РЕШЕНИЕ
№ 1077
гр. Плевен, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430103970 по описа за 2021 година
Производство по иск с правно основание чл.55, ал.1, т.2 от ЗЗД
Пред РС Плевен е депозирана искова молба от Ф. Ф. П., ЕГН **********, от ***, против М.
К. Ч., ЕГН **********, от г***. В молбата се твърди, че на 07,02,2020 г. ищцата предала на
ответника сумата от 1365,00 лева за изготвяне на проекто-скици за представяне в СГКК-
Плевен и в последствие по гр.д.№70/2017 г. на ***. Твърди се, че след м.май 2020 г.
установила, че скиците не са изготвени и започнала да търси по телефона ответника. Сочи
се, че след многобройни разговори на 15,09,2020 г. ответникът възстановил 1000,00 лева, но
останалата част не е платена до момента. Ищцата счита, че се дължи и лихва за забава, като
претендира такава в общ размер на 75,56 лева, от които 27,78 лева лихва върху сумата от
365,00 лева за периода 16,09,2020 г. – 16,06,2021 г. и 47,78 лева върху сумата от 1000,00 лева
за периода 13,05,2020 г. – 15,09,2020 г. Претендира се и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на иска. В становище, депозирано след определението за насрочване на
делото, ищцата сочи, че сумата, която е изпратена със запис, не е цялата, и остават дължими
125,56 лева. В с.з. ищцата заявява, че ответникът следва да бъде осъден да й заплати
остатъкът от сумата ведно със законната лихва.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който сочи, че
искът е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата, тъй като
се претендират имуществени пава на съделителите по гр.д.№70/2017 г. на ***. По същество
1
се твърди, че сумата била взета и предадена на трето лице, което следвало да изготви
скиците. Твърди се, че тъй като били необходими още 315,00 лева за идготвянето им,
уведомил ищцата, но същата си поискала парите обратно. Твърди се, че след разговор с
третото лице, сумата от 1000,00 лева била върната и съответно предадена на ищцата.
Представя се пощеснки запис за сумата от 415,00 лева /365,00 лева главница и 50,00 лева за
ДТ/, с който ответникът счита, че е изпълнил задължението си. В с.з. ответникът сочи, че ще
заплати процесната сума.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
Видно от представеното копие от разписка от 07,02,2020 г., подписана от ответника, същият
е получил от ищцата сумата от 1365,00 лева за изготвяне на скици-проект на делбената маса.
От представеното копие от разписка от 15,09,2020 г. /подписана и от ищцата, и от
ответника/ се установява, че на посочената дата ищцата е получила от ответника сумата от
1000,00 лева, дължима по разписка от 07,02,2020 г. В разписката е отразено, че остава да се
дължи сумата от 365,00 лева.
От представения служебен бон за приемане на пощенски запис се установява, че на
20,08,2021 г. ответникът е изпратил на ищцата сумата от 415,00 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.55, ал.1, т.2 от ЗЗД
Основните предпоставки на института на неоснователното обогатяване са: получаване на
нещо от едно лице и отсъствие на основание за това получаване. «Получаването»
предпоставя «даване» и е фактическо действие, което подлежи на доказване от ищеца.
Съобразно правилото на чл.55, ал.1 от ЗЗД и трайно установената съдебна практика,
изразена в ППВС № 1/1979 г., в тежест на ищеца по иска по чл.55, ал.1, т.2 от ЗЗД е да
установи, че е престирал с оглед основателно очаквано в бъдеще осъществяване на валидно
правоотношение между страните, оправдаващо предприетото от него разместване на
имуществени блага, което правоотношение впоследствие не е възникнало. В случая
ищцовата страна е установила по безспорен начин плащането на сумата от 1365,00 лева на
ответника за изготвяне на проекто-скици. Тук следва да се отбележи, че ответната страна не
отрича получаването на сумата в отговора на исковата молба, нито твърди, че е изготвила
проекто-скиците. Дори е налице двукратно връщане на част от получената от ответника
сума /веднъж преди завеждане на делото – 1000,00 лева, и втори път след получаване на ИМ
от ответника – в размер на 415,00 лева/. В с.з. ответникът заявява, че ще плати сумата, което
по същество представлява признание на иска.
Съдът, на основание чл.162 от ГПК, изчисли, че законната лихва за забава върху главницата
от 365,00 лева за периода от подаване на ИМ в съда – 17,06,2021 г., до датата на плащането
2
– 20,08,2021 г., е в размер на 6,59 лева. Спазвайки реда на погасяване по чл.76 от ЗЗД, съдът
достигна до извода, че с платените 415,00 лева, е погасена законната лихва в размер на 6,59
лева, претендираната лихва за забава в размер на лихвата за забава в размер на 75,56 лева и
част от главницата в размер на 332,65 лева, или е останала непогасена главница в размер на
32,35 лева. Ето защо предявеният иск за главница се явява основателен за сумата от 32,35
лева, а за разликата до претендираните 365,00 лева главница и 75,56 лева лихва за забава,
искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
Предвид изхода от производството, и доколкото плащането на част от претедираната сума е
станало след завеждане на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски, които са в
размер на 100,00 лева за държавна такса.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД М. К. Ч., ЕГН **********, от ***,
ап.6, ДА ЗАПЛАТИ на Ф. Ф. П., ЕГН **********, от ***, сумата от 32,35 лева главница,
представляваща част от получена на 07,02,2020 г. сума в размер на 1365,00 лева, на
неосъществено основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ –
17,06,2021 г., до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираната
главница от 365,00 лева ОТХВЪРЛЯ предявеният иск като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ф. Ф. П., ЕГН **********, от ***, против М. К. Ч.,
ЕГН **********, от ***, ап.6, иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 75,56 лева, представляваща лихва за забава, от
които 27,78 лева лихва върху сумата от 365,00 лева за периода 16,09,2020 г. – 16,06,2021 г. и
47,78 лева върху сумата от 1000,00 лева за периода 13,05,2020 г. – 15,09,2020 г., КАТО
погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. К. Ч., ЕГН **********, от ***, ап.6, ДА
ЗАПЛАТИ на Ф. Ф. П., ЕГН **********, от ***, сумата от 100,00 лева, представляваща
сторени деловодни разноски за държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3