№ 282
гр. Добрич, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20213230201209 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ВИНАРНА ДОБРИЧ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Цариброд“ № 47, ет. 1,
представлявано от Г. ХР. СТ., срещу наказателно постановление № НИ-1-24-
00983777/25.08.2021 г., издадено от П.П. – ръководител на ТП, с което на
„ВИНПРОМ АЛВИНА“, ЕИК ********* и седалище: гр. Добрич, бул. „25-ти
септември“ № 76, представлявано от Г. ХР. СТ. - управител, за нарушение по
чл. 349, ал. 4 от Кодекса за социалното осигуряване и по чл. 5, ал. 7, т. 2 от
Кодекса за социалното осигуряване, на основание чл. 349, ал. 1 от Кодекса за
социалното осигуряване е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 500,00 (петстотин) лева.
С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
1
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
АИ-1-24-00971897/03.08.2021 г., съставен от Д. АЛ. Д. – старши инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ - Добрич.
Както е известно от теорията, една от функциите на акта е
обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение на дадено лице, за
извършено от него конкретно нарушение. В настоящия случай, в съставения
срещу „ВИНПРОМ АЛВИНА“ с ЕИК ********* е изписано: „При проверка
по разходите на ДОО е съставен от контролните органи на ТП на НОИ –
Добрич констативен протокол № ****** Констатирано е, че издадения от
осигурителя, образец УП3-изх. №****** от дата ****** г. е с невярно
съдържание“ (цитат).
При така извършеното описание на нарушението, същото е
квалифицирано в АУАН по чл. 349, ал. 4 от Кодекса за социалното
осигуряване, както и по чл. 5, ал. 7, т. 2 от Кодекса за социалното
осигуряване, като в АУАН изрично е изписано:
„С това е нарушена разпоредбата на чл. 349, ал. 4 от Кодекса за
социално осигуряване, а именно „който състави документ с невярно
съдържание или предостави неверни данни по чл. 5, ал. 4 с цел неоснователно
получаване на осигурителни плащания, се наказва с глоба за всеки един
отделен случай, ако не подлежи на по-тежко наказание“ (цитат).
„С това е нарушен чл. 5, ал. 7, т. 2 от Кодекса за социално
осигуряване, съгласно която – „осигурителят е длъжен по искане на
осигуреното лице или негов представител да издава безплатно, в 14-дневен
срок, документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход , и/или
категория труд за периоди преди 1 януари 2000 г.“ (цитат).
Така направеното описание в акта не съответства на законовото
изискване за описание на нарушението, което следва да включва посочване на
елементите на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при
2
които тези елементи са осъществени.
От теорията е известно, че документ с невярно съдържание е този
истински документ, в които са изразени неверни обстоятелства от
категорията на онези, които документът е предназначен да удостовери. На
практика, в акта липсва описание на конкретно установените факти и
обстоятелства, при които е осъществено нарушението и които са от
съществено значение за съставомерността на деянието, като актосъставителят
се е задоволил в изключително пестеливата обстоятелствена част на АУАН да
посочи единствено, че „издадения от осигурителя, образец УП3-изх.
№****** от дата ****** г. е с невярно съдържание“ (цитат). С други думи -
в АУАН е следвало да бъде посочено кои са неверните обстоятелства,
удостоверени в документа.
Липсата на пълно, ясно и точно описание на нарушението в акта,
включващо всички фактически признаци на нарушения състав от обективна
страна опорочава последния, доколкото нарушава законово изискване за
наличие на съществени реквизити, възпрепятства лицето, срещу което актът е
съставен да упражни правото си да възрази и да упражни правото си на
защита, тъй като една от функциите на акта за установяване на
административно нарушение е обвинителната. От друга страна същевременно
се затруднява административнонаказващия орган и съда при постановяване
съответно на наказателно постановление и решение по жалба на наказаното
лице.
Тази неяснота се задълбочава и от посочените от актосъставителя
законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, тъй като веднъж е
посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 349, ал. 4 от КСО, която освен
санкционна, съдържа и състав на нарушение, като след това пък се твърди, че
е нарушен чл. 5, ал. 7, т. 2 от КСО, които норми визират съставите на
абсолютно различни нарушения.
Тези нарушения при съставяне на процесния АУАН са толкова
съществени, че същият не може да изпълни основната си функция – да
повдигне обвинение срещу нарушителя за посоченото/те в него
административно/и нарушение/я, поради което не е следвало да се издава
наказателно постановление. Вместо да констатира тази нередност,
административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно
постановление, възпроизвеждайки фактическата обстановка, описана в акта и
3
с което наказателно постановление на „ВИНПРОМ АЛВИНА“ с ЕИК
*********, за нарушение по чл. 349, ал. 4 от КСО и по чл. 5, ал. 7, т. 2 от
КСО, е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева,
на основание чл. 349, ал. 1 от КСО.
В тази насока следва да се посочи, че за да предизвика целените с
издаването му правни последици, наказателното постановление, следва да
съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните,
фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да се съдържат в
наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях,
посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно – описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват
мотивите - фактическите и правните основания, от които следва
постановения от административнонаказващия орган резултат.
Неспазването на така установените нормативни изисквания има за
последица постановен в съществено нарушение на закона акт, а именно
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Разпоредбите на закона са ясни,
категорични и точни. Както АУАН, така и НП трябва да съдържат описание
на нарушението, датата и мястото, където е извършено, както и
обстоятелствата, при които е извършено. Според чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при което е извършено. Същото се отнася и за АУАН, с
оглед разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Това посочване трябва да е
конкретно и небудещо съмнение. Тези реквизити не могат да бъдат извличани
по пътя на формалната или правната логика или по тълкувателен път от
съдържанието на други документи по административнонаказателната
преписка.
В съдебно заседание, по съществото на делото, процесуалният
представител на въззиваемата страна вече сочи, че нарушението се свежда до
съставяне на документ с невярно съдържание, т.е. до нарушение по чл. 394,
ал. 4 от КСО, като навежда доводи, че процесуалните нарушения при
съставяне на акта и издаването на НП се свеждат до несъвършенства на
компютърната програма, които доводи, съдът намира за несъстоятелни и
несериозни.
4
От друга страна, дори и съдът да приеме, че са касае за нарушение по
чл. 394, ал. 4 от КСО, изразяващо се в съставяне на документ с невярно
съдържание, то същото неправилно е подведено под санкционната разпоредба
на чл. 349, ал. 1 от КСО, вместо по чл. 394, ал. 4 от КСО, която норма както
вече бе посочено освен санкционна, съдържа и състав на нарушение и която
норма предвижда наказание глоба от 500 лева на този, който състави
документ с невярно съдържание, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Допуснатите процесуални нарушения, описани по-горе са съществени,
тъй като са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и не
могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, нито пък могат
да бъдат отстранени в съдебната фаза на производството. Същите са довели
до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице, съставляващо
основание за отмяна на обжалваното НП. Тъй като се касае за особено
съществени нарушения, довели до нарушения на императивни разпоредби на
ЗАНН, наличието на тези нарушения обуславя отмяната на атакуваното
постановление.
За пълнота на изложението, както и за яснота, съдът намира за нужно да
отбележи, че както към датата на съставяне на АУАН, така и към датата на
издаване на наказателното постановление, търговец с фирма (наименование)
„ВИНПРОМ АЛВИНА“ не съществува. Видно от търговския регистър, който
е публичен, както и от останалите документи по делото, осигурителят, издал
инкриминирания документ – Удостоверение образец УП3-изх. №****** от
дата ****** г. е „ВИНАРНА ДОБРИЧ“ ООД, а не „ВИНПРОМ АЛВИНА“,
което обстоятелство е отразено и в Констативен протокол № ******
Съдът намира за нужно са отбележи, че органите на държавната
администрация именно защото осъществяват контрол по спазване на
законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните
механизми по реализиране на административнонаказателната отговорност.
При проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при
постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно
постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната
законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при констатиране на
съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка
до ненаказване на виновния нарушител.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
5
закон съдът установи следното:
От събраните доказателства се установява следното:
На основание чл. 108, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и
Заповед № ЗР-5-24-00958033/06.07.2021 г. на Ръководителя на ТП на НОИ -
Добрич, свидетелят Д. АЛ. Д. – старши инспектор по осигуряването в ТП на
НОИ - Добрич, извършил проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на „ВИНАРНА ДОБРИЧ“ ООД.
Проверката се извършила във връзка с постъпило предложение за
проверка с Вх. № 2113-24-202#19/08.06.2021 г. от отдел „Пенсии“ за
уточняване на осигурителен стаж и доход на М.Р. Х. (М. Р. Х.), ЕГН
**********, за периода от 01.02.1970 г. до 01.01.1976 г., по повод постъпило
заявление за отпускане на пенсия. Целта на проверката била да се установи
достоверността на издаден образец УП3-изх. №****** от дата ****** г.,
удостоверяващ осигурителния стаж на лицето за периода от 01.02.1970 г. до
01.01.1976 г.
След извършената проверка, свидетелят Д.Д. анулирал издадения
образец УП3-изх. №****** от дата ****** г. На база предоставената
информация по време на проверката, свидетелят Д. посочил, че за стаж следва
да се зачете единствено периода от юни 1973 г. до юли 1974 г.
Резултатът от проверката е бил обективиран в Констативен протокол №
******, в който Д. изрично посочил, че следва да бъде съставен акт за
административно нарушение на осигурителя, за издаден документ с невярно
съдържание.
На 03.08.2021 г. свидетелят Д. АЛ. Д. съставил на „ВИНПРОМ
АЛВИНА“ с ЕИК ********* и седалище Добрич, бул. „25-ти септември“ №
76, АУАН № АИ-1-24-00971897/03.08.2021 г., съгласно който издаденият от
осигурителя образец УП3-изх. №****** от дата ****** г. е с невярно
съдържание.
За така описаното нарушение, на основание чл. 349, ал. 1 от КСО, на
осигурителя „ВИНПРОМ АЛВИНА“ с ЕИК *********, представляван от Г.
ХР. СТ. - управител е била наложена имуществена санкция в размер на 500,00
(петстотин) лева.
Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на гласните доказателства, обективирани посредством
показанията на разпитаните по делото свидетели Д. АЛ. Д. и М. Р. Х. (М.Р.
6
Х.), както и от приложените и приети по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва се
налагат следните правни изводи:
Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
установява кои са субектите на административнонаказателната отговорност.
Това са физически лица с определени качества. Принципът, който установява
българското право е, че отговорността е лична. Това е възприето и от ЗАНН
(Виж чл. 24 от ЗАНН). В същото време е предвидено, че могат да се налагат
имуществени санкции на субекти на правото, които не са физически лица.
Това са юридически лица (ЮЛ) и еднолични търговци (ЕТ), в това им
качество (чл. 83 от ЗАНН).
На юридическите лица могат да бъдат налагани
административнонаказателни санкции, но отговорността им не е типична
административнонаказателна, с личен санкционен характер, а имуществена
такава, като в този случай не се обследва въпросът относно вината за
извършване на нарушението, а само наличието на неизпълнение на дадена
нормативна разпоредба според обективните елементи от нейната хипотеза.
Изключението, както вече бе посочено е предвидено в чл. 83 от ЗАНН, според
който, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на
Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически
лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност. Това е и единственият вид санкция, която
е допустимо да се налага на този вид правни субекти.
Както вече бе посочено, съобразно изключително пестеливата
обстоятелствена част на АУАН и издаденото въз основа на него НП, както и
от заявеното от процесуалния представител на въззиваемата страна (ТП на
НОИ - Добрич), нарушението, предмет на настоящото дело се изразява в
съставяне на документ с невярно съдържание, подлежащо на санкциониране
по чл. 349, ал. 4 от Кодекса за социалното осигуряване.
Съгласно цитираната норма (чл. 349, ал. 4 от КСО), който състави
документ с невярно съдържание или предостави неверни данни по чл. 5, ал. 4
с цел неоснователно получаване на осигурителни плащания, се наказва с
глоба от 500 лв. за всеки един отделен случай, ако не подлежи на по-тежко
наказание.
7
Санкционната норма на чл. 349, ал. 4 от КСО, която съдържа и състав
на нарушение, изрично посочва кое е отговорното лице, което следва да
понесе административнонаказателна отговорност при съставяне на документ
с невярно съдържание и това е лицето, което е съставило документа. Т.е.,
субект на нарушението по чл. 349, ал. 4 от КСО може да бъде само и
единствено физическо лице, но не и юридическо лице.
С други думи, както актосъставителят, така и наказващият орган е
следвало с оглед установената фактическа обстановка да квалифицират
деянието като нарушение по чл. 349, ал. 4 от КСО, като на съответното
физическо лице, издало инкриминирания документ, е следвало да бъде
наложено предвиденото в посочената норма административно наказание
глоба, на основание чл. 349, ал. 4 от КСО.
Вместо това, наказващият орган, в грубо нарушение на материалния
закон, е наложил на „ВИНПРОМ АЛВИНА“ имуществена санкция в размер
на 500,00 (петстотин) лева, на основание чл. 349, ал. 1 от КСО, която норма в
действителност предвижда и имуществена санкция за осигурителите –
юридически лица и еднолични търговци, но за нарушения, различни от
настоящото, което нарушение на материалния закон представлява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Жалбоподателят не претендира направени по делото разноски, поради
което, независимо от изхода на спора, разноски на жалбоподателя не следва
да се присъждат.
Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да
бъде отменено, като незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63,
ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НИ-1-24-00983777/25.08.2021
г., издадено от П.П. – ръководител на ТП, с което на „ВИНПРОМ АЛВИНА“,
ЕИК ********* и седалище: гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ № 76,
представлявано от Г. ХР. СТ. - управител, за нарушение по чл. 349, ал. 4 от
Кодекса за социалното осигуряване и по чл. 5, ал. 7, т. 2 от Кодекса за
социалното осигуряване, на основание чл. 349, ал. 1 от Кодекса за социалното
осигуряване е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500,00
8
(петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9