Мотиви по НОХД № 1089/2016 г. по описа на ***ски РС:

 

 

         Обвинението е против подсъдимия М.С.М., ЕГН **********, за това, че на неустановен ден придобил и до 27.07.2016г. в с.***, обл. *** държал 50 /петдесет/ броя боеприпаси за огнестрелно оръжие калибър 9х18 мм, без да има за това надлежно разрешение съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, престъпление по чл.339, ал.1 от НК.

С оглед диференцираните процедури в НПК и по-специално в глава двадесет и седма “Съкратено съдебно следствие”, което дава по-благоприятна възможност за подсъдимия, съдът служебно е разпоредил предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещото лице на основание чл.370, ал.2 от НПК. По този начин е дадена възможност на страните да се възползват от разпоредбите на чл.371, т.1 от НПК или чл.371, т.2 от НПК.

Подсъдимият и неговият защитник на основание чл.371, т.1 от НПК в първото по делото съдебно заседание изразяват  съгласия за приемане на показанията на свидетелите **, **, ** и заключението на вещото лице, така както са направени в досъдебното производство. Съдът с определение от 12.05.2016 г. одобри изразените съгласия на основание чл.371, т.1 от НПК, като посочи че при постановяване на присъдата непосредствено ще се ползва от съдържанието на протоколите за разпит на свидетел, приложени по досъдебното производство и заключението на вещото лице.

В хода на съдебните прения представителят на РП – *** поддържа обвинението като намира, че същото е доказано по несъмнен начин в хода на съдебното следствие както от обективна така и от субективна страна. Пледира за определяне на наказание “лишаване от свобода” при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК в размер под заканоустановения минимум. Мотивира се с обстоен анализ на доказателствата.

         Подсъдимият М.С.М. се явява в съдебно заседание, разбира обвинението, за което е предаден на съд, не се признава за виновен, като дава обяснения. Акцентира върху обстоятелството, че е изкарал курс за боравене с огнестрелно оръжие, и че с факта на законното придобиване на огнестрелно оръжие е имал и правото да придобие и държи боеприпаси за него от същия калибър. Навежда доводи че реално не се създава никаква опасност за регулиране на обществените отношения и не се накърняват никакви права и лични интереси, а също и че достъп до въпросните боеприпаси не са имали други лица. Моли да бъде оправдан.

         Упълномощеният защитник на подсъдимия М.С.М. – адвокат Б.Б. от ПлАК моли съда М. да бъде оправдан. Обосновава искането си с приложението на чл.9, ал.2 от НК, т.е че не е престъпно деянието, което макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление по чл.339, ал.1 от НК, поради своята малозначителност неговата обществена опасност е явно незначителна. Алтернативно прави искане, ако съдът не приеме този довод да оправдае подсъдимия поради несъставомерност на деянието. Пледира за оправдателна присъда като излага задълбочен анализ на доказателствата.

         В наказателното производство няма предявен граждански иск и конституиран граждански ищец и частен обвинител.

 

         Съдът като съобрази становището на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

         Подсъдимият М.С.М. е роден на *** ***., българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

 

По получена оперативна информация относно притежаване на незаконно оръжие, на 27.04.2016г. полицейски служители от Второ РУМВР гр.*** посетили адреса на подсъдимия, находящ се в с. ***, на ул. *** Подс. М. им отворил вратата. Служителите го попитали притежава ли боеприпаси над разрешеното по закон количество, на което подсъдимият отговорил, че притежава законно оръжие – пистолет „ЧЗ“ с 44 броя патрони, калибър 9х18мм. Заявил още, че притежава 50 броя патрони 9х18мм, останали му след продажбата на пистолет „Макаров“. Подсъдимият  предал на полицейските служители всичките 94 броя патрони с протокол за доброволно предаване.

         Предадените боеприпаси /94 броя патрони/ били предоставени  на експерт при БНТЛ – ОД на МВР – *** за извършване на балистична експертиза. Видно от нейното заключение е, че представените за изследване патрони са годни за стрелба с всички оръжия от съответния калибър /9х18мм/ и представляват боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ.

         По повод горното било образувано бързо производство №Б138/2016г. по описа на РП – ***.

Изложените фактически положения се подкрепят от следните събрани по делото гласни и писмени доказателства: обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на свидетелите **, **, **, заключението на приетата от съда съдебно – балистична  експертиза, веществените доказателства, както и от оценения като достоверен, прочетен, приет на основание чл. 283 от НПК и неоспорен писмен доказателствен материал- протокол за доброволно предаване от 27.04.2016 г. на л. 13, разписка от 27.04.2016 г. на л. 14, разписка от 03.05.2016 г. на л. 15, протокол за изземване от 28.04.2016 г. на л. 18, ксерокопие от разрешение за носене на огнестрелно оръжие на л. 19 и л. 20, ксерокопие на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях № 20140077233 и ксерокопие разрешение – приложение към разрешение с №  20140077233/23.10.2014 г. на л. 21 от досъдебно производство, справка № 339100-1564 от 10.06.2016г.

В подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка на първо място са свидетелските показания на ***, ***, *** приобщени на основание чл.371, т.1 от НПК. С тях се установяват отделни елементи от състава на престъплението – времето на неговото осъществяване, мястото, предмета на посегателство и авторството му. Същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото чрез съдържащите се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за събитията по време и следващи извършването на деянието. И тримата свидетели посочват че 50 бр. от предадените доброволно 94 бр. боеприпаси се държат от подсъдимия без надлежно разрешение. Посочените показания са логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с останалия оценен като достоверен доказателствен материал, и взаимно се допълват.

За определяне вида, калибъра и производството на представените за изследване 94 бр. патрони е назначена балистична експертиза, която на базата на ЗОБВВПИ е посочила че представените за изследване 94 броя патрони предадени с протокол за доброволно предаване от М.С.М. ***  на 27.04.2016г. представляват бойни патрони калибър 9х18 /Макаров/, стандартно фабрично производство, годни са за стрелба с оръжия от съответиня калибър и представляват боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ.

От престъплението няма причинени съставомерни имуществени вреди.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните като в горния смисъл са и ценените обяснения на подсъдимия М..

Спори се престъпно ли е деянието за което подсъдимият М. е предаден на съд.

От обективна страна за да е налице съставомерно "държане" по отношение на процесните 50 бр. боеприпаси е достатъчно, че те са се намирали във фактическата власт на дееца до момента на тяхното предаване на органите на полицията. По делото не се спори че намерените в дома на подсъдимия 50 бр. патрони калибър 9х18 са се намирали в неговата фактическа власт както и че са били годни за стрелба с оръжия от съответния калибър и представляват боеприпаси по ЗОБВВПИ.  Неправомерното държане е извършено виновно от подсъдимия – той е съзнавал, че въпросните 50 бр. боеприпаси са годни за стрелба с оръжия от съответния калибър както и че за да се намират в неговата фактическа власт не е имал надлежно разрешение. Горното се извежда от обстоятелството че на 27.04.2016г. след като служителите го попитали притежава ли боеприпаси над разрешеното по закон количество, подсъдимият отговорил, че притежава законно оръжие – пистолет „ЧЗ“ с 44 броя патрони към него, калибър 9х18мм, както и, че притежава 50 броя патрони 9х18мм, останали му след продажбата на пистолет „Макаров“. След което  предал на полицейските служители всичките 94 броя патрони с протокол за доброволно предаване. Извежда се и от обстоятелството заявено в обясненията на подсъдимия, а впоследствие посочено и от защитника му, а именно че М. е изкарал курс за боравене с огнестрелно оръжие, и че с факта на законното придобиване на огнестрелно оръжие е имал и правото да придобие и държи боеприпаси за него от същия калибър, а също и с потвърденото от него че въпросните 50 бр. боеприпаси са от същия калибър като другите 44 бр., които са към законно притежавания от него пистолет „ЧЗ”.  

Горните обстоятелства съдът намира за безспорно установени предвид и обясненията на подсъдимия, които освен средство за защита, са и доказателствено средство в процеса. Внимателният анализ на събрания в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство доказателствен материал установи, че обясненията на подсъдимия съставляват достоверна доказателствена основа, тъй като същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и се подкрепят и от другите, събрани по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК обаче, не е престъпно онова деяние, което макар да осъществява признаците на някое от предвидените в закона престъпления, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК може да се приложи за всяко едно от престъпленията в НК, т.е. законодателят не е въвел ограничение за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, в зависимост от вида на конкретното деяние. Безспорно разпоредбата на чл. 339, ал. 1 от НК защитава важни обществени отношения и това обстоятелство е преценено от законодателя принципно при криминализирането на противозаконното държане на огнестрелни оръжия. За да бъде определено като престъпно обаче конкретното поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да обоснове използването на санкционните средства на наказателното право и да ги направи обществено приемливи, а малозначителното деяние не представлява престъпление и с оглед на това, извършителят му не следва да носи наказателна отговорност.

Действително видно от доказателствата по делото подсъдимият М.М. е засегнал обществените отношения свързани с придобиването и държането на общоопасни средства, като формално е осъществил признаците на престъплението по чл.339, ал.1 от НК, но в конкретния случай не е налице типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, което - както обявява Решение № 870/17.10.2005 г. по НД № 242/2005 г. на ІІ-ро НО на ВКС - да обоснове санкционно третиране чрез някое от наказанията, предвидени в разпоредбата на чл. 37 от НК и да направи този акт обществено приемлив. Възприетата и изложена фактическа обстановка маркира незначително отрицателно въздействие върху обекта на деянието, създаващо обществена неоправданост от наказателна репресия. Действително законодателят е защитил интензивно съответните обществени отношения посредством възприетия от него регламент на вида и размера на уредената в специалната норма санкция, но това решение не може да игнорира наличните фактически данни относно конкретната степен на обществена опасност на подсъдимия и извършеното от него деяние. М.М. е в зряла възраст и с чисто съдебно минало, видно от приложения бюлетин за съдимост, а по отношение на него не са регистрирани противообществени прояви. На следващо място – налице е средство с което да бъда възпроизведени изстрели посредством въпросните боеприпаси,  но се касае за огнестрелно оръжие по отношение на което е имало и има издадено надлежно разрешително №0364483 с валидност до 30.06.2017г. с боеприпаси към него като както оръжието така и боеприпасите към него, а също и процесните 50 бр. боеприпаси са били съхранявани съобразно законовите изисквания. Както беше посочено и по-горе и не се спори М. е изкарал курс за боравене с огнестрелно оръжие и разполага с нужните знания и опит и по делото няма ангажирани доказателства от държавното обвинение, че начинът на съхранение на  процесните веществени доказателства дава възможност за манипулиране с тях от други неоторизирани лица и по този начин то да създава опасност за живота и здравето на другиго. И това обстоятелство допълнително обуславя извода за явно незначителна степен на обществена опасност на деянието поради незначителното въздействие спрямо защитените с разпоредбата на чл. 339, ал.1 от НК обществени отношения. Явната незначителност на обществената опасност на деянието в случая се обуславя и от личността на извършителя – подсъдимият М. освен в зряла възраст и с чисто съдебно минало, е с добри характеристични данни /същият не се характеризира като лице с каквато и да е степен на обществена опасност/, липсват по отношение на него противообществени прояви, има добросъвестно процесуално поведение, притежава знания и опит за боравене с огнестрелно оръжие и съответните боеприпаси, начина на съхранението им не представлява   опасност за живота и здравето на другиго, подсъдимият е семеен и трудово ангажиран.

Следуемо от горното може да се направи категоричен извод че установената фактическа обстановка по делото по категоричен начин установява много ниска степен на увреждане на обществените отношения. В конкретния случай деянието на подсъдимия М.М. се характеризира с явно незначителна обществена опасност, т.е. с деянието е реализирана обществена опасност, но тя не може да застраши или засегне обществените отношения в такава степен, която законът изисква, за да придобие деянието качеството на престъпление.

Що се отнася до твърденията че деянието е несъставомерно, понеже следвало да се повдигне обвинение не за незаконно „държане”, а за „държане” над допустимия брой боеприпаси, съдът намира това възражение за неоснователно. Действително съгласно чл.6, ал.ІІІ,т.1 от ЗОБВВПИ „За граждански цели - самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и като реквизит за театрални, филмови и други постановки, могат да се придобиват и съхраняват огнестрелни оръжия за самоотбрана - късоцевни огнестрелни оръжия - пистолети и револвери с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 50 броя боеприпаси за всяко огнестрелно оръжие“. Подсъдимият обаче е привлечен в качеството на обвиняем и предаден на съд именно за държане на 50 бр. боеприпаси без надлежно разрешение и именно това обвинение при стриктно спазване на разпоредбата на чл.339, ал.1 от НК е било предмет на доказване и в рамките на него е била обосновавана обвинителната теза със средствата и способите на НПК.

Ето защо съдът на основание чл.304 от НПК призна подсъдимия М.С.М. за невинен в това, на неустановен ден да е придобил и до 27.04.2016г. в с. ***, обл.*** да е държал 50 /петдесет/ броя боеприпаси за огнестрелно оръжие, калибър 9х18мм, без да има за това надлежно разрешение съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия поради което на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.339, ал.1 от НК.

При тези изводи на съда следва на основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК да бъдат отнети веществените доказателства в полза на държавата, а именно 88 броя боеприпаси, калибър 9х18 мм. и 6 броя гилзи калибър 9х18 мм., същите на съхранение в КОС при Второ РУМВР – гр. ***, като след влизане в сила на присъдата бъдат унищожени.

При този изход на делото съдът на основание чл.190, ал.1 от НПК възложи направените деловодни разноски в размер общо на 40, 04 лева за сметка на държавата.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: