Р Е Ш Е Н И
Е № 261767
гр. Пловдив, 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 9102 по описа за 2020
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът
Г.Д.П. е предявил срещу „Аеро Концепт Инженеринг“ ЕООД обективно, кумулативно
съединени осъдителни искове, както следва: 1) за заплащане на неизплатено допълнително
трудово възнаграждение за периода 01.09.2019 г. – 27.09.2019 г. в размер на 910
евро за 26 дни за положен труд в гр. ******************, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.07.2020
г., до окончателното изплащане на сумата – правно основание чл. 128, т. 2 КТ и
2) за заплащане на обезщетение при командировка в гр. ****************** в размер
на 250 евро за периода 23.09.2019 г. – 27.09.2019 г. вкл., ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 27.07.2020 г., до окончателното изплащане на сумата – правно основание
чл. 215, ал. 1 КТ, вр чл. 121, ал. 1 КТ.
Ищецът посочва, че между страните е
действало валидно трудово правоотношение, учредено с трудов договор от ***** г,
по силата на който същият заемал длъжността „******************“. На ***** г.
ищецът бил командирован в обект на работодателя, находящ се в гр. ******************,
като между страните било договорено устно, че на ищеца ще се заплатят сумата в
размер на 250 евро седмично – командировъчни пари, и допълнително
възнаграждение в размер на 35 евро на ден. Първоначално страните се договорили,
че работникът ще бъде командирован за срок от една седмица, който впоследствие
бил удължаван и така ищецът положил труд на работното място в чужбина в
продължение на 26 дни. На ****** г. ищецът заминал обратно за ************. За
посочения период на ищеца били заплатени командировъчни пари, с изключение на
периода 23.09.2019 г. – 27.09.2019 г., като не му било заплатено и допълнителното
трудово възнаграждение. Поради изложеното, моли се процесните искови претенции
да бъдат уважени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на искова молба от ответника „Аеро Концепт Инженеринг“ ЕООД. В същия се
признава, че на ***** г. между страните е сключен трудов договор, по силата на
който ищецът бил назначен на длъжността „******************” на пълен работен
ден, като между страните било уговорено трудово възнаграждение в размер на 623
лева. Със Заповед от ***** г., ищецът бил командирован в гр. ******************
за период от 28 дни, а именно от 01.09.2019 г. до 29.09.2019 г. Условията за
командироване били уредени в посочената заповед. Дължимите суми по
командировани били изчислени съобразно НСКСЧ, които били изплатени. Посочва, че
поради изрично заявяване от страна на ищеца, работникът е заплащал
командировъчните пари по сметка на друг работник, който също е бил
командирован. Оспорва се наличието на устна уговорка за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение. Посочва, че между страните е уговорено
единствено, че ищецът ще получава единствено командировъчни пари в размер на 35
евро на ден, които са му изцяло заплатени. Излага съображения, че ищецът не е
работил през съботни дни, както и че работодателят е бил коректен в отношенията
си с работника. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита
за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото не съществува спор, а и се
изяснява от приобщените доказателствени материали, че на **** г. между страните
е сключен трудов договор № ****, по силата на който ищецът бил назначен на
длъжността „******************”, както и че за периода 01.09.2019 г. –
27.09.2019 г. ищецът е бил командирован в гр. ******************. По делото е
приета Заповед № ************г. на ******** на ответното дружество / л. 37/, в
която е отразено, че периодът на командироване е от 02.09.2019г. до
29.09.2019г. Между страните обаче, не съществува спор, че ищецът е отпътувал
един ден по- рано ( на 01.09.2019г. ) и съответно е приключил и по- рано
възложената му дейност ( на 27.09.2019г. ). Предвид това, съдът приема, че
релевантният период за процесните претенции с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
и чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 121, ал. 1 КТ е 01.09.2019г.- 27.09.2019г.
По
отношение на претенцията с правно основание чл. 128, т. 2 КТ: в исковата молба ищецът твърди, че между него и
работодателя е постигната устна договорка, за периода на командироване (
01.09.2019г.- 27.09.2019г.) да му бъде изплащано допълнително трудово
възнаграждение в размер от по 35 евро на ден (за целия период на командироване
сума в размер от 910 евро ). Следва да се посочи, че Кодексът на труда е въвел
писмената форма за действителност на волеизявленията на страните във връзка с
трудовото правоотношение ( в тази насока-
Решение № 81/ 25.02.2011г. по гр.д. № 930/2010г., III- то г.о. на ВКС; Решение
№ 467/ 31.01.2014г. по гр.д. № 2392/ 2013г., IV- то г.о. на ВКС; Решение № 21/
23.02.2012г., по гр.д. № 595/ 2011г., III- то г.о. на ВКС; Решение № 237/
14.01.2020г. по гр.д. № 695/2019г., III- то г.о. на ВКС). Предвид това, то е изключена възможността страните да изразят по друг начин волята си и тя да
има правнорелевантни последици във връзка със съществуването, изменението и
съдържанието на конкретните клаузи от трудовия договор. Съобразно изложеното,
то в тежест на ищеца по делото е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между страните е постигната писмена договореност, освен
възнаграждението по трудовия договор, за периода на командироването,
работодателят да заплаща и допълнително възнаграждение ( по 35 евро на ден или
общо 910 евро ). В рамките на настоящото производство не бе представена,
обективирана в писмен вид договореност между страните за заплащане на допълнително
трудово възнаграждение. Единствено бе ангажиран св. Х. / л. 73/, който сочи, че
е имал устна уговорка с работодателя за заплащане на допълнително трудово
възнаграждение и изразява предположение, че ищецът също е постигнал подобна
договореност ( свидетелят не би могъл и да има познание за конкретните
договорки между ищеца и работодателя, доколкото е заминал в командировка около
два месеца преди ищеца ). Съдът не цени показанията на свидетеля в тази част,
доколкото, както вече бе изтъкнато, за целите на трудовото правоотношение,
единствено релевантни са обективираните в писмен вид изявления на страните.
Предвид това, установяването на уговорка за заплащане на допълнително трудово
възнаграждение чрез ангажирането на гласни доказателствени средства е
недопустимо и на основание чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно изложеното и
доколкото ищецът не доказа правопораждащия факт, касаещ договарянето на допълнително
трудово възнаграждение в общ размер от 910 евро за периода на командироването (
01.09.2019г.- 27.09.2019г.), искът с правно основание чл. 128, т. 2 КТ следва
да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Досежно
иска с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр чл. 121, ал. 1 КТ: на осн. чл.121, ал. 1 КТ, когато нуждите на
предприятието налагат, работникът може да бъде командирован за изпълнение на
трудовите задължения извън мястото на постоянната му месторабота, но за не
повече от тридесет календарни дни без негово съгласие. Предвид това,
командироването предполага работа по трудовото правоотношение и работникът да е
изпратен да я върши в друго населено място, извън постоянната му месторабота. В
конкретния случай, между страните не съществува спор, че за периода
01.09.2019г.- 27.09.2019г. ищецът е бил командирован в гр. ******************
за осъществяване на трудова дейност по проект за отопление- вентилация-
климатизация на многофункционална сграда, Европейски форум. Предвид това и на
основание чл. 215, ал. 1 КТ, работникът има право да получи пътни, дневни и
квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. В
рамките на настоящото производство, ищецът претендира заплащане на обезщетение
за дневни пари при командироването. Съобразно чл. 15, ал. 1 от Наредба за
служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, за покриване
разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари
в размери и валути съгласно приложение № 2. В цитираното приложение № 2, на
позиция № 18 от списъка е посочено, че
за командировки в ******* се дължат командировъчни в размер от по 35 евро на
ден.
От
показанията на св. Г. / л. 74/ се изяснява, че е бил командирован заедно с
ищеца в гр. *******, ******* за периода от 01.09.2019г. до 25.09.2019г. Сочи,
че заплащането на командировъчните се е осъществявало всяка седмица, като
парите са се превеждали по банков път. Г. изтъква, че дневните командировъчни
пари за ищеца са били превеждани по сметка на свидетеля. Това се е осъществило
по изрично искане на ищеца, тъй като банковата му сметка е била запорирана и
той не би могъл да разполага свободно с паричните средства. Свидетелят изтъква,
че докато е бил в ******* ( до 25.09.2019г. ), редовно е теглил и предавал
командировъчните пари на ищеца за съответната седмица.
Съдът кредитира частично изложеното от
свидетеля, по следните съображения: не се оспорва от страните обстоятелството,
че ищецът е получавал командировъчни за първите три седмици от командировката,
предвид което съдът приема, че свидетелят действително е предавал паричните
суми. Спорът се концентрира върху дължимостта на дневните суми за периода
23.09.2019г.- 27.09.2019г. (понеделник- петък ). От приложените по делото
извлечения от банковата сметка в лева на ответното дружество / л. 39- 40 /, не
се изяснява на св. Г. въобще да са му превеждани суми за последната седмица на
м.09.2019г., които той да предаде на своите колеги, в това число и на ищеца. От
извлечението на л. 39 от делото се изяснява, че ответното дружество е превело
по сметка на св. Г. на дата 08.09.2019г. сума в размер от 1710 лева, а от
извлечението на л. 40 се установява, че на 18.09.2019г. е преведена сума също в
размер от 1710 лв. И двете суми са преведени с основание „командировъчни за В., Ж. и И.“. Следвайки това, доказателства за
осъществени други преводи не са представени. Впрочем, от показанията на св. Г.
се изяснява, че той е отпътувал за ***** на дата ***** г., а ищецът е останал в
******* до ******* г. Предвид това, то обективно свидетелят не би могъл да
предаде командировъчните пари на ищеца за последната седмица от командировката.
Нещо повече- свидетелят Г. сочи, че неговите командировъчни за последната
седмица са му дадени в брой, преди дата ***** г. и поради това не му е
превеждана сума, която да предаде на своите колеги. Свидетелят изразява
предположение, че командировъчните на ищеца са заплатени в брой при завръщането
му от *******, но съдът не цени показанията на свидетеля в тази част. В
посочената част, свидетелят не възпроизвежда факт, който сам е възприел, а
единствено излага свое предположение досежно определено обстоятелство. Що се
касае до изготвената по делото ССчЕ, съдът счита, че макар и да е пълно и
обосновано заключението на вещото лице, то не би могло да бъде кредитирано. В
съответствие с поставените задачи, вещото лице е изследвало единствено счетоводството
на ответника, като в същото, дължимите суми за командировъчни са отразени като
изцяло заплатени, но само по дебита на сметка 422 ( т. 3- та от заключението на
вещото лице, л. 65 от делото). В тази връзка, то не е налице документ, подписан
от ищеца или друг информационен източник, удостоверяващ факта, че последният е
получил дължимите дневни командировъчни пари за периода 23.09.2019г.-
27.09.2019г.
Съобразно изложеното, съдът приема, че
дневните командировъчни на ищеца не са му заплатени за периода 23.09.2019г.-
27.09.2019г. вкл. Основателно е възражението на ответника, че командировъчните
не се дължат на седмична база, а на дневна. Предвид това, за процесния период,
на ищеца му се дължи сума в размер от 175 евро ( 5 дни, като за всеки от тях се
дължи по 35 евро ). Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 121, ал. 1 КТ следва да бъде уважен за сумата от 175 евро, като за
разликата от тази величина, до пълния претендиран размер от 250 евро искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Върху сумата от 175 евро се дължи
и законна лихва, считано от датата на входиране на исковата молба в съда /
27.07.2020г./ до окончателното й изплащане.
По
разноските:
При този изход на спора и на основание
чл. 78 ал. 1 ГПК, ищецът има право да бъде възмезден за сторените разноски в
настоящото производство. С исковата молба ищецът е поискал присъждането на
разноски, но доказателства за сторени такива не са представени по делото. В
тази връзка, на л. 58 от делото фигурира единствено пълномощно, делегиращо
представителни права на адв. ***** , но не и договор за правна защита и
съдействие.
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78 ал. 3 ГПК в полза на ответника също се поражда право да бъде възмезден
за сторените разноски в настоящото производство. Представени са доказателства
за реалното договаряне и заплащане на адвокатски хонорар в размер от 840 лв. /
л. 69- 71 /. Съобразно отхвърлената част от исковите претенции, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответното дружество сума в размер от 713, 28 лв.
Доколкото ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски в производството, следва на основание чл. 78 ал. 6 ГПК, вр. чл. 3 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, ответникът да бъде осъден да заплати сума в размер на 17, 70 лева,
представляваща дължима държавна такса и разноски върху стойността на уважения
иск.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Аеро Концепт Инженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Г.Д.П., ЕГН ********** на
основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 121, ал. 1 КТ сума в размер от 175 евро, представляваща обезщетение за
дневни командировъчни пари при командировка на ищеца в гр. ******************
за периода 23.09.2019 г. – 27.09.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда / 27.07.2020г./ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 121, ал. 1 КТ за
разликата от 175 евро до пълния претендиран размер от 250 евро, както и иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, с който се претендира
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 910 евро,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за 26 дни положен труд в гр.
****************** в периода 01.09.2019г.- 27.09.2019г.
ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН ********** да заплати на „Аеро Концепт
Инженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер от
713, 28 лв., представляваща сторени разноски в рамките на настоящото
производство, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 „Аеро Концепт Инженеринг“
ЕООД, ЕИК *********, да заплати в полза на Държавата- бюджет на съдебната
власт, по сметка на РС- Пловдив сума в размер от 17, 70 лева, представляваща
дължима държавна такса и разноски в производството, съобразно уважената част от
исковите претенции.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ