О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ІІ-
1844
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на втори юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Таня Русева-Маркова
Членове: Елеонора Кралева
мл.с. Красен Вълев
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова частно гражданско дело № 799 по описа
за 2020 година.
Производството
по делото е образувано по повод депозирана частна жалба от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД със седалище гр. София, ЕИК *********
и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3,
представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев против Разпореждане № 3360 от 10.02.2020г., постановено по частно гр.
дело № 831/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлено
заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД със
седалище гр. София в частта, с която се иска издаване на
Заповед за изпълнение против Н.Г.Г. за заплащане на сума в размер от 124, 29
лева, представляваща договорна лихва за периода от 13.09.2018г. до
09.05.2019г., тъй като искането е в противоречие с добрите нрави, за сумата в
размер от 350, 37 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на
документи, сума в размер на 350, 37 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение и сума в размер на 145 лева, представляваща разходи
и такси за извънсъдебно събиране на задължението по договора за кредит, сключен
с потребител, тъй като е налице обоснована вероятност искането за това да се
основава на неравноправни клаузи – чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Депозираната
частна жалба е в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК – препис от атакуваното разпореждане е връчено на дружеството-заявител на 20.02.2020г.,
а частната жалба е изпратена с пощенски плик в съда на 26.02.2020г. Същата е
подадена от лице с правен интерес да атакува постановеното разпореждане,
допустима е и следва да бъде разгледана по същество. С частната жалба се
оспорва цитираното разпореждане като незаконосъобразно. Посочва се, че
възнаградителната лихва представлява договореното и съответно дължимо
възнаграждение на кредитора за ползването на отпуснатата от него в заем сума.
Посочва се, че таксата за експресно разглеждане на документи е изначално уговорена
в договора съгласно принципа за свобода на договарянето, заложен в чл. 9 от ЗЗД
и разпоредбите на договора предвиждат, че заемателят заявява доброволно да се
ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за
одобрение на паричен заем, предоставен от заемателя.
Претендира
се да бъде отменено разпореждането на първоинстанционния съд и вместо него да
бъде постановено ново разпореждане по съществото на спора и да бъде издадена
Заповед за изпълнение за сумите, претендирани в Заявлението по чл. 410 от ГПК.
В
жалбата се посочва, че възнаградителната лихва представлява дължимо
възнаграждение на кредитора за ползване на отпуснатата от него в заем сума.
Посочва се, че таксата за експресно разглеждане на документи е изначално уговорена
в договора, съгласно принципа за свобода на договарянето, заложен в чл. 9 от ЗЗД, а неустойката по своята същност представлява форма на договорна
отговорност, служеща за обезщетение за вредите, причинени от неизпълнението. В
жалбата се излагат аргументи, че въпросът за накърняването на добрите нрави по
отношение на уговорената неустойка следва да бъде решен чрез комплексна
преценка – не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на
други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните,
функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да
ограничи размера на неизпълнението, за да се превърне неустойката в средство за
неоснователно обогатяване и дори и да се приеме, че неустойката е прекомерна,
то това не я прави нищожна поради накърняване на добрите нрави, а съдът следва
да намали нейния размер.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите
на закона и представените по делото доказателства намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството
по частно гр. дело № 831/2020г. по описа на Районен
съд – Бургас е образувано по повод депозирано Заявление по чл. 410 от ГПК, подадено
от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение против Н.Г.Г. за сумата от 885, 17 лева,
представляваща неплатена главница до погасяване на паричния заем, сума в размер
от 124, 29 лева, представляваща договорна лихва за периода от 13.09.2018г. до
09.05.2019г., сума в размер на 350, 37 лева, представляваща такса за експресно
разглеждане на документи, сума в размер от 350, 37 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение, сума в размер от 145 лева, представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране, сума в размер от 50, 89 лева,
представляваща лихва за периода от 10.05.2019г. до 28.01.2020г., както и
законна лихва от момента на депозиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. В заявлението се сочи, че задължението произтича от
Договор за паричен заем № ***от 30.08.2018г., сключен с „Вива кредит“ ООД, по
силата на който на длъжника е отпусната като кредит сума в размер на 900 лева,
която сума същият е получил с подписването на договора и се е задължил да
върне, ведно с дължимата договорна лихва в размер на 138, 24 лева, като заплати
общо сума в размер на 1 038, 24 лева на 18 двуседмични погасителни вноски.
В депозираното заявление се посочва, че заемателят се е възползвал от
допълнителната услуга за експресно разглеждане на заявката за подадените от
него документи за отпускане на заема, като се е съгласил да заплати за това
такса във фиксиран в договора размер от 370, 98 лева, а понастоящем се
претендира сума в размер от 350, 37 лева, представляваща такса за експресно
разглеждане на документите за отпускане на паричен заем. В депозираното
заявление се посочва, че Н.Г. не е изпълнил поетото задължение да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, поради което и дължи
неустойка в размер на 370, 98 лева, а понастоящем сума в размер от 350, 37
лева. Посочва се, че длъжникът е извършил плащания в размер на 170 лева, а е
следвало до 09.05.2019г. да заплати последната погасителна вноска. С оглед на
своето неизпълнение, заявителят е посочил, че длъжникът дължи и сума в размер
на 50, 89 лева, представляваща обезщетение за забава върху непогасената
главница, както и законната лихва от момента на подаване на заявлението в съда
до окончателното изплащане на дължимите суми.
Въз
основа на депозираното Заявление за издаване на заповед за изпълнение, Районен
съд – Бургас е постановил Заповед за изпълнение на парично задължение № 349 от 10.02.2020г.
по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 831/2020г. по описа на Районен съд - Бургас,
по силата на която е разпоредено Н.Г.Г. да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД сума в размер от 885, 17 лева, представляваща
главница, дължима по Договор за паричен заем с № ***, сключен на 30.08.2018г. с
„Вива Кредит“ ООД, вземанията по който са били прехвърлени от последното
дружество с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г.,
ведно със законната лихва, считано от 07.02.2020г. до окончателното плащане,
сума в размер на 50, 89 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за
периода от 10.05.2019г. до 28.01.2020г., както и направените по делото
разноски.
Районен
съд – Бургас с Разпореждане № 3360 от 10.02.2020г., постановено по частно гр.
дело № 831/2020г. по описа на БРС е отказал издаване на Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сума в размер от 124, 29 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 13.09.2018г. до 09.05.2019г., тъй
като искането е в противоречие с добрите нрави, сума в размер на 350, 37 лева,
представляваща такса за експресно разглеждане на документи, сума в размер на
350, 37 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение и сума в
размер на 145 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението по Договора за кредит, сключен с потребител, тъй като е налице
обоснована вероятност искането за това да се основава на неравноправни клаузи –
чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Разгледана
по същество, настоящата инстанция намира, че депозираната частна жалба е частично
основателна.
Видно
от представения Договор за паричен заем „Вивакредит План“ № ***от 30.08.2018г.,
страните са се договорили предоставената сума в размер на 900 лева да бъде
ползвана за срок от 36 седмици, размерът на дължимата погасителна вноска е в
размер на 78, 29 лева, като в същата е включена част от дължимата главница,
лихва и такса за експресно разглеждане. Изрично в договора е посочено, че ГПР
възлиза на 49, 31%, а фиксирания годишен лихвен процент по заема възлиза на 40,
29%. При това положение, съдът намира, че така уговорения годишен процент на
разходите отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния
размер на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Настоящата
инстанция не споделя изложените мотиви на Районен съд – Бургас, че клаузата
от договора, определяща размера на годишния лихвен процент (възнаградителната
лихва) е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като
надвишава трикратния размер на законната лихва. С оглед на
прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД страните са свободни да
определят съдържанието на облигационните отношения, в които влизат,
като са ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите
нрави. В случай, че уговореният в договора годишен процент на разходите, който
включва и годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти
законната лихва, както изисква чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то не противоречи на
добрите нрави клауза, с която страните да уговарят и по-голям от трикратния
размер на законната лихва размер на възнаградителната лихва. Поради това съдът
счита, че следва да се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК против длъжника – Н.Г.Г. за сумата от 124, 29 лева,
представляваща дължимо договорно възнаграждение за периода от 13.09.2018г. до 09.05.2019г.
По
отношение на претенцията за заплащане на сума в размер от 350, 37 лева,
представляваща такса за експресно разглеждане на документи, съдът намира
следното: Безспорно е, че таксата за експресно разглеждане на документи е
предвидена за предварителна дейност на кредитора, която предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита. Съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК кредиторът
разполага с възможност да изисква и събира информация като след анализа й да
прецени дали да предостави търсената сума, поради което и не може да се приеме,
че се касае за допълнителна услуга, тъй като дейността е насочена към преценка
и осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на заемополучателя. Мотивиран от
изложеното, настоящият състав намира, че депозираната частна жалба по отношение
на тази претендирана сума е неоснователна.
По
отношение на претенцията за заплащане на сума в размер от 350, 37 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, съдът намира следното:
Съдебната
практика е константна в извода си, че клаузата за неустойка е нищожна когато е
уговорена извън присъщите й функции – в този смисъл е приетото в Тълкувателно
решение № 1/2010г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ) и в разрез с принципа за
добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. В конкретния
случай – уговорената между страните неустойка за непредставяне на обезпечение
чрез намиране на поръчител, излиза извън присъщата обезщетителна функция,
целяща компенсиране на кредитора за вредите от неизпълнението, тъй като е
безспорно, че вредите за кредитора от неизпълнението на задълженията по
договора за потребителски кредит съставляват предоставената (и не върната)
сума, незаплатеното възнаграждение за ползването й и реалните разходи по
събирането й. В конкретния случай – уговорената между страните неустойка не
обезпечава възстановяването на тези вреди, а е уговорена за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя за осигуряване на поръчител. Въведен е
изключително кратък срок за представяне на това обезпечение – 3 – дневен,
налице е противоречие с принципа на добросъвестността, тъй като осигуряването
на поръчител в договорения срок и при посочените множество условия е
практически неизпълнимо. Обезпечението чрез поръчителство не е уговорено
предварително, а едва след сключването на договора. Би следвало кредитодателят
предварително да се убеди относно кредитоспособността на кредитополучателя и
след преценка – евентуално да не предостави искания кредит. Мотивиран от
изложеното, настоящият състав намира, че депозираната частна жалба по отношение
на тази претендирана сума е неоснователна.
По
претенцията за заплащане на сума в размер от 145 лева, представляваща разходи и
такси за извънсъдебно събиране, съдът намира следното:
Окръжен съд – Бургас намира, че заявлението за заплащане на такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 145 лева противоречи на закона и правилно е отхвърлено от районния съд. В случая, претендираните от заявителя такси за извънсъдебно събиране на вземането са в противоречие с нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като в посочената разпоредба е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо, тези клаузи на договора са в противоречие със закона, тъй като по същество с тях се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК, като по този начин се оскъпява кредита и това води до неоснователно обогатяване. Изброените дейности в представената по делото Тарифа на „Вива Кредит“ ООД не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а са дейности, евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на задължението. Претендираната сума има характер на компенсаторна неустойка, тъй като уговарянето й предварително в договора цели да обезпечи изпълнението в срок на задължението за връщане на заемната сума и да обезщети разходите за извънсъдебно събиране на вземанията. Наименованието на това задължение от заявителя като такса, вместо неустойка, представлява опит да се представи, същата като възнаграждение за извършването на допълнителни услуги, които съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са разрешени. Следва да се има предвид обаче, че дейността по събирането на просрочено задължение не съставлява предоставяне от страна на кредитора на допълнителна услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение. Ето защо, по същество така начислената такса е в противоречие с ограничението в чл. 33 от ЗПК, тъй като предвижда различен вид обезщетяване на вредите от неизпълнение на главното задължение от разрешения от закона, поради което тази сума е недължима.
Предвид изложеното и тъй като нищожните клаузи не пораждат задължение за
плащане по тях, БОС намира, че заявлението по чл. 410 ГПК за сумата от 350, 37
лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи, сума в размер
от 350, 37 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение и сума
в размер от 145 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране
на вземането, се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне. Мотивиран от
горното, Окръжен съд – Бургас намира частната жалба по отношение на посочените
суми за неоснователна, а разпореждането на РС - Бургас за правилно и
законосъобразно, поради което и счита, че депозираната частна жалба в посочената
част следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане от № 3360 от 10.02.2020г., постановено по частно гр. дело № 831/2020г.
по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД, със седалище гр. София, ЕИК *********,
адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от
Ивелина Кавурска и Янислав Янакиев в частта, с която се иска издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Н.Г.Г., ЕГН ********** ***
за сумата от 124, 29 лева, представляваща договорно възнаграждение, дължимо за
периода от 13.09.2018г. до 09.05.2019г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА
се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, със седалище гр. София, ЕИК
*********, адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от
Ивелина Кавурска и Янислав Янакиев против Н.Г.Г., ЕГН ********** *** за сумата
от 124, 29 (сто двадесет и четири лева и двадесет и девет стотинки) лева, представляваща договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 13.09.2018г. до 09.05.2019г., произтичащо
от сключения между страните Договор за паричен заем „Вива кредит План“ № ***от
30.08.2018г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната частна
жалба с вх. № 10318/28.02.2020г. по описа на Районен съд – Бургас от „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД, със седалище гр. София, ЕИК *********,
адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот
Волов” № 29, ет. 3, представлявано от Ивелина Кавурска и Янислав Янакиев против
Разпореждане № 3360 от 10.02.2020г., постановено по частно гр. дело № 831/2020г. по описа
на Районен съд – Бургас, по силата на което е оставено без уважение искането за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД против длъжника Н.Г.Г., ЕГН ********** ***
за следните суми – сума в размер от 350, 37 (триста и петдесет лева и тридесет
и седем стотинки) лева, представляваща такса за експресно разглеждане на
документи, сума в размер от 350, 37 (триста и петдесет лева и тридесет и седем
стотинки) лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение и сума в
размер от 145 (сто четиридесет и пет) лева, представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.