Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен, 24.01.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми
гр.състав, в публичното заседание на тринадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря В.А. като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №5963 по описа за 2016 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2,
вр.чл.79 ЗЗД.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от ”ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, гр. София, ЕИК ********* против Н.И.В., с която се претендира да се признае за установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи сумата в размер на 1500лева - главница , разходи за събиране-120лв., 1126,65 лева – договорна лихва или общо 2746,65лв., присъдени в заповедното производство по ч.гр.д.№2919/2016г. по описа на ПлРС, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 21.04.2016г. до окончателното изплащане. Твърди се, че процесните вземания произтичат от Договор за предоставяне на кредит от разстояние №104887 от 17.09.2015г., сключен между ищеца, в качеството на кредитодател и ответника в качеството на кредитополучател. Сключването на договора се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на сочен уеб адрес, на който се намирали и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия”, с което кандидата безусловно приемал същите. След това кандидата получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до личния му акаунт в сайта. При одобряване на кандидата, той получавал на личния си и-мейл линк към страница за потвърждаване и приемане на договора, като трябвало да въведе предоставения му личен код за потвърждение в посоченото в и-мейла поле и да натисне бутона „Приемам”. По този начин кредитополучателя сключвал договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитополучателя му изпращал електронно писмо, с което го уведомявал, че паричните средства били преведени в посочената от него банкова сметка. ***, че описаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което на същия бил отпуснат кредит с главница в размер на 1500лв., и преведена по лична сметка на длъжника в Банка ДСК. Срокът за изплащане на кредита бил 11.09.2016г.Твърди , сече следва да се заплаща и договор на лихва, която се формира въз основа на базисната договорна цена при представяне на обезпечение в размер на 259,89лв. и санкционна такса при непредставяне на обезпечение.Твърди се, че при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 866,76лв.Същата има санкционен характер и се заплаща заедно,с погасителната вноски.Посочва се, че е неизменна част от договорната лихва и не е самостоятелна сума, която да бъде обект на отделно вземане.Твърди се, че сумата 866,76лв. , ведно с договорната лихва по погасителен план образуват общия размер на договорната лихва, разпределена за всяка от вноските.Твърди се, че ответникът дължи договорна лихва в размер на 1126,65лв., при непредставяне на обезпечение, съгл. чл.4, ал.3, т.2 за целия срок на договора.Твърди се, че тъй като не е предоставено обезпечение и ползва същия с редовна договорна лихва.Твърди се, че съгласно чл.7 от Договора разходите за събиране са в размер на 120лв. при неизпълнение в срок и обявяване на договора за предсрочно изискуем.Твърди се, че поради неплащане, ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост по надлежния ред .депозирано е заявление по чл.410 от ГПК и образувано ч. гр.д.№2919/2016г. по описа на ПлРС.След направено възражение от страна на длъжника е предявена настоящата ИМ, за установяване вземането на кредитара , както следва: за сумата 1500 лв. главница, договорна лихва в размер на 1126,65 лв., начислена за падежиралия към момента на подаване на заявлението в съда период на кредита от 17.09.2015г. до 14.04.2016 г.; разходи за извънсъдебно събиране на задължението, поради забава на стойност 120.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 21.04.2016 г., до окончателното й изплащане.Претендират се разноски.Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнение на длъжника по паричното задължение, а именно Договор с №104887 от 17.09.2015г. на стойност 1500 лв., договорна лихва в размер на 1126,65 лв., начислена за падежиралия към момента на подаване на заявлението в съда период на кредита от 17.09.2015г. до 14.04.2016 г.; разходи за извънсъдебно събиране на задължението, поради забава на стойност 120.00 лв.
Ответникът е оспорил предявените искове.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Безспорно
между страните по делото е, а и видно от приложеното ч.гр.д.№2919/2016г. по описа на РС-Плевен
е, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №1890 от 22.04.2016г., за 2746.65
лв. - главница; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението 21.04.2016 г., до окончателното й изплащане, както и
сумата от 57.93 лв.- деловодни разноски и сумата от 150.00 лв. - юрисконслутско
възнаграждение.Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнение на
длъжника по паричното задължение, а именно Договор с №104887 от 17.09.2015г. на
стойност 1500 лв., договорна лихва в размер на 1126,65 лв., начислена за
падежиралия към момента на подаване на заявлението в съда период на кредита от
17.09.2015г. до 14.04.2016г.; разходи за извънсъдебно събиране на задължението,
поради забава на стойност 120.00лв.
Правната квалификация на предявената
искова претенция е по чл.124 от ГПК-положителни установителни искове за
установяване, че се дължи сумата, за които е издадена заповед по чл.410 по ч.
гр.д.№2919/2016г. на РС-Плевен.
Спорен е въпроса относно наличието на договорни
отношения между страните.
С оглед на спорните
въпроси са изискани писмени доказателства и назначени СИЕ и СТЕ.
По делото е приложен, на хартиен и
електронен носител, Договор за предоставяне
на кредит от разстояние№104887/17.09.2015г., от които е видно, че е сключен
между страните за сумата 1500лв., със срок 360 дни, като са уговорени лихвени
проценти. Представено е известие от 01..02.2016г. за уведомяване на длъжника за
дължимите суми, за просрочените вноски към датата на заявлението.Представена е
и кореспонденция между ищеца и представител на ответницата, в която не е
оспорено вземането- от 29.01.2016г.-л.22 и за предсрочна изискуемост от
07.04.2016г.-л. 55.От изготвената СТЕ, във връзка с оспорване сключване на
договор, е видно, че сключването на посочения вид договор се извършва, въз основа
на подробна информация достъпна на сайта от ищеца.В заключението е посочено
следното:От и-мейла на ответника са
предприети стъпки в сайта на ищеца за кандидатстване и отпускане на кредит.Наред
с личните данни при попълване на всеки кандидастващ се виждат номерът на
мобилния телефон, и- мейла и IP адреса
на компютъра, от който е направено кандидастването за заема.Паралелно с
електронните писма на мобилния му телефон получава известия за успешна
регистрация, създаден акаунт с име и парола.Установено е, че адреса на
електронната поща е с геолокация гр.Плевен.След направена успешна регистрация
на и- мейла си, кандидастващият получава писмо и освен това предоставящият заем
се свързва и по телефона за допълнително потвърждение.Изпраща се писмо на
личния и- мейл, в което се съдържа информация за договора.При утвърдителен
отговор, се пристъпва към електронно подписване.Получава се пак писмо за достъп
до платформата.Кредитополучателят подписва изпратените му документи електронно,
чрез мишката на компютъра.Полагането на подписа с мишката е труден процес и
нетренирана ръка нелесно изписва визуалния образ на саморъчния си подпис.След
подписването на документите, отново се изпраща писмо, с което се уведомява
ответника, че успешно са подписани документите, с дата и час на подписане,
както и че сумата е преведена по лична сметка.ВЛ посочва, че извършването на
процедурата от гледна точка на кредитодателят са защитени и са взети мерки,
като всичко се изпраща на личната ел. поща на кандидатстващия.Заключението е
приета като обективно и неоспорено от страните.Въз основана на същото, съдът
приема, че е сключен представения договор между страните. Твърдението за
неизпълнението на задължение по договора
е отрицателен факт,като в тежест на ответника е да представи доказателства за
изпълнение в срок, което не е сторено. От заключението на СИЕ, което също е
прието , като обективно и неоспорено, е видно, че сумата е преведена по лична
сметка на ответника в Банка ДСК.Съгласно договора, сумата по предоставения
кредит е следвало да се възстанови на 11.09.2016г., което включва 1500лв.
главница и 1126,65лв./ няма данни ответника да е предоставил обезпечение,
поради което лихвата от 321,78лв. се увеличава с 866,67лв. и се дължи , ведно с
договорната лихва при всяка погасителна вноска.Съгласно чл.7 се дължат и
разходи по събиране на кредита в размер на 120лв., като е посочен и механизма
на образуване, съгласно договора.
При това положение,
съдът приема, че е са доказани исковите претенции и следва да се уважат.
Ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за изплащане на възнаграждението и с поведението си е станал
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца. Изрично в Наредба№1/2004г. е предвидено, че се
дължат разноски и за двете производства, като исковият съд се произнася за разноски и в двете производства.Съобразно
т.12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да
се произнесе и относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода
на спора, с осъдителен диспозитив, като ответника бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 207,93лв.- разноски по ч. гр.д.№ 2919/2016г. по описа на ПлРС.
Отделно се
дължат и разноски за исковото производство, поради което следва на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и сумата 552,07лв.
разноски по настоящето дело. Следва да
се отбележи, че е надвесена д.т. от 113,86лв., която подлежи на връщане при
поискване от ищеца, поради което не следва да се осъжда ответната страна.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по
отношение на ответника Н.И.В., ЕГН**********, че ДЪЛЖИ на
кредитора „ИЗИ
ФИНАНС” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.Балша №17, партер, офис1, п.к.1408, представлявано от Б* И* Н*, в качеството му на управител,
чрез юрк.Р.К., следните суми: размер на 1500лева - главница , разходи за събиране-120лв., 1126,65
лева – договорна лихва за периода 17.09.2015г.-14.04.2016г., или общо 2746,65лв., ведно
със законната лихва, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 21.04.2016г. до окончателното изплащане на главницата, за които суми е издадена
заповед №1890/22.04.2016г. по ч.гр.д.№2919/2016г.
на ПлРС.
ОСЪЖДА Н.И.В., ЕГН**********, ДА
ЗАПЛАТИ на„ИЗИ ФИНАНС” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Балша №17, партер, офис1,
п.к.1408, представлявано от Борислав Иванов Николчев, в качеството му на управител,
чрез юрк.Р.К., сумата общо 552,07лв., направени деловодни
разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА Н.И.В., ЕГН**********ДА ЗАПЛАТИ
на„ИЗИ ФИНАНС”
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Балша
№17, партер, офис1, п.к.1408, представлявано от Б* И* Н*, в качеството му на управител, чрез юрк.Р.К., сумата общо от 207,93лв.- разноски по ч.гр.д.№2919/2016г. по описа на
ПлРС.
Решението подлежи на обжалване
пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :