Р Е Ш Е Н И Е

  №

гр. София, 28.08.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15408, по описа за 2017 г., по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са активно субективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ от ищците С.И.С., М.И.С. и И.Д.С., последният починал в хода на процеса и на негово място конституирани наследниците му по закон - останалите двама ищци и Д.И.С. срещу „З.К.Л.И.“ АД, за сумата от по 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на смъртта на Р.Б.С., настъпили като последица от пътнотранспортно произшествие, реализирано на 06.03.2017 г., на Път ПП 1 Е-79, в района на км. 381, Брежанска детелина, причинено по вина на П.Ц.Д., водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат”, с рег. № ******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“ при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 27.11.2017 г. до окончателното плащане на застрахователното обезщетение.

Ищците твърдят, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил, в резултат на което е починала пешеходката Р.Б.– майка на първите двама ищци и съпруга на И.Д.С.. Поддържат, че нейната смърт им е причинила силни емоционални болки и страдания, които търпят и понастоящем.

Ответникът „З.К.Л.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер, отричайки наличието на деликтно поведение на водача на лекия автомобил. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата, която се е движила по пътното платно в нарушение на разпоредбите на ЗДвП.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 432 от КЗ, дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка „Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на делинквента като автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най - близките му, чийто кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961 г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител, както и лицата, посочени в ТР №1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

Установява се от удостоверение за наследници от 15.03.2017 г., издадено от община Благоевград, че С.И.С. е дъщеря, М.И.С. - син и И.Д.С. – съпруг на починалата на 06.03.2017 г. Р.Б.С..

След предявяването на исковата молба ищецът И.Д.С. е починал на 08.10.2018 г., като видно от удостоверение за наследници изх. №84 от 12.10.2018 г., издадено от община Симитли, с. Крупник, е оставил за свои наследници децата си С.И.С., М.И.С. и Д.И.С., конституирани на негово място като ищци.

В хода на производството е представена влязла в сила на 10.04.2019 г. присъда №1408 от 25.03.2019 г., по НОХД №120/2019 г. на ОС – Благоевград, според която подсъдимият П.Ц.Д. е признат за виновен в това, че на 06.03.2017 г., около 20:44 ч. на главен път Е-79, в района на 380+500 километър, в близост до пътен възел „Брежани”, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21 ал. 2 ЗДвП и в резултат, на което е допуснал пътнотранспортно произшествие, като по непредпазливост е причинил смъртта на пресичащата от дясно наляво по посоката на движение на лекия автомобил пътното платно пешеходка Р.Б.С., което деяние представлява престъпление.

Свидетелят В.П.сочи, че след смъртта на майка си ищцата С.С. е станала изнервена, затворена и депресирана, разделила се е с мъжа си и е изпитвала затруднения при отглеждането на детето си, в грижите за което преди това и е помагала майка й.

Свидетелят В.В.излага, че и тримата ищци са изживели много тежко загубата на Р. С.. Последната е помагала на сина си в отглеждането на децата, а след смъртта й съпругът И.С. психически се е променил и станал затворен. В различни периоди децата са живеели заедно с родителите си, а непосредствено преди инцидента не са били в едно домакинство, но са се събирали по празниците.

На основание чл. 300 ГПК съдът е длъжен да зачете представената по делото присъда на наказателния съд и да приеме, че вина за настъпването на процесното ПТП, от което е причинена смъртта на Р.Б.С., има сочения в исковата молба водач, управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат”, с рег. № ******. По делото не е спорно обстоятелството, че към датата на деликта за процесния автомобил е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователното дружество – ответник. От свидетелските показания се установява, че ищците са търпели неимуществени вреди от загубата на своята близка, поради което са налице всички предпоставки за присъждане на обезщетение по чл. 432 КЗ.

Относно размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съдът взема предвид факта, че С.И.С. и М.И.С. са загубили своята майка, от което е житейски логично да са страдали и да продължават да изпитват емоционални болки от нейната загуба. От друга страна следва да се отчита зрялата възраст на ищците (съответно на 30 г. и 32 г.) и обстоятелството, че са живеели в отделни домакинства. По отношение на първоначалния ищец И.Д.С. следва да се отчита, че е загубил своята съпруга, но и обстоятелството, че същият е починал в хода на процеса.

Предвид горепосочените обстоятелства и като съобрази социално-икономическите условия в страната, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от С.И.С., М.И.С. и И.Д.С. се равнява на сумата от по 120 000 лв. за всеки от тях. Обезщетението в този размер съответства, както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, а също така и възмездява неблагоприятните последици, настъпили за ищците в резултат на непозволеното увреждане.

Ответникът е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Р. С., която като пешеходец е пресичала автомагистралата в тъмната част на денонощието и на място, което не е предвидено за движение на пешеходци.

По делото е приета без възражения съдебна автотехническа експертиза, според която ПТП е настъпило на прав участък, около 21 ч. в тъмната част на денонощието, на главен път Е79, в района на пътен възел „Брежани”, с посока от гр. Благоевград към с. Кулата, при неограничена видимост и суха пътна настилка, извън населено място. Пътният участък представлява права отсечка, двупосочна, с по една пътна лента във всяка посока, без функционални или изкуствени прегради. Според описания механизъм, преди момента на сблъсъка шофьорът е карал с 93,81 км/ч, при разрешени 60 км./ч, като е възприел пешеходката, но е решил да я заобиколи. Предвид тази скорост ударът е щял да настъпи дори и водачът да е предприел спиране, а не заобикаляне, тъй като обсега на осветяване на фаровете му не е позволявал пълно спиране. Максималната скорост, при която е било възможно предотвратяването на удара е 71,70 км/ч. Съгласно експертизата причина за настъпване на ПТП е не само превишената скорост, но и поведението на починалата, която е пресичала на място, което не е предвидено за пешеходци, при възможност да възприеме приближаващия автомобил и да го пропусне.

При така даденото заключение настоящият състав намира, че пешеходецът е нарушил разпоредбата на чл. 113, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, и чл. 114, т. 2 от ЗДвП: несъобразяване с приближаващите се пътни превозни средства при пресичане извън населено място по двулентов двупосочен път, когато в близост не е имало пешеходна пътека, както и при ограничена видимост, тъй като е била тъмната част на денонощието. Следва да се отбележи, че приетата САТЕ опровергава твърденията на ответника, че пешеходецът е пресичал автомагистрала, доколкото се касае за двулентов път. От една страна, водачът е шофирал с превишена скорост в тъмната част на денонощието, което е отнело възможността му за своевременна реакция. От друга страна, пешеходката е пресичала на необозначено за това място, извън населено място, където поначало не се предполага появата на пешеходци. Починалата е следвало да отчете горните обстоятелства, още повече че обективно е имала възможност да забележи светлините на приближаващия лек, поради което е следвало да го пропусне, несъздавайки предпоставки за ПТП. Ето защо според настоящия състав, отчитайки, че поначало ЗДвП поставя по-засилени изисквания към водачите на МПС, но и конкретните обстоятелства, при които самият пешеходецът сериозно е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат, намира че приносът на двамата участните в движението за настъпването на процесния инцидент е 55% за шофьора и 45% за пешеходеца.

Предвид гореизложеното определеното на всеки от първоначалните ищци справедливо обезщетение следва да се редуцира с процента съпричиняване, поради което да им се присъди сума от по 66 000 лв. Тъй като И.Д.С. е починал в хода на процеса и на негово място са конституирани като наследници трите му деца, то всяко от тях следва да получи равен дял (по 1/3) от присъденото му обезщетение, т.е. по 22 000 лв. За разликата над присъдените размери от 66 000 лв., до претендираните 150 000 лв. (респективно 50 000 лв. за тримата наследници на починалия първоначален ищец), исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

 Доколкото ищците са заявили присъждане на законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.11.2017 г., то искането им се явява изцяло основателно.

По отношение на разноските:

            На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищците адв. Я.Д., съобразно уважената част от исковете, сумата от 4633,20 лв.

            На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищците следва да бъдат присъдени разноски за САТЕ в размер на 176 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответникът следва да се присъдят съдебни разноски само за САТЕ, в размер на 112 лв. Претендираните разходи за депозит от 30 лв. за призоваване на свидетел не следва да се присъждат, тъй като поисканият свидетел не е изслушан по делото. При липсата на представен договор за правна помощ, установяващ договарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение, то неоснователно е и искането за присъждането на такова.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, съразмерно на уважената част от иска държавна такса в размер на 7920 лв.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                            Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, поотделно на всеки от двамата ищци С.И.С. с ЕГН ********** и М.И.С. с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, чрез адв. Я.Д., сумата от по 66 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на смъртта на тяхната майка Р.Б.С., настъпили като последица от пътнотранспортно произшествие, реализирано на 06.03.2017 г., на Път ПП 1 Е-79, в района на км. 381, Брежанска детелина, причинено по вина на П.Ц.Д., водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат”, с рег. № ******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“ при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 27.11.2017 г. до окончателното плащане на застрахователното обезщетение, като ОТХВЪРЛЯ предявения от всеки от ищците иск за разликата над присъдените 66 000 лв. до пълния претендиран размер от 150 000 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, поотделно на всеки от тримата ищци С.И.С. с ЕГН **********, М.И.С. с ЕГН ********** и Д.И.С. с ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес ***, чрез адв. Я.Д., в качеството им на наследници на починалия в хода на процеса първоначален ищец И.Д.С. с ЕГН **********, сума от по 22 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от И.Д.С. неимуществени вреди, представляващи болки и страдания в резултат на смъртта на неговата съпруга Р.Б.С., настъпила като последица от гореописаното в диспозитива пътнотранспортно произшествие от 06.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 27.11.2017 г. до окончателното плащане на застрахователното обезщетение, като ОТХВЪРЛЯ предявения от всеки ищец иск, съобразно наследствената им квота, за разликата над присъдените 22 000 лв. до пълния претендиран размер, в размер от по 50 000 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК********, да заплати общо на тримата ищци С.И.С. с ЕГН **********, М.И.С. с ЕГН **********, и Д.И.С. с ЕГН **********, съдебни разноски от 176 лв.

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК********, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на процесуалния представител на ищците - адв. Я.Д., с адрес ***, съобразно уважената част от исковете, сумата от 4633,20 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА ищците С.И.С. с ЕГН **********, М.И.С. с ЕГН **********, и Д.И.С. с ЕГН **********, да заплатят на „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски в общ размер на 112 лв.

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, държавна такса в размер на 7920 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                               

  СЪДИЯ: