Решение по дело №620/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Варна (ОДБХ), подадена чрез гл. юрисконсулт Е. Р., срещу Решение № 30 от 22.01.2024 г. по АНД № 285/2023 г. на Районен съд – Девня (РС – Девня), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № КХ-17 от 30.06.2023 г. издадено от Директора на ОДБХ – Варна.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Девня е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че въззивният съд неправилно е приел, че са налице допуснати нарушения на изисквания на чл. 42 и 57 от ЗАНН, поради непълно описание в АУАН и в НП на нарушението, непосочване на нарушените норми на Регламент 1169/2011г. на ЕС и каква информация не е представена на потребителите. Твърди се, че както в АУАН, така и НП безспорно се установява извършване на административното нарушение, като липсва съмнение или неяснота по отношение на установената без етикировка и маркировка храни, изрично са посочени техния вид и количеството. Касаторът се позовава на изискванията на чл. 9, §1 от Регламент № 1169/2004г. на ЕС на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, регламентиращ задължителните данни, съпровождащи дадена храна. Сочи, че липсват предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото нарушението е формално и наложената имуществена санкция е в минималния предвиден в закона размер. Искането е да се отмени обжалваното решение на РС – Девня и да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Г., поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, а в условията на евентуалност се отправя искане за присъждане на адвокатски хонорар на наказаното лице в минимален размер.

Ответникът – „Т.“ ЕООД, с ЕИК ***, представляван от адв. А. А., в писмен отговор и молба с.д. № 4953/05.04.2024г. оспорва касационната жалбата, моли съда на я отхвърли като неоснователна и да потвърди обжалваното решение на РС-Девня. Претендира присъждане на сторените разноски.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Сочи, че не са налице твърдените в жалбата материалноправни нарушения при изготвяне на съдебното решение на въззивния съд.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационният състав преценява оспореното решение като валидно и допустимо, но неправилно, постановено в нарушение на приложимия материален закон. Изложеното в касационната жалба основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на въззивното решение – нарушение на материалния закон е налице, поради погрешните изводи на районния съд.

С обжалваното решение РС – Девня е отменил НП № КХ-17/30.06.2023 г., издадено от Директора на ОДБХ - Варна, с което на „Т.” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 от Закона за храните /ЗХ/, за нарушение на чл. 17, ал.1 от Закона за храните, вр. чл. 9 §1 от Регламент № 1169/2011г. на ЕС. За да отмени НП въззивния съд е приел от фактическа страна, че при проверка на 19.04.2023г. от служители на ОДБХ Варна в заведение за хранене стопанисвано от „Т.“ ЕООД се установило, че в минусово хладилно съоръжение тип фризер, разположено в подготвително помещение за яйца се съхраняват замразени месни храни без етикировка и маркировка, заедно с други храни които са маркирани и в срок на годност – замразени пилешки бутчета съдържащи се в 5 бр. пакети с общо тегло 15, 630 кг., замразени месни заготовки съдържащи се в 4 пакета с общо тегло 4.500 кг. За така установеното нарушение бил съставен АУАН № 32/02.05.2023г., в който нарушението било квалифицирано като такова по чл. 17 ал.1 от Закона за храните, вр. чл. 9 § 1 от регламент № 1169/2011г. на ЕС. Актът е връчен на управителя на дружеството – Д. Т. и е подписан с възражения. Въз основа на издадения акт за установяване на административно нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което административно – наказващия орган възприел изцяло фактическите констатации и правната квалификация на нарушенията, отразени в акта и наложил на нарушителя предвидената в чл. 131 ал.1 от Закона за храните санкция в минимален размер 2000 лева.

За да отмени обжалваното пред него НП, РС - Девня приема, че в АУАН и в НП са допуснати идентични нарушения, доколкото е налице непълно описание на нарушението, а именно кои точно норми на Регламент 1169/2011г. на ЕС са нарушени и каква точно информация следва да бъде предоставена на потребителите за да е налице описаното нарушение. Констатациите в АУАН и в НП не отговарят на изискванията на чл. 42 и 57 от ЗАНН и от тях не става ясно дали цялото описано количество храни е без етикировка и маркировка или само част от тях. Въззивната инстанция е приела, че липсва конкретика и яснота относно санкционираното нарушение, което възпрепятства въззивника да разбере колко и в какъв обем обвинения са му подигнати, поради му е нарушено правото на защита. Изложени са мотиви, че е налице маловажен случай на административно нарушение по чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, поради липса на точно количество съхранявани в нарушение храни и поради липса на доказателства за налагани други наказания за извършени нарушения по ЗХ от санкционираното дружество. С решението си въззивният съд е осъдил ОДБХ – Варна да заплати на наказаното дружество сумата от 600 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационна инстанция намира решението на районния съд за неправилно като постановено при наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 1 НПК - при неправилно приложение на закона. Настоящият състав не споделя изводите на въззивната инстанция, че издаденият АУАН и наказателно постановление не отговарят на изискванията на чл. 42 и 57 от ЗАНН.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗХ бизнес оператор, който произвежда и/или дистрибутира храни, е длъжен да предлага храни, етикетирани в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ, L 304/18 от 22 ноември 2011 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 1169/2011". Съгл. чл. 9, т. 1, от Регламент (ЕС) 1169/2011г. в съответствие с членове 10-35 и съобразно изключенията, които се съдържат в настоящата глава, е задължително да се посочат следните данни: а) наименование на храната; б) списък на съставките; в) всички съставки или спомагателни вещества, изброени в приложение II, или получени от вещество или продукт, посочени в приложение II, причиняващи алергии или непоносимост, които се използват за производство или приготвяне на храна и все още присъстват в крайния продукт, дори и в изменен вид; г) количество на определени съставки или категории съставки; д) нетно количество на храната; е) срок на минимална трайност или срок на годност; ж) специални условия за съхранение и/или условия за употреба; з) името или търговско наименование и адрес на стопанския субект в хранителната промишленост, посочен в член 8, параграф 1; и) страна на произход или място на произход, когато са предвидени такива в член 26; й) указания за употреба, когато при липсата на такива указания би било трудно храната да се използва по подходящ начин; к) по отношение на напитки, съдържащи по-вече от 1,2 обемни процента алкохол, действителното обемно съдържание на алкохол; л) обявяване на хранителната стойност.

В чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, съдържащ някои определения е предвидено, че за целите на настоящия регламент определението на понятието "стопански субект в хранителната промишленост", се прилага определението дадено в Регламент (ЕО) № 178/2002.

Член 3, т. 3 Регламент (ЕО) № 178/2002 е предвидено, че по смисъла на настоящия регламент: "стопански субект в хранителната промишленост" означава физическо или юридическо лице, което отговаря за гарантиране на спазването на изискванията на законодателството в областта на храните в рамките на контролираното от него предприятие за производство на храни".

От анализа на цитираните разпоредби може да се направи заключението, че след като, в качеството на бизнес оператор "Т." ЕООД има задължението по чл. 17, ал. 1 от ЗХ да предлага храни, етикетирани в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011, той е и "стопански субект в хранителната промишленост" по смисъла на Регламент (ЕС) № 1169/2011 и за дружеството съществува задължението да следи за правилно етикетиране на произвеждана и/или дистрибутирана от него храна. Именно дружеството предлагащо за продажба храни на краен потребител, отговаря за информацията за храната посредством етикет – чл. 9 ЗХ вр. § 1, т. 6 от ДР на ЗХ.

Установените факти по делото не са спорни между страните. Спорен е въпросът издаденият АУАН и наказателно постановление съдържат ли изискуемите реквизити и отговарят на изискванията на чл. 42 и 57 от ЗАНН.

Настоящият състав не споделя изводите на въззивния съд относно липса на конкретика и яснота на санкционираното нарушение. За пълнотата на описанието на извършеното нарушение – съхраняване на замразени месни храни без етикировка и маркировка, заедно с други храни които са маркирани и в срок на годност не е нужно посочване на конкретно неизпълнено изискване на чл. 9, § 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011. В случая не се касае до непълнота на информацията за потребителя в етикета на храните, а до пълно неизпълнение на задължението за етикетирането им, т.е. изцяло непосочване на данните по член 9 от Регламент (ЕС) № 1169/2011.

Неправилно въззивният съд е приел, че не е ясно дали цялото описано количество храни е без етикировка и маркировка или само част от тях. Както в АУАН, така и в НП са описани подробно местните продукти без етикировка и маркировка храни – замразени пилешки бутчета съдържащи се в 5 бр. пакети с общо тегло 15, 630 кг., замразени месни заготовки съдържащи се в 4 пакета с общо тегло 4.500 кг., като изрично е посочено че се съхраняват заедно с други храни, които са етикетирани и в срок на годност, съгласно Регламент № 1169/2011г. /ЕС/.

Съдът счита, че АНО правилно е приложил материалния закон и е определил правната квалификация на нарушението, която съответства на приетата и установена фактическа обстановка. По делото е безспорно установено извършването на адм. нарушение от жалбоподателя. В подкрепа на този извод на съда са показанията на свидетелите и писмените доказателства по делото. В случая е безспорно установено извършването на нарушението и самоличността на нарушителя, а по отношение на изискването за вина, в случая това не е необходимо, тъй като жалбоподателят е наказан с имуществена санкция и става въпрос за обективна /безвиновна/ отговорност на нарушителя.

Изложеното обосновава заключението, че в административнонаказателното производство не е допуснато нарушение на процесуалните правила, включително по отношение описанието на нарушението, като са посочени релевантните факти и обстоятелства, а извършването на вмененото нарушение безспорно се установява от събраните доказателствата по делото. Правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. За този си извод съдът взе предвид както обществените отношения, които са засегнати с установеното нарушение, така и обстоятелството, че се касае хранителни продукти предлагани на пазара. Целта на ЗХ е да гарантира висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите по отношение на храните и тяхната безопасност, поради което не може да се приеме маловажност на деянието и да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Издаденото НП е законосъобразно, и като го е отменил, РС – Девня е постановил неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и да се потвърди НП.

С оглед изхода на спора, в полза на касатора следва, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на по 80 лв. за двете съдебни инстанции. Съдът съобрази фактическата и правна сложност на спора, както и обема на правната помощ, предоставена от процесуален представител на административнонаказващия орган, който представител се е явявал в съдебните заседания и пред двете инстанции.

На основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 30 от 22.01.2024 г. по АНД № 285/2023г. на Районен съд – Девня и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № КХ-17 от 30.06.2023г., издадено от Директора на ОДБХ – Варна, с което на „Т.” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 от Закона за храните за нарушение на чл. 17, ал. 1 от Закона за храните във вр. с чл. 9, § 1 от Регламент № 1169/2011г. на ЕС.

ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от Д. Т. Д. да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните –Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 (сто и шестдесет) лева за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.