РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. гр. Хасково, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Николова
при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниела К. Николова Административно
наказателно дело № 20215640200821 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е въз основа на жалба от „Рамотак Голд “ООД, гр.Хасково срещу
Наказателно постановление № 581439-F592477/08.06.2021 г., издадено от Началник отдел
"Оперативни дейности" –Пловдив в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал.1 от
ЗДДС на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание
"имуществена санкция " в размер на 600 лв. В подадената жалба се релевират оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и нищожност на атакуваното с нея наказателно
постановление. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като
неправилно, незаконосъобразно и нищожно, атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд –Хасково жалбоподателят редовно
призован се явява лично и с редовно упълномощения си процесуален представител адв.В.Ч..
Същият заявява, че поддържат жалбата и моли за отмяна на НП.В хода по същество
претендира и за разноски по делото
Ответникът по жалбата ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява. Чрез
упълномощения по делото процесуален представител – юриск.Р. оспорва жалбата,
като излага конкретни съображения за нейната неоснователност. Моли за присъждане на
разноски по делото-юрк.възнаграждение в размер на 120 лв.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт,
1
от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 11.12.2020 г. св. В. Т. П. ,в качеството си на клиент извършила покупка на
златно изделие /златно колие/ на стойност 158.00 лв от търговски обект- магазин за бижута,
намиращ се в гр.*****, стопанисван от „Рамотак - Голд„ ООД, като плащането било
извършено изцяло в брой от клиента. За така извършената покупка на клиентката не бил
предоставен фискален бон. Предоставен бил само сертификат на изделието, поради което
същата подала жалба до директора на ТД на НАП, с която сигнализирала, че при поискване
от нейна страна търговецът не ѝ е предоставил касова бележка за извършената продажба.
На 26.01.2021г. св.К. Г. Б. и ВЛ. Д. С., и двамата на длъжност „старши инспектор по
приходите“ към ЦУ на НАП извършили оперативна проверка на горепосочения обект-
магазин за продажба на бижута, находящ се в гр. ****3, стопанисван от „Рамотак-Голд“
ООД, гр.Хасково. Извършена била контролна покупка на ремонт на златно синджирче на
стойност 15.00 лв., а сумата била платена в брой и приета от продавача, който съгласно
попълнена декларация Кд.126 е работил в дружеството по трудово правоотношение. За
извършената покупка бил издаден фискален бон №0002456 от намиращо се в обекта ФУ.
След лигитимирането на св.Б. и С. същите установили, че в търговския обект било налице
инсталирано ФУ модел „Датекс DP-150“ с ИН DT754617 и ФП №02754617 в работен режим
и с дистанционна връзка с НАП, за което били представени всички необходими документи.
На място била извършена и проверка на касовата наличност и дневния оборот за
26.01.2021г. За констатациите от проверката на 26.01.2021г. бил съставен ПИП сер.АА
№0079405/ 26.01.2021г. След тази дата, след установен контакт от проверяващите със свид.
П. по повод на подадената от нея жалба, същата предоставила закупеното от нея златно
изделие, при което на 11.02.2021г. в същия обект била извършена втора проверка от свид. Б.
и свид. С.. По време на проверката, обективирана в издадения ПИП сер.АА
№0079468/11.02.2021г., в присъствието на управителя на дружеството М.Р.М. на
електрическата везна в обекта било претеглено дамското синжирче с медальон, закупено от
свид. П., при което се установило, че същото тежи 1.68 гр., за което бил издаден сертификат
за извършено притегляне на златно изделие 1.68 гр. на 11.02.2020г. Във връзка с проверката
било изискано представянето на фактури, ЕАД за наличното злато, удостоверение за
маркиране, КЛЕН от ФУ за дата 11.12.2020г. и издадени фактури или плащания на дата
11.12.2020г. Стойността на извършената на 11.12.2020г. от свид. П. покупка на златно
изделие, което представлявало златно колие със сърце, била допълнително уточнена и
декларирана от нея в размер на 158.00 лева чрез собственоръчно написана декларация от
11.02.2021г., предоставена във връзка с извършваната от органите на НАП проверка. На
19.02.2021г. от свид. Б. и С. била извършена проверка на изисканите документи,
2
представени от управителя на „Рамотак-Голд“ ООД, при която при проверка на
представената разпечатка на КЛЕН от дата 11.12.2020г. се установило, че за този ден имало
издадени 4 фискални бона за извършване на ремонт, два от които на стойност 10 лева, един
на стойност 7 лева и един на стойност 20 лева, като за извършената продажба на 1 брой
златно колие със сърце на стойност 158.00 лева липсвал издаден фискален бон за сумата в
размера на извършената продажба от 158.00 лева към момента на разплащането от
въведеното в експлоатация в обекта ФУ. Приложена била и декларация от управителя на
дружеството, че за извършена продажба на дата 11.12.2020г. няма издавани фактури и не е
получавало суми по банков път. За извършената по документи проверка бил съставен ПИП
сер.АА №0079556 от 19.02.2021г. На същата дата срещу дружеството жалбоподател, в
присъствие на неговия управител М.Р.М. бил съставен от св.К.Б. АУАН № F592477 от
същата дата за това, че „Рамотак - Голд" ООД, в качеството му на задължено лице по чл. 3
от Наредба Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ не
регистрира и отчита всяка продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта и регистрирано в НАП
ФУ. За направените констатации, било счетено, че са нарушени разпоредбите на чл. 3 ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Отразено било,
че нарушаването е довело до неотразяване на приходи, както и че е извършено на
11.12.2020г. в гр. Хасково. Актът бил съставен в присъствието на
представляващ дружеството –жалбоподател, който се запознал със съдържанието на акта и
го подписал с възражения.
При издаване на обжалваното
Наказателно постановление, фактическата обстановка пресъздава по идентичен начин
тази, описана в АУАН.
Така изложените фактически положения, съдът намира за безспорно установени от
събрания и приложен по делото писмен доказателствен материал, преценяван самостоятелно
и в съвкупност, тъй като доказателствата в него са логични и непротиворечиви и
взаимноподкрепящи се. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К.Б. и
В.С. относно предприетите действия в хода на извършената проверка и за кръга от факти,
установени при извършването й, както и относно процедурата по съставяне на акта за
установяване на административно нарушение. Съдът кредитира и показанията на
свидетелката В. Т. П., по чията жалба е било инициирано административно-наказателното
производство. Показанията на свидетелите съдът намира за еднопосочни и кореспондиращи
със събраните по делото писмени доказателства. По отношение на направеното от
процесуалния представител на жалбоподателя оспорване на декларация от 11.02.2021г. от В.
Т. П., съдът намира същото за неоснователно. Безспорно, същата има характер на частен
документ и няма обвързваща материална доказателствена сила за съда, а формална
доказателствена сила относно авторството на обективираното в същата изявление. В този
3
смисъл същата следва да бъде ценена от съда в съвкупност с останалия доказателствен
материал по делото.
При така установена фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Съгласно чл. 3 ал.1 от от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
При служебната проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП , съдът
не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
издаването, респ. съставянето им, които да са засегнали правото на защита на наказаното
лице и възможността му да я реализира в пълен обем. Същите съдържат изискуемите от
закона реквизити, издадени са от компетентни органи и в законоустановените срокове.
Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, ясно и точно, така че наказаното
лице да разбере за какво точно е ангажираната административнонаказателната му
отговорност.
В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушение по чл. 3 ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Не се спори по това, че дружеството -
жалбоподател се явява лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. От събраните
по делото писмени доказателства – протоколи за извършени проверки от 26.01.2021 г.
,11.02.2021г. и 19.02.2021 г., и приложените към тях документи, включително разпечатка на
КЛЕН от дата 11.12.2020 г., Декларация от М.Р.М. за неиздаване от управляваното от него
дружество на фактура на 11.12.2020 г. на стойност 158.00 лева и за липса на такова плащане
по банков път; Декларация от В. Т. П. от 11.02.2021 г. за закупуване на 11.12.2020 г. на
златно колие със сърце на стойност 158.00 лева от магазин, находящ се в гр.Х. на у***** при
което не била издадена касова бележка, както и от показанията на последната, дадени в
качеството на свидетел по делото, които съдът кредитира с доверие, по безспорен начин се
установява, че за извършената от св.В.П. на 11.12.2020 г. покупка на стойност 158.00 лв. не
е била издадена касова бележка от наличното в търговския обект на дружеството
жалбоподател фискално устройство. Неоснователни са в тази връзка допълнително
наведените от пълномощника на жалбоподателя в пледоарията му по същество възражения
затова,че доказателствата по преписката и по-конкретно декларацията от В. Т. П. от
11.02.2021 г. не били събрани по НПК.Процесната декларация ,събрана в хода на
извънсъдебната фаза на производството ,в която изискванията за реда и условията за
събиране и проверка на доказателствените източници са значително занижени не е
единствено доказателство за авторството на нарушението ,изводимо от другите писмени
доказателства-протоколите за проверка и показанията на св.Веселена П.. Неспазването на
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба по смисъла на чл.3 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл.118 ал.1 от ЗДДС, респективно осъществяването
му в случая е предпоставка за ангажиране административно-наказателната отговорност на
нарушителя . Правилно е наложено административно наказание –имуществена санкция за
нарушение на разпоредбата по чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ по реда
на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, доколкото нарушението е свързано с неизпълнение на
задълженията по регистриране и отчитане на извършена продажба, чрез неиздаване на
4
фискална касова бележка от фискално устройство, регистриращо продажба.
Настоящия случай не може да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен, а типичната обществена опасност за този
вид нарушения. Данните за поведението на санкционираното лице според документите от
преписката, не обосновават квалификация на случая като маловажен. Освен това се касае за
формално нарушение, чиято съставомерност не е обусловена от настъпването на вреди, тъй
като такива не се предвиждат в състава на нарушението. В частност, не е било налице
състояние на обективна невъзможност за коректно спазване на законовото задължение и не
са поддържани извънредни обстоятелства, при които е допуснато нарушението.Ето защо
поради гореизложеното и неснователността на възраженията на жалбоподателя, правилно е
била ангажирана отговорността му за така установеното административно нарушение. В
същото време съдът намира, че наказващият орган не е съобразил в пълна степен
разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието над минималния размер на
имуществената санкция, без да изложи каквито и да са мотиви за това. При това положение,
настоящият състав на съда намира, че наложената имуществена санкция следва да се
определи в минимален размер, а именно 500 лева, в какъвто смисъл следва да се измени
обжалваното наказателно постановление.
Предвид изхода на спора и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, бр.
94 от 2019г., според която, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК, а в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, както предвижда ал. 5, то в тежест жалбоподателя следва да
бъдат възложени направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен
юрисконсулт с размер в рамките на цитираната норма, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Мотивиран така, Хасковския районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №581439-F592477/08.06.2021 г., издадено
от Началник отдел "Оперативни дейности" –Пловдив в ЦУ на НАП, в частта на наложената
на „Рамотак-Голд“ ООД, гр.Хасково имуществена санкция, като НАМАЛЯВА размера и от
600 лв. на 500 лв.
ОСЪЖДА „Рамотак-Голд“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Хасково ,бул.“Съединение“ №17 ет.1 ап.3 да заплати на ЦУ на НАП
ЕИК ********* сумата от 80 лв. направени по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –Хасково в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд –
5
Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Ж.Д.
6