Определение по дело №183/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Въззивното производството е образувано по жалба на адвокат Д. Ст., в качеството й на процесуален представител на Н. Д. А., Д. Б. А.- Ст. и А. Б. А., и трите с постоянен адрес: гр.Б., община Б., ж.к.”З.” Б., В., .1, ап.1, против решение № 3280/21.04.2011 год. постановено по гр.дело № 1596/2010 год. на РСБ..

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост. Основните са за неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там – неправилно е приложен и материалния закон.Твърди, че исковете са доказани по основание и размер, и следва да бъдат уважени. Счита, че е доказана причинната връзка между противоправното деяние и причинения вредоносен резултат. Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение и по същество уважаване на заявените искови претенции срещу двамата ответници, на посочените правни основания.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил отговор по въззивната жалба от ответниците. Постъпили са писмени бележки от адвокат С. Б., особен представител на "П. Е."О., в които се навеждат доводи за неоснователност на наведените оплаквания.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса, имаща интерес от обжалване на решението, срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество оплакванията са неоснователни. ОС изцяло споделя изложените от РС мотиви, към които препраща съгласно разпоредбата на чл.272 ГПК.

С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни предявените искове на ищците Н. Д. А., Д. Б. А.- Ст. и А. Б. А., трите от гр.Б., срещуК. Е. И., Главен редактор на вестник „Стр.” и “ П. Е.” О. ,като издател на вестник „Стр.”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление К., ул. “ З.” № 5, бл. “ С.” № 1, . 1, ап. 33, представлявано от управителя Ст. М.Ер., при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове – за заплащане солидарно от ответниците на всяка една от ищците на сума в размер на по 5 000 /пет хиляди/ лева или общо сума в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева., представляваща обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди от публикации във вестник „Стр.” на 15.07.2008г., 09.10.2008г. и 06.11.2008г., както следва: „Съпругата на покойния директор на „.ско пиво”, Б. А. – изгони от собствения й фризьорски салон сестра му – В., която твърди: „Съдия – изпълнител В.Т. го продаде на д-р Г. зад гърба ми.”; „След фризьорския салон продадоха и апартамента и изхвърлиха покъщнината на сестрата на ексдиректора на „.ско пиво” Б. А. – В.”; „Изхвърлиха с полиция от фризьорския й салон сестрата на покойния шеф на „.ско пиво”, Б. А. – В., за да влезе новият собственик д-р Г.”, които неимуществени вреди се изразяват в претърпени от ищците душевни болки и страдания, накърняване техните лични права и законни интереси, чест, достойнство, добро име и обществен престиж, ведно със законната лихва от датата на деянието – 06.11.2008г. до окончателното изплащане на сумата – правно основание чл. 45 и чл.49 от ЗЗД вр. с чл.52 вр. с чл.53 от ЗЗД.

С оглед на фактическите твърдения на ищците и поддържаното въз основа на тях искане за защита срещу ответните страни законосъобразно районният съд е приел, че при условията на обективно кумулативно съединяване, са предявени два осъдителни иска – срещу физическото лице К. Е. И., в качеството му на Главен редактор на вестник “Стр.” и срещу “П. Е.” О. съответно с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.49 от ЗЗД вр. с чл.52 от ЗЗД – за осъждането им при условията на солидарност по арг. на чл.53 от ЗЗД.

По основния състав на непозволеното увреждане срещу физическото лице, иска с правно основание чл.45 от ЗЗД е процесуално допустим. Разгледана по същество претенцията е неоснователна.Основателността на иска по основния състав на деликтната отговорност предполага кумулативно наличие на следните елементи:деяние в една от двете форми – действие или бездействие, което да носи белега противоправност и от него да са причинени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние, което да е извършено виновно. Последният елемент се презюмира /оборимата презумпция на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД /. Вредоносният резултат може да бъде както от имуществен, така и от неимуществен характер. Законосъобразно РС е приел, че с оглед на събраните по делото доказателства ищците не са доказали първият обективен елемент от този фактически състав, а именно, че ответника К. И., действащ като Главен редактор на в-к “Стр.” през времето, когато за публикуваните трите визирани статии, е обективирал противоправно деяние, под формата на действие или бездействие, както и белега – противоправност на вмененото му деяние, т.е., че този ответник е обективирал някакво действие, респ.бездействие, нарушаващо правна повелителна норма, задължаваща към определено поведение или общия принцип да не се вреди другиму. Само противоправно деяние е основание за ангажиране на деликтна отговорност. Извода, че в случая няма обективирано противоправно деяние, нарушаващо повелителна правна норма или общия принцип да не се вреди другиму спрямо ищците, съдът констатира на база на следното: твърди се от ищците, че по отношение на първата статия, публикувана на 15.07.2008г. по оскърбителен и унизителен за ищците начин са изложени неверни, непроверени и изопачени данни и факти, изразяващо се още в изписването в заглавието на статията :”съпругата на покойния директор на „.ско пиво” Б.А. изгони от собствения й фризьорски салон сестра му Виолета...”. Твърди се, че това е невярно отразен в заглавието на публикацията факт. Неверен е и отразения в съдържанието на статията факт, че “сестрата на покойния директор ... бе изхвърлена от фризьорския й салон, след като миналата седмица частният съдебен изпълнител .... го разигра на търг в полза на съпругата на А. Н. Уз. и двете им дъщери Д. и А. А.”. Като невярно отразена информация се сочи още отразено неправилно името на първата ищца, не е вярно отразен и факта, че В.А. е следвало да освободи имота, че с нея не са водени дела, както и че последната не е подписвала документи с наследодателя на ищците. При прочита на заглавието на първата публикация в бр.164 от 15.07.2008г. на в-к “Стр.” отразеното като информация, че “Съпругата на покойния директор на „.ско пиво” Б.А. е изгонил от собствения й фризьорски салон сестра му В., която твърди..” следва да се тълкува в пълнотата на цялото заглавие на статията, от което се прави извод, че обобщено изнесената като важна съществена информация в заглавието е по данни и изявление на лицето В.А., т.е. отразено е изявление на трето лице, което е било интервюирано от журналиста, изписал статията. В текста на заглавието е отразено само изръзат “съпругата”, като по никакъв друг начин не е споменато името на останалите две ищци по делото, за да обосновават и те искане за ангажиране на деликтната отговроност на главния редактор и във връзка с отразеното в заглавието. На следващо място - по надолу в текста на самата статия се отразява факт, че В. А. е изгонена от фризьорския й салон, но без да се уточнява от кой или кои лица точно, а е отразен, че това е станало след като съдебен изпълнител В.Т. го е разиграла в полза на съпругата на А. – Н. Уз. и двете им дъщери, т.е. изрчино в текста на самата статия няма дори намек или директно отразяване на информация, че ищците са извършили някакви действия по изгонване на В. А.. Невярно отразеното фамилно име на първата ищца не е основание за ангажиране на деликтната отговорност на редактора, поради факта, че в допуснатата неточност при посочване фамилното име на първата ищца няма противоправност, както и поради факта, че при прочита на цялата статия се установява, че същата е написана при и във връзка с интеервю дадено от труто лице – В. А.. Очевидно е, че в текста на статията се пресъздава казаното при интервюто от В. А., като на моменти изрично журналиста отразява, че това е по думи на В. А.. Освен това самите ищци в исковата молба, по отношение на тази статия, твърдят, че отразеното в статията е явно отразено по информация на В.А.. Именно и в тази насока е изложението на статията, поради което не е налице невярно изнесена, изопачена и непроверена информация, тъй като в статията са отразени не констатации, изводи и оценки на журналиста, изписал статията, а изявленията на интервюирано трето лице. Наведените в обратната насока оплаквания се явяват неоснователни.

По отношение на втората статия, публикувана в бр.238 от 09.10.2008г.: също се сочи изнасянето на невярна, непроверена и изопачена информация, изразяващо се в отразяване в заглавието на следния текст: След фризьорския салон продадоха и апартамента и изхвърлиха покъщнината на сестрата на ексдиректора на „.ско пиво” Б. А. – В.” с автор Б. Ст., както и на следното: “Недоумявам как са го продали, след като апартаментът е неделим, а племенниците ми имат само ¼ и след като 9 години се водеха дела...”. В заглавието на статията е отразена информация за извършена продажба и изхвърляне на покъщнината на В. А., но изрично не е отразено, че това е сторено от ищците, както и не е внушено, че това е станало от ищците по незаконосъобразен начин. Напротив в текста на статията авторът й е отразил, че благоевградския съдия изпълнител В. Т. е извършил продажба на притежаваната от В.А. идеална част от апартамента. Изявлението “Недоумявам как ....” е коректно отразено от автора на статията, че е такова на трето лице на настоящия спор – В. А.. В тази връзка посоченото от ищците в исковата молба като невярно отразени факти, изопачени такива или недостоверни, не се установиха и по отношение публикацията във визираната втора статия. Изложените в обратната насока оплаквания се явяват неоснователни.

По отношение на третата статия, брой 262 от 06.11.2008г.: като изнесена невярна, изопачена и недостоверна информация, факти и обстоятелства се сочи публикуваното заглавие на статията: „Изхвърлиха с полиция от фризьорския и салон сестрата на покойния шеф на „.ско пиво”, Б. А.–В., за да влезе новият собственик д-р Г.”, както и на следния текст “....В. А. трябва да се сърди на роднините си /б.р. снаха си Н. А. и двете й дъщери/, които са се наредили първи да участват в търга”. Информацията, изведена в заглавието, че В. А. е изхвърлена от фризьорския й салон с полиция също не отразява невярна и изопачена информация, доколкото с така отразения текст в заглавието на третата статия изрично не изтъква, нито индиректно се внушава на аудиторията, че ищците имат пряко отношение за това действие. Изрично в текста по –надолу в самата статия журналиста е отразил, че горното е във връзка с действия на упълномощени представители на частния съдебен изпълнител Виолина Тозева, като никъде не е изписано, нито се внушава пряко участие в тези действия по принудително изпълнение от страна на някоя от ищците. Цитирания от тях в исковата молба текст: “....В. А. трябва да се сърди на роднините си /б.р. снаха си Н. А. и двете й дъщери/, които са се наредили първи да участват в търга”, при прочит на статията в цялост се установява, че е част от изявление също на трето лице – д-р И. Г., като автора на статията изрично е отразил в съдържанието й, че това са думи на това трето лице, което журналиста е интервюирал и чиито изявления е отразил и изрично изписал чие е авторството им.

С оглед на изложеното законосъобразно РС е приел, че в нито една от трите статии няма отразена невярна, изопачена, недостоверна информация, факти и/или обстоятелства, които пряко или косвено да засягат доброто име, чест, достойнство, обществен престиж на ищците, както и по никакъв начин – директно или чрез внушения и в трите статии не се констатира отразяване на негативни определения, свързани с личността на нито една от ищците.

Освен това ищците не са доказали и причинната връзка между деянието и причинения резултат – твърдяната неимуществена вреда.Ищците не сочат доказателства, от които да установи, че именно твърдения причинен вредоносен резултат е типичният, непосредствен такъв и е в пряка причинно –следствена обусловеност от поведението на ответника, т.е., че сочените претърпени неимуществени вреди от ищците са пряка и непосредствена последица от непозволеното деяние на ответниците, доколкото и във връзка с изложеното по –горе в статиите автора е отразил мнение и оценки на трети лица, т.е. доколко твърдения вредоносен резултат, причинен на ищците, не е опосреден от действия на трети лица.

Искът с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл.45 от ЗЗД вр. с чл.52 и чл.53 от ЗЗД – предявен при условията на солидарност и срещу издателя, като възложител на работата, също е допустим. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Отговорноста на „ П. Е.” О., в качеството му на собственик на вестник „ Стр.”, по принцип може да бъде ангажирана, като не е необходимо и установяване, авторите на публикацията да се намират в трудовоправна обвързаност с издателя, т.е. да се установява възлагане на работата на прекия причинител и извършването на последния на деликт при и по повод изпълнение на възложеното. Но с оглед на факта, че в настоящия случай липсва отразяване на невярна и изопачена информация, така предявния иск също се явява неоснователен. Изложените в обратната насока оплаквания се явяват неоснователни. Обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ОС сумата от 275,00/двеста седемдесет и пет/лева, която сума е заплатена от бюджета на съда на назначения от РС особен представител на "П. Е."О. адвокат С. Б.-АК Б., за участието й във въззивното производство. Въззивниците, чрез процесуалния си представител, са поискали от съда да отмени протоколното си определение от 29.09.2011 год., с което същите са задължени да внесат посочената сума. В молбата се излага довод за недължимост на сумата, тъй като на страната не е следвало да се назначава особен представител поради това, че е юридическо лице. ОС счита този довод за неоснователен. Непрецизно районният съд е назначил особен представител на ответника "П. Е."О.. Особеният представител- адвокат С. Б.-АК Б. - е изпълнила добросъвестно задълженията си, като за положения от нея труд се дължи възнагпраждение. Съгласно чл.47 ал.6 от ГПК разноските за особения представител следва да се поемат от ищците по делото. Поради това и искането им се явява неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 във вр. с чл.272 от ГПК ОС,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3280/21.04.2011 год. постановено по гр.дело № 1596/2010 год. на РСБ..

ОСЪЖДА Н. Д. А., с ЕГН *, Д. Б. А.- Ст., ЕГН * и А. Б. А., ЕГН *, и трите с постоянен адрес: гр.Б., община Б., ж.к.”З.” Б., В., .1, ап.1, да заплатят по сметка на ОСБ. общо сумата от 275,00/двеста седемдесет и пет/лева, изплатено възнаграждение на назначения особен представител адвокат С. Б.-АК Б. за участие във въззивното производство, както и сумата от 5,00 лева за издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.