Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №41

гр. София, 25.03.2019 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА  ЯНКОВА

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 198 по описа за 2018 година на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът - „Б.Д.” ЕАД с ЕИК ********, със седалище ***, чрез процесуален представител на нейните законни представители – юрк. А.К., е предявил иск по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу И.Т.Д. с ЕГН ********** и адрес: ***(виж. отговора на исковата молба и приложеното към него удостоверение за постоянен адрес) - за установяване съществуването на вземане за сумите от 28 506. 32 евро – главница; 8 654. 29 евро - договорна лихва за периода от 05. 04. 2013 г. до 1 .06. 2017 г.; 649.17 евро - наказателна лихва за периода от 20. 09. 2013 г. до 1. 06. 2017 г., 192.36 евро – заемни такси, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 02.06.2017 г. до окончателното погасяване на паричното задължение, произтичащи от договор за ипотечен кредит от 19. 05. 2008 г., сключен между банката, като кредитор и И.Т.Д., като кредитополучател, и от допълнително споразумение към договора от 26. 11. 2010г., за което вземане е образувано ч. гр. д. № 435/2017 г. на Районен съд – гр. К. (по заявлението на банката срещу ответника, за издаване на заповед за незабавно изпълнение) и издаден изпълнителен лист, въз основа извлечение от счетоводните книги на банката.

В исковата си молба вх. № 62584/04.05.2018г. (л. 2-л.4 от гр.д. № 6040/2018 г. на СГС), ищецът излага следното:

На 19. 05. 2008 г. „Б.Д.” ЕАД и И.Т.Д. сключили договор за /ипотечен/ кредит, по силата на който банката предоставила на ответника И.Т.Д. кредит в размер на 30 000 евро. Кредитът бил усвоен на 28.05.2008г. и със срок на издължаване 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване.

За предоставения кредит кредитополучателят заплащал лихва, формирана от базов лихвен процент (БЛП), за посочения вид кредити и надбавка, определяна периодично от банката кредитор, която можело да бъде намалявана с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „Уют” (Приложение №2 към договора). Към датата на сключване на процесния договор за ипотечен кредит, БЛП бил 4,19%, стандартната надбавка в размер на 2,10 процентни пункта, намалена с отстъпка от 0,5 процентни пункта или лихвеният процент по кредита общо в размер на 6,29%.

 За обезпечение на сумата по кредита, била учредена договорна ипотека върху следния недвижим имот: апартамент № 23, находящ се в гр. С., СО – район „С.”, ж.к. „Б.”, в жилищната сграда блок № 22, вх. А, ет. 5, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 44, 82 кв.м., заедно с избено помещение № 1, заедно с таванско помещение № 23, заедно с 0, 610 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

Погасяването на кредита се извършвало чрез равни месечни вноски съгласно предоставен на кредитополучателя погасителен план, по разплащателната сметка на ответника И.Т.Д., като за падежна дата било определено всяко 20-то число на месеца.

На 26. 11. 2010 г. страните сключили допълнително споразумение към договора за кредит, с което бил договорен гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 9 месеца, без промяна на крайния срок за издължаване на кредита. Със същото страните уговорили, че непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на кредита на първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния период. Към датата на сключване на споразумението (26. 11. 2010 г.), остатъкът от дълга по кредита бил в размер на 30 300 евро, а лихвата, формирана при условията на договора в общ размер на 7, 29%.

Сочи се, че след преструктуриране на кредита внасяните от кредитополучателя суми били достатъчни за погасяването на вноските по договора до м. август 2013 г. Постъпилата сума по сметката на длъжника през м.септември 2013 г. не била достатъчна за погасяване на месечната вноска. Не били погасени и следващите 44 вноски. Банката се възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, с изпратени до кредитополучателя – ответник две нотариални покани, които били връчени на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, съответно на 18.04.2017г. и 08.11.2016г.

Твърди се, че до предявяването на молбата на Банката за събирането на вземането й по съдебен ред, остатъкът от кредита, бил олихвяван с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.

Поддържа се, че поради настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, обоснована от неизпълнението на посочените по – горе вноски и на основание т. 20. 2 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, неразделна част от договора за кредит от 19. 05. 2008 г. и подписаното към него на 26. 11. 2010 г. допълнително споразумение банката - кредитор подала на 02. 06. 2017 г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за процесните суми, въз основа извлечение от счетоводните си книги срещу кредитополучателя И.Т.Д.. Въз основа на издадения изпълнителен лист в полза на банката били присъдени още и държавната такса пред заповедния съд, в размер на 1 486, 51 лева и  юрисконсултско възнаграждение, от 50 лева.

Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение длъжникът И.Т.Д. подал възражение, за което Банката била уведомена със съобщение на 11.04.2018 г. 

Ето защо ищецът твърди, че за него е налице правен интерес да предяви настоящия установителен иск за вземането си на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.

Моли, съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника – И.Т.Д., че последният дължи по силата на договор за ипотечен кредит от 19.05.2008 г. и сключеното към него на 26.11.2010 г. споразумение, на „Б.Д.” ЕАД следните суми: 28 506. 32 евро – главница; 8 654. 29 евро - договорна лихва за периода от 05. 04. 2013 г. до 1 .06. 2017 г.; 649.17 евро - наказателна лихва за периода от 20. 09. 2013 г. до 1. 06. 2017 г., 192.36 евро – заемни такси, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 02.06.2017 г. до окончателното погасяване на паричното задължение, произтичащи от договор за ипотечен кредит от 19. 05. 2008 г., сключен между банката, като кредитор и И.Т.Д., като кредитополучател, и от допълнително споразумение към договора от 26. 11. 2010г., за което вземане е образувано ч. гр. д. № 435/2017 г. на Районен съд – гр. Костинброд (по заявлението на банката срещу ответника, за издаване на заповед за незабавно изпълнение) и издаден изпълнителен лист, въз основа извлечение от счетоводните книги на банката.

Претендира се присъждане и на сторените в настоящото производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.

С него ответникът твърди, че същата претенция на банката е била вече предявявана и разглеждана от съд, като ищецът по ч.гр.д. № 26295/2014г. на 41 с-в, по описа на СРС за същото вземане се бил снабдил със ЗНИ и изпълнителен лист и бил завел иск по чл.422 от ГПК пред СГС – гр.д. № 19202/2014г., което било прекратено и изпратено по подсъдност на СОС. Последният разгледал иска и го отхвърлил с влязло в законна сила съдебно решение.

Независимо от горното ответникът сочи, че ищецът образувал ново заповедно производство по чл.417 от ГПК пред РС-К.  - ч.гр.д. № 435/2017г., като посочил, че бил връчил на ответника покани за предсрочна изискуемост на процесния кредит. Ответникът твърди, че поканите не му били връчени лично. Въпреки използването на съдействието на нотариус, ответникът сочи, че поканите не били и надлежно оформени. Излага, че не били събрани сведения от съседи, за да се приеме, че отсъства от адреса. Отделно от това сочи, че дори не било търсено съдействието на кмета на населеното място за връчване на поканата, каквато била обичайната практика. Ответникът поддържа още, че нотариусът не бил направил отбелязване къде е било залепено уведомлението, за да приложи разпоредбата на чл.47 от ГПК. Именно поради това ответникът твърди, че не е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на процесния кредит, поради което и исковете на банката били неоснователни. Позовава се на ТР постановено по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

С отговора на исковата молба ответникът е направил и възражение за настъпила погасителна давност по отношение претенциите на ищеца. Сочи, че в извлечение то счетоводните книги на банката от 16.05.2014г. било посочено, че предсрочната изискуемост по кредита била настъпила на 23.12.2011г.

Ответникът сочи, че към настоящия момент ищецът притежава два изпълнителни титула за едно и също вземане, тъй като е инициирал два пъти заповедни производства срещу него, по които са издавани ЗНИ и ИЛ.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният установителен иск като неоснователен и недоказан.

Претендира се присъждане на направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 372 ГПК ищецът е представил допълнителна искова молба (л. 10-л.11 от настоящото дело), с която поддържа първоначалната и оспорва всички възражения, правни и фактически твърдения на ответника, съдържащи се в отговора на исковата молба като неоснователни, необосновани и недоказани.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК от ответника И.Т.Д. е постъпил отговор на допълнителната исковата молба, с който е отговорил на твърденията и възраженията наведени от ищеца.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Между страните няма спор, че по силата на договор за кредит от 19.05.2008 г. банката предоставила на ответника И.Т.Д. кредит от 30 000 евро, със срок за погасяване 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване. За обезпечение на вземането на банката по кредита било уговорено кредитополучателят да учреди ипотека на свой подробно описан в договора недвижим имот. Задължителна част от договора били разпоредбите от Общите условия на банката.

С допълнително споразумение от 26. 11. 2010 г. към договора страните приели, че остатъкът от дълга по кредита към тази дата възлиза на 30 692. 10 евро, от които остатъкът от главницата е 29 330. 85 евро, дължимата редовна лихва е 975. 65 евро, а дължимата наказателна лихва е в размер на 385. 60 евро.

С влязло в законна сила съдебно решение, постановено на 29.03.2016г. по т.д. № 152/2015г. на СОС са отхвърлени предявените от „Б.Д.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище *** срещу И.Т.Д. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, искове по чл. 422, ал.1 във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК - за установяване съществуването на вземане в общ размер на 38 337. 83 евро, от които 28 929. 42 евро – главница; 6 392. 99 евро - договорна лихва за периода от 04. 05. 2011 г. до 15 .05. 2014 г.; 3 015. 42 евро - наказателна лихва за периода от 30. 04. 2013 г. до 15. 05. 2014 г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 16.05.2014 г. до окончателното погасяване на паричното задължение, произтичащи от договор за ипотечен кредит от 19. 05. 2008 г., сключен между банката, като кредитор и И.Т.Д., като кредитополучател, и от допълнително споразумение от 26.11.2010 г. към договора, за което вземане е образувано ч. гр. д. № 26295/2014 г. на Районен съд – гр. С. и издаден изпълнителен лист от 30. 05. 2014 г. С посоченото съдебно решение банката е осъдена да заплати на И.Д. и направените по делото съдебни разноски.

Приложено е по делото извлечение от счетоводните книги на банката – ищец по партидата на кредитополучателя – ответника Д., по договора за кредит от 19.05.2008 г. и допълнителното споразумение от 26. 11. 2010 г., към 02. 06. 2017 г. Посочено е, че кредитът от 30 000 евро е усвоен на 28.05.2008 г., датата на крайния му падеж е 28.05.2038 г., като датата на предсрочната му изискуемост е настъпила на 03.05.2017 г. , поради забава в плащанията на дължими вноски и обявяване на предсрочната изискуемост на длъжниците. Отразено е, че общо дължимата сума по кредита възлиза на 38 002. 14 евро, от които 28 506.32 евро – главница; 8 654.29 евро - договорна лихва за периода от 05. 04. 2013 г. до 1.06.2017 г.; 649.17 евро - наказателна лихва за периода от 20.09.2013 г. до 1.06.2017 г., както и дължими такси и разноски в размер на 192.36 евро.

С нотариална покана от 12.09.2016г. до ответника, изпратена му на адреса в гр. С., ул. „К. Б. І” № 43, ет. 5, ап. 13 банката го е уведомила, че поради забава в погасяване на задълженията му по договора и на основание предвидените в него условия обявява кредита за предсрочно изискуем от датата на получаване на поканата. Поканата, чрез нотариус М. Е. е връчена на ответника на 08.11.2016г. по реда на чл.47 от ГПК.

С нотариална покана от 30.01.2017г. до ответника, изпратена му на адреса в с.Ч. 2236, Община – К., банката го е уведомила, че поради забава в погасяване на задълженията му по договора и на основание предвидените в него условия обявява кредита за предсрочно изискуем от датата на получаване на поканата. Поканата, чрез нотариус М. Е. и нотариус К. Ч. е връчена на ответника на 18.04.2017г. по реда на чл.47 от ГПК.

Видно е от приложената справка от НБД „Население“, че към 02.06.2017г. постоянният адрес на ответника е бил в с.Ч., Община К., като това е постоянен адрес на ответника от 22.01.2014г. Установява се от посочената справка, че към датата 02.06.2017г. ответникът е имал различен настоящ адрес от постоянния му и това е следният адрес - гр. С., ул. „К. Б. І” № 43, ет. 5, ап. 13. Описаните по –горе нотариални покани са връчени на настоящия и постоянен адреси на ответника при условията на чл.47 от ГПК.

Със заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК, от 05.06.2017г. Костинбродския районен съд, е разпоредил по ч. гр. д. № 435/2017г. по описа на съда ответникът да заплати на банката исковите суми, предмет на настоящите искове, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 02.06.2017г. до окончателното погасяване на паричното задължение, както и разноски, от които 1 486. 51 лв. – д. такса и 50.00 лв. – възнаграждение на  юрисконсулт.

До длъжника и настоящ ответник е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 041666/11.07.2017 г. по изп. д. № 20178440402172 на ЧСИ С. Я.. По делото лисват данни за законосъобразно връчване на поканата за доброволно изпълнение, т.е. за спазване на предпоставките на чл.47 от ГПК, поради което съдът приема, че възражението на ответника по чл.414 от ГПК е депозирано в законоустановения срок.

Срещу заповедта за изпълнение е постъпило на 24. 08. 2017 г. възражение от длъжника.

Със съобщение от 22.03.2018г. е съобщено от КРС на молителя – „Б.Д.“ ЕАД, че срещу заповедта е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и му е указано, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Съобщението е връчено на банката на 11.04.2018 г.

Исковата молба, с която е предявен настоящия иск, е подадена на 04. 05. 2018 г. пред Софийски градски съд /който по възражение на ответника е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на СОС, по подсъдност/. 

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че кредитът е усвоен от ответника – кредитополучателя Д. на 28. 05. 2008 г. Посочено е, че кредитът се погасявал по разплащателна сметка на ответника и по нея за периода от усвояване на кредита до 02.06.2017г. били постъпили суми общо в размер на 12 733. 77 евро, с които били погасени възнаградителна лихва от 9 438.97 евро, санкциониращи лихви от 150.73 евро, такси управление от 541.79 евро и главница от 1 042.12 евро и вноска по главница 1560.16 евро. Последното плащане на задълженията по договора било извършено от кредитополучателя на 16. 10. 2014 г. в размер на 160. 11 евро, с което било частично погасено задължението по вноска от 20.09.2013г. Просрочените вноски към датата на настъпване на предсрочната изискуемост по кредита били 44, а дните забава по лихви и главница 1497 дни. Според вещото лице непогасената главница към 02.06.2017 г. е 28 506. 32 евро, а непогасената възнаградителна лихва за периода от 05.04.2013 г. до 1.06.2017 г. възлизала на 8 654.29 евро. Непогасените санциониращи лихви за периода от 20.09.2013 г. до 01.06.2017 г. били 567.28 евро. А таксите и разноските по кредита, които не били заплатени – 192.36 евро.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК са допустими – същите са предявени в срока по чл.415, ал.1 от ГПК от заявителя в производството по чл.417 от ГПК пред районния съд срещу кредитополучателя по договора за банков кредит - възразил срещу заповедта за изпълнение.

Настоящият съдебен състав намира, че не е налице процесуална пречка от категорията на абсолютните, уредена в  чл. 299, ал. 1 ГПК, за предявяването и разглеждането на настоящите искове. По възражението за недопустимост на исковете с оглед забраната за пререшаемост на спора, предвид приключилото предходно производство между страните, съдът съобрази, че с влязлото в сила решение по т. д. № 152/2015г. на СОС, исковете на банката-кредитор са отхвърлени поради това, че не е била настъпила предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит. Поканите от 12.09.2016г. и от 31.01.2016г., са връчени след приключване на делото и поради това съставляват нов юридически факт, който не попада в предметния обхват на силата на пресъдено нещо. С влязлото в сила решение е отречено правото на кредитора да търси изпълнение на цялото задължение, тъй като тогава правото на предсрочна изискуемост не е съществувало. Възникването му по-късно, след приключване на спора, означава, че липсва обективно тъждество между предявения иск, който е бил отхвърлен, и впоследствие предявения, основаващ се на новонастъпилия факт на обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Тъй като няма пълно припокриване между правото, предмет на силата на пресъдено нещо и правото, предмет на втория иск, което е достатъчно индивидуализирано, последният се явява процесуално допустим. Именно поради това, в съдебната практика е възприето становището, че когато бъде отхвърлен иск по  чл. 422 от ГПК за установяване на вземанията по заповед за изпълнение, които не са подлежащи на изпълнение като предсрочно изискуеми, за ищеца не се преклудира правото да търси изпълнението им с нов иск, както и чрез иницииране на ново заповедно производство, в който смисъл е постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 139 от 05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о. В този смисъл и като се изхожда от обективните предели на СПН на решението, с което са отхвърлени исковете с обсъденото решение на СОС (вж. чл. 298, ал. 1 ГПК), не е налице е спор, разрешен с влязло в сила решение между страните относно спорното право, предмет на настоящото дело. Между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо въпросът, че банката не е кредитор на изискуеми вземания, поради твърдяна настъпила предсрочна изискуемост на договора за кредит към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК. По настоящото дело ищецът – кредитор се позовава на нов факт – настъпила предсрочна изискуемост през м. 05. 2017г., обявена на длъжника - факт, настъпил след подаване на първото заявление за издаване на заповед по чл. 417, т. 2 ГПК и след постановяване на решението по установителните искове, т. е. нов факт. Ето защо настоящият спор не е разрешен със СПН като правна последица на влязлото в сила решение на СОС, с което в приложение и на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, е прието, че искове за неизискуеми притезания са неоснователни. При положение, че след приключването на производството (след подаване на заявлението по предходното заповедно производство) се прояви нов факт, с който ищецът обвързва настъпването на изискуемостта на вземанията си, може да предяви на общо основание нов иск въз основа на новонастъпилите факти, които не са преклудирани от СПН (арг. и от чл. 439, ал. 2 ГПК).

            Разгледани по същество, исковете са доказани по основание и размер.

Предмет на делото по установителните искове по чл.422 от ГПК е вземането, основано на представения документ - извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Основанието на иска се обуславя от обстоятелствата, въз основа на които страната твърди защитимо с упражняването му свое субективно право и тези обстоятелства по иска с правно основание чл. 422 от ГПК в случая са сключен и обявен за предсрочно изискуем договор за кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда. Единствено фактът на евентуално извършени плащания по дължими суми е в тежест на ответника. В настоящата хипотеза съдът приема, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение, с източник договор за банков кредит. По силата на договорноправната връзка, в тежест на ищцовата банка, е възникнало задължението да предостави процесния кредит, а в тежест на ответницата- кредитополучател - да заплаща в установените срокове и размери вноските по усвоения кредит, съгласно уговореното в договора. В настоящата съдебна инстанция няма спор по тези обстоятелства. Страните спорят по отношение на фактите – дължимост на претендираните суми предвид процедурата по уведомяването на ответника за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита и за настъпила погасителна давност. Страните спорят и по отношение момента, в който кредитът е станал предсрочно изискуем. Ответникът твърди, че това е станало още през 2011г. на датата, обявена в извлечението от счетоводните книги на банката от 16.05.2014г., представено към отговора на исковата молба.

С оглед приетото в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Според него в хипотезата на предявен иск по  чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника, за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. В случая това е сторено от банката – ищец едва преди образуване на второто заповедно производство по ч.гр.д. № 435/17г. по описа на РС-Костинброд, с представените по делото нотариални покани до ответника, изпратени на настоящия и постоянния му адреси.

От друга страна в настоящото съдебно производство, заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза по несъмнен начин установи размера на просрочените задължения по договора за банков кредит към датата на подаване на заявлението в заповедното производство по ч.гр.д. № 435/17г. по описа на РС-К. - съответстващ на размера, сочен в заявлението и в настоящата искова молба.

В тази връзка съдът приема, че предявените искове, като основателни следва да бъдат уважени.

Не е налице нарушение на разпоредбата на чл.47 от ГПК, предвид доводите на ответника, тъй като в случая представените по делото нотариални удостоверявания при връчване на поканите до длъжника съдържат ясно посочване на причините, поради които нотариусът е предприел връчване по реда на чл. 47 ГПК - посещения на адреса в рамките на един месец, както и ненамиране на лице, което е съгласно да получи съобщението. В процесния случай връчването на нотариалните покани, чрез залепване на уведомление е извършено на адресите на длъжника, които съвпадат с неговите постоянен и настоящ адрес, с оглед съдържащата се в заповедното производство справка от Национална база данни "Население".

По смисъла на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 163 от 25.02.2016 г. по т. дело № 2335/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., нотариалното удостоверяване за връчване на нотариалната покана, залепването на уведомлението на основание чл. 47 ГПК, както и констативният протокол на нотариуса, изготвен във връзка с посещенията на адреса и конкретните обстоятелства, поради които нотариалната покана не е могла да бъде връчена, имат характер на официален свидетелстващ документ, с който нотариусът удостоверява конкретни факти и обстоятелства и извършени действия. Като официален свидетелстващ документ нотариалното удостоверяване и изготвеният от нотариуса констативен протокол се ползват с обвързваща съда материална и доказателствена сила на официален свидетелстващ документ за удостоверените в него факти, на основание чл. 179 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК тежестта за доказване неистинността /неавтентичност или неверност/ на официален документ пада върху страната, която го оспорва. Следователно при липса на доказване на неистинността на нотариалното удостоверяване от страна на ответника, следва да се приеме, че нотариалните покани в случая са връчени редовно на кредитополучателя, по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.

Преценката за наличие на предпоставките по чл. 47 ГПК се извършва, въз основа на отбелязванията върху нотариалната покана, а съобразно постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 47 от 17.02.2011 г. по ч. т. дело № 719/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., удостоверяването на обстоятелствата, относими към връчването следва да се съдържа в самото съобщение за връчването върху нотариалната покана и конкретно да е посочена причината, обусловила приложението на чл. 47, ал. 2 ГПК. Със същото съставът на ВКС е приел, че не е достатъчно нотариусът само да отбележи, че връчването на екземпляр от поканата е съгласно чл. 47 ГПК, защото само от тази констатация не може да се установи дали са били налице законните предпоставки за връчване по този ред. В представените по делото нотариални покани до длъжника е изрично посочено, че уведомлението е залепено на адресите на длъжника, които съвпадат с неговите постоянен и настоящ адрес; отбелязани са и причините, поради които нотариусът е предприел връчване по реда на чл. 47 ГПК - посещения на адреса в различни часове на деня и ненамиране на адресата в рамките на един месец.

По отношение направеното от ответника правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност по отношение претенцията на ищеца съдът намира следното:

При договора за кредит срокът за погасяване на цялото задължение е предварително определен при сключването му и от настъпването на изискуемостта за цялата заета сума започва да тече срокът на погасителната давност, т.е. в случая от момента, на обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 03.05.2017г. Това е датата към която са били изпълнени всички изискуеми от закона предпоставки, за да се приеме, че процесният кредит е станал предсрочно изискуем. Това не се е случило на 23.12.2011г., тъй като към този момент липсват данни банката да е уведомила предварително ответника за настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит. В този смисъл от 03.05.2017г. до момента на предявяване на настоящите искове не е изминал изискуемият от закона срок, за да се приеме, че вземането на банката по процесния договор за кредит е погасено по давност.

По арг. от чл. 114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Затова и след като основният извод на съда, в предходното съдебно производство е, че вземането не е станало изискуемо в предявения размер на посоченото основание, то не може да се приеме, че давността за същото е започнала да тече от момента, в който банката е претендирала, че това вземане е станало изискуемо /решение № 161/08.02.2016 г. на ВКС по т.д. № 1153/2014 г., II т.о./. Това е така, защото посоченият факт е приет за неосъществил се.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 ЗЗД, давността за всяко вземане – главно или акцесорно за лихви започва да тече от деня, в който то е станало изискуемо. В процесния случай кредита е обявен от Банката за изцяло и предсрочно изискуем заедно с лихвите на 03.05.2017 г., на основание Общите условия към Договора за кредит. Следователно от тази дата са започвали да текат и давностните срокове – по чл. 110 ЗЗД за погасяване на главницата и по чл. 111, б."в" ЗЗД за погасяване на лихвите – договорни и наказателни. Видно е, че към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК (02.06.2017 г.) тези срокове не са изтекли.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че плащането на части на едно отначало определено цяло задължение не е идентично на "периодично плащане". В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК.

В своето решение № 261 от 12.07.2011 г., постановено по гр. дело № 795/2010 г., ВКС, IV г. о. приема, че "С разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД е прогласено, че с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В случая поставеният въпрос е относим само към последните две хипотези на посочената правна норма. За да е налице периодично плащане, то същото по естеството си следва да има периодичен характер, или да е установено като такова със закон. Периодичните плащания представляват самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, и произтичащи от общ юридически факт. Поради това всяко от тези плащания е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения. При договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора.".

В същия смисъл е и решение № 28 от 5.04.2012 г. по гр. дело № 523/2011 г., на ВКС, III г. о., в което изрично се приема, че: "При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД."

С оглед изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца в цялост направените в настоящото съдебно производство разноски в общ размер на 3 799.29 лева, от които 2 999.29 лева заплатена държавна такса за водене на съдебното производство, 500 лева – възнаграждение за вещо лице и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.

Предвид задължителните указания дадени от ОСГТК на ВКС в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г., постановено по тълк.д.№ 4/2013г. по описа на ВКС, настоящия съд следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното производство. В тази връзка, предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 ГПК - в полза на ищцовата  страна следва да бъде присъдена сумата от 50 лв., за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ пред вид вида производство, конкретиката на спора и вида осъществена защита, както и сумата 1 486.51 лева – заплатена държавна такса за заповедното производство.

 Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Б.Д.” ЕАД *** с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от В. М.С. – Главен Изпълнителен директор и Д. Н. Н. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрк. М. Д. против И.Т.Д. с ЕГН ********** и адрес: ***, установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, съществуването на вземането на „Б.Д.” ЕАД *** с ЕИК ********* от И.Т.Д. с ЕГН **********, за главница, лихви и такси, произтичащи от Договор за ипотечен кредит от 19.05.2008г. и анекс към него от 26.11.2010г., представляващи сумите както следва: 28 506. 32 евро – главница; 8 654. 29 евро - договорна лихва за периода от 05. 04. 2013 г. до 01 .06. 2017 г.; 649.17 евро - наказателна лихва за периода от 20. 09. 2013 г. до 01. 06. 2017 г., 192.36 евро – заемни такси, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 02.06.2017 г. до окончателното погасяване на паричното задължение, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 435/2017 г. на Районен съд – гр. К..

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И.Т.Д. с ЕГН ********** да заплати на „Б.Д.” ЕАД *** с ЕИК ********, направените в настоящото съдебно производство разноски в общ размер на 3 799.29 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И.Т.Д. с ЕГН ********** да заплати на „Б.Д.” ЕАД *** с ЕИК *********, направените в заповедното производство, разноски в общ размер на 1 536.51 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: