МОТИВИ към Решение № 198/15.06.2020 г. по АНД № 538/2020 г. по
описа на СлРС.
Гр.
Сливен, 23.06.2020г.
Производството
е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
Постъпило
е Постановление от прокурор при РП-Сливен, с което се иска обв. Х.В.И. да бъде
признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 343 ал.1 б. „б”,
пр.2, вр. чл. 342 ал.1 от НК, след което да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му бъде наложено административно наказание.
В
с.з. обвиняемият, чрез своя защитник
иска да му бъде наложено минимално наказание.
В
с.з. РП-Сливен ред. призована не изпраща представител.
Съдът
прие за установена и доказана следната фактическа обстановка:
От 2001 г.
обв. И. притежавал СУМПС, всички
категории, по турски образец, като от
тогава до настоящия момент е бил наказван два пъти в Р България по
административен ред за извършени нарушения по ЗДвП.
Обв. И. притежавал л.а. „Фиат Стило“ с турска регистрация - рег.№
37ТF272.
На 17.10.2019 г. вечерта
обв. И. ***, където около полунощ се срещнал с приятелите си - пострадалия
Огнянов и свид. Илиев в казиното на х-л „Рикас“. До
около 05,00 часа тримата престояли в казиното, след което с автомобила на обв.И.
***. Автомобилът бил управляван от обв.И., пострадалият О. бил седнал на предна дясна седалка, а св.
Илиев бил на задната седалка.
Малко след 05,00 часа, вече 18.10.2019г. обв.И. управлявал
автомобила по път Ш-6607, при суха пътна настилка със скорост на движение около
89 км/час. Опасната зона за спиране при определената скорост е била около 84м.
Малко преди разклона за с.Т., лекият
автомобил навлязъл в зоната на десен завой, където критичната скорост е била
около 71 км/час. Макар, че имало знак, забраняващ движение със скорост над 40
км/час, обв. И. не се съобразил с ограничението и продължил да се движи със
същата скорост от 89 км/час. Обв. И. допуснал пресичане на непрекъснатата
разделителна линия в зоната на завоя и напускане на платното от лявата страна
по посоката си на движение. Като се имало
предвид движението на лекия автомобил
със скорост над границата на критичната, обв. И. допуснал лекия автомобил да
напусне собствената лента, пресичайки косо лявата лента и лявата граница, като
е навлязъл в зоната на левия банкет и ската след него. При навлизане в зоната
на тревната площ е настъпило преобръщане на автомобила. В резултат на
настъпилото произшествие били
нанесени телесни увреждания и несъставомерни материални щети.
Веднага след ПТП, неустановено лице откарало обв.И. и пострадалия
Огнянов в ЦСМП - Сливен за оказване на медицинска помощ. След като установили,
че водачът е в ЦСМП - Сливен, дошлите на място служители на ОД на МВР - Сливен
се придвижили до там където с техническо средство изпробвали обв.И. за употреба
на алкохол. Уредът отчел 0,32 промила алкохол в кръвта на водача.
В резултат на настъпилото ПТП, на пострадалия Огнянов били
причинени травматични увреждания, изразяващи се в контузия в областта на
главата, контузия в областта на лявата ушна мида, контузия на дясната ръка в
областта на предмишницата, контузия на дясната половина на гръдния кош,
контузия на левия крак и множество повърхностни охлузвания. Счупването на
тялото на лакътната кост на дясната ръка, в нейната средна трета е довело до
„трайно затрудняване движението на десния горен крайник“ - средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 от НК. Останалите увреждания са причинили на
пострадалия Огнянов леки телесни повреди.
Видно от изготвената по
делото авто-техническа експертиза преди ПТП скоростта на движение на лекия
автомобил била около 89 км./ч., а критичната
скорост при радиуса на десния завой е била около 71 км./ч. Обв. И. е имал
техническата възможност да предотврати ПТП, като намали скоростта преди завоя
до максимално разрешената от 40 км/час.
Техническите причини, довели до възникване на ПТП били движението на лекия автомобил с
технически несъобразена скорост, съобразно радиуса на завоя, и движението на
автомобила със скорост над максимално разрешената.
Нарушаването на тези правила от обв.И. били в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото ПТП и
телесните увреждания на свид.Огнянов.
Обв.
Х.В.И. е роден на *** г. в гр. К., жител
на с. Я., живущ в гр. Ч., Р.Т., българин
от турски произход, основно образование, разведен, работи като монтъор,
неосъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства разгледани по отделно и в тяхната
съвкупност.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели и обясненията на обвинения.
Даде вяра на заключенията на вещите лица.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
По
безспорен и категоричен начин се установи, от обективна и субективна страна, че
обв. Х.В.И. е извършил престъплението, в което е обвинен, тъй като на 18.10.2019 г. на път Ш-6607, до
разклона за с. Т., общ. С., при управление на МПС - лек автомобил марка „Фиат -
Стило“ с рег.№ 39ТF272 с турска регистрация, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: Чл. 6 т.1 от ЗДвП - „Участниците в
движението съобразяват своето поведение ... с пътните знаци“; Чл.20 ал.1 от ЗДвП:
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на тялото на лакътната кост на дясната ръка в нейната
средна трета без дислокация на костните фрагменти, довело до „Трайно
затрудняване движенията на десния горен крайник“ на Атанас Илиев Огнянов от
гр.Котел. За самото престъпление, което е непредпазливо, наказанието е „Лишаване
от свобода” до 3 години или Пробация. Обв. Х.В.И. е реабилитиран и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл. 78А от НК. От самото
деяние не са настъпили съставомерни щети. Съдът прие, че следва да наложи на
обвиняемия Х.В.И. минимално наказание
глоба в размер на 1000 лв., предвид тежкото му материално състояние и семейното
му състояние, както и добрите му характеристични данни. За да наложи посоченото
наказание, съдът се съобрази с нормата на чл.36 от НК.
Съгласно
правилата на процеса обв. Х.В.И. бе осъден да заплати в полза на държавата направените по делото
разноски в размер на 760 лв. по сметка
на ОД МВР – Сливен.
Ръководен
от горе изложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: