . По
данни от общината този план по §4 е бил изработен около 1992 г.- 1993 г.. В
разписен списък към този план, за имот с пл.№ 494 няма записан собственик. Има
в последствие добавено само едно име- „Е.“. По този план претендирания имот от
1500 кв.м. представлява част от имот с пл. № 494, попадаща в югозападната част
на големия имот. В резултат на извършено оцифряване на растерни изображение на
посочените планове е изработена Комбинирана
скица №3, която осъвмесгява посочените планове. На тази комбинирана
скица с черен цвят е отразен ПИ 68850.527.361. Растерното изображение
представлява плана, одобрен със Заповед № 810 от 07.07.1978 г., а със зелен
цвят са отразени границите на процесния имот, така както са заснети на място,
показани от свидетелите. С червен цвят са отразени границите на имот с пл.№ 494
от неодобрения топографски план на земи по §4 от ЗСПЗЗ.
Според вещото лице, скицата,
изготвена към експертното становище - л. 51 от делото на РС и посочените в нея
размери са некоректни и не могат да бъдат използвани за установяване на
североизточната и северозападната граници на претендирания имот. В подкрепа на
това, на Комбинирана скица №3 вещото
лице е построил линии със син цвят, по посочените размери и от тях се вижда, че
размерите са некоректно посочени.
За установяване на идентичност на процесният имот, с идентификатор
68850.527.361, респективно спорните 1500 кв.м. в югозападната му част, изцяло
или частично с имота, посочен в нотариален акт № 3/1962 г. и/или имота в
представения договор от 29.06.1968г., вещото лице е онагледило заключението си
в комбинирана скица, спрямо всички кадастрални и регулационни планове от 1962
г. до настоящия момент, като се е снабдило по електронен път от АГКК с цифрова
извадка от кадастралната карта за поземлен имот с идентификатор 68850.527.361- Скица № 1, съответстваща на представената по делото в
районен съд Скица № 15-910950-06.12.2018 г. на поземлен имот с идентификатор
68850.527.361. При сравнението на ПИ 68850.527.361 с описания имот в нотариален
акт № 3, том ІІ, дело № 474 от 06.04.1962 г., както и в договора от 29.06.1968
г. според вещото лице границите, с които
е описан имотът в нотариалния акт и съответно в договора не могат еднозначно да
се идентифицират с границите на ПИ 68850.527.361 тъй като към момента на
съставяне на нотариален акт № 3 от 1962 г., както и към момента на съставяне на
договора от 29.06.1968 г. за процесния район не е съществувал кадастрален план,
с разписен списък към него, по които да се идентифицират процесиите граници и
съответно съседи. Поради това експертизата не може да установи идентичност
между имота, описан в нотариален акт № 3 от 06.04.1962 г. и ПИ 68850.527.361,
или с част от него, както и идентичност между имота, описан в договора от
29.06.1968 г. и ПИ 68850.527.361, или с част от него.
При огледа на място в.л. е
установило, че в имота има построена сграда, която е отразена и на
представената по делото в районен съд Скица № 15-910950- 06.12.2018 г. на
поземлен имот с идентификатор 68850.527.361, издадена от СГКК. По тази скица
сградата е с идентификатор 68850.527.361.1, със застроена площ 36 кв.м., брой
етажи 1, предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна. При огледа на място е
установило, че сградата представлява масивна сезонна постройка, на един етаж, с
каменна зидария на основите, които поради денивелацията на терена са направени
и видимо се ползват за склад, и тухлена зидария на втория етаж, с покрив
стоманобетонна плоча. Сградата е със ЗП 37 кв.м. и РЗП 37 кв.м. Вещото лице е установило,
че няма издадено строително разрешение на името на И.П.Н.и Я.Г.Н.. Поради това
експертизата не е открило от кое лице е построена сградата и през коя година.
Според представените по
делото в районен съд нотариален акт № 3, том II, дело № 474 от 06.04.1962 г. и
Договор от 29.06.1968 г., претендираният от ищеца имот представлява „лозе“,
находящо се в землището на ***. Не са налице кадастрални планове към датите на
съставяне на нотариален акт № 3 от 1962г. и Договор от 29.06.1968 г. и не може
да се установи какъв е бил начинът на трайно ползване на имота. Експертизата не
може да установи дали процесният имот, посочен в нотариален акт № 3, том II,
дело № 474 от 06.04.1962 г., съответно в Договор от 29.06.1968 г., е внасян в
ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации.
Според вещото лице от 1962
г. до настоящият момент за района на процесния имот е налице единствено
кадастрален план и план за регулация, одобрен със Заповед № 810 от 07.07.1978
г.. Този регулационен план е действащ и към настоящия момент. От него по делото
в районен съд е приложена цветна скица. Към този кадастрален план не е налице
разписен списък.
В резултат на извършеното
проучване вещото лице е установило, че за района на процесния имот са налице
следните планове: Кадастрален план и регулационен план, одобрен със Заповед №
810 от 07.07.1978 г.. Този план е първият за района кадастрален план, а с плана
за регулация процесната територия е включена в строителните граници на ***. По
този план, процесният имот, част от който се претендира от ищеца представлява
имот с планосним. № 403 и попада в кв. 624, УПИ I-Спортен комплекс. След влизане в сила на кадастралната карта на града,
този кадастрален план е отпаднал и в сила е само плана за регулация. Със
Заповед № РД-18-1/07.01.2008 г. е одобрена действащата в момента кадастрална
карта, от която е представена Скица № 15-910950-06.12.2018 г. на поземлен имот
с идентификатор 68850.527.361. Други планове от 1962 г. до момента не са налице.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира
от правна страна следното: Съгласно чл. 79 ЗС правото на собственост по давност
върху недвижим имот са придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи като своя /чл.68 ЗС/. Разпоредбата на чл. 69 ЗС предвижда, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено
по категоричен начин, че наследодателят на ищеца П.Я.Г. – И.П.Н.е придобила
недвижим имот, представляващ „лозе“ от
1.500 дка в м. „Гьоневец“, в землището на ***, по силата на сключен със
собствениците предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от
29.06.1968г. И.П. е придобила ½ ид.ч. от процесния имот от 3 дка,
представляващ „лозе“ в м. „Гьоневец“, при граници – запад – път, юг – път,
север и изток А.Д.Х.. От момента на сключването на предварителния договор И.П.Н.е
установила владение върху спорния недвижим имот – „лозе“ от 1.5 дка, в м.
„Гьоневец“, в землището на ***, т.е започвала е да държи имота като свой.
Доколкото владението не е започнало на правно основание, годно да я направи
собственик, наследодателят на ищеца е недобросъвестен владелец. Владението й е
продължило до 29.06.1978г. и е било спокойно, необезпокоявано и неоспорвано от
никого. До посочената дата са изминали 10 години давностно владение, след което
владелецът И.Н. е станала собственик на процесния имот, представляващ част
от 1.5 дка от имот, с идентификатор № 68850.527.361, към
настоящия момент, целият имот с площ от 7433 кв.м. и трайно предназначение на
територията :Урбанизирана, с начин на трайно ползване : ниско застрояване,
съгласно Заповед № РД – 18-1 от 07.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с адрес ***, кв. Железник – разширение. Към момента на изтичане на давностния
срок от 10 години и придобиването на процесния имот по давност – 29.06.1978г.,
имотът е бил извън регулация, тъй като първият и единствен ПУП за района е
одобрен със Заповед № 810 от 07.07.1978г., поради което е неприложима забраната
на чл. 59 от ЗТСУ/отм./, в редакцията му от 10.04.1973г. в сила от 01.06.1973,
ДВ бр. 29 от 1973 г., действала към 1978г., съгласно която реално определени части от
дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или
по давност. Реално определени части от невключени в регулация имоти са могли да
се придобиват по давност и по време на действие на чл. 59 ЗТСУ (отм.). В този смисъл е Решение № 1102 от 29.12.2008 г. на ВКС по гр.
д. № 4818/2007 г., II ГО. По силата на приращение,
наследодателят на ищеца е станал собственик на построената в процесния имот
сезонна постройка с площ 36 кв.м., находяща се в югозападната му част.
От друга страна ответникът не оспорва факта на продължилото
давностно владение за период от 10 години. Основното възражение на ответника – О.С.З.,
направено от представителя в отговора е, че по силата на чл. 86 ЗС не може да
се придобие по давност вещ или имот, държавна или общинска собственост. Това
възражение е неоснователно, тъй като в случая процесния имот не е бил собственост на държавата или
общината. Към датата на придобиването му, видно от представения нотариален акт
№ 3 от 06.04.1962г. на нотариуса при Старозагорския народен съд, за покупко –
продажба на недвижим имот, находящ се в. м“Гьоновец“ от 1.8 дка, представляващ
„лозе“, процесният недвижим имот е бил частна собственост. При положение, че
имотът е бил частна собственост на физически лица, за да стане държавен или
общински е било необходимо същият да бъде отчужден и да е проведена съответната
процедура за отнемането му за обществени нужди, за каквито обстоятелства по
делото не са налице никакви писмени доказателства, нито твърдения от страна на
ответника.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява, че на място, спорният
имот е отделен от черен път от една страна, налице са индивидуализиращи белези, останки от ограда – колове и телена
ограда, останала на места, която отделя имота от съседните недвижими имоти. В
имота е налице построена каменна сграда, с площ 36 кв. м., която също е
ориентир за местоположението на имота и реалната част, която е владяна от наследодателката И.Н.. Въз основа на показанията на
свидетелите, вещото лице по назначената допълнителна задача е представило
Комбинирана скица №№ 2 и 3, на която със зелен цвят е посочило границите на
недвижимия имот. Видно от Комбинирана скица № 3, л. 54 от делото на ОС,
процесния имот, представлява част от имот, с идентификатор 68850.527.361, с
неправилна форма, намиращ се между цифри 1,2,3, 4, 5, 6 и 1, очертан с зелен
цвят.
Представеният от ответника О.С.З. акт за общинска собственост №
10893 от 19.11.2012г. е официален документ, съставен от длъжностно лице по
определен ред и форма и удостоверява възникването, изменението и погасяването
на държавната, съответно общинската собственост. Освен описание на имота и
неговото местоположение, в акта се посочва и основанието, както правното, така
и фактическото, по силата на което имотът е станал държавна или общинска собственост.
Това е така, защото актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо
действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС
способи право на собственост. В случая като правно основание е посочен чл. 56,
ал.1 от ЗОС във вр. с §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. На това основание се считат за
общинска собственост застроените и незастроените парцели и имоти – частна
държавна собственост, отредени за жилищно строителство и обществени и благоустройствени
мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на
влизането в сила на този закон на ПГП. Посочването на това общо нормативно
основание за трансформирането на държавната собственост в общинска в акта за
общинска собственост обаче не е в състояние да удостовери наличието на
конкретното фактическо основание, по силата на което имотът е бил придобит от
държавата, за да може да стане общински по силата на тази разпоредба на ЗОС.
При липса на каквито и да е доказателства, че спорният имот е бил придобит от
държавата чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден
в закона придобивен способ, представеният акт за ЧДС не е в състояние да
легитимира общината като собственик на процесния имот. В този смисъл е Решение
№ 271 от 30.10.2012г. по гр.д.№ 477/2012г. на ІІ ГО на ВКС. Вярно е, че по
силата на чл. 5 ЗОС, актът за общинска собственост има качеството на официален
свидетелстващ документ, който без да има правопораждащо действие, констатира
собствеността на общината, но само когато удостоверява осъществяването на
конкретното придобивно основание при наличието на което, аналогично на
възприетото в Тълкувателно решение № 11/2012г. от 21.03.2013г. по т.д.№
11/2012г. на ОСГК на ВКС, на акта следва да се признае легитимиращо действие,
по силата на което атакуваният акт се счита за общинска собственост до
доказване на противното. В заключение, простото възпроизвеждане в акта за ОС на
обща законова разпоредба, по силата на която определена категория държавни
имоти стават общински по силата на закона, не е в състояние да обуслови извод
за установеност на правото на собственост на общината при липса на проведено
пълно и главно доказване на фактите, по силата на които имотът е станал
държавен в периода преди влизане в сила на въпросната разпоредба - §42 от ПЗР
на ЗИД на ЗОС. В този смисъл е решение № 15 от 19.02.2016г. , по гр.д.№
4705/2015г. на ІІ ГО, на ВКС.
На следващо място въззивната инстанция намира, че
съсобственикът може да ползва изцяло общата вещ, съобразно с нейното
предназначение, доколкото останалите съсобственици не претендират да упражняват
правата си върху нея, затова и съсобственикът може с ревандикационен иск по чл. 108
ЗС да отстранява напълно от общата вещ владението без правно основание на
всяко трето лице. Предявяването на иска по чл. 108
ЗС, както и на иска по чл. 124, ал.1 ГПК представлява действие на
обикновено управление на имота и от това следва, че съсобственикът, притежаващ
идеална част от целия имот, може да иска от ответника-несобственик, който го
владее без основание, предаването на владението на целия имот, а не само на
идеална част от него, т.е. може да предяви иск за цялостната му ревандикация. В случая за да се отблъснат претенциите на
ответника, съдът намира, че следва да приеме за установено, че ищецът е
собственик на целия спорен недвижим имот по отношение на ответника, въпреки
данните по делото, че имотът е съсобствен с трето лице – Я.Г.Н. – съпруг на наследодателката И.Н. и нейн
законен наследник.
При това положение, съдът намира, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, по категоричен начин се установи, че ищецът П. Я. Господинов като наследник на И.П.Н.е придобил
собствеността върху процесния недвижим имот – лозе с площ от 1.5 дка в м. „Гьоновец“, в землището на ***, на основание наследствено
правоприемство и изтекла в полза на неговия наследодател придобивна давност.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че предявеният
положителен установителен иск за собственост е основателен. Решението на Старозагорския
районен съд, което е в обратния смисъл като неправилно следва да бъде отменено.
Вместо него предявения иск следва да бъде уважен.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК, въззиваемата страна следва да заплати на въззивника разноските
по делото за двете инстанции за държавни такси, възнаграждение за един адвокат
и възнаграждения за вещи лица в размер на 1566.53 лв. общо. Направените по
делото разноски в първата инстанция са 1211.22 лв., от които 221.24 лв. - ДТ,
адв. хонорар – 500 лв. и 490 лв. възнаграждение за вещото лице и 355.31 лв. за
въззивната инстанция, представляващи ДТ – 55.31 лв., 100 лв. адв. възнаграждение
и 200 лв. – депозит за вещо лице.
Тъй
като въззивникът не е внесъл цялата дължима държавна такса за въззивното
производство, в размер на 110. 67 лв., следва да бъде осъден да заплати
допълнително сумата 55. 36 лв. държавна такса по сметка на ОС – Стара
Загора.
Водим от горните мотиви, Окръжният
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260457/21.12.2020г., постановено
по гр.д. № 3224/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 124, ал.1, предл.3 ГПК по предявения от П.Я.Г.,***, ЕГН **********, чрез
адв. С.З. *** ***иск, че П.Я.Г. е собственик по наследство и давност на 1500
кв.м, представляващи част от поземлен имот, с идентификатор 68850.527.361, заедно
с построената в него вилна сезонна постройка от 36 кв.м, представляващ фигура с
неправилна форма, заключена между цифрите 1,2,3,4,5,6 и 1, оцветена в зелен
цвят на Комбинирана скица № 3 на вещото лице, л. 54 от делото на ОС – Стара
Загора, която приподписана от състава на съда е неразделна част от решението.
ОСЪЖДА П.Я.Г.,***, ЕГН ********** да
заплати на по сметка на Окръжен съд – Стара Загора, в полза на бюджета на
съдебната власт допълнителна държавна такса за въззивното производство в размер
на 55.36 лв./ петдесет и пет лв. и 36 ст./
ОСЪЖДА О.С.З. ***да
заплати на П.Я.Г.,***, ЕГН ********** сумата от 1566.53 лв. / хиляда петстотин
шестдесет и шест лв. и 53 ст./ , представляващи направените по делото
разноски за двете инстанции.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: